Прочетен: 28819 Коментари: 72 Гласове:
Последна промяна: 04.02.2016 23:18
от Хенри Райдър Хаггард
холандския Батак и тяхното иго - робство
Lululeika Ravn Liep - датчанка
КАК СИН ПРЕДАВА НА СМЪРТ БАЩА СИ
КАК МАЙКА ОТРИЧА И ГОНИ СИНА СИ
КАК ГО ПРИЕМА ПРЕДИ СМЪРТТА МУ
КАК БАЩА УБИВА СИНА СИ
КАК ЖЕНА ВОЮВА
КАК МОМИЧЕ 3 ПЪТИ ПРИПАДА НА СИЛА ОМЪЖЕНО
КАК ЖЕНА НОСИ НА ГРЪБ МЪЖА СИ КЪМ КЛАДАТА
КАК ХОЛАНДИЯ ДАВА ПОВЕЧЕ ЖЕРТВИ В ТЯХНОТО ИГО
Това НЕ накърнява българска уникална съдба - Балканджи Йово трябва да влезе в световната съкровищница или в европейската надгробна плоча!
КАК СЪПРУГА ЗАРАЗЯВА МЪЖА СИ С ЧУМА -
- ЗА ДА НЕ УМРЕ ОТ ИНКВИЗИЦИЯ
Погледнете "бележките" 1-10 под постинга - ТЕ РАЗКАЗВАТ КНИГАТА И Я СГЛОБЯВАТ - системата на блога НЕ ми позволява да събера целия обем в един постинг, за това реших "преразказа да е под линия", а в постинга да бъде само моя превод от книгата
Hey Brother, Hey Sister
Вълците на севера - клана Старк и една чудесна англоговоряща песен, за тези които разбират английски удоволствието ще е х2
Лайден
Посетителите на този град знаят, че той лежи на обширна равнина, пресечена от много канали, които изпълва р. Райн. Сега на Рождество Христово, браздите и островърхите къщи бях покрити с ослепителен сняг; по каналите вместо лодки се мяркаха кънкьори... оживено и красиво зрелище от млади хора... Повечето се бяха преоблекли в най-хубавите си дрехи, защото в този ден щеше да има карнавал, надпревара на леда, гонки с впрягове...
Сред младежите се открояваше една особа на 23 години в тъмно-зелена шубка, с качулка назад, но с дреха плътно обхванала талията й... Лисбет беше единствената дъщеря на капитана и собственик на кораби Каролус ван Хаут, починал на средна възраст преди година и оставил на наследницата си значително състояние... хубаво личице, оживено от две дълбоки замислени очи и грациозна фигура... Когато Лисбет се плъзгаше по леда, много от известните лайденски бюргери, най-вече младите, сваляха шапки пред нея: някои от тези юноши се надяваха, че тя ще избере измежду тях своя кавалер за днешния празник... Лисбет успяваше по различни начини и чрез хитрости да отклонява предложенията, защото тя имаше на ум свой план. В същото време в Лайден живееше млад човек на 24 години с името Дирк ван Гоорл, далечен родственник на Лисбет... И така, съпровождана само от Грета, нашата Лисбет лека като птичка се пързаляше по леда...
1
2
Следвайки погледа на испанеца Лисбет видя кой беше редом до тях. Малки ски... Конче фламандска порода, с широки кости, голяма задница, некрасива глава, но популярна в Лайден със своята смелост и издръжливост. Състезател беше Петер ван Верф... той беше показал ум и характер в избора на „дама”... седнала при него беше не някоя наконтена жена, която да го гледа с нежен поглед, а русокосата му 9-годишна сестричка... според правилата трябваше да има жена, но никое правило не гореше за нейната възраст и ван Верф беше редовен според правилата с лекото момиченце... (Започва надбягването, състезателите се надпреварват, испанеца води, но зад него и Лисбет постепенно се приближава и надминава всички ван Верф и сестричето.)
Монталво за първи път използва бича върху своя кон; той се откъсна напред, но противника му го догони отново и не изоставаше. Сивия фламандски кон беше силен и напрягаше всички сови сили. Неговата грозна конска глава се приближаваше все повече към ските над които седеше Лисбет. Девойката усещаше горещото дихание и виждаше парата излизаща от ноздрите на преследващото ги животно... В следващите минути вече се изравняваше с тях, докато двете животни препускаха шия до шия... Ван де Верф викна на своя и той започна да изпреварва малко по малко. Монталво отново опари гърба на своя черен кон с камшика, но врания явно отслабваше и губеше сили и Лисбет чу за първи път как той изпсува на испански... графа хвана лявата юзда и във въздуха се чу резкия глас на малкото момиченце: - Братче, пази се! Той ще ни изхвърли... Петер се поизправи и дръпна своя, за да намали скоростта, за миг сблъска в хълбока беше избегнат с няколко дюйма, но част от впряга на черния перна рамата на холандеца и откъснато парче дърво му проряза ноздрата...
Стотици очи следяха двубоя...
- Испанеца побеждава!...
- Не, холандеца! Холандеца отново навакса и излиза напред!...
Лисбет видя, че испанеца и холандеца се борят за победата, но не за победата в гонката... Борбата беше на смърт. Снега наоколо беше почервенял, покривите на Лайде бяха като червени, като небето: цвета на залеза сякашп заливаше всичко в кръв... крясъците на тълпата... В тези викове се сля всичко: надежда, отчаяние, агония...
- Холандеца го изпревари! Проклетия испанец е победен!
3
Хуан де Монталво... беше типичен испанец – нито мрачвен, нито съсредоточен, ни особено отмъстителен, ни кръвожаден. Напротив, имаше весел характер, без всякакви правила в него, остроумен, дори добър и симпатичен, усмихнат с което бързо печелеше разположението на всички... Ако неговите планове изискваха да стане калвинист, лутеранин, мохамеданин или даже анабаптист, той беше готов за това... способността да се променя според обстоятелствата, пълно отъствие в него на убеждения или дълбоки нравствени чувства, и всичко това така облекчаваше живота на графа, но всъщност бе негова слабост... По природа беше актьор, всеки ден влизаше в различна роля, но никога не беше самия себе си... той нямаше определен характер... Макар Монталво да не обичаше жестокостите, при случай можеше да бъде крайно жесток, макар да ценеше приятелите и да желаеше да има такива, той можеше да се превърне в най-низък предател... В Монталво имаше една господстваща страст – не войната и не жените, а парите... Монталво обичаше само себе си и заради себе си се нуждаеше от много пари и цел на неговия живот беше това да ги придобие и има.
4
Лисбет го погледна и беше поразена: до какво може да се преобрази човека приемайки почти свръхчовешко просветление, неговите честни груби черти и здравата му масивна фигура при това страстно отричане. В този миг този нехубав холандец, поне в нейните очи приличаше на ангел. Тя започна почти да скърца със зъби и притисна ръце към своето сърце „Заради него, заради неговото спасение” - прошепна тя... (Сцената, когато е принудена да му откаже, за да го спаси без самия той да съзнава това.)
Lauren de Graaf - холандка
(Тя се омъжва за испанеца Монталво, но го проклина открито)
- ... вашата злоба победи и заради Дирк, аз трябва да пожертвам себе си и състоянието ми. Нека бъде така щом е съдено... но чуйте ме” аз не Ви предсказвам, не казвам, че така ще стане с Вас, но аз призовавам проклютието Божие и презрението човешко.... Господи. Отсъди ми съдба по-жестока от смъртта, но помрачи душата и разума на това чудовище. Нека от днес той не знае един мирен час и нека аз и всичко мое да му принесем само нещастие; нека и в съня го преслседва страх; нека живее в тежък труд и да умре в нищета с кървава смърт като мен. Ако му родя деца, нека и те бъдат проклети
Тя млъкна. Монталво я гледаше и се опита да проговори, но не можа да произнесе една дума дори. Изведнъж цялото му същество почувства страх пред Лисбет ван Хаут, този страх, който никога не го напусна от този ден до края на дните му. Той стана и крадешком се измъкна от стаята; лицето му се беше състарило.
5
Но къде да намери успокоение ако не само в смъртта? Защо да не умре: Бог ще й прости. Божията Майка ще бъде застъпница за опозорената нещастница неспособна повече да живее. Даже Дирк тогава ще се отнесе към нея с любов... Лисбет реши да излезе от дома и да погледне водата... Зави се в дълъг плащ, положи качулка на главата си... Изплува луната и под нейната светлина Лисбет разгледа местността... Колко е прохладно и красиво е в такава нощ, как леко шумоли вятъра в тревите обрасли по брега на езерото... Лисбет стъпи във водата. Как хладно и приятно бе съприкосновението на влагата по краката. Водата стигна коленете, ето че леко докосваше вече гърдите... (Спасена е от Марта „Кобилата”, която я приютява в колибата си сред блатата, храни я, укрепва здраврто й, чете й Библията и разказва за себе си.)
- От какво се изплашихте, моя красавице? – попита Марта. – Аз Ви казвам, че сега живея само за едно – за да убивам испанци, но най-вече монасите сред тях, а после всички други. Имам още дълг за плащане: за всяко мъчение над мъжа ми – живот; за всеки негов стон на кладата – живот, на сметката си имам всички животи за моя мъж и половината за сина ми. Аз ще живея още, аз знам това и дълга ще бъде заплатен...
