Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.12.2015 05:09 - ГЕРМАНЕЦА - ВОЙНИК
Автор: germantiger Категория: История   
Прочетен: 13852 Коментари: 57 Гласове:
37

Последна промяна: 05.12.2015 19:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 „ДОКАТО ДИШАМ, НЕ СЕ ПРЕДAВАМ” АЙХЕНДОРФ

„Имахме пропуски за два входа: в Рая или в Сибир.”
Инфо от легално издадени книги на германски, английски и руски - история, не пропаганда!
image

Курт "Панцер" Майер и Фритц де Витт нагоре

      „Дълбоко в себе си, аз знам какво значи смелост... Аз знам какво значи тази дума, когато си спомня как лежах опрян на замръзналата земя в окопа, в студа който проникваше до мозъка на костите ми, а от близкия окоп се чуваше нечий вой... В света създаден от нас, германския войник трябваше да преживее всичко. Ние подхождаме само за този свят и не можахме да се приспособим към другия.” Ги Сайер (по майка германец)

„Беше война... и аз се ожених за нея, защото когато достигнах възрастта за любов, то нищо друго нямаше около мен освен войната... Много хора научават за войната без излишни неудобства. Те четат за Вердюн или за Сталинград, не съзнавайки какво значи това, седейки в удобно кресло, с крака към топлата камина и готвейки се за делничната им работа на следващия ден. За война трябва да се чете по принуда, в неудобно място, седейки в кален окоп. За войната трябва да се чете в трудно време, когато всичко е против теб и сякаш „върви наобратно”... За войната трябва да се чете късно нощем, въпреки умората, недоспал.” Ги Сайер

„Ние не искахме да умрем и бяхме готови да убиваме и избиваме, сякаш предварително мъстейки за самите себе си... Умирайки, ние усещахме злоба, че не можем още повече да убием за всеки от нас.”

 Отново Курт "Панцер" Майер в ляво, срещу него Макс Вюнше, назад Фритц де Витт, "разликата" в ръстта между Майер и Вюнше в действителност е била минимална (тук Макс явно е "на наклон") и двамата се "лигавят"image

Всеки войник чудесно знае: хора, чийто опит позволява никога да не се панират или страхуват – няма! Дисциплината, подготовката и „отборния дух” са тези, които правели германските войници ненадминати. При това германската дисциплина никога не е била драконовска, нито зверски прилагана. Тук не иде реч дори само за ВСВ, за периода от 1914 г. до 1918 г. през ПСВ в гермаската армия на смърт за различни провинения са осъдени 150 човека – за сравнение Франция произнасят около 2 000 смъртни присъдина французи от които изпълнява към 700, а британците осъждат на смърт 3 080 свои военнослужещи, от които екзекутират 346.

Според изследователите, германския пехотинец е имал по-висока грамотност, по-образно мислене, бил склонен да анализира и споделя повече в писмата си.  Специалистите твърдят, че германския войник много по-свободно и честно е писал писмата си, нежели дори войниците на съюзниците, да не говорим за тези от изток. Потока писма през войната по оценки е вероятно 40-50 милиарда, като някои месеци е надминавал дори над половин милион. 
Макс Вюнше

       image

НАКОВАЛНЯТА – Обучението

„18 юли 1942 г... Кемницките казарми – огромно овално здание в бял цвят. Аз съм поразен и изпитвам смес от възхищение и страх... Нашия живот препуска с таква сила, каквато никога не съм изпитвал и живял.” Ги Сайер

„Струваше ми се, че ние преминавахме от детството към един друг и нов, зрял свят.” Зигфирд Кнаппе в автобуса и по пътя към учебния център

Заедно с медицинския преглед, германските офицери беседват с новобранците, за да „напипат’ характера на всеки млад войник, Вермахта се е интересувал от силата на волята, ума, смелостта, верността, самостоятелността, маниера, въобще ЛИЧНОСТТА на младия войник.

„Ние трябваше да се подложиум на физически натоварвания, после да направим изчисления, да напишем съчинение и диктовка. След това се случи най-интересното – качиха ни в автобус, закараха ни в града (Оснабрюк) и ни вкараха в сграда. Там ни разведоха по цялото здание до мазите, после от подземната част до покрива с асансьор и от помещение в помещение и така отново до асансьора в подземната част. След всичко това започнаха да ни задават въпроси. Това обаче ставаше в маза без прозорци и на тъмно... „– Сега вие се намирате тук. Ето ви компас. Как мислите, къде се намира църквата Св. Петър от тук в посока? И къде видяхте „това или онова” като предмети.” Алфред Вессел който си спомня това е принуден заедно с другите новобранци да действа максимално бързо и точно. Офицерите ги интересувало точно това – как момчетата ще реагират на изненадата, как ще решават объркани.

„Часовника показва 10. Утре рано майка ми няма да е тук... Странно е да мисля за това прощаване! Печално и прилича някак на сън. Ще бъда силен. Майка ми отново ще заплаче. Аз ще я прегърна, тя ще ме целуне и ще ми прошепне със задавен от сълзи глас: „Ако молитвите могат да помогнат, то всичко ще е наред.” Аз ще взема нейните любящи, горещи и отрудени ръце в своите... Никакви думи повече. Последна целувка и аз ще остана сам в хладната ноемвруска нощ.” от дневника на 19-годишния Рудолф Халбай ноември 1942 г.

Първичната подготовка била сурова, но нейната цел НЕ била да наказва новобранеца, напротив – основата ги запознавала в въоръжението, екипировката, дициплината, тактиката, общността, духа на вярност. Подготовката трябвало да създаде, а после и да усъвършенства инстинкти, рефлекси в кризисни ситуации, подчинение особено полезно за войник шокиран и парализиран от ужаса на боя. Подготовката трябвало да финализира възпитавайки чувство на колективна гордост споявайки войниците в една машина и могъща организация.

Един от решаващите козове на германската армия бил този дух на ядро, на колектив, на общност. Няма друга такава армия в онази Втора Световна и най-огромна за човечеството война, която германска армия пак и пак сплотява създава бойни групи от остатъци войници до самия край. Грунда за това е налице – „Хитлерюгенд” в който растат силни като характер, мотивирани и физически здрави момчета.

„... бях записан в отделение на „Юнгфолк” (за момчета до 14 г)... Година по-късно ме направиха командир на патрул... По-късно, когато отбивах служба в трудовата повинност в Донауверт, аз видях списание с илюстрации за парашутните войски... Ето това е точно за мен... Работа изискваща присъствие на духа, нещо особено.” Мартин Пеппел

„Работата и живота в кампа е физически и психически по-трудна отколкото си представяхме. Ставаме рано сутрин в 4 часа, започваме с дълъг кросс и посел упражнения, после се мием, закусваме, церемонията с вдигане на знамето и към 5 часа в работен екип с лопата на рамото маршируваме към мястото, където ще работим.” Фридрих Трупе април 1937 г.

„... никого не питам за произхода му или класовата принадлженост, богат или беден е... Снобизма, класовото съзнание, завистта, мързела остават зад нас. Точно това е пътя от „аз” до „ние”... Те вднага ни награбиха и ни показаха, че наученото в Службата на труда е нищо, че ние не умеехме нито дас маршируваме, нито да ходим.  И започнаха да ни учат по тяхному. Да признаят, че ние сме усвоили нещо в RAD за тях беше под достойнството им.” Зигфрид Кнаппе за военните си инструктори

„Всеки път когато той (инструктора) ни гледаше, ние започвахме да се тресем... Обучението се водеше жестоко, но справедливо... Например ние провеждахме марш 25 км в пълна екипировка и с радиотснация на гърба... След него следваха нощни упражениея включително с оринетиране на местност само с помоща на схема и призматичен компас... През август ни прехвърлиха на полигона Вилдфлекен. Маршове, занятия, нощни тревоги, стрелби и обучение с радио – това беше по-трудно от преди. Всеки път не падахме на койките изтощени до краен предел. По-късно на фронта ние отново и отново осъзнавахме колко полза имаме от това обучение. Тежко в учението – леко в боя... След края на нашата подготовка в полигона аз запомних завинаги една поговорка за това проклето място: Lieber den ganzen Arsch voller Zwecken, alsvierzehn Tage Wildflecken (по-добре целия задник в гвоздеи, околкото 14 дни във Вилдфлекен).” Зигфрид Кнаппе

„Фелдвебел с ироничен поглед ни предлага да поплуваме с него... кара ни с бодра стъпка да го последваме на километър и там на един песъчлив бряг фелдвебела ни заповядва да се съблечем... той първи се хвърля във водата и с жест показва да го последваме. Температурата на въздуха е 5 градуса, а водата е много студена... Ние догонваме командира на половината път към огрмната сграда в която ще живеем. Ние сме безумно гладни... Младия гигант се обръща към един от унтерите, буквално изяждайки го с поглед: „Ще ни нахранят ли някога?” – Обеда е в 11 часа! – изкрещя унтера – Закъсняли сте с 3 часа! В колона по трима – строй се! Време е за стрелбището… Там бяха над 1 000 човека и сес треляше без прекъсване. Ноща приближаваше. Всички сме гладни като вълци. Напускаме стрелбището с карабини на рамо... маршиуруваме... оказа се, че така трябва да преминем 6 км... Колко е часа?... Боже, започвах да разбирам... Ние пропускаме и вечерята. Целия отряд започна да осъзнава това и ускорихме крачка. Може би, са ни оставили нещичко... всички се хвърляме към казармата. Нашите подковани с болтове ботуши хвърлят искри на паважа. Като 80 безумци ние летим по каменната стълба... Лицата ни горят от умора... Понеже не ни дадоха нищо за пиене, аз отидох на поилнята за коне и изпих 3 – 4 чаши вода.”

Някои войници започват да възприемат инструкторите си като втори бащи: „Аз няма да забравя своя инструктор – „Бъбривеца” Шмидт,който ни гонеше по хълмовете на полигона с ритници и удари... В ръцете си държаш контейнер с патрони за картечница. Дишах тежко и едва изкачвах височината, като горе на хълма краката ми почти се подкосиха, асърцето ми щеше да изскочи. Но там на върха стоеше нашия фелдвебел и крещеше: „Давай! Мърдай! И не ми казвай, че си скапан!...” Много от нас бягаха като пияни, но пощада нямаше за никой. Вечерта обаче бъбривия Шмидт идваше при нас в помещението, просто сядаше между нас, смееше се, шегуваше се, дори пееше, като добър наш камерад... Постепенно свикваш с това, особено към това чувство на общност, което ти помага да предолояваш всичко.” спомня си Фридрих Труппе за тази първа подготовка, която е имала точно тази цел – да формира групова идентичност от момчета с различен произход, различни характери и да ги мотивира, да ги направи сплотени бойни части от камеради.

„Моята част беше за мен дом и семейство, и аз бях готов да ги защитавам.” признава Ханс – Вернер Волтерсдорф, и продължава посел за времето в което сам става инструктор: „Е и какво като ме псуваха на ум и ме кълняха във всичко всеки път, когато ги карах да копаят окопи в твърда земя под палещо слънце или всеки път когато ги принуждавах да влачат противотанкови оръдия на позиции или миномети или полеви оръдия, за да станат техните действия автоматизъм. Или когато стоях със секундомер в ръка, изисквах те да открият огън не за 20, а за 10 секунди. Те трябваше да осъзнаят, че „Лягай! В атака! Ходом марш!” – това не са наказания или извратена форма на издевателство, а живот-застраховка за тях... В Русия често трябваше да не спим няколко нощи, когато непрекъснато настъпвахме или по-късно, когато те щурмуваха нашите позиции... ден и нощ ние приемахме первитин, за да не заспим и аз успявах да преспя само 24 часа но за общо 10 дни. За това аз им провеждах нощни учения... Да, това беше отвратително. Войниците вече мислеха, че на следв3ащия ден ще наваксат пропуснатия днес сън, но аз им заявих, че имат 45 минути за да се изкъпят, да закусват, преди да започне типичната им тренировъчна програма заденя. Тогава те помислиха, че ще се наспят следващата нощ. Аз няма да забравя лицата им, когато привечер им заповядах да се строят с лекото и тежко свое въоръжение за да повторим нощното учение от вчера... Дойде утрото, а те бяха прашни, кални, строяха на същото място, откъдето тръгнахме и искаха само едно – да паднат и да спят. Но не им позволих! Можеха да легнат след 2 часа – 2 часа проверка и чистене на оръжието, зщаото постоянната бойна готовност е над всичко!... Когато след 7 месеца руснаците ни обкръжиха край Житомир, аз им казах, че в близките няколко дни няма да мигнем. Алфонс ми отговори: Ние сме свикнали с това. Помните Бордо, нали?” Няма по-тежко мъчение от това да търпиш постоянни несгоди и несправедливост, но нищо не укрепва така силно вярата в самия теб, както успешно търпяните изпитания.”

