ЖЕНА - ПОЕЗИЯ
(германоговоряща)
постинг преди всички за Надежда и Емилия

„МОРАЛЪТ НА ЕДИН НАРОД ЗАВИСИ ОТ ОТНОШЕНИЕТО МУ КЪМ ЖЕНАТА!” – братя Алекзандер и Вилхелм Хумболдт
 Слаб (за мен) филм с жалък опит да се уподобят велики английски филми, вкл. сцени на целувка в дъжда и пр. Само Алекзандер Фелинг е ниво

КРАСОТАТА ЩЕ СПАСИ СВЕТА!
Мисъл на Шиллер, не на Достоевски - за последния тя е била любима и в пиеса, следват още две от Фридрих

Сто пътеки водят в Ада, но от Ада – ни една;

 Да гледам истината гола искам аз!
(толкова германско и "мое")

 

Всичко е в ръцете на човека,
а човекът е в ръцете на жената.

Александър Фюрстенберг
 

Жената е единствената жертва,
която дебне своя ловец.

Йорг Кнор
 

Когато жената ти обърне гръб,
похвали този гръб,
и тя ще ти прости всичко.

Ю.Щетенхайм

Чуйте това на германски език и го "сравнете" с гаврата на германския език в "исторически" филми...

Поздрав за Галина

......

Желаех постинг за Жена, Отечество и много друго
Подготвил бях изображения изключителни на
Befreiungshalle - Kelheim
Walhalla - Regensburg
ПОКЪРТИТЕЛЕН ТЕКСТ ЗА УМИРАЩАТА И СТРАДАЩА РОДИНА
общи преводи на братовчедка ми и мен

Блог.бг НЕ прие обема на постинга и "оставих" само за Жената
След дни или седмици ще предложа "втората" част
ТУК текстове - преводи на Венцеслав Константинов - дългогодишен преводач, германист и на свой ред автор на български - копирано от сайта читанка
Няколко "афоризми" от книжка благодарение на Надежда Бракалова

Защо НЕ съм посочил ТВОРБИТЕ..., имам причини и едната е, че след време желая да предложа това на "германци", да "чуя" колко познават своето и знаят ли отде е то!

................

Волфрам фон Ешенбах (ок.1170—ок.1220) — Германия

Ах, Любов!
И този без очи те вижда...

Когато в мен проникваш, в теб съм всеки път.
 

Та кой художник нарисувал би страстта,

с която обладаха се докрай — не би му стигнал дъх.

Йоханес Хадлауб (ок.1280—ок.1340) — Швейцария

Прегърнах я неволно с обич сляпа,

        тя трепна и ухапа

        ръката ми.

Но горест в мен това не породи,

        по-скоро услади

        душата ми.

 

Видях я как прегръщаше дете —

        това душата ми погали.

Притискаше го, милваше го тя

        и любовта ми се разпали.

Държеше личицето белоснежно,

докосваше го с устни и страни.

        О, как целуваше го нежно!

 

А то искреше, сякаш че бях аз —

        прегръщаше я доверчиво

и като че топеше се от страст.

        То беше толкова щастливо!

При гледката в мен завист забушува

уви, защо не бях това дете,

        та тъй и мене да целува!

 

Но в миг от нея то се отдели

        и аз го взех нетърпеливо.

Потръпвах — милвала го беше тя,

        сега притисках го щастливо.

Държах го, както тя го бе държала.

Целувах го по същите места.

        Усещах сладостна премала!

Фридрих Готлиб Клопщок (1724–1803) — Германия

Той е 17-тото дете в семейството (когато Германия имаше деца), жени се и живее в Копенхаген, но съпругата му умира млада и той 30 ГОДИНИ Я ВЪЗПЯВА

Открих я в пролетните сенки;

С гердан от рози я обкичих;

Тя нищо не усети, спеше.

 

Погледнах я; животът ми

С тоз поглед в нейния се влюби:

Почувствах го, не го съзнах.

 

Все пак зашепнах й без глас,

Герданът ми от рози шумна:

И тя пробуди се от сън.

