АНГЛИЙСКАТА ЛИТЕРАТУРА

(и не само тя)

ЕКРАНИЗИРАНА



ПЪРВО ЕКРАНИЗАЦИИТЕ, ПОСЛЕ НАДОЛУ В ПОСТИНГА ЛИНКОВЕТЕ ОТ ЗАМУНДА И VBOX7

Постинга е продукт на:

 на две мои лс, преди дни, мотивирани от seasonofthewitch и vesever
след това реших и препратих "листата с филми" на няколко познати във вибокс7

преди години
литература, която започнах да чета извън България импулсиран от братовчедка ми и нейната "учебна програма"

продължих с мои търсения и "находки", анякои от творбите са ми показани от nbrakalova или ns4e

......

 АНГЛИЙСКАТА ЛИТЕРАТУРА НАМИРАМ ЗА ВЕЛИКА, тя за мен превъзхожда (прощавайте) недоправената германска (въпреки, че швайцера Готфрид Келлер е титан, челсъм десетки германски автори), дърварската руска (въпреки, че Куприн заслужава поклон, челсъм доста руски), признавам - френската ми е непозната!

ПРОБЛЕМА С ТЕЗИ ФИЛМИ - ТРЯБВА ДА ИМ "ДАДЕШ" ПОНЕ 30 МИН. ЗА ДА "ЗАПОЧНАТ" - повече търпение!

..........

Cold Mountain

просто епос на колене

това примерно е от испански автор, но за щатска история
с германската швейцарка Целлвегер (Зелуегър й казват в USA;)

Mary Bryant

история за епопея на една жена, за детска смърт, за смърт на съпруг и за каторга

 по Ш.Бронте

 Jane Eyre с еврейката Гинзбърг версията
толкова аскетична тя и толкова англосаксонски той Уилям Хърт

по Дж.Остин

 Becoming Jane
с Ан Хатауей, разбира се

 Persuasion
с един отново нордид над 190 санта

 Pride and Prejudice
с М. Макфадън и К. Найтли (прекалено суха, но с характер) версията

 Mansfield Park

 Northanger Abbey

 Sense And Sensibility

 Emma
с Г. Полтроу версията , Полтроу с майка холандка член на германското езиково дружество в САЩ и прилика майка-дъщеря невероятна

 по Ч. Дикенс

 Little Dorrit

Great Expectations с Р. Файнс версията

следва Клеър Фой като Доррит, на снимката е хлад, но във филма е порцелан

по Е. Гаскел

North and South сериал

Wives And Daughters сериал

Ричард Армитейдж присъства с тежък басов глас и визия микс между Хю Джакмън и Джерард Бътлър

по Т.Харди

 Tess of the D Urbervilles сериала с Дж. Атертън

Тес в сравнение с която Каренина на Толстой изглежда като изневерила (каквато наистина е) лека жена. Тес е за мен най-изтерзаното страдание в английската литература въобще

по Л.-М. Олкът в два романа

 Little Women с У. Райдър и К. Дънст (полугерманка по баща, тук още дете)
участват още чаровната еврейка Райдър, Клеър Дейнс и Сюзън Сарандън - еее събрахме се

 По Л. Монтгомъри

 Anne of Green Gables в две части
коренно различни - Лолита-та на руския еврейн емигрант Набоков и извратения боклук Хумберт Хумберт е несравнима с тази от зелените покриви

изображението в началото на постинга

Tinke - датска изненада

Три по Hallmark, иначе поредица от 15 филма

Love comes softly

Love’s enduring promise

Love takes Wing

в два от филмите - полугерманката по майка Катерин Хайгл










......

Следващите ЕПИЧНИ вероятно почти всеки е гледал

300

 Braveheart

 The Last Samurai

 The Patriot

 Elizabeth само първия филм с К. Бланшет версията

Black Hawk down

 Copying Beethoven

Shakespeare in Love

КОИ КОРАВИ, НО КУХИ ЕКШЪНИ СЪМ АРХИВИРАЛ НА ХАРДА ЩЕ СПЕСТЯ

Може да се посочат още доста смислени филми, било Нелл, било Изкуплението Шоушенк, било JFC, било един филм, който трябва да потърся, всъщност два - Понеделник след чудото американски мисля е, и поредица в две серии Кръв, огън и пот ако добре помня - имам тетрадка от ученическите ми години с филми, които са ме впечатлили, голяма част по действителен случай, но на харда ми са първите посочени в „листата” плюс Heaven and Earth.

