Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06.2017 14:57 - МОМИЧЕ - МЪЖ - СМЪРТ по Егмонт на Гьоте
Автор: germantiger Категория: Поезия   
Прочетен: 7987 Коментари: 28 Гласове:
14

Последна промяна: 19.06.2017 15:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 МОМИЧЕ, МЪЖ И СМЪРТ

Приятелството, Мъжеството, Свободата

Трагедията ЕГМОНТ на Гьоте в превод на Гео Милев


image

 

Brittany Snow


ЙЕТТЕР

А пък за какво ли ни са? Нали за да се натикат повече чужденци на добрите места, там, където по-рано се избираха прости абати от свещените съвети? А пък ние – да вярваме, че тъй го иска вярата. (Бежанци още и още, Ислям още и още, и източно-европейски мигранти пак още)

Но те казват, че нашите не били прави като техните, че били опасни... Шпионите на инквизията се промъкват навсякъде и слушат; не дин честен мъж си е изпатил вече. Само това липсваше – насилие над съвестта ти! Като не мога да върша, каквото си искам, да ме оставят поне да мисля и пея, каквото обичам.

Работата е ужасна! Хрумне им например на тия приятели да се вмъкнат в къщата ми, а аз си гледам работата и си тананикам ей такъв един французки псалм, без да си мисля нещо, нито добро, нито зло, тананикам си го само за това, че ми е в устата – и ето че съм еретик и ме хвърлят в тъмницата. Или пък - вървя си по пътя и спирам се при някоя купчина хора, които слушат някой нов проповедник, един от онези, които идат от немско – ето че изведнъж ставам бунтовник и се виждам пред опасността да загубя главата си. (Цензура, политкоректност Германийо)

Война! Война! Знаете ли какво викате? Много лесно и просто е да ви се откъсне от устата; но колко е грозно е в душата на всеки един от нас... Цяла година да слушаш все барабани и да чуваш само как тук минава един куп войска, там друг... как са се сбили след това и единият побеждава... Как се е превзел някой град, че са избили мъжете и какво е станало с нещастните жени и невинните дечица. Това е такова нещастие, такъв страх, че всеки миг си мислиш: „Ето ги идат! И с нас ще направят същото!”

СОСТ

За това всички граждани трябва да знаят да владеят оръжието.

ЙЕТТЕР

Да, ще се учи, който има жени и деца.

Готови сме! – Сигурност и мир! (Днес няма това, а ислямски терор)

СОСТ

Ред и свобода!

БУЙК

Отлично! И ние сме доволни от това.

 

РЕГЕНТКАТА

Аз зная, че политиката не държи никога на честност и доверие, че тя изключва от сърцето ни всяка откровеност... Трябва ли да бъдем равнодушни към истинната вяра, за която толкова много хора са положили живота си? А ние да я пожертваме за всевъзможни външни, сами на себе си противоречащи нововъведения? (Днешните антигермански управляващи жертваха изначално германското)

МАКИАВЕЛ

Не иска ли един народ по-добре да бъде управляван от свои по свой обичай, нежели от чужди, които дирят да се сдобият най-напред с имоти...

 Sean Beanimage

КЛЕРХЕН (говори за Бракенбург)

Той ми беше приятен и вътре в душата си му желая доброто. Бих могла да се оженя дори за него и вярвам, че няма никога да се влюбя в него.

МАЙКАТА

Но всякога би била щастлива с него.

КЛЕРХЕН

Ще имам всичко и животът ми ще е спокоен.

МАЙКАТА

И всичко това е все по твоя вина изпуснато

КЛЕРХЕН

Аз се намирам в чудно положение... А след това, щом само погледна Егмонт – всичко ми става много ясно, дори много повече от ясно. Ах, какъв мъж! Всички провинции се молят пред него, а аз, в неговите прегръдки – да не бъда най-щастливото същество на света...

МАЙКАТА

И плачи още! Направи ме още по-нещастна със своята тъга! Не ми ли стига тази само мъка, че моята дъщеря е едно пропаднало същество?

КЛЕРХЕН

Пропаднало! Любовницата на Егмонта пропаднала! Коя принцеса не би завидяла на бедната Клерхен на нейното място в сърцето му! Народът, какво той мисли, съседките, какво те бърборят – не ща и да зная: тази стаичка, тази малка къща е рай за мене, откакто любовта на Егмонта се е заселила тук. Той няма нито капка лъжливост в кръвта си. Майко, погледни само – той е великият Егмонт. А когато идва при мене, колко мил е той, колко добър! Сякаш би искал да скрие от мене своя род, своята слава! И как се грижи за мене! Такъв човек, такъв приятел, такъв любовник!

Вчера, минаваха оттук негови войници и пееха песни за него. Поне споменаваше се името му в тях; друго не можех да разбера. Сърцето ми се разтупа, сякаш щеше да изхвръкне из гърдите ми. Да не беше ме срам, щях да им извикам да запеят отново.

 image

Jessica Stam

БРАКЕНБУРГ

Не, това не е вярно! То е лъжа, една позорна, клеветническа лъжа! Клерхен е толкова невинна, колкото аз съм нещастен. – Тя ме отхвърли, тя ме отблъсква от сърцето си! – И аз трябва да живея в това положение? Аз няма, аз не мога да го търпя! – Ето че моето отечество е радрусвано от вътрешен раздор, а аз тъй напразно гасна сред това вълнение! Аз не мога да търпя това! Когато еква тръбата или чуй се изстрел – и кръвта ми, и костите ми изтръпват!Ах, това не увлича! То не възбужда у мене желание и аз да се намеся, и аз да спасявам, да се реша! Нещастно, позорно състояние! По-добре е да свърша наведнъж! Неотдавна се хвърлих във водата... – Да бих могъл да забравя това време, когато тя ме любеше или поне изглеждаше че ме люби! – Защо проникна в кръвта и в костите ми това щастие? Защо тези надежди унищожиха у мене всяка наслада от живота, показвайки ми надалеч някакъв рай? – И онази първа целувка, онази единствена! – Тук... тук ние бяхме сами... изтръпнаха всичките ми чувства и аз усетих нейните устни върху моите. – А – а сега? Умри клетий! Каквко се бавиш още? (Изважда едно шишенце из джоба си.) Не съм те откраднал напразно из сандъчето на брат си, о спасителна отрова...

 

ВАНЗЕН

Вие не искате да знаете произхода на тази работа, историята, и какво е правото на един управител; и за сметка на вашата немарливост испанците ви заплетоха цели в своята мрежа.

Нашите бащи бяха хора, хора! Те знаеха що е полезно за тях! Те знаеха за какво да се заловят и да го държат както трябва! Достойни мъже!

... херцог трябва да бъде един добър и верен господар. Той също е задължен към нас, както и ние към него. Второ, той не трябва да проявява никаква власт или своеволие над нас, нито да го покаже или пък да помисли да го пзволи – по никакъв начин! (Политиците на „Германия” днес проявяват не своеволие, а престъпление към своя народ заселвайки го с мигранти пак и пак, докато той умира демографски)

 

ЕГМОНТ

Добре е така, че радостта ни е тук в къщи; та да няма нужда да я очакваме отвън. (Германците днес нямат деца в къщи и дори там – в къщи, ги е страх да говорят истината)

Дай ми писмото му! (След като го преглежда). Добрий, почтений старче! Дали и на младини си бил тъй недоверчив? Не си ли се изкчвал никога над някое укпрепление? Дали и в сражението си оставал назад, както те е съветвало благоразумието? – Колко верен е в своите грижи! Той мисли за живота ми и за щастието ми, а не чувства, че е вече мъртъв онзи, който живее само за своята безопасност! – Пиши му да не се опасява много, аз действам тъй, както съм длъжен;

Че съм весел, че гледам леко на всичко, че живея стремително – това е моето щастие! И аз не го давам за безопасността на една гробница! Аз нямам нито капка склонност към испанския дух; нито желание да направлявам постъпките си според новата внимателна дворцова етикеция. За това ли живея аз, за да мисля само за живота? И да не се насладя от сегашния миг само за да бъда сигурен за следующия!? И да унищожа и него с грижи и терзания? (Да, да Егмонте, хиляди пъти да)

СЕКРЕТАРЯТ

Моля ви, господарю, не бъдете тъй твърд и жесток към добрия старец... Вижте само колко внимателен е той! Как леко ви докосва!

ЕГМОНТ

И все пак докосва не тази струна. Той знае от по-преди още колко противни ми са тези напомняния, те само забъркват човяека и не помагат никак. И ако бях сомнамбул и върях по опасния край на покрива – приятелско ли ще бъде да ме извика по име, за да ме предпази, да ме събуди, да ме убие? Оставете всекиго да си върви по своя път! Той сам ще се предпазва. (Абсолютно)

Аз съм високо – и мога, и трябва да се изкача още по-високо; аз чувтвам в себе си надежда, смелост и сила. Аз още не съм достигнал до върха на своето растене и когато стигна там – ще стоя твърд, неустрашим, а ако трябва да падна – нека тогава гръм, нека буря, нека една невнимателна стъпка ме събори в пропастта; и ще бъда там при хиляди други. Аз никога не съм се отказвал от това, да хвърлям съ своите бойни другари кървав жребий, макар и за най-малка полза; а какво? Да бъда скъперник тогава, когато е въпрос за цялата свободна стойност на живота!

 image

Amanda from Denmark

КЛЕРХЕН

(отпуща очите си, улавя ръката му и се обляга на него)

ЕГМОНТ

Разбирам те, мило момиче! Не – отвори си очите.