кукла за Яница

Фридрих Шилер (1759–1805) — Германия
добавете фон между имената ако желаете - той и Гьоте приживе получават тази "титла", макар неродени с нея. Мога да посоча цели стихотворения на Шиллер, които ме покоряват, но обема не ми позволява.

Шиллер е ВЕЛИК в драмите си и особено (за мен) в две - Мария Стюарт и Орлеанската Дева, в Дон Карлос и Вилхелм Тел не ме покорява така

Неговата „Ода на радостта” е финална в 9-а симфония на Беетовен и днес „химн на” Европейския съюз

Светът показва се какъвто си е: гроб!

Без любов не ще познаем Бог!

МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ЩАСТЛИВА БЕЗ МЕН, НО НИКОГА НЯМА ДА ПОЗВОЛЯ ДА БЪДЕШ НЕЩАСТНА ЗАРАДИ МЕН!
(от писмо до бъдещата му съпруга Шарлотте фон Ленгефелд)

Тя, нямата, намери слово
И в порива ми бе сестра,
Целуна ме с възторг любовен,
Сърдечния ми зов разбра.

Тя го вижда – той е, който
Даже в смъртта на свойта
Клетва не изневери.

Клеменс Брентано (1778–1842) — Германия

Пише книги за Дева Мария и тритомник „Печалните страсти на нашия Господ Исус Христос”, по които Мел Гибсън създаде филма „Страстите Христови”

Звезда и цвете, дух и мимолетност,

Любов и скръб, и миг и Вечност!

Лудвиг Уланд (1787–1862) — Германия

По негови текстове пишат музика Браамс, Лист, Менделсон, Шуберт, Шуман

Той — северно сияние, вещаещо злина,

Тя — прелестна и нежна, изгряваща луна.

Хайнрих Хайне (1797–1856) — Германия
излишно е да предлагам маса стихове на Хайне широко известни, ограничих се със следващите "шепа"

В Гьотинген от юдейн става протестант, а Пенчо Славейков пише за него:

„Тоя поет тъй омразен на мнозина е създал неща, които ще живеят и дотогава, когато от Немско и немци, може би не ще има и помен дори.”

Ах, ти си като цвете,

Тъй чиста, нежна, жива;

Поглеждам те и скръбно

Сърцето ми се свива.

 

С молитва бих докоснал

Главицата лъчиста,

Бог нека те запази

Тъй жива, нежна, чиста.

Николаус Ленау (1802–1850) — Австрия

Щреленау е фамилното му име, пътува до Америка, а след като се връща се влюбва в жената на свой приятел... по-късно е въдворен в лудница, където и умира след 3 години.

Приятелят ми в цвят и сила

Пое с вълните на смъртта;

И пламенната моя мила

Лежи студена под пръстта.

Детлев фон Лилиенкрон (1844–1909) — Германия

Син на датски митничар и дъщеря на американски генерал, участва във военен поход в Полша, по-късно е учител по езда, пиано, езици, пеене

Простира се навред безбрежна степ —

Сърцето ми жадува само теб.

И дойдеш ли с протегнати ръце,

Ще ти се поклоня: обичам те.

 

Розата, която тази сутрин на раздяла

За мен откъсна от градината

И я затъкна на ревера ми,

Та в шумотевицата на деня

Да ми напомня все за теб,

Намери странно приложение:

 

Случайността ме прати

Пред ковчега на окъсано момче.

И тъй като ковчегът нямаше украса,

Положих свежата ти роза

Върху повехналата длан на просячето.

 

Дали за двамата, за него и за розата,

Ще разцъфти повторно нов живот?

Арно Холц (1863–1929) — Германия

Прусак, почетен доктор на Кьонигсбергския университет, номиниран за Нобелова награда

„Той бе глупец!“ — говореше светът без жал,

„Мечтател!“ — каза снизходително съседът,

Приятелят му промълви: „Той бе поет!“

 

Тъй

сладко… дишаше

нощта!

Под

тъмни кестени… до лунноозарената стена

лежеше

ти

с притворени… очи… сред сенките.

Не се… целувахме.

Мълчанието

казваше… ни… всичко.

