Госпожа Регел Амрайн и най-малкият й син

Човек рядко може да срещне едри и тежки мъже, на които да им върви зле, защото тези хора притежават една основна и убедителна дарба да се грижат за взискателното си туловище и хранителните продукти не могат за дълго да отбягнат от тях, тъй като магнитната планина на корема им силно ги привлича. Така и беглецът Амрайн щастливо се изхранваше по далечни страни; и макар оттогава насетне той да не постигна нищо велико, все пак ядеше и пиеше нейде в чужбина също така порядъчно, както у дома си. 

изоставената съпруга на господин Амрайн неочаквано сложи ръка върху пясъчника и като вложи цялата си зестра, привлече кариерата към себе си, обявявайки, че ще продължи работата и по възможност ще задоволи кредиторите на мъжа си. Това тя стори едва тогава, когато той беше вече отвъд Атлантическия океан и не можеше да се върне. Как ли не се опитваха да я разубедят и да й попречат; тя обаче показа такава решителност, енергия и здрав разум, че никой нищо не можа да каже срещу нея и тя действително стана собственица на каменоломната. 

Обаче все пак това беше трудно и тя трябваше ден и нощ да бъде нащрек, да крои планове и да се труди, за да може с храброст, хитрост и сила да затвърди положението си. 

тя беше наблюдавала тримата спящи малчугани и бе спряла особено дълго погледа си на най-малкия хлапак, който най-малко приличаше на нея. Той беше рус, с малко, дръзко, вирнато носле, за разлика от нейния нос, който беше сериозен, прав и дълъг; също и устните й бяха строго очертани, докато устните на малкия Фриц бяха предизвикателно извърнати нагоре дори и когато спеше. 

хареса ли ти веднъж някое лице, срещу това няма лек; затова и госпожа Амрайн беше доволна, че старият бе заминал надалеч и тя не го виждаше вече; но в най-малкото си дете той й бе оставил едно точно копие на външния си вид и сега тя го гледаше и не можеше да му се насити. 

Потънала в такива грижи я завари надзирателят, тоест главният майстор на каменоломната, който влезе в този миг, за да прегледат заедно сметките, да видят в какво състояние се намира работата и да уговорят някои по-важни въпроси. Той беше хубав и предприемчив младеж, със стройно, здраво телосложение, умерен в навиците си, прилежен и издръжлив на работа; при това у него имаше някаква простодушна хитрост, която, съчетана със забележителните качества на господарката му, поддържаше предприятието в добър ред и осуетяваше глупавите интриги на зелдвилци. Между другото обаче той все пак беше и човек и затова най-много мислеше за самия себе си и смяташе, че няма да е никак зле да стане сам собственик и господар и да си устрои постоянен дом; за тази цел той няколко пъти беше съветвал крайно почтително госпожа Регула да се разведе законно със забягналия си съпруг. Тя го бе разбрала добре, но нейната гордост не й позволяваше да се раздели официално — и то като се позове на обидни за нея доказателства — от мъжа, когото беше харесвала, с когото беше живяла и от когото имаше три деца; и заради тези деца тя не искаше да доведе чужд мъж в този дом и й се щеше поне външно да запази сплотеността на семейството, докато синовете й израснат и могат да получат от нейните ръце непокътнато наследството си; защото въпреки всички трудности тя смяташе да задържи това наследство и да покаже на местните жители какъв е обичаят в оня край, откъдето тя беше дошла. 

щом усети, че тя упорствува и почувствува силата на характера й, той истински се влюби в нея и у него още повече се затвърди намерението да изпълни желанието си. Той измени държанието си вместо, както досега, да моли почтително господарката си за ръката й, сега той видимо изгаряше от любов по нея, където и да я срещнеше и щом му се удадеше случай, я гледаше с влюбени очи. Смяташе, че тази промяна в държането му е по-целесъобразна, защото фактът, че си влюбен в самия човек, много повече го подкупва и покорява от всички намерения за женитба, колкото и почтени да са те. И макар госпожа Регел да не загуби самообладание и да не се влюби и сега в младия човек, все пак й беше трудно да се брани срещу ухажванията му, без да скъса с него и без да го загуби; защото, както е известно, жените много обичат да държат наоколо си полезни приятели и поклонници, щом могат да сторят това без особени жертви. 

