Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.07.2017 04:33 - Германия и децата - преди и сега - Ерих Кестнер
Автор: germantiger Категория: Поезия   
Прочетен: 7029 Коментари: 21 Гласове:
16

Последна промяна: 28.07.2017 12:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Мои "щрихи" в скоби - можех да напиша абзаци или дори есе 

Децата и възпитанието в Германия през 1931г.

Антон и Точица - Puenktchen und Anton


image
Nadine Leopold - австрийка

Ерих Кестнер е определян като детски писател, а аз уверено мога да кажа, че той пише книги не за деца, а за възрастни и родители! Героите в книгите му са деца, формата, маниера, изказа е детски почти винаги, но поученията и мъдроста му дори са за възрастните.

 

................

                ПЪРВОТО РАЗМИШЛЕНИЕ СЕ ОТНАСЯ ДО ДЪЛГА

А сега искам да ви запитам следното: Кои от тия хора ви харесаха и кои не? Ако ми позволите, ще кажа какво мисля аз: Точица ми се харесва много, дебелата Берта също. За господин Поге още не мога да си съставя мнение. Но майката на Точица просто не мога да понасям. Нещо ме дразни у тая жена. Тя не се грижи за мъжа си. Тогава защо се е омъжила за него? Не се грижи и за детето си: Защо го е създала тогава? Тая жена пренебрегва своя дълг, прав ли съм? Никой не би имал нищо против, гдето тя обича да ходи на театър или на кино, или, ако щете, и на шестдневните надбягвания. Но преди всичко тя е майка на Точица и съпруга на г-н Поге. А щом забравя това, има много здраве от нас. Така ли е?
(Кариеристката бяла жена и кифлата в края на 20-и и в началото на 21-и век е това)

 image

ВТОРОТО РАЗМИШЛЕНИЕ СЕ ОТНАСЯ ДО ГОРДОСТТА

Не знам как мислите вие. Смятате ли, че е правилно едно момче да готви? Да препаше престилката на майка си, да бели картофи, да ги слага в тенджера, да ги посипва отгоре със сол и какво ли не още?

            Паул, с когото говорих по този въпрос, каза:

            — Аз не бих готвил. Дори и през ума не ми минава.

            — Хм — рекох аз, — ами ако майка ти е на легло и е болна, и лекарят е наредил тя да яде повече и редовно, защото инак би могла да умре…

            — Е добре — отвърна бързо Паул, — тогава и аз бих готвил, точно като вашия Антон. От мен да мине, на въпреки това бих се срамувал. Готвенето не е работа за момчета.

            — Ако си играеше с кухня за кукли, може би щеше да имаш причини да се срамуваш! — казах му аз. — Но ако полагаш грижи болната ти майка да се нахрани навреме, по-скоро можеш да се гордееш. С това би могъл да се гордееш много повече, отколкото че скачаш четири метра.

            — Четири метра и двадесет — каза Паул.

            — Виждаш ли! — извиках аз. — И ти си въобразяваш вече какво ли не!

 

ТРЕТОТО РАЗМИШЛЕНИЕ СЕ ОТНАСЯ ДО ФАНТАЗИЯТА

Сигурно ви е направило вече впечатление, че Точица е, момиче с доста разнородни прояви. Тя се кланя пред стената и и продава кибрит, преоблича се и влачи след себе си кучето в тиган, сетне го слага в леглото си и си въобразява, че то е вълк и трябва да я изяде. Моли месаря Булрих да пее с нея на четири гласа. И накрая дори си въобразява че има израстък. Тя си представя неща, каквито изобщо не съществуват или пък в действителност са съвършено различни от онова, което си представя.

            Чел бях някога за един човек, който имал извънредно развита фантазия и затова сънищата му били извънредно живи. Веднъж например сънувал, че скача от прозореца. Събудил се и видял, че действително лежи на улицата. За щастие той живеел на партера. Но представете си, че нещастният човек живееше на четвъртия етаж! Тогава фантазията му щеше да стане опасна за живота. Фантазията е чудесно качество, но трябва да се обуздава.

Logan Shroyer - млад us актьор с "германоговоряща" фамилия

 image

           
           — И тъй, довечера ще се-срещнем пак — каза Точица.

            Антон кимна.

            Докато стояха така, Готфрид Клепербайн случайно излезе от вратата и поиска да мине край тях.

            — Чакай малко! — извика Антон. — Имам да ти кажа нещо важно.

            Готфрид Клепербайн се спря.

            — Марш в къщи! — каза Антон на Точица.

            — Сега ли ще го разкъсаш във въздуха? — запита Точица.

            — То не е женска работа — отговори той.

            Госпожица Андахт и Точица влязоха в къщи. Вътре Точица веднага се спря и занаднича през стъклото на вратата. Но Антон не знаеше нищо.

            — Слушай добре! — каза той на Клепербайн. — Ако обезпокоиш още веднъж малката, ще има да се разправяш с мен. Тя е под моя закрила. Разбра ли?

            — Ти и твоята нежна годеница! — изсмя се Клепербайн. — Пощурял си напълно!

            В този миг той изяде такава плесница, че седна на паважа.

            — Чакай само! — извика той и скочи на крака.

            Но тогава изяде втора плесница, този път от другата страна и отново седна.

            — Чакай само! — каза той, но от предпазливост направо си остана седнал.

            Антон пристъпи още една крачка към него.

            — Казах ти го днес с добро — му рече той. — Но ако чуя отново нещо, ще те напердаша както трябва.

            С тия думи той мина покрай Готфрид Клепербайн и повече не го погледна.

            — Брей! — си каза Точица зад вратата. — Бивало си го това момче!
(Днес в "германия" е обратно - мигрантските деца бият германските, както в България циганетата бият българчетата)

 image

            ЧЕТВЪРТОТО РАЗМИШЛЕНИЕ СЕ ОТНАСЯ ДО СМЕЛОСТТА

На това място искам да поговоря малко за смелостта. Антон току-що удари две плесници на едно момче, което е по-голямо от него. И човек би могъл да си каже, че Антон е проявил смелост. Но това съвсем не беше смелост, а ярост. А пък между тия две думи има малка разлика, макар че окончанията са еднакви.

