Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2020 18:31 - ЕВРОПЕЕЦ срещу САМУРАЙ и...
Автор: germantiger Категория: История   
Прочетен: 3960 Коментари: 0 Гласове:
17

Последна промяна: 24.11.2020 18:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ЧЕТЕТЕ ПОСТИНГА СЛЕД СРЕДАТА

КОНКРЕТИКАТА В БОЙ - БОЕВЕ И ПРИМЕРИ в детайл

НА ФИНАЛА КОРЕЙСКИ КЛИП ПО СЕРИАЛ БЕЗ ВРЪЗКА С ТЕМАТА

от половин година гледам само корейски историчекси сериали
бели сериали не гледам, защото са с черни и няма руса бяла жена вече
да, корейците са ми с 30 кг по-леки и да жените имат нямат цици, но всичко друго е ок
в корейските сериали мъжа с меч е мъж с меч и жената е все още жена
изчистенао, идеализирано, дори полудетски наивно на моменти
но това му е хубавото поне според мен

БОГ ДА Я ПРОСТИ ЕМИЛИЯ/ВИВА, макар тя да беше фен на японското
благодарение на нея, аз оставам с уважение и към великото в самураите
но белия и на първо място западен човек е бил най-голямата сила на планетата


ДАНО ТОШКО ИЛИ ВАЙС СА НА ФИНАЛ, ВАНЯ СЪЩО ДА
но предаването разбира се бута йоана, екатерина, миленчо, бобки и други лайна

..........

Ние може да се възхищаваме на японските традиции, да се прекланяме пред японското стихосложение, да уважаваме японското Бушидо или да харесваме вишните и празниците на островитяните, но истината е, че като войници самураите са били слаби в
сравнение с европееца.

 

В германско тв-предаване (и този епизод става световно известен) е правен тест с противопоставени европейски меч тип „Бастард” и катана. Японския меч буквално се огъва когато налага с удар европейския и катаната се „чупи”, когато на свой ред е ударена от европееца. Тествани са Дойчес Лангшверт/германски дълъг меч, който е по-тежък и по-дебел от катаната и съвсем нормално, логично и според законите на физиката, природата или каквото щете естествено побеждава в теста. Този сериозен тест е различен от нарочната японска пропаганда във филми и предавания за невероятните катани... Японците са известни с това, че при изготвянето на катаната редували твърд с по-мек метал и това в безкрайна едва ли не поредица огънати и наложени един върх друг слоеве. Всъщност тази технология е позната на европейците 3 века преди новата ера, но за това рядко или почти никога не се споменава. Също така прекаленото редуване на твърд слой с мек от един момент нататък вече пречи на устойчивостта и здравината пада, а не се увеличава, но това японците не знаели. Забележете, че същите тия японци се научават или овладяват коването на желязо едва през 7-и век от новата ера и едва тогава навлизат в „железния век”, това европейците могат векове преди тях...

 

Впрочем любопитни факти за самурайте: японците не са коренното население на онези острови, а завоеватели и техните самураи са държали в полуробско съществуване коренните жители аборигените айни/емиси расово близки до полинезийско население. Катаната и японския меч са били спомагателно оръжие на самурая и колкото да е чудно за незнаещите, основно оръжие при самурая е било лъка. Катаната се появява след забрана за носене в Япония на оръжие, вкл. мечове за лов или дълги мечове, ако добре помня наричани атаге или таги. Несъвършенството на японските доспехи или „брони” е друга тема, но мимоходом ще спомена „полегатите” доспехи, които са такива именно срещу стрели, а не срещу меч, японските шлемове също са направени за стрелци, не за „фехтовачи”, като островитяните дори не са стигнали до елементарната идея, мисъл и изработка на подшлемник –това го имат всички европейци векове наред. При японците вдигнатите на кок косички са имали ролята на амортизатор под шлема след попадение или удар в него – примитивно... До 17-и век, когато португалците внасят качествен метал в Япония – дотогава японците така и не са се научили да правят стомана на ниво, като оправдание служи факта на ресурсния дефицит в японските острови на руда.

