Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2017 08:07 - ГЬОТЕ - ПОЕЗИЯ - ваймарския Аполон
Автор: germantiger Категория: Поезия   
Прочетен: 6125 Коментари: 20 Гласове:
15

Последна промяна: 26.10.2017 09:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image


Но тъй красива

тъй добра бе тя,

че аз за нея бих си дал кръвта,

цветята си с кръвта ми да полива.

(на Лили Шьонеман)

 Ginta Lapina

 image

ЛИРИКА ОТ ГЬОТЕ хронологично според годините на творчество

 

А тя? Целувки тя желае

с очи, с лице, с уста, с гърди.

Отстъпва неопитността й

и твоят дълг не я щади.

Когато с теб я разсъблича,

Амур е някак по-скован,

оттегля се и не наднича;

очи прикрива хитро с длан.

 

 

Всуе търся ласките познати,

сладкия залог на любовта,

в стискането слабо на дланта ти

и в студа на твоята уста.

 

 

Античните поети

са посветили книги

на богове и музи,

но не и на любими.

Защо ли, ах, Анете,

щом всичко си за мене –

любима, бог и муза –

не дам на тази книга

прекрасното ти име?

(на Ана-Катарина Шьонкопф)

 

 

Сърцето бие – яхвам коня!

Едва помислил, аз летя.

Край мен е вечер и по склона

нощта се спуска над света.

Със здрач загърнат в полумрака

един гигантски дъб мълчи,

а мракът иззад гъсталака

се втренчва в мен със сто очи.

 

Луната тръпне по небето

над хълм от облачна мъгла.

И вихър бие ме в лицето,

и чувам как свисти с крила.

Нощта ме дебне с тъмни сили,

но смелостта е мой другар!

Кръв кипва в младите ми жили!

В сърцето ми пламти пожар!

 

Най-после! Радостта ти грее –

тя от очите ти шурти.

Сърцето ми за теб копнее.

Диханието си ми ти.

Свеж утренник порозовява

лицето ти за миг и то –

о, богове! – ме озарява...

Достоен ли съм и защо?

 

Зора, зори – денят се ражда!

Мълчи сърцето ми сега.

В целувките ни колко жажда!

В очите ти каква тъга!

На път! Ти свеждаш взор изгубен,

ти пак го вдигаш просълзен!

Блажен е който е възлюбен!

И влюбеният е блажен!

(на Фредерике Брион)

 image

 отново Ginta Lapina

Този, когото ти, геният, вдъхнови –

той не отстъпва ни пред бурята, ни пред дъжда

с обзето от ужас сърце.

Този, когото ти, геният, вдъхнови –

той пее и пее

напук на буреносните облаци,

напук на страхотния вятър

 

 

О, богове – над мене се смилете,

от тая зла магия ме спасете,

не трябва помощ в мечата беда!

Към вас простирам тежката си лапа,

кълна ви се все още знам да хапя

и сам ще сграбча свойта свобода!

 

 

... ход на чужденец,

със който по гробове

на свято минало пристъпвам

(един ден така ще вървят чужденците върху германските руини)

 

 

„Приятелю! Умереност –

това е истинското щастие!

С умереност навред ще си доволен!”

„О, колко мъдро! – промълвил орелът

и в себе си потънал мрачно. –

Ах, мъдрост! Ти говориш като гълъб!”

 

 

Помогна ли ми някой

в борбата с дръзките титани?

Избави ли ме някой

от смърт, от робство?

Не се ли справи ти самичко,

ти, мое свято, пламенно сърце?

А в свойта младост, в свойта доброта

измамено, признателност мълвеше

на спящия там горе!

 

Да те почитам? За какво?

Смекчи ли нявга болките

на притеснения?

Изтри ли нявга сълзите

на изтерзания?

Не сториха ли мъж от мене

всесилното време,

съдбата всевечна,

що имат власт над мене и над тебе?

 

Нима си помисли, че трябва

да мразя живота,

да бягам в пустини

затуй, че не озряха всички

разцъфнали мечти?

 

Да, ето ме, създавам люде

по образ мой –

човешки род, на мен подобен,

да страда, да плаче,

да тръпне в блаженство и радост

и да нехае за тебе,

както аз!

