ВТОРИ ПОСТИНГ ЗА ДНЕС - ПЪРВИЯ ЗА ЛИТЕРАТУРА И ПО ГОТФРИД КЕЛЕР преди този

ДВЕ РЕАЛНИ ВИДЕА НА ФИНАЛА - второто след 5.55 цивилен глупак с камионетка до смърт

ВСЕ ПАК ЧИСТИ АВТЕНТИЧНИ ВИДЕА, НЯМА "БОДИ ПАРТС" иначе сайта ще ми банира постинга
 
................


Преди години бях започнал една поредица в три части, която нарекох Руския позор, днес я финализирам с последния четвърти постинг. Мой преводи от книгата на Владимир Бешанов „Кадръй решают всьо”. Автора обяснява летния погром и съветски позор през лятото на 1941 г. срещу германския Вермахт с некадърността, липсата на образование и генезиса на червеното насилие в Съветския съюз още от 20-те години на 20-и век.


Професор Н. Н. Никулин, преминал войната като пехотинец и после артилерист пише в мемоарите си:

„Ако да кажем немците бяха наводнили нашите щабове със шпиони, а примерно войските ни с диверсанти, ако врага беше разработил план за масово вредителство и саботаж за развал на армията ни, то те небиха постигнали този ефект,който бе резултат от нашия идиотизъм, тъпота(това е думата в текста, не от мен), безотговорност сред началството и безпомощна покорност сред войниците.”

 

Още преди 1917 г. пишейки за „Победилите социалисти” гениалния руски писател Ф. Ф. Достоевский споменава характерните за тях черти:

„Всеки член на обществото донася за другия. Всеки принадлежи на всички, а всичките на всеки един. Всички са роби и в робството си са равни. В краен случай – клевета и убийство,но най-главното е да са равни. Първо започва да пада нивото на образование,науките, дори талантите.”

Германския противник като символ


 

......

 

ОГПУ информира: „Серьозно недоволство сред червеноармейците предизвикват старшите офицери със своята грубост, пиянство, вкоренени в началството към редовите червеноармейци дори от политсъстава...

Експлоатацията за лични нужди – явление масово забелязано почти във всички военни окръзи; изпращане в разпореждане на жените, майките и за работа по домовете...

Бруталността на комсъстава се увеличава... предпочитат се репресивни мерки,вместо морално въздействие...”

 

„Алкохолизма прогресира и става характерен в мирно време сред комсъстава. В много случаи се съпровожда с хулиганство, пиянски разгул дори до улична стрелба. В някои части пиянството подрива авторитета на командния състав...

Отношението към задълженията е безотговорно. Командирите по няколко дни не посещават занятия... На места комсъстава се превръща в някаква каста, съвършенно чужда на червеноармейците...

Упадък в духа се наблюдава най-вече в частите на Кавказката армия,където в последно време зачестиха случаите на самоубийство. В анонимна анкета проведена в партколегията на 3-а дивизия, се изясни че до 30% от комунистите в дивизията мислят или са мислили за самоубийството като изход от тежкото положение...”

 

……

 

Според инструкция на Надежда Крупская залегнала в секретна инструкция на Наркомпроса подписана 1923 г. на изземване и унищожение подлежала следната литература: патриотична, черносотенска, религиозно-нравствена, чуждестранна идейна, идеализираща миналото, хумористична, сантиментална, мистична... дори приключенски романи.

В списъкана авторите пречещи на съветското строителство попаднали: Платон и Аристотел, Декарт и Кант, Юм и Бъркли, Шопенхауер и Нитцше,Спенсър... По-късно посегнали на Лев Толстой, Достоевский, Дюма-баща, Найн Рид, Сенкевич... авместо тях разпространявали брошури като „Всемирнъй Октябрь” и „Уничтожайте вошь”, портрети на Маркс, Ленин, Троцки, Свердлов...

Известно е, че някога халиф Омар изрекъл: „Защо са ни нужни вските тези книги,след като имаме Корана” и после заповядал да се изгори Александрийската библиотека, а болшевичшката гледна точка от 20-те и 30-те години на 20 век била: „Защо са ни библиотеките след като разполагаме с Капитала?

 

Позирайки пред живописеца Ю. П. Аненнков, Ленин казал: “Към интелигенцията,както знаете аз не храня топли чувства и нашия лозунг „ликвидирай неграмотността” не трябва да се тълкува като стремеж към раждане на нова интелигенция. „Ликвидирай неграмотността” ще рече всеки селянин, всеки работник самотоятелно без чужда помощ, да чете нашите декрети,  заповеди и въззвания. Цел единствено и само практична , само толкова.”