(Целува очите й.)

КЛЕРХЕН

Остави ме да мълча! Остави ме да те държа така. Остави ме да гледам така в очите ти. Да виждам всичко в тях – утеха и надежда, и радост, и скръб. (Тя го прегръща и го гледа.) Кажи ми! Кажи! Не разбирам! Ти ли си Егмонт? Граф Егмонт? Великия Егмонт, който възбужда вниманието на всички, за когото се пише във вестниците, от когото зависят провинциите?

ЕГМОНТ

Не, Клерхен, не съм аз това.

КЛЕРХЕН

Как?

ЕГМОНТ

В иждаш ли, Клерхен! – Нека седна! (Сяда на стол, тя сяда на ниско столче пред нозете му, слага ръцете си на коленете му и го гледа.) Великолепие е точно тази сцена – мъжеството и пред него невинната жественост, учителя и ученичката, защитника и дамата на рицаря...

Онзи Егмонт е един злобен, твърд, студен Егмонт. Той трябва да се владее, да приема ту един, ту друг образ, мъчен, ненавиждан, забъркан, макар че хората го мислят за радостен и весел. Обичан от еди народ, който не знае какво иска, почитан и превъзнасян до небесата от една тълпа, с която не може нищо да се започне, обкръжен от приятели, на които той не смее да се довери, наблюдаван от хора, които искат по всеки начин да му помогнат, работещ и измъчващ се, често без цел, винаги без награда – о, остави ме да мълча за това, което става с него, за това, което му е на душата. Но този тук, Клерхен, той е спокоен, откровен, щастлив и познат – от най-доброто сърце на света, което и той познава добре и с любов и вяра притиска до сърцето си (Прегръща я.) Това е твоят Егмонт!

КЛЕРХЕН

Нека тъй да умра. Светът няма друго по-голямо блаженство от това!

Marc Warren

 image

ВАНЗЕН

Негодникът има навсякъде първенство... Аз някога трябваше да препиша такъв един протокол, дето комисарят се награждаваше с много похвали и пари от двора, защото осъдил като негодник един честен нещастник, защото тъй искали това.

ДЪРВОДЕЛЕЦЪТ

Какво ще осъждаш някого, когато той е невинен?

ВАНЗЕН

О, кокоша глава! Когато не можеш да осъдиш за нещо, ще осъдиш за нищо. Честността прави човека безразсъден и дори упорит. Оначало го питат излеко, а осъденият е горд със своята невинност, както казват, и признава всичко направо... След това инквизиторът създава от отговорите нови въпроси и внимава добре де ще се покаже някое нищожо противоречийце; и ето го че си завързва възела, и смачкват нещастния човечец с това, че тук той е казал нещо повече, там нещо по-малко... и работата е свършена! И ви уверявам, че просекините не дирят с такова голямо старание дрипите от сметта, както един такъв фабрикант на престъпници си изкарва от разни дребни, криви, изкривени, диви, лъжливи, затворени, известни и безчестни поводи и обстоятелства едно сламено плашило за свраки, за да може поне... да обеси своя подсъдим... (И днес така съдят човечеца в корумпирания бг съд, и днес така съдят ревизионистите във всеки небългарски съд)

 

ЕГМОНТ

А не е ли добрата воля на един народ най-сигурната, най-благородната гаранция? За Бога! Кога един крал ще се чувства по-сигурен, ако не тогава, когато всички те са готови да стоят всички за един и един за всички! По-сигурен и против вътрешни, и против външни врагове! (Днешна Германия нехае за своя народ и го подменя)

Аз познавам моите сънародници. Те са мъже достойни за божието царство, всеки за себе си един малък крал, твърд, пъргав, способен, верен, привързан към своите стари обичаи. Трудно е да заслужиш тяхното доверие, но лесно е да го запазиш. Упорити и твърди! Трябва да ги стискаш, но не и да ги подтискаш. (Бяха Егмонте, бяха..., вече не са)

И също тъй естествено е и това, че гражданинът иска да бъде управляван от оногова, който е роден и израснал с него, който е получил същото понятие за правда и неправда, каквато и той, на когото той може да гледа като на свой брат. (Защо бе Егмонте, не си мултикултурален, защо не приемеш, че при твоите холандци или моите германци трябва да се натресе чужда култура, чужди понятия за правилно и неправилно и спирай да ядеш свинско Егмонте, понеже си християнин да не обидиш някой с Коледата)

И така – той е решил онова, което никой владетел не трябва да реши. Силата на своя народ, неговия дух, неговото самочувствие – той иска да омаломощи, да смаже, да унищожи, за да може по-лесно да ги управлява. Той иска да убие съкровената ядка на тяхната същност, разбира се, с намерение да ги направи по-щастливи. Той иска да ги унищожи, зa да стане нещо от тях, едно друго нещо.

 Sean Beanimage

(В следващата сцена едно момиче-дете е повече мъж от тези мъже, а те бяха нормални човечета, които практично нормално спсяват първо своите кожи. А тя – тя е ВЕЛИКА)

КЛЕРХЕН

Кажете: Какво е станало с Егмонт?

ДЪРВОДЕЛЕЦЪТ

Какво иска това дете? Защо не мълчи?

КЛЕРХЕН

Елате по-близо, за да говорим тихо, докато станем едно и по-силни. Не  трябва да изпущаме нито един миг! Безсрамната тирания, която се осмелява да го хвърли в окови, замахва с нож, за да го умъртви... Бързо от къща на къща да извикаме гражданите навън. Всеки един да вземе своите стари оръжия. На пазара ще се срещнем пак и нашият поток ще повлече със себе си всекиго едного. Неприятелите се виждат обградени и удивени, те са притиснати... И той ще се върне пак сред нас, ето го освободен и ще може веднъж поне да ни благодари, нам, които сме тъй дълбоко задължени. Той вижда може би – да, той вижда утринната зора пак върху свободното небе.

ДЪРВОДЕЛЕЦЪТ

Какво има, момиче?

КЛЕРХЕН

Не ме ли разбирате? За графа говоря аз! Говоря за Едмонт.

ЙЕТТЕР

Не споменавайте това име! То носи смърт.

КЛЕРХЕН

Не това име?! Как! Това име? Кой не го спомена при всеки случай? Къде не е писано то... Да го не казвам? Що  значи туй? Приятели! Добри, верни другари, вий сънувате, опомнете се! Недейте ме гледа тъй втренчено и боязливо. Недейте се оглежда тъй плахо тук и там... Кой сред тази страшна нощ не ще се хвърли на колене, преди да легне в леглото си, за да го изпроси с пламенна молитва от небето... И кой не ще повтори след мене: Свобода за Егмонт или смърт!

ЙЕТТЕР

Бог да ни пази! Тази работа ни носи нещастие!

СОСТ

Засрамете се, Бракенбург! Не я оставяйте да продължава! Беда ви грози!

БРАКЕНБУРГ

Мила Клерхен! Да си вървим! Какво ще каже майката ти?

КЛЕРХЕН

Аз нямам ръце и сила като вас, но  имам това, което няма у вас – смелост и презрение на опасността. Да би могло моето дихание да ви разпали, да бих могла да ви притисна до гърдите си и да ви стопля, да ви съживя? Елате! Аз ще бъда сред вас! Както едно безпомощно знаме се развява и води дружина от благородни войници – тъй моят дух ще пламти над главите ви и любов и смелост ще съедини в страшно войнство колебливия, разединения народ.

ЙЕТТЕР

Махни я оттук, жал ми е за нея.

/ Гражданите си отидат./

БРАКЕНБУРГ

Клерхен! Не виждаш ли де се намираме?

КЛЕРХЕН

Де? Под небето, което толкова пъти е виснало над нас по-хубаво, когато онзи благороден мъж вървеше свободно под него. Из тези прозорци го гледаха те, четири, пет глави една върху друга, под тези врати се трупаха и блъскаха те, когато той изпущаше погледа си над тях, негодниците. О, те ми бяха тъй мили, когато го уважаваха...

У дома! Да, аз се опомням. Ела, Бракенбург, да си вървим у дома! Знаеш ли де е моята родина? (ТЯ УМРЯ)

 пак Amanda from Denmarkimage

ЕГМОНТ

... чувстваме човешката жажда в жилите си; дето пред душата на младия ловец пламти желанието да хвърлиш напред, да победиш, да грабнеш, да употребиш своя юмрук, да завладееш, да превземеш; дето войнът премерва с бързи стъпки своето рожденно право над целия свят и в страхотна свобода се спуща и преминава като разрушителна буря над ниви, поля и гори и не знае никакви граници, теглени от човешка ръка.