- Аз Ви плаша, - продължи Марта, - независимо от вашите страдания Вие все още вкусвате от млякото на хуманизма. Почакайте, почакайте, когато те убият вашия любим човек, тогава вашето сърце ще стане също като моето, и тогава Вие ще започнете да живеет не заради любовта, не дори заради самия живот, а за да бъдете меч – меч в ръцете на Господа.
(Дирк ван Гоорл научава истината за нейната жертва и намира Лисбет, топй ще се ожени за нея и ще имат свое дете Фой, но заедно с това ще отгледат и испанския син Адриан.)
- Аз великолепно знам коя сте Вие, Лисбет – бавно говореше Дирк – Вие сте най-чистата и най-святата жена, някога живяла на земята, Вие сте ангел в плът, Вие сте жена, пожертвала честта си за спасението на любимия човек. Не ми противоречете! Аз чух цялата история и заставам на колене пред Вас и се моля на Вас!...
Той хвана нейните ръце и ги целуна, после хвана края на нейните дрехи и също ги целуна. Така стана тяхната венчавка.
(Автора ни пренася след години, когато децата са израстнали здрави младежи, Лисбет и Дирк са щастливо женени, а с тях е един великан „Червения Мартин” спасен от ван Гоорл и безпределно верен нему.)
... Алба като въплъщение на безчовечността... насочи своята армия... Сега приближаваше Брюксел и главите на графовете Егмонт и Хорн паднаха, беше учреден Кървавия съд... закона престана да съществува в Холандия, всякакви жестокости и несправедливости се вършеха. С един едикт на този Съд 3 милиона холандци бяха осъдени на смърт. Ужаса обгърна всички, защото навсякъде се издигаха клади, бесилки или уреди за мъчения. Отвън се водеше война, а вътре в човека владееш страх, и никой не знаеше кому да се довери, защото днешния приятел, можеше утре да се превърне в доносник... (Следва сцена в която на площада горят двама холандци, а скрити протестанти техни роднини се молят в стая срещу кладите и гледат през прозорците мъките на своите братя по вяра...)
Нямаше съмнение, Дирк беше същия този Дирк както 25 години назад: здрав, сивоок, брадат мъж, красив по холандските мерки, само малко понапълнял и повече мислещ с годините...Неговия син, Фой, много му приличаше, само очите му бяха сини, а косите още по-руси. Макар в този момент очите му да гледаха тъжно, обикновено те бяха весели, ласкави очи... Зад бащата и сина вървеше една забележителна личност – Фритц Мартин Роос, или „червения Мартин” наречен така заради огнено-червените си коси и дългата си червена брада спускаща се на гърдите... Великан висок 6 фута и 3 дюйма... човек с обикновени ръце не би могъл да го обхване целия... под дебелите руси вежди имаше къси сини очи напълно лишени от ресници. Когато гиганта с тези очи се гневеше, те започваха диво да блестят, пламваха и горяха...
6
... той беше загубил любимото си момиче, позорно беше предал в ада на инквизицията своите близки. Ще ги измъчват и после изгорят. Дори ще запалят майка му и може би, Елзе... Да, той беше подписал всичко под заплаха, но кой ще му повярва... За първи път Адриан видя себе си такъв какъвто е, пелената на егоизма и тщеславието падна... Хрумна му мисълта за самоубийство, реката не беше далеко, а камата бе под ръка... Но не, не му стигаха сили, за него това бе твърде ужасно и плашещо... Три пъти Адриан беше готов да свърши със себе си; един път дори подпря ръкохватката на меча в земята, а острието опря в гърдите си, но при първото бодване се отдръпна рязко... (Пасаж от драмата на Адриан)
- Сбогом, мефроу – промълви Мартин – желая Ви по-бързо да сте при Бог... – Как е вашето име?...
- Мари, - отговори тя и запя химн, отивайки на смърт. Нито Мартин, нито Фой видяха някога лицето й в тъмнината на подземието, не узнаха коя е тази девойка, нито нейния живот преди това... Няколко години след това, когато Фой вече беше свободен човек на свободна земя, той построи църква – „Мари-кирке”. (Пленените Мартин, Фой и момиче на смърт)
7
Лисбет не мислеше че е престъпление да зарази с чума мъжа си: по-добре да умре чумав за 5 дни, а може би дори за 2 като при здрави хора, вместо да агонизира от глад и мъчения 12 дни... Няма да разкажем какво е станало в килията: казала ли е Лисбет на своя мъж за предателството на Адриан, какво са си казали на прощаване, как са се молили за последен път заедно – всичко това ние ще запазим в мълчание и ще преклоним глава... Рамиро нямаше вече търпение, блъсна вратата на килията и видя по средата на стаята Лисбет и нейния мъж на колене един до друг, подобно мраморен паметник отпреди векове... Дирк я прегърна за последен път продължително, пложи ръка на главата й и я благослови... На излизане тя за миг се обърна назад и видя своя съпруг все още на колене, а от очите му се стичаха сълзи,но на лицето му сияеше неземна усмивка, едната му ръка беше вдигната към небето...
- Щом мъжа ми умира, разрешете ми да умра и аз с него...
- Да имаше още 20 съпрузи, аз бих изсмукал живота им капка по капка
(Лисбет се връща в дома си и там среща своя испански син Адриан, разбрала за неговото предателство причина да умре Дирк...)
- Ти си убиец на своя благодетел и на сърцето ми майчино, ти пожела да станеш убиец на своя брат и на червения Мартин. Когато ти се роди, лудата Марта ме посъветва да те убия, предричайки, че ти ще донесеш много скръб на семейството ни. Аз й отказах и ти погуби всички ни, а най-важното - погуби собствената си душа. Аз не те проклинам, не ти пожелавам беди, но те предавам в ръцете на Господ... Ето ти пари... Заминавай оттук и никога повече не се показвай пред очите ми. Аз те родих, ти си плът от плътта ми, но пред целия свят аз се тричам от теб. Аз повече не те познавам! Отивай си убиецо!
Адриан падна на колене, той пълзеше в краката на майка си, опитваше да целуне полата й... Лисбет го отблъсна с крак.
БУНТА
... суха кокалеста ръка, старица с блеснали очи, жълти зъби и лице някак изтеглено напред като конско, от двете й страни две жени с факли...
- Вие ме наричате „Кобила”... а знаете ли, кой ми даде това прозвище? Те ме нарекоха така, изтръгнаха ми устните, с клещи обезобразиха красивото ми лице. А знаете ли какво ме накараха да сторя? Да пренеса своя мъж до кладата на гръб, казвайки, че кобилата е създадена за това за да я яздят. И знаете ли кой изрече това? Този същия монах пред вас... Това го каза този отец Доминик, ако може нека отрече моите думи. Ккаво? Той не може да ме познае след толкова години? Може би, годините, нажежените клещи, страданията са променили толкова вида на фроу Марта ван Майден, наричана преди това Лилията на Брюксел. Но той си спомни нейния мъж и син, които живи изгори... (Тълпата крещи и подивява)
- „Коня е за това, за да бъде язден” – си говорил ти – А ангела трябва да може да лети – казваме ние – Хайде възвиси се!... (Обесват католика)
Те сложиха в средата на църквата клада и я разпалиха хвърляйки в огъня свещени изображения, късове резба, дъбовите пейки. В този огън те мятаха златни и сребърни съдове, скъпоценности: те не бяха тук с цел грабеж, а само за мъст и танцуваха около огъня в ноща, около тях падаха с трясък статуи, пръскаха се със звън стъкла...
- Пречистена с кръвта на убити свещенници и облъхната с дим на светотатство, - прекъсна я Елзе – О, как можете да вършите такива ужаси и да не се боите!
- Да се боя! – повтори Марта. – Този, който е бил в ада, не се бои от нищо: аз търся смъртта и когато настъпи съдния ден, аз ще кажа на Господа:”... Кръвта на моя мъж и син още капе по земята. Тя призовава Теб за мъст.”... – Те убиха вашия баща, защо и вие не ги убивате? Вие сте малки, слаби и страхливи за да използвате нож, като мен, но има отрова.
Romy van de Laar - холандка
8
Елзе беше бледа като смъртта, но независимо от това смело гледаше в очите присъстващите... започна венчавката. Завлачиха Елзе... Три пъти тя припада на земята и три пъти я вдигаха на крака, държаха я от двете страни, но накрая я оставиха на колене. Тя така и остана в тази поза като осъдена, като молеща се пред ешафода... Кръгла стая с каменни стени, наполовина слабо осветена от една лампа и огън в камина... невеста приличаща на покойница, с превръзка на бледо измъчено лице... Рамиро следящ за всичко, насмешлив, циничен и тържестващ на края... (Следва наводнение, Елзе е оставена да се дави, напусната от испанците, тя почудо се спасява на покрива на църквичка, по-късно полужива я намират Фой, червения Мартин и Марта „Кобилата”.)
ФИНАЛА
10 декември 1572 г. те попаднаха в капана на испанската армия, която затегна примката около Хаарлем. Спасението беше невъзможно: никое същество, което нямаше крила, не можеше да се измъкне през обсадата от войници и кораби... те трябваше да преживеят една от най-ужасните обсади в историята. Имаха само едно утежение: ще посрещнат смъртта заедно... Марта „Камшика за испанците”, Мартин юнака - свободния фрис като Щит Божи и двамата влюбени Елзе и Фой – жених и невеста..........
