Постинг
07.08.2022 23:50 -
Един ползотворен ден
Няколко дена липсвах от вилата си и сега се разходих , за да огледам. На времето татко посадил една ранна круша и тя плаче , защото няма кой да събира. Отидох и събрах колкото можах. Направих от корите и семките компот , а от сърцевината - сладко. Излезнаха 5 бурканчета. Колкото толкова. Разходих се по двора. Закъсняли малинки дали плод и той изсъхнал на клончето. Няколко вишнички от младите фиданки , които ми е жал да отрежа и те решили да се отблагодарят. Водата е спаднала и много млади дървета са изсъхнали , та ги отрезах , за да ги разредя. Едното като се засилих да го огъна , се търкулнах по нанадолнището , но станах като куче и нищо ми нямаше. Разбрах , че по-полека с активността. Започнах да режа и скубя бурени , докато ми се разпадна хубавата градинска ножица от 100 години. Новите китайски не са хубави , но ще трябва да се задоволя с тях. На друга круша нещо шумолеше в клоните и гледам катеричката и тя събира круши , за да си ги суши за зимата. В небето си бърбореха лястовички. Сигурно се подготвяха за път. Няколко прекършени клона от другата зимна круша с неузрелите круши по нея , дали от бурята или от нечия чужда ръка. На пътя е слънце и камък се пука , а при мен в гората е прохладно и не се усеща. Моята внучка все ми казва: -Бабо , ще ми подариш ли твоята гора. Аз само се усмихвам и нищо не казвам. Имам трима внуци и искам заедно да тичат по баира , както съм тичала и аз на времето . Да се катерят по боровете и да се радват на простора! И да даде Господ заедно да живеят и да се разбират . Къщата е голяма и могат да се поберат всичките , заедно със семействата си . Нещо като последен спасителен пристан , когато светът стане толкова лош , че почваш да оценяваш , това което имаш. Така на времето моят прадядо е спасил всичките си 8 деца заедно със семействата им от бомбардировките в София. И макар да са останали бедни като църковни мишки , са останали живи , а други не са имали техния късмет , защото не са имали такъв предвидлив прадядо. И кръвта на моите прадядовци , всеки от които е направил чудеса за своето време и е отгледал голяма челяд, тази кръв вода не става и аз най-щастлива се чувствам като гледам как внуците растат и пълнят главичките си със знания , въпреки безпросветното време и изкривените човешки ценности! Това е здравият корен на живялите преди нас и оцеляли въпреки всичко ! Защото и тогава е имало дьонмета и мекерета , предатели и продажници , но дедите са успяли! Длъжни сме и ние да успеем и да предадем техния Завет! Панацея Sofia Ivanova -Хубава си, моя горо / You are beautiful, my forest https://www.youtube.com/watch?v=o0NJjhE9oqQ
Планиране към Камен Дел Витоша
ПЕЙЗАЖ 862 с връх МАРАГИДИК
„Руснаците - мокшани“? Защо в Украйна та...
ПЕЙЗАЖ 862 с връх МАРАГИДИК
„Руснаците - мокшани“? Защо в Украйна та...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 56441
Блогрол
1. miaa
2. бъди българин
3. geravna
4. zeravna
5. zeravna
6. virginia grotta
7. Виртуална библиотека
8. Къде сте
9. Песен за Нибелунгите
10. Войни на Тангра
2. бъди българин
3. geravna
4. zeravna
5. zeravna
6. virginia grotta
7. Виртуална библиотека
8. Къде сте
9. Песен за Нибелунгите
10. Войни на Тангра