 

(Само убийството на Клерхен в името на нейния любим Егмонт, пред очите на нещастно влюбения в самата нея Бракенбург, който тя обича като приятел и брат, но не като любим за негова трагедия)

КЛЕРХЕН

Изречи спокойна и моята смъртна присъда! Аз се приближавам вече все по-близо и по-близо към блажените полета на сенките и вече ме облъхва утешението из онази страна на покоя...

БРАКЕНБУРТ

Аз можах да схвана от стражите... Аз се примъкнах по странични пътища, по познати улички... Сред широк кръг от испански войници се развяха факли... Аз напрегнах моят слаб поглед и през мрака се изправи пред мене една черна площадка, широка, висока – обземе ужас пред този вид. Мнозина наоколо бързаха и правеха нещо, каквито  още греди и дъски стояха бели -  да ги покриват с черно. Най-после покриха и стълбите с черно, видях добре. Изглеждаше, като да приготвяха освещението на една ужасна жертва. Едно бяло разпятие, което бляскаше като сребро сред нощта... Аз виждах и виждах ужаса все по-ясно... Изведнъж отвратителната рожба на нощта се отдръпна назад в утробата на своята майка.

КЛЕРХЕН

Тихо, Бракенбург! Тихо сега! Спусни завесата над моята душа. Изчезнаха призрацити и ти, сладостна нощ хвърли своя плащ над земята, която се мъчи в себе си; тя не би понесла повече отврагителния си товар, тя ще разкрие страхотна своите дълбоки бездни и ще погълне с трясък този смъртен площад...

Тихо, мили, да не събидим никого! Да  не събудим и себе си! Знаеш ли това стъкълце, Бракенберг? Аз ти го откраднах на шега, когато ти нетърпеливо захлашваше с прибързана смърт – и сега, приятелю...

БРАКЕНБУРГ

В името на всички светии!

КЛЕРХЕН

Ти няма да попречиш. Смърт е моята съдба! И остави ми тази тази тиха, бърза смърт, която готвеше за себе си. Дай ми ръката си! В онзи миг, когато ще отворя тъмната порта, зад която няма връщане, мога да ти стисна ръката и да ти кажа: Колко много съм те любила, колко много съм те съжалявала. Брат ми умря рано, аз избрах тебе на негово място; но твоето сърце се противеше и мъчеше и тебе, и мене, желаеше пламенно и все по-пламенно това, което не бе ти обречено. Прости ми и прощавай. Нека ти кажа братко. То е име, което събира много имена в себе си. Вземи последното хубаво цвете на тази, която изчезва, с вярно сърце – вземи тази целувка – смъртта примирява всичко, Бракенбург, също и нас.

БРАКЕНБУРГ

Тогава нека умра заедно с тебе! Раздели! Раздели! Има достатъчно за да угаси два живота. (И тук аз, разбира се, бях в сълзи като четях)

КЛЕРХЕН

Ти остани! Ти трябва да живееш, ти можеш да живееш. Остани за помощ  на майка ми, която без тебе би погинала в бедност. Бъди й това, което аз не мога да й бъда, живеете заедно  и оплаквайте ме. Оплаквайте и отечеството и тогова, който едничък можеше да го запази. Днешното поколение  не ще се освободи от болката на това нещастие и сама яростта на отмъщението не ще я уталожи. Живейте вий, нещастни, изживейте това нреме, което не е вече никакво време... Сбогом!

БРАКЕНБУРГ

О, живей с нас, както ний само с тебе ще живеем! Ти ще убиеш и нас със себе си, о, живей и търпи... Бъди наша! Наша! не смея да кажа моя!

КЛЕРХЕН

Тихо, Бракенбург, ти не чувстваш що докосваш. Там, дето пред тебе се открива надежса -  за мене е отчаяние.

БРАКЕНБУРГ

Сподели и ти надеждата на живите! Спри се пред края на пропастта, погледни надолу, погледни нагоре и назад.

КЛЕРХЕН

Аз всичко надвих, не ме зови назад към нова борба.

Настана вече часът! Приблизаването на зората ме тласка в гроба. / отива до прозореца, като да гледа нещо и пие скришом от шишенцето./

БРАКЕНБУРГ

Клара! Клара!

КЛЕРХЕН

Угаси тихо тази лампа, без да се бавиш; аз отивам да почина. Безшумно се измъкни навън, притвори вратата след себе си. Тихо! Да не събудиш майка ми! Върви, спасявай се! Спасавяй се! Ако не искаш да те вземат за мой убиец. / излиза /

БРАКЕНБУРГ

За последен път тя ме оставя, както винаги досега... Оставя ме на самия мене; и животът и смъртта  са ми еднакво омразни... О, плачете вие, любещи! Няма по-корава от моята! Тя раздела с мене смъртоносната капка, а ме праща да си ида! Да се махна от нея. Тя ме тегли след себе си – и тласка към живота. О, Егмонт! Колко завидна е твоята участ! Тя отива преди тебе, твой е венецът на победата в нейната ръка, тя ще ти поднесе цялото небе – Да я последвам ли и аз? И пак да стоя отстрана, да пренеса в отвъдните вселения неугасимата завист? – На земята няма вече място за мене и ад и небе ще бъдат адско мъчение.

 

(Следва приятелство и мъжество – Фердинанд е син на егмонтовия враг и убиец Алба, но избира за образец Егмонт, не тираничния си баща)

Ben Foster
image

ЕГМОНТ

Аз падам  – жертва на неговата ниска злоба, на неговата нищожна завист...

И още помня аз искрящите погледи, предателската бледнина, ккогато ний, на един общ празник пред очите на хиляди хора, се съзтезавахме в стрелба. Той ме ме извикал на този двубой и два народа стояха, испанците и нидерландците... Аз го надвих, неговият изстрел отиде напразно, моят улучи и един радостен вик на моите съотечественици разцепи въздуха.

ФЕРДИНАНД

Остави това страдание безумно да избликне, остави необуздани моите стенания! Не искам да изглеждам твърд, когато всичко в мене се раздробява!

ЕГМОНТ

А как така тъй дълбоко те върнува съдбата на един чужд човек?

ФЕРДИНАНД

Не чужд! Ти не си ми чужд! Твоето име – то, в моята първа младост, сияеше пред мене като небесна звезда... Надеждата за детето е младежът, на младежа – мъжът. Тъй стоеше ти изправен пред мене, и аз без завист те гледах пред себе си, и вървях след тебе, напред и напред. Аз се надявах да те видя най-сетне и видях те, и сърцето ми литна към тебе. Тебе аз бях избрал и избрах те наново, когато те видях.

Ти надвиваш себс си самия и нас, ти претърпяваш, но аз преживявам и тебе и мене самия... сред вълнението на боя загубих моето знаме. Блудкаво, заплетено, тъмно стои пред мене бъдещето.

ЕГМОНТ

Младий приятелю, когото по някаква странна съдба печеля и губя в едно и също време, който изпитва смъртна болка за мене, страда за мене – погледни ме в този миг, ти не ме загубваш. Ако за тебе моят живот е бил огледало, в което с радост си се оглеждал – нека тъй също да ти бъде и моята смърт. Хората не са заедно само тогава, когато са един до друг, но също и далечният, изчезналият живее пак с нас. Аз живея за тебе и живях достатъчно за мене. Всеки ден аз се радвах, че съм можал с бързо стремление да изпълня дълга си, тъй както ми го показваше моята съвест.

ФЕРДИНАНД

Ти можеше, ти трябваше да запазиш себе си за нас. Ти сам се уби. Често съм слушал, когато умни мъже говореха за тебе... всеки признаваше: да, той върви по опасен път. И колко често съм желал да можех да те предпазя!

 

(ЕГМОНТ сам. Той заспива, музиката придружава неговия сън. Зад неговото легло стената като че се разтваря и се показва едно бляскаво видение. С В О Б О Д А Т А в небесни одежди, обляна в сияние, стъпила върху облак. Тя има чертите на Клерхен и се навежда над спящия герой... Тя му казва да бъде радостен и като му предсказва, че неговата смърт ще създаде свободата на провинцията, обявява го за победител и му подава лавров венец.) Безсмъртна сцена, идеал, жена и свобода

image и отново Amanda fron Denmark

ЕГМОНТ

Божествената свобода – тя имаше образа на моята мила, прекрасното момиче беше се облякло в небесната одежда... С нозе, опръскани с кръв, тя пристъпи пред мене... То беше моята кръв... Не, тя не е щетно проляна. Вървете напред през всичко!

Днес също отиваме от този затвор към една достойна смърт: аз умирам за свободата, за която живях и се борих и за която сега в страдание се жертвам.

(Дълбочината на сцената се напълва с един ред испански войници...)

Вие няма да ме уплашите. Аз съм свикнал да стоя пред копия срещу копия и товред окръжен от заплашителна смърт – само дваж по-стремително да чувствам буйния живот.

Врагът ме огражда от всички страни! Бляскат мечове – приятели, смелост! Зад вас стоят родители, жени, деца!