................

ЛИНКОВЕТЕ

 

http://zamunda.net/catalogue.php?catalog=movies&letter=&search=Cold+Mountain&cat=&comb=no&field=name

 

 http://zamunda.net/catalogue.php?catalog=movies&letter=&search=Mary+Bryant&cat=&comb=no&field=name

 

 http://zamunda.net/catalogue.php?catalog=movies&letter=&search=Jane+Eyre&cat=&comb=no&field=name

 версията най-долу в горната подборка

 

 http://zamunda.net/catalogue.php?catalog=movies&letter=&search=Becoming+Jane&cat=&comb=no&field=name

 

 http://zamunda.net/catalogue.php?catalog=movies&letter=&search=Persuasion&cat=&comb=no&field=name

 версията по средата - втората от 2007

 

http://zamunda.net/catalogue.php?catalog=movies&letter=&search=Pride+and+Prejudice&cat=&comb=no&field=name

 ясно е коя версия

  

http://zamunda.net/catalogue.php?catalog=movies&letter=&search=Mansfield+Park&cat=&comb=no&field=name

 

 http://zamunda.net/catalogue.php?catalog=movies&letter=&search=Northanger+Abbey&cat=&comb=no&field=name

 

 http://zamunda.net/catalogue.php?catalog=movies&letter=&search=Sense+And+Sensibility&cat=&comb=no&field=name

 версията от 1995

  

 http://zamunda.net/catalogue.php?catalog=movies&letter=&search=Emma+&cat=&comb=no&field=name

 с Гуинет версията

  

http://www.vbox7.com/collection:1765102

 http://zamunda.net/catalogue.php?catalog=movies&letter=&search=Great+Expectations&cat=&comb=no&field=name

 от 2012 версията

 

 http://www.vbox7.com/collection:1530576

 http://zamunda.net/catalogue.php?catalog=movies&letter=&search=Tess+of+the+D+Urbervilles&cat=&comb=no&field=name

 

 http://zamunda.net/catalogue.php?catalog=movies&letter=&search=Little+Women&cat=&comb=no&field=name

 от 1994 версията

 

 http://www.vbox7.com/collection:1978692

 http://www.vbox7.com/collection:1978722

НА ИЗВЕСТНИТЕ ЕПИЧНИ, ЛИНКОВЕ НЕ ПОСОЧВАМ – те са популярни

..........

Ще разваля финала на постинга
Днес една мърша - мъжка мърша предположи, че съм гей защото в постингите ми за нордическа красота към жените съм добавял и мъже, отговорих му следващото:

14:39 - ...
Потресен съм от откритието ти хах !

В този ред на мисли педали трябва да са Харди, Гьоте, Шиллер, Клайст, със сигурност Чосър, Дикенс, Новалис (Харденберг), абсолютно Пушкин, Лермонтов, а аз знаех само за Уайлд ?!

Ще рече всички описали в литературата образи на силни, често пъти и расови мъже ще са гейтаци, сега като се сетя тези в живопистта рисували мъже и герои също са хомо в ТВОЯ ред на мисли?!

Ако, ограничения идиот - "барем" се сети, че поствам мъже в постингите ми поради таргет - жени, които желая да четат блога ми, поради отношение към прекрасно и красиво (категории в естетика и изкуства), към стремежа постингите ми да НЕ са само насочени към мъжкото око (което ми беше споменато от две потребителки), защото пикльо - първите ми постинги бяха САМО с жени-модели (вероятно това ти е убягнало, защото си гледал мъжовете хох ?!

 Иначе както писах преди - винаги може да заповядаш във Варна и да решиш дали "ща еба" или "ща бия" в какъв ред и как повече ще ти хареса?!

...

Извън лафа - съвет от мен, непожелан от теб:
Бъди с усет за красивото без да си ограничен Ганьо.
Намирай впечатляващото в силното и слабото, и подавай ръка към дамския вкус също - поствайки мъже.

P.S.
Аз се кефя на бол културисти, на тези в UFC преди (сега ММА свободните боеве), на няколко известни стрийт-файтъри. Значи ли това, че съм гей, тъпако?!
"Умрем да се смеем" на тапата която си ;)

ДА ЕБА ПРОСТИТЕ ИМ ОГРАНИЧЕНИ (някои) СВИНЕ!
ЕЛА ПРОБВАЙ КОЛКО МИ Е КОРАВ В МЕКИЯ ТИ ГЪЗ!
И АКО БЯХ ПЕДАЛ - МЕН ЛИ ЩЕ КОМЕНТИРАШ ИЛИ ПОСТИНГ, МЪРШО?!
..........