Изминаха 7 месеца... в сняг, мраз, в зимен мрак, при ледени ветрове и сега в самия разгар на горещото лято. Хаарлем беше обкръжен от 30 хилядна испанска армия... срещу тях само 4 хиляден гарнизон от холандци, германци, малко англичани, шотландци и 20 хиляди население... В онези времена пленниците не можех да разчитат на пощада... тежко на този който заловен после трябваше да умира бавно с часове или дни провесен за краката надолу пред очите на своето семейство и съграждани... Хаарлем се превърна в едно огромно гробище, дори рибата беше отровена... нямаше дърва за огрев, храната свърши, всички треви по улиците между камъните и паважа даже бяха изядени, всяко куче или котка бяха погълнати, плъховете също... болести, смърт... Имаше опити за помощ на обсадените отвън: но Баттенберг беше разбит, също и фюрстите на Клотинген и Карлоо загубиха до 600 човека и бяха отблъснати... започнаха отчаяни планове – да оставят децата и жените на испанската милост, бойците да се опитат за пробив... Надяваха се, че испанците ще се смилят над невъоръжените хора... но споследствие победителите щяха да извлекат ранените пред болниците, болните да опрат на стените и вратите и там хладнокръвно да ги избиват... жестокости, които перото ми отказва да опише... От 4 хилядния гарнизон останаха 900 човека и те се предадоха... на 12 юли портите бяха отворени и испанците с дон Фернандо начело влязоха в града с биене на барабани, с наточено оръжие в ръце пристъпиха в Хаарлем победителите...
Как се бяха променили! Фой, който преди имаше винаги юношеско цветущо лице, сега имаше вид на човек средна възраст. Високия Мартин напомняше гигантски скелет с парцали от дрехи върху него, а сините му очи светеха в дълбоките паднини на черепа и скулите му... Елзе сякаш беше се смалила още повече, като дете. Нейното кротко лице беше загубило красотата си и будеше жалост...
-О, Фой! – възкликна Елзе, привисто прегърщайки своя жених – ти няма да ме дадеш на тях, нали? Иначе трябва сама да се убия, а аз съм страхливка, Фой, аз няма да имам сили да направя това със себе си.
(След обсадата и погрома, Елзе, Фой, Мартин и Марта отново попадат в ръцете на Рамиро като веоннопленници, но Адриан ги... освобождава – подготвя бягството им и ги спасява от сигурна смърт! Рамиро ги преследва с отряд войници и всички попадат в блатата.)
- Пресвета Богородице! – изкрещя някой в катера – Пробиват дъното!... испанците започнаха да нанасят удари във водата. Над спокойната вода се показаха мехури... от водата се показа странна и страшна гола фигура, приличаща на скелет на жена, тя беше покрита с треви и тиня, цялата бе обляна в кръв от рани по гърба и крайниците, но все още здраво държеше секира в ръцете...
- Уредих си сметката с теб, Рамиро! Потъвай на дъното или излез да премериш сили с Мартин.
9
- Повдигнете го, - заповяда Лисбет... Адриан, който до този момент не беше произнесъл дума след пробождането, каза с едва чут глас:
- Майко, вземете си думите обратно и ми простете преди смъртта...
Леденото от мъка сърце на Лисбет омекна; тя се наведе към сина си и каза така, че всички да я чуят:
- Приветствам те в родния дом, Адриан. Преди ти се поддаде на заблуда, но ти изкупи своята вина и аз съм горда да те нарека мой син. Да те възнагради Бог, мой скъпи Адриан. – тя целуна студените му устни и така се прости с него.... щастлив и усмихнат го отнесоха горе в стаята му, където след няколко часа смъртта сложи край на страданията му.
(Пред Лисбет хвърлят вързания Рамиро/Хуан де Монталво)
- Мартин, защо си ми довел този човек?
- На съд, да го съдите Лисбет ван Гоорл, - отговори той.
- Кой ме нарече съдия над този?
- Моя господар, Дирк ван Гоорл, вашия син Адриан и Хендрик Брант. Тяхната кръв ви зове и прави съдия над него.
- Аз няма да го съдя, нека народа му е съдник...
- Пощади ме! – задухан се молеше испанеца
- Пощада? Погледнете го дъще и ти сине, този човек моли за пощада, която сам никому не е дал. Молете за пощада Бога и народа, Хуан де Монталво!
Marloes Horst - холандка
ЕПИЛОГ
Мина време, няколко месеца, и при Алкмаар, малкия героичен холандски град, щастието напусна испанците. Бесните и засрамени войски на Филипп и Валдес се насочиха към Лайден, като от ноември 1573 г. до края на март 1574 г. града беше под обсада... Войските бяха снети, за да се бият с храбрия Лудвиг Нассауски и неговия брат Хайнрих, които само с 4 хиляди войници бяха разбити от херцог Алба. Сега победоносните испанци отново заплашваха Лайден...
В началото на май в голяма напълно празна гола стая напред-назад говорейки си сам крачеше мъж на средна възраст. Той беше невисок, леко мършав, с кафеви очи, руса брада и сивеещи вече коси над високото му чело, издълбано от бръчки след напрегнато мислене. Това беше Вилхелм Орански... един от най великите и благородни човеци, някога живяли на света, човека призован от Бога да се превърне в Освободител на Холандия и навеки да съкруши игото на католическия фанатизъм мачкащ тевтонската раса...
10
(Последна сцена в Англия, където са Лисбет и Елзе – евакуирани там докато мъжете се бият във войната за Холандия)
Те седнаха две, но на масата имаше прибори за четирима, сякаш чакаха гости. Поканени обаче нямаше, това бе желанието на Елзе... В последните три или четири месеца на масата винаги се сервираше за четирима... И в една такава вечер...
- Чуй! – изведнъж промълви Лисбет – Аз чувам стъпките на моя син по стълбите. Слуха ма майката се оказа по-остър от този на невестата...
Но Елзе вече не я слушаше; в своите обятия здраво я държеше Фой, предишния Фой, само повече възмъжал и с голям белег през челото.
- Да, - сякаш на себе си каза Лисбет с лека усмивка на бледото, но все още красиво лице, - първата целувка на сина е за невестата!
След час или два или три – кой ги броеше в тази нощ, когато толкова много беше разказано и чуто, - всички паднаха на колене: Лисбет отпред, след нея, ръка за ръка Фой и Елзе, а зад тях, като пазещ ги техния великан Мартин, и Лисбет започна благодарствена молитва...
След това всички станаха... младите хора се притиснаха един към друг със свойствената за прекрасната им възраст любов и надежда. Лисбет стоеше мълчалива в своя нов дом, далеч от земята където бе родена и нейното изстрадало сърце се пренесе с мисълта към мъртвите.
ОЧИТЕ ОТ 02.37 ДО 02.39 - мога да гледам това пак и пак и пак - болка, сълзи, помръкващ живот - заради тези очи с право могат да се водят и 100 троянски войни, да се напишат 1000 книги и още повече стихове - дъщерята на севера. Сълзите на девойка питат къде си бил ти, защо не си я защитил, те са мотив за борба, те са обвинение, но и любов пронизващо енергична, НЕ онази доволно и заспало отпусната! Страданието на момиче трябва да провокира в мъжа силата срещу причината за това страдание и защитника на жената. Да не позволиш нейното "омърсяване", а ако то е факт да я приемеш, защото тя преминала през него е дори още по-чиста
Тагове:
Да подкрепим Валенсия и Испания
КРИМИНАЛНО ПРОЯВЕНОТО ЛИЦЕ БОРИСОВ ПАК Н...
(В гонките с шейни и коне участва млад испанец шеф от гарнизона, Хуан де Монталво, кастилец, с испански маниери, тъмен, нахален с бюргерските момичета, както по това време било нормално за испанските войници в ниската земя/Ниидерланд. Лисбет разглежда коня, ските на младия граф, а той хитро и нахално я кани на неговия впряг искайки разрешение от кавалера Дирк, който е поставен в положение да не откаже на завоевателя, Лисбет е бясна вътре в себе си... Дотогава испанеца печели много гонки, Петер ван Верф побеждава в други и в края на финалния двубой заставай 9 впряга като във всеки трябва да има дама – Монталво взема Лисбет)
2
(След състезанието испанеца с Лисбет преминават нататък и виждат трима испански войници и две жени – черната Мег испанска шпионка и възраната Марта „Кобилата”, чиято глава е тикана в дупка в леда. Лисбет спасява Марта като ходатайства пред графа, а той тихо изисква от Лисбет да се закълне, че трябва да му плати своя дълг с негово желание.)
(Той започва да се появява с нея в обществото, холандците странят от нея, одумват я и вече я гледат „накриво”. Дирк държи на нея, вярва в нея и не знае причината за тази промяна. Хуан Монталво научава за богатството на младата холандка, като смаия той е потънал в дългове от хазарт, обича да залага, да живее нашироко и обича скъпи дрехи, накити, пари. Следва НАЙ-МЕРЗКОТО ДЕЯНИЕ НА ИСПАНЕЦА – той вече желае да се ожени за богатството на Лисбет и прибягва до помоща на шпионката „черната Мег”, която трябва да събере улики за Дирк ван Гоорл че той е протестант и съответно да бъде осъден и изгорен на клада. С тази заплаха Хуан ще се яви пред Лисбет и ще поиска срещу спасението на и живота на Дирк, тя да се омъжи за Хуан Монталво и той да разполага с всички нейни пари и имоти.)