„Войниците бяха обляни в кървава пот. След седмица луди усилия, воййника попадаше в болница или се зачисляваше в дивизия и отиваше на война... Ние научихме, че в германската армия някои думи имат значение различно от „значението им”. Например думата изнемощялост нямаше нищо общо с „изнемощялостта” в цивлиния живот и всичко онова, което чух като оплаквания след войната... Едва заревото на утрото започна да се прокрадва над върховете на дърветата и вратите на казармата се отвориха с грохот, все едно в тях нахълтаха руснаци.Фелдвебела няколко пъти силни изсвири, ние наскачахме. „До 30 секунди всички да сте на мивките! – изкрещя той – Съблечете се и се стройте пред помещението за физзарядка.” Ние всички 150 човека хвърлихме дрехите до голо и хукнахме към умивалните на другия край на сградата... Тогава се запознахме с хауптманн Финк и неговите гадни методи на обучение... „Тук всичко ще е тежко, още по-тежко и нищо няма да е простено... Мирно! – зикрещя той – Лягай! Изпъни се хубаво!” Тогава хауптманн Финк направи крачка напред и все едно се разхожда на плажа, започна да върви по телата ни, продължавайки своята реч, докато ботушите му с 90 кг живо тегло в тях тъпчеха шокираните войници от нашия отряд... Друго нарочно мъчение беше имитация на изнасяне на ранен от боя. Ние с Халс заключихме захват с ръце, за да изтеглим 80-килограмов момък. Капитан Финк ни поведе към вратите на лагера, ние продължихме и ги подминахме като влачихме войника на километър извън портите. Струваше ни се, че всеки момент ръцете ни ще се изтърват... Понякога захвата почти се отваряше и се изплъзвахме... тогава „пострадалия” просто падаше на земята. Всеки път, когато това се случваше, Финк измисляше ново наказание и нов по-труден захват и позиция на теглене... Това мъчение продължи почти час, докато ние не стигнахме почти до границата на загуба на съзнание, оказахме се на предела на нашите възможности... Накрая той реши да премине към нещо ново – ново упражение... „Представете си, че на онзи хълм има позиция и възел на болшевиките – и той махна с ръка на 80 метра от нас – Представете си, че вие имате задача да го превземете... за това вие ще тръгнете към него пълзейки. Аз ще ида напред и ще стрелям по всеки, който забележа да се повдига. Ясно?” Ние изумено го гледахме... Хвърлихме се на земята и започнахме да лазим напред... Почти веднага той започна стрелба... Куршумите му свистяха около нас... За три седмици подготовка под звуците на “Ich hat ein Kamerad” ние загубихме 4 младежи жертви „на нещастен случай”, още около 20 бяха ранените... В плана ни имзаше т.нар. 36-часови смени, прекъсвани от само три половинчасови паузи в които ние трябваше да изгълтаме храната си и псоел да се върнем в стоя в чист вид. След изтичане на тези 36 часа, ни се даваха 8 часа почивка. После следваха още 36 часа... Освен това имахме лъжливи тревоги през ноща в които трябваше да се строяваме екипирани на плаца... Понякога някой падаше от изнемога... и трябваше другарите му да го вдигат на крака, да му бият шамари или да го поливат с вода... Нищо не можеше да промени практиката на тренировките... Капитан Финк продължаваше да ни гони и следваше своя план и линия на поведение, без да обръща грам внимание на раните, на отслабналите ни лица, а острата болка в главите ни тупираше болките от кървавите ни мазоли по краката... Вднъж имахме учение за борба с танкове. Заповядаха ни в гъсти редици един до друг да легнем в окопите и забраниха да го напускаме… Под тежестта си машините потъеаха в земята поне на 10 см. Когатро веригите им чудовищно надвиснаха на сантиметри от главите ни в крася на траншеята, всички без изключение започнахме да крещим от ужас... Независимо от всички трудности през които преминах, моето самолюбие са ласкаеше от факта, че бях приет като германец сред германците, като воин, достоен да държи оръжие... Трудно е да го повярваш, но когато дойде време да занкмаваме, всички ние се прекланяхме пред херр капитана. Повече от това – всеки от нас мечтаеше да стане такъв офицер като него.” спомените на Ги Сайер

„Превъзходството на нашите въоръженби сили се ссъстоеше точно в тази чудовищна подготовка... Всички заповеди се изпълняваха като машина... Ти мислиш за допма, за любимите хора, ти мислиш за каквото и да е, но винаги си там, на позиция и стреляш... Днес това могат да отрекат само идиоти.” Густав Кникрем

Йоханн Айсфелд си спомня как не им давали време да изсушат обмундирването си и понякога на другия ден навличали студени и мокри дрехи, а Ерих Албертсен помни как със снаряжение с тегло 25 кг марширували всеки ден. Макс Ландовски има спомен от Коледата на 1940 г., когато той и други новобранци е трябвало да решат конете и да чистят конюшните, а Фриц-Ерих Димке разказва как трябвало да преминат 11 км във виелица и сняг, да установят камп, да пренощуват и да не докоснат топла храна. Не се жалва и Вернер Карстенс, който трябвало всеки ден (3 дни) да марширува в пълна екипировка и с допълнително 15 кг ряаница с пясък, защото е бил наказан и както пише той – трябвало е да бъде наказан. Причината - правил се е на инструктор пред група от лекари, юристи и преподаватели призовани в армията, а Карстенс ги е карал да изпълнят няколко строеви упражнения и не се оплаква, зщаото както сам казва – заслужил си го е! „Гонеха ни с всички сили, но за мен тези упражнения бяха развлечение.” Георг Тимм

Лоялността, верността, силата на ядрото била дори в нвякои от тези, които наричаме „черни овце” – Ханс-Вернер Волтерсдорф разказва за един „умен момък със силен характер”, но „черен освен”: „... разкъса заповедта за отпуск за раняване и пожела да е на фронтовата линия. Получи заповед да проведе рейд и той успя... поведе своята група успещно през минното поле прикриващо руските окопи, безшумно ликвидира руските часови, взриви склад за боеприпаси предизвиквайки паника в разположението на противника, а след това успя да преведе цялата си група по обратния път. По трасето напред той беше първи, при изтеглянето на назад той беше последен. Той върна всички войници цели и невредими. И когато мислехме, че всичко е приключило, той се взриви на мина... Рядко някой друг случай ми се е струвал толкова печален.”

И пак Макс Вюнше

image 

ЧУКА – боя

„Война, това значи кръв/океан от кръв... Боевете и сраженията не представляват нещо особено за мен. Те са груби и обеличени.” Майнхарт фон Гуттенберг

„... кръвта на горещи вълни заливаше сърцето ми и ме караше да се хвърлям напред.” Ханс-Фридрих Щекер

„С праха, мириса на барут и бензин ние се запознахме на ученията... Но сега ние се запознахме с мириса на смъртта... Аз разбрах, че мириса на гниещо месо, нагар, сим и бензин – това е мириса на боя... Думата „убит” звучи безстрастно до момента в който пред теб не се окаже първия окървавен, обезобразен и вонящ труп... Първите убити, които видях лежаха... с неестествено изкривени крайници. Техните усти и очи бяха отворени... За мен беше потресаващо съзнанието, че точно това трябваше да очакваме оттук-нататък всеки ден.” Зигфрид Кнаппе

„Необходимо беше напълно да се преобразя вътрешно и тази трансформация беше труден процес. Аз още помня какъв ужас и объркване почувствах като съзрях първите убити, как стоях пред гробовете на другарите ми за първи път. Сега, след 5 седмици боеве... аз мога да гледам всякакви рани, инвалиди и уроди, без да ми мигне окото...”

„Страшно обезобразените тела на руските войници лежаха до техните разбити танкове. Първо картината ме изкара от равновесие, но постепенно очите и чувствата ми приеха и привикнаха към ужаса.” Фридрих Трупе

„На война ти преминаваш през много или всичко, но тоава те калява и ставаш невъзприемчив... Фронта си е фронт... Това не е място за проява на слабост.” Вилхелм Прюллер

„Аз преминах Ад-а.” Харалд Хенри

„Най-лошо бе преди няколко дни, когато ми се наложи само в 4 войника да се отбранявам срещу 5 руски танка с пехота на бронята им... Ние стреляхме в пехотинците почти в упор, танковете преминаха покрай нас стреляйки напред... През дима, калта и грохота на боя аз видях зелената сигнална ракета – сигнал след който да се изтеглим. Започна бягството... повече от 2 километра ни гонеха и стреляха по нас... При нашите се върнахме само аз и още един гренадир. Останалите бяха разкъсани, смачкани или разстреляни... Бях като преследван ранен звяр който го ловуват. Криейки се стоях 5 часа в блато до кръста... Прегризахме си път назад. За това време ние вече имахме остри зъби.” Харри Милерт

„Града гори. На пазарния площад стоят два танка и стрвлят напосоки. Ние чакаме докато изстрелят боеприпасите си, а после ги „налазваме”. Изхвърляме пробилата руска пехота обратно в студената река. Спасяват се единици. Ние сме безжалостни. Сега вече тук има толкова покой и романтика, колкото опастност и смърт.” пак Милерт

„Аз стоя пред райските врати и чакам среща с Ернст Дитрих.Зад гърба ми остана най-страшната нощ и най-трудния бой в живота ми... През ноща противника ни атакува с огромни сили на 6-километров фронт и проби дясно от нас... Аз сам се хвърлих на предната линия, за да ръководя хората... Съзнавах, че това е почти сигурна смърт, но Бог не ме остави. Минаха неописуеми тежки минути в които успях да събера 13 човека с които заехме отбрана в това, което беше останало от един дзот... Едва ли от всички страни се чу вик „Ура!”, руснаците атакуваха, крясъци, стонове, ураганен огън всичко се смеси... Ние се разплатихме с тези, които ни бяха обходили от дясно и сега подвиквахме с насмешка и предизвикателство на тяхното „Ура!”... Ние стояхме като дъбове, съзнавайки смъртта, очаквайки я като неминуема. Накрая към 3 часа преди утрото, противника проби и в ляво. Разбрахме, че сега сме отрязани напълно от своите и захвърлени на съдбата... Издържахме до сутринта. Аз знаех, че хауптман М. с танкове ще пробие и няма да ни изостави, ще ни измъкне... Санитарните пакети се изчерпаха, съжалявах нашите ранени... През деня положението стана още по-страшно... С първите слънчеви лъчи от ляво и дясно започна стрелба. След минути нашия дзот се изпълни с ранени, а аз с всички сили се опитвах да успокоя момчетата... Викове, хрипове... До крайност се опитвах да се овладея и да съхраня присъствие на духа, воля. В момент на отчаяние установих, че съседната рота беше отстъпила... Аз се намирах на 60 метра зад новите руски позиции... Нима нашите са махнали с ръка и са ни захвърлили?... Около 6 сутринта (на другата утрин), най-накрая чухме германското „Ура!”, зареваха германски двигатели, различихме звука на германските картечници и зенитки... Спасени сме!... Връщайки се в командния пункт, аз минавах покрай убити камеради. Бях потресен и едва ли не заплаках...” Леополд фон Тадден-Триглафф

„Аз чух командира ми да крещи да се заема с дясната машина... В паметта ми изплува всичко на което са ни учили и това ми вдъхна увереност... Предполагаше се, че ще позволим на първата група Т-34 да премине над нас... На гранатата имаше предохранителна капачка, която трябваше да отвинтя, за да хвана шнура. С трепереши пръсти махнах капачето и пролазих от окопа, пълзейки се доближих до стоманената канара, дръпнах шнура и се приготвих да закрепя връзката гранати. Сега имах 9 секунди до контакта и взрива, и тогава с ужас видях, че танка е покрит с бетон... Танка започна да се обърща на верига към мен... аз се хвърлих назад в неразкопана траншея, която беше едва достатъчна само да прикрие тялото ми. Бях паднал по гръб с лице нагоре, в ръце със заряда. Оклоо мене потъмня, танка се оказа над мен, а аз инстинктивно опънах ръцете напред и вмъкнах за щастие гранатите в открилия се процееп от метал без да гледам къде и как... В момента точно, когато танка премина над мен заряда сработи и се чу оглушителен взрив... Аз останах жив, а руснаците загинаха. Целия се тресях.”