годината, да годината на списанието, с няколко като тази израстнах, не цинично като пубер, а като винаги с мен в "бележника ми" - "еманация" на Германия в моя детско-юношески ум и сърце (набор 74 съм)

Ернст Щадлер (1883–1914) — Германия

Роден в германски Елзас, 1 година добровелоец в полева артилерия, повлиян от Нитцше, загива в сраженията на ПСВ в Белгия

Аз съм само пламък, жажда и вик, и пожар...

Йохан Волфганг Гьоте (1749–1832) — Германия

Посмъртното академично издание на творчеството му от херцогиня Софии фон Заксен е 143 тома. Съпругата му ражда 5 деца от които 4 умират, оживява само сина му, който години по-късно умира 2 години преди гениалния си баща. През март 1826г. Е трябвало да бъде преподредено помещението със сводовете в Якобсфридрихоф във Ваймар, където са тленните останки на Шиллер погребан 1805г. и тогава Гьоте взема черепа на приятеля си Шиллер за няколко дни в къщи...

Излишно е да предлагам Гьоте, който също е в томчета на български, тук този ваймарския Аполон в един "откъс"

Гълъбът:

Приятелю! Умереност —

Това е истинското щастие!

С умереност навред ще си доволен!“

„О, колко мъдро! — промълвил орелът

И в себе си потънал мрачно. —

Ах, мъдрост! Ти говориш като гълъб!“

 

Любимите на ГЬОТЕ - инфо от братовчедка ми (вкл. за Хайне)

На 14 г. целува Гретхен... На 17 г. в Лайпциг обича Кетхен (Анетте) Катерина Шьонкопф... На 20 г. Гьоте обича Фридерике Брион – селска дъщеря на пастор... На 23 г. Шарлотте Буф – годеница на Кестнер и затова Гьоте се оттегля, за да не нарани своя приятел и пише романа за Вертер, повлиян от тази любов! После е Лили Шьонеманн – за нея Гьоте в последните години на живота си пише на Екерманн (биографът му и често секретар), че Лили е била най-хубавата любима и най-голямото щастие, близка до съвършенството – грациозна и изящна, весела кокетка... После е Шарлотте фон Щайн – тя е била интелект за Гьоте, но тя също е била особена и платонична любов, той намира огън в красавицата Корона Шрьотер... Заминава в Италия и има три момичета там – Анджелика, Фаустина и Мадалена... Връща се във Ваймар и намира своята бъдеща съпруга Кристиане Вулпиус, а после обожателка за него се превръща Бетина Брентано... И в края на 58 г. той е с Мина/Вилхемине Херцлийб – тя на 18 г., за кратко харесва Марианне Вилмер и за последната – ГЬОТЕ Е НА 72 Г., А УЛРИКЕ ФОН ЛЕФЕТЦОУ Е НА 17 Г.......

ХАЙНРИХ ХАЙНЕ, МАТИЛДЕ И КАМИЛА ЗЕЛДЕН – Хайне на 58 години е парализиран и импотентен – на легло, не мърда... При него идва Камила Зелден на 28 години – тя знае всеки негов стих, всичко наизуст и декламира! 7-месеца тя ходи при него всеки ден и той, импотентен, се влюбва в нея и целува само краченцата нейни, пише последните си стихове за нея! Съпругата на Хайне – Матилде, търпи това в тишина и мълчание, а за Хайне това е последното щастие в края на живота му ... Той умира на 17.02.1856 г., очаквайки Камила с очи към вратата! И тя идва отново в този ден – не пропуска, но часове след смъртта му!

Австрийците Удо и еФа (не еВа) - подходяща класа за Виктор

Едуард Мьорике (1804–1875) — Германия

Губи баща си като дете, а на младини се влюбва трагично в циганка

Пред гроба на майката на Шиллер

Често към края на селото, дето прогнила ограда

        Простите гробове заобикаля, бродя самотен.

Виж как е хлътнала тази могила; старците тук

        Вече не помнят чия е, не знаят, че тя е светиня.

Липсва й всяка украса, дори обяснителен знак;

        Жалко дръвче над нея простира закрилящи длани.