 На харда ми имам десетки клипове с реална за жалост смърт - било след инциденти, било война - ако нямаше филтър (какъвто явно трябва да има) бих ги качил във вибокс7 и вероятно ще изглеждам психопат?! Занимават ме човешките крайности в хубаво и лошо, в силно и слабо. Не споделям позицията, че трябва да мислим само позитивно, напротив! Човека и мъжа трябва да имат и могат друго - жестоко и директно също. Липсата на баланс е в това да бъдем само идиоти или само добри глупци - в живота мисля, че никой не е само едното. Кроткото и прекрасното краси жената, но конфликта и тежестта градят мъжа от момчето. Разбира се, това е друга тема...

ЗАВЪРШВАМ С ТРИ КЛИПА по темата

Втория клип най-малко ще впечатли зрителите (предполагам), но за мен е изключителен - холандката по майка Гуинет (нищо непрехванала на визия от баща си джудая) СЪВЪРШЕННО НОРДИЧЕСКА - "лимба" ;) очи,устни - когато е раздразнена, черти на лицето - норд, шия, дори птичия й глас

Гьоте и Шилер, паметникът във Ваймар/ имам снимка там/-абсолютни титани.
Каравелов превежда стихове на Хайне и си ги приписва за свои. Хваща го.... Ботев.
Нашият титан в литературното творчество познава немските творци
Гогол, невероятен талант, има нещо извънземно в него, не копира никой, Пушкин!
Всеки народ си има върхове, може да не са Шекспир наистина, но не са далече от него
Поздрави!

Запознат съм премного с германската литература и много с руската, просто лично мнение в постинга, както приемам и твоето.

Мен например Шекспир не ме грабва, впечатлява да, но не го чета въобще с удоволствие.

Постинга ми отразява прозата, не поезията, иначе Пушкин е... !

Един вагон литература като тази на братята Манн презирам, друг вагон като кому онаниста Алексей (не Лев) Толстой буквално "тъпча".

Въпрос на усет, предпочитания и сензитивност (чувствителност).

Лично на мен недовършения германски литературен романтизъм стигнал и до Япония не е това, което е апогея на английския романтизъм и част от реализма.

Примерно аз намирам гьотевия Вертер недоразвит (поради "формата" или позицията на повествованието, може би), не мо допада да чета реалистични руски престъпления и наказания, тургеновото Накануне също ми е кратко макар и българско, въобще реализма у руснаците и недовършения романтизъм при германците, за МЕН отстъпват на английския зенит от тези споменати тук и ощемного неспоменати като Джордж Елиът (Мери Ан-Евънс).

Живописен подбор не само на вече не така котиращи се художествени произведенията, но и на подбрано актьорското присъствие. Бягство от все по масово налагащото се материализирано и примитивно изживяване.
На фона на доста притъпената и немощна чувствителност на съвременния човек, толкова по-впечатляващи са изключенията на една ставаща все по-чужда душевност...

Към leonleonovpom

Въобще не харесвам Шекспир, Л.Толстой ми е несъбран, грозно е да го пиша - все едно чета черво. Повече от половината Шиллер не мога да оценя заради непрозаичната форма.

Ох, великолепните английски романи!
Скъсвам се да ги чета.
Обожавам и екранизациите им.
Поздрави, Тигърче!
Прекрасен постинг!

Хубаво е,че от време на време, напомняш с постингите си, че има и много красота на тоя свят, освен войни,смърт и производните им....!Това е достатъчно, за хора, които имат малко време да си припомнят класика, филми, романтика, почти липсваща в нашия живот! И не се разправяй с прости хора!(хейтъри,злобари,гномове и тем подобни! Продължавай ....има кой да те чете!

Много мил и мисля че, точен коментар!

Точно това искам с част от постингите и още по-точно си написала, че за да се гледа и ЧЕТЕ тази литература е нужно време,което днешната динамика или темп на живот не винаги позволяват.

Признавам, че излишно губя енергия,но намирам удоволствие да храня боклуци като споменатия ;)

Т. Харди, но доста отдавна... Чел съм и петте тома на Дикенс. Има ярки, запомнящи се, оригинални образи... Гледал съм "Големите надежди"...
Като ученик се запалих по А. К. Дойл и Агата Кристи... Джонатан Суифт ми е сред любимците...
Поздрави!...