 

И така, преди същинския бой, който търпят японците можем да направим нелицеприятен извод: самураите били лошо мореходци, неумели ковачи, слаби в бой с меч, тяхната катана и брони днес са мит, но истината и реалността са различни. Заслужават да бъдат отличени в това, че са великолепни стрелци, но ЛИПСАТА НА ЩИТ... дори жалко е да коментирам това извращение! Ако японец нанесе удар с катана, то европееца има щит за да блокира, но ако белия нанася удар с меч, то самурая няма нищо за блок... При „чист удар” на островитянина по европеец в броня, то самурая не може/катаната не е в състояние да пробие или раздроби шлем – ако някой е гледал идиотски филми в които самурай „разполовява рицар” в тежка броня... то повтарям, че някой е гледал идиотски филм, защото реалността е друга. Дори липсата на оръжие не би било проблем за „рицаря”, който с ръце в метални ръкавици просто може да хване самурая за гърлото и... Основния проблем при самураите е, че те десетки векове се бият помежду си и едва по-късно преминават в експанзия. Когато си доморасъл японски и само островен „експерт”, то нямаш никакъв шанс срещу европеец, чието военно изкуство се е развивало в конкуренциятя на цяла една Европа затънала в постоянни войни, съседски кланета, бол племенни вражди и в състояние, когато всичките ти съседи се хвърлят отгоре ти. Подобни кризи, подобни ситуации и такава обмяна на опит японеца никога не е имал. Примерно през 16-и век, когато белите внасят в Япония аркебузите и японците масово/вкл. самураите ги приемат на въоръжение от португалците, по същото това време в Европа имаме английски лъчници с голям/дълъг/Лонгбоу уелски лък пробиващ дори рицарска броня, имаме преди това генуезки арбалетчици като невероятни наемници, а срещу самураите с една катана ние имаме швейцарски пикинери с 5 метра дълги алебарди срещу японски късички копиеносци хасигао ако не греша, разполагаме с германски ландскнехти с двуръчни дълги мечове срещу нищо от острова, а срещу японските конни стрелци имаме тежка рицарска кавалерия. Европа трупа опит в какво ли не – 100 годишна война, 30 годишна война, нещо което японеца дори не сънува...

 

 

БОЕВЕТЕ – ЕВРОПЕЕЦ СРЕЩУ ЯПОНЕЦ И АЗИАТЕЦ

 

Едно начало с няколко изненади: самураите започват да развиват „фехтовка” с катана едва в началото на 17-и век, дотогава те са основно стрелци с лък – чуден факт, но факт. За сметка на това испанци и португалци имат своята дестреза/простичко казано „фехтовка”/от германското фехт/ен, та испанските техники за бой с двойка оръжие – дагга/кинжал/нож и рапира заедно, ползва и се обогатява векове наред. Дестрезата е плод на венецианската школа за фехтовка от 12-и век, дестрезата взема и от германската фехтовална школа/защото в испанските терции са служили германци наемници, а тази германска школа е по-сурова и груба, но с прости удари и сила и забележете дестрезата ползва наследството и на генуезката школа оформена от 9-и век, да няма грешка от 9-и век или 7 века преди самураите да хванат катана! Освен това португалци и испанци идвайки на Филипините оказват влиение върху източните бойни изксутва и единоборства, чудно нали, невероятно но истина, та испанската дестреза се спори какво е повлияла в... Бушидото, да, да в Бушидо и нищо от написаното не е шега. Как така испанците ползват толкова много и силно – отговора за знаещите е ясен – безкрайните европейски войни в които участват испанските терции или иначе казано пехота и за период от време испанските терции лидират в цяла Европа – от Иберийския п-ов, през Фландрия, до Германските рейски брегове и на юг в Италия. Същата испанска сила ще се реализира в Южна Америка, в централна и като конкиста ще стигне до юга на Северна Америка. Къде ли не са били испанците, но това вече е друга тема – нека се върна в Азия.

 

И така – самураите на Филипините се проявяват като... разбойници, да, да тези възвишени самураи от филмите, всъщност реално в историята са били рейдиращи разбойници. Същите самураи са имали премного аркебузи/примитивно европейско огнестрелно оръжие, което те са купували от португалци, холандци и дори испанци. Самураите и смесените с тях азиатски разбойници на море са имали типичните за японците „пластинчати” доспехи, докато испанците НЕ са били в метални кираси или с мориони шлемове на главите, такива са имали единици. За рапирата като за нещо велико на война няма да говоря/пиша, то е огромна тема, ще отбележа мимоходом, че когато пиша думата „фехтовка” НЕ  си представяйте шпага, фехтовката от германския глагол и дума всъщност се позлва като понятие за умения, школа, прийоми, упражнения и единоборства с всякакво хладно оръжие векове наред преди „шпагата”.