            Смелост може да има човек само когато е хладнокръвен. Когато един лекар, за да изпита дали е на прав път, впръска в тялото си опасни за живота бактерии и накрая се ваксинира с някакъв противодействуващ серум, който е открил, той показва смелост. Когато един полярен изследовател отпътува за Северния полюс с няколко шейни, запрегнати с кучета, за да прави своите изследвания, той доказва смелостта си. Когато професор Пикар се издига в стратосферата с балон, въпреки че никой преди него не е бил там горе, тогава той е смел.

            Известен ли ви е случаят с професор Пикар? Интересно беше. Той искаше да се издигне на няколко пъти, но все се отказваше, понеже времето било неблагоприятно. Вестниците вече се шегуваха е него. Хората се смееха, като видеха снимката му. Но той изчакваше подходящия момент. Беше толкова смел, че предпочиташе да му се присмиват, отколкото да постъпи глупаво. Той не беше безумно смел, не беше побъркан, беше просто смел. Искаше да изследва нещо, а, не да гони слава.

            Смелостта не се доказва само с юмрук, за нея трябва и ум.
(Все повече момчета-деца страдат от липса на смелост)

 image

            Антон надникна в малкия килер. Имаше още картофи. На дъската за рязане беше останало само едно малко парченце сланина. Ако утре намажеше с него тигана, може би щяха да станат пържени картофи. Но от стоте грама лебервурст пак не излезе нищо. А тъй му се ядеше лебервурст!

            Той събу обувките си, сложи парченцата портокал на една чинийка, изгаси светлината, и се измъкна от кухнята. На вратата на спалнята се спря и долепи ухо до дъската. Майка му спеше. Момчето долови спокойното й дишане. От време на време тя дори изхъркваше леко. Антон прокара гальовно ръка по вратата и се усмихна, понеже майка му изхърка пак. След това се промъкна в дневната. Съблече се на тъмно, метна дрехите си на стола, остави парите в кутията с водни бои, пропълзя до канапето и се зави.

            Заключи ли вратата на коридора? Затворен ли беше кранът на светилния газ? Антон се замята неспокойно в леглото си, след това стана още веднъж и провери дали всичко бе в ред.

            Всичко бе в ред. Той легна пак. Беше решил задачите. Беше се подготвил и за диктовката. Дано господин Бремзер не изпрати писмо на мама! Тогава щеше да излезе наяве, че вечер стои на Вайдендамския мост и продава връзки за обувки. Имаше ли още достатъчно връзки за обувки? Кафявите като че ли нямаше да стигнат още за дълго. Хората, изглежда, носеха повече кафяви, отколкото черни обувки. Или пък кафявите връзки се късаха по-бързо.

            Антон се обърна на страната, на която обикновено заспиваше. Дано майка му оздравее напълно! Най-сетне той заспа.

 Dakota Fanning - американска актриса с германски произход, както и Аменда Зайфридimage

            — Извинявайте, господа — каза Точица, — моля, бихте ли отишли пак по местата си? Трябва да говоря на четири очи с господин Бремзер.

            Учителите се разсмяха и отново насядаха по столовете. Но те вече почти не разговаряха помежду си, а наостриха уши.

            — Аз съм приятелка на Антон — каза Точица. — Той ми разправи, че ако продължавало тъй, щял сте да пишете на майка му писмо.

            — Точно така. А пък днес в час по география беше извадил дори от джоба си една тетрадка и пресмяташе нещо. Писмото за майка му ще замине още днес.

            Точица на драго сърце би опитала дали човек може да се огледа в голото теме на господин Бремзер, но сега нямаше време за това.

            — Е добре, тогава слушайте внимателно! — каза тя. — Майката на Антон е много болна. Тя беше в болница, там и изрязаха някакво растение, не, някакъв израстък, и сега вече от седмици лежи в къщи и не може да работи.

            — Не знаех това — каза господин Бремзер.

            — И тъй, тя сега е на легло и не може да готви. Но нали все пак някой трябва да готви? И знаете ли кой готви? Антон готви. Мога да ви кажа: варени картофи, бъркани яйца и тям подобни работи. Просто великолепно!

            — Не знаех — отговори господин Бремзер.

            — Освен това тя от седмици насам не може да печели пари. Но нали все пак някой трябва да печели пари? И знаете ли кой печели парите? Печели ги Антон. Вие, разбира се, не знаехте и това! — Точица се ядоса. — Какво знаете вие всъщност?

            Другите учители се разсмяха. Господин Бремзер се изчерви, изчерви се дори голото му теме!

            — А как печели пари? — запита той.

            — Това не мога да издам — отвърна Точица, — мога да ви кажа само толкова: горкото момче се съсипва денем и нощем. То обича майка си и се труди, готви, печели пари, плаща храната, плаща наема, а когато се подстригва, изплаща на части. Чудя се изобщо, че не спи през време на всичките ви уроци!

            Господин Бремзер мълчеше. Другите учители слушаха внимателно. Точица продължаваше с пълна пара.

            — А ето вие сядате и пишете на майка му писмо, че момчето било мързеливо. Това вече на нищо не прилича. Ако изпратите писмо, горката жена от уплаха веднага ще се разболее пак! Може би заради вас ще й пораснат още няколко израстъка и отново ще трябва да отиде в болница. Но тогава вече и момчето ще се разболее. Гарантирам ви! Няма да издържи още дълго тоя живот.

            Господин Бремзер каза:

            — Само не се карай толкова! А защо самият той не ми е разправил това?

            — Тук сте прав! — рече Точица. — И аз го запитах, а знаете, ли какво ми каза той?

            — Какво? — запита учителят, а колегите му, които отново бяха станали от столовете си, образуваха полукръг около малкото момиче.

            — „Предпочитам да си отхапя езика“, тъй ми каза осведоми го Точица. — Може би е много горд.

            Господин Бремзер се дръпна от прозоречната дъска.

            — Е добре — каза той, — няма да пиша писмото.

            — Правилно — рече Точица. — Вие сте мил човек! Веднага си го помислих и много благодаря!

            Учителят я изпрати до вратата.

            — И аз ти благодаря, детето ми!

            — И още нещо — каза Точица, — докато не съм го, забравила: да не вземете да кажете на Антон, че съм идвала; при вас!