Дори си "въобразявам", че геноцид над белите се връши и чрез изтикването на такива творби и явяването "напред" на меркантилни или просто касови.

Аз също намирам английските романи за великолепие - започнах да ги чета на може би 28 годишна възраст (късно), но ги чета до днес!

Благодаря ти, Марине, че този път запази самообладание и не реагира на думите ми за Анна Каренина, а си в пълното право да реагираш и може дори даси прав. Суифт вярно го приопуснах филмово,но ако иде реч литературно за книги ще го посча (може би и такъв постинг ще предложа някога).

Признавам си (без бой!), че в тази област почти хич ме няма,но иначе насоката на самия пост е великолепна,защото изкуството облагородява и помага на хората да се измъкват от калта и да вдигат поне от време на време поглед към звездите ... :)

Първоначалната ми реакция на коментара ти беше от мен

Е Е Е... страхотен коментар - бих заел тези думи, лаконично, човешко, точно, че и красиво написано!

P.S.
Внимавай с коментарите Алуин/Алвин, да не те припознаят и теб за гей ;) Ще станем двама - после да "одим" да доказваме, че нямаме сестри.

земено од
http://en.wikipedia.org/wiki/Karl_May

In France, Great Britain and the USA he(Karl May) is nearly unknown.

Толку от мене за англичаните кучината!!!!!

Им нема рамни за телевизиски серии.
Во Југославија секојдневно не труеа со британски ТВ серии. :-)

The Darling Buds of May
http://www.imdb.com/title/tt0101077/

'Allo 'Allo!
http://www.imdb.com/title/tt0086659/

germantiger - Благодаря ти. Остане ли ми време, ще се възползувам.
Ицко

СЧАС БЛЕВАТЬ НАЧНУ.

Подборът филми е великолепен, макар не всички да са ми познати. Е, за англшйската литература - никога лошо ))))) А що тъй за руската ? (( )))

мерси за поста, защото много си падам по екранизации, понеже сюжетът, основан на книга, винаги има смисъл. :) Което определено не може да се каже за всички сценарии.
Ама какво са се хванали коментаторите - защо английска литераура. А защо не?
По-нататък и за другите литератури... :)

Има великолепни екранизации от много литератури и то от чужди кинематографии също. Американският "Доктор Живаго" беше много добре направен примерно. Или пък руските "Тримата мускетари", както и много други.
Поздрави

Тигре, бих казал, че доста си пропуснал като не си се запознал с френската литература. Произведенията на Дюма, Балзак, Юго, Мало и дори на феминистката Санд са си върхове в литературата, като цяло. Също и Жул Верн, и Екзюпери. Разбира се не мога да пропусна френските философи, макар че Волтер, Дидро и Русо са абсолютно отрицателни и деструктивни. Възгледите на споменатите са идеология на геноцид и унищожение. Все пак, като контрапункт на енциклопедистите, харесвам и тача интелектуалец като Жозеф Гобино. Иначе и английската литература е хубава, но за мен е с една класа по-долу от френската.

Благодаря ти, Тигърче! Заслужавал си е труда ти.

Никога не е късно човек да научи нещо ново или да се върне отново къмлюбими автори и герои. А и прочита с годините се променя.

Екранизацията на известни произведения също носят белега на преоткриване и чара на срещата с познати летературни герои.

Поздрави!

зарад" недовършената германска" и "дърварската руска" литература

Какво недовършено виждаш в цитираните в коментарите ти Гьоте, Шилер, а бих добавил Хайне, Ремарк, Ман ...

Какво дърварско виждаш в цитираните от теб Лермонтов, Пушкин, Блок, Есенин, Пастърнак...Последното нещо което може да се каже за езика на Чехов например е твоето определение. Да не изброявам много дълъг е списъкът и е сравним единствено с твоето отрицание към тази страна.

От друга страна вложил си много труд и както винаги сърце в постинга си за което заслужаваш поздрави!

Разбира се, че си пропуснал и други екранизирани книги на анг. писатели, но едва ли може да се обхване всичко наведнъж в един постинг. Ще добавя моя фаворит към представените от теб филми "Завръщане в Брайдсхед" / по романа на Ивлин Уо/ сериалът с Джеръми Айрънс и филмът от 2005 г. с Ема Томпсън.
Поздравявам те със Стинг " You Will Be My Ain True Love /"Студената планина/
http://vbox7.com/play:3ad0cdf2a5

Въпрос на предпочитания ;)
Знаеш - на цвет и вкус,товарищи нет.