 

М. Москвин си спомня: „Колкото по-пролетарски изглеждате,колкото по-груба е вашата реч и тъпи са отговорите,толкова повече шансове ще имате... Важно умение е да псувате на майка/материться, да удряш, да носиш дрехите си по пролетарски, да разбереш, че грубостта не е порок, ченасилието е добродетел и само тогава ще си кандидат и материла за наука, за пролетарски ВУЗ-ове.

 

В началото на 1925 г. дела във висшите учебни заведения на т.нар.работнически факултети/РАБФАКОВЦИТЕ стигнал 43% от всички студенти. Пленума на ЦК на ВКП от юли 1928 г. изискал процента да нарастне на 65%> Едновременно с това се провеждала чистка на учебните заведения от т.нар. „чужди елементи”. Само през 1925 г. от висшите училища били прогонени над 40 000 „социално ненужни” студенти.

 

......

 

Чистка и то жестока разбира се, търпели и военните. Заедно с разстреляните военачалници изчезвали написаните от тях учебници и наставления,други като бъдещия маршал А. М. Василевский публично се отказал/скъсал отношения със своите родители, защото баща му бил свещенник.

 

Идеален пример за състоянието на кадрите е факта на анализ представен април 1940 г. и посветен на резултатите от Съветско-Финландската война: в 142 стрелкова дивизия от началстващия състав само 17% познавали работа с компас, разпознавали карта и движение по азимут.

 

На 1януари 1941 г. списъчната численост на комсъстава в армията и флота съставлявала 579 581 човека, като от тях 7.1% имали висше военно образование, 55.9% средно военно, 24.6% ускорено военно, а 12.4% или 71 868 въобще нямали никакво образование!

 

......

 

Александър Базаров изследвайки документи на медицинските комисии от Държавния архив при Ханти-Мансийската АО, публикува данните от1941 г.: „От всички 279 човека, призовани от моя роден район в Зауралието средния ръст бил153 см, средните кг 52. В целия регион на Урал и Северното Приобья анатомическите параметри са примерно еднакви и рядко някой надхвърля 160сми 50кг.” Да отбележим, че пълното бойно снаряжение и зимно обмундирване на червеноармееца било над 33кг.

 

От Приволжкия военен окръг съобщавали за отсъствието в храната на лук, моркови, домати, недостатък на картофи. Констатирано било, че редовия състав е недоволен от храненето, но „на всички сигнали никакви мерки не се предприемат”. От Киевския окръг се оплаквали: „Боршът е бистър, в него няма абсолютно нищо, освен едни кисели краставички”. От Московския окръг: „На 11юни за обед дадоха картофи с вкус накеросин, въпреки, че дежурния по столова преди ден беше забранил да се готвят картофи с „това качество”. Нищо не се промени. На 15юни в картофите открихме стъкло. След ден в хляба имаше гвоздей. На 17 юни санитарна комисия установи, че местото доставено за столовата е било смесено с животински лайна.” В Калининския ВО систематично се намирали части от тел, парцали... От Ленинградския ВО: „Хляба се докарва 4 дни по-рано, а в столовата се подава почти замръзнал и с това може да се примирим, но когато в него попадамена стъкло и конски зъби става нетърпимо.”

 

На всички нива процъфтявала кражбата, бащите-комяндири отклонявали продоволствие и хранели семействата си, отписвайки продуктите като бракувани, отделно при транспортиране тонове продукти се разваляли: „Чести са случаите, когато във вагон брашното се складира там където преди това са лежали бои, химически продукти... Случва се товар не заразен с вредители да се слага до заразени продукти и така дасе разпространява заразата.” На 4 април 1939 г. Л. З. Мехлис заявява пред активисти от Киевския окръг: „на цял полк се падали 150 лъжици и червеноармейците се нареждали на няколко опашки за да получат лъжица, а най-често лъжицата се печелила с бой.”

 

Разбира се, през 30-те години за съветските въоръжени сили се говорило и пишело като съададени под непрестанните грижи нас другаря Сталин, на партията на победилия социализъм, които естествено са надминали всички капиталистически страни. Червената армия била обявена като най-силната в света, най-организираната, най-културната и физически здравата. В нея били създадени „всички условия, обезпечаващи висок стандарт на живот и бит за всички бойци и командири.”

