Няма сила клепачът натежал,

изцеден над листа мокър, пожълтял,

Ккриволичи молив, нито писал, нито цял,

останки от душа, с последни сили сбрал.

Липсва музика във тази стая,

акустика на вътрешния мир,

йодът стар под лепкавата марля,

единствен път към словесната ни шир.

Плочки стари, щорите във прах,

Едничко цвете, суха е пръстта,

диша пушек - чужди грях,

оставено на произвола на света.

Фабрика на мисълта е бил!

Истината отдалеч се смее,

леглото с пот отдавна е пропил,

и отдавна спрял е да живее.