„... трупове на коне в локви кръв, разбъркани колела, части от машини... разхвърляни навсякъде боеприпаси от всякакъв калибър и за всякакво въоръжение... Бельо и малки жалки вещи, лични на войници хръвлени е блато. Пожълтели фотографии на семейства или разтекло се мастило от писма, написани от сърце...” Клаус Хансманн

„Прокраднахме се към него през гората откъм тила... Сърцето ми бясно биеше... Аз бавно налазих танка и се приближих до люка... Аз се облегнах на купола и внимателно се протегнах към командирската куполка... беше заклинило... Значи екипажа „пътуваше” и бе запечатан в гроб... Процепа беше твърде малък за граната, но аз се сетих за ракетния пистолет и сигналната ракета... Внимателно вмъкнах дулото в отвора и стрелях... Те също откриха огън, а аз чувах как вътре те си крещят заповеди явно със страх... Последва грохот и взрив... Купола подскочи и се измести от основата си, после стържейки метала се плъзна и падна... Аз дълго не забравих тези младежи от Московската танкова бригада. Каква ли драма се е разиграла в този гроб.” Ханс-Вернер Волтерсдорф

„Оръжието и стоманата водят своя борба против плътта и сърцето.” Фридрих-Леонард Мартиус

„В четири часа ни вдигнаха по тревога. Руснаците поддържани от артилерия атакуваха на север от железопътната линия... Аз поведох моя взвод... Една картечница трябваше да води оигън по залегналите пред нас руснаци, за да не се вдигнат и продължат напред... Останалите войници с карабини и картечници разположих между къщите. По мой сигнал с бяла ракета, ни е трябваше да открием плътен и интензивен огън от всички стволове... За 9 секунди около нас всичко беше видимо от осветителната ракета, а моите войници бяха открили вече бясна стрелба... Постепенно се азвиделяваше и руснаците бяха пред нас като на длан. Аз с цял глас извиках „Горе ръцете! Предайте се!” Те започнаха един след друг да вдигат ръце и да се появяват... Събрахме пленените в една къща, но не бяха толкова много колкото очаквахме. Връщайки се и проверявайки, ние установихме: повечето бяха останали да лежат мъртви. Всичките убити с изстрели в главата... Някои от труповете горяха – подпалили ги бяха остатъците от осветителни ракети. После запчнахме да ги броим... 150 избити.” Вилхелм Прюллер

„В главата ми беше пусто, сякаш бях под наркоза. Всички просто взехме оръжието и плътно се придвижвахме по траншеята към предните позиции... Ние заехме позиции абсолютно мобилизирани и готови, както ни бяха учили... В такива моменти, дори хората склонни към размишления, внезапно усещат в главите си празнота и безразличие към всичко друго... През дима можех да наблюдавам фаталните резултати от попаденията на нашите снаряди в червеноармейците... Огромен танк преминаваше през телата на руските войници. След него втори, трети танк вече минаваше кървавата кайма и на веригите му се намотоваха останки от човеци. При вида на това, неволно нашия унтер извика от ужас... Не знам кога настъпва този момент, когато под стоманената каска не остава нищо освен автоматизъм и две очи, в които няма нищо повече от само една мисъл като в очите на животно сблъскало се със смъртна опасност. Няма нищо друго освен ритъма на взривове... вопли... крясъци на ранени, виждащи собствените си разкъсани тела... видения на черва...” Ги Сайер

„Натъкнахме се на санитарна част от която се чуваха силни стонове и викове на ранени, сякаш там колеха прасета. Видяното ни покръти. Струваше ми се, че вскеи момент ще загубя съзнание... Преминахме покрай тях, като вдигнахме очи нагоре към небето, „гледайки” все едно сънувайки как млади момчета, виейки от болка, с раздробени ръце, с отворени рани в корема си, неразбиращо гледаха своите собствени вътрешности.” Хайнц Кюхлер

„Руските войници скачаха от камионите и падаха през картечните серии. Много останаха да висят от машините; горящи тела падаха през камионите... Останалите руснаци ние видяхме, когато разсъмна. Нашите картечници ги бяха покосили на пътя сякаш на дълги редици. Цяла рота... Човек до човек те лежаха мълчаливо и неподвижно. При вида на тази гадна картина, нещо се повдигна в гърлото ми.” Фридрих Групе

„Света може би е видял немалко велики и даже жестоки войни. Вероятно обаче той никога за цялата си история не е виждал такава война сравнима с тази, която днес се води в източна Европа.... Бедния, нещастен руски народ! Невъзможно е да се опишат с думи неговите страдания, а нещастията му просто късат душата ти. Нашето време... повече не познава човечността. Безжалостното прилагане на сила – това е спецификата на нашия век... Престъпление против човечеството!” Курт Фогелер

„Никой няма да остане безнаказан в тази война. Всеки ще получи според заслугите си и в тила и на фронта.” шютце-стрелец/редник Л. Б.

„От окопа в ляво от мен чух продължителен стон... После чух вик за помощ... Ние хукнахме към края на траншеята, където един руснак стоеше с вдигнати ръце, току-що хвърлил пистолета си, а на дъното на окопа се биеха двама души, Единия от тях също беше рунска и размахваше голям нож над притиснатия под него, който беше един от нашите. Двама от нас взехме на прицел противника с вдигнатите ръце, а младия обер-гефрайтер скочи в окопа и удари в шията другия със спаьорна лопатка... Германеца, който беше под него се измъкна от окопа, макар да беше облян в кръв. В една ръка държеше руския нож, а с другата се опитваше да спре кръвотечението си... „Къде е? – злобно изкрещя той - Къде е онзи, другия?” с поклащане и неравна крачка той стигна до пленника. Преди, който и да му попречи, той заби ножа в корема на замръзналия руснак... Не е лесно да убиеш хладнокръвно човек... ПОнякога от укритията се показваха войници, за да се предадат в плен и всеки път се повтаряше една и съща трагедия. По заповед на лейтенанта ни, Краус уби 4, зудетеца – 2, от 17-а рота – знаехме за 9 убити. Младия Линдберг, който от начало на нашето настъпление беше в панически страх... взе картечницатана Краус и срита двама болшевики в ямата. Нещастниците молеха за милост, но Линдберг в пристъп на извънредна ярост продължаваше да стреля в тях пак и пак докато не замлъкнаха... Бяха ни забранили да вземамае пленници... НИе знаехме, че руснаците не вземат. Или те или ние. За това ние с Халс хвърлихме гранати по опитващи се да размахат бял флаг... руските пленници бяха използвани често за заравяне на мъртвите. Обаче в тях се появи навик да ограбват покойниците... Пленник, който хващаха да краде от мъртъв германец, подлежеше на разстрел. Специалните разстрелващи отряди нямаше, офицера просто застрелваше престъпника на място... Ние видяхме мъж поодпрял се на една стена. Лицето му наполовина беше обърнато към нас със сплъстена обрасла брада... Въртху себе си не носеше униформа или знак... Лявата му ръка беше окървавена, а от дрехите му също се просмукваше кръв... Гласа на фелдвебела ме върна към реалността „Партизанино! – крещеше той – Знаеш ли какво те очаква?” Завлякохме партизанина на улицата, където нашия лейтенант ни видя и погледна брадатия... „Кой е този?” „Руснак, майн лойтнант. Партизанин”... „Въобразяваш ли си, че ще се занимавам с тоя боклук?”... проехтяха два изстрела.” Ги Сайер

„Това стана край Великие Луки... Ние спряхме на привал и изведнъж встрани от нас започна стрелба... Есесовци бяха натикали в дере стотици руски пленнинци и разстреляха всички... Това стана на 50 метра от нашата почивка...” Макс Ландовски

„Цялото село и всичко около него беше изтребено! Напълно ликвидирано! Заедно с местните жители,които действително извършили нападението, но и с всеки оказал се в това време на мястото. На всеки ъгъл имаше картечница и когато запалиха всички къщи, стреляха по всеки опитал се да избяга от постройките... Според мен така и трябваше!” Матиас Юнг за наказанието за цяло село след нападението и убийството на 18 германски войници

„Те не са хора – това са диви орди и зверове, родени от болшевизма за поселдните 20 години. Не трябва да си позволяваме ни най-малко съчувствие...” гефрайтер/ефрейтор Л. К.

„Нашето настъпление беше обичаен маньовър на относително тесен участък от фронта и все пак те се опитваха да ни спрат ден след ден хвърляйки срещу нас огромни маси хора... Често си задавахме въпроса, как ще атакуват, ако задачата им има решителна цел и важност?”

„Техните атаки са отчаяни и абсолютно безнадеждни... Отразяваме ги с такива огромни загуби за тях, че просто е удивително откъде събират смелост да ги повторят пак. Някои от мъртъвците им лежат седмици... Твехния вид и смрад са непоносими за нас, а на руснаците им се налага да настъпват по труповете на падналите си другари.”

„Ние абсолютно не уважавахме американските войници.” Хайнц Хикман

„... американците прекалено много са свикнали с комфорта... Ние не разбирахме как те не пробиха в Нормандия. Явно войниците на съюзниците не бяха готови като нас, винаги да се постараят да направят повече от това, което се очакваше от тях.” Адолф Хоенщайн

„Струва ми се, че бойния им дух не е особено висок. Те често се предават, сблъсквайки се даже с лека съпротива или трудности.” Мартин Пеппел за британците в Сицилия и отново той след пленяването му: „Ние вървяхме кйилометър след километър и все покрай артилерийски позиции. Безброй оръдия. При нас се казва: „Повече пот, по-малко кръв”, а при тях явно е „повече въоръжение, по-малко загуби”... на нас сякаш не ни е нужно оръжие, така ли? В края на краищата ние всички бяхме герои.”

Макс Вюнше дори като играчка

image        БЕЛЕЗИТЕ и "слабостта"

„Спрях се при всеки войник от моята рота. Всички имаха снимки на любимите или семействата си, и всеки ги показваше едновременно с гордост и някаква доза смущение... Най-здравите и непречупени „стари ветерани” беше най-лесно да трогнеш...” Ги Сайер

„В нощната тишина дочуваме тиха музика. Прекрасна музика. Свирят на балалайка... Украинци... седят в градината и свирят за нас техните мелодии. Слушаме ги с часове... Струва ни се, че това са мелодии подобни на тези във Виена... Но не, темпа се забързва и ни напомня, че се намираме в дебрите на Русия и слушаме руски песни.” Вилхелм Прюллер

„Миналата седмица Курт Ханке изпълни „Аппассионата” на роял в тясна уличка недалеко от Червения площад. Рояла стоеше наистина на самата улица... Около него се бяха разположили около 100 войници в шинели и одеала. Отвсякъде се чуваха взривове, но никой не показа ни най-малко безпокойство. Те слушаха Бетовен в Сталинград.”

„Вчера вечерта имахме „час на войника” и до ноща пяхме военни и народни Volkslied. Закъде е германеца без музика?” войник в Нормандия

„... той отново се влюби... За него това състояние на влюбеност беше обезателно. Нищо не можеше да направи срещу тази своя склонност и навсякъде оставяше частица от сърцето си, където и да се намирахме и спирахме.” Ги Сайер за камерада си Халс

„... четиримата се сближиха с една полякиня на 40 г. и я изчакаха в плевнята. Тя отстъпи пред напора им и няколко часа се занимаваха с „това” Ги Сайер за няколко свои колеги

„Аз се сприятелих с девойка от БДМ (Bund Deutscher Maedel) и прекарах с нея незабравими часове... Привечер ние седяхме в кафето на Алленщайн и разглеждахме минувачите в пролетни дрехи... По пътя към неизвестното ме придружава нейната фотография – снимката на девойката от източна Прусия.” Фридрих Групе

„Във вторник аз поразих 2 Т-34... Това беше грандиозно и внушително. После преминах край останките им. От люка надолу висеше човек. Краката му бяха блокирани и обгорени до коленете. Той беше още жив и стенеше. Явно чувстваше жестока болка. Нямаше никаква възможност да го изтегля... Застрелях го и докато го правех сълзи се стичаха по лицето ми. И ето, вече трета нощ аз плача за мъртвия руски танкист...”