Шипко! Единствено тебе откривам вместо цветя;

        Ах, засрами ги, за чудо цъфни като прелестна роза!

Своето хилядолистно сърце разтвори! Запламти

        С дивия мирис, който извличаш от глъбините!

Тук е погребана майката на безсмъртен поет;

        Всички чада на Германия паметник днес му издигат.

 
фотос на Бефрайунгсхалле в Келхайм, няма общо с Шиллер, просто ми допада обработеното изображение

ВЕЛИКОЛЕПНИ ГЕРМАНСКИ СТИХОВЕ, КОИТО НИКОЙ В БЪЛГАРИЯ НЕ Е ПРЕВЕЖДАЛ, евентуално ще ги преведем:

"Ще почерпя" със (според мен) НАЙ-ВЕЛИКОТО ОТ ЛЕНАУ
ЗА БЕЕТОВЕН

Зърнах бюста на човека,
Който ми дари сърцето,
По-кораво от скалите,
По-дълбоко от морето.

Воят на алпийски бури,
Щормът див над океана
И сърцето на Бетховен —
Звук свещен сред урагана...

...

Разбива зъби, поне за мен - божествено е!

Ясно, в юмрук и помитащо

"Видях я как прегръщаше дете —

това душата ми погали.

Притискаше го, милваше го тя

и любовта ми се разпали.

Държеше личицето белоснежно,

докосваше го с устни и страни.

О, как целуваше го нежно!"

***
Поздрави! Поздравления!

Пред бюста на Беетовен

Зърнах бюста на човека,
Който ми дари сърцето,
По-кораво от скалите,
По-дълбоко от морето.

Воят на алпийски бури,
Щормът див над океана
И сърцето на Бетховен —
Звук свещен сред урагана...

...

Разбива зъби, поне за мен - божествено е!

Ясно, в юмрук и помитащо

Дори ще го вградя в постинга

Много силно начало, съдържание увличащо и засилващо усещане и възприятие за време и място и накрая финала е - не черешката /ягодка/ или точката, а направо гвоздея с чука - толкова силно

и като цяло - ето това звучеше в мен на първо четене

https://www.youtube.com/watch?v=_4IRMYuE1hI

Благодаря и Поздравления!

И да искаше не би могъл да ни представиш цялата великолепна поетична палитра на великите германски поети, писатели и мислители! Времето и словата за тях биха били безконечни, за да разкрият и опишат вечността на красотата и мъдростта в техните гениални творби...

Прекрасни стихове, наистина! А знаеш ли дали на български са издавани стихотворения на поета Карл Теодор Кьорнер- забележителна личност, участник в Лютцовския доброволчески корпус през 1813 г. срещу Наполеон, нещо като германския Христо Ботев? Примерно това : https://www.youtube.com/watch?v=apLTHmT_CXA ?Аз бях превел една песен на групата Троц Дер Люге по негови стихове -Liebesrausch, но някои стихотворения са по-сложни за превод, ако не си навътре в материята. Или на Феликс Дан -автора на ,,Атила" и ,,Битката за Рим?

5-а... 7-а, 9-а все емблематични - приятно слушане :)

Така е, вековно изкуство не може да се събере в постинг, два, сто...

Гьоте е написал

Изкуството ни предава неизразимото; затова изглежда глупост желанието да го предадем с думи.

Даан все още не съм го чел, но го имам на германски на четеца ми и ще му дойде времето... за Кьорнер мисля, че не знам, "виж" знам за Кьорнер танков ас през ВСВ, който разбира се, не е поета от заника на Наполеон.