Ненадейно обаче той хвана тази миловидна жена за двете ръце и се опита да я притегли към себе си. И също така полугласно, както бяха говорили дотогава, за да не събудят децата, той започна буйно и пламенно да я ласкае и увещава да не оставя живота си да минава така пуст и празен, без да го използува, а да бъде разумна и се порадва на неговата вярност и преданост. Тя не смееше да направи някое по-рязко движение или да каже по-високо някоя дума, защото се боеше да не събуди по никое време децата, и ядосано му шептеше да пусне ръцете й и веднага да си върви. Но той не я пущаше, а я стискаше още по-здраво и с настойчиви думи й напомняше за младостта й, за хубавата й фигура, като й изтъкваше, че е лудост да остави прелестите си да увехнат, без да им се е насладила. Тя отгатваше мислите на противника си, чиито очи блестяха както от хитрост, така и от жизнерадост, и прозря, че по този страстен и чувствен начин той само цели да я подчини и да я накара да му бъде покорна, а това означаваше край на нейната самостоятелност. С язвителни погледи тя му даде да разбере това, докато се мъчеше, колкото може по-тихо, да се изтръгне от него, на което той отговаряше, като я притегляше с удвоена сила и настойчивост. Така тя се бори известно време с якия младеж, без някой от двамата да надвие; само внезапно разклатената маса, някой сподавен гневен вик или въздишка нарушаваха от време на време тишината, докато добрата жена, изтерзана, се колебаеше между спящата си в съседната стая тройна грижа и жаркия пристъп на будния живот. 

от няколко години вече беше сама, напусната от мъжа си, а кръвта й течеше бързо и горещо като всяка друга кръв; чудно ли е тогава, че тя най-после се спря за миг и въздъхна дълбоко и че в този миг в главата й се прокрадна съмнение дали си заслужава труда да живее така предано и търпеливо, отказвайки се от всичко и работейки неуморно, дали в края на краищата собственият й живот не е по-важен от всичко друго и дали не е по-умно да постъпи така, както постъпват другите — да достави не на нахалния и дързък младеж, а на самата себе си това, което ще й даде наслада и ще я ободри; и без това нещата в Зелдвила все пак си вървят по своя път! 

Но синът ясно си спомняше всичко, при все че с времето бе забравил напълно някои други случки, преживени много по-късно. Помнеше ясно, че се бе събудил още когато влезе надзирателят, защото въпреки здравия си сън чуваше всичко и въобще беше будно момченце. След това бе подслушвал всяка дума от разговора, докато му се стори, че в него има нещо съмнително и макар да не разбираше нищо, предугаждаше нещо опасно и непристойно; тогава така се изплаши за майка си, че по-скоро усети, отколкото чу тихото боричкане и скочи от леглото си, за да й се притече на помощ. Пък и кой би могъл да проследи тайнствените пътища на прозрението, които се крият в човешките рожби? И когато много ясно видя, че това беше надзирателят — кой мигновено внуши на малкото дяволче неосъзнатото лицемерие, с което то прикри нежното си чувство, като се престори, че вижда крадец, и което му позволи да удари така безцеремонно противника си по главата? Майка му обаче удържа думата си и го възпита така, че той стана порядъчен и честен човек и беше един от малкото хора в Зелдвила, които си останаха несломени до края на живота си. Как започна и как постигна тя това, би било трудно да се каже; защото в същност тя го възпитаваше колкото се може по-малко и заслугата й се състоеше изключително в това, че младата фиданка, която беше от същото дърво като нея, си растеше просто под нейната сянка и я следваше във всичко. За свестните и почтени хора е много по-лесно да възпитат както трябва децата си, а за един неграмотен дръвник е твърде трудно да научи детето си да чете. 