 

 

КОНКРЕТИКАТА В БОЙ

 

1.Китайския пират Лин Афенг, наричан от европейците Лимахон действал на изток, където от 1540 до 1570 г.се водила интензивна пиратска война. На 29 ноември 1574 г. Лимахон се приближил с флота си до Манила и пуснал котви в залива. Испанците не вярвали, че в сезона на щормовете някой ще опита нападение и гарнизона им бил пръснат да събира данък във вътрешността, други носили служба по корабите. Първи бил атакуван дома на престарелия maestre de campo Мартин де Хоити, полковник преди командир на испанска терция в Европа. Той не искал да напуска дома си, нямал страх пред пиратите и не се евакуирал. Престрелката продължила 3 часа и когато заловили стареца пиратите му отрязали ушите, носа и гениталиите, след което мъчително го убили. Опитали се да стигнат дома на тогавашния губернатор на Филипините Гуидо де Лавесареса,но отстъпили губейки 80 азиатци за 13 или 14 испанци. На следващия ден европейците възстановявали запуснатия форт очаквайки ново нападение и то не закъсняло – в 4 сутринта при втория рейд Лин Афенг, китаеца главатар на пиратите слязъл на брега, поставили му европейско кресло на брега и той така от първия ред както се казва „домашно кино” демонстративно наблюдавал атаката на своите три отряда към Манила. Щурма продължил повече от 8 часа, но азиатците били разбити и буквално пребити зверски, независимо, че близо 5 000 от коренното население ги подкрепило и минало на тяхна страна. Разбира се, ползата била малка, защото тълпата невойници, а филипинци като всяка тълпа изразявала подкрепата си във викане, ругаене, закани към белите и събиране на „стадо” – същите после се разбягали. Човека който обърнал боя се наричал Хуан де Салседо, конкистадор водещ само 50 или 60 испанци и то преминали ГРЕБЕЙКИ на малки лодки през бури 350 километра за 6 дни – само по себе си уникален подвиг, за да помогнат на Манила. Де Салседо бил особена и странна личност, наричан е „филипинския Кортес” и той събирал в себе си едновременно уменията на военачалник и на политик, години наред побеждавал аборигените с шепа свои хора, а там където можело ги покорявал с думи и без бой. Подчинените му вярвали, зщаото колкото и малко да били, когато ги водил такъв лъв, то и те не били стадо овце, а се превръщали в прайд от лъвове. В конкретния случай един от отрядите на Лин Афенг навлязъл във форта, но испанците изклали вътре над 80 китайци, а другите се обърнали в бягство. ОБЩО ПИРАТИТЕ ГУБЯТ 700 ЧОВЕКА, ИСПАНЦИТЕ САМО 2 ПЕХОТИНЦИ!

 

2.На Филипините бил изпратен капитана от испанския флот Хуан Пабло де Каррион със задачата да се справи с тамошните пирати. През юни 1582 г. водейки отряд съставен от галеона „Сан Йосиф”, галерата „Капитан” и три по-малки кораба де Каррион успява да потопипиратски кораб принадлежащ на клана Тай Фусу в Южно-Китайско море. В устието на река Кагаян испанските кораби са посрещнати от десет пиратски сайпана на които е имало 1 000 пирати китайци, японци и корейци. Самураите в типичните за тях цветни доспехи и с маски на лицата мемпо се хвърлят на абордаж. Каррион прилага типичния боен ред за испанците, което ще рече пехота интегрирана и пазеща аркебузирите. Японците също стреляли, но техните аркебузи танагесима били слаби и неточни. В боя се включва „Сан Йосиф” и със залп разнася на парчета два сайпана,което кара азиатците да отстъпят. След това испанците слизат на брега, а „Сан Йосиф” продължава да разстрелва повредените и загубили ход пиратски кораби. Испанците устройват заграждения наподобяващи форт, свалят част от корабната артилерия, а японците получават подкрепление като сампаните им достигат 18 на брой. Азиатците предлагат на испанците да се откупят,но разбира се, това няма никакъв ефект, защото испанската пехота не приема подобни „оферти” от никого нито в Европа, нито където и да било. През нощта форта в който са били само 38 испанци е атакуван от 1 600 пирати, които щурмуват заграждения подобни на „рогатки”, промъкват се губейки хора след всеки испански залп и успяват да навлязат в укпреплението подобно на временен форт. Но това е испанска пехота и тя не се предава както добре знаем от войните в Европа, но това не е известно на самураите... В последвалия ръкопашен бой испанците губят само 2 души, а японците над 70...

