Дребнособственическото съзнание получи широко разпространение под формата на дребнобуржоазно съзнание преди повече от двеста години, заедно с формирането на капиталистическия начин на производство. Тогава, наред с разцвета на занаятчийското производство и разпространението на идеалите за дребноселско стопанство, се ражда вярата в добрия и справедлив капитализъм. Това е първият етап в развитието на дребнобуржоазното съзнание сред масите. Тогава капиталистите все още бяха революционна класа, бореха се срещу феодалите, извършваха буржоазни революции. И за да се привлекат експлоатираните, беше необходимо да се издигнат разумни и на пръв поглед разясни лозунги и обещания: „Свобода, равенство, братство“ служиха на Френската революция, надеждата в „естествените човешки права“ и „свободата на словото“ станаха лозунгите на други буржоазни революции.
Но от времето на монополизирането на капитала, когато пазарът престана да бъде свободен, капиталистическото общество и особено капиталистите започнаха да гният. Най-алчните и хитри съставиха групи от монополисти, които успяха да отприщят световни войни за преразпределение на капитали и „сфери на влияние“, което направиха, като пропагандираха патриотизъм, фашизъм или либерализъм сред масите. Дребнобуржоазните жители се биеха под фашистки или либерално-демократически лозунги, подготвяха си бомби дисциплинирано, докато всички те, както „демократичните”, така и „притежаващите най-добра националност” маси, бяха еднакво експлоатирани. Малко хора знаят, че една научно-теоретична конференция на военни и икономически експерти и собственици на най-големите монополи на Германия върху подготовката за Втората световна война се състоя ... през юни 1917 г., тоест повече от година преди поражението на Германия в Първата Световна Война.
И днес този процес продължава, а дребнобуржоазното съзнание продължава да се развива и гние. Всички „концепции за устойчиво развитие“ само ускоряват този процес. Буржоазията не е измислила нищо ново. Останаха същият патриотизъм, национализъм и либерализъм. Всички тези идеологии допринасят за развитието на дребнобуржоазното съзнание. Предлагам, другари, да разгледаме същността на дребнобуржоазното съзнание, да разберем неговото влияние върху каузата на комунистическото строителство и да разработим антипод.
МетодологияЗа да се познае същността на дребнобуржоазното съзнание е необходимо да се разбере категорията „същност” изобщо. Повечето хора под същността разбират нещо важно в изучавания предмет. И тъй като предметът има много аспекти, без които не съществува, всеки изследовател може да има чисто индивидуални представи за основното. Този подход е грешен, защото има само една научна истина.
Например, ако изследваме сярната киселина по елементите на нейния химичен състав, тогава няма да видим нищо вредно в нея: сярата, водородът и кислородът са полезни за хората в определени количества. Въпреки това, връзката на тези противоположни елементи от периодичната таблица е вредна за хората. Следователно много по-правилното тълкуване на същността на темата е, както следва:
Същността на едно явление е съдържанието на връзките на противоположностите, които изграждат обект (процес), което определя тенденциите на неговото развитие и отношенията с други обекти (процеси).
Необходимо е също така да се анализира същността на съзнанието като цяло, как се определя, с какво и как взаимодейства. Тази точка непременно трябва да бъде в диаматичното изследване на определена форма на обществено съзнание.
Първо- ако стоим на материалистични позиции, трябва да признаем, че материята е първична по отношение на съзнанието. Материалният свят породи съзнанието, а не обратното. Съзнанието е свойство на високоорганизирана материя, а не обратното (светът не е свойство на някакъв вид съзнание). Съзнанието е отражение на обективната реалност, а мозъкът е органът на мисленето.
Второ- ако сме на диалектически позиции, трябва да признаем, че синонимът на развитието на обществото е преходът от един начин на производство към друг, по-съвършен. Забележете, че не географските условия, не въпросите на населението, не инстинктите, а именно развитието на производителните сили и производствените отношения, което съставлява начинът на производство е прогресът на обществото. Защо? Защото за да съществува обществото е необходимо не само да се възпроизвежда биологично, но и да произвежда материални и духовни ползи за това. Следователно отношенията, които се развиват в производството, са първични по отношение на всички други обществени отношения. Промяната в производствените отношения се предшества от пробив в развитието на производителните сили, тоест на самите хора, тяхната способност за определен вид труд и средства за производство. От това следва, че начинът на производство основно определя общественото съзнание на всяка историческа епоха. Това обаче не означава, че когато капитализмът беше установен като управляваща система на цялата Земя, старите форми на съзнание изчезнаха за миг. Те се закрепиха в религията, литературата, философията, политическите доктрини, традициите, основите, навиците и т. н. и продължиха да съществуват, приспособявайки се към новите условия, неволно и доброволно обслужвайки интересите и задачите на новите класи. Изчезването на старите форми на съзнание отнема болезнено дълго време, това е исторически изключително инертен процес.