(Единствената пречка пред испанеца и парите на холандката е Дирк и неговата любов с Лисбет. Хуан Монталво преодолява тази пречка, като поставя пред Лисбет избор – да изгори на клада Дирк ван Гоорл защото е лутеран или Лисбет ван Хаут да се омъжи за граф Хуан де Монталво и тя разбира се, спасява живота на своя любим холандец, без той да знае за това че е разкрит като еретик и че неговата любима само за да го спаси се омъжва за испанеца. Нещо повече – тя ще откаже предложението на Дирк, и няма дума да му каже защо отказва, той няма да разбере, че в този момент тя спасява него като в съседната стая испанеца чака само знак за да арестува и хвърли в тъмницата холандеца... Лисбет е „отхвърлена” от обществото на холандците, а нейното имущество все повече се стопява и губи в ръцете на разпътния хазартен испански идалго... той ще пропилее всичко нейно и дори ще й отнеме пръстена, който сам й е дал на женитбата - всъщност тя ще го свали сама.)
4
(Оттук-нататък той не се задържа в дома, забавлява се, играе, харчи, страх го е да спи до нея, изпада в паника дори сам, заключва се в отделна спалня очаквайки докато спи Лисбет да го заколи или да отрови питието му. Това тя никога няма дори да опита, остава всичко в ръцете на Бог и не желае да извърши грях.)
(След време тя ще му роди син, той ще профука всичко, ще разпродаде дори нейните мебели и накрая ще опита да я напусне, бягството му ще бъде осуетено в последния момент, след което испанеца ще бъде съден и въдворен на галера за 15 години, които не са предмет на книгата. Тя ще направи опит за самоубийството...)
(Мартин спасява холандска вдовица от изнасилване като убива двама испански войници гонещи младата жена загубила мъжа си след екзекуция като протестант-„еретик”. По-късно той разказва историята си набоец, борец в много двубои в един от които убива испанец, осъден е, но Дирк ван Гоорл го откупува за много пари и го отказва от алкохола. От този ден нататък Мартин се обрича да служи на семейство Гоорл, обучава Фой на бой с меч, рапира итн. )
(По-късно „на сцената” се появява испанския син на Лисбет – Адриан описан като брюнет с тъмни очи, черни коси, обичащ да пише стихове, ловуващ със своя сокол, като впечатляваща е сцената, когато този негов сокол се убива гонейки птица – дори в предсмъртните си мигове той не отпуска забития клюн в жертвата и това е еманация на самия Адриан и Елзе Брант. Тя също се появява „на сцената” като девойка спасена от Адриан в гората когато е нападнат нейния екипаж. Младото момиче е мила, нежна красавица дъщеря на Хендрик Брант – богат холандски патриот, протестантлутеран, ювелир и търговец. Изнудван от испанците той оставя в Хаага, докато праща дъщеря си в Лайден при Дирк за да й бъде опекун и спасител. Фой и Мартин отиват при Брант, отразяват нападение по пътя, говорят с Хендрик и запомнят неговия завет – парите му да бъдат ползвани за освобождение на Холандия, дъщеря му да бъде опазена, а самия Брант отказва да заплати и откупи живота си като даде на испанците големите си богатства и желае всички те да бъдат използвани за бунт. Жестокия испанец който го изнудва е Рамиро, а той всъщност е... самия Хуан де Монталво след години каторга, отново започнал да се издига, загубил едното си око, с променен външен вид от годините и премеждията, но отново гонещ пари, власт и без да се спира пред нищо и на всяка цена.)
(Фой и Мартин успяват да измъкнат съкровищата на Брант чрез малък бърз кораб гонени от Рамиро и испанците, холандците заравят богатството сред езерата и водени от Марта „Кобилата” успяват да заложат взрив и да избият екипажа на големия испански съд. Марта се изкачва на палубата в нож между зъбите, лично убива един испанец, но се спасява Рамиро/Монталво и няколко от войниците му. Испанеца е твърдо решен да има тези пари и скъпоценности, да разбере къде е тайника, но е разпознат от Елзе като душманина на нейния вече покоен баща. Лисбет е с нея, когато двете жени съглеждат Рамиро, който оповестява мерки срещу холандските еретици, и е натоварен с власт и сила в Лайден.)
(Младия Адриан е влюбен в Елзе и посещава ясновидец-маг, който му гарантира спечелената любов на холандката чрез магия и подобни глупости. Младия испански син вярва в това и посещава ден след ден шарлатанина, който не е никой друг, а точно Рамиро – неговия баща но дегизиран като маг. Адриан започва да донася на Рамиро всичко за семейството си, като в отчаянието си предава своята майка Лисбет, втория отгледал го баща Дирк и полубрата си Фой като еретици протестанти на католика Рамиро и неговия инквизитор. Мартин и младия Фой влизат в бой, избиват маса испанци, но в края на краищата са плененисрд задушливи газове. Преди мъченията на инквизитора, червения гигант разкъсва веригите и бяга с младежа което дава началото на възстание сред жителите на Лайден.)
(Рамиро/Монталво изнудва Лисбет – вика я при себе си и й предлага да посочи мястото със съкровището, а той няма да убие Дирк също хвърлен в зандана като еретик. Рамиро, заплашва, издевателства над нея, но тя иска само едно – да види мъжа си Дирк за няколко мунити, испанеца разрешава това, но не знае, че Лисбет вече е болна от чума.)
7
(Възстанието се разраства, Адриан намира баща си испанец Рамиро/Монталво и бягат заедно с шпиони... по-късно слугите на Рамиро отвличат малката Елзе, защото тя е наследница на бащиното имане и Рамиро решава да ожени сина си Адриан за холандката за да вземе парите. За първи път младежа се противопоставя на бащата, Човека проговаря в младия Адриан и той желае да защити Елзе. Тогава баща му заявява – ако младежа не се ожени за Елзе... това ще стори той – баща му и ще я има в първата брачна нощ. За да защити отвлечената Адриан решава да направи по-малкото зло – да се ожени за нея въпреки волята й.)
8
(Марта пробива испанския съд, защото испанците не желаят да влязат в открит бой с Мартин, след като започват да потъват те са принудени да влязат в бой до колене тамв блатата с холандеца гигант и Фой до него, както и Адриан на холандска страна. Рамиро е победен и вързан, сега той е пленник на доскорошните си жертви. В пристъп на омраза пробожда в гърба собствения си син Адриан. Всички се връщат в бунтовния Лайден, а Лисбет среща отново блудния си син Адриан, който изживява псоелдните си минути, разказват неговата история и последната му изкупителна жертва...)
9
(Мартин показва на балкона Рамиро... холандците долу искат отмъщение, гиганта говори с тях, разказва историята и чака тяхната присъда. Хвърля испанеца през терасата давайки го на тълпата и нейния съд... след това остава безформена маса месо...)
10
(Вилхелм няма пари за нов флот, за армия, за въоръжение и е почти отчаян. В този момент се появяват Фой и Мартин с цялото съкровище на покойния Брант, който е искал то да бъде пожертвано за освобождението на родината му и сега те го дават в ръцете на изумения Вилхелм Орански...)
Красота, каквато се полазва като комерс, но с която се воюва демографски, ако въобще с красотата може да се воюва и да е обект на "война".
Поздрави!
Поздрави!
Съкратих още няколко страници, а се отказах да превеждам и набирам много повече от това, което е в постинга.
Разбира се, няма как обстойно и подробно да се представи една цяла книга в един само постинг, особено като тази, която аз за себе си наричам Лайденската епопея, зщаото е в три части и обхваща поне 2-3 поколения.
Поздравления и благодаря за поредния впечатляващ постинг!
Интересно как днес историята на нищо ни ни учи. Все едно не се случило на тия преди нас.
Поздравления и благодаря за поредния впечатляващ постинг!
Имах на ум въздействието на първата песен вероятно върху теб...
Благодаря за комплимента, макар заслугата да е на автора - книгата, за жалост ограничението не ми позвоялваше да набера повече и да събера историята "сглобена" с моите лаконични и неясни понякога "преразкази" :)
Интересно как днес историята на нищо ни ни учи. Все едно не се случило на тия преди нас.
Преди минути обменихме дума - две с икономиста за религиозните войни,той ги маркира с право като особено жестоки...
Може би, историята ни учи, но заинтересованите хора, фактори, държави не желаят да се учим и не ни учат подобаващо.
Не знам някой да е публикува такива постинги освен теб. Браво за труда ти!
А момичетата на снимките са прекрасни. Самото съвършенство.
Хубава вечер, германтигър!
Не знам някой да е публикува такива постинги освен теб. Браво за труда ти!
А момичетата на снимките са прекрасни. Самото съвършенство.
Хубава вечер, германтигър!
Стана ми мило след като прочетох коментара ти и сърдечно благодаря.
Стана ми наистина драго не само заради високата оценка, която наистина заслужавам, но не в такава степен, каквато често ми дават познати и близки за мен хора, но постинга ми е точно това - епопея или "минисериал", наистина много образи, обрати, върхове, колизии - почувствала си този мащаб!