 „Ако ще ме улучат, нека е в крака, по-добре левия. – И лаконично добавил след време – Молбите ми бяха чути... Бяхме във вагон за животни... Навсякъде се чуваха крясъци, стонове и плач. Вонеше на гной, урина... Влака с часове спираше на запасни пътища. След няколко дни във вагона ни най-сетне се появи доктор. Той отдавна се бе научил да не обръща внимание на жалби, молби, пожелания. Впрочем въобще не ни слушаше, а съсредоточено се занимаваше с това да отдели полумъртвите от живите и да отвори място за още ранени. Превръзки правеше само в краен случай. В моя случай трябваше. „Бое се, че нямам хлороформ – каза той – Стисни зъби.” После с едно движение свали гнойната ми превръзка и всичко, което се бе насъбрало в нея и върху нея... Мисля, че разбрах на какво е приличала ампутацията на крак в Средните векове” Ханс-Вернер Волтерсдорф. Друга потресаваща история е тази на ранения Йозеф Паул,който първо е евакуиран на самолет, посел прехвърлен във влак, атакуван постоянно от авиоудари, след това се оказва в каруца и накрая отново в санитарен влак, за да бъде догонен и пленен от руснаците и изпратен в лагер за военнопленници. 

„Тук никой не се покорява пред съдбата. Ние не сме агнеци Божии и се стрмим да се защитим... Нашата увереност се основава не във вярата в Бога, в спокойствието, сигурността и точното изпълнение на това, което е необходимо... могъща жажда за живот... Да си жив – само по себе си, това вече е щастие.” Хелмут Пабст

„В момент на ужас над всеки предел, аз се кълнях, че съм готов да пожертвам всичко: благополучие, любов... даже да изгубя крак или ръка, но със сигурност да оживея.” Ги Сайер

„... гневът с рев пробива света, който се пука по шевовете” Милерт

„Когато пред очите ти се явява края и смъртта, верността на клетвата доказва, че ние сме достойни хора.” Лейтенант Г. Г.
       ................

„Нашето величие се състои не в това да управляваме съдбата, а в способността да съхраним своята личност, своята воля, нашата любов, въпреки съдбата и да не й се подчиним, аако трябва да се принесем в жертва.” Хайнц Кюхлер

„... ние приемаме ужаса с вездесъщо хладнокръвие, каквото преди не можехме да си представим! Германския народ почти надмина легендарната способност на Русия да понася страдания. Може би, в това се състои и самото величие... Хилядолетния Райх се спуска в гроба... Господ Бог ще ни помогне, защото неговата хилядолетна благодат, която не напуска нашата страна, не може да изчезне. Няма в света по-свят народ от нашия и за това нашите корени са здрави дори днес.” Зигберт Щеман

„... войната, дори такава жестока и свирепа като тази, ни показа велики примери на достойни и горди хора, пожертвали себе си.” Вили Хубер

„Дори да съм до края на дните си в плен и в Сибир, аз никога няма да те забравя.Никога. И дори мисля, че даже да лежа в гроба, а моята душа да получи нов живот, аз и тогава няма да мога да те забравя, и ти ще дойдеш при мен, за да станем едно цяло. Ето в това е триумфа на любовта: за нейното тържество няма граници.” Харри Милерт
            

„Личността умира, но народа продължава да живее.”
    „Шест дълги години ние противосточхме на целия свят. В живота ни имаше само сражения, труд и отново сражения. Заслужавахме ли накрая разгорм и унищожение?” Хоффманн
    На война много хора ги пречупва не страха, а ги сломява... Любовта! 
Тези "глави", преди десетилетия, част от монументални статуи на входа на LSSAH казармите - днес се рушат захвърлени и се продават за няколко хиляди долара в Интернет. За сравнение - в Берлин се издига мемориал гигантски на червената армия изнасилвачи и се поддържа, чисти от "държавата германия".
image  




Гласувай:
38
1



1. germantiger - 1
05.12.2015 05:57
Първоначалната ми идея бе да предложа 6 клипа "насечени" от мен от

An Officer and a Gentleman / Офицер и джентълмен (1982)

http://zamunda/banan?id=217286&t=movie

Вибокс7.ком не прие виелси файловете и тази идея отпадна

За това добавих 3 клипа от най-качествената армия днес

Филма е великолепен, на моменти наивен, но много поучителен и в него играе РИЧАРД ГИЪР, за жалост рускосата актриса Лиза Блънт е починала 2010 г.
цитирай
2. germantiger - 2
05.12.2015 06:04
Тази година в Трептоу парк където е гигантския мемориал на Червената Работническо-Селска армия (Рабоче-Крестянская Красная армия РККА - СЪВЕТСКА ТЯ СТАВА С УКАЗ ОТ ФЕВРУАРИ 1946 Г.) та тази година в Берлин празнуваха 9 май маса руснаци и български боклуци с мотори отишли на шествие и отпразнували с руските си другарчета празника.

След себе си те оставили няколко тона боклук, които "германската" държава чинно почистила.

Истина ли е това което съм написал в този коментар - ДА, трябва ли някой да се обижда - мисля, че НЕ?!
цитирай
3. germantiger - 3
05.12.2015 06:18
От това което прегледах в ютуб, видях, че в америкаснката армия блъскането и ударите от инструктор към рекрут и обучаем явно не са разрешени, а БИ ТРЯБВАЛО.

Впрочем не съм запознат с американската система.

И РАЗБИРА СЕ - ГЕРМАНСКИЯ ВОЙНИК Е НАЙ-ВЕЛИКИЯ, по-велик от руския, от българския и от "марсианския"...

Има бол лидери и армии оставили отпечатък в историята

Александър, Ханибал, Сципион Африкански, Сулла, Г-Ю Цезар, по-късно Густаф Адолф и Карл 12, Ернан Кортес и Франсиско Писсарро, Ойген и ерцхерцог Карл дори, Фридрих Велики, Суворов, Наполеон 1, Молтке-старши, Хинденбург, Лудендорф всички те преди ВСВ заслужават постинги (не споменавам другите стотици лидери "средна ръка" поне за мен - те са стотици).

Две армии в света са титанични като организация и победи - Рим и Германия 1866-1945, въпреки фалангисти, въпреки испански терции, въпреки алебардата, въпреки барута, въпреки пикинерите и ландскнехтите, въпреки френския "зададен тон" и лексика, въпреки водата и въздуха. При мен иде реч за суша и за Европа, не за Тамерлан, Дженгиз и пр.

Рим и Германия стъпало над останалите високи позиции, които други са военачалници, епохи, еволюции и революции на организация, тактика дори, средства и пр.
цитирай
4. aip55 - Контрастите
05.12.2015 07:40
в живота ни са специално противоречива емоция. На война, като на война!
,,германската дисциплина никога не е била драконовска, нито зверски прилагана."- в същност е била рационална, осъзната дисциплина, която немеца има по рождение!
Още премислям постинга ти. Толкова много труд, за да ни покажеш и другата страна на монетата. Неуморим си! Благодаря ти... Хубав ден1
цитирай
5. germantiger - ...
05.12.2015 08:01
aip55 написа:
в живота ни са специално противоречива емоция. На война, като на война!
,,германската дисциплина никога не е била драконовска, нито зверски прилагана."- в същност е била рационална, осъзната дисциплина, която немеца има по рождение!
Още премислям постинга ти. Толкова много труд, за да ни покажеш и другата страна на монетата. Неуморим си! Благодаря ти... Хубав ден1


Благодаря ти за оценката, но този път съм допуснал много правописни грешки или лексикални, част от превода който съм направил и си прочетох преди минути не е най-успешния възможен, но здраве да е.
цитирай
6. pvdaskalov - * ! *
05.12.2015 09:44
Тигре, ти винаги ме изненадваш с акуратната си информация, но сега вече надмина моите представи за обективност. частично това се дължи и на бележката още в началото, че поднесеното "е история, не пропаганда!"
Четох по диагоналната система - нещо като имунизация, за да мога да издържа описаните ужаси на войната при следвашия прочит. И ще го направя, защото живо ме интересува психологическото състояние на хората при екстремни ситуации.
Бъди жив и здрав и нека си пожелаем да не изживяваме подобни мигове наяве.
П и е р
цитирай
7. troia - Привет!
05.12.2015 11:53
О, това е много материал и си иска специална настройка и време за четене. Заслужава си! Ще се върна пак.:)
Както винаги си вложил много труд, старание и страст. Поздрави за това!
А относно лексиката и граматическите грешки, не се притеснявай. Всички ги допускаме. Може да дойдат, да ти ги покажат и предложат безплатно услугите си както на мен.:))
Хубав ден!
цитирай
8. germantiger - ...
05.12.2015 15:52
pvdaskalov написа:
Тигре, ти винаги ме изненадваш с акуратната си информация, но сега вече надмина моите представи за обективност. частично това се дължи и на бележката още в началото, че поднесеното "е история, не пропаганда!"
Четох по диагоналната система - нещо като имунизация, за да мога да издържа описаните ужаси на войната при следвашия прочит. И ще го направя, защото живо ме интересува психологическото състояние на хората при екстремни ситуации.
Бъди жив и здрав и нека си пожелаем да не изживяваме подобни мигове наяве.
П и е р


Благодаря за оценката, а текста действително е премного и аз очаквам от единици да го прочетат изцяло. Освен това "на моменти" не е особено приятен за четене като "картини и същност".
цитирай
9. germantiger - ...
05.12.2015 15:54
troia написа:
О, това е много материал и си иска специална настройка и време за четене. Заслужава си! Ще се върна пак.:)
Както винаги си вложил много труд, старание и страст. Поздрави за това!
А относно лексиката и граматическите грешки, не се притеснявай. Всички ги допускаме. Може да дойдат, да ти ги покажат и предложат безплатно услугите си както на мен.:))
Хубав ден!


В същността НЕ са ми равни и могат да ми сочат каквито пожелаят правописни, лексикални или дори граматични грешки.

Аз заслужавам напълно тази критика, ако тя е ДОБРОНАМЕРЕНА,но днешния случай под ТВОЯ ПОСТИНГ беше недобронамерен и груб към теб, за това - майната "им"!

Благодаря ти :)
цитирай
10. germantiger - ЛИНКНАХ ПОСТИНГА МИ НА МАСА РУСОФИЛИ И ДРУГАРИ
05.12.2015 15:58
С някои от тях комуникирам и дори уважавам - венцивалери, мерлин

с други разбира се, се гледаме накриво

НО ТЕ ЩЕ СВИКНАТ на чуждо и различно мнение

в един блог сме, ще се търпим

ако можем да дискутираме - добре ще е

ако не можем - се псуваме излишно

"голям праз" никакъв проблем
цитирай
11. germantiger - Да припомня
05.12.2015 16:20
За 1 германец войскар - по 5-6 съветски войника

По инфо от германските архиви и WAST германските загуби на военни са не повече от 3,5 млн. на Източния фронт.
Общо военните загуби на Германия на всички фронтове през ВСВ са 5 млн. цивилните над 3 млн. Общо загубите на Германия военни и цивилни 8-9 млн

Съветските БОЙНИ загуби са:
1. Според "Гриф секретности снят" на комисията водена от Г. Ф. Кривошеев – изследване 90-те години, са над 12,5млн.
2. Според картотеките на ЦАМО от 2000г. военните загуби на СССР са 14 млн. 507 хил. персонални досиета
3. Според ЦАМО на РФ, който се помещава в Подолск, картите на персонален отчет са 16 млн.
Отделно според Книга Памяти на отделните области в РФ към 2006г. има няколко милиона заявления и "безименни" неразпознати досиета и документи на военнослужещи. Според руските автори днес загубите на СССР безвъзвратните военни са 19-20 млн.
Отделно загубите на цивилните са спорни и се "колебаят' от 20 до повече милиони
С "две думи" - Германия губи срещу ВСИЧКИ ПРОТИВНИЦИ 8,5ЛН. ВЪВ ВОЙНАТА, С ИЗБИТИТЕ ОТ ГЛАД И НАСИЛИЕ ГЕРМАНСКИ ПЛЕННИЦИ В РУСКИ И СЪЮЗНИЧЕСКИ ЛАГЕРИ - 2,5 МЛН.
ОБЩО ГЕРМАНСКИ ЗАГУБИ ПРИБЛИЗИТЕЛНО 11 МЛН ВОЕННИ И ЦИВИЛНИ
ОБЩО СЪВЕТСКИ ЗАГУБИ 19-20 МЛН ВОЕННИ И МОЖЕ БИ ОЩЕ 20 МЛН ЦИВИЛНИ И ТО ПОЧТИ САМО СРЕЩУ ГЕРМАНСКИЯ ПРОТИВНИК