По един или друг начин явленията на надстройката фиксират основата на формациите, не позволяват да се променят производствените отношения или могат да ги променят, както направиха болшевиките, когато дойдоха на власт. Следователно, между другото, Ленин каза, че политиката (надстройката) не може да не има предимство пред икономиката (основата). Най-често обаче политиците са били в услуга на управляващата класа, разпространявайки специални форми на обществено съзнание, които са били полезни за тези класи, като например дребнобуржоазното съзнание, което буржоазията насърчава днес. За това и ще бъде обсъдено допълнително.
Трябва да се има предвид, че капиталистическата основа не само развива едно органично за нея дребнобуржоазно съзнание, но и поддържа фрагменти от стари съзнания, различни видове религии и идеалистични теории. В крайна сметка почти всички религии първоначално са възникнали отделно от държавата, обслужвали са едно или друго социално движение, но след това управляващите класи все още ги насочвали към своя собствена полза. Между другото, колкото по-близо бяха определени теории до научната истина, толкова по-трудно беше за управляващите класи да ги задействат. Марксизмът е единствената теория, чиито положения не могат да бъдат насочени в полза на експлоататорските класи, тъй като тези положения са научни истини и следователно служат на задачите за развитието на цялото общество, на човечеството.
С други думи, капитализмът не само се характеризира с дребнобуржоазно съзнание, той култивира и генерира различни реакции към него и дори срещу него (в последния случай, защото при капитализма има антагонистични класи). Всички тези реакции към капиталистическата основа (с изключение на марксизма) не са напълно научни теории (въпреки че някои са се доближили доста до научната истина) и затова експлоататорските класи канализират в различна степен антинаучни концепции в своя полза.
Много и често се говори за дребнобуржоазното съзнание, но какво е буржоазно или едробуржоазно съзнание? Факт е, че крайният индивидуализъм е органично присъщ на капиталистическата основа, защото икономиката е изградена върху частна капиталистическа собственост, върху система, в която масата на пролетариата работи за шепа капиталисти, всеки от които е изолиран собственик. Следователно съзнанието на отделния капиталист може да се счита просто за буржоазно, което означава просто нещо: той се стреми към растеж на личния си капитал. Такова съзнание не съдържа никакви други мотиви, ценности, морални насоки, то е просто, като счетоводна книга, мислене. Що се отнася до идеологията за предимствата на капитализма, относно структурата на цялото общество, такъв светоглед идва от логиката на дребния собственик, който постига просперитет чрез пазарни отношения, „лоялна конкуренция” и демокрация. Затова името „дребнобуржоазен” е по-подходящо за такова съзнание.
Същност на дребнобуржоазното съзнаниеДа преминем директно към изследването на същността на дребнобуржоазното съзнание. Помислете за неговите признаци и еволюция в човека.
Първо- еволюцията на дребнобуржоазното съзнание у човек в капиталистическа среда протича приблизително по следния начин: хората неизбежно влизат в капиталистически производствени отношения, принудени са, подобно на проститутките, да продават работната сила на части от телата си (в случая на физически труд, това са ръце, а при умствения труд - мозък) на капиталистите и в същото време консумират пропагандата на "щастливия" живот на олигарсите. Завиждат на безделието и лукса им. Някои прилежно търсят господар за себе си, а други мечтаят да се измъкнат от това положение, като станат капиталисти, но не си проправят път по-далеч от дребните буржоа, защото всички пазари вече са заети от монополисти и често се оказват в равновесие по-лошо положение от наетите пролетарии, заедно със заеми и нестопански бизнес. По правило след подобно блъскане на главите срещу капиталистическата действителност дребнобуржоазното съзнание се разпада и в най-лошия случай може да бъде заменено с религиозно.
Второ- трябва да се каже, че тъй като дребнобуржоазното съзнание, макар и много криво, отразява обективната реалност, то генерира и потребности, които отговарят на тази изкривена картина на света. В зависимост от фаталността на дребнобуржоазното съзнание такива потребности могат да се проявят в по-малка или по-голяма степен: желание само за лично благополучие, безсмислено натрупване на нули по сметки, егоизъм, всякакви извращения, включително сексуални, липсата на необходимост от развитие на собствената личност. Така в абсолютно фаталната форма на дребнобуржоазното съзнание човекът се доближава все повече и повече до животно, в което изобщо няма съзнание.