Това ме впечатли в Хаггард, защото за първи срещнах автор преди век и повече, който категорично е отдал предпочитанието си на англо-саксонския тип хора, показвайки брюнетите като отрицание. ТОВА ОБАЧЕ САМО ПРИ МЪЖЕТЕ, ДОКАТО ПРИ ЖЕНИТЕ ИМА КРАСИВИ И ПОЛОЖИТЕЛНИ ЧЕРНОКОСИ ПЕРСОНАЖИ като "Прекрасната Маргарита" е точно такъв пример.
При Хаггард ПРОТЕСТАНТ ЗНАЧИ ДОБРО, КАТОЛИК - ЗЛО
СЕВЕРНИ ХОРА - ДОБРО, ЮЖНЯЦИ ПОВЕЧЕ ЗЛО
Това лично на мен ми хареса, защото днес се "насажда" точно обратното и аз имам право на това ми предпочитание също.
На български е преведена и Прекрасната Маргарита ако добре помня това в читанка, но впрочем ето:
http://chitanka/person/henry-rider-haggard
Прекрасната Маргарита е силна книга, а другите му исторически теми лично мен не ме вълнуват и дори са ми противни.
книга за Айрик и Гудруд
за Вулф и Розамунде
за Олаф
за Сайсели
и за Маргарита разбира се
https://en.wikipedia/wiki/H._Rider_Haggard
Хубаво и уместно сравнение правиш за станалото в Холандия с нашия Батак Чудесна книга, заслужава да бъде прочетена
Хубава вечер!
Красотата на фройлахчето е неземна, цялото съвършенство на нежността.
Трудно ми е да обобщя материала ти, защото е обемен, а трябва да се взра в детайлите по-осторожно. Ще го прочета още няколко пъти, за да ми се изясни, кой кой е...
До следващият коментар! Успех...
Хубаво и уместно сравнение правиш за станалото в Холандия с нашия Батак Чудесна книга, заслужава да бъде прочетена
Хубава вечер!
Не е уместно сравнението но ти благодаря - моето не е уместно. Ти по приятелски ми даваш тази оценка, а всъщност заслужавам и лека критика, но си ми я спестил ;)
Направих такова, за да провокирам интерес, енергия или дори елемент полемика.
Иначе Батак и турските гаври са уникални в много отношения!
Ако Европа имаше българския опит и памет... щеше да е 100 пъти по Европа днес.
Красотата на фройлахчето е неземна, цялото съвършенство на нежността.
Трудно ми е да обобщя материала ти, защото е обемен, а трябва да се взра в детайлите по-осторожно. Ще го прочета още няколко пъти, за да ми се изясни, кой кой е...
До следващият коментар! Успех...
Ако го прочетеш повече от веднъж и то целия трябва да си луд ;)
Шегувам се, разбира се и съм впечатлен от намерението ти!!
Благодаря ако се прочете дори веднъж и не цялостно!
За красотата и аз така - в тези намирам идеализация, не еротика.
Хенри Райдър Хаггард - как се пише на латиница? И, кога е писано написаното?
"... НО ПРИ ХАГГАРД НЯМА ЗЛИ ГЕРМАНЦИ,..." (от коментар 16, твой, в добавка) - Естествено, и Право, и сега ще премълча защо, макар, че още не съм прочела целия материал (постинга ти), а пък на Хаггард, името му ми звучи като ...от сън... както и Лисбет (или Лизбет)... познати имена, а откъде - нямам представа..
...
Дългичка е статията ти... Но, вече си я набелязах, маркирах!
Поздрави!
Хенри Райдър Хаггард - как се пише на латиница? И, кога е писано написаното?
"... НО ПРИ ХАГГАРД НЯМА ЗЛИ ГЕРМАНЦИ,..." (от коментар 16, твой, в добавка) - Естествено, и Право, и сега ще премълча защо, макар, че още не съм прочела целия материал (постинга ти), а пък на Хаггард, името му ми звучи като ...от сън... както и Лисбет (или Лизбет)... познати имена, а откъде - нямам представа..
...
Дългичка е статията ти... Но, вече си я набелязах, маркирах!
Поздрави!
Henry Rider Haggard 1856 - 1925 g.
Има го в Уикипедия, дори и в българската мисля - хубав мъж, макар от мъже все пак да не разбирам ;)
Може да потърсиш и на Хагард в сайта читанка - там има преводите на български, четената от мен книга не, но има други.
А за жалост както чудесно знаем в живота трябва и "кинти" както казват саркастично някои, не става само с чои и фигурка :)
Германия нямаше да се въздигне отново като Велика държава без дамите си.
Битки, сражения -да. Но в края на краищата мъжката работа като че ли е по лесна.
Стреляш, сечеш и ако имаш късмет оцеляваш.В противен случай загиваш и толкоз.
При жената е по сложно. Освен да оцелее, тя трябва да е тил на мъжа, да опази децата и нейната битка е всеки ден, всеки час години наред. Какво и минава през главата, и не само през главата само тя си знае. Представете си какъв кураж трябва да имаш та да нахраниш децата си с месо от трупа на тяхно братче или сестриче-а това го е имало
Имах състудентка виетнамка която винаги ходеше с поло. Разказа ми неин сънародник историята и. Хващат я надрусани и пияни янки и се гаврят с нея.
На гълдите и/зиколтето/ изрязват кожа под формата на петолъчка.Намират я полужива и я карат в болница. Тя едвам се освестила и веднага в къщи-имала да кърми бебе...
Музиката и филмчето към ''Hey brother, hey sister'' също допълват текста.
Благодаря за твоя превод на ''LYSBETH'', не знаех за това произведение на Хаггард, което наистина си заслужава да бъде прочетено изцяло.
За съжаление те са нещата които ни правят „фили“ и „фоби“. Аз например не се смятам за русофоб или туркофил но хора които не различават емоцията от науката ме правят точно такъв.
Направих такова, за да провокирам интерес, енергия или дори елемент полемика.
Иначе Батак и турските гаври са уникални в много отношения!
Ако Европа имаше българския опит и памет... щеше да е 100 пъти по Европа днес.
Да съотнесем към днешно време. Иначе какъв е смисълът?
Не звучи ли актуално?!
(1) "…беше учреден Кървавия съд... законът престана да съществува (…), всякакви жестокости и несправедливости се вършеха. С един едикт на този Съд …бяха осъдени на смърт. Ужасът обгърна всички … Отвън се водеше война, а вътре в човека владееш страх, и никой не знаеше кому да се довери, защото днешния приятел, можеше утре да се превърне в доносник."
(2) Ами увереният (далеч по "усъвършенстван" от Лермонтовия) "герой на нашето време" с неговото придирчиво научно-материалистично мислене – с характерна цел и без "определен характер"?!:
"…Способността да се променя според обстоятелствата, пълно отсъствие в него на убеждения или дълбоки нравствени чувства... той нямаше определен характер... Макар … да не обичаше жестокостите, при случай можеше да бъде крайно жесток, макар да ценеше приятелите и да желаеше да има такива, той можеше да се превърне в най-низък предател... имаше една господстваща страст – … парите... обичаше само себе си и заради себе си се нуждаеше от много пари и цел на неговия живот беше това да ги придобие и има."
Проявите на фанатизъм са едни и същи по всяко време. Човекът, въпреки историческото времето и научното развитие, не се е променил. Затова и светът е същия – само декорът се сменя. Защото човекът, особено с Юдовата слабост, презирайки и не желаейки да бъде съветван, революционно отхвърляки Словото и Духът като фактор, чрез който всъщност се облагородява личността, ако тя го иска и искрено се стреми към него – е типичния за света по всяко време.
(3) И въпреки това - има личности, които виждат поводи за "благодарствена молитва"…
Прочетох… и сънувах кошмар…
Идеи за размисъл дава този по-скоро документален роман.
Европа ще остане същата, защото духът на европееца не може да надскочи хуманистичните след ренесансови граници.
- - -
Оттук-оттам ми идват на ум – цитати:
А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел. Защото сребролюбието е корен на всякакви злини,… (1 Тимотей 6:9,10…)
Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си;
И сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.
Нечестивият, от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири;
Всичките му помисли са, че няма Бог.
Неговите пътища всякога са упорити;
Твоите съдби са твърде високо от очите му;…
Казва в сърцето си: Няма да се поклатя,
От род в род няма да изпадна в злощастие
Устата му са пълни с проклинане и угнетяване и насилство;
Под езика му има злоба и беззаконие
Седи в засада в селата,
В скришни места, за да убие невинния;
Очите му са насочени тайно против безпомощния
Причаква скришно като лъв в рова си,
Причаква за да грабне сиромаха;
Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.
Навежда се, снишава се;
И безпомощните падат в ноктите му {Или: Под силата му.} (Псалми 10:3-10)
Затова ще дам жените им на други,
И нивите им на ония, които ще ги завладеят;
Защото всеки от малък до голям,
Се е предал на сребролюбие;
От пророк до свещеник,
Всеки постъпва лъжливо. (Еремия 8:10)
Защото син презира баща,
Дъщеря се повдига против майка си,
Снаха против свекърва си,
Неприятели на човека са домашните му. (Михей 7:6)
Който отхвърля поуката презира своята си душа,
А който слуша изобличението, придобива разум. (Притчи 15:32)
Страх от Господа е начало на {Или: главна част от.} мъдростта;
Но безумните презират мъдростта и поуката. (Притчи 1:7)
Брависимо за постинга и благодарности.