Руската поезия намирам за велика, Пушкин може да е най-големия поет въобще и завинаги.

Руската проза обаче (ако трябва да съм по-точен) ми "звучи" с дървени имена, дървени "хижи"/хатьi и толкова реализъм (което намират за неин плюс,но не по моя вкус:).

Всъщност чел съм френска литература, но на български и според моите завишени критерии - не достатъчно (макар повече от бол народ съ самочувствие на "четци"). Разбира се, нямам, предвид теб и съм убеден, че с френската литература съм в пъти по-малко запознат, отколкото твоята представа и познаване на автори и творби. Гобино поне го имам на харда, но не съм го чел, но той е ДРУГА ЛИТЕРАТУРА сещаш се и знаеш що казвам!

Несъмнено френската литература е голям модул" въобще част от съкровищнацата на бялата литература и дано в бъдеще попълня този си пропуск.

Хайне преди да го избие на импотентност и среща с комунисти в третата "част" от живота му е великолюбящ германското еврейн,пред който почти се прекланям!

Руския език намирам за вероятно най-нежния бял език, английския за най-великолепния и силен бял език,а германския за език на мисълта (ако ще философско многпластова да е). Иначе казано - нямам против руския език, намирам го за чудесно звучащ и за мен е приятен.

За литературата не сме разбрали или по-вероятно аз неправилно съм се изразил в постинга - поствам ти част от коментара ми към сирма, подходящ в случая и за теб:

Въпрос на предпочитания ;)
Знаеш - на цвет и вкус,товарищи нет.

Руската поезия намирам за велика, Пушкин може да е най-големия поет въобще и завинаги.

Руската проза обаче (ако трябва да съм по-точен) ми "звучи" с дървени имена, дървени "хижи"/хатьi и толкова реализъм (което намират за неин плюс,но не по моя вкус:).

Не съм чел това произведение, ще го потърся - благодаря занаходката или "подаръка" ти към мен!

Ще чуя и гледам поздрав след минути - благодаря и за него ;)

Всъщност постинга ми нямаше претенция за изчерпателност (която в ведин такъв е и непостижима), просто се ориентирах към английския романтизъм и част от "реализма" (поне миксиран такъв) заедно с други "пръснати" заглавия.

С "две думи" - постинга ми беше направен бързо и от това страда,но благодаря пак за сърдечния ти коментар.

- Знаеш ли, днес говорих с рускиня от Петербург ... така се разви разговора, че предмет на коментари, станаха тези подмени на имена Петербург с Ленинград и обратно !
- Между другото, един от участващите в разговора мимоходом упомена, че град Варна се е наричал Сталин .
- Знаеш ли каква бе реакцията на рускинята - Меня стидно от етом ! - това бе отговора й ! - само заради това, поклон и прошка за този народ !

- Ще кажеш - това какво отношение има същността на поста ти ?
- Отговарям така: Красотата се крие не във възвеличаването а в смирението ... или по-вероятно от синтеза на двете ? - Но без смирение, не се ражда величие ?!

- Вероятно това "усещаш", поради което препоръчвам ти М. Пришвин ... който едва ли, можем да наречем "дървеняк" ?!

:((( А свободата, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. Както казва Мигуел де"Сервантес ?

http://zamunda.net/details.php?id=165462

Това с което те цитирам си го написал велико - ако са твои думи - намирам ги за НЕПРЕХОДНИ!

Иначе аз не вярвам в свободата, макар да се стремя към нея доколкото въобще рационално е възможна. За град Сталин знам, дано рускинята да е била искренна - понякога не са (без значение националността).

Cranford на Елизабет Гаскел

http://zamunda.net/catalogue.php?catalog=movies&letter=&search=cranford&cat=&comb=no&field=name

Тигре!

Като бях по-млада, руската литератури ми повлия доста, но не всичко в нея ми харесва. В литературата се отразява манталитетът на един народ, а при руснаците малко се получава много енергия , хвърлена напразно.

За съжаление нямам много време за филми, а малкото, което намирам е за семейните драми не на английската, а на немската филмова продукция. Нямам мнение за английската по тази причина, но мога да споделя, че немците имат превъзходни филми за своите семейства и различни откъси от житейските им съдби- проблеми, радости и тъги, които те карат да се замислиш къде се корени смисъла на Живота. Така са режисирани и представени от актьорите, че потъваш в един техен свят, който те кара да се отпуснеш и да забравиш за миг своите тегоби. Старите немски актьори са сравними по своето майсторство с играта на българското "старо поколение" актьори. Но да не се отклонявам от темата, ще прегледам списъка с линкове, може и да намеря някой филм по вкус. Поздрави!!!