(Автора на книгата си спомня как през1989 г.на прага на промените самия той във флота при преминаване на съветска флотилия през Босфора всички матроси били по заповед в кубриците долу, а на палубата с оръжие в ръка и с бдителен поглед да не избяга някой от „социалистическия Рай”, останали само офицери и мичмани.)

 

……

 

Началника на Политуправлението на РККА дава примери от Средна Азия – червеноармеец изпратен да охранява несъстествуващ полигон, „оживял сам в землянка 13 месеца!, за него забравили и за този период време никой не го навестил.” Пратен за 2 дни да осигури предстоящи учения караул, пребивавал на место „17 дни без топла храна и продоволствие, вследствие на което е направен опит войниците да си продадат обмундирането и охранявано имущество” за храна на местното население.

 

В непубликувани, но хранещи се на архив писма от военни кореспонденти, учебния процес в много части преминавал неорганизирано и неефективно: стрелбите започвали със закъснение 3-4 часа за отсъствието на дежурни и сигналници, ту в самата стрелба участвали 2-3 бойци поради липса на патрони, а се случвало да раздадат и само по 1 на боец, а даже и да отменят стрелба поради неизправно и непроверено оръжие.

 

Съвсем по друг начин изглеждала германската армия – ето какво докладва присъствалия на германски манерви Р. П. Айдеман 1928 г. :

„Офицера е физически издръжлив, добре трениран, шестдесетгодишни генерали яздят по полето като фендрики... Винаги точен, стегнат в своите разпореждания е германеца... Отношенията между офицер и войник особено в полеви условия са прости, в известна степен дори демократични; няма ни най-малко козируване или уставност, но дисциплината е висока...”

 

На 7 октомври 1930г. И.П. Белов пишеот Германия на Ворошилов:

„Когато гледаш как зверски(точно това е думата в текста, не моя) работят над себе си немските офицери от подпоручика до генерала, как работят върху подготовката на частите, какви резултати постигат, боли много дълбоко съзнавайки нашата слабост. Иска ми се да крещя грозни думи за необходима напрегната работа и обучение – решителна промяна на всички наши слаби командири.”

 

През ноември 1931 г. комкор Б. С. Горбачев посетил Силезия:

„Наистина всеки ненски офицер може да се нарече висококвалифициран специалист... Също така поучителна е добросъвестността и точността в изпълнение на техните задължения на всички звена... Особенно от нашагледна точка трябва да се научим на същото немско внимание към командира и учащия се в германската армия, както и грижливото отношение към материалната част и имущество...”

 

Но тия донесения, доклади, писма и наблюдения в съветската родина били засекретени 60 години, а командирите прибрали щом с такова възхищение съобщавали за „класовия враг” от чужбина.

 

А френския посланик писал за Големия терор от Москва:

„На Запад при подобно положение щеше да започне бунт. Тук народа използва оръжието на слабите – лошо работи.”

 

Бъдещия генерал А.И. Грибков през 1939 г. си спомня:

„На длъжности сразличен ранг бяха разставени слабо подготвени командващи, много от тях не отговаряха на изискванията, но за сметка на това умееха да си мълчат. От войсковия речник отпаднаха такива думи като „мисля”, „обсъждам”, а фрази като „това не е ваша работа” и „това не ме засяга” се превърнаха във формули на живот за много.”

 

През1927 г. генерал П. Н. Краснов пише:

Комунистическата власт устройва пред многолюдни тълпи, тълпи с хиляди хора народ, показвани маневри. Пускат газове, бягат хора в противогази, движат се с шум танкове, машини, в небето аероплани, теглят грамадни оръдия... Всичко е толкова нелепо от чисто военна гледна точка – недостоен балаган. Но балагана действа на тълпата,той й внушава представа за съветска мощ и непобедима Червена армия.

Сред тълпата казват: Нима при Царя имаше такова нещо? Нима по царско време виждахме подобно?

Комунистите са големи познавачи на психологията на тълпата. Те непрестанно внушават на поробената от тях Русия, че са непобедими, че армията им е великолепна...”

 

......

 

В началото на декември 1938 г. на заседание на Наркома на отбраната Мехлис съобщава, че при боевете на езерото Хасан част от червеноармейците „неумеели да стрелят от винтовки”,много от тях дошли да громят японските милитаристи „в накъсано обмундирване, все едно по долно бельо.”