Без по начало да ограничава свободата му, тя гледаше да го държи колкото се може повече около себе си, така че малкият възприе нейните маниери, нейния начин на мислене и не след дълго от само себе си не правеше нищо, което не би се понравило на майка му. Тя го обличаше винаги просто, но добре и с изискан вкус; така той се чувствуваше удобно в дрехите си, беше сигурен и доволен и не почувствува никога нужда да мисли за дрехи; не стана суетен и никога у него не се пробуди ламтеж да се облича по-добре или въобще по-другояче. По същия начин тя постъпваше и с яденето: изпълняваше всички евтини и невинни прищевки на трите си деца и никой в нейната къща не получаваше нищо за ядене, без другите да получат своя дял; но въпреки че ядяха редовно и обилно, тя обръщаше толкова малко внимание на храната и гледаше на нея с такова пренебрежение, че Фрицхен сам се научи да не й придава особено значение и когато беше сит, не мислеше пак за някое извънредно вкусно ядене. Само ужасното важничене и перчене, с които повечето добри домакини се отнасят към храната и готвенето, събуждат обикновено у децата чревоугодничество и лакомия, които се превръщат във влечение към охолство и разсипничество, когато пораснат. Колкото и странно да е, във всички страни, населени от германски народности, за най-добра и способна минава оная домакиня, която вдига най-много шум около тенджерите и тиганите си и когато и да я види човек, ръцете й все са заети с готвене; чудно ли е тогава, че господа немците стават най-големите лакомци, че изграждат жизненото си щастие върху една добре уредена кухня и съвсем забравят колко маловажно нещо е в същност яденето в краткия ни жизнен път. 

По същия начин тя постъпи и с парите — онова нещо, към което обикновено родителите се отнасят с ужасно неподходящо благоговение. Щом реши, че е вече поизрасъл, тя обясни на сина си имотното им състояние, започна да го кара да отброява суми и да ги слага в касата; той едва беше започнал да различава монетите, когато тя му даде една спестовна касичка и я предостави напълно на негово разположение. Когато направеше някоя глупост или си позволеше да си купи някое прекалено скъпо лакомство, тя не се отнасяше към провинението му като към криминално престъпление, а с малко думи му доказваше колко смешна и нецелесъобразна е постъпката му. Когато задигнеше или си присвоеше нещо, на което нямаше право, или пък направеше някоя от ония скришни покупки, които така много плашат родителите, тогава тя не считаше това за някакво злощастие, а чисто и просто го порицаваше направо, като му казваше, че е глупаво и празноглаво момче. Но затова пък беше извънредно строга към него, когато, било с думи, било с дела, той се държеше неблагородно и дребнаво, което в същност се случваше много рядко; тогава тя ставаше сурова и безпощадна, 

Обикновено всички тези прояви се третират тъкмо по обратния начин. Когато някое дете злоупотреби с пари или задигне нещо отнякъде, родителите и учителите изпадат в особен страх за престъпното бъдеще на детето, като че ли те сами знаят колко е трудно да не станеш крадец или измамник! Това, което в деветдесет и девет на сто от случаите е само мигновено, необяснимо хрумване и прищявка на мечтателното подрастващо дете, се превръща в престъпление, заради което изправят човека пред страшен съд и тогава възрастните говорят само за бесилки и тъмници. Сякаш всички тези крехки цветенца няма сами да се предпазят, когато у тях се пробуди разсъдъкът, сякаш тяхното самолюбие или просто дори суетността им няма да ги предвардят да не станат крадци и мошеници. А колко по-меко и дружелюбно се отнасят родителите към хилядите дребни прояви и белези на завист, зложелателство, суетност, високомерие, на честолюбие и самодоволство! Колко трудно забелязват смелите възпитатели измамливия и лицемерен характер на едното дете, докато с адски вой се нахвърлят върху другото, което от необмислена дързост или от смущение е казало наивно една-единствена нагла лъжа. Защото тогава им се удава действителен и удобен повод да изреват гръмогласно в ушите на малкия слисан изобретателски гений библейската заповед: не лъжи! Когато Фрицхен казваше някоя такава груба лъжа, госпожа Регел го гледаше учудено и казваше просто: — Какво означава това, глупчо? Защо лъжеш и разправяш такива нелепости? Да не смяташ, че можеш да правиш големите на глупаци? Бъди доволен, че тебе никой не те лъже, и се откажи от подобни шеги! 