 Nina Agdal

image 

Кръвта ми се разплисква с бяс,

бушува, без да спре:

ту слаб, ту силен ставам аз,

ту зле, ту по-добре.

 

Пламти страстта ми с дива мощ,

расте от ден на ден.

За да съм с нея всяка нощ,

на всичко съм решен!

Готов съм да се покоря,

когато нареди.

Готов съм даже да умра

на нейните гърди!

 

 

Срещу всички сили тук

смело застани напук

и докрай на свойто дръж,

покажи се силен мъж

(когато истината е в теб – кажи я, напиши я, защити я)

 

 

аз няма устните си да раздвижа:

сега е време да се страда и мълчи.

(и да се гледа как Отечеството мре)

И ето ме в падението възвисен,

наказан без вина, щастлив и угнетен!

 

 

„Дарен си бил от Бога с благородна власт

към своето изкуство да гориш със страст.

Тя те подкрепяше във трудни времена

да надживееш всичко с леснина,

със болките си да се примириш

и върху рамото й да заспиш.

Смъртта за тебе е покой, не мъст.

Покрийте го със рохкавата пръст.

И нека бремето на гроба да тежи

по-леко от световните лъжи.”

 

 

Да, това е устата, която целувах тогава,

и очите с познатата светлина.

И тялото, сътворено за райска забрава

със своите меки извивки и топлина.

Беше ли някога с мене тя – мила и млада?

Тя ли бе или на моето въображение плод?

Беше! Тя се отдаде. Бягайки се отдаде...

 

 

Камъни, говорете! Високи палати, разказвайте!

Улици, звук проронете! Гений, жив ли си?

(писал го е за Рим, но в бъдеще някой ще го напише за умряла Германия)

 

 

Немската честност напразно търсиш по всички ъгли.

Има живот, има дейност – ред и приличие няма.

Всеки се грижи за себе си, недоверчив, горделив,

даже самите управници само за себе си мислят.

Чудна страна! Но уви! Тук Фаустина не виждам.

С болка напускам страната – Италия не е това.

(ако днес Гьоте беше жив, щеше да го напише за меркелова „германия”)

 

 

Трогва тълпата кресливецът, последователи много,

а пък малцина със почит към умния се отнасят.

Често бездарни картини са чудотворни икони.

Духовни творения не се създават за паплач.

 

„Свети Йоан във калта” онази черква се казва.

А с право днес „Свети Марко в калта” аз бих нарекъл Венеция.

(мултикултурална или мултиКАЛНА „германия” днес)

image 

Abe Lee Kershaw

Питате какво момиче искам да имам. Имам го.

Точно каквото го искам. С няколко думи казано,

аз на морето отидох и си потърсих там миди. В една

бисер открих; оттогава тя до сърцето е скътана.

 

Дълго говореха знатните само на френски език.

Слабо почитаха пня, който зле с него си служеше.

Днес цял народ възхитено френския език ломоти.

Властници, не се сърдете: стана, каквото искахте.

(негерманското над германското, безроден народ говорещ денглиш)

 

 

И ПОДВИЗИ, и поуки самомнително презира

християнската надменност при чудесата Господни.

Но украсява себе си и голия си Спасител

със най-доброто, което езичникът е оставил.

 

ВЯРВАЩИ те последваха – сбъркаха правите пътища

в своето земно битие, както самият ти впрочем.

Аз да те следвам не искам, просто до края на дните си

искам доволен да стигна като разумен човек.

Днес все пак ти се подчиних – поемам към планината.

Май не си хич екзалтиран? Сбогом, царю на юдеите!

 

КАКВИТО християните, такива и стоиците.

Свободен човек не става ни стоик, ни християнин.

 

ВЪН, юдеи и неверници! – проклина християнин фанатик.

О, християни и неверници проклети! – юдейска брада бърбори.

Меч да сече християните, а юдеите – огъня! –

подигравателно пее някакво турско дете.

Кой е най-умен? Решавай! Но ако тези глупаци

В твоя палат се намират, Господи, ще го отмина!

 

НАИВНО вярвах, че от други ще мога да науча нещо.

Четиридесетгодишен бях, когато скъсах със заблудата.

От глупост вярвах, че ще мога да поуча други.

Съдба, ти поучавай всекиго, съгласно неговите нужди!