Най-доброто за първа!
Представянето на една книга цялостно в един постинг, особено ако книгата е да я наречем епопея, наистина е мащабно и извън мярка като обем на текст.
Блоговата форма едва ли е подходяща за толкова пространни текстове, но исках да го направя в един постинг, не в 2-3 с тази книга.
Германия нямаше да се въздигне отново като Велика държава без дамите си.
Битки, сражения -да. Но в края на краищата мъжката работа като че ли е по лесна.
Стреляш, сечеш и ако имаш късмет оцеляваш.В противен случай загиваш и толкоз.
При жената е по сложно. Освен да оцелее, тя трябва да е тил на мъжа, да опази децата и нейната битка е всеки ден, всеки час години наред. Какво и минава през главата, и не само през главата само тя си знае. Представете си какъв кураж трябва да имаш та да нахраниш децата си с месо от трупа на тяхно братче или сестриче-а това го е имало
Имах състудентка виетнамка която винаги ходеше с поло. Разказа ми неин сънародник историята и. Хващат я надрусани и пияни янки и се гаврят с нея.
На гълдите и/зиколтето/ изрязват кожа под формата на петолъчка.Намират я полужива и я карат в болница. Тя едвам се освестила и веднага в къщи-имала да кърми бебе...
Интересни разсъждения, които споделям.
Може би е така, до голяма степен съм съгласен със съжденията ти, макар да не съм се замислял задълбочено за това.
За съжаление войни се водят и ще се водят, а следователно и престъпленията с тях ще ги съпътстват... тежко на жертвите!
Музиката и филмчето към ''Hey brother, hey sister'' също допълват текста.
Благодаря за твоя превод на ''LYSBETH'', не знаех за това произведение на Хаггард, което наистина си заслужава да бъде прочетено изцяло.
Началото на книгата беше силно, поне за мен, след това до към средата и след нея се поизгуби (пак според мен) автора, дори бях разочарован. Последната част на книгата обаче ме разби. Надмина почти всичко четено от мен и не го очаквах от автор като Хаггард. Разбира се, всичко е субективно.
Мисълта ми е - за мен началото беше силно, след това книгата не ме впечатли, но последната трета част ме разгроми - ще я помня винаги!
За съжаление те са нещата които ни правят „фили“ и „фоби“. Аз например не се смятам за русофоб или туркофил но хора които не различават емоцията от науката ме правят точно такъв.
Аз си признавам без бой - туркофоб съм въобще, а русофоб само в политика и война.
Разбира се, че хората бъркат истината с предпочитанията. Когато им пишеш болезнени истини, те изпитват понякога раздразнение или омраза към този, който казва истината.
Брависимо за постинга и благодарности.
Не смеех да дам такава оценка на постинга ми, но също бях уверен, че е достоен за първа "видима" страница. Ти надмина това, което и не бих помечтал като оценка за постинга ми, но всъщност ЗА АВТОРА И КНИГАТА! Благодаря ти.
Най-доброто за първа!
Като напише някой подобен коментар-оценка и ми става къде драго, къде греховно горделиво ;)
Почти горд - благодаря, но както споменах по-горе, автора и книгата - оценакта е за тях, аз просто ги предложих и представих.
Част от историите които съм представял в блога ми са непознати и за народите на които принадлежат, защото на запад хората са "възпитавани" в безродност и демографска, културна и вече нравствена смърт!
В товя случай не, защото ти си нравтсвена личност и нямаш нужда от будене на съвест и подобно вглеждане, практикуваш го всеки ден.
Не вярвам Европа да остане същата, дори съм убеден, че няма да остане - ТЯ ВЕЧЕ НЕ Е СЪЩАТА.Лично аз както знаеш не вярвам в имагинерното, заложеното итн, прекалено буквален съм що иде реч до демография, култура и нравственост.
Затова ще дам жените им на други,
И нивите им на ония, които ще ги завладеят;
Защото всеки от малък до голям,
Се е предал на сребролюбие;
От пророк до свещеник,
Всеки постъпва лъжливо. (Еремия 8:10)
Ето я присъдата (страшна), която гарантира, че едва ли нещо ще остане същото!
Ти чудесно знаеш, че си ми много мила, но приеми моето несъгласие като допълнение :)
НЕ, не... не е Съдба!
Става дума за ЦЕЛЕНАСОЧЕНО, ПЛАНИРАНО, МЕТОДИЧНО ПРОВЕЖДАНО ДЕСЕТИЛЕТИЯ УБИЙСТВО НА ЗАПАДНИТЕ НАРОДИ! Това не е съдба, а работа, "превъзпитание", гавра и превръщане - трансформация на тези народи в покойници! За това има мотив, има създатели, виновни и действащи "функционери" сега които продължават ДЕМОГРАФСКОТО, КУЛТУРНО И НРАВСТВЕНО УБИЙСТВО ПЪРВО НА ГЕРМАНЦИ, АВСТРИЙЦИ И ХОЛАНДЦИ, СЛЕД ТОВА НА СКАНДИНАВЦИ, И СЛЕД ТОВА НА ВСЯКАКВИ ДРУГИ В ЕВРОПА!
Аз се учудвам на твоята привъзразност или нещо повече към германците например, зщаото ти нямаш "смесен произход" и защото убеден съм почти на 100% трябва досега често да си почувствала тъпунгерството на някои германци, няма начин да не са проявили такова към теб.
И въпреки това ти показаш патриотизъм да го нарека към страната им. Ако имаше валст трябваше да те възнагради с отличие за интегриран ЧОВЕК и с гражданство моментално. На мен един скромне паметник пък можеше д ами издигне властта - в някоя леха на някой парк, не искам да е на площад все пак ;) :) :О
Смътно си спомням какво са ми разказвали за историята на тяхната страна...
Твоят постинг, Тигре, е добър повод да се поровя малко в Интернет.
Благодаря за прочетеното тук, както и за колосалния ти труд...
П и е р
Смътно си спомням какво са ми разказвали за историята на тяхната страна...
Твоят постинг, Тигре, е добър повод да се поровя малко в Интернет.
Благодаря за прочетеното тук, както и за колосалния ти труд...
П и е р
Благодаря ти, но труда ми въобще не е колосален.
Напрфавих постинга за 2 дни и то за няколко часа всеки ден, ще рече общо неповече от 8 часа.
Книгата я прочетох преди това, разбира се и ми хрумна да я представя.
Холандките винаги са се славили с два типа - кобила със здрави коси и едра висока или иначе казано дало-нордически тип и друг тип, който аз харесвам - висока, финна и фино-нордическа - пример преди години КАРЕН МУЛДЕР.
Това какво са днес холандките и холандските мъже... като българските и германските - боклук що иде реч до национално, родно и съзнание.
05.02.2016 16:12
Това ме впечатли в Хаггард, защото за първи срещнах автор преди век и повече, който категорично е отдал предпочитанието си на англо-саксонския тип хора, показвайки брюнетите като отрицание. ТОВА ОБАЧЕ САМО ПРИ МЪЖЕТЕ, ДОКАТО ПРИ ЖЕНИТЕ ИМА КРАСИВИ И ПОЛОЖИТЕЛНИ ЧЕРНОКОСИ ПЕРСОНАЖИ като "Прекрасната Маргарита" е точно такъв пример.
При Хаггард ПРОТЕСТАНТ ЗНАЧИ ДОБРО, КАТОЛИК - ЗЛО
СЕВЕРНИ ХОРА - ДОБРО, ЮЖНЯЦИ ПОВЕЧЕ ЗЛО
Това лично на мен ми хареса, защото днес се "насажда" точно обратното и аз имам право на това ми предпочитание също.
За мен нито едните нито другите са изцяло положителни и отрицателни. Всеки има свойте върхове и спадове, а пък и манталитетите са също в нещо с плюс, в друго - с минус. Смесване на расите е изходът )))), за твой ужас навярно ))))
Хората гласували Против са аппен13 и любомирчолаков...
аппен е с абонамент за мен - той винаги гласува контра мой постинг, после аз влизам и гласувам против 3-4 негови постинги ;)
Това ме впечатли в Хаггард, защото за първи срещнах автор преди век и повече, който категорично е отдал предпочитанието си на англо-саксонския тип хора, показвайки брюнетите като отрицание. ТОВА ОБАЧЕ САМО ПРИ МЪЖЕТЕ, ДОКАТО ПРИ ЖЕНИТЕ ИМА КРАСИВИ И ПОЛОЖИТЕЛНИ ЧЕРНОКОСИ ПЕРСОНАЖИ като "Прекрасната Маргарита" е точно такъв пример.
При Хаггард ПРОТЕСТАНТ ЗНАЧИ ДОБРО, КАТОЛИК - ЗЛО
СЕВЕРНИ ХОРА - ДОБРО, ЮЖНЯЦИ ПОВЕЧЕ ЗЛО
Това лично на мен ми хареса, защото днес се "насажда" точно обратното и аз имам право на това ми предпочитание също.
За мен нито едните нито другите са изцяло положителни и отрицателни. Всеки има свойте върхове и спадове, а пък и манталитетите са също в нещо с плюс, в друго - с минус. Смесване на расите е изходът )))), за твой ужас навярно ))))
Съгласен съм с теб - идеални хора няма, но това са предпочитанията на аватора и те ми допаднаха, защото днес е почти абсурдно да попадна на такива предпочитания, днес обикновено е обратното - демографско и културно протектиране на ненордическото.