Пазете вашето благо! И за да спасите вашето най-мило, падайте радостно, тъй както аз падам днес.

image

Mathilda Tolvanen

(Мечтая за една само Клерхен)

 Клипа от YT ЗАПОЧВА СЛЕД 1.30 - преди това за мен няма смисъл да се гледа и слуша
след 1.54 е буквално еякулация с пробива чрез меча
след 2.06 отмъщението на двете сестри и както казва обожателя на Санса - няма справедливост на този свят, докато не бъде въздадена






Гласувай:
14



Следващ постинг
Предишен постинг

1. viva1122 - G_T...
19.06.2017 15:26
Радвам се, да видя нов постинг тук - отдавна ми липсваше... и се чудех защо замлъкна с литературните постинги, които си заслужа човек да отдели време за тях и прочете.

Поздравления !!! Не съм го прочела още - довечера, защото си заслужава да го прочета на спокойствие, за да се потопя и насладя напълно на това, което ти си отделил и систематизирал, да ни представиш от произведението
- Благодаря, за което - за мен ще е удоволствие!

Поздрави!
цитирай
2. germantiger - ...
19.06.2017 15:27
Половината от постинга набрах с помоща на viva1122

От Надежда Бракалова следващите два линка

БЕЕТОВЕН ЗА ГЬОТЕВИЯ ЕГМОНТ

https://www.youtube/watch?v=TnlADE2CUGs

https://www.youtube/watch?v=HpFqH8tuFz4
цитирай
3. ard - Много хубав постинг!
19.06.2017 15:27
Много ми хареса текста. Честността към себе си е може би най-трудната честност, и би ли могъл в днешно време да съществува Егмонт със своята честност? И да, и не -си помислих аз като се опитах да го поставя на различни места по картата на света.

Поздравления germantiger за смисления постинг!
цитирай
4. leonleonovpom2 - Не само Германия нехае за народа си, ...
19.06.2017 18:27
Не само Германия нехае за народа си, Германтигър!
Всички европейски държави са такива!
Все си мисля, че евреите са в дъното, да не ме изкарат антисемит!
Много злини са причинили.....
Християнството им се изплъзва, но пък създават исляма, за противодействие!

Хубава вечер!
цитирай
5. nbrakalova - Въпросът за съвестта и честността ...
19.06.2017 19:29
Въпросът за съвестта и честността винаги е бил и ще бъде актуален, независимо как хората от дадена епоха гледат на него. И винаги ще има малцина, които ще предпочетат собствената си смърт пред тази на съвестта си. И днес сигурността и мирът, редът и свободата не се крият в политиката и не тя е гаранта за тях.

"Аз зная, че политиката не държи никога на честност и доверие, че тя изключва от сърцето ни всяка откровеност... Трябва ли да бъдем равнодушни към истинната вяра, за която толкова много хора са положили живота си? А ние да я пожертваме за всевъзможни външни, сами на себе си противоречащи нововъведения?"

Всеобщият страх обикновено изоставя героя. Както при всяко чувство, оставено единствено на себе си, общественото е доста колебливо и измамно, за да се разчита на него.
"… народ, който не знае какво иска…"
"… тълпа, с която не може нищо да се започне…"
"… приятели, на които той не смее да се довери…"
Може да си струва жертвата за него, но не и компромиса.

Чудесно е понякога да се припомня за верните към правда и честност.
Въпреки че и ние живеем във "време, което не е вече никакво време"…
цитирай
6. troia - Привет!
19.06.2017 21:53
Винаги ми било интересно да чета произведения написани преди векове и да откривам уникалната им прилика с настоящето. Историята се повтаря по един или друг начин, хората сме си все същите само технологиите са напреднали и сме измислили нови думи, за да прикрием нашите слабости и нечестни намерения. Властта опиянява, но тя си има и цена, която е много добре описана в думите на Егмонт към неговата любима - единствената пред която може да разкрие сърцето си, да покаже слабост и копнежа си да бъде обичан искрено и човешки.
А относно жените, които обичат мъжете притежаващи власт тук много хубаво е казана:

"Ах, какъв мъж! Всички провинции се молят пред него, а аз, в неговите прегръдки – да не бъда най-щастливото същество на света..."
Сигурно е опияняващо за една жена да властва с любов над мъж с власт.:)
Всичко на този свят си има цена и дори любовта носи болка.
Винаги правиш различни и интересни постинги свързани с класически произведения. Не е просто комплимент, а истина.:)
Хубава вечер!
цитирай
7. batogo - !!!:))) Поздравления, Тигре!
20.06.2017 12:36
Много добър постинг за основните духовни ценности, белязващи пътя на почтеността и доблестта!
цитирай
8. germantiger - ...
20.06.2017 13:01
viva1122 написа:
Радвам се, да видя нов постинг тук - отдавна ми липсваше... и се чудех защо замлъкна с литературните постинги, които си заслужа човек да отдели време за тях и прочете.

Поздравления !!! Не съм го прочела още - довечера, защото си заслужава да го прочета на спокойствие, за да се потопя и насладя напълно на това, което ти си отделил и систематизирал, да ни представиш от произведението
- Благодаря, за което - за мен ще е удоволствие!

Поздрави!


Благодаря ти, но аз мисля дори, че съм прекалявал с литературното и тези постинги последните години превалираха неслучайно в блога ми :)
цитирай
9. germantiger - :)
20.06.2017 13:03
ard написа:
Много ми хареса текста. Честността към себе си е може би най-трудната честност, и би ли могъл в днешно време да съществува Егмонт със своята честност? И да, и не -си помислих аз като се опитах да го поставя на различни места по картата на света.

Поздравления germantiger за смисления постинг!


Вероятно Егмонт може да съществува навсякъде и винаги, но в днешните условия и с днешния възпитаван, насаждан и преобладаващ манталитет, появата е почти невъзможна.
цитирай
10. germantiger - благодаря ти, за коментара друже, така е, но
20.06.2017 13:05
leonleonovpom2 написа:
Не само Германия нехае за народа си, Германтигър!
Всички европейски държави са такива!
Все си мисля, че евреите са в дъното, да не ме изкарат антисемит!
Много злини са причинили.....
Християнството им се изплъзва, но пък създават исляма, за противодействие!

Хубава вечер!


На първо мято Германия и преди всички Германия

тя първа започва да намалява демографски и десетилетия преди други народи

отново в Германия и до днес гаврата с минало и нейна история надвишава всяка друга гавра с друг народ

и пак Германия от всички в Европа е най-заливана с мигранти и убивана

това което се прави с националното съзнание на Германия няма аналог с друг народ, при другите това е много по-меко и софт
цитирай
11. germantiger - Благодаря ти за поредния изключителен коментар
20.06.2017 13:08
nbrakalova написа:
Въпросът за съвестта и честността винаги е бил и ще бъде актуален, независимо как хората от дадена епоха гледат на него. И винаги ще има малцина, които ще предпочетат собствената си смърт пред тази на съвестта си. И днес сигурността и мирът, редът и свободата не се крият в политиката и не тя е гаранта за тях.



А дано, ама надали :)

Всъщност иронията ми е излишна, аз също мисля като теб или се надявам да има винаги такива хора и дори групи от хора, но стремежа на водещите света е да ги няма.
цитирай
12. germantiger - ...
20.06.2017 13:10
troia написа:
Винаги ми било интересно да чета произведения написани преди векове и да откривам уникалната им прилика с настоящето. Историята се повтаря по един или друг начин, хората сме си все същите само технологиите са напреднали и сме измислили нови думи, за да прикрием нашите слабости и нечестни намерения. Властта опиянява, но тя си има и цена, която е много добре описана в думите на Егмонт към неговата любима - единствената пред която може да разкрие сърцето си, да покаже слабост и копнежа си да бъде обичан искрено и човешки.
А относно жените, които обичат мъжете притежаващи власт тук много хубаво е казана:

"Ах, какъв мъж! Всички провинции се молят пред него, а аз, в неговите прегръдки – да не бъда най-щастливото същество на света..."
Сигурно е опияняващо за една жена да властва с любов над мъж с власт.:)
Всичко на този свят си има цена и дори любовта носи болка.
Винаги правиш различни и интересни постинги свързани с класически произведения. Не е просто комплимент, а истина.:)
Хубава вечер!


Що така опошляваш нещата :)

Едва ли тя се опиянява, поне Гьоте не е показал това недвусмислено и едва ли става дума за власт нейна над него.

В много случаи сме били свидетели на казаното от теб - било в реалността днес, било в историята преди, но както и ти си забелязалая в първата част на коментара ти - в творбата друго е централно и фундаментално :)
цитирай
13. germantiger - благодаря ти, съмишленико
20.06.2017 13:11
batogo написа:
Много добър постинг за основните духовни ценности, белязващи пътя на почтеността и доблестта!


... и пътя на жертвата, смаожертвата или цената, която се плаща също добавям!
цитирай
14. nbrakalova - За дълга, любовта и за още нещо,
20.06.2017 22:40
с което е вероятно да събудя възмущение.

Все пак, четейки тази специфична драма [посветена на фландърския военачалник и държавник Ламорал, граф Егмонт (1522-1568)] и размишлявайки за принципи, чест, дълг и любов, съзрях и се замислих над въпроси под повърхността на преклонението и вдъхновението си.

Егмонт е героя-символ, оставил всичко в името на свободната воля и вярност към принципите, които е приел да следва, с които се идентифицира. Избрал да се раздели с живота, но не и с тях, той по-малко ли обича Клерхен, след като не прави компромис, за да остане жив с нея?!