той скоро разбра колко безполезно и недостойно е да се лъже и започна да се чувствува твърде горд, за да си служи с лъжи. Но ако той проявеше и най-малката склонност да си приписва качества, които не притежава, или да преувеличава нещо, което смята, че му подхожда, или пък да се перчи с някакво умение в работи, за които въобще не го бива, тогава тя го гълчеше с остри, сурови думи и му шляпваше и няколко плесника, ако постъпката му й се стореше прекалено грозна и противна. Когато забележеше, че играейки с другите деца, той ги лъже, за да си спечели някоя дребна облага, тя го наказваше по-строго, отколкото в случаите, когато отричаше някое по-голямо провинение. 

една част от начина й на действие не ще може да бъде разбрана от хора, които не притежават нейния характер, докато другата част — например отношението към дрехите, храната и парите — не ще може да бъде приложена от съвсем бедни хора. Защото например в къщи, дето няма нищичко за ядене, храната е винаги най-важното нещо, а деца, възпитани при такива условия, трудно могат да отвикнат от лакомията, тъй като всички в къщи са погълнати от мисълта да се нахранят. Докато момчето беше още малко, майката полагаше незначителни усилия да го възпитава, тъй като тя, както вече казахме, възпитаваше по-малко с думи, отколкото със собствената си личност — такава, каквато си беше, — така че възпитанието беше част от всекидневието й. Ако някой попита на какво почиваше собственото й доверие в детето и как постигаше целта си при този лек начин на възпитание, в който тя не влагаше никакви усилия, трябва да отговорим: изключително на нейната всеотдайна обич, благодарение на която същината на нейната личност се запечата в неговата душа и нейните инстинкти станаха и негови. Обаче дойде времето, когато тя все пак трябваше да приложи някои предварително обмислени и по-строги възпитателни мерки — времето, когато добрият Фриц вече порасна и смяташе, че е достатъчно възпитан; едва тогава майка му застана истински на поста си, понеже тъкмо в този момент щеше да се реши дали той ще тръгне по добър или по лош път. Само на няколко пъти й се наложи да предприеме решителна и енергична стъпка срещу младата му самостоятелност, но всеки път тази мярка идваше тъкмо навреме, беше така ненадейна, убедителна и съществена, че не загуби никога трайното си въздействие. 

Скоро Фриц навърши осемнадесет години; беше станал хубаво младо ергенче, приятно на вид, с руси коси и сини очи, напълно самостоятелен и уверен във всичко, което върши. Той вече беше поел ръководството на предприятието — що се отнася до работата на открито, — след като от четиринадесетгодишна възраст бе работил усърдно в каменоломната. Изражението на лицето му бе сериозно и умно, но въпреки това той беше весел и винаги в добро настроение и това, което най-много харесваше на майка му, беше способността му да общува с всички хора, без да възприема тяхното държане. Тя не го спираше да излиза, когато му беше скучно в къщи, нито пък му пречеше да другарува с млади момчета; но тъй като го следеше зорко, с удоволствие видя, че той не придобива вкус към начина на живот на младите зелдвилци, с които общуваше — ту с едного, ту с другиго; той ги преценяваше добре и излизаше само колкото да се позабавлява с тях — както и доколкото той намереше за добре. Тя с удоволствие установи също така, че той не се циганеше и при гуляи черпи другарите си с по някоя и друга бутилка вино, без това да има лоши последици за него; не се заплете нито в една лоша или скандална история, въпреки че се месеше във всичко и знаеше какво се е случило, 

Освен това той държеше на името си, без да бъде надменен, а когато се наложеше, знаеше и да се защити. Затова госпожа Регула беше спокойна и си мислеше, че точно този е правият път и че синът й няма да се остави някой да го подведе. Тогава тя забеляза, че той започна да се изчервява, когато срещне някое хубаво момиче, че наблюдава внимателно и критично дори грозните момичета и че се смущава, щом в стаята влезе някоя хубавичка, закръглена и весела жена, която той скришом поглъщаше с очи. От тези три признака тя направи следните две заключения: първо, че той все още е напълно непокварен и, второ, че ако за него съществува опасност да възприеме просташкото държане, обичайно в града, то тази опасност може да дойде само от страна на зелдвилските дами; и в сърцето си тя веднага си каза: „Значи, натам ти се ще да избиеш, негоднико?“ 