ГЕРМАНИЯ ГУБИ 11 МЛН СРЕЩУ ВСИЧКИ

СССР ГУБИ 40 МЛН ПОЧТИ САМО СРЕЩУ ГЕРМАНИЯ
цитирай
12. germantiger - Да припомня още
05.12.2015 16:20
Москва е превземана

- веднъж от татари
- два пъти от литовци
- веднъж от поляци
- един път от ффранцузи
- веднъж ако добре помня от Лъжедмитрий и украинци
Примерно Берлин е превземан 2 пъти, Москва 6 "помеждудругото"

РОССИЯ Е НЕПОБЕДИМА – трагикомичен мит

- Русия е няколко века под монголо-татарско иго
- Русия губи от шведите преди Полтава
- Русия губи война от Наполеон/е Буонапарте преди тази от 1812г., самия Кутузов яде зверски бой с руското царче и австрийското имперче от корсиканеца
- Русия губи Кримската война
- Русия губи Руско-японската
- Русия губи... ПЪРВАТА СВЕТОВНА ПРЕД ПОБЕДИТЕЛ... Германския втори Райх
- Русия губи Първата Чеченска позорно
Русия (за мен) НЕ губи Афганската, защото според военанализатори за 1 „казак” падат до 6-10 брадати „духове”, както и САЩ НЕ губи Виетнамската в която за 1 мериканос сдават до 12 „витконга”
цитирай
13. germantiger - Да припомня ОСНОВАТА - ГРУНДА - РАЗЛИКАТА
05.12.2015 16:24
Каква е фундаменталната ралзика Русия - Запад

- кадърността - запада я има нива повече над изтока и то не от днес

- човешкия живот - цената му на изток девалвира винаги, на запад е повече ценен

- истината, уважението, гледната точка - на запад стремежа към тези три е повече отколкото на изток

МОСКВИЧ НЕ Е МЕРЦЕДЕС

ЗАЗКАТА НЕ Е БМВ

УАЗКАТА НЕ Е АУДИ

...

Като всеки нормален човека, аз съм ПРОТИВ ВОЙНАТА

Отричам всякакъв РЕВАНШИЗЪМ - ПРОТИВ него съм, той и не съществува

Сериозна и истинска дискусия с другари почти е НЕ възможна, защотъо те знаят, че в 9 от 10 случая ще трябва да отстъпят пред аргумента
цитирай
14. germantiger - Литературата
05.12.2015 17:21
КРИТИЧНИЯ ПОГЛЕД – разбира се, човек трябва да чете внимателно!

Например руснаците днес – те издават десетки „сгрешени” книги: наричат Аллербергер в превод Оллерберг, издават „фикцията” на Еренбергер като Бауер, буквално подменят Бруннеггер с Крафт, други „неточности” взаимстват от „западната литература” като например „френския” псведоним Петер Нойман или автора с „нарицателен прякор” Джерри Краут. Имат редица днешни автори,които са толкова много и различни, че ще спомена само няколко – добросъвестния Лопуховский (въпреки миналото си на полковник в Съветската армия и загинал при Вязма баща), един фрагментарен Замулин, ровещ се в архивите но „несериозен” Бешанов, в началото бях мнителен към Пономаренко и Акунов заради предположената им от мен (забележете) германофилия, но заслужават уважение, друг трансформиращ се вече близък до „официоза” но все пак на ниво Исаев, разбира се „техниците” Барятинский, Свирин... мога да избрия буквално десетки днешни съветски автори, но няма да го направя, за да не се превърна в „справочник”, но на финала ще отбележа Больнъйх (вкл. Като преводач) и Широкорад. Достойнството на днешната руска историография е в достъпа до архивите на ЦАМО и въобще до онази база документация на изток.

Западните автори са още повече през годините, впрочем именно от тях преписват днес и се учат руснаците, въпреки руската си „насоченост” Гланц и ниво до детайл, Йентц като „справка”, Батистелли е наистина интересен, Зимке, Митчъм не ме впечатлява, Куарри от страта школа също е „схематичен” и подреден в детайла, Найп уважавам, Залога не, но не заради полското в него, Ъруинг и Уайтинг трябва да се прочетат, особено първия с „особената” му позиция и проблеми извън книгите. Ще се въздържа да предлагам списък с маса англоговорящи автори (те са разбираемо най-многобройни десетилетия наред), но трябва да спомена французите Мабир и Бернаж – заслужават си.
цитирай
15. germantiger - Литературата още
05.12.2015 17:22
Пред всички поставям германоговорящите и тук не иде реч за историци, защото Хаупт, Гроссман, Грайнерт, те не ме впечатлиха, но Шайберт, Флайшер, Куун, Клайн и даже Агте трябва да се четат, Калтенеггер и Михаелис може би също, а става дума за нещо различно – полевия командир, свидетелството от калта, храста, снега, окопа, танка, всичко онова, което не е историография, а бой (друг ще го нарече мемоаристика и с право ще се усъмни в част от спомените и преразказаното). В това германците са ненадминати – Фей, Майер, Аллербергер, Халм, Сюткус (този литовец, както холандеца Фьортен, валонеца Дегрелл, аз наричам германци), Кариус (RIF/RIP), Бидерманн, Хоффманн, Кумм, Вайдингер, Фреттер-Пико, спорния германо-французин Сайер, за мен несъмнено такива „несериозни пропагандатори” като Куровски и Кареллл/Шмидт също, Тиике – да!

Оперативния мащаб на Меллентин и Раус е изключителен, задължителни книги, Хауссер беше интерес, но не повече, Люк не разочарование за мен, за съжаление Гудериан и Манщайн не ме впечатлиха особено като автори. Ако търсите война, тактика, изкуство – четете Мидделдорф! В кратката „справка” не посочих автори с теми на въздух и вода, те също са плеяда преди и днес, не предлагам и такива пишещи за всичко преди ВСВ – том няма да ни стигне за да ги представим.
цитирай
16. zaw12929 - Поздравление за поредния постинг.
05.12.2015 18:50
Трябва да се прочете, но е мъчително
"Нашето време... повече не познава човечността. Безжалостното прилагане на сила – това е спецификата на нашия век... Престъпление против човечеството!” Курт Фогелер"

Дядо ми 1916 командир тича първи, вдигнал хората си в атака и след минути в гърдите е посечен от картечен откос..., а баща ми израства сирак, без майка и баща...

Преди години за Илинден сме в русенски парк Липник. Вървим в потока от хора. Изведнъж хората замлъкнаха, правеха път. Няколко милиционера- едри яки мъже водеха 17-20 годишно момче и точно, когато се разминавана с нас го удряха по голата глава. Нещо се надигна в мен , не спирах да повръщам. Празникът свърши за нас, прибрахме се, като болни с децата .Не можах да забравя лицата на момчето и на милиционерите: . . Срещата с насилието е непоносима.
Среща със смъртта това е ужасът на войната, която и днес се води някъде... и сме безсилни да я спрем.
цитирай
17. germantiger - ...
05.12.2015 18:56
Респект за дядо ти и за всички паднали във войните за национално обединение или въобще войните български!

Напълно съм съгласен с теб за срещата с насилието - у всеки нормален човек, тя предизвиква органично отвращение.

За жалост си абсолютна права и вдругото, което пишеш на финала - ние не можем да спрем войните, защото интересите и властта ги пораждат и те не се вълнуват от съдбата на масата или да го наречем "обикновения" човек. Има маса гении загинали трагично на война, един такъв е примерно Димчо Дебелянов, друг Екзюпери.
цитирай
18. vmir - Впечатляващо!
05.12.2015 19:40
Постинга обяснява защо Германия успя години наред да воюва практически сама срещу целия свят! Това е изумително и недостижимо.

Поздравления за труда! Германската скромност заслужава всяка добра дума! Германия винаги е била най-миролюбивата измежду държавите, способни да водят войни. Това не може да бъде скрито независимо от пропагандата, в която някои се правят на юнаци за сметка на Германия.
цитирай
19. germantiger - ...
05.12.2015 20:01
Споделям оценката ти за германския войник или въобще причината Германия да устои дълго време срещу маса противници, но не споделям напълно мнението ти, че Германия е една от най-миролюбивите в Европа.

Ще е чудесно ако си прав и вероятно статистиката за участие във войни и конфликти през вековете ще покажат нещо подобно като изненада (имам подобна "справка" и действително Германия бе зад другите големи велики сили), но все пак тя е в основата (заедно с други разбира се) на две световни войни.
цитирай
20. raders - Германецът може да е непобедим, но ...
05.12.2015 22:35
Германецът може да е непобедим, но не зад оръдието, а зад струга, компютъра и чертожната дъска. Само тогава победата е истинска, а не онази с картечниците.
Но имаше един стар виц, че когато Господ чакал военните на моста, за да им даде акъл, те форсирали реката. Това са военните навсякъде по света и хич не ми ги хвали! /Между другото, да не би и ти да си форсирал реката?/
цитирай
21. vmir - 19. germantiger,
05.12.2015 22:52
germantiger написа:
Споделям оценката ти за германския войник или въобще причината Германия да устои дълго време срещу маса противници, но не споделям напълно мнението ти, че Германия е една от най-миролюбивите в Европа.

Ще е чудесно ако си прав и вероятно статистиката за участие във войни и конфликти през вековете ще покажат нещо подобно като изненада (имам подобна "справка" и действително Германия бе зад другите големи велики сили), но все пак тя е в основата (заедно с други разбира се) на две световни войни.


Като гледам днес някои по какви поводи дрънкат оръжие, вадят претенции, пропагандно активизират маргиналите и с каква лекота провокират, а после набеждават провокираните в онова, което самите те правят, започвам много сериозно да се съмнявам във вината на Германия за световните войни. Мога да разбера осъждането на Германия заради фашизма, но факта, че порива към демокрация у нас също беше скършен с набеждаването му за "фашизъм", ме изпълва с дълбоко съмнение в обективността на оценките за "фашистка Германия", още повече, че днес фашизма е практика при онези, които се пишат за негови победители.

Поздрав с една прекрасна и много любима песен:

https://www.youtube/watch?v=07PlggWJwLM


https://www.youtube/watch?v=07PlggWJwLM
цитирай
22. bliz - Има моменти, които ме изненадаха, със своята земност и мъдра , изстрадана житейска философия:
05.12.2015 22:55
„Беше война... и аз се ожених за нея, защото когато достигнах възрастта за любов, то нищо друго нямаше около мен освен войната..."

"„Часовника показва 10. Утре рано майка ми няма да е тук... Странно е да мисля за това прощаване! Печално и прилича някак на сън. Ще бъда силен. Майка ми отново ще заплаче. Аз ще я прегърна, тя ще ме целуне и ще ми прошепне със задавен от сълзи глас: „Ако молитвите могат да помогнат, то всичко ще е наред.” Аз ще взема нейните любящи, горещи и отрудени ръце в своите... Никакви думи повече. Последна целувка и аз ще остана сам в хладната ноемвруска нощ.” от дневника на 19-годишния ..."

"„Света може би е видял немалко велики и даже жестоки войни. Вероятно обаче той никога за цялата си история не е виждал такава война сравнима с тази, която днес се води в източна Европа.... Бедния, нещастен руски народ! Невъзможно е да се опишат с думи неговите страдания, а нещастията му просто късат душата ти. Нашето време... повече не познава човечността. "

"...Краката му бяха блокирани и обгорени до коленете. Той беше още жив и стенеше. Явно чувстваше жестока болка. Нямаше никаква възможност да го изтегля... Застрелях го и докато го правех сълзи се стичаха по лицето ми. И ето, вече трета нощ аз плача за мъртвия руски танкист...”

"„В нощната тишина дочуваме тиха музика. Прекрасна музика. Свирят на балалайка... Украинци... седят в градината и свирят за нас техните мелодии. Слушаме ги с часове... Струва ни се, че това са мелодии подобни на тези във Виена... "

Това е за мен поглед към душата на германския войник, която е непозната. Войника е едностранно преставян, обикновено - като войник, безотказна , дисциплинирана машина, а той има и сълзи на съчувствие към врага и т.н.

Поздрави!