Живата Клерхен е образец на посветена и жертваща се любов. Но проява на любов ли е самоубийството й?! Нейното осмислено отчаяние не е жертва, наподобяваща тази на любимия й. Повече прилича на отказ от сполетялата я неочаквана реалност, дълга към майка и предателство спрямо Бога (нека не забравяме историческата епоха). За романтизма обаче тя е очарователна и възхитителна героиня, но романтизмът, белязан от епохата на разума, има друга ценностна система, или по-вероятно е, че е в търсене на нова.

Тогава, в тъгата, къде е границата между любовта и… егоизма?!...
цитирай
15. brancaleon - Здравей,
20.06.2017 22:53
Русо и светлооко, гладно няма ... :)
цитирай
16. germantiger - ...
21.06.2017 13:27
brancaleon написа:
Русо и светлооко, гладно няма ... :)


... и пеш не ходи ;)
цитирай
17. germantiger - :)
21.06.2017 13:32
nbrakalova написа:
с което е вероятно да събудя възмущение.

Все пак, четейки тази специфична драма [посветена на фландърския военачалник и държавник Ламорал, граф Егмонт (1522-1568)] и размишлявайки за принципи, чест, дълг и любов, съзрях и се замислих над въпроси под повърхността на преклонението и вдъхновението си.

Егмонт е героя-символ, оставил всичко в името на свободната воля и вярност към принципите, които е приел да следва, с които се идентифицира. Избрал да се раздели с живота, но не и с тях, той по-малко ли обича Клерхен, след като не прави компромис, за да остане жив с нея?!

Живата Клерхен е образец на посветена и жертваща се любов. Но проява на любов ли е самоубийството й?! Нейното осмислено отчаяние не е жертва, наподобяваща тази на любимия й. Повече прилича на отказ от сполетялата я неочаквана реалност, дълга към майка и предателство спрямо Бога (нека не забравяме историческата епоха). За романтизма обаче тя е очарователна и възхитителна героиня, но романтизмът, белязан от епохата на разума, има друга ценностна система, или по-вероятно е, че е в търсене на нова.

Тогава, в тъгата, къде е границата между любовта и… егоизма?!...


Разсъждаваш и анализираш там където иде реч за емоция и страсти.

Разбира се, ти и всеки друг имаш и иамем правото да разсъждаваме за какво ли не, но за една Клерхен както е претворена в творбата въобще не иде реч за въпросите поставени от теб.

Тя както виждаме не си поставя такива, друг може да си поставите твоите, други въпроси или още. Твоите въпроси са интересни и могат да са храна за размисъл на хора с твоето или различно разбиране, но аз не бих нарекъл егоизъм отказа от живот при нея, защото при НЕЯ иде реч за любов и жертва. Освен това аз не познавам с дълбочина и не споделям твоята вяра, както и никоя друга облечена в религия и конкретност, та за мен такива въпроси не "седят", но от гледна точка на Християнството, а предполагам и други религии могат да бъдат поставени без съмнение.
цитирай
18. nbrakalova - Към 17. germantiger
21.06.2017 22:48
Нима емоциите и страстите не изискват да се разсъждава за тях? Та те са мощен мотивиращ двигател не само в изкуството. Естествено, Клерхен не може да си поставя никакви въпроси, защото "когато човек страда, не разсъждава". Нямам различно разбиране, но ако то (провокирано от художественото произведение) изглежда такова и съм си позволила да не го прогоня, а да разсъждавам и изведа извън плоскостта на произведението, това не омаловажава литературната героиня; нито мога да бъда обвинена в подобно отношение в коментара си. Въпросите не са мои, те са житейски. От една страна, темите за любовта и жертвата са твърде обширна и с много нюанси, от друга – много ясни и без нищо излишно. Мисля още, че подобни въпроси не "седят" само от религиозна гледна точка. Нямам предвид вярата и в Бога, макар в онези времена тя да е част от живота. Със споменаването обаче на Бога само напомнях, че в онези времена хората все още не са имали съвременното мислене, в което традиционното разбиране за бог липсва и боговете са от друго естество.

Неочаквано, драмата ми даде повод да се върна към житейска конкретика, но явно не съм се изразила достатъчно добре.
цитирай
19. germantiger - :)
21.06.2017 23:33
Аз намирам много от въпросите през вярата и извън нея за софистика в ПОДОБНИ случаи.

Примерно за самоубийството като егоизъм - за мен то не е такова в случая, а следвайки логиката за самоубийството като егоизъм, то и любовта е егоизъм, впрочем почти всичко би могло да е гоизъм, почти всичко би могло да е алтруизъм, почти всичко би могло да е всичко.

И би богло всичко да е всичко, ние сме хора, животни и повече от животни, на тази планета сме, може да бъдем всичко от всичко и то да е в нас, но аз намирам понякога разсъжденията (не твоите) за немощни.

Давам пример - атентата в Лондон (и не смао той) срещу мюсюлмани може да наричан, въртян, разсъждаван, превръщан, анализиран всякак, но рабоатата е там, че според мен и според забележия разума ако си даде ясна и честна сметка, този разум ще заключи, че атентата не е всичкост и категории, а стремителна решимост с действие. Разсъжденията са опитомяване на акт на хора отстрани и квалифицирането на този акт отвън бягайки от същността му, именно чрез тези квалификации и мопределения.
цитирай
20. germantiger - ...
21.06.2017 23:53
Казвам, че съм против прекомерните разсъждения в някои случаи, не защото искам нещата да са примитивни и безразумни, а защото просто разсъжденията бягат от същността на един акт, променят го, девалвират истината за него и се захващат с неща коренно различни от него от неговата цел, действие, емоционален интензитет.

Анализа понякога е немощ, но хората днес намират това за изключителна сила, при положение, че то според мен е немощ и несила.

Примерно размислите и заключенията след тях, че да кажем днес един Смион Втори понеже не е монарх де факто и де юре, но като сънание и приемане за една част от хората може да е такъв, но той поради това, че няма реална власт не може да стори нищо ясно, силно и действено, разсъжденията, че примерно днешните монарси не могат да постъпят като един Фридрих Велики преди векове, защото нямали тази власт и тези възможности, тези анализи всъщност обясняват и оправдават слабостта, разясняват и "категоризират", бездействието или слабото действие на тези хора днес.

Истината обаче според мен е и друга, а именно - разсъжденията твърде много обясняват, разсяняват и извиняват защото те по своята природа днес са точно това - възможност а поглед отстрани, позиция, комфортна отстрани, игра с категории, модели и квалификации или методи, но те са немощни в осъществяване на делото.

Може да се мисли, планира и текущо разсъждава във всяко действие и това е резултатното, успешното и правилното, НО ИЗЛИЗАНЕТО НАПЪЛНО ОТ ПРЕДМЕТА, ОТ СЪЩНОСТТА ВОДИ ДО НЕМОЩ.

Може да се разсъждава колкото си иска някой колко зло е войната, но ако той не е военен може да стигне до извода за отвращението си от нея, нейното пълно отричане, но резултата от това ще е че той ще е "миноит" в украйна и като дойдат червените ще го ликвидират заедно с цялото му семейство окончателно, защото той е отказал войната и не я може.

МИСЛЕНЕТО ПРЕЧИ НА ДЕЙСТВИЕТО - ТОВА Е ФУМНДАМЕНТАЛНО И ЯСНО ЗА ВСЕКИ, КОЙТО РИСКОВАНО ДЕЙСТВА, ЖЕРТВА ИЛИ СЕ НАМИРА В ЕКСТРЕМ КАТО ЕГМОНТ ИЛИ КЛЕРХЕН.

И абсолютното доказателство за написаното от мен е опита - ние знаем това когато действаме, а историческото доказателство на написаноот от мен е цялата военна "организираност" и подготовка, която бяга от мисленето и се стреми към автоматизъм, подчиение, натиск от орден, през самурай, до обучение и тренировка днес.

Тръгнах от Клерхен и стигнах до това, но това е нормално, след като и ти с право започна да разсъждаваш в посока в която имаш пълното прави да мислиш.

УМА И АНАЛИЗА може да се намесят навсякъде, но те са немощни, мислещи се умни много често.
цитирай
21. germantiger - финално
22.06.2017 00:15
И финален пример - имаме разлика фундаментална като действие и резултат

един епископ може да падне мъртъв пасивно посрещайки варвари с кръст или еванглие в ръка вървящ срещу мечове

един епископ може да посрещне варвари с кръст и меч в ръце

по първия могат да се напишат томове разсъждения

за втория също може да се мисли много, но факта е, че той променя света

единия умира с краля си заклан като прасе, а втория влиза в историята като крал Алфред и променя историята на цяла Англия

втория, Елфред/Алфред е човек освен мислещ, анализиращ, но е човек на действието, емоцията и знае делото и предмета си, знае меча, войната, политиката - умее ги

ако пацифисти разсъждават за война - то те са смешни мухльовци, ако аз анализирам квантова механика ще съм идиот, излизането от предмета, подмяната му, забъркването му с друго не води до същност и истини за самия него

Клерхен е фикция на Гьоте и като такава тя е един от централните персонажи, символ, който изгаря и така "свършва" това за което я създава писателя/твореца, след това може да имамем всякакви разсъждения като фикция, но те според мен са второстепенни, защото подменят основата където е вложен персонажа

аз мога да разсъждавам и коментирам чужденците, пробиването на един народ в Егмонт и днес, защото това е почти буквално, ясно заявено в творбата, ти също може да разсъждаваш за Клерхен както пожелаеш, но това не е нейната същност и това не е гьотевата Клерхен, защото той никъде като я измисля не влага и помен от проблема засегнат от теб

моето е опит да се сравнят същности, твоето е полезно упражение за вярата ти и човешки голям въпрос
цитирай
22. nbrakalova - Към 19, 20, 21 germantiger
22.06.2017 18:35
Щеше ми се да оставим настрана религията... Но явно съм "белязана" (донякъде снизходително) с нея :) …, в което няма нищо необичайно.