Трябва да си взема отпуска за да разгледам така богатия ти постинг,но ще надниквам за малко от време навреме и така ще наваксам пропуснатото !:)

"Този, който е роб против волята си - може да стане свободен !
- Но този, който по своя, или на господар воля, се е продал в робство - вече не ще да стане свободен " !!?
от Евангелие на апостол Филип

- Точно в момента съм се съсредоточил на семантика и етимология на думите: труд и работа ... последната даваща много интересни производни РОБ(раб) и РОБОТ, РАБОЛЕПЕН(несигурен(сервилен) и т.н. ... в европейските езици ?! - нещо по отношение ПРЕДМЕТА на интереса ми - в немският, да ти е правило впечатление ?
- Интереса ми относно "труд"<> "работа" е продиктуван и от цитираното по ап.Филип ?
- Рискувайки да стана досаден вече - това има отношение и към поста в блога ми, озаглавен "Парии или Пролетарии" ?

- Поздрав !

Благодаря за линка, изтеглих го. Подлежи на гледане!:)

Това е безспорният библейски постулат, защото в същината си той регламентира посвещението, служенето, жертвата... Странното е обаче, че особено днес (да не говорим за първообраза й Христос) въпросното евангелско смирение се счита за безхарактерност, а величието се свързва с облагите на властта...

Според мен такова нещо като "национална литература" не съществува. Това са великите идеи, публикувани на различни езици. Разбира се, има различни фактори, които оформят част от тази литература. Има гении, като Вагнер, които силно изразяват националната си идентичност. Но в изкуството има по-скоро течения и тенденции, дори школи. Всички тези хора са гении и като такива трябва да ги уважаваме, дори и да не харесваме творчеството им.

Към великите англоезични писатели бих добавил ирландеца Джойс- феноменален, безкраен, неизразим.

Томас Ман е велик в своите стремления да обхване човешката душа. Символиката при него те препраща към сферата на вечните ни въжделения. Хайнрих Ман? Той е нещо съвсем различно. Никаква прилика между двамата братя!!!

Още един велик автор. Много често пропускан. Той искаше да улови хода на съзнанието, да обгърне времето. Французин е. Наскоро опитаха да го екранизират, получи се нов роман. Няма да споменавам името му, това няма значение. Ценителите ще ме разберат.

Коментар на ниво и с подтик за размисъл!

Действително идеите са на всички, творейки и представяйки ги, автора не ги "дава" и оставя само нанацията към която принадлежи, а в изкуството те са глобални и всечовешки. Преди година имах разговора затова с кордон (също потребител в блога) и той спомена нещо подобно с което аз почти веднага се съгласих (след кратък размисъл).

Към братята Ман аз имам радикално и отричащо отношение, поради дейсността им в живота след края на войната и това отношение мое, едва ли ще променя - просто лична позиция.

Джойс не съм го чувал - ако желаеш напиши за него било постинг, било коментар, било дори лс, а французина е?

Коментарът (41.)
на mikolaj е наистина забележителен, но без да изпадам в детайли, бих спорила по "несъществуващото" нещо "национална литература". Според мен, "националното" изкристализира чрез гения на автора и едва ли преднамерено. "Щото" французин не може да усети и опише английската действителност и душевност (от която и да било епоха), нито англичанинът – руската и пр. Националната идентичност може да е подчертана повече или по-малко, изразена по един или друг начин в зависимост от философските, емоционалните, житейските и какви ли не още приоритети на автора, от историческия момент, в който живее, или към който е концентриран вътрешния му личен или национален поглед…
Това не са само велики идеи, а и строго индивидуални или национални случаи с всички сложни преплитания от ситуации и емоции в тях или чрез тях.
Идентичността във всичките й форми поне за мен е важна и не мога да приема разпадането й в името на "глобалните" интернационални идеи. Между другото, мисля, че величието на идеи и поведение е спорно, зависещо от гледната точка, а тя зависеща често и от историческия момент, да не кажа и от съответни интереси…
Геният уважавам, но не считам притежателя му за освободен от отговорностите, които всеки носи по отношение на съчовека (да не кажа ближния си) и обществото. Освен това нека не забравяме, че всъщност "предъвкваме живота на мъртвите" заедно с идеите им, например…
Горното не е задълбочено обосновано, но е достатъчно маркирано в съзнанието ми. Както си отбелязал, използвах "подтика за размисъл"… Не го споделям под постинга, защото е извън темата му, а и въобще не е важно за аудиторията какво мисли блогер nbrakalova