            — Нито думичка — отвърна господин Бремзер и погали, ръката й.

            В този миг удари звънецът, занятията започнаха отново.

            Точица префуча надолу по стълбите. Качи се в колата при господин Холак и потегли за дома. През целия път тя се друсаше на седалката и тихичко си тананикаше.

 

            ОСМОТО РАЗМИШЛЕНИЕ СЕ ОТНАСЯ ДО ПРИЯТЕЛСТВОТО

Не зная дали ми вярвате или не, но завиждам на Точица. Рядко се представя на човек подобен случай да бъде полезен на приятеля си. И колко рядко може да се изпълни толкова тайно една приятелска услуга! Господин Бремзер няма да пише писмо на майката на Антон. Господин Бремзер няма да хока вече момчето. Отначало Антон ще се учуди, после ще се зарадва, а Точица тайно ще потрива ръце. Нали тя знае как се е стигнало до това! Ако не беше тя, работите щяха да се объркат.

            Но Антон няма да узнае нищо. Точица не се нуждае от благодарност. Награда за нея е самата постъпка. Всичко останало не би увеличило, а по-скоро би намалило радостта и. Пожелавам на всекиго от вас такъв добър приятел! И ви пожелавам също така случай да му окажете приятелски услуги, без той да узнае. Помъчете се да разберете колко щастлив е човек, когато прави другите щастливи.

 

            ДЕВЕТОТО РАЗМИШЛЕНИЕ СЕ ОТНАСЯ ДО САМООБЛАДАНИЕТО

            Харесва ли ви Антон? Аз много го обичам. Но да избяга ей така и да остави майка си, откровено казано, това не ми се нрави много. Докъде щяхме да стигнем, ако всеки, който сгрешеше нещо, вземеше да бяга! Мъчно можем да си го представим. Човек не бива да губи ума си, трябва да го държи на мястото му.

            И с други работи става така. Например някое момче получило слаби бележки или пък учителят писал на родителите писмо, или пък някое дете счупило, без да иска, в къщи скъпа ваза. И колко често след това четем във вестниците: „Избягал от страх да не бъде наказан. Никъде не може да се намери. Родителите се опасяват от най-лошото.“

            Не, не бива така! Когато е направил нещо, човек трябва да се овладее и да не бяга от отговорност. Ако толкова се страхува от наказание, по-добре би било предварително да премисли.

            Самообладанието е важна, ценна черта. И най-важното: човек може да се приучи към самообладание. За да не се впуска в необмислени постъпки, Александър Велики всеки път броял до тридесет. Великолепна рецепта! Използувайте я винаги, когато стане необходимо.

            А още по-добре е да броите до шестдесет!

 

            ДЕСЕТОТО РАЗМИШЛЕНИЕ СЕ ОТНАСЯ ДО СЕМЕЙНОТО ЩАСТИЕ

            Възрастните си имат свои грижи. И децата си имат свои грижи. Но понякога грижите са по-големи и от децата, и от възрастните, и понеже са толкова големи и широки, хвърлят голяма сянка. Попаднат ли под тая сянка, родителите и децата почват да зъзнат. И когато детето отиде при баща си, за да го пита нещо, той само изръмжава:

            — Я ме остави на мира! Главата ми се е надула!

            Тогава детето се завира някъде, а бащата се скрива зад вестника си, И когато майката влезе в стаята и запита: „Какво се е случило?“, двамата отговарят: „А, нищо особено!“ И с това семейното щастие отива по дяволите.

            Други родители пък се карат или като родителите на Точица никога не са в къщи и поверяват децата си на чужди хора, например на някаква си госпожица Андахт. Или на някой друг. И тогава…

            Докато пиша това размишление, идва ми изведнъж наум, че всъщност то трябва да се прочете от възрастните. И тъй, задими ли някой път в къщи пак, отворете тая страница и я подайте на родителите си да я прочетат. Нали? От това няма да има вреда.

Heather O"Rourke

 image

            ЕДИНАДЕСЕТОТО РАЗМИШЛЕНИЕ СЕ ОТНАСЯ ДО ЛЪЖАТА

            Точица мами своите родители, в това няма никакво съмнение. И колкото да е симпатична инак, отвратително е, че лъже. Ако сега беше тук и я запитахме: „Слушай, не те ли е срам? Защо лъжеш родителите си?“, какво щеше да ни отговори тя? Впрочем тъкмо сега тя стои на Вайдендамския мост и не бива да я безпокоим там. Но какво ли би ни казала, ако седеше при нас?

            — Виновна е госпожица Андахт! — би отвърнала тя.

            Ала това би било празно извинение.

            Защото, щом човек не иска да лъже, никаква сила на света не ев състояние да го застави. Но може би Точица се страхува от гувернантката си? Може би госпожица Андахт е заплашила детето?

            Тогава достатъчно е Точица да отиде при баща си и да каже:

            — Директоре, госпожицата ме накара да ви лъжа!

            И той веднага би уволнил госпожица Андахт и нейна заплаха би отишла напразно.

            Но едно си остава — че Точица лъже, а това е нещо много неприлично. Дано, поучена от преживяното, тя се поправи престане да лъже!

 

            ДВАНАДЕСЕТОТО РАЗМИШЛЕНИЕ СЕ ОТНАСЯ ДО НЕГОДНИЦИТЕ

            Готфрид Клепербайн е негодник. Представители на този човешко-животински вид се срещат вече и между децата и това е особено тъжно.

            Негодникът се познава по редица признаци. Щом някой е мързелив, а на това отгоре злорад, коварен и лаком, алчен за пари и лъжлив, човек може да се обзаложм сто на сто, че това е негодник. Да направиш порядъчен човек от такъв негодник — това е може би най-трудната задача, която може да се измисли. Истинска дреболия в сравнение с нея е да напълниш сито с вода. Защо е така? Нима ако обясниш някому колко хубаво и благотворно е да бъдеш почтен, той не би трябвало да положи всички усилия, за да стане порядъчен.
(Сещам се за ливанската мафиа в Берлин, която десетилетия наред ползва собствените си деца, а една германска юристка разплела това - Кирстен Хайзиг, ако добре помня, беше намерена мъртва ден преди издаването на книгата й за това)

 

            Господин Поге влезе в ложата. Жена му смаяно разтвори очи и го погледна сърдито. Той застана зад нея, хвана я за раменете и каза:

            — Тръгвай с мене!