РАЗСЪЖДЕНИЯТА СА ОПИТОМЯВАНЕ НА АКТ НА ХОРА ОТСТРАНИ И КВАЛИФИЦИРАНЕТО НА ТОЗИ АКТ ОТВЪН, БЯГАЙКИ ОТ СЪЩНОСТТА МУ, ИМЕННО ЧРЕЗ ТЕЗИ КВАЛИФИКАЦИИ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ. (…) РАЗЯСНЯВАТ И ИЗВИНЯВАТ (…) – Тук си библейски прав!!! Да обясниш престъпление/беззаконие [защото "грехът е беззаконие" 1Йоан. 3:4 :)], значи да го оправдаеш.
Но ето че тези дни си давам сметка как романтичните представи или "емоционалният интензитет" (както споменаваш по-горе) могат също да се превърнат в модели, поне за мен твърде мили и твърде скъпи. "РАЗСЪЖДЕНИЯТА БЯГАТ ОТ СЪЩНОСТТА НА ЕДИН АКТ, ПРОМЕНЯТ ГО, ДЕВАЛВИРАТ ИСТИНАТА ЗА НЕГО…" Логически е така, особено ако актът е повече емоционално подплатен. Но ако даден акт бяга от разсъждения, това извинява ли го или го утвърждава; това прави ли го героичен или пък по-малко героичен и пр.? Защото хора като Егмонт, именно РАЗСЪЖДАВАЙКИ, жертват себе си, любовта си и живота си. И за мен това е героизмът – осмислената жертвоготовност и жертване; жертване с убедеността на мисълта/волята и силата на чувствата, осмислен акт на цялостната личност. За какъв анализ има нужда да се говори тук?! (Затова и в съвременните атентати не намирам нищо впечатляващо като изява, освен безотговорността на фанатизма или друга форма на болшевизъм.) Така че желанието ми не е да анализирам. Винаги ме е интересувал и съм искала да знам мотива, с който се извършват действията. Както искаш го наречи или да са го нарекли други. Искам да видя дъното на дълбочината, откъдето се зараждат решенията. Дали ще са на плоскостта на религия, политика или нещо друго е все едно, те са само фон, декор...

МИСЛЕНЕТО ПРЕЧИ НА ДЕЙСТВИЕТО – ТОВА Е ФУМНДАМЕНТАЛНО И ЯСНО ЗА ВСЕКИ, КОЙТО РИСКОВАНО ДЕЙСТВА, ЖЕРТВА ИЛИ СЕ НАМИРА В ЕКСТРЕМ КАТО ЕГМОНТ ИЛИ КЛЕРХЕН. – За Клерхен съм съгласна, защото в нейната ситуация не може да се мисли – на територията на чувствата разумът няма достъп. За Егмонт не приемам ситуацията да е рискова. Той е личност, която знае какво прави, защото отдавна е стъпил на здрава основа, посветил се е и е приел да е готов да рискува и се жертва. Но ще помисля все пак по заявеното от теб.

Анализът се влияе от много фактори – "научни" и индивидуални :). Не мога обаче да приема ума като немощ. Той е, който възпитава, владее и ръководи емоциите (поне би трябвало), а оттам личността и действията й. Не може да се разчита само на чувството (най-общо казано). Това го казва днес моят ум (ако приемем че имам наченки от него), обаче... не той, а аз съм била немощната, предпочитайки драматизма и бурята на чувствата, не изключващи очарованието и изказа на смъртта… И това в житейски план ми личи :) Във "владеенето" се включва балансът между ума и чувството, тогава се взимат ярките решения… И ти го казваш: "втория, Елфред/Алфред Е ЧОВЕК ОСВЕН МИСЛЕЩ, АНАЛИЗИРАЩ, НО Е ЧОВЕК НА ДЕЙСТВИЕТО, ЕМОЦИЯТА И ЗНАЕ ДЕЛОТО И ПРЕДМЕТА СИ, ЗНАЕ МЕЧА, ВОЙНАТА, ПОЛИТИКАТА - УМЕЕ ГИ (т.е. владее ги, включващо преди това да владее себе си).
Войната, в смисъла, в който ти ме учиш и ми я разкриваш, е нещо съвсем ново за мен. Интересувала ме е онази война отвътре човека, изглеждала ми парадоксална, но и грандиозна, отблъскваща, но и загадъчна…

КЛЕРХЕН Е ФИКЦИЯ НА ГЬОТЕ И КАТО ТАКАВА ТЯ Е ЕДИН ОТ ЦЕНТРАЛНИТЕ ПЕРСОНАЖИ, СИМВОЛ, КОЙТО ИЗГАРЯ И ТАКА "СВЪРШВА" ТОВА ЗА КОЕТО Я СЪЗДАВА ПИСАТЕЛЯ/ТВОРЕЦА, - Разбира се, че е така, аз това не го подлагам на съмнение!!! Особено в смисъла на ИЗГАРЯ! Да, тя изгря! Не може и да бъде друго. Това е не само епохата на романтизма, но и романтизмът в личен план, който е във и извън всяка епоха.

ТОВА НЕ Е ГЬОТЕВАТА КЛЕРХЕН, ЗАЩОТО ТОЙ НИКЪДЕ КАТО Я ИЗМИСЛЯ НЕ ВЛАГА И ПОМЕН ОТ ПРОБЛЕМА ЗАСЕГНАТ ОТ ТЕБ. Ами да! Не е!!! И не съм имала намерение да бъде! Трябваше да си направя труда да се изразя така, че да не се получи подобно внушение.

Завършваш с: МОЕТО Е ОПИТ ДА СЕ СРАВНЯТ СЪЩНОСТИ, ТВОЕТО Е ПОЛЕЗНО УПРАЖЕНИЕ ЗА ВЯРАТА ТИ И ЧОВЕШКИ ГОЛЯМ ВЪПРОС. С твоя опит съм съгласна, но представата ти за "полезно УПРАЖНЕНИЕ за вярата" – не съм съгласна. Как да се изразя по-разбираемо?... Вярата е като вид прозорец/средство (или както го наречеш), през който се вижда по начин, различен или допълващ този през другите… Всеки прозорец е за себе си. Всеки човек е един прозорец към живота и нещата, ако перифразирам Любомир Пипков. Освен това, във времето от когато човешкото естество ме е интересувало, съм била доста далеч от вярата. Както и това, че бях и гневна, твърдейки, че, ако има Бог, то в името на справедливостта Той трябва задължително да ни унищожи...
=====
Влязох в блога, за да допълня коментара, тъй като си мислех, че, чувствителен към Клерхен, си го анализирал прибързано. Самата аз бях затаила преди време дъх пред нея и затова не коментирах личната нишка в драмата под постинга. Вероятно няма смисъл вече от въпросното допълнение, след като ме изненада с поясненията си, но, като съм тръгнала да "газя лука…" Исках да се опитам да бъда кратка, затова не си направих труда да НЕ споменавам Егмонт и Клерхен, надявайки се, че не приемаш тяхната конкретика, както изглежда на практика се оказа в рекоментара ти. Защото съвсем спокойно мога да заменя имената им с "мъжът" и "жената", "единият" и "другият" и пр.
--
Един път се реших да стъпя на територията на отдавна боготворения разум, но се изненадах, че не бях разбрана. Най-вероятно не само поради липса на практика, но най-вече от недообмислена обосновка. Но пък общувала чрез средствата на своя свят съм била още по-малко, а и зле разбирана :)
Въпреки това въпросите ми се налагат в съзнанието, независимо от имена, време, ситуация, тълкуване... Още повече, че поначало смисълът беше да акцентирам не върху действащо лице, а върху акта "жертва".

Егмонт (или мъжът личност) жертва любовта и живота си в името на принципи, дълг, вярност.
Клерхен (или влюбеното в мъжа личност момиче) какво жертва?
Живота си!!!!
Но за нея той няма смисъл без Него!!! Тя не желае живот без Него!!! И всеки обичащ (не влюбен!) го разбира пределно ясно, дълбоко, категорично.
Докато е жив Той, Тя е опиянена от любовта си към Него и неговата взаимност. След смъртта Му тя е все така вдъхновена, но и отчаяна от болката, поради Неговата липса. Тя отхвърля живота, защото отказва реалност без Него...
Тогава, се питам, ако човек се отказва от нещо, което за него вече не е ценно и не го желае, това жертва ли е?
Когато човек страда, не разсъждава! Без любимия той всеки миг умира!
А когато човек обича, разсъждава ли? Защото любовта не е само чувство!