В крайна сметка в хода на стълокновение със статичен противник в неподвижна позиционна отбрана, при петкратно превъзходство в живасила и абсолютно в техника/средства (от съветска страна освен танковете на 2 механизирана бригада са били задействани 250 самолета, от японска страна нито един вдигнат във въздуха за бой) човешките загуби на Червената армия били 3 500 човека убити и ранени, а японските загуби 500 убити и 900 ранени.

Въпреки това японците не са премахнати от Заозерная и Безъймянная, а конфликта е уреден по дипломатически път и самурайте сами сеизтеглят от височините.

 

И  разбира се, Зимната война – тази срещу Финландия в която СССР търпи огромни загуби и позорни поражения от малкото количество суоми-финландци, които разбира се, в един момент приемат условията на ужпобедилия ги съветски гигант пред който няколко милионна Финландия е мравка. В заключителното си слово другаря Сталин (лъже), но иначе казано по руски и комунистически заявява:

„Да победиш финландците не е бог знае каква победа. Ние победихме всички техни европейски учители – немската отбранителна техника победихме, английската отбранителна техника победихме, френската отбранителна техника победихме... Не само техниката им, ние победихме тяхната тактика, стратегията им. Ето в това е нашата победа!”

 

А в хода на есенната инспекция и проверка за същата тази победна срещу финландците 1940 г. само отделни подразделения получили положителна оценка. Например в Западния окръг от  54 проверени по огнева подготовка, положителна оценка получили само 3, в Ленинградския окръг от 30 проверени – само 5.

 

Много е написано за липсата на подготовка всъветските танкови войски преди войната с Германия, но нека споменем нещо „дребно” за Военно-въздушните сили – за първите три месеца на 1941 г. пилотите на Прибалтийския военен окръг са успели даналетят средно 15.5 часа във въздуха; на Западния – 9 часа; в Киевския – само 4 летателни часа; За сравнение германските летци преминавали подготовка със задължителни 450 часа, едва след която се изпращали на фронта,но и тогава участие в бой не приемали, а от начало наблюдавали и набирали опит покрай ветераните.

 

Бившия курсант от Орджоникидзевското военно училище по-късно полковник А.З. Лебединцев си спомня:

„Нямахме нито едно занятие по организация начастите и съединенията на противника, за тяхното въоръжение и тактика, ние не знаехме организацията дори народния ни стрелкови полк. Не бяхме виждали ни танк, нито самолет.”

 

......

Съветския "победител" в Берлин

 

РЕЗУЛТАТА от всичката тази некадърност в няколко епизода

 

Атаката на съветската 37 армия водена от генерал-лейтенант А. А. Власов край Киев записана от германски офицер с размисли до неговите роднини в писмо:

„На дистанция от 600 м открихме огън и цели отделения в първата вълна на атакуващите повалихме на земята... Оцелелите единици примирено вървяха напред. Това беше страшно, невероятно, безчовечно. Нито един от нашите войници не би тръгнал така. Втората вълна също понесе загуби, но събра строй и премина над труповете паднали първи. След това по сигнал настъпващите вериги преминаха в бегом. С приближването започна да се чува нестройно „Ура-а-а!”

Първите три вълни унищожихме със стрелба... Натиска на четвъртата беше по-бавен: хората си проправяха път през телата на своите паднали преди това другари... Картечниците ни прегряваха и често прекратявахме огън за смяна на стволове... Количеството и яростта на тези атаки съвсем ни изтощи и докара до вцепенение. Няма да крия, че дори изпитахме страх... Ако Съветите могат да си позволят да губят толкова хора, стремейки се да ликвидират дори наши незначителни успехи, то колко често и с какво число хора ще атакуват ако обекта на настъплението за тях е важен?”

 

След германския удар на 22юни 1941 г., всички съветски планове рухнали за час. Напетия ден от войната германските танкове се оказали в Минск. На летищата още в първотоденонощие изгорели 1 200 самолета/по нови данни 1 800... Загинали сякаш никога не ги е имало танковите корпуси с над 1 000 танка всеки... Десетки хиляди червеноармейци дезертирали или се предавали в плен,други се разбягвали по села и гори. Стреляли в гърба „ощастливените” от съветската власт литовци и латвийци, западни украинци и естонци...