 

НЕ СЕ сърдете, жени, че ни пленява момичето.

Вас ще огрее през нощта огънят, който то пали.

 

КАЗВАТ ми всички, че дете ти ме мамиш.

О, все така, все така ме мами.

 

 

Искате вярващи, да ви харесат невярващи?

Похот рисувайте, но – също и дявола там!

 

Немското тяло реша ли да търся, аз зная къде е,

само че немският дух, него къде да съзра?

(днес няма ни тяло германско, ни дух – има мигрантланд)

 

Робски душички, също умерят да мразят тиранин,

но ставаш ти велик едва тогава, когато намразиш тиранството цяло!

 

 

Половин победа дързостта е...

 Zoe Boyle

 image

Като дете ти с кротост неприсъща

търчеше с мен напролет из полето.

„Да беше моя рожба, там, където

търчахме, бих ти вдигнал чудна къща!”

 

В щом съзра светът да е разгръща,

ту в скръб, ту в радост виждах ти лицето.

„Ако ми бе сестра, сърцето клето

при теб щастливо щеше да се връща!”

 

Но ти растеше чиста и невинна

и моето сърце те заобича;

с прегърдки се цери подобна рана.

 

Не! Виждам те от днес като принцеса,

пред чийто бегъл поглед коленича

и сам съм в плен на своята забрана.

 

 

Засъхва неочаквано сълзата;

та той е влюбен в мен и ме обича,

макар сега оттук да е далече!

 

Чуй шепота любовен на тъгата!

Пред волята ти с радост коленича

и съм щастлива. Знак очаквам вече!

 

 

Щом пламне от зараза обществото,

ще се наложи да го изоставя;

 

Надменен бях и днес съм под заплаха...

и бездни ме влекат от върховете.

 

 

Оставят мъртвите народи

най-бледи сенки в тоя свят –

човек сред тях напразно броди,

сломен търчи напред назад.

(убитите демографски народи днес също)

Към сянка шом посягаш ти,

в ръцете вятър ти остава.

Да! Който сенки все пласти,

накрая в мрачна нощ се озовава.

 

 

Тя с целувки ме омая,

възроди ме с весел смях...

Беше облак в Рая.

Аз я гледай и мълчах.

 

Съществуваше ли тя?

И къде избърза тайно?

Беще тук, но отлетя –

и ме промени безкрайно.

 

 

Тя е там, аз съм тук –

и все пак един до друг.

 

Пролетни цветя цъфтят

върху снежната й гръд.

 

В погледа й се чете

нежен порив на дете

и в прегръдките – една

властна обич на жена.

 

 

Ако към творчество си устремен,

за да се породи магия – оставай сам!

 

 

Аз спях среднощ – сърцето ми не спеше

от обич, сякаш светло бе пред мен.

Денят изгря, а мракът в мен пълзеше;

не ми донесе нищо този ден.

 

 

Тя бе такава... – несравнима,

каквато няма, няма и да има.

 Sarah Gadon

image 

ЙОХАНА ЗЕБУС

В памет на 17-годишната мила и добра хубавица от село Бринен, която загина на 13 януари 1809 г. при ледохода на Рейн и големия пробив на дигата при Елеверхам, давайки помощ. (думи написани от Гьоте, за това селско момиче, което намира своята смърт при опит да спаси жена с три деца – баладата е написан на 13 май 1809 г.)

 

Пробила бента, клокочи вода,

в полето втурва се на свобода.

„Ела с мен, мамо, ще те пренеса,

вълните още страшни не са.”

„Макар че виждам и своя хал,

но за съседката ми е жал –

с три рожби!... Да полудееш от скръб!”

Тя вече майка си носи на гръб.

„Към Брюле тръгвайте! Сухо е там,

след малко помощ аз ще ви дам;

към Брюле бързо, идвам завчас,

вземете само козата ми с вас!”

 

Помела бента, клокочи вода,

в полето носи се на свобода.

Достига с майка си стръмен бряг

и хуква Зюсхен обратно пак.

„Почакай! Чакай! Водата расте,

нима ги знаеш къде са те!

И пътят вече е потопен!”

„Отивам! Помощ чакат от мен!”

 

Помела бента, водата ври,

като море тя всичко покри.