Зазоряване в утринна роса…
Вглеждане в унеса на залеза…
- - -
„Той бе глупец!“ — говореше светът без жал,
„Мечтател!“ — каза снизходително съседът,
Приятелят му промълви: „Той бе поет!“ (Холц)

"Без любов не ще познаем Бог!" (Шилер)
Без любов не само Той ще остане за нас непознат...

http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/bio/v_fogelvaide.htm
Валтер фон дер Фогелвайде (ок. 1170-ок. 1230) е може би най-големият лирик на немското Средновековие. Родното му място и произходът му остават обгърнати в мрак, но се приема, че е родом от Бавария или по-скоро Австрия. Поетът няма постоянно жилище, като странстващ музикант пътува от място на място, пее и рецитира от дворец на дворец - знае се, че епископът на Пасау му подарява пет солди, за да си купи кожено палто. Тридесетгодишен пребивава в замъка на Филип Швабски, а новият XIII век го заварва във Виена. После го откриваме в замъка Вартбург на Херман Тюрингски, където се провежда прочутото състезание в певческо умение с другия прославен минезингер Волфрам фон Ешенбах.

В някои от песните си като "Под липата" (1205) Валтер фон дер Фогелвайде възпява любовта сред природата между благородник и момиче от народа. Това представлява отказ от традиционното схващане за "възвишена" и по правило несподелена любов на рицаря към знатната "дама на сърцето". В други любовни песни Валтер фон дер Фогелвайде размишлява върху "високата" - възвишена любов (Hohe Minne) и "ниската" - недостойна любов (Niedere Minne), като създава новия идеал за "равната" - взаимна любов (Ebene Minne), споделена от двамата равни не по произход, но по чувство влюбени.

Валтер фон дер Фогелвайде си създава име в литературната история и със своята "политическа поезия", в която отхвърля експанзионистичните стремежи на папата и се застъпва за немската независимост и единство. Поетът живее в постоянна несигурност и едва към края на живота си получава малко ленно владение от кайзер Фридрих Втори, за чийто кръстоносен поход съчинява призивни стихове. Погребан е в катедралата на град Вюрцбург. В чест на поета град Мюнхен учредява през 1960 г. културната награда "Валтер фон дер Фогелвайде".

© Венцеслав Константинов

Под липата

на полето

двама ни любов събра.

Беше лято,

празник светъл,

и във близката гора,

в кичестия дол до нас,

тра-ла-ла,

славей пееше в прехлас.



В гъсталака

дълго време,

негли още от зори

той ме чакал;

буйно взе ме

и с целувки ме покри.

Колко бяха ли? Безброй.

Тра-ла-ла,

вижте, цялата съм зной.

Сви прекрасно

меко ложе

от цветя и от трева —

велегласно

някой може

да се смее на това;

по ония рози, ах,

ще познае где лежах.



Ако някой

знае само —

боже, как ще ме е срам!

Но в гъстака

бяхме двама,

никой се не мярна там.

Славеят впи в нас очи,

тра-ла-ла,

но за всичко ще мълчи.


Валтер фон дер Фогелвайде

Бях убеден, че стиха за поета ще допадне на Марин, а на теб това за Бог... не съм се излъгал със сигурност при теб :)
Свят без поезия - днес да, а може би, и в миналото винаги, "то" светът не е поезия, но без или с малко е по-суров.

Мислех да предложа нещо от Фогелвайде, но казано поетично - някак не ме докосва по начин като цитираните. Надявах се, да имаш отношение към този постинг и благодаря за коментара.

повечето от които аз например досега не бях чувала ( изключвам Гьоте, Шилер, Хайне- те са достатъчно известни)!

Но не разбирам защо не си посочил творбите на останалите автори?
Казваш: ''Защо НЕ съм посочил ТВОРБИТЕ..., имам причини и едната е, че след време желая да предложа това на "германци", да "чуя" колко познават своето и знаят ли отде е то!''
Мога ли да попитам- какви ''германци'' има тук в блог.бг които не биха познавали творчеството на тези германски поети?
Например- Волфрам фон Ешенбах - творбата е ''Изгря зората'' написана около 1217, но бих добавила, че чак след като прочетох цялото стихотворение можах да го възприема и особено финала е доста красноречив:
'' Та кой художник нарисувал би страстта,
с която обладаха се докрай — не би му стигнал дъх.
Гнетеше ги на грижата убийствения лъх,
но злобата отвред сразиха с любовта.''

Признавам-добре подготвен постинг- фрагментите от останалите стихотворения напълно се вписват в замисъла на постинга- да се възпее Любовта през очите и сърцето на германското у теб, изразено чрез германски поети най-вече.