            Тя намери това грубо докосване непоносимо и възмутено извърна лице към него. Той стоеше в полумрака, измокрен до кости от дъжда, с вдигната яка на балтона, й гледаше някъде встрани от нея.

            Тя никога не беше уважавала много своя мъж, защото той бе прекалено добър към нея. Ала сега уважението й към него се появи едновременно със страха.

 

            ЧЕТИРИНАДЕСЕТОТО РАЗМИШЛЕНИЕ СЕ ОТНАСЯ ДО УВАЖЕНИЕТО

            В предишната глава има едно изречение, което заслужава да се спрем още веднъж на него. Там се казваше за госпожа Поге така: „Тя никога не бе уважавала много мъжа си, защото той беше прекалено добър към нея“. Може ли изобщо човек да бъде прекалено добър към някого? Смятам, че да. Там, гдето съм роден аз, казват: „Добър до глупост.“ От много любезност и добрина човек може да стане чак глупав. А не бива така. Децата първи подушват, когато някой е прекалено добър към тях Когато са направили някоя пакост, заради която самите те смятат, че заслужават наказание, и наказанието не последва, те се чудят. А повтори ли се това, те малко по малко изгубват всяко уважение към съответния човек.

            Уважението е нещо много важно. Някои деца от само себе си постъпват почти винаги правилно, но повечето трябва най-напред да се научат. И затова им трябва барометър. Трябва винаги да чувствуват: „Олеле, това което току-що сторих, не беше правилно. Заслужавам наказание!“

            Но ако не последва наказание или урок, ако децата получат шоколад заради това, че са били лоши, може би ще си кажат: „Ще бъда лош и занапред нали ми дават шоколад!“

            Уважението е необходимо. Необходими са и достойни за уважение личности дотогава, докато децата, пък изобщо и ние, хората, сме несъвършени.
(Огромна част от "бежанците" в "германия" днес нямат респект и не уважават държавата, която ги хрантути, това 14-то размишление трябва да се "гледа" като закон за германската глупост в Бундестага)

 

            — Знаеш ли, че много те обичам? — запита той тихо. — Само че не мога да се грижа много за тебе. Трябва да печеля пари. Защо правиш такива истории? Защо ни лъжеш? Няма да имам вече нито минутка спокойна, като знам, че не мога да ти вярвам.

            Точица погали ръката му.

            — Знам, че ти нямаш време, защото трябва да печелиш пари — каза тя, — но мама не трябва да печели пари и пак не намира време за мене. Вие и двамата нямате време за мене. Сега пак ще ми вземете някоя гувернантка, а какво ще излезе от нея, никой не може да знае предварително.

            — Да, да — каза той, — имаш право. Но ще ми обещаеш ли за в бъдеще винаги да казваш иртината? Това ще ме успокои извънредно много.

            Детето му се усмихна.

            — Добре, щом като ще те успокои много!

            Той я целуна за лека нощ. Когато се обърна до вратата, за да изгаси лампата, Точица каза:

            — Директоре, все пак много интересно беше!

            Въпреки многото хапове, които глътна, тая нощ господин Поге не можа да мигне.

 

            ПЕТНАДЕСЕТОТО РАЗМИШЛЕНИЕ СЕ ОТНАСЯ ДО БЛАГОДАРНОСТТА

            Дебелата Берта прояви смелост, нали? В трудовия и договор не пише, че трябва да удря по главата крадци, но все пак тя го стори. Това заслужава благодарност. А какво прави госпожа Поге? Ляга си да спи!

            Обаче господин Поге подава на Берта, първо, ръка, и второ — една двадесетмаркова банкнота. Може би някой би подал само ръка, въпреки че разполага с пари. А пък друг ще даде може би само двадесет марки, въпреки че има ръка. Господин Поге има двете и прави двете неща. Той стисва най-напред ръката на дебелата госпожица и след това и дава пари. Намирам, че последователността е правилна! Той можеше да й подаде най-напред банкнотата, после да стисне ръката и и да каже: „Освен това благодаря Ви!“

            Не, той прави всичко точно както трябва, държи се безупречно.

          (Този е правилния "частник", а от частник до частник знаем, че има разлика)

 image

            КРАЯТ УВЕНЧАВА ДЕЛОТО

            Когато на следния ден Точица излезе от училище, автомобилът — съвсем необичайно — пак беше пред вратата и този път освен господин Холак вътре седеше и баща й. Той и махна с ръка.

            Другите момиченца се пукнаха от яд. И този път нищо не излезе от возенето в автомобил!

            Точица поздрави шофьора и се качи в колата.

            — Да не се е случило нещо? — запита тя боязливо.

            — Не — каза баща и, — но имам малко свободно време!

            — Какво имаш? — запита тя и го погледна тъй, сякаш изведнъж му бе пораснала брада. — Свободно време ли?

            Господин Поге истински се смути пред малката си дъщеря:

            — Е да — каза той. — Не питай така глупаво! Може някой път да се случи на човек да има свободно време.

            — Великолепно! — извика тя. — Да идем тогава в Шарлотенхоф и да ядем сладки с крем!

            — Мислех, че е по-добре да вземем от училище и твоя Антон.

            Тогава тя се хвърли на врата на баща си и му залепи една целувка, която прозвуча като оръдеен изстрел.

            След това бързо се отправиха с колата към училището на Антон. Пристигнаха тъкмо навреме. Антон едва не припадна, когато видя, че Точица и баща й го чакат с хубавата кола. Точица му даде знак да се приближи, баща й му стисна ръката и каза, че бил славно момче. Чудесно наредил Роберт Дявола!

            — Но това беше толкова просто, уважаеми господин Поге — каза Антон.

            Сетне го пуснаха да се качи отпред до господин Холак и от време, на време той му позволяваше да натиска с крак газовия педал и да дига мигача, с който шофьорът указваше накъде иска да завие. Беше просто чудесно. Точица подръпна баща си за ухото и му прошепна:

            — Директоре, момчето умее дори да готви!