Въпроси "бе"? :) Въпроси…
Защо да сме критични към избора на (хора като) Вертер, а се възхищаваме, очароваме и смиряваме от избора на (други хора като) Клерхен, когато и едните, и другите (всеки от тях в своя смисъл, ситуация и контекст) отказват живот без любимия човек – те ценят обичания от тях повече от живота си.
Тогава, пак се питам, това жертва ли е или избор? Жертва се нещо (да не говорим за живота!) в полза на друг, други, кауза, идеал... В чия полза/нужда те решават да отнемат живота си?
Интересува ме дълбокия вътрешен мотив, не само романтичните наши склонност, ценности, реалности, епохи... ЗАЩОТО, смея да твърдя, че животът е по-голямо изпитание от смъртта.

Затова, за мен в такава ситуация да се предпочете смъртта не е жертва, но ИЗГАРЯНЕ – ДА!

Не използвам обратния "модел", защото е напълно естествено жената да умре заради този, когото обича; както за мъжа е естествено да умре за принципи и идеал, а не заради жената, която обича. Е, изключение прави, да речем, Едуард VІІІ, който предпочита жената на живота си Уолис Симпсън пред кралството. Но изглежда осъществяването на брака му с нея се подържа не само от Чърчил, тъй като Едуард VІІІ заявява на всеослушание, че всяка капка кръв в жилите му е германска. И още, става въпрос за жертване на кралство, а не на живот :)
цитирай
23. germantiger - Прочетох внимателно два пъти целия ти коментар без да пропускам нещо
22.06.2017 20:58
Миосля, че разбрах почти всичко, макар признавам си на моменти да нямам познанието или да не разбирам докрай какво пишеш.

Бих казал, че споделям и не намирам противоречие или не намирам неистина в това, което си написала - така поднесено и написано, аз почти напълно го споделям.

Ти си по същност права, но за конкретния случай не докрай, но това е детайл, а този детайл е, че Егмонт не е разсъждение и не умира толкова за принципа и каузата, а според обстоятелствата.

Вилхелм Орански е разума и разсъждението и той се спасява, за разлика от Егмонт с който имат разговор, но Егмонт не слуша гласа на разума въплътен в Орански.

Така-че Егмонт не умира и не жертва себе си, а е изненадващо заловен и без неговото желание и доброволно отиване на смърт, въобще не в произведението, но това не пречи ти да си права в смисъла на това, че

- въпроси всякакви могат да бъдат поставяни
- разбира се, че самоубийството може да е и форма на егоизъм
- несъмнено Клерхен е такава почти каквато си я характеризирала
(впрочем аз не съм фен на Клерхен, независимо от заявеното ми мечтание по такава в края на постинга - метата не винаги е ангажираща и отричаща други мечти по много по-велики, по-умни или по-над Клерхен, защото аз мечтая и за други много над нея) не се явявам нейн защитник и тя не ми е особено мила, в творбата ме впечатлиха избухванията в много моменти, а не нейната ангажираност с кауза, принципи или друго, каквит аз в творбата не забелязвам особено много - тези принципи са прогласени, но героите не ги защитават особено успешно и за мен не се явяват силни наосители на тези идеали, не
цитирай
24. germantiger - ФУНДАМЕНТАЛНОТО МИ РАЗЛИЧИЕ
22.06.2017 21:09
Аз намирам във вярата и в разума - ограничено моделиране.

Хората, които са приели вяра и/или релгиия и отделно хората, които днес имат за бог разума ми при9личат в това, че имат модели в умовете си с които подхождат към нещата.

За мен това често пъти е слабост, ограниченост и предсказуемост, заблуждение понякога. Моделите не позволяват ПОНЯКОГА на вярващия или разумния да види оберума над само ума, оберум, надум вместо само ум, вярващите и разумните не ме изненадват, те са предсказуеми, неизключител ни и в този смисъл те не могат да бъдат александровци, цезаровци, брайвиковци, фридриховци - те са като многото свои събратя вярващи или умници.

Те имат модели, методи, подходи, готови матрици в себе си осъзнати или неосъзнати повече от човек, който не е като тях. Всеки има матрици, всеки има изработени модели, пътеки, "мисловности", но не обвързаността на мисленето с установените "постулати" на религия (и/или вяра) и ум, дава повече в дълбочина, решения, мислене и чувстване. Разбира се, това пък което дава вярата го няма в другите споменати - всеки едно губи, друго печели.

Великите хора в "областта", която аз познавам не са били нито дълбоко вярващи, някои и въобще, нито хора само на разума - абсурд.

Те са били с огромен диапазон немодлиран в масови схеми на разум или изисквания и ограничения на морал, религия, нравственост.

Нравствеността е безпомощна в немалко ситуации, ума също - факт.
Това не пречи човеците са си харесват и вярват в ума или да се отдават на вяра или дфа приемат страдат итн, но както казах, те не могат друго.
цитирай
25. nbrakalova - На повърхността има фундаментално различие...
22.06.2017 23:32
[...] Но необвързаността на мисленето може да се превърне също в модел…

Наистина изисквания и ограничения, съобразени с нравствеността (с която впрочем се занимава именно религията), намаляват диапазона на действие. Обаче, докато от една страна, правилата, съвкупността от норми за поведение създават ред, то от друга - човек е свободен да реши дали да се съобразява с тях, особено в екстремна ситуация. Тоест за личното решение няма правила и ограничения. (Един от ограничителните аспекти на морала например е този, че ако емигрантът-напаст имаше нравственост, такава каквато я имаме предвид ние, нямаше да бъде напаст. Моралът култивира чувствата и действията. Какво е културата, ако не правила на поведение и по възможност отношение. Но и нравствеността (която е нещо повече от култура) не може да се налага, защото самата тя съдържа в себе си правото на ума да я приема или отхвърля.)

НРАВСТВЕНОСТТА Е БЕЗПОМОЩНА В НЕМАЛКО СИТУАЦИИ, УМА СЪЩО - ФАКТ. Това е "голяма дума". За ума съм почти съгласна, макар едни да считат, че например въображението, емоцията са част него, а други, че са отделни от него. За нравствеността, запазвам личното си мнение за себе си. Моралният избор е личностен избор, решение и действие не само във времето, но и във всеки конкретен момент, бил той ежедневен или екстремен.

"Това не пречи човеците да си харесват и вярват в ума или да се отдават на вяра или да приемат страдат итн, но както казах, те не могат ДРУГО." – Ето това ДРУГО е резултат на личностното решение за действие. Но то не пречи да възбужда възхита, отрицание или полемика.

Да спрем дотук. Вменяваха ми се неща, които не съм имала предвид. Беше грешка, не това, че съм си позволила да мисля извън литературата, а това, че съм си позволила да го кажа. И без това нямам навика да го правя, особено пък публично.

Иначе не съм изненадана от становището ти, макар не в подробностите и нюансите, защото знам поне част от нещата, на които държиш, на които се възхищаваш и които познаваш в детайли. Разговорът обаче придобива философски оттенък, а със светската академична философия не съм на "ти", а и не държа да бъда. Моята философия е преминала през сърцето и синините ми (хайде, жена ум няма). Мнение имам, но "да не разлайвам кучетата", казано на шега. Въпреки че онова, за което говориш съвсем не е шега. Твоята логика е желязна, моята… аз не съм логична.

Благодаря за споделеното, вниманието, времето, писането.
цитирай
26. germantiger - ...
23.06.2017 12:31
Нека бъдем точни - необвързаността за която споменах не може да е модел, а би могла да нанесе маса поразии именно заради липсващите "юзи" на нравственост и ум, модел да бъде не. Може на вярващия или религиозния човек да се струва модел, на стегнатия и фетишизирал ума може да се стори модел, но няма как да е, именно заради изненадата която носи при решение и за самия решаващ и този тип човек. Той дори себе си изненадва и се различава при почти идентични казуси в решенията си. В един случай Александър разрушава град, в друг същий го съхранява и разбира се, двата "казуса" си имат обяснението, но ако той бе моделиран човек, щеше да постъпва почти винаги предивидимо и като предвидим би бил по-слаб срещу опонентите си.

Мисля, че не съм ти вменявал нещо, но може и да съм или явно така си го почувствала. Аз изхождам от това, че те познавам и никога не ме изненадваш в разсъжденията си, които аз очаквам такива каквито са и това е хубаво, защото в тях има принципност, устои, убеденост и дори много много повече.

Просото и АЗ КАТО ТЕБ И СЛЕД ТЕБ си позволих да разсъждавам и да си подхава тема или теми което ми е позволено и започва от това което ти написа и ми даде храна за размисъл. И тук не иде реч за първостта, а за правото ни свободно да мислим за какво ли не, което ти почти винаги знам - би защитила убедено.