А Зюсхен крачи по своя път,

вълните нека отвред бучат,

Към Брюле бързо, бързо върви –

напразно е вече това, уви!

 

Изчезва бента, морето шуми,

на малък хълм те стоят сами.

Но ето – зейва въртоп и с вой

децата и майката дърпа той;

улавя рога едното дете,

но после скриват се всички те!

Стои тъй Зюсхен, развяла коси –

кой най-благородната ще спаси?

Стои тъй Зюсхен – красива звезда,

но няма от сватове и следа.

Изчезна пътят, само море,

но няма ладия тук да спре.

Небето поглежда за сетен път

и мълват вълните нейната плът.

 

Ни бент, ни поле! Само тук и там

стърчи дърво или замък голям.

Покрито е всичко с вода и лед,

но нейният образ трепти навред.

Отново изникват поле и лес,

красивата Зюсхен оплакват днес.

А който забрави тия черти –

забрава приживе да го слети!

 








Гласувай:
15



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - ...
26.10.2017 08:40
Избора на текст е мой

Преводите са на различни преводачи на различни стихове по изданието на Гьоте том 1 от 1980 г. Народна култура София

Позволих си на 3 места да "барна/пипна" превода, честно казано - благодарности на преводачите, но не съм доволен от превода на много от стиховете - тромав, неразбран е на моменти.
цитирай
2. planinitenabulgaria - Гьоте е мой любимец, а любимият ми роман е неговата трагедия "Фауст".
26.10.2017 09:17
Ето какво може да каже един такъв велик човек":

" Честният човек, дори в мъгляв стремеж съзнава где е пътят към доброто."

"Живот и свобода добива само този, който всеки ден ги завоюва в борба."



цитирай
3. planinitenabulgaria - И едно стихотворение от Гьоте, подходящо за по-зрели в живота хора:
26.10.2017 09:22
ПОСВЕЩЕНИЕ

Пак идете вий, призрачни видения,
що с мътен взор съгледах нявга аз.
Дали да ви прегърна с вдъхновение?
Копнее ли сърцето ми по вас?
Тълпите се, в мъгла и здрач родени –
о, шествувайте с чародейна власт!
В магьосен лъх обвени, вий летите –
и млада сила будите в гърдите.

Със вас възкръсва младостта щастлива,
и скъпи сенки пак край мен сноват,
като легенда древна се разлива
на първа дружба и любов гласът,
скръбта ведно със жалбаата горчива
ми спомня моя смътен жизнен път
и милите другари, що умряха
и много дни на радост не видяха.

Тез късни песни аз пред тях не пея,
а първите на тях съм нявга пял!
отмина дружбата предишна, с нея
и първият привет е отзвучал.
Пред чужди мойта скръб ще оживее,
изпълва ме възторгът ми с печал,
а живите, в които радост буди
напевът мой, съдбата ги прокуди.

И чувствам забравено копнение
по оня свят от неми духове.
Със тихи звуци мойта песен стене,
като Еол със арфата зове.
Аз тръпна пак, аз плача в умиление
и нежно е суровото сърце!
Каквото имам днес, обви забрава -
което бе отдавна, оживява.

Преводът - според мен прекрасен! - е на Димитър Статков.

цитирай
4. ard - добро утро :)
26.10.2017 10:04
Благодаря ти germantiger, че популяризираш Гьоте в блога чрез избрани негови поетични творби.

"КАКВИТО християните, такива и стоиците.

Свободен човек не става ни стоик, ни християнин."

Доколко сме свободни днес?

"Нима си помисли, че трябва

да мразя живота,

да бягам в пустини

затуй, че не озряха всички

разцъфнали мечти?"

Дори и в пустинята човек не може да избяга от себе си.

Или от съдбата си, ако вярва че има съдба!
цитирай
5. planinitenabulgaria - Има една разлика между германките и българките, позната на специалистите:
26.10.2017 10:05
Бългърките са с по-силно сексуално излъчване!
И германките са много красиви, както българките, но някак светят с по-синя, студена светлина...
цитирай
6. germantiger - ...
26.10.2017 10:15
planinitenabulgaria написа:


" Честният човек, дори в мъгляв стремеж съзнава где е пътят към доброто."



Това ми хареса - мисля, че е вярно и показва същността и разликата в качествения и некачествен човек.