цитирай
23. germantiger - ...
05.12.2015 23:14
Здравей рейдърс ;)

Лаконичната и всъщност силна версия на вица е:

КОГАТО ГОСПОД РАЗДАВАЛ АКЪЛ, ВОЕННИТЕ БИЛИ НА МАНЕВРИ

...

Извън този "лаф" маса велики хора са били военни и гении - такъв е Наполеон, такъв е философа, музиканта и военния Фридрих Велики, такъв е дори Пьотр Великий, мамса римски императори са били пример за бележити умове и извън войната или такива творили в няколко насоки автори като Вегециус например. Плеяда византийски императори са били както стратези, така и законотворци...

Не хваля никого - хората за които правя постинги са доказали и заслужили уважение, хвалба заслужаваш ти за коментара ти.

...

Ако сочиш като "простовати" или прости масата войници... ?! То в наборната армия това е народа ти - български, германски, какъвто пожелаеш.
цитирай
24. germantiger - ...
05.12.2015 23:32
Към вмир

Линкове, които са предложени като коментари явно не излизат или поне аз не мога да отворя линка с песента?

Такъв проблем имам не за първи път.

Пропагандата както знаем най-често е оръжие на силния, на победителя или на най-дезинформиращия днес, но преди всичко на този с най-много потенции и средстава да я прави.
цитирай
25. viva1122 - G_T -
05.12.2015 23:35
отново постинг – много силен като тема и съдържание - трудно за вярване и все пак истинско - разтърсващо
Аз не чета за война, но твоите постинги – да. Така подбрани откъси и информация, за мен става достъпно и интересно. Да, аз ги чета на тъмно, на топло, не като на война и пак усещането е силно и разбираемо, но неизпитано и дано никога не го изпитам.

Ще си позволя няколко цитата, които ме впечатлиха особено...
...............
Много хора научават за войната без излишни неудобства. Те четат за Вердюн или за Сталинград, не съзнавайки какво значи това, седейки в удобно кресло, с крака към топлата камина и готвейки се за делничната им работа на следващия ден. За война трябва да се чете по принуда, в неудобно място, седейки в кален окоп. За войната трябва да се чете в трудно време, когато всичко е против теб и сякаш „върви наобратно”...
За войната трябва да се чете късно нощем, въпреки умората, недоспал.”

Всеки войник чудесно знае: хора, чийто опит позволява никога да не се панират или страхуват – няма! Дисциплината, подготовката и „отборния дух” са тези, които правели германските войници ненадминати. При това германската дисциплина никога не е била драконовска, нито зверски прилагана.

„С праха, мириса на барут и бензин ние се запознахме на ученията... Но сега ние се запознахме с мириса на смъртта... Аз разбрах, че мириса на гниещо месо, нагар, сим и бензин – това е мириса на боя...
„Миналата седмица Курт Ханке изпълни „Аппассионата” на роял в тясна уличка недалеко от Червения площад. Рояла стоеше наистина на самата улица... Около него се бяха разположили около 100 войници в шинели и одеала. Отвсякъде се чуваха взривове, но никой не показа ни най-малко безпокойство. Те слушаха Бетовен в Сталинград.”
На война много хора ги пречупва не страха, а ги сломява... Любовта!
........
И последно, не по темата. Прочетох в коментар на Троя и твой в отговор - за правописните грешки, което е дребнаво и не блогово. По-важно е съдържанието и нека се коментира по него, а не ....
цитирай
26. germantiger - ВЕЛИКОЛЕПЕН КОМЕНТАР
05.12.2015 23:42
bliz написа:
„Беше война... и аз се ожених за нея, защото когато достигнах възрастта за любов, то нищо друго нямаше около мен освен войната..."

"„Часовника показва 10. Утре рано майка ми няма да е тук... Странно е да мисля за това прощаване! Печално и прилича някак на сън. Ще бъда силен. Майка ми отново ще заплаче. Аз ще я прегърна, тя ще ме целуне и ще ми прошепне със задавен от сълзи глас: „Ако молитвите могат да помогнат, то всичко ще е наред.” Аз ще взема нейните любящи, горещи и отрудени ръце в своите... Никакви думи повече. Последна целувка и аз ще остана сам в хладната ноемвруска нощ.” от дневника на 19-годишния ..."

"„Света може би е видял немалко велики и даже жестоки войни. Вероятно обаче той никога за цялата си история не е виждал такава война сравнима с тази, която днес се води в източна Европа.... Бедния, нещастен руски народ! Невъзможно е да се опишат с думи неговите страдания, а нещастията му просто късат душата ти. Нашето време... повече не познава човечността. "

"...Краката му бяха блокирани и обгорени до коленете. Той беше още жив и стенеше. Явно чувстваше жестока болка. Нямаше никаква възможност да го изтегля... Застрелях го и докато го правех сълзи се стичаха по лицето ми. И ето, вече трета нощ аз плача за мъртвия руски танкист...”

"„В нощната тишина дочуваме тиха музика. Прекрасна музика. Свирят на балалайка... Украинци... седят в градината и свирят за нас техните мелодии. Слушаме ги с часове... Струва ни се, че това са мелодии подобни на тези във Виена... "

Това е за мен поглед към душата на германския войник, която е непозната. Войника е едностранно преставян, обикновено - като войник, безотказна , дисциплинирана машина, а той има и сълзи на съчувствие към врага и т.н.

Поздрави!



И аз бих цитирал тези "моменти".
цитирай
27. germantiger - Към вива
06.12.2015 00:19
Съгласен съм и с твоята "подборка"...

Ти си избрала като че ли повече войника в самия себе си и за себе си като същност, а блиц войника за другите и най-вече з апротивника.

На мен твоя избор ми е с една идея по-близък като мое усещане.
цитирай
28. didanov - колосален труд
06.12.2015 02:26
разтърсваща информация за истинското лице на войната, особено за тези, които си нямат понятие от нея и не са я изживели. Все едно четох Ремарк, отново! И се засрамих от себе си, че някой път подведен от непрекъсната медийна пропаганда образно казано съм пожелавал "справедливост" във формата на "война". Желанието за справедливост по време на война може да е първите три дена, после преминава през немилостно сито на страха и смъртта, за да не си спомняш вече, защо, за какво и за кого воюваш..не - за последното може би е отговорът е за любимите хора и за камерадите. И тогава като намериш смисъла на безсмислието, осъзнаваш, че всичко което си научил за живота преди войната...не е било живот с главно Ж!
Дано тази твоя статия стигне по някакъв начин и до всички политици (те едва ли ще седнат да четат Ремарк)в България, които умишлено или не тласкат страната ни към проклятието на войната.
цитирай
29. bojil - Няма никакво съмнение, че днешните ...
06.12.2015 05:07
Няма никакво съмнение,че днешните американци се опитват да станат световна сила с помощта на похватите,които тяхната армия е научила в следвоенна Германия.
цитирай
30. germantiger - ...
06.12.2015 05:51
bojil написа:
Няма никакво съмнение,че днешните американци се опитват да станат световна сила с помощта на похватите,които тяхната армия е научила в следвоенна Германия.


"По-скоро" не!

Наследника в оперативни прийоми на Германия беше СССР и сега Русия.
Ще рече континенталната война, танковата сила, общовойсковия бой в съветските и руски военни учебници беше до голяма степен взаимстван от германския опит и постижения.

Наследника в тактически прийоми и обучение на Германия беше и е САЩ.
Ще рече обучението, тактиката в много детайли на америакнците следва и взаимства бол германски методи.

Иначе казано не САЩ, а Русия малко в повече учи от германците.

САЩ няма защо да стават световна сила, те са суперсила единствена на планетата.
цитирай
31. germantiger - Благодаря ти, за оценката диданов
06.12.2015 05:58
didanov написа:
разтърсваща информация за истинското лице на войната, особено за тези, които си нямат понятие от нея и не са я изживели. Все едно четох Ремарк, отново! И се засрамих от себе си, че някой път подведен от непрекъсната медийна пропаганда образно казано съм пожелавал "справедливост" във формата на "война". Желанието за справедливост по време на война може да е първите три дена, после преминава през немилостно сито на страха и смъртта, за да не си спомняш вече, защо, за какво и за кого воюваш..не - за последното може би е отговорът е за любимите хора и за камерадите. И тогава като намериш смисъла на безсмислието, осъзнаваш, че всичко което си научил за живота преди войната...не е било живот с главно Ж!
Дано тази твоя статия стигне по някакъв начин и до всички политици (те едва ли ще седнат да четат Ремарк)в България, които умишлено или не тласкат страната ни към проклятието на войната.


Аз не мисля точно като теб, макар да споделям част от съжденията ти.

Войната не е нещо изкллючително - тя е факт хилядолетия преди нас, ще бъде практика за жалост и след нас - тя е константа! СВЯТ БЕЗ ВОЙНИ Е УТОПИЯ!

Преди век почти всяко българско дете е можело да обезглави петел, много са наблюдавали и участвали в коленето на прасета с пораставане на възрастта. Всяко българче, германче и всякакво друго прди повече от век е можело да убие и се е учило на това от малко. Днес така е извън Европав немалко места.

Не казвам да се върнем векове назад, но казвам друго - ето тези месеци станахме свидетели на мното терактове... е, и?! Нищо екстраординарно, нищо изключително не се е случило в смисъла на сблъсъка, смъртта и насилието - те са част от нашата история.

Днешния човек трябва да започне да живее в "тази среда" и да не се впечатлява особено. Впечатлителността и комфорта на днешния бял човек го е превърнал в пораснало бебе (в някои отношения), в други (примерно бизнесотношения е акула).

С "две думи" - войната е част от живота.
цитирай
32. vmir - 24. germantiger,
06.12.2015 08:37
germantiger написа:
Линкове, които са предложени като коментари явно не излизат или поне аз не мога да отворя линка с песента?


Със сигурност я знаеш. Ъплода е руски -

Неофициальный "гимн" Люфтваффе

– чест прави на руснака, че също я е отличил (нали на германците е забранено).

Преди години тази песен ме накара да се позаинтересувам от немските военни маршове, въпреки, че не ползвам немски език. Бях много изненадан от лиричността им и се оказа, че осезанията не ме лъжат и получих потвърждения от други хора, че наистина в немските химнове копнежа и любовта преобладават над войнствените ритми. Разбрах, че руските маршове бяха обсебили възприятията ми се бяха превърнали в еталон за мен, даже мислех, че всички са като тях.

Така открих, че докато в немските типично се пее за приятелство и за за любимата жена, в руските и нашенските (по съветски маниер) любовта е табу, а се призовават гори от стомана, насочване на бойни дула, ярост, която обаче не само да кипи но и да бъде като вълна и прочие войнстващи апели, прицелени в низките човешки страсти. Питах също и руснак за маршовете и той ми призна, че популярната песен за Катюша не била марш, и не повдигала достатъчно бойния дух заради алюзията с жената, докато “Вставай страна огромная” го изпълвала с решителност да скочи и да пребие първия срещнат. Изумително обяснение.

Факта, че песента има негермански произход няма съществено значение, защото харесването е което истински ни отличава, а не завареното или което ни е натрапено конюнктурно.