Изпратено: 21.01 22:26 От: nbrakalova

Твърдението ми изглежда радикално, но всъщност не искам да кажа това, което повечето читатели биха си помислили.
Защо казвам, че "национална литература не съществува":

1. Защото винаги в човешката история един народ/племе/общност черпи идеи от друга общност. Това е, което (малко наивно) наричам "течение". В литературата няма реални граници- и това е, защото идеите винаги са в състояние да се разпространяват. Понякога бавно, понякога частично. Античната литература в Гърция и Рим е доста сходна; така стоят нещата със средновековната латинска литература; българската литература през Средновековието черпи много идеи от Византия; романтизмът намира почитатели във Франция, Германия, Русия.

2. Понякога имаме проблем с дефинирането на даден автор като принадлежащ към дадена национална литература. Пример: нобеловият лауреат Елиас Канети към българската, австрийската или "еврейската" литература принадлежи? Какъв е Марсел Пруст- французин или евреин? Какъв е Джойс- англичанин или ирландец? Така се получава, че един автор може да принадлежи едновременно на няколко национални литератури, което изглежда парадоксално. Говорейки за течения, а не за националност, можем да избегнем тази трудност.

3. Геният принадлежи на човечеството- той представя универсални идеи, приложими към всеки човек. В същото време не отричам, че начинът, по който се излагат тези идеи, е детерминиран от конкретния контекст. Един автор винаги се разбира чрез контекста- живота му, социални и политически фактори, течения в литературата. Но той успява да ги надхвърли така, че да бъде разбран от хора с друга националност и дори друга епоха.

4. Безспорно и глобализацията влияе днес- все по-често срещаме "хибридни автори", които съчетават различни традиции. Но това не значи, че те са гении. Защото геният, както смятам, надхвърля ограниченията на средата, в която живее; а "хибрдините автори" просто пишат на няколко езика едновременно. Това не ги прави гении автоматично.

С право предлагаш силни примери, но и с право те са ИЗКЛЮЧЕНИЯ във вековете преди нас и като изключения те са редки, значи не са тенденция каквато днес НЕ можем да отречем - за добро или лошо в бъдеще ще се разбере. ( и отново ще е върпос на гледна точка).

При всяко положение почти винаги нещо се губи и друго се печели, всяка промяна дава положително и отрицателно. Лично за мен загубата на националното е по-скоро отрицателна тенденция, но би могла в не малко случаи да е положителна - зависи (то какво ли не зависи ;)

- Но още по опасни са когато станат МОДНИ в литературата ?
- Тъй като, искаше назоваване на произведение от Джеймс Джойс давам ти ( ! :)) едно , с което е най-популярен, казва се Улис(англ. Ulysses(то пък заето от латински). Всъщност това е познатият на всички ни, античен герой Одисей (хитро-умний) ?
- Но на практика ... всъщност ! - поставям малка задача за любознателните ти читатели ! - какъв е ПЪРВОНАЧАЛНИЯ смисъл вложен в името( на този "културен" герой :)) ... Как да го разбираме ? ... Примерно, дали, както ни обясняват в популярната версия за "одисея"(тоест, приключение) или ... ?

- Поздрави на всички ! - и бъдете предпазливи с "теченията", особено под вида на модна "литература" :)) ?