Тъй като всички хора се гмуркат в капиталистическата реалност, дребнобуржоазното съзнание може да бъде както ръчен работник, който се интересува само от пиене, така и естетически интелектуалец, който се интересува само от парите и „елегантността на ежедневието“. Всички те са филистери, жертви на капиталистическата действителност.
Възниква обаче въпросът: откъде са дошли еснафите в СССР, тоест хора с дребнобуржоазно съзнание? В крайна сметка те са тези, които допуснаха възстановяването на капитализма. Това беше улеснено от политиката на партията след 1953 г., когато невежи като Хрушчов или Горбачов бавно въвеждаха пазарни елементи в съветската централизирана икономика и тогава те обвиняваха всички проблеми в планирането, а не върху пазара или собственото си невежество. Те също така вулгаризираха теорията и изкуството, копирайки западните модели, принципи и техники.
При Сталин, въпреки икономиката с минимум пазарни отношения, икономиката се развиваше много по-бързо, отколкото във всяка друга страна за подобен период от време в историята на човечеството. Освен това, след като Андропов действително разреши купуването на работна сила през 1983 г., дребнобуржоазното съзнание започна да расте много бързо, защото хората влязоха в пазарни отношения и видяха въображаемата полза от парите.
Съветските филми не изоставаха. Отначало гайдаевските филми с дребнобуржоазен оттенък, после при перестройка с по-специфичен антисъветизъм („Лох – победител във водата“, „Гений“). Другарят Константин Неверов разглежда тези филми в поредната си статия за дребнобуржоазното съзнание.
И така, същността на дребнобуржоазното съзнание е да подкрепя капитализма, в който човек може да се издигне над другите за сметка на парите, живота, положението. Между другото, кариеризмът е възникнал много преди капитализма, все пак при капитализма се превърна във вид дребнобуржоазно съзнание. Противоположностите, чието съдържание на връзката определя това явление е човек и общество. Без индивидуализъм няма дребнобуржоазно съзнание.
Необходимо е да се разгледа влиянието на дребнобуржоазното съзнание на делото на строителството на комунизма.
Дребнобуржоазното съзнание поражда антагонизми между хората, а в същото време комунистите се борят за отстраняване на всички антагонизми между хората.
Трябва да се отбележи, че противопоставянето не е същото като антагонизма. Антагонизмът е крайна опозиция, която изключва друга опозиция. Така жените и мъжете, възрастните и децата, капиталистът и пролетариатът са противоположности, но не и антагонизми. А двама капиталисти или капиталисти и съзнателни борци за комунизъм са антагонисти, защото се изключват взаимно.
Когато егоизмът доминира в умовете на хората в първата фаза на комунизма, те се разглеждат един друг като съперници. Следователно, второ- дребнобуржоазното съзнание противоречи на абсолютния икономически закон на комунизма, който се определя като пълноценно развитие на всеки член на обществото и гаранция за развитието на цялото общество. Трето- дребнобуржоазното съзнание поражда потребности, които не са задоволени физически и обективно вредни и затова комунистическият начин на производство по принцип не е подходящ за еснафите. На какво си играят опортюнистите и пропагандистите на капитализма.
В рамките на нашето изследване е необходимо да се намери и антипода на дребнобуржоазното мислене. Първоначално, когато комунистите поемат властта, експлоатацията трябва да бъде премахната чрез разширяване на действието на закона за стойността, т.е. разпределението според труда, като се поддържат вече съществуващите фондове за обществено потребление, като безплатно образование и медицина. Тогава експлоатацията ще бъде премахната, но предпоставката за експлоатация- стоково-паричните отношения, няма да бъде премахната. Ще се намери търговец, който ще иска да превърне парите и стоките, които получава за труда си в капитал. Следователно, тогава е необходимо да се разширят фондовете за обществено потребление - индивидуално шиене, така че да изглежда безсмислено да се купуват дрехи в магазини, кафенета, столови, ресторанти, така че хората да ядат толкова, колкото им трябва. Необходимо е да се намаляват цените ежегодно, като в крайна сметка се довеждат до нула и се прилага принципът на разпределение според нуждите. Всичко това трябва да бъде придружено от повишаване на общото образование, особено на марксисткото образование. Само с такива действия може да се потисне всичко дребнобуржоазно в ума. Това е много деликатна и сложна политика. Следователно е необходим много образован и компетентен авангард на работническата класа, партия. И само методът на научния централизъм може да осигури компетентност. Над това работят служителите на в. „Проривист”.
М. Новин
8/05/2022
11.05.2022 11:23