Отдавна не бях споделял песен в блога, но трябва да си без душа, за да споделяш често неща, които смяташ за вълнуващи и трогателни, когато на същото място примитивната простащина на Кухелите се лее по съветски образец като из ведро. Нека си мислят, че всичко е въпрос на лъжа и претенция, мисля знаеш добре, че е фатално тактиката да се превръща в стратегия.
цитирай
33. didanov - войната може да е част от живота на хората
06.12.2015 11:13
Но не е на нашето поколение в смисъла за ужасите на ВСВ или за мнозинството от тях, така че живот без война това не е утопия..виж насилието си го има винаги и навсякъде и приело най-различни форми -и май няма хора останали ниеподминати..но сентенцията ва на Су-Дзъ искаш ли мир готви се за война си е доста актуална.поздрави.
цитирай
34. nbrakalova - На фона на пропагандата един изключителен цитат от един цялостно изключителен постинг:
06.12.2015 12:34
"[…] Германския народ почти надмина легендарната способност на Русия да понася страдания. […]
Светът може би е видял немалко велики и даже жестоки войни. Вероятно обаче той никога за цялата си история не е виждал такава война сравнима с тази, която днес се води в източна Европа.... БЕДНИЯ, НЕЩАСТЕН РУСКИ НАРОД! НЕВЪЗМОЖНО Е ДА СЕ ОПИШАТ С ДУМИ НЕГОВИТЕ СТРАДАНИЯ, А НЕЩАСТИЯТА МУ ПРОСТО КЪСАТ ДУШАТА ТИ. Нашето време... повече не познава ЧОВЕЧНОСТТА. Безжалостното прилагане на сила – това е спецификата на нашия век... ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПРОТИВ ЧОВЕЧЕСТВОТО!” Курт Фогелер
– А в сегашния век?! И само при този фронтови вид ли са престъпленията против човечеството? Забележителен текст на фона на повсеместната пропаганда срещу Германия (и не само) по време на ВСВ и в смисъла, че – видите ли – за разлика от нея победителите са човечни.
„Никой няма да остане безнаказан в тази война. Всеки ще получи според заслугите си и в тила, и на фронта.” Шютце-стрелец/редник Л. Б.
– Без съмнение – и в цивилния живот е така.
цитирай
35. nbrakalova - .
06.12.2015 12:36
В нашето уседнало време, "седейки в удобно кресло, с крака към топлата камина (днес телевизора, бел.м., Н.Б.) и готвейки се за делничната им работа на следващия ден" съвременният човек (въпреки фасадата на рекламите) гледа настоящите ужаси, които почти набързо изживява и често забравя под напора и скоростта на следващите.

Изкушена съм да акцентирам върху някои цитати, въпреки цялостно специалния постинг.

"Заедно с медицинския преглед, германските офицери беседват с новобранците, за да „напипат’ характера на всеки млад войник, Вермахта се е интересувал от силата на волята, ума, смелостта, верността, самостоятелността, маниера, въобще ЛИЧНОСТТА на младия войник." (курсив мой, Н.Б.)

"Първичната подготовка била сурова, но нейната цел НЕ била да наказва новобранеца, напротив – основата ги запознавала с въоръжението, екипировката, ДИСЦИПЛИНАТА, тактиката, общността, ДУХА НА ВЯРНОСТ (курсив на двете думи мой, Н.Б.). […] Един от решаващите козове на германската армия бил този дух на ядро, на колектив, на общност."

"Тежко в учението – леко в боя..."
- Да перифразирам ли за настоящото угаждащо на прищевките си поколение – Тежко в учението – лесно в живота?!

"да формира групова идентичност от момчета с различен произход, различни характери и да ги мотивира, да ги направи сплотени бойни части от камеради"
"нищо не укрепва така силно вярата в самия теб, както успешно търпените изпитания"

"Превъзходството на нашите (въоръжени) сили се състоеше точно в тази ЧУДОВИЩНА ПОДГОТОВКА…"
- Чудовищният живот (защото и днес независимо от рекламите той е такъв заедно "с мириса на смъртта"!), не изисква ли съответната "чудовищна подготовка"?!

"На война много хора ги пречупва не страха, а ги сломява... Любовта!"
- Дали Любовта сломява, защото тя и мотивира?! Тема!!!

"ДИСЦИПЛИНАТА, ПОДГОТОВКАТА И „ОТБОРНИЯТ ДУХ” СА ТЕЗИ, КОИТО ПРАВЕЛИ ГЕРМАНСКИТЕ ВОЙНИЦИ НЕНАДМИНАТИ." (курсив мой, Н.Б.)
- Днес като че ли никой не си дава сметка, че възпитаването на "дисциплината, подготовката и "отборният дух" са необходими не само по време на война, но в голяма степен гарантират повече от политическите мними механизми мирно общество в неговото настояще и бъдеще?

"Според изследователите, ГЕРМАНСКИЯТ ПЕХОТИНЕЦ е имал по-висока ГРАМОТНОСТ, по-образно МИСЛЕНЕ, бил склонен да АНАЛИЗИРА и СПОДЕЛЯ повече в писмата си. Специалистите твърдят, че германския войник много ПО-СВОБОДНО и ЧЕСТНО е писал писмата си, нежели дори войниците на съюзниците, да не говорим за тези от изток." (курсив мой, Н.Б.)
- Което значи, че преди да бъде пехотинец германецът вече е бил човек грамотен, с образно мислене, склонен да анализира и споделя (и само това ли?). Въпреки че, както се вижда от историята, – и грамотният (още повече и най-вече НЕграмотният) могат и са увлечени или принудени/използвани от нечии не винаги със себеотрицателни подбуди амбиции и решения хора. За съжаление на бойното поле човекът-войник трудно може да бъде войникът-човек. На бойното поле човекът-войник се съобразява с външни стандарти, ценности и намерения, потискайки "човечността", на която са го ВЪЗПИТАВАЛИ с "нещата" НАД грамотността. Дали това е повелята за самосъхранение (не само заради самия себе си!), или любовта към …, можем да полемизираме "удобно" седнали. Нека обаче с ръка на сърце признаем факта, че човешкото естество – интелектуализирано (и особено НЕинтелектуализираното) – остава НЕПРОМЕНЕНО през историческата военна и мирна действителност.
- Поне за мен, историческият опит показва, че светът (който безспорно е зависим от отделната личност) не може да се поправи нито от политиката, жонглираща с идеите за материално, икономическо и технологично благополучие – да даваш малко, а да получаваш много, скрито зад лозунги като "от всекиго според способностите, всекиму според нуждите"; нито от необходимите уж заради горното войни; а от … морал. Защото МОРАЛЪТ Е не само справедливост, но и отговорност, загриженост, т.е. ЛЮБОВ, изразяваща се в дела, обучени чрез "златното правило": "всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е СЪЩИНАТА на ЗАКОНА…" (Мат. 7:12). ЛЮБОВта – онази несебеконцентрирана СИЛА, която се ПРЕДПОЧИТА ОТВЪТРЕ (без усилието на волята), а НЕ СЕ НАЛАГА ОТВЪН (под заплахата на законодателното наказание).

Мислите ми, със сигурност, ще събудят усмивка, което е разбираемо. Но и аз съм съгласна с Достоевски, Елиът, а и с други. "Ф. М. Достоевски още през ХІХ в. пише: „Ако няма Бог, всичко е позволено." Английският поет Т. Елиът пророкува: „Европа няма да преживее упадъка на християнството." Но мнозина ще ни попитат: нима не живеем в демократично общество, което неизбежно е плуралистично? Не трябва ли да се примирим с това, че има различни мнения за Бога и за злото? Могат ли духовните ценности на християните, а те са малцинство, да бъдат ценности на всички останали хора, които не вярват в Бога на Библията? Не означава ли демокрацията свобода за всички ценности и неценности?
Демокрация без Божия Закон е анархия! Демокрацията не може да бъде произвол на ценности и неценности. Тя е възможна само ако хората в своята свобода признават отговорността си пред Бога. (проф. Хунтеман). С горния цитат не си идвам на думата и не правя библейска пропаганда (ако някой първосигнално реши така!), но споделям разсъждения, провокирани не само от повече от внимателно прочетеното, но и от миналото и ежедневието.
Размислите ми не са в противовес на споделените ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ изживявания и размисли в ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИЯ постинг! Напротив! Но, ако нещата не се съизмерват с настоящето, остават само една документалистика без последствия. Споделянето на горните ЧУДОВИЩНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ и ДИСЦИПЛИНИРАНИ СПОСОБНОСТИ са само частица от грандиозното количество такива, отразяващи човешките възможности не само в екстремното време, каквото е войната. Подчертавам – възможности, не толкова човечност, която, явно, не е под контрола в извънредността на бойната линия не само по нравствени, но и по чисто оцеляващи причини.

В смисъла на всичко дотук:
– В името на родината, народа, водача/лидера, Бога и пр. разбираеми и оправдани ли са "зверствата" (не героизма и окованата човечност в ситуацията война)?!
Да! – по човешките стандарти, но ако разнищим дали тези стандарти са "човечни" се намесва друг Стандарт. Можем да полемизираме (и неудобно седнали), но преди всичко:

– ШАПКИ ДОЛУ И С РЕСПЕКТ ПРЕД ТЕЗИ, КОИТО СА НА ФРОНТОВАТА ЛИНИЯ.
цитирай
36. planinitenabulgaria - Отново един стойностен, бих казал висш постинг!
06.12.2015 12:45
Чрез него се разкрива съдбата на хората, въвлечени в този ужас - ВСВ, за качествата на германеца и на руснака напр., който окрадва труповете, които ще погребва. Тези неща обаче са последствия от нещо друго, много по-важно: Защо започна тази война, защо завърши без да има победители в нея, защо не обеззарази Европа от брадатата спирохета на Маркс, а дори допусна тя да се разпространи из целия свят. Какви бяха предпоставките, на базата на какво започна тази война, която доведе света до днешните проблеми и постави Европа в подчинено положени, други да я опазват, а примати да рушат културата й. Не намалявам стойността на постинга, като казвам, че трябва да се започне с вписване на истината за войната в историята и да се сложи край на лъжите, с които са промити мозъците на много хора. Един пример: На парада на победата в Москва Путин каза, че СССР пречупила гръбнака на фашистите и спечелила ВСВ. Щом той така говори, какво остава за останалите. Подобно твърдение се изказва и в САЩ, но нагодено за тях.
Поздравления за постинга! Като близък с доста германци различавам в автора носител на най-добрите черти на германеца. И моите гедермански приятели бяха истински германци. За разлика от старците в Johanistaal, квартал на Берлин, наричани die Bettonköpfer, които след падането на Стената основаха Raum für Detschsovjetische Freundschaft.
цитирай
37. wolfy - „Нашето настъпление беше обичаен ...
06.12.2015 16:10
„Нашето настъпление беше обичаен маньовър на относително тесен участък от фронта и все пак те се опитваха да ни спрат ден след ден хвърляйки срещу нас огромни маси хора... Често си задавахме въпроса, как ще атакуват, ако задачата им има решителна цел и важност?”
Твърде вероятно изключителният гений на Жуков да е бил обект на присмех още от тогава :))

..

цитирай
38. wolfy - Иначе за мен постинга е много важен и ...
06.12.2015 16:20
Иначе за мен постинга е много важен и би трябвало да бъде показван на най-голям кръг от хора, за да им се разбие фалшивият образ на войната, изграден в голяма степен блг на холивудски прожекции и втора ръка военни историци като Суворов.

Откъси в които за мен имаха най-много емоция:

„... ние приемаме ужаса с вездесъщо хладнокръвие, каквото преди не можехме да си представим! Германския народ почти надмина легендарната способност на Русия да понася страдания. Може би, в това се състои и самото величие... Хилядолетния Райх се спуска в гроба... Господ Бог ще ни помогне, защото неговата хилядолетна благодат, която не напуска нашата страна, не може да изчезне. Няма в света по-свят народ от нашия и за това нашите корени са здрави дори днес.” Зигберт Щеман

„Миналата седмица Курт Ханке изпълни „Аппассионата” на роял в тясна уличка недалеко от Червения площад. Рояла стоеше наистина на самата улица... Около него се бяха разположили около 100 войници в шинели и одеала. Отвсякъде се чуваха взривове, но никой не показа ни най-малко безпокойство. Те слушаха Бетовен в Сталинград.”

„В нощната тишина дочуваме тиха музика. Прекрасна музика. Свирят на балалайка... Украинци... седят в градината и свирят за нас техните мелодии. Слушаме ги с часове... Струва ни се, че това са мелодии подобни на тези във Виена... Но не, темпа се забързва и ни напомня, че се намираме в дебрите на Русия и слушаме руски песни.” Вилхелм Прюллер

„Спрях се при всеки войник от моята рота. Всички имаха снимки на любимите или семействата си, и всеки ги показваше едновременно с гордост и някаква доза смущение... Най-здравите и непречупени „стари ветерани” беше най-лесно да трогнеш...” Ги Сайер

...

Откъсите със стрелковата "тренировка" на капитан Финк; ампутацията на кракът без хлороформ, убитият руснак на люка на танка и съчувствието на германеца, както и др. на мен оставиха най-силно впечатление може би от всичко изброено ...

Много силен постинг!
цитирай
39. germantiger - Към вмир
06.12.2015 18:19
Както споменах в лс:
днес както знаем много руснаци са германски фенове и то нагерманците от войната и тук не иде реч за типа волен сидеров, говоря за доста нормални младеж и много историци - фенове не е точната квалификация, но почти.