Frida Gustafsson





На първо място беше седнала не много грозната Адела Андерау, която беше закръглена и съблазнителна, без точно да може да се определи в какво именно се състои привлекателността й, и която умееше от време на време да издебне някой миг, когато разговорът затихваше, и така да стрелне с премрежени очи младите хора, че запалваше в сърцата им чудна искра на надежда и копнеж. Десетина от тях тя отблъскваше безжалостно и твърде шумно, за да може в безопасен час най-редовно да ощастливява единадесетия. Там беше също и страстната Юлия Хайдер, която открито и пред колкото се може повече свидетели обсипваше с бурни ласки мъжа си, проявяваше най-необуздана ревност и непрестанно го обвиняваше в изневяра, докато някой трети завидеше на безчувствения съпруг и се опиташе да сподели тази гореща страст. Там беше и печалната, кротка Емелина Акерщайн, истинска мъченица, чийто мъж я тормозеше, задето не знаела да върши нищо и била занемарила домакинството си; тя имаше блед, посърнал вид и обляна в сълзи, се отпущаше в обятията на всеки, който пожелаеше да я утеши. Там беше и злата Лизхен Ауфдермауер, която сплетничеше и всяваше раздори дотогава, докато някой, когото беше оклеветила, кипнеше и я хванеше натясно между четири очи и така си отмъщаваше. 

После следваше — като не броим две-три по-отракани женички, които без много обяснения вършеха направо каквото си искат — тихата Тереза Гут, която седеше съвсем безучастно, без да поглежда ни наляво, ни надясно, не любезничеше с никого и едва отговаряше, когато някой я заговореше; но започнеше ли някой да я задиря или пък заплетеше ли се случайно сама в някоя авантюра, тя неочаквано започваше да се кикоти като луда и си позволяваше всичко. На края бе седнала и лекомислената Кетхен Амхаг, на чиято съвест тегнеха куп тайни прегрешения.

— Мили Фриц! Бъди добър и послушен още две-три годинки и аз ще ти доведа от моя край такава красива и добра булчица, че да се гордееш с нея! 

Фриц обаче не изчака двете години и приготовленията на майка си, а доста скоро след това тръгна през хубавите неделни дни да се разхожда по полето и особено обичаше да скита около родното място на майка си. Беше ходил там само веднъж и сега роднините и приятелите на майка му го приеха много любезно, тъй като красивият младеж им се понрави, а освен това гледаха на него като на някакво чудо, защото беше порядъчен и сериозен зелдвилец, пък и не беше самохвалко. В онзи край той се чувствуваше като у дома си; майка му забеляза това и го пущаше на драго сърце да ходи там; тя и не подозираше, че преди още да й мине подобна мисъл през ума, той вече си е намерил една свястна девойка и че според него тя отговаря напълно на образа, който майка му бе обрисувала. Когато научи за това, госпожа Амрайн се разтревожи и побърза да разбере коя е тази мома, но за нейна приятна изненада узна, че синът й е на добър път; защото тя можеше само да похвали добрия му вкус и избора му, а също да се възхити на непомрачената радост и вярност, с които той се бе привързал към избраната девойка; сега госпожа Регула се почувствува освободена от всяко по-нататъшно задължение да прилага строги възпитателни мерки и да си служи с хитрини. 

Въпреки че според обикновените повърхностни понятия можеше да се помисли, че госпожа Амрайн има аристократични схващания, защото презираше повечето хора, между които живееше, това не беше вярно, тъй като по-възвишено и по-благородно от презрението е уважението към целия свят изобщо. Свободолюбивият човек вярва, че той, както и целият свят, са способни да извършат нещо добро и знае, че трябва мъжествено да се застъпва за това, 

опасността да станат безделници и да киснат по кръчмите, тази опасност беше все пак по-голяма в Зелдвила, отколкото на други места в Швейцария, където, както навсякъде по стария свят, все още се държи на стария ориенталски обичай да се разискват и предъвкват най-важните работи в отпуснато, полузадрямало състояние край извора на насладата — тоест край пълните бъчви. И все пак не би трябвало да бъде така; защото да изпиеш чаша хубаво вино в приятна тишина, е цел, награда или плод на усилия, възнаграждение 

Но от този миг той беше окончателно излекуван и свикна да оправя политиката с малко думи и повече мислене; така добре го бе засегнал единственият упрек, изречен от женска уста, че е дърдорко и празен политикан. Затова пък третата опасност, тъкмо обратна на първите две — да пропадне поради зле насочената си енергия, се оказа толкова по-голяма. 

