Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.08 12:39 - ЛУДВИГ ТИК - превод, романтизъм
Автор: germantiger Категория: Изкуство   
Прочетен: 509 Коментари: 0 Гласове:
12

Последна промяна: 04.08 15:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ЙОХАНН ЛУДВИГ ТИЙК

представител на германския романтизъм




image



Фрагменти от Русокосия Екберт

 

 

Родила съм се в бедно селце, а моя баща беше обикновен пастир. Имота на родителите ми беше малък и понякога дори нямахме хляб. Най-много ме огорчаваха честите раздори между мама и татко,съпроводени с взаимни обвинения. Освен това, често ми казваха, че съм ненужна, че съм глупаво, простовато дете, което не върши никаква работа. Наистина бях несръчна, безпомощна, изтървах всичко и не можех нито да шия, нито да преда. Единствената ми мечта беше да мога да помогна на ропдителите ми, разбирах мъката им и стоейки сама въгъла си представях как съм станала богата и ги обсипвам със злато и сребро...


Баща ми винаги бе ядосан, че съм в тежест на домакинството , че съм безполезен товар и бе понякога жесток към мен, рядко чувах добра дума от устата му. Когато навърших 8 годинки започнаха сериозно да обмислят на какво полезно нещо да ме научат. Мислеха, че съм неспособна поради някакъв мързел или упоритост и баща ми започна да ме заплашва, но понеже нямаше ефект, то той започна да ме бие, като ми заяви, че това ще става всеки божи ден. Цяла нощ плаках, чувствах се абсолютно самотна като сираче и исках да умра. Боях се от настъпващото утро, много ми се искаше да бъда сръчна и не разбирах с какво съм по-глупава от другите деца та да не мога простите неща... Когато се показа изгрева, аз отворих входната врата и несъзнателно пристъпих към близката гора. Там едва-едва проникваха първите лъчи и аз усетих чувството на свобода. Бягах и бягах без да се оглеждам встрани и без да се обръщам назад, не усещах никаква умора...


Нямах кураж да се върна назад, страхът ме гонеше само напред, започнах скришом да поглеждам наоколо,когато вятъра свистеше във върховете на дърветата или в моментите когато чувах удара на брадва. В мига, когато срещнах първите миньори и въглищари, когато чух непозната им реч, едва не паднах в несвяст.


Скалите с всяка изминала минута ми внушаваха все по-голям ужас, преминах края на бездънни пропасти и пред мен вече нямаше човешки път или пътека. Аз плаках,после виках, гласът ми отекваше между скалите със страшно ехо. Настъпи нощта и аз си избрах закътано място обрасло в мъх, където да поспя. Цяла нощ не мигнах, защото чувах непознати за мен звуци, мислейки че това са диви зверове, крясъци на непознати птици...


Старицата ми поръча да събирам яйцата, докато я няма, остави ми храна и няколко месеца я нямаше в къщичката... кучето лаеше, аз предях с настроение, чудесната птица пееше и в това време аз не помня нито една буря и нито един лош ден. При нас не се спираше ни един странник, нито един пътник не се отбиваше в горския дом, а зверовете заобикаляха нашето малко жилище. Аз бях весела и работех всеки ден, може би така човек е щастлив и би живял спокойно до края на дните си...


Навърших 14 години, а тази възраст е нещастие за вскеи овек, защото той придобива съзнание, но едновременно с това губи своята душевна невинност. Осъзнах, че само от мен зависи да взема прекрасната птица на старицата докато я няма, да сложа ръка на нейните скъпоценности и да тръгна по света за да търся онзи рицар, който не излизаше от ума ми.


... това беше същото онова село на моето детство. Бях поразенаЯ Хиляди спомени се възродиха у мен, радостни сълзи обляха очите ми. Много се беше променило селцето, видях нови къщи, други бяха овехтяли, тук-таме имаше следи от пожар...  Безкрайно се радвах, че след толквоа години отново ще видя родителите ми. Намерих нашия дом и застанах на родния праг. Отворих вратата, но вътъре седяха непознати хора с чужди за мен лица и внимателно ме разглеждаха. Попитах за Мартин – овчаря, но ми отговориха, че той и жена му починали преди 3 години. Аз се хвърлих назад и заплаках... А преди това се утешавах с мисълта, че ще изненадам родителите ми с богатство, ще им дам това което им липсва. Мечтата на моето детство – да имам, се беше сбъднала и въпреки това, всичко на което се бях надявала беше погинало.

 
image

Фрагменти от РУНЕНБЕРГ

 

 

Устремения му поглед проникна във вътрешността на залата, тя беше древна, изпълнена с многоцветни камъни и кристали, блестеше като огън, а в центъра стоеше висока вглъбена в мислите си жена. Съдейки по нейния ръст, по строгото изражение на лицето й, по изваяната й снага, тя не беше смъртна. Възхитения юноша бе убеден, че никога не е виждал такава красавица ни на яве, ни на сън.