            — Какво всъщност не умее да прави? — запита господин Поге.

            — Антон ли? Антон умее всичко! — заяви тя гордо.

            И понеже Антон умееше всичко, отидоха в Шарлотенхоф и ядоха сладки с крем. Дори господин Поге яде, макар че лекарят строго му беше забранил изрично именно сладки с крем.


            ... господин Поге водеше сериозен разговор с жена си.

            — Искам Точица да стане свестен човек. — каза той. — В моя дом няма да влезе вече втора госпожица Андахт. Детето ми не бива да стане надута гъска. Трябва да осъзнае сериозността на живота. Точица сама е избрала приятелите си. Аз одобрявам този избор. Ако ти се грижеше за детето си малко повече, щеше да бъде по-друго. Но при това положение ще остане каквото съм решил аз. Без възражения! Достатъчно казвах все „добре“ и „да“ за всичко. Отсега нататък ще бъде вече друго.

 

            ШЕСТНАДЕСЕТОТО РАЗМИШЛЕНИЕ СЕ ОТНАСЯ ДО ЩАСТЛИВИЯ КРАЙ

            С това дойде краят на тая история. И този край е правдив и щастлив. Всеки попадна там, където му е мястото, и доверявайки се на бъдещето, можем да предоставим всички герои на тяхната по-нататъшна съдба. Годеникът на госпожица Андахт влезе в затвора, Антон и майка му плуват в щастие, Точица седи до своя Антон, а госпожица Андахт загази здравата. Всеки е намерил съответно място за задните си части.

            Възможно е сега вие да заключите, че и в живота винаги всичко става и завършва тъй справедливо, както в нашата книга. Ала това би било съдбоносна грешка! Би трябвало да става така и всички разумни хора полагат усилия да става така. Но не е така. Все още не е така.

            На времето имахме един съученик, който редовно преписваше от съседа си. И да не мислите, че го наказаха? Не, наказаха съседа му, от когото той преписваше. Затова не се учудвайте много, ако животът някога ви накаже, макар други да са виновни. Гледайте, когато пораснете, тия работи да се оправят. Ние не успяхме напълно. Бъдете по-почтени, по-честни, по-справедливи и по-разумни, отколкото бяха повечето от нас!

            Казват, че някога земята била рай. Няма нищо невъзможно.

            Земята би могла пак да се превърне в рай! Нищо невъзможно няма!
(УТОПИЯ! Германия днес все повече се превръща в негерманско бунище)

 

            КРАТЪК ПОСЛЕСЛОВ

            Макар че историята за Точица, Антон и Пифке вече свърши, много ми се иска да добавя още нещо.

            Ето какво е то: някои деца, които са чели другата ми книга, „Емил и детективите“, може да кажат: „Слушайте какво, вашият Антон прилича досущ на Емил! Не беше ли по-добре да опишете в новата си книга някое съвсем друго момче?“

            И понеже имат известно право да зададат подобен въпрос, бих желал да отговоря на него, преди да сложа последната, точка. Разказах ви за Антон, макар че прилича на Емил Тишбайн, защото смятам, че винаги ще има нужда да се разказва за такива момчета и никога няма да имаме достатъчно Емиловци и Антоновци!

            Може би и вие ще решите да станете като тях? Може би, понеже ги обикнахте, и вие ще станете прилежни, почтени, смели и честни като тия образцови момчета.

            За мен това би било най-голямата награда. Защото Емил, Антон и всички, които приличат на тях, един ден ще станат много способни мъже. Такива, каквито ще ни трябват.

