Постинг
22.01.2021 06:55 -
НЕ ПИТАЙТЕ
Не питайте,
какви са ми мечтите
душата ми,
не вкарвайте във грях,
затичани са все пред дни,
тез пълните с живот на прах.
Не искайте от мен
мечтата, да е все из синева,
там в ледове на съдба,
покрита е и тя
от снежен прах.
Отдолу, на мечти
под завивка заснежена,
сърце
струни дърпа,
на съдба,
в скреж потънала.
Мечта под лед прозира,
и даже в смут,
опитва чаша топлина,
а времето,
възседнало разсъдък,
в тоз свят замръзнал,
из облаци мечти,
препуска,
и шиба бясно
покрита с лед съдба!
Не питайте,
какви са ми мечтите,
пришпорената в студ съдба,
усуква,
цеди сърце,
като планина
лед прораства,
душа зъзне из съдба.
Максим Велков
какви са ми мечтите
душата ми,
не вкарвайте във грях,
затичани са все пред дни,
тез пълните с живот на прах.
Не искайте от мен
мечтата, да е все из синева,
там в ледове на съдба,
покрита е и тя
от снежен прах.
Отдолу, на мечти
под завивка заснежена,
сърце
струни дърпа,
на съдба,
в скреж потънала.
Мечта под лед прозира,
и даже в смут,
опитва чаша топлина,
а времето,
възседнало разсъдък,
в тоз свят замръзнал,
из облаци мечти,
препуска,
и шиба бясно
покрита с лед съдба!
Не питайте,
какви са ми мечтите,
пришпорената в студ съдба,
усуква,
цеди сърце,
като планина
лед прораства,
душа зъзне из съдба.
Максим Велков
Няма коментари