Действително германските маршове и песни са по-човечни, теми в тях са точно това, което ти си писал, но на мен съветската маршова музика ми сес трува впечатляваща и силна. При германците корените са в лиидерите, в народа, в човека, при руснаците произвденията са в грандиозността.
цитирай
40. germantiger - ...
06.12.2015 18:21
didanov написа:
Но не е на нашето поколение в смисъла за ужасите на ВСВ или за мнозинството от тях, така че живот без война това не е утопия..виж насилието си го има винаги и навсякъде и приело най-различни форми -и май няма хора останали ниеподминати..но сентенцията ва на Су-Дзъ искаш ли мир готви се за война си е доста актуална.поздрави.


Действително си оправ за българите и маса народи в Европа, за други по-малко на брой евронароди като тези в Югославия знаеш, война имаше.

Моите думи за войната като константа са в световен мащаб, като постоянна "величина". Мирни години няма - всяка година се водят няколко войни, ти знаеш този факт.
цитирай
41. germantiger - ...
06.12.2015 18:25
planinitenabulgaria написа:
Чрез него се разкрива съдбата на хората, въвлечени в този ужас - ВСВ, за качествата на германеца и на руснака напр., който окрадва труповете, които ще погребва. Тези неща обаче са последствия от нещо друго, много по-важно: Защо започна тази война, защо завърши без да има победители в нея, защо не обеззарази Европа от брадатата спирохета на Маркс, а дори допусна тя да се разпространи из целия свят. Какви бяха предпоставките, на базата на какво започна тази война, която доведе света до днешните проблеми и постави Европа в подчинено положени, други да я опазват, а примати да рушат културата й. Не намалявам стойността на постинга, като казвам, че трябва да се започне с вписване на истината за войната в историята и да се сложи край на лъжите, с които са промити мозъците на много хора. Един пример: На парада на победата в Москва Путин каза, че СССР пречупила гръбнака на фашистите и спечелила ВСВ. Щом той така говори, какво остава за останалите. Подобно твърдение се изказва и в САЩ, но нагодено за тях.
Поздравления за постинга! Като близък с доста германци различавам в автора носител на най-добрите черти на германеца. И моите гедермански приятели бяха истински германци. За разлика от старците в Johanistaal, квартал на Берлин, наричани die Bettonköpfer, които след падането на Стената основаха Raum für Detschsovjetische Freundschaft.


Днешните германци в 90% от масата НЕ са за мен германци, дори обидно да ме нарекат германец, ако трябва да припознат в тези безродници живеещи там (поне 80% от тях) - това по отношение на написаното от теб за това германо-съветско дружбарско общество...

Истината за войната се пише от участници и историци и огромна част от нея наистина е написана, но тя не стига до масите и няма широка трибуна.

Благодаря за винаги чудесната оценка на постингите ми от доста време насам - следващия мисля да е за Гьоте, върху част от неговото огромно творчество.
цитирай
42. germantiger - ...
06.12.2015 18:28
wolfy написа:
„Нашето настъпление беше обичаен маньовър на относително тесен участък от фронта и все пак те се опитваха да ни спрат ден след ден хвърляйки срещу нас огромни маси хора... Често си задавахме въпроса, как ще атакуват, ако задачата им има решителна цел и важност?”
Твърде вероятно изключителният гений на Жуков да е бил обект на присмех още от тогава :))

..



Замислям ПОРЕИЦА ПОСТИНГИ може би 3 или повече в които с цитати, факти, само фактология ще покажа идиотизма и некадърността на маса съветски военачалници и лидери дори до тактическо ниво - некадърност червена, комунистическа, и масова, наистина потресаващо масова, разбира се, с редки изключения.

ЦИТАТИТЕ И КОНКРЕТИКАТА, ПОВЯРВАЙ МИ ЩЕ ИЗУМИ ДОСТА ХОРА, защото тя не е викторсуворовщшина и "типичните неща", които българина е чел в ново време...

Благодаря и за оценката на постинга ми, макар превода ми като го прочетох преди ден да не е особен удачен (русизъм) на моменти, но като го правех ми "звучеше" ок ;)
цитирай
43. germantiger - КЪМ НАДЕЖДА БРАКАЛОВА
06.12.2015 18:32
Поставяш много теми и сериозни, дълбокии, дори философски и нравствени въпроси.

Както коментирах и с други познати - много от писмата и откъсите от тях са цяла тема или биха могли да са предмет на размисъл, въпрос, разсъждения и поука.

Един дребен детайл от мен, ВЪН ОТ ГОЛЕМИТЕ ТЕМИ МАРКИРАНИ ОТ ТЕБ - в случая с любовта, войниците са имали предвид практичността, не философската страна, не наистина дълбочината на това чувство и неговите последствия, а чисто практичния момент, че когато си на служба обикновено е по-добре да не те дърпа нищо назад извън фронта, добре е да нямаш тази слабост или тежест, защото повярвай ми - любовта в такива моменти казано на ангро е в 9 от 10 случая повече минус и тежест, понякога би могла и да е плюс несъмнено.
цитирай
44. nbrakalova - Към germantiger (43)
06.12.2015 19:06
germantiger написа:
Поставяш много теми и сериозни, дълбокии, дори философски и нравствени въпроси.

Както коментирах и с други познати - много от писмата и откъсите от тях са цяла тема или биха могли да са предмет на размисъл, въпрос, разсъждения и поука.

Един дребен детайл от мен, ВЪН ОТ ГОЛЕМИТЕ ТЕМИ МАРКИРАНИ ОТ ТЕБ - в случая с любовта, войниците са имали предвид практичността, не философската страна, не наистина дълбочината на това чувство и неговите последствия, а чисто практичния момент, че когато си на служба обикновено е по-добре да не те дърпа нищо назад извън фронта, добре е да нямаш тази слабост или тежест, защото повярвай ми - любовта в такива моменти казано на ангро е в 9 от 10 случая повече минус и тежест, понякога би могла и да е плюс несъмнено.


Детайлът от теб не е дребен! В подобна, дори над екстремна ситуация, каквато е войната, всякакви дълбоки, големи или емоционални теми, разбира се, затихват. Не съм и мислила друго. Не съм и мислила да поставям теми, само споделих провокирани разсъждения. Съжалявам, че не успях да цитирам последния абзац от 17-ти коментар, заради който прекалих в разсъжденията, тъй като не ме напуска мисълта, че в човешките решения и модели нещо липсва и не сработват. Вместо изход, ред и справедливост, сеят страдание и унижение.
На фона на цитираните спомени на войниците по-прилягаше мълчанието ми, а не философстването дори в най-добрия смисъл.
цитирай
45. wolfy - не се замисляй а действай:)
06.12.2015 20:21
Сигурен съм, че за съветската некадърност могат да се изпишат вагони от книги - с изключение на Рокосовски и още един, двама, останалото "всех" от кьопаво, калпаво, куцо и сакато с танкот да ги ринеш :))
цитирай
46. syrmaepon - Много хубави и истински неща са п...
07.12.2015 10:09
Много хубави и истински неща са подбрани в текста. Докато човек не се изправи пред ужаса на смъртта няма как да изпита инстиктите си и дали наистина става за войн или не. Когато ужасът следва и следва години наред той се ппревръща в битие и дори норма - това е най-страшното на една продължителна война. В един американски филм за войната между Юга и Севера имаше нещо много истинско - там една кобила роди малко жребче и край него войниците забравиха за ужаса, за смъртта , сякаш новороденото изискващо любов и ласка и грижа измести нагласата да убиваш. Тъй и в природата човекът не случайно е белязъл особен кръговрат - зима-смърт, пролет-любов. А понякога нещо трябва да умре за да се роди друго.
цитирай
47. kvg55 - Търгувал съм с германци. Уважавам ...
11.12.2015 17:39
Търгувал съм с германци. Уважавам германския народ за неговите качества - дисциплинираност, точност и технически гении. Народът не заслужаваше унижението, поднесено му от Хитлер. Преживяванията в детството са изключително важни за формирането на личността, но и не бива да се живее със страданията от детството.
цитирай
48. kvg55 - В романа "Тютюн" на Д...
11.12.2015 17:44
В романа "Тютюн" на Димитър Димов героят фон Гайер има разбирането, че всичко в живота е поза. Само войниците при смъртта си не успяват да заемат никаква поза.
цитирай
49. germantiger - ...
11.12.2015 17:59
Благодаря за коментарите квг

- преживявания от детството под този постинг като коментар са "нон-сенс", но предполлагам "визираш" мен или нещо в описанието на профила ми?!

- унижението на германците беше първо поднесено от победителите в ПСВ и после като нравствено убийство (вкл. до днес) от победителите във ВСВ - руснаци, англичани, американци, поляци, чехи, французи и бол още - иде реч за политиката на тези, не за нации или народности

- не съм фен на Хитлер - за мен той е гениален политик в отделни моменти и периоди и профан като военен

...

Радвам се (без ирония) на оценката ти за германците днес, но това в масата си не са германци - това са ментегерманци, както и ментегермания - след 1945 г. такава няма в смисъла на национална СИЛА и гордост като съзнание за такивав история, конфликт, война.

Сещам се един виц - след ВСВ еврейте станаха войници, бългаирте техници, агерманците търговци.
цитирай
50. allvin - Коментарите на Надя са добри, а и още ...
13.12.2015 04:47
Коментарите на Надя са добри, а и още няколко ...
цитирай
51. proximus - Сещам се и за почти гротескните с...
23.12.2015 16:44
Сещам се и за почти гротескните сцени от "Тримата от запаса", описващи предполагам реално в какво се е състояло военното обучение на мобилизираният българин по онова време. И сравнявам с историите на пишещите. И си давам поредно потвърждение на отговора как една "шепа" бойци (сравнени с общият брой военни и мобилизирани в Европа по онова време) успяват да завладеят по-голямата част от Европа и подчинят останалата. Прави ми впечатление и високата култура на писане, разсъждение и анализиране на иначе печалните сцени. Да, ако това е бил преобладаващият образ на немският войник, светът определено е загубил от смъртта му.
Поздрави и светли празници !
цитирай
52. troia - Честита Коледа!
25.12.2015 13:17
Много здраве, щастие и любов ти желая.
Хубав ден, германтигър!:)
цитирай
53. zaw12929 - ПОЗДРАВЛЕНИЕ ЗА ТОЛКОВА СЕРИОЗНИЯ МАТЕРИАЛ
25.12.2015 23:26
Не мисля, че някой се съмнява в германеца- войник. Все по ясни стават каузите, заради които са употребени млади, умни, способни мъже и най лошото е... че за тази кауза отново се жертват нови и нови човешки съдби...

ЖЕЛАЯ ЗДРАВЕ...КВОТА ЗА ДЪЛГОЛЕТИЕ! УСПЕХИ ПРЕЗ ВИСОКОСНАТА 2016 г.
цитирай
54. zaw12929 - Пожелавам успешна 2016 година в ...
03.01.2016 15:40
Пожелавам успешна 2016 година в радост и щастие!
БЪДИ ЗДРАВ И ВЕСЕЛ!
ДОКАТО ДИШАМЕ , НЯМА ДА СЕ ПРЕДAВАМЕ - ще пишем в блога!
цитирай
55. nacionallist - Някога германският войник беше ...
10.01.2016 09:46
Някога германският войник беше синоним на мъжество, чест, дълг и достойнство. Цяла Европа трепереше пред могъществото му и всички му се възхищаваха заради честността и справедливостта му, неговите качества го открояваха от останалите войници от другите армии.

Днес положението на германеца -" мъж" е плачевно, дори не смее да надигне глава и да се бори срещу враговете на неговата държава.

Днес дори Германия е по - унижена от когато и да било, германският народ е смазан от историческото чувство за вина (между другото съвсем неоснователна) и не смее да извоюва правата си. А свободата не е даденост, за нея трябва да се воюва всекидневно.
цитирай
56. germantiger - ...
10.01.2016 22:26
100% вярно!

Жестоката реалност е истината днес.
цитирай
57. barin - Здравей Germantiger, и аз мисля, че ...
06.03.2016 21:34
Здравей Germantiger, и аз мисля, че германците са много добри войници. Ако Англия беше разположена на мястото на Полша или между Германия и Франция трудно щеше да е голяма държава,а "Велика сила"- не. Има четири добри и способни армии в Европа- Германска, руска,българска и полска. Разбира се говоря за миналото.Сега българската не е там, а има и други.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: germantiger
Категория: История
Прочетен: 2173457
Постинги: 173
Коментари: 6840
Гласове: 17181
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930