Няма нищо по-хубаво от една приятна разходка, тя е полезна и за здравето особено когато човек няма постоянна работа и не се движи много. Но все пак трябва да внимаваш къде се разхождаш, защото е неучтиво да влезеш с шапка на глава в черква и да нахлуеш с пушка в ръка в една миролюбива държава! Да не би пък да сте си мислели, че ние не представляваме държава, защото държим все още на религията и имаме обичай да зачитаме свещениците си? На нас така ни харесва и ще си живеем толкова дълго в нашата страна, колкото и вие във вашата, зяпльовци такива, дето сега стоите и не знаете как да си помогнете! 

Колкото повече върволицата пленници наближаваше града, толкова по-оживено ставаше наоколо; самият град беше пълен с войници и въоръжени селяни, които се тълпяха около наново укрепналото правителство. Прекараха пленниците през града, за да направят триумфа му по-бляскав. От опозицията, която до вчера още беше така силна, че можеше да се бори за властта и вършеше всичко, което й се щеше, не се виждаше ни следа; това беше един съвсем друг, груб и съпротивляващ се свят, различен от този, който Фриц си бе въобразявал, и този свят си даваше вид, че е здраво установен и безспорен и сякаш сам се чудеше, че са могли да се съмняват в него и да го нападнат. Защото всеки играе както му свирят, а когато много хора заедно си въобразят нещо, тяхната измислица се раздува до безкрайност във въображението им. 

сега Фриц стана много по-сериозен и съсредоточен и никога не изпадна в изкушението да предизвика чрез някоя нередна или лекомислена постъпка властите, та по този начин да попадне в техни ръце — за свой позор и за ничия полза. Той не се зарече да не тръгва никога на поход, тъй като събитията не могат да се предвидят и никой не може да укроти кръвта си, когато се разбушува; но сега нямаше опасност да го обхване някаква случайна и необмислена жажда за нови войнствени прояви. Въобще тази преживелица така подействува на младия човек, че той сякаш с удвоени способности напредна във всяко отношение и едва двадесетгодишен, съвсем по мъжки почна да ръководи предприятието. Тогава и госпожа Амрайн му доведе младата жена, която той си бе пожелал, и след като изтече една година и той имаше вече едно хубаво малко момченце, беше все още жизнерадостен и безгрижен, но затова пък толкова по-сериозен и предпазлив в грижливо подготвените си сделки; жена му беше също весела, засмяна и винаги в добро настроение, защото в този дом се чувствуваше извънредно приятно и отлично се разбираше със свекърва си, макар да беше различна от нея — беше също добросърдечна, но с по-друг нрав. Така възпитателното дело на госпожа Регула изглеждаше увенчано с отличен успех и тя можеше спокойно да гледа към бъдещето. 

От време на време си позволяваше някоя почивка или малки отклонения, без с това обаче да принесе вреда или да опетни с нещо цветущото си домашно огнище. Така живееха всички доволно и заможно и кръвта на госпожа Регула Амраин се чувствуваше така силно в този дом, че нямаше опасност за многобройните деца на Фриц да пропаднат. Дори и мъртва, тя лежеше гордо изпъната на смъртния си одър и никога в Зелдвила не бяха носили в черква такъв дълъг женски ковчег като този, в който лежеше трупът на тази благородна жена. 

Emma Laird

д

КЛИПА (почти) БЕЗ ВРЪЗКА С ТЕКСТА

- започва СЛЕД 3.10

- единия взрив след 3.50 акула, лъвици

- втори връх след 4.20 - някои сме виждали за жалост и разбити птичета

- финалния шпитц след 5.00 с лъвската челюст/рев