Прочетен: 1390 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 04.08.2022 20:26
НЕЖНА Е НОЩТА
Като път се простира пред мене Нощта -
виждам сенки и мисли вградени случайно
... и Живота - самотно ухо на игла,
за която конецът се свършва
внезапно.
ФАР
Навярно все така изчаква края,
варосан от солта и сляп от нея,
с тояжка-лъч почуква в пустотата,
с която от години тук живее...
Но вече никой не го съжалява.
В пристанището дебнат параходи -
побойници със тъмни силуети,
за малко плячка струпана на кея.
Те винаги нанякъде ще тръгват
препълнени или пък полупразни
по дългите въжета от посоки,
а той е възел, който ще очаква!
... Брегът - далечно детство съществува
предаван само в морза на вълните...
И ето - нощ със писъка на кораб,
зад който хоризонтът губи смисъл -
навежда мачтата на този ден
надолу.
.
.
РЕКВИЕМ ЗА ЕДНА ГОЛЯМА ЛЮБОВ
Знам, ще ми кажеш, че често си тичала
към утрото с протегнати ръце,
но няма да повярвам.
Равнината е покрита с облаци
и техните кълбета са легнали в тревите.
Ще можеш ли да се провреш,
когато слънцето е стигнало встрани
от твоята надежда...?
Но мен не ме тревожат дните.
Те идват в пълна неусетност
и после се венчават със нощта.
Все твоят образ ме преследва
с протегнатите си ръце
към утрото, което не си срещала
и във което ще умреш...
СПОМЕН
Гледам небето от кръстове звездни запалено
и Невъзможното, търсещо в него цвета си...
Тъмен, денят е понесъл живота нанякъде
и е оставил стаените, втренчени в себе си къщи.
Може би сигурно в тази минута единствено това е,
че ще се върна отново на камъка с теб да приседна,
тъй както споменът вечно приседнал остава -
кратък кристал върху бялата сол на морето.
УБИЙСТВЕНО
Убийствено е да живееш в свят,
където всекидневно те покръстват.
Забравил името си. На лъжите - брат.
И от мечти по-мъртъв да възкръсваш.
Убийствено е безлюбовно сам
да скиташ сред тълпи петролночужди.
Сред говора си да се сепваш ням
и да осъмваш себе си прокудил.
Убийствено е в тази тишина
сред лятна жега зима да съзираш.
Да бъдеш себе си единствено в съня,
но в будна кома все да се намираш.
Убийствено е да намериш път,
отвеждащ те в самото нищо.
Пред прага на усмихнатата смърт -
декоративен въглен в стихнало огнище...
Нека вдъхновението ти е вечен спътник, Мисана!
Като ергенин, а и в казармата си шиех сам копчетата и конецът винаги се оказваше къс. Сега вече съм му отпуснал края, както се казва, и не мисля докъде ще стигне.
При тия съвременни радиовръзки дали фаровете имат някакво значение?
Животът наистина е убийствен, винаги звършва със смърт.
Емоции, душевни състояния и размисли, които задържат погледа на всеки ред!
Нека вдъхновението ти е вечен спътник, Мисана!
Кратките форми винаги са ме привличали с това, че с малко редове казват много.
Като ергенин, а и в казармата си шиех сам копчетата и конецът винаги се оказваше къс. Сега вече съм му отпуснал края, както се казва, и не мисля докъде ще стигне.
При тия съвременни радиовръзки дали фаровете имат някакво значение?
Животът наистина е убийствен, винаги звършва със смърт.
Фаровете са и нещо символично. Те са като митологичните циклопи - с едно всевиждащо око. Самите те са много по-виждащи от стоокия Аргус.
Ето че наваксвам!