Разбира се, че жените имат ум и то у някои изключителен, а исторически погледнато света, историята и мъжа не се е отнасял подобаващо, справедливо и равнопоставено към вас, казвам/пиша равнопоставено, защото не сме равни поради биологическите ни различия които не са само пол, а дори бързина на анализ, склонност към определени решения итн итн итн не влагам само физика в това което написах.

С "две думи" НЕ СТАВА ТАКА или рядко става по модела който е във вас, казано така на шега вас и защото не е правилно да те квалифицирам, защото в ситуация ти би могла да учудиш и сама себе си. Мисълта ми е - в редките ситуации, които живота преди е поставял, а днес почти не пред нас, нашите предци реално почти никога не са се ръководили от религия и често пъти не от ум само.

Войника е убивал въпреки, че е бил християнин и наличието на Божия заповед, лидера е правил наглед неразумни неща, ще рече понякога това е било успешно, друг път не, но И ДВЕТЕ - РЕЛИГИЯ И УМ, СТРЕМЕЖА ДА НАПРАВИМ ЧОВЕКА ТОВА И НАЙ-ВЕЧЕ ТОВА СА ОПИТ ДА СЕ ВКЛОЖИ ТОЙ В ДРЕХИ КОИТО НЕ СА МУ ДОСТАТЪЧНИ, НЕ СА САМО ТЕ МУ ПРИСЪЩИ, ИНАЧЕ КАЗАНО ТАКА ТОЙ Е НЕПЪЛЕН, НЕЗАВЪРШЕН И ОГРАНИЧЕН без да влагам в думата ограничен потрицателния смисъл, който обикновено ние хората приемаме веднага като я чуем или прочетем.

Просто вярата или религията или ума не са пълния диапазон човешки.
цитирай
27. viva1122 - Поздравления........
23.06.2017 15:14
Да започна с постинга - това, което прочетох като части от произведение ме развълнува и очарова. Приех образите макар и в непълнота емоционално - красота, сила, нежност, вдъхновение и още и още.... чудесно е! Ще го потърся в цялост да го прочета.
особено, но не само това
"... Прости ми и прощавай. Нека ти кажа братко. То е име, което събира много имена в себе си. Вземи последното хубаво цвете на тази, която изчезва, с вярно сърце – вземи тази целувка – смъртта примирява всичко, Бракенбург, също и нас.

БРАКЕНБУРГ

Тогава нека умра заедно с тебе! Раздели! Раздели! Има достатъчно за да угаси два живота. (И тук аз, разбира се, бях в сълзи като четях)

КЛЕРХЕН

Ти остани! Ти трябва да живееш, ти можеш да живееш. Остани за помощ на майка ми, която без тебе би погинала в бедност. Бъди й това, което аз не мога да й бъда, живеете заедно и оплаквайте ме. Оплаквайте и отечеството и тогова, който едничък можеше да го запази. Днешното поколение не ще се освободи от болката на това нещастие и сама яростта на отмъщението не ще я уталожи. Живейте вий, нещастни, изживейте това нреме, което не е вече никакво време..."
-------
Поздравления и за дискусията и коментарите/последните/ - на ниво, всеки със своята обосновка, разяснения и мисъл... - заслужаваше си и тях да прочета.

Колкото до набиране на текст заслугата ми е малка, / и греши - много, но...така е без проверка/ и благодаря все пак, но за мен е удоволствие за такива текстове, но чак публична благодарност - не заслужавам

Поздрави от мен!
цитирай
28. nbrakalova - Към 26 germantiger - И аз като теб и след теб...
25.06.2017 21:39
"С "две думи" НЕ СТАВА ТАКА или рядко става по МОДЕЛА КОЙТО Е ВЪВ ВАС, (…). Мисълта ми е - в редките ситуации, които живота преди е поставял, а днес почти не пред нас, нашите предци реално почти никога не са се ръководили от религия и често пъти не от ум само."
"ВЪВ ВАС"?!?!
– Нашите предци не са всички предци; религиозният човек все още не означава, че е вярващ, и не всеки, категоризиращ себе си като християнин, е в действителност Христов последовател ["Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата." Матей 7:21]. Човек е ръководен, а оттам и подбуждан, от онова, което е избрал да го ръководи. Човекът със своето съзнание, чувства, ум и пр. се формира от влияния, личности, фактори и личния му избор, като споделя или оставя по някакъв начин след себе си. Ако си спомняш, изникват в ума ми думите на Пиранделовия Хенри ІV: "…И може би ви се струва глума, че мъртвите правели живота? Да, тук е глума, но излезте оттук, идете сред света на живите. Изгрява денят. Времето се простира пред вас. Пуква се зората. Този ден, който е пред нас, ще го създадем ние — тъй казвате вие. Ще го създадете вие! Тъй ли? Вие? Имате много здраве от всички традиции! Имате много здраве от всички обичаи! Започнете да говорите! Ще повтаряте всички думи, които винаги са били повтаряни! ВЪОБРАЗЯВАТЕ СИ, ЧЕ ЖИВЕЕТЕ? НИЩО ПОДОБНО — ПРЕДЪВКВАТЕ ЖИВОТА НА МЪРТВИТЕ!" (курсив мой, Н.Б.)
Вярата в Бога е доверие в авторитета Му, в Неговите напътствия и предупреждения, препоръки и съвети, които човек е свободен да НЕ повярва, да НЕ приеме и да НЕ изпълни. Няма модел, има ОБРАЗЕЦ - ако е харесан, го следват; ако не Го искат, Го подминават. Моделът се налага. Образецът се избира. Нещата са строго индивидуални, отговорността е лична, дори човек да е в общност, ако желае да е част от нея. Е, това е много схематично.
Наистина, там, - в екстремна ситуация и емоция, - винаги може да има изненади. Понякога ситуациите са повод да се себеопознаем. Но ми се струва, че всяка изненадваща реакция все пак се влияе или произлиза от вътрешния, личния свят, който в една или друга степен, в един или друг смисъл човек (съзнателно или не) си е създал или приел, или му симпатизира и който участва в генерирането на всяка реакция/решение/действие, независимо дали е обмислена или изненадваща за самия човек.
Напомняш, "Войника е убивал въпреки, че е бил християнин и наличието на Божия заповед…" Да, но това е лично решение и смеем ли да "ровим" защо го е направил и какво му е струвало! Нашето аналитично нахълтване в подобни ситуации е несправедливо и мястото ни не е там!..

"но и двете - религия и ум, стремежа да направим човека това и най-вече това са ОПИТ ДА СЕ ВЛОЖИ ТОЙ В ДРЕХИ КОИТО НЕ СА МУ ДОСТАТЪЧНИ, НЕ СА САМО ТЕ МУ ПРИСЪЩИ, ИНАЧЕ КАЗАНО ТАКА ТОЙ Е НЕПЪЛЕН, НЕЗАВЪРШЕН И ОГРАНИЧЕН"
– Стремежът да се направи човека "такъв" или "онакъв", "да се вложи той в" каквото и да било е човешки. Това е стремежът на общоприетите норми на поведение, вярвания, правила, начини на мислене, оценяване, действие и пр., чиито произход е често съмнителен. В повечето случаи те са модели и рамки, агресивно или йезуитски манипулативно налагани. Те ограничават човека, за да бъде той заблуждаван, владян, използван и (колкото и да звучи парадоксално и смешно) – да бъде той отдалечен от Бога и Неговото отношение към човека... Това е политика в моделирането, ако мога да използвам това понятие, в миналото и днес. Божественият стремеж обаче (ако бъда апострофирана) е възстановяване на човешкото ЕСТЕСТВО с ответа на свободната му воля… Нима знаем какво ни е ДОСТАТЪЧНО? Умът се стреми към познание (най-общо казано), вярата (същинската) се стреми към нравственост, емоцията (не пагубната) се стреми към общуване и съпричастие. Но над всичко е свободната воля (на ума) за вземане на решения и реакция във всички обстоятелства – обмислени или екстремни. Иначе на нас, хората, ни е ПРИСЪЩО ЗЛОТО във всичките му форми и прояви, за съжаление. То винаги е на първа линия особено без облагородяващата и съхраняваща "ограничителната ограда", както отбелязваш и ти. В нашето съвремие това силно проличава, защото и претенциите му са особено големи (на ума), а моделите съответстват на модата. Не мога да изключа ума в каквато и да било ситуация, защото негова е отговорността, освен може би само в стресовата, която временно може да го блокира. Умът е свободната воля. Умът е, който ни различава от останалия свят, който се води и поддържа от строги закони или инстинкти. Умът има стремежите, той е и който воюва срещу моделите, които искат да му бъдат наложени. [Вярно е, че по силата на избора или обстоятелства умът може да бъде ограничен, тогава и човекът е ограничен, за което ограничение тук не става дума.] Да, в известен смисъл (не вярата), но "религията или ума не са пълния диапазон човешки" - те са само част от неговия капацитет. Но, ако отнемем вярата и ума, какво ще остане от човека и достатъчно ли е то като изразно средство и действие?

Колкото до жената, освен да бъде "подходящия помощник" на мъжа, тя има може би най-благородната сфера на дейност – да възпитава децата си... :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: germantiger
Категория: История
Прочетен: 4835028
Постинги: 412
Коментари: 7517
Гласове: 21817
Календар
«  Ноември, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930