Бих добавила стихотворението ''Силата на жената'' от Шилер, което ми харесва със своята категоричност:
'' Силни сте вие с добрата магия на свойто присъствие;
Всичко постигате с благост, никога нищо със гняв.
Мощ диря аз у мъжа, достойнството той отстоява,
Ала жената владее — и нека! — единствено с чар.

Вярно, владели са някои с мощ на ума и делата,
Ала на тях им е липсвал пък този най-царствен венец.
Истински властна е само женската хубост в жената:
Щом появи се, в появата вече е нейната власт. ''

Въпрос:
1. Тетрадката със стихотворения на немски на кого е? Почеркът е много прецизен, отбелязвам само:)

Добавка: След като е включен Николаус Ленау като австриец, бих добавила и Райнер Мария Рилке ( също го смятат за австриец):
''О, как душата си да спра така,
че твоята да не докосва? Как
над теб да я издигна, над нещата?''

Не посочвам творбата- предполагам я познаваш:)

писатели съм чел, но инфото, което ни предостави с публикацията ти е богатство, на което си заслужава вниманието и уважението ни към тебе ТИГРЕ ДЕ! Безценно е! Поздрав...

Еееееееее, че си хаплив, ама- "(когато Германия имаше деца)!!!Съгласно последни данни от статистиката и сега има- на всеки 3 човека се падат по 1.2 деца. Малко, но все пак...Иначе, опазил ни Господ от пророчествата на Пенчо Славейков: "Немско и немци, може би не ще има и помен дори." - не искам и да чувам!!! Извън Хайне, Шилер и Гьоте другите творци са ми непознати. За мен Хайне води класацията и това е немския Яворов- лична необременяваща преценка. Ограмотяващ постинг, благодаря!!!

красиво и мнооого вярно

Прощавай , но не разбрах, за какво се пее. Би ли написал превода
https://www.youtube.com/watch?v=l3m25jw7Q_M
Поздрави ! Пан
https://www.youtube.com/watch?v=M-27c_Xgbjo
Ständchen
Leise flehen meine Lieder
(La colombe)

Leise flehen meine Lieder
Durch die Nacht zu dir
In dem stillen Hain hernieder
Liebster komm zu mir

Flüsternd schlanke Wipfel rauschen
In des Mondes Licht
In des Mondes Licht
Willst mein liebend Herz du lauschen
Warte Liebster nicht
Warte Liebster nicht

Hörst die Nachtigallen schlagen
Ach sie flehen dich
Mit der Töne süßen Klagen
Flehen sie für mich

Sie verstehn des Busens Sehnen
Kennen Liebesschmerz
Kennen Liebesschmerz
Rühren mit den Silbertönen
Jedes weiche Herz
Jedes weiche Herz

Lass auch dir das Herz bewegen
Liebster höre mich
Bebend harr ich dir entgegen
Komm beglücke mich
Komm beglücke mich
Beglücke mich

(A. Goraguer)
http://www.nanamouskouri.de/leisefle.htm

"Прави любов, а не война":))))

Жената - вечната вдъхновителка на поетите. Особено ми хареса следната мисъл:,,Жената е единствената жертва, която дебне своя ловец.,, :)

ard:
Казваш: ''Защо НЕ съм посочил ТВОРБИТЕ..., имам причини и едната е, че след време желая да предложа това на "германци", да "чуя" колко познават своето и знаят ли отде е то!''
Мога ли да попитам- какви ''германци'' има тук в блог.бг които не биха познавали творчеството на тези германски поети?

...

СЛЕД ВРЕМЕ, след време съм написал, ще рече не тук, а СЛЕД ВРЕМЕ при желание от такива германци желая да разбера ще знаят ли кой стих от коя творба е. Отношението ми към моя блог тук НЕ е докрай сериозно и това сочи факта, че не изпипвам детайли като правопис, граматика, понякога нейде фон или изчистеност. Тук в блога се стремя и имам сериозно отношение само към СЪЩНОСТИТЕ които предлагам, не