Що иде реч до смесването - от какво то да е изхода? Какъв е проблема след като векове го е имало и войните не са били поради това, а поради бол други икономически, властови и религиозни причини, далеч не по антроплогични и расови.
Смесването е невемъзможно планетарно, зщаото то ще е факт сред белите, но в африка и оризищата виетнам ще са "си те" еднаквите, несмесени и "запазени". Смесването не е заплаха за някой друг, а само за белите.
И при едно смесване ще се възцари мир ли... ;) глупости - чудесно знаеш, че не!
В товя случай не, защото ти си нравтсвена личност и нямаш нужда от будене на съвест и подобно вглеждане, практикуваш го всеки ден.
Не вярвам Европа да остане същата, дори съм убеден, че няма да остане - ТЯ ВЕЧЕ НЕ Е СЪЩАТА.Лично аз както знаеш не вярвам в имагинерното, заложеното итн, прекалено буквален съм що иде реч до демография, култура и нравственост.
Затова ще дам жените им на други,
И нивите им на ония, които ще ги завладеят;
Защото всеки от малък до голям,
Се е предал на сребролюбие;
От пророк до свещеник,
Всеки постъпва лъжливо. (Еремия 8:10)
Ето я присъдата (страшна), която гарантира, че едва ли нещо ще остане същото!
Под "Европа ще остане същата" имах предвид не само цитираните акценти от постинга (показващи принципно непроменената човешка природа), но и това, което е тя ДНЕС, т.е. ПРОМЕНЕНА. Тогава изречението ми би звучало по-точно:
"Европа ще остане същата, т.е. ПРОМЕНЕНА, защото духът на европееца не може да надскочи хуманистичните следренесансови граници."
Съществен пропуск в изречението ми, докато, бързайки, водех мислен диалог :) То бе по-скоро тема за обзор, но няма смисъл от такъв.
Излишно беше да споменавам и за кошмара – живият живот е достатъчно пълен с реални кошмари, но го оставих като комплимент по отношение въздействието на текста.
Колкото за присъдата, т.нар. "Плачещият" пророк Еремия предава впечатляващи присъди-последици, които, поради човешкия избор, за съжаление се изпълняват. Което е гаранция, че ще се изпълняват и в бъдеще.
Мисля, че беше от нашите.
Тъй като беше велик и това налагаше
често отсъствие, жена му прекарваше това време сама.
И през това време му (?) роди две деца.
Физиология просто.
Когато след време успяваха да се намерят,
виждайки детето, той казваше - Това дете е мое.
Та, питам се коя е мярката за величие?
Навярно отговорът не е само един .....
Или не е простичък.
Харесвам холандците заради тяхната откритост.
Харесвам холандците заради тяхната откритост.
Да и аз почитам това в европейците преди векове - жестокостта им.
Идеала, постижението, върха реален трябва да е всичко това - любов и омраза, сила и слабост и във всичко това да е над другите.
Прекланям се пред коварството ако то е плод на ум и несебична цел, както и пред жестокостта на силата. Разбира се, прекланям се само пред западно-европейската такава, защото това е моя избор нпълно съзнателен!
Мисля, че беше от нашите.
Тъй като беше велик и това налагаше
често отсъствие, жена му прекарваше това време сама.
И през това време му (?) роди две деца.
Физиология просто.
Когато след време успяваха да се намерят,
виждайки детето, той казваше - Това дете е мое.
Та, питам се коя е мярката за величие?
Навярно отговорът не е само един .....
Или не е простичък.
Не Сте ме разбрали или "вземате повод" и развивате свои съждения, в което няма лошо :)
Аз написах ясно последния абзац за момичето и за девойката и не посочих "детеродната функция като фертилност". Не иде реч за плод и раждане на поколение от насилника (във всички исторически периоди жените са знаели как да предотвратят това по време на бременност или дори след раждане), поне повечето би трябвало да са знаели как да постъпят - избора е бил техен.
В моя абзац и съждения нямаше бременност, раждане, поколение и няма как да има, защото той е сензитивност, не последствия и рационалност.
Сарказма или хумора във Вашия коментар приемам с елемент на тъга.
П.С.
Например изнасилените от съветски войници по време и след ВСВ германки са премахнали над 90% своята бременност - прекъснали, това е статистиката. В Средновековието с треви и "отвари" се е постингало същото, ккато и с още по-неприятни физиологични начини.
П.С. В този исторически сблъск между испанци и холандци; между католици и прикрити юдеи; между хабсбурги и разни търгаши псевдоаристократи и вулгарни простаци "бюргери"/"буржоа" съм на страната на испанците.
Извинявай, че не съм коментирала това, което трябва.
07.02.2016 10:08
Това ме впечатли в Хаггард, защото за първи срещнах автор преди век и повече, който категорично е отдал предпочитанието си на англо-саксонския тип хора, показвайки брюнетите като отрицание. ТОВА ОБАЧЕ САМО ПРИ МЪЖЕТЕ, ДОКАТО ПРИ ЖЕНИТЕ ИМА КРАСИВИ И ПОЛОЖИТЕЛНИ ЧЕРНОКОСИ ПЕРСОНАЖИ като "Прекрасната Маргарита" е точно такъв пример.
При Хаггард ПРОТЕСТАНТ ЗНАЧИ ДОБРО, КАТОЛИК - ЗЛО
СЕВЕРНИ ХОРА - ДОБРО, ЮЖНЯЦИ ПОВЕЧЕ ЗЛО
Това лично на мен ми хареса, защото днес се "насажда" точно обратното и аз имам право на това ми предпочитание също.
))))
Съгласен съм с теб - идеални хора няма, но това са предпочитанията на аватора и те ми допаднаха, защото днес е почти абсурдно да попадна на такива предпочитания, днес обикновено е обратното - демографско и културно протектиране на ненордическото.
Що иде реч до смесването - от какво то да е изхода? Какъв е проблема след като векове го е имало и войните не са били поради това, а поради бол други икономически, властови и религиозни причини, далеч не по антроплогични и расови.
Смесването е невемъзможно планетарно, зщаото то ще е факт сред белите, но в африка и оризищата виетнам ще са "си те" еднаквите, несмесени и "запазени". Смесването не е заплаха за някой друг, а само за белите.
И при едно смесване ще се възцари мир ли... ;) глупости - чудесно знаеш, че не!
Предпочитам да съм обективна и разглеждайки земното кълбо, да взема предвид това, че някои раси, например жълтата , също имат своите достойнства /както и падения/, а пък и са доста по-многобройни, а може би и приспособими. А и да бъдем честни, какъв е замисълът не ни е известно ))) така, че и в практикуваното от презрените от теб южняци "живей за мига" има доста мъдрост ))))))
Хубав неделен ден!
П.С. В този исторически сблъск между испанци и холандци; между католици и прикрити юдеи; между хабсбурги и разни търгаши псевдоаристократи и вулгарни простаци "бюргери"/"буржоа" съм на страната на испанците.
Аз също (поради лични причини като теб, но и чисто антропологични предпочитания) "вземам" обаче, другата позиция - в конфликта именно зщаото са холандци и протестанти са ми по-симпатични холандците.
На мен като наблюдател отстрани ми се струва, че има още една причина поради която холандците не спорменават "това или онова" - масата от тях до голяма степен са отродени от историята си, което е нормално за днешен западноевропейски народ.
Младите още по-малко са запознати с традициите и историята по подобие на източните им братовчеди "германците".
Извинявай, че не съм коментирала това, което трябва.
Хайде сега... ;)
Няма трябва или не трябва, поне не съм посочил това никъде?!
Всеки мъж или почти всеки би намерил сарказъм в първия ти коментар и точно зщаото съм мъж аз явно разпознах неправилно такъв. Прощавай мнителността ми!
Хубав неделен ден!
Благодаря ти за оценката, дори топло изразена!
Моите теми са всъшност само няколко и постоянно се "повтарям" в тях, но няма как да имам 10 или 100 теми и да имам познание в толкова :)
Обикновено пиша за война или литература, за сила и красота иначе казано.
Това ме впечатли в Хаггард, защото за първи срещнах автор преди век и повече, който категорично е отдал предпочитанието си на англо-саксонския тип хора, показвайки брюнетите като отрицание. ТОВА ОБАЧЕ САМО ПРИ МЪЖЕТЕ, ДОКАТО ПРИ ЖЕНИТЕ ИМА КРАСИВИ И ПОЛОЖИТЕЛНИ ЧЕРНОКОСИ ПЕРСОНАЖИ като "Прекрасната Маргарита" е точно такъв пример.
При Хаггард ПРОТЕСТАНТ ЗНАЧИ ДОБРО, КАТОЛИК - ЗЛО
СЕВЕРНИ ХОРА - ДОБРО, ЮЖНЯЦИ ПОВЕЧЕ ЗЛО
Това лично на мен ми хареса, защото днес се "насажда" точно обратното и аз имам право на това ми предпочитание също.
))))
Съгласен съм с теб - идеални хора няма, но това са предпочитанията на аватора и те ми допаднаха, защото днес е почти абсурдно да попадна на такива предпочитания, днес обикновено е обратното - демографско и културно протектиране на ненордическото.