Стихотворението не съм го срещал, благодаря ти :)
цитирай
7. germantiger - ...
26.10.2017 10:20
ard написа:
Благодаря ти germantiger, че популяризираш Гьоте в блога чрез избрани негови поетични творби.

"КАКВИТО християните, такива и стоиците.

Свободен човек не става ни стоик, ни християнин."

Доколко сме свободни днес?

"Нима си помисли, че трябва

да мразя живота,

да бягам в пустини

затуй, че не озряха всички

разцъфнали мечти?"

Дори и в пустинята човек не може да избяга от себе си.

Или от съдбата си, ако вярва че има съдба!


За свободата - както знаем тя е услвона, така да я наречем.

ТОЙ ИМА ПРЕДВИД СВОБОДАТА В СЕБЕ СИ, убеден съм

А ТИ ПОВЕЧЕ УСЛОВИЯТА ИЗВЪН НАС

той е вгледан повече интро, ти екстро обществено

......

Стиховете, които цитираш - моя грешка е, че не поясних - те са пасажи от "Прометеус"/прометей на Гьоте и са как да кажа - антирелигиозни ;) това са думи на Прометей към Бог
цитирай
8. germantiger - ...
26.10.2017 10:24
planinitenabulgaria написа:
Бългърките са с по-силно сексуално излъчване!
И германките са много красиви, както българките, но някак светят с по-синя, студена светлина...


Въпрос на вкус

За мен например никоя българка, никоя средизмноморка от горещите италиански или испанки например не са сексуални и грам пред нещо северно.

Предполагам някой от южна америка или алфредо торрес ще ми каже, че кубинките от каринския басейн или бразилките на юг са повече сексуални като излъчване от българките да кажем - е, за мен не.

Разбира се, знам битуващата теза и явно истина, че загара, темперамента и южняшкото е ПЛЪТСКО в повече - етот ова е точната дума, защото за мен сексуално нищо южно не е пред северно. Плътско да, сексуално не, според мен.
цитирай
9. ard - Прометей и Бог :)
26.10.2017 10:28
Добре тогава, оставям Прометей и Бог и се връщам на :

"Всуе търся ласките познати,

сладкия залог на любовта,

в стискането слабо на дланта ти

и в студа на твоята уста."

Ако несподелените любови на Гьоте са били причина за създаването на много от стиховете и творбите му, да приветстваме тогава всяка от неговите несподелени любови, останали в/за историята. Иначе нямаше никой да ги знае вероятно.
цитирай
10. germantiger - ...
26.10.2017 10:32
ard написа:
Добре тогава, оставям Прометей и Бог и се връщам на :

"Всуе търся ласките познати,

сладкия залог на любовта,

в стискането слабо на дланта ти

и в студа на твоята уста."

Ако несподелените любови на Гьоте са били причина за създаването на много от стиховете и творбите му, да приветстваме тогава всяка от неговите несподелени любови, останали в/за историята. Иначе нямаше никой да ги знае вероятно.


Той е бил галеник на съдбата и почти е нямал несподелени любови, тъкмо обратното - прекалено много се е радвал на женско внимание и дори обожание :)

Споменатия от теб стих наистина сочи към нещо несподелено или към спомен.
цитирай
11. germantiger - ...
26.10.2017 10:37
planinitenabulgaria написа:
Бългърките са с по-силно сексуално излъчване!
И германките са много красиви, както българките, но някак светят с по-синя, студена светлина...


Съгласен съм със споменатото от теб, но в моите постинги не става дума за сексуалност - тези ми за литература не.

В ИЗОБРАЖЕНИЯТА КОИТО ПОЛЗВАМ В ПОСТИНГИТЕ МИ ЗА ЛИТЕРАТУРА НЯМА СЕКС - ЗА МЕН ТОВА НЕ Е СЕКС, А ИДЕАЛИЗАЦИЯ, НАДЧОВЕШКО, ОБРИЧАНЕ, НЕДОСТИЖИМОСТ.