 

3.Португалеца Андре Пессоа бил известен и уважаван в Япония, сключвал договори, съветвал японци, командвал бастион при отбраната на Малакка. В тези времена град Нагасаки принадлежал на даймийо Арима, който подготвил флот под командването на натурализирания в Япония китаец Куй Бей/честно казано с такова име не те очаква славно бъдеще, но все пак да повторя – Куй Бей се казвало китайчето. В това време японци и португалци имали свада и към мястото на произшествието се отправил Пессоа и Куй Бей. Последния се представил пред даймийото,който пък се жалвал на шогуна, фактическия господар на Япония – Токугава Иеясу. Той заповядал на Арима да задържи следващия иберийски кораб особено ако на него е Пессоа, който в онази 1609 г. навлязъл в порта Нагасаки на своя каррак, слабо въоръжения «Madre de Deus»/Божията майка ако правилно предполагам, натоварен със сребро и коприна. Шогуна дал заповед за атака след мъчителни няколко месечни преговори, търпението се изчерпало и срещу европейците се насочили около 3 000 самураи и войници ашигару. Португалците имали на своя каррак само 14 оръдия и 50 човека екипаж, като отблъснали няколко опита за абордаж. Японците се опитали да ликвидират кораба с брандери, но точната стрелба на португалците и вятъра провалили и този опит. На 6 ануари белите видели покрита с мокри кожи плаваща платформа с нещо като амбразури за стрелба и японци скрити в нея. Джонките я приближили колкото могат откъм кърмата на Мадре де Деус, а на нея имало 500 японски стрелци с лък и аркебузи. Срещу тази атака португалците имали само 2 оръдия на кърмата и въпреки това 6 часа удърбали натиска. Японците все пак успяли да пренесат боя на кораба и започнал пожар, а Андре Пессоа решил просто да „вдугне във въздуха” собствения си кораб, защото надежда за победа или спасение нямало. Взрива в погрена с останалите бноеприпаси унищожил въобще японското пристанище, което два века породило митове в Япония и почти генетично заложен страх в японците от корабите на белите. Фантазиите на островните жители разказвали, че испанкия кораб бил 9-палубен/такъв испанския кораб тогава е нямало, няма и сега, разбира се, но японския мит разказва как самураите превземали първата „долна” палуба и Пессоа я взривявал, след това боя се пренасял на втората палуба и Пессоа отново в края на боя вдигал и нея във въздуха и така 9 палуби една след друга. В понското съзнание останал страха, че ако се превземе кораб на бял човек, то той може „да хвръкне във въздуха” дори тогава като дяволско творение/дяволите са познати в Япония и то преди Християнството да навлезе силно и популярно там в ония векове. Да добавя и още нещо – не помня името, но един португалски инженер в онези векове е участвал в съграждането на един от най-големите японски храмове! Иначе подвига на Пессоа впечатлил японците възприели неговата постъпка като самурайска саможертва.

 

4.На 14 юли 1853 г. В пристанището Урага, част от съвременна Йокосука в префектура Канагава, Япония, проникнало военно-морско съединение под командването на коммодора от ВМС на САЩ Матю Перри/да няма грешка като актьора Метю Перри от „Приятели”. Това били само 4 америакснки кораба с черни корпуси и димни тръби както останали в спомените на японците. Само наличието на тия 4 съда принудило Япония да прекъсне 200-годишната си самоизолация/имала търговия разрешена само с китайци и холандци, та тези 4 американски кораба били причината Япония да подпише търговско споразумение със САЩ. След година Перри се върнал вече със 7 кораба за подписването на Канагавския договор, сключен под заплахата от обстрел на Едо и това принудило шогуна да сътвори Договор за мир и дружба установявайки дипломатически отношения между двете държави.