Що иде реч до смесването - от какво то да е изхода? Какъв е проблема след като векове го е имало и войните не са били поради това, а поради бол други икономически, властови и религиозни причини, далеч не по антроплогични и расови.
Смесването е невемъзможно планетарно, зщаото то ще е факт сред белите, но в африка и оризищата виетнам ще са "си те" еднаквите, несмесени и "запазени". Смесването не е заплаха за някой друг, а само за белите.
И при едно смесване ще се възцари мир ли... ;) глупости - чудесно знаеш, че не!
Предпочитам да съм обективна и разглеждайки земното кълбо, да взема предвид това, че някои раси, например жълтата , също имат своите достойнства /както и падения/, а пък и са доста по-многобройни, а може би и приспособими. А и да бъдем честни, какъв е замисълът не ни е известно ))) така, че и в практикуваното от презрените от теб южняци "живей за мига" има доста мъдрост ))))))
Предпочитанията НЕ винаги пречат на обективността. Ти също имаш такива и то подчертани, но се опитваш да си обективна, друг е въпроса доколко успяваш или успяваме да сме.
Що иде реч до война, аз например мисля, че мога да постигна високо ниво на истинност и обективност, що иде реч до красота едва ли, а и красотата трдуно може да е предмет на "обктивитет".
Не презирам южняците, презирам, че днес убиват демографски северняците, нищо повече от това, а демографското убийство ще допълним като културно и нравствено - за това моите "критики" към южняци или източняци преминават в социално и бол друго, не просто антроплогично.
С "две думи" - предпочитанията не отричат обективността! Предпочитания и страсти имаме всички. Не презирам южняците, въпреки, че често така звуча, но ти си права да виждаш това в мен, зщаото точно така го проявявам.
БЕЗ ДА ТЕ ЧЕТКАМ - ТИ НАИСТИНА СИ ОБЕКТИВЕН/НА И ТОВА СЪМ ГО ЗАБЕЛЯЗЪЛ ПРЕДИ МАСА ВРЕМЕ, ДОРИ МЕ Е УЧУДВАЛО И ПРАВИЛО ВИНАГИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВПЕЧАТЛЕНИЕ.
Но противно на очакванията на краля неговите заплахи не подействали, а напротив, крайно ожесточили нидерландската аристокрация. Свиканите от тях над тридесет хиляди граждани и селяни се събрали в долината пред вратите на Брюксел и се заклели да защищават своята независимост.
След това петстотин делегати под одобрителните възгласи на тълпата преминали със знамена през града и се спрели пред двореца на регентката. Видът на тълпата показвал нейната непреклонна воля.
П.С. В този исторически сблъск между испанци и холандци; между католици и прикрити юдеи; между хабсбурги и разни търгаши псевдоаристократи и вулгарни простаци "бюргери"/"буржоа" съм на страната на испанците.
Аз също (поради лични причини като теб, но и чисто антропологични предпочитания) "вземам" обаче, другата позиция - в конфликта именно зщаото са холандци и протестанти са ми по-симпатични холандците.
Е, аз също имам силни пристрастия към всичко що е с характер "норд", във всеки един смисъл. И аз нямам никакво доверие към разните средиземномори, да не говорим пък за още по-тъмно пигментираните. Абе от "санчо пансовци" трябв ада се стои много далеч. А на страната на испанците съм само и единствено по линия на католицизма. Всъщност, именно протестантството предпоредели упадъка на Европа и сегашното уникално жалко положение в страни като Холандия, Швеция...Имам предвид: хомосексуални бракове и всички останали форми на обществен деградация и уродство.
Католическата система държи в желязната си прегръдка Европа и мисълта със столетия. Точно ПРОТЕСТАНТСТВОТО отвори вратите за науката, които католическата схоластика държеше векове наред умишлено затворени. Отношението към човека, спасението му от придобитото му грешно естество бяха диаметрално променени - страхът от наказание отстъпи мястото на доверието и надеждата…
"...УПАДЪКА НА ЕВРОПА И СЕГАШНОТО УНИКАЛНО ЖАЛКО ПОЛОЖЕНИЕ" според мен се дължи на постепенното, но явно отхвърляне на Бога след Френската революция и настъплението на секуларизма. И това не без участието на хуманизма...
Заставането на нечия страна за каквото и да било, не подлежи на коментар – то е свещеното право на избор.
Прочетох малко и настръхнах.
Какво ли ще е да го прочета цялото .
Поздравления за теб , че ни откриваш непознати страници .
Живот за всички ! Справедливост за всички !
Живей и остави и другите да живеят.
Всеки народ има правото да се бори за своето оцеляване и своята идентичност.
Що дирят наглите нашественици в земята , която холандците отвоюват от океана?
С насилие и меч не се постига мир и няма нищо християнско в кладите !
Католическата система държи в желязната си прегръдка Европа и мисълта със столетия. Точно ПРОТЕСТАНТСТВОТО отвори вратите за науката, които католическата схоластика държеше векове наред умишлено затворени. Отношението към човека, спасението му от придобитото му грешно естество бяха диаметрално променени - страхът от наказание отстъпи мястото на доверието и надеждата…
"...УПАДЪКА НА ЕВРОПА И СЕГАШНОТО УНИКАЛНО ЖАЛКО ПОЛОЖЕНИЕ" според мен се дължи на постепенното, но явно отхвърляне на Бога след Френската революция и настъплението на секуларизма. И това не без участието на хуманизма...
Заставането на нечия страна за каквото и да било, не подлежи на коментар – то е свещеното право на избор.
Да бе, наясно съм със старите "песнопения" за "лошите католици" и "прогресивните" еретици, старозаветници и всъщност юдеи по същество. Те протестантите пръкнаха либерализма, който пък доведе до френския кървав метеж и индивидуалистичните идеи, които пък пръкнаха накрая марксизма. Тая взаимовръзка и причинно-следствена поредица е отдавна известна, дори е разглеждана и от видни учени държаво-правници. Пък какви "врати на науката" са отворили калвинистите, също знаем: В женева е бил забранен театъра и е въведена нещо като единна униформа за мъже и жени; наложена е тотална цензура на книги, щото те, протестантите казват "sola scriptum", и всичко останало няма значение и даже се гледа с много лошо око, ако някой например чете Омир. Да не забравя и кладите на калвинистите, които са димяли от Женва до Бостън...та такива ми ти работи с напредничавите калвинисти и протестанти.
Католическата система държи в желязната си прегръдка Европа и мисълта със столетия. Точно ПРОТЕСТАНТСТВОТО отвори вратите за науката, които католическата схоластика държеше векове наред умишлено затворени. Отношението към човека, спасението му от придобитото му грешно естество бяха диаметрално променени - страхът от наказание отстъпи мястото на доверието и надеждата…
"...УПАДЪКА НА ЕВРОПА И СЕГАШНОТО УНИКАЛНО ЖАЛКО ПОЛОЖЕНИЕ" според мен се дължи на постепенното, но явно отхвърляне на Бога след Френската революция и настъплението на секуларизма. И това не без участието на хуманизма...
Заставането на нечия страна за каквото и да било, не подлежи на коментар – то е свещеното право на избор.
Да бе, наясно съм със старите "песнопения" за "лошите католици" и "прогресивните" еретици, старозаветници и всъщност юдеи по същество. Те протестантите пръкнаха либерализма, който пък доведе до френския кървав метеж и индивидуалистичните идеи, които пък пръкнаха накрая марксизма. Тая взаимовръзка и причинно-следствена поредица е отдавна известна, дори е разглеждана и от видни учени държаво-правници. Пък какви "врати на науката" са отворили калвинистите, също знаем: В женева е бил забранен театъра и е въведена нещо като единна униформа за мъже и жени; наложена е тотална цензура на книги, щото те, протестантите казват "sola scriptum", и всичко останало няма значение и даже се гледа с много лошо око, ако някой например чете Омир. Да не забравя и кладите на калвинистите, които са димяли от Женва до Бостън...та такива ми ти работи с напредничавите калвинисти и протестанти.
Далеч съм от мисъл за "лошите католици". Сред католиците е имало и има искрено посветени хора, не за тях става дума. Говорех за "католическата система", която е по-правилно да се определи като "политико-религиозна".
"…френския кървав метеж и индивидуалистичните идеи, които пък пръкнаха накрая марксизма. …" дойдоха в резултат именно на политиката на папската институция, подкрепена от Шарл IX и съвсем не в защита на вярата. Само че стана така, че "заедно с водата се изхвърли и бебето" – вместо справедливо да се противопоставят на папската системата, "революционерите" отхвърлиха Бога (всички последици от това).
Обективно, темата Калвин не може и не бива да се разглежда едностранно. Това не го казвам аз, казват го също и анализатори... И Вартоломеевата нощ, и Френската революция са продукт на интереси, чиято жертва стават не само невинни вярващи, не само кралското семейство, но и житейски ценности, чиито резултати ще надминат нашето съвремие.
Не мога да схвана какво имате предвид под "юдеи по същество" – за мен това са две теми: за юдеите и за вярата по същество. Така или иначе "От Господа е спасението." (Пс. 3:8) и тъй като Исус в човешкото си естество е евреин, не случайно в разговора си със самарянката на кладенеца конкретизира "Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; ЗАЩОТО СПАСЕНИЕТО Е ОТ ЮДЕИТЕ." (Йоан 4:22, курсив мой)