... красавицата отворила малкък процеп и му подала вълшебен печат, казвайки: „Приеми този дар, за да ме помниш!” Той приел каменния знак и почувствал за миг как изображението проникнало в сърцето му. Светлината, залата  и прелестната красавица се разсеяли и изчезнали. В душата му паднала сякаш мъгла и тъмна нощ. Той търсил предишните си уасещания, вдъхновение и необяснима любов, той гледал каменния надпис, който бледо отразявал показалата се месечина.


Народа слушал набожно, а погледа на ловеца преминал от проповедника на катедрата към силуета на младо момиче вглъбено в молитва. Тя била стройна и златокоса, проникновена кротост излъчвали сините й очи, лицето на момичето било сякаш прозрачно и с нежен деликатен цвят. Никога досега сърцето на младежа не било тъй пълно с любов и спокойно, така преизпълнено с тухо и радостно чувство.

 

Фрагменти от „БОКАЛ”

 

 

В онзи ден и час преди година той стоеше на същото място и разглеждаше момичетата и жените отиващи на тържествена месса. Почти равнодушно, с насмешка оглеждаше различните фигури и лица, немалко погледи бяха отправени към него и немалко момичета бяха се зачервили преминавайки покрай него. Той следеше за движенията им, за хубавите им крачета, как пристъпваха сякаш плавайки, а не стъпвайки по земята... Но изведнъж откъм пазара се появи младо момиче, фигура цялата облечена в черно, стройна, благородна, със скромно сведени очи. Тя пристъпваше спокойно, с изящна грация, дрехите плътно прилягаха на младото тяло, очертваха всяко движение на нейните крайници. Оставаше една само стъпка и в този момент тя повдигна ресници и син, толквоа син взор го прониза все едно мълнич го изгаря. Тя за момент се препъна и колкото и да беше бърз, той не можа да предотврати, това че тя за секунда се оказа в краката му. Позата й бе възхитителна, подкосила колене и в следващия момент той я изправи на крака, но тя дори не го погледна отблизо. Поаленя цялата и не отговори на неговия въпрос дали не се е ударила. Той я последва в черквата и без да откъсне очи я гледаше кък стъпва пред него. Тя приседна, гръдта й се вълнуваше, дрехата й все едо дишаше. На следващия ден той отново беше пред храма и мястото стана свещенно за него.


Той вдигна поглед и забелязала благородната фигура след цялата тълпа от площада, тя светеше срещу него и се открояваше в гмежта и хорската глъч сякаш бе слънце за него. Чудна песен прозвуча в сърцето му и той влезе в черквата щом тя се приближи. Той застана пред нея със светена вода, белите й палци трепереха,когато се докосна до ръката му, тя с лека грация му се поклони... Сърцето му бе изпълнено с тъга и любов едновременно, стреуваше му се, че цялото му същество се излива през хиляди процепи и бликнали рани в благовейна молитва седнал до нея. Всяка дума на свещенослужител го разтърсваше, всеки звук на църковната музика стигаше дълбоко в душата му. Устните му трепереха, когато красавицата притискаше разпятието до гърдите си или го допираше до пламтящите девически алени устни. Как досега не бе чувствал така дълбока вяра и толкова силна любов!

 

Фрагменти от „Живота на поета”

 

 

Слабия човек мисли скатала за по-силна от цветето, което всъщност постепенно и с времето я разбива посредством коренчетата и незабелязано се сраства с нея.


Вашите песни са нежни и благозвучни, вашите трагедии са потресаващи и във всичко, което създавате господства стремителност, буря, страст,която ни увлича дори против волята...


Когато после ме напусне това изстъпление и възвишена емоция, аз даже сам се дивя какво съм написал. И не вярвам, че има друг път или друг начин, освен този на свръхчовешката емоция, защото как можем да изразим нечовешкото, освен като излезем от душевното равновесие.


... веселието е на по-ниско стъпало, при него не се изисква напрежение в душата или всички сили човешки. Великан,който изтръгва дървото изкорен, не може освен силен и див да е на вид и изящен танцьор.

 

У много героични мъже, които вече са на възраст, се чете благородното изражение на лъв.


Че съществуват презрените лицемерна лъжа и низко ласкателство никой не спори, особено като видим как науката и изкуствата лижат краката на глупавото богатство...


Моя живот е нищожен фарс... а моята смърт е като края на муха смачкана на стената – безследно и безшумно изчезване. Нито едно същество няма да ми помогне или д си спомни за мен, дори най-чувствителната душа няма да тъгува по мен. Аз се превърнах в мъртвец много преди да умра.

 
image





Гласувай:
14
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: germantiger
Категория: История
Прочетен: 3371420
Постинги: 275
Коментари: 7448
Гласове: 20115
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930