Човек не трябва да посяга на елфките, може да им се възхищава и издига, казано на шега, а елфически са само северните жени - в този смисъл южнячка, ориенталка или българка е едно нищо пред това. В "категорията" която аз съм зибрал да представям в блога си - северното няма равно и е нива над всичко друго.
цитирай
12. veilet - Гьоте- грандиозен Титан по множество на своите присъщи дарби!
26.10.2017 10:41
Познат на света най- вече с поетичните си творби, но той е бил повече от поет и писател. Едно непокорно и чувствено сърце, страстна и изследователска Натура, многопластов по интереси и житейски търсения. Тук в постинга е представен кратък откъс от неговото творчество, но аз ценя и трудовете му като научно- природен изследовател, които му отреждат пионерското място сред световните откриватели, дали огромния си принос в опознаване света на растения, минерали и животни. Изобщо Гьоте е една дълга тема за обсъжданер зависи от кой аспект на неговите таланти човек иска да го разгледа. Стиховете като подбор ми харесаха и те подчертават финеса на Гьотевия вътрешен свят.
цитирай
13. germantiger - към планинитенабългария
26.10.2017 10:42
И като стана дума за сексуалност

доминиращата теория за появата на блондините хора е именно сексуална - погледни в интернет и ще прочетеш как според науката се появяват поради "сексуален подбор" блондинките и това не е шега, а до момента що-годе построена теория :)
цитирай
14. germantiger - ...
26.10.2017 10:48
veilet написа:
Познат на света най- вече с поетичните си творби, но той е бил повече от поет и писател. Едно непокорно и чувствено сърце, страстна и изследователска Натура, многопластов по интереси и житейски търсения. Тук в постинга е представен кратък откъс от неговото творчество, но аз ценя и трудовете му като научно- природен изследовател, които му отреждат пионерското място сред световните откриватели, дали огромния си принос в опознаване света на растения, минерали и животни. Изобщо Гьоте е една дълга тема за обсъжданер зависи от кой аспект на неговите таланти човек иска да го разгледа. Стиховете като подбор ми харесаха и те подчертават финеса на Гьотевия вътрешен свят.


Права си, с минералите и сбирката му да, но с цветовете и теорията не се е справил много добре, все пак аз съм лаик и не мога да дам задълбочена оценка за Гьоте, но си абсолютно права за неговия многопластов гений, единствено с рисуването не му се е получило, а е упорствал и много е искал да бъде високо ниво в това.

Лично аз харесвам най-много ВИЛХЕЛМ МАЙСТЕР - за ментова е гайд/ръководство :) за превръщане в личност, освен това и един нетипичен роман от тези за изграждането и израстването на една личност. След Вилхелм Майстер поставям РОДСТВА/СРОДСТВА ПО ИЗБОР - за мен това е прекрасно и ниво над Вертер, ясно е че са различни все пак.

От непрозата му поставям на първо място ЕГМОНТ за който направих преди време постинг.
цитирай
15. germantiger - към вайлет
26.10.2017 10:55
за мен казано така условно

ВИЛХЕЛМ МАЙСТЕР Е УМА

ЕГМОНТ Е ДУХА

РОДСТВА ПО ИЗБОР Е ТЯЛОТО
цитирай
16. viva1122 - G_T...
26.10.2017 15:26
Няма как да не вляза в блог.бг за да коментирам поезията на Гъоте
- "по-добре късно, отколкото никога" да се запозная от части с нея, понеже по принцип не чета поезия или по-скоро малко чета, но стойностно според мен. Така че ... - с две думи -възхитена съм.
Няма как да не съм - един поет, който има какво да каже, който има богат езиков речник, но то се разбира от малкото, което съм чела / въпреки че не знам немски, и преводите може би не могат да отразят всичко точно и все пак... много добри/. И не на последно място, а може би и на първо, излиза от душата на поет. Само така една поезия може да достигне сърцата на хората, дори и на такива като мен - не винаги и малко четящи стихове.

Благодаря ти за представянето и оформлението с тези прекрасни фотоси и клипове - от фотоси за мен са великолепни - първото момиче - направо елф и четвъртото Nina Agdal със своята естествена красота и очарование.

Поздравления - за мен беше удоволствие!

Приятен ден!
цитирай
17. syrmaepon - Много силно!
27.10.2017 11:37
че аз за нея бих си дал кръвта,

цветята си с кръвта ми да полива.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: germantiger
Категория: История
Прочетен: 4622349
Постинги: 412
Коментари: 7517
Гласове: 21816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031