Не съм имала намерение да инициирам подобие на спор - това са различни становища най-вероятно поради различни гледни точки. Моето остава по-скоро опит за такова:
Към 1. Има обаче случаи, когато идеите възникват самостоятелно и независимо в различни общности и чрез различни личности, без дори те да имат връзка помежду си или да предполагат един за друг, какъвто е случаят с Реформацията например.
Към 2. По повод " дефинирането на даден автор като принадлежащ към дадена национална литература…" - Въпрос на самосъзнание, което неминуемо зависи не само от философския избор, но и от семейната и обществена среда, даваща възможността за формирането на този избор със съответното национално или личностно самосъзнание. Ако творчеството на автора звучи наднационално, то е защото звучи принципно. Принципът е над понятия като националност, личност или епоха. Принципът е даденост – въпросът е дали ще бъде забелязан, приет и следван. И въпреки това средата влияе... Защо например и до днес германската мисъл и изкуство, особено от един момент, остават и до днес фундаментални? Защото темите, които са предмет на търсене и разсъждение са от екзистенциален и принципен характер, въпреки че фокусът е променен. Мисля, че въпросът не е толкова до течения, колкото до принципи, които ги мотивират, оформят, създават цели.
Към 3. Мисълта ми бе, че гениалността не освобождава притежателя й от общочовешките отговорности, казано най-кратко. Защото гениалността по-скоро задължава в повече, отколкото да дава повод за привилегии и извиняване. За мен тя е дар, а не изход, каквото в един момент е мнението на Сартр.
Към 4. По повод глобализацията и разликата между "хибридните автори" и гения. Да, "геният, надхвърля ограниченията на средата, в която живее", надхвърля и времето, в което живее, дори надхвърля хуманистичните граници на философията, защото принципът е над философията, над времето.

Накрая, съгласна съм с мнението на germantiger, че "загубата на националното е по-скоро отрицателна тенденция", защото виждам зад това едно майсторски прикрито размиване и обезценяване не само на националната, но и на личностната идентичност за сметка на масовото съзнание. Има опасност глобалните интереси да гилотинират личността, нейните права и самосъзнание. Това ми дава повод за паралел със средновековната религиозна власт и проявите й за уеднаквяване по отношение на мисълта, интересите, страховете…, със съвременните опити за създаване на масовата "култура". Сменят се понятията – религиозна с политическа – но изглежда интересите заедно с мотивациите им и в двата случая (независимо от епохите!) остават едни и същи, опериращи с възможностите и на двете понятия в зависимост от изгодата… Процесът е скрит зад постиженията и възможностите на средновековно арестуваните познание и технологии, в опита да се прикрие омаловажаването същността на нематериалните ценности на човешкото съществуване, цената за което тепърва ще се оформя. И отново в тази връзка ми идва на ум "целта" в мисълта на Т. Елиът: „Целта на безспирната индустриализация е да създаде маси от хора от всички класи, откъснати от традицията, отчуждени от религията и податливи на масови внушения – с други думи, да създаде тълпа. А една тълпа няма да бъде по-малко тълпа, ако тя е добре нахранена, добре облечена, добре окъщена и добре дисциплинирана.“ Дали съвременният човек няма да се окаже, че е сменил едно невежество с друго?...

Според мен френската литература си е един особен "чешит". Волтер, Дидро, Русо - това са философи. Тяхната философия си е от друг порядък - особено Волтер. Той е написал философски новели и няколко сценария за театрални представления, но това не е литература. Не те съветвам да ги четеш, защото трябва да имаш една по-особена и душевна нагласа. Иначе Дидро и Русо не са чак такива титани, както Волтер.
Нито пък може да бъде отнесено към литературата.
Намери си, като за начало - Балзак, Ги дьо Мопасан, намери си нещо и на Ларошфуко, Лафонтен и др. Започни от по-лекото.

Колкото до мен - мисълтами е семпла

векове наред почти всички творения на човека са били национални или етностни защото са носили почти винаги такива белези, защото са били продукт на среда, възпитание, въобще социум, а често и сабили специално създавани за позлване от определена нация и нейната политика (примерно във войната)

След това националното става всесветовно достъпно.

Иначе казано
процеса е
първо национално
след това световно

Ясно е, че идеите са на всички, но не ги измислят всички едновременно, понякога ги измисля Ханс и той е германец, друг път Стивън и той е американец, трети път Сергей и той е руснак и това е просто факт - това ебил живота или реалността преди нас.

Към алхемист

Мопасан абсурд да го чета - проститутки в смисъл на антигермански лоени топки няма как да изтърпя ;)
От философите впечатления имам, и разбира се от поети и писатели като Мороа, Вийон, Юго.

Френската литература обаче ми е непозната в детайл, а би трябвало :)

Това, което си написал в поста си е много добро. Само мога да ти благодаря и хич не ме интересува, че Шекспир не ти хваща окото. Моето е забито в него. :) Чета и препрочитам когато ми се прище. Философията обаче все пак е наука, която доколкото ми е известно изучава общи въпроси за света и хомо сапиенска. Всъщност учи те да мислиш и отговорите които дава не са лицемерни, а компетентни и далновидни. Човешкото съзнание може да бъде твърде ограниечно, но твоето е прекалено комфортно. Всъщност възхищавам се на знаещият човек. Успех тигре :)