 

5.ЕДИН ОТДЕЛЕН СЛУЧАЙ: Английската фрегата „Файтън” навлиза в Нагасаки... ех този Нагасаки отново, мъка :) Англичаните се нуждаели от храна и вода, нищо повече, но Япония била изолирана и се съпротивлявала срещу всичко чуждо, разбирай „бяло”. Какво направили англичаните е описано в дневника на Такуемон – помощник на управляващия тогава японец в Нагасаки, чиято титла на японски разбира се, не знам: „Внезапно 15 англичани с голи мечове/саби и пистолети скочиха от една лодка, хванаха заложници и ги отвлякоха докато мигнем с очи. Те изглеждаха като свирепи тигри, движеха се така ловко и на вид бяха толкова страшни, че да се приближим към тях беше невъзможно.” И така безстрашните иначе, възвишени, идеални самураи от филмите обаче, в реалността някакси се насрали, но на всеки може да се случи... След това дневника продължата каква паника имало в града, как хората се мятали по улиците, какви невероятни слухове се чували, предполагали че са дебаркирали руснаци/защото японците имали страх и от руснаците в ония векове. Губернатора да го нареччем Мацудайро блъфирал и заплашил англичаните, а след това дал заповед за атака, но ПОДЧИНЕНИТЕ МУ ГО САБОТИРАЛИ И ИЗБЯГАЛИ В ПАНИКА. Англичаните получили каквото искат и върнали заложниците, а единствената жертва на това стълкновение станал самия Мацудайро както писали хрониките, защото той седнал на „килима”, направил разрез на корема си, а след това забил нож в гърлото си – харакири или сепуко или каквото е правилното там.

 

Семпло казано защо европееца е побеждавал често с лекота: белия човек е бил с две глави над азиатеца, бил е също така нива по-можещ в ръкопашен бой с хладно оръжие особено с РАПИРА и дагга, нещо което японците не владеят никога, опита и хилядолетната история на войни в Европа – военно изкуство и опит без сравнение. Накрая, но на първо място всъщност е мотивацията – ако белия загуби за него е нямало изход, нямало е милост и е очаквал само смърт на другия край на света без своя народ, без своята държава и земя, често с враждебно коренно население, докато японеца и китаеца винаги е можел да иде и разграби нещо друго в Азия и да „заобиколи” поселението на белите или техните фортове. Мотивация, боен опит, организация, лидери и чисто физически за испанеца, за португалеца, за холандеца и за всеки друг европеец противника азиатец е изглеждал като маймунка с „мачете” или нещо по-дълго от нож, нищо повече. Ако дори визуално се сравнят рапирата и катаната за незнаещия даже става ясно за какво иде реч...

 

ПС: Лесно е да си кажете, че аз съм расист и естествено подкрепям, харесвам и представям „нещата” в полза на запада. Всъщност е обратното – не аз съм с предпоставената теза, а аз съм отговора на това, което наблюдавам у „вас” от дете та до днес – разбира се, в НЯКОИ ОТ ВАС. Вие преди мен и пръво вие бяхте и сте предпоставени тези антизапада, моето отговор и псоелдствие от „вашето”. Също така е удобно за вас, да моя сарказъм, вербална агресивност или цинична реч като на шегае моя „услуга към вас”, защото ако аз започна да говоря сериозно и професионално за война  с вас ще лъсне вашето невежество сериозно, дълбоко, основателно и наистина много, из основи както се казва. А така с „моя изказ” ви давам възможност да ме клиширате и обясните удобно и успокояващо за „вас”, но от друга страна с охота признавам, че ми доставя удоволствие да съм циничен и арогантен с „вас”, защото вашето невежество го заслужава. Много от вас винаги ще си харесва китайски, руски или друг боклук и така ако може „Китай да го нахайка на запада”, вие сте си това и аз за това никога няма да бъда част от „вас”. ИМА ЕДНА КНИГА НА ТИСЕНХАУЗЕН в която с КОНРЕТИКА се описва колко бой са яли китайците от англичани и французи в ново време, позорно дори, жалко... Дали ще предложа инфо от нея не знам, но китайския срам е неповторим, да и това не е шега, но нали вие си любите и китайците... 




Гласувай:
20



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: germantiger
Категория: История
Прочетен: 4611879
Постинги: 412
Коментари: 7517
Гласове: 21816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031