Едни порастнали Точица и Антон - тя -  Abbey Lee Kershawimage  



Гласувай:
16



1. germantiger - Поради ограничение в обема на постинга спестих този текст
28.07.2017 05:10
Майка му още дълго стоя до прозореца и гледаше през стъклата, сякаш там вън лежеше разстлан нейният нещастен, тъжен живот. Само мъки беше имала тя, само болести и грижи. Струваше й се, че някакво тайнствено предзнаменование се крие в това, дето нейното момче беше забравило рождения й ден. Тя постепенно изгубваше и него също, както всичко друго преди това. Тъй животът й губеше последен смисъл. Когато я оперираха, беше си мислила: „Трябва да живея! Какво ще стане с Антон, ако умра?“ А сега той забрави рождения й ден!
Най-сетне у нея се събуди съжаление към малкото момче.
Къде ли се е дянало? То отдавна се е разкаяло за разсеяността си. „Повика ли ме, мамичко?“ — беше запитало то, преди да напусне обезсърчено стаята. Не биваше да бъде жестока. То толкова се беше изплашило. Не биваше да бъде строга. През последните седмици детето понесе много нещо заради нея. Отначало идваше всеки ден да я види в болницата. Принудено бе да се храни в народната кухня. Денем и нощем бе оставало съвършено самичко в жилището. А след това я докараха в къщи. И от две седмици тя бе на легло, а то готвеше, пазаруваше, няколко пъти дори избърса пода в стаите с мокър парцал.
Тя почна да го търси. Влезе в спалнята, отиде в кухнята, надзърна дори в тоалетната, светна в коридора и погледна зад гардеробите.
— Антоне! — извика тя. — Ела, моето момче! Не ти се сърдя вече, Антоне!
Тя викаше ту силно, ту тихо и нежно. Но Антон не беше в жилището. Беше избягал. Тя се разтревожи много. Викаше умолително името му. Нямаше го.
Нямаше го! Тогава тя бързо разтвори вратата на апартамента и тичешком се спусна надолу по стълбите, за да търси момчето си.
цитирай
2. germantiger - ... и продължението...
28.07.2017 05:11
На входа на къщата го обхвана силен страх.
Промъкна се безшумно до четвъртия етаж като индианец в боен набег. Изкачи се на пръсти чак до вратата, отвори капака на пощенската кутия и пъхна подаръка през отвора. Шоколадът падна шумно в кутията и сърцето на Антон се разтуптя.
Но в жилището не се чуваше никакъв шум.
Всъщност той би трябвало да избяга някъде и набързо да умре. Но вместо да пристъпи направо към това, момчето колебливо натисна звънеца. След това изтича до долната площадка на стълбището. Там зачака със затаен дъх. В къщата всичко си беше спокойно.
Тогава Антон се осмели да отиде още веднъж чак до вратата и позвъни отново. И отново изтича надолу по стълбите.
И пак не се чу нищо. Какво ставаше с майка му? Да не се е случило нещо? Дали не се е разболяла отново, понеже се ядоса толкова заради него? Дали сега не лежи в леглото и не може да се помръдне?
Той беше забравил да пъхне ключовете в джоба си. А може би тя е завъртяла крана на светилния газ, за да се отрови от скръб?
Антон се втурна към вратата и заудря по пощенската кутия, която силно затрака. Удряше с двата юмрука… Завика през ключалката:
— Мамо! Мамо! Аз съм, отвори ми!
В жилището не се помръдваше нищо.
Тогава той се разхълца и се отпусна на колене върху сламената изтривалка. Всичко беше свършено.
цитирай
3. germantiger - ... и още
28.07.2017 05:11
Госпожа Гаст и Точица бяха питали вече във всички магазини, дето познаваха Антон: млекарят, хлебарят, месарят, зарзаватчията, обущарят, техникът — никой не знаеше нищо.
Точица изтича до полицая, който стоеше на кръстопътя, и също го запита. Но полицаят само поклати глава и продължи да маха с две ръце на превозните средства. Пифке се ядоса на това махане и заквича.
В същото време госпожа Гаст чакаше на тротоара и се озърташе наоколо със страхлив, блуждаещ поглед.
— И той не знае нищо — каза Точица. — Знаете ли какво? Най-добре ще бъде да отидем в къщи.
Но госпожа Гаст не мръдна от мястото си.
— Може да е в избата — каза детето.
— В избата ли? — запита майката на Антон.
— Да, или на тавана — предположи Точица.
Прекосиха колкото може по-бързо улицата и влязоха в къщата. Тъкмо когато госпожа Гаст се готвеше да отвори вратата, чуха, че някой горе плаче.
— Ето го! — извика Точица.
Засмяна и разплакана едновременно, майката на Антон се втурна толкова бързо нагоре по стълбите, че Точица едва смогваше да я следва.
— Антоне! — викаше майката.
А, отгоре се чуваше:
— Мамо! Мамо!
И след това започна славно надбягване от долу на горе и от горе на долу. Точица спря още на първия етаж. Не искаше да пречи и затискаше с ръка муцуната на Пифке.
Майка и син се срещнаха на половината път и се хвърлиха в обятията си. Те се галеха безспирно, сякаш не можеха да повярват, че отново са заедно. Седяха на стъпалата, хванати за ръце, и се усмихваха. Бяха много изморени и знаеха само едно: че са щастливи.
цитирай
4. redabyss - Днес при теб има много за четене. ...
28.07.2017 07:40
Днес при теб има много за четене. Преди да започна ти благодаря за постинга. Дълго го почаках. Сигурна съм, че чакането в случая си струва. При теб нещата винаги са стойностни.
..............

:)


цитирай
5. nbrakalova - Притежаващ богата култура, рядко и ...
28.07.2017 11:44
Притежаващ богата култура, рядко и тънко чувство за хумор, Ерих Кестнер е само наглед детски писател. Интересите и произведенията му са многопосочни.
Очарователното му детско творчество, неусетно, е силно въздействащо и възпитаващо. Един незабравим писател!
цитирай
6. germantiger - към redabyss
28.07.2017 12:36
анонимен написа:
Днес при теб има много за четене. Преди да започна ти благодаря за постинга. Дълго го почаках. Сигурна съм, че чакането в случая си струва. При теб нещата винаги са стойностни.
..............

:)




Благодаря, но продължавам да не успявам и да са ми неприятни няколко неща:

- текста се болдва неизвестно защо - не натискам опцията болд и не слагам текста след болднато заглавие или въвеждашщи думи, но текста се болдва, което аз НЕ искам - много натиска очите така както е

- поради ограничение в обема на постингите, което е разбираемо и нямам претенция към блог.бг за това, но поради това намалявам размера на буквите от 14 на 12 и намалявам междуредовото пространство от 1.5 на 1.0 и така текста е много сгъстен и малък, а това НЕ ми харесва
цитирай
7. germantiger - ...
28.07.2017 13:02
nbrakalova написа:
Притежаващ богата култура, рядко и тънко чувство за хумор, Ерих Кестнер е само наглед детски писател. Интересите и произведенията му са многопосочни.
Очарователното му детско творчество, неусетно, е силно въздействащо и възпитаващо. Един незабравим писател!


Напълно съм съгласен с теб и днес преди да редактирам постинга си мислех точно за това преди да включа компютъра си, след което добваих две изречения в началото.
цитирай
8. viva1122 - G_T...
28.07.2017 14:19
Актуална тема - възпитанието на деца, въпроси и изразено мнение/поне в началото видях/със снимки на чудесни деца- направо греят... предполагам вече много интересно четиво на Кестнер, така че с удоволствие ще го прочета и след това коментирам!

Поздравления от мен!
цитирай
9. viva1122 - ...
28.07.2017 15:44
И така - след прочитане на постинга - извадките от представената творба - намирам за много полезно такива детски книжки да се четат от родителите и бабите на децата и внуците, докато още се учат сами да четат или ако имат традицията вечер преди лягане. Имат какво да научат и се замислят и те самите. Вярно времената са различни, държавите - също, но навсякъде децата са си деца, а родителите също могат да допускат грешки, несъзнателни или с добри намерения.
На мен повече ми харесват такива детски книги, отколкото приказки - това е съвсем лично предпочитание, разбира се. Всяка една книга и детска в това число си има своето очарование и място - важното е децата да заобичат книгите и от такива герои да вземат пример...
Благодаря за четивото -смислено и полезно!
Приятен ден!
цитирай
10. germantiger - ...
28.07.2017 16:32
viva1122 написа:
И така - след прочитане на постинга - извадките от представената творба - намирам за много полезно такива детски книжки да се четат от родителите и бабите на децата и внуците, докато още се учат сами да четат или ако имат традицията вечер преди лягане. Имат какво да научат и се замислят и те самите. Вярно времената са различни, държавите - също, но навсякъде децата са си деца, а родителите също могат да допускат грешки, несъзнателни или с добри намерения.
На мен повече ми харесват такива детски книги, отколкото приказки - това е съвсем лично предпочитание, разбира се. Всяка една книга и детска в това число си има своето очарование и място - важното е децата да заобичат книгите и от такива герои да вземат пример...
Благодаря за четивото -смислено и полезно!
Приятен ден!