Към декември 1941 г. кадровата Червена армия/РККА такава каквато ебила на 22 юни престанала да съществува, от нея оцелели само 8% от личния състав. Останалите над 90% били убити,станали инвалиди, оказали се в плен или дезертирали... През лятото на 1942 г. и тези 8% се превърнали в прах. За година бойни действия били практически загубенивсички предвоенни хиляди танкове, бронемашини, самолети... Във войната влезли резервистите, те я изкарали на плещите си и победили именно те.

 

А преди да се случи войната в Съветския съюз пропагандата подготвяла населението – в стихове, в проза, във филми... Войната се представяла скоротечна, победоносна,без много жертви и трудности, почти безкръвна.

Сюжетите на всичкия този соцреализъм били еднакви: в началото врага коварно нахлува в съветската земя,но незабавно получава през зъбите, след това Червената армия нанася съкрушителен ответен удар, червенознаменната авиация прави на пух и прах летищата и щабовете на германските и японски агресори, в техните тилове избухват революции, а хвърлените над чуждите градове съветски диверсанти поемат командването на тези бунтовници.

В пиесата „Големия ден” В. Киршон разгромява Германия за 2 дни, в своята повест „Първия удар” Н. Шпанов отразява вражеското настъпление за няколко минути и окончателно се разправя с „фашистите” за само 12 часа.

 

Подобни приказки за възрастни съветската пропаганда ще напише след войната, ще засекрети истината вархивите, ще фалшифицира историята, ще лъже за пораженията. Днес руската пропаганда ще продължи да прави помпозни паради на които тълпата се радва, ще пази все още част отархивите си без достъп за историци.

 

Ако руските българи както наричам част от червените в БГ питат подигравателно – защо като германеца бе толкова професионален, акдърен – защо тогава войната свърши в Берлин? То аз ще запитам тези ужбългари – а защо бългхария загуби Междусъюзническата война, защо България загуби Първата Световна и тук обяснението не е политика и дипломация, о не! България беше пробита при Добро поле в края на ПСВ и то пробив действителен, макар днес заподозрян във вътрешен „саботаж” инспириран отвън. Но загубата през Втората Балканска война е факт и няма как да е иначеслед като срещу малка България са били всички нейни съседи. Да, България е имала тогава армия връх на Балканите, но тазис илна и героична армия няма шанс срещу ВСИЧКИ СЪСЕДИ. А никоя армия, дори германската няма шанс срещу почти целия свят срещу себе си, защото дори когато за 1 германец падат по 4-5 от изток, то обединени СССР, САЩ, Англия като империя и доминиони... едва се справиха с „гадния Фритц, но той нямаше шанс срещу всички!

..........

КЛИПОВЕТЕ

ПЪРВО ПО ФИЛМЧЕТО

ВТОРО И ТРЕТО ВИДЕО РЕАЛНО ПО ВТОРИЯ ГЪЛФ УОР

ВТОРОТО СЛЕД 5.55 КАМИОНЕТКА И ШОФЬОРА УТРЕПАН - няма място ввъв оенна колона зона итн, разбира се,може да е с взрив - ЕТСТЕСТВЕНО УБИТ

ТРЕТОТО ВИДЕО С НАЙТ-ВИЖЪН

семпло споделено - всеки танк или машина държи под обстрел или огневи сектор ляво или дясно - ако предходния танк е с купол обърнат примерно "вдясно", следващия е обърнал и държи под прицел "вляво", като "жаргона" е на "колко часа" - примерно свтола на оръдието насочен към 3 часа или 9 часа - представяйки си часовника мислено в посока на тия "цифри" на часовника сочи мерача или се указвапоявила се цел

през ноща има целеуказатели,които "осветяват" целта не само от въздуха, а тия в колоната и по машините, отделно боеприпасите включват трасиращи амуниции, примерно на 10 патрона "обикновени" 1 се пада трасиращ през ноща и се "вижда" в полета му, амуницията и се белязвапо различни начини на самия патрон итн итн итн

америакнците са обикновено шумни и с това известни по света - в случая на нощното видео след началото това е неприцелна стрелба в ход - те не целят и не свалят нищо определено,но с това гонят потенциалния противник да не се явява и да не открива огън, а да се изтегля и прикрива доакто те преминиават итн итн

разбира се си избират удобен нетесен маршрут по възможност, променят скорост според опасността, прострелват определени части на сградите - задължително покриви, прозорци, врати, всичко с видимост към тях, осигуряват се от въздуха ако е възможно итн итн итн