Съдейки по себе си - като дете и юноша не бих чел подобна книжка, а ако бях прекалено малък, едва ли щях напълно да я разбера.

Съгласен съм с теб в частта за това, че такива книги трябва да поучават родителите и в по-малка степен добавям аз - децата.

Благодаря ти, за двата коментара!
цитирай
11. nbrakalova - Към 7. germantiger
28.07.2017 16:37
germantiger написа:
nbrakalova написа:
Притежаващ богата култура, рядко и тънко чувство за хумор, Ерих Кестнер е само наглед детски писател. Интересите и произведенията му са многопосочни.
Очарователното му детско творчество, неусетно, е силно въздействащо и възпитаващо. Един незабравим писател!


Напълно съм съгласен с теб и днес преди да редактирам постинга си мислех точно за това преди да включа компютъра си, след което добваих две изречения в началото.


"Фантазията е чудесно качество, но трябва да се обуздава." – Уви, да!!! :)
"Смелостта не се доказва само с юмрук, за нея трябва и ум."
"Човек не бива да губи ума си, трябва да го държи на мястото му."
"И най-важното: човек може да се приучи към самообладание."
"…щом човек не иска да лъже, никаква сила на света не е в състояние да го застави."
"…той прави всичко точно както трябва, държи се безупречно."
"…смятам, че винаги ще има нужда да се разказва за такива момчета и никога няма да имаме достатъчно Емиловци и Антоновци!"
И само това ли?!?!

Освен че книгите му грабват, множество истински бисери има разпръснати в тях. Внимателният малък читател има задачата да се приучи и да ги събере в украшение за характера си. А може би не само малкият читател. :)))
Припомнянето на Кестнер освежава духа, просветлява и обнадеждава. Чудесна идея бе да бъде споделено и спомнено.
цитирай
12. germantiger - ...
28.07.2017 17:16
nbrakalova написа:


"Фантазията е чудесно качество, но трябва да се обуздава." – Уви, да!!! :)
"Смелостта не се доказва само с юмрук, за нея трябва и ум."
"Човек не бива да губи ума си, трябва да го държи на мястото му."
"И най-важното: човек може да се приучи към самообладание."
"…щом човек не иска да лъже, никаква сила на света не е в състояние да го застави."
"…той прави всичко точно както трябва, държи се безупречно."
"…смятам, че винаги ще има нужда да се разказва за такива момчета и никога няма да имаме достатъчно Емиловци и Антоновци!"
И само това ли?!?!

Освен че книгите му грабват, множество истински бисери има разпръснати в тях. Внимателният малък читател има задачата да се приучи и да ги събере в украшение за характера си. А може би не само малкият читател. :)))
Припомнянето на Кестнер освежава духа, просветлява и обнадеждава. Чудесна идея бе да бъде споделено и спомнено.


Подбрала си цитати, които ти подхождат и които дори очаквах да ти харесат :)
цитирай
13. viva1122 - да...
29.07.2017 15:52
- много точни и ясни цитати - напълно съм съгласна с nbrakalova - поздравявам я за избора!
цитирай
14. batogo - !!!:))) Поздравления, приятелю!
30.07.2017 07:19
Наистина този тип детска литература е полезна много и за родители, особено за онези, позабравили духовните си ценности в надпреварата на ежедневието.
Благодаря ти за публикацията!
цитирай
15. germantiger - ...
30.07.2017 11:55
viva1122 написа:
- много точни и ясни цитати - напълно съм съгласна с nbrakalova - поздравявам я за избора!


Аз не подкрепям напълно този избор, но за това избора е личен и всеки има право на него.

Този избор акцентира почти само върху разума, смирението и ума, а това е по-слабо от пъната "гама" и диапазон.

Нещо повече - самия Ерих Кестнер в следващия ми постинг за "Хвърчащата класна стая" ще покаже точно тази слабост и това.
цитирай
16. germantiger - ...
30.07.2017 11:57
batogo написа:
Наистина този тип детска литература е полезна много и за родители, особено за онези, позабравили духовните си ценности в надпреварата на ежедневието.
Благодаря ти за публикацията!


Благодаря ти, друже - ти си един от малкото истински демократи в блога!
цитирай
17. ard - Здравей germantiger
30.07.2017 13:15
Благодаря за тази подборка от "Антон и Точица". Припомних си любими моменти от книгата.
От детските романи на Ерих Кестнер бих се спряла и на " Емил и детективите" и "Емил и тримата близнаци". Като образ, характер и описание образът на Антон се доближава до образа на Емил.

Ето един мой любим момент от "Емил и тримата близнаци":
.....
Емил остана мълчалив още доста време. Чуваше се отдалеч, че Пони пее. Най-после той запита:

— Защо да не е решено още?

— Не зная точно. И тъй, как ти се харесва полицаят!

— Не мога да се оплача — рече Емил. — Добре се погаждаме. Малкото му име е Хайнрих. А най-важното е, че мама го обича.

— Така — отвърна баба му. — Аз обаче мисля, че точно това на теб не ти се харесва. Недей да ми противоречиш! При такъв чудесен предан син като теб няма нужда от мъж. Тъй мислиш, нали?

— Има нещо вярно в това — каза Емил. — Само че ти го изразяваш много грубо.

— Тъй трябва, момчето ми. Тъй трябва! Щом единият не иска да проговори, другият трябва да го принуди някак.

— Мама никога няма да узнае — каза той. — Но аз си представлявах съвсем иначе. Мислех, че ще си останем цял живот заедно. Само ние двамата. Но тя го обича. И това решава всичко. Аз няма да допусна тя да забележи нещо.

— Наистина ли? — запита баба му. — Би трябвало от време на време да се поглеждаш в огледалото. Онзи, който принася жертва, не бива да изглежда като жертвена овца. Наистина аз съм стара и късогледа. Но няма нужда от очила, за да се види какво е изписано на лицето ти. И един ден майка ти ще отгатне. Тогава обаче ще бъде много късно.

Бабата порови малко в чантичката си и извади оттам едно писмо и очилата си.

— Това е писмото й до мен. Ще ти прочета една част от него, макар че нямам право да правя това. Все пак трябва да, ти покажа колко малко познаваш майка си. — И като си сложи грижливо очилата, тя зачете:

.....
цитирай
18. ard - продължение 1:
30.07.2017 13:16
„Йешке наистина е мил, солиден и добър човек. Не зная никой друг освен него, за когото бих могла да се оженя. Мила мамо, само на теб ще кажа, че хиляди пъти бих предпочела да остана сама с Емил. Той, разбира се, дори и не предполага това и никога няма да го научи. Какво да правя? Един ден може да ми се случи това, което става с всички смъртни. И какво ще стане тогава с Емил? Или приходите ми може да намалеят. Прочее, това вече започва да става. На пазара един фризьор отвори нов магазин. И всички продавачки трябва да ходят при него, защото жена му купува от тях. Трябва да мисля за бъдещето на момчето си. За мен няма нищо по-важно. И аз ще бъда добра жена на Йешке. Обещала съм вече това в себе си. Той заслужава. Но истински обичам само моето-единствено, добро момче, моя Емил…“

Бабата отпусна писмото. Тя гледаше сериозно пред себе си и свади бавно очилата.

Емил беше обхванал колената си с ръце Той изглеждаше бледен и бе стиснал зъби. Но неочаквано отпусна, глава върху коленете си и заплака.

— Да, да, момчето ми — пробъбра старата жена. — Да, да, момчето ми.

После тя замълча и го остави да се наплаче. След известно време бабата каза:

— Ти обичаш само нея и тя само теб. И всеки от вас е мамил другия от любов и се е излъгал в него въпреки всичката тази любов. Случват се такива работи в живота. Да, случват се.

Над върховете на дърветата прелетя с грачене една сойка. Емил избърса очите си и погледна старата жена:

— Не зная вече какво да правя, бабо. Да позволя ли тя да се ожени само за да помогне на мен? Когато ние и двамата бихме предпочели да си останем сами? Какво да правя?
— Едно от двете, момчето ми. Или ще я помолиш, когато се върнеш, да не се омъжва. Тогава и двамата ще се прегърнете щастливи. И работата на първо време ще бъде уредена.
— Или?
— Или пък няма да й казваш нищо! И ще мълчиш до гроб. Но тогава ще трябва да бъдеш весел! Не с тая погребална физиономия. Сам трябва да решиш кое ще избереш. Ще ти кажа само толкова: ти ще растеш и майка ти ще старее.
цитирай
19. ard - продължение 2:
30.07.2017 13:17
Това звучи по-просто, отколкото е всъщност. Ще можеш ли ти след няколко години да печелиш достатъчно пари за двама ви? И ако можеш, къде ще ги печелиш? В Нойщат ли? Не, момчето ми. Един ден ще трябва да се отделиш от къщи. Това става с всеки мъж! И тя ще остане сама. Без син. Без мъж. Съвсем самичка. А има и друго: какво ще стане, ако след десет-дванадесет години се ожениш? Една майка и една млада жена не бива да бъдат под един и същ покрив. Зная това добре. Един път като младоженка. И втори път като майка.

Бабата като че ли не гледаше в гората, а в миналото.

— А ако тя се ожени, всеки от вас двамата ще принесе жертва за другия. Но тя никога няма да узнае, че чрез мен ти си научил за жертвата й. И никога няма да узнае, че и ти си направил жертва заради нея! Така товарът, който тя поема на плещите си заради теб, ще бъде по-лек от оня, който поемаш ти. Разбираш ли ме, момчето ми?

Той кимна.

— Не е лесно — продължи тя — да приемеш с благодарност една жертва, докато ти сам, с усмивка на уста, скришом от другия, принасяш друга, по-голяма жертва. Това е постъпка, която никой няма да види и никой няма да похвали. Но един ден тази жертва ще донесе щастие на другия. Това е единствената награда.

Старата жена се изправи.

— Избери каквото искаш! Едното или другото. И размисли хубаво! А сега ще те оставя сам.

Емил скочи:

— И аз ще си тръгна с теб, бабо! Зная какво да правя! Ще мълча! Ще мълча до гроб!

Баба му го погледна в очите.

— Моите уважения! — каза тя. — Моето уважение. Днес ти стана истински мъж. А онзи, който стане мъж по-рано от другите, той остава и по-дълго такъв… Тъй, а сега ми помогни, ако обичаш, да прескоча тази трапчинка!
цитирай
20. viva1122 - ...
30.07.2017 16:56
15. germantiger - ...
11:55
viva1122 написа:
- много точни и ясни цитати - напълно съм съгласна с nbrakalova - поздравявам я за избора!


Аз не подкрепям напълно този избор, но за това избора е личен и всеки има право на него.

Този избор акцентира почти само върху разума, смирението и ума, а това е по-слабо от пъната "гама" и диапазон.

Нещо повече - самия Ерих Кестнер в следващия ми постинг за "Хвърчащата класна стая" ще покаже точно тази слабост и това.

......
Да - не е пълната гама и диапазон - но от това, което предложи тук в постинг на мен това ми допада, но написано и синтезирано от nbakalova - затова беше и така отправено поздравлението ми.
Ще ми бъде приятно да прочета и следващия постинг върху отделни моменти на"Хвърчащата класна стая" и показаните слабости.

Поздрави!
цитирай
21. germantiger - БЛГ ЗА ВЕЛИКОЛЕПНИТЕ ЦИТАТИ АРД
30.07.2017 18:53
Припомни ми тези книги, които като издание на труд четох в една книжна книга под номер 14 - ЕМИЛ И ДЕТЕКТИВИТЕ и ЕМИЛ И ТРИМАТА БЛИЗНАЦИ

подчертал съм ги, когато съм ги чел преди години и ще ги прегледам, може да излезе постинги и от тях :)

моментите посочени от теб са изключителни!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: germantiger
Категория: История
Прочетен: 4619781
Постинги: 412
Коментари: 7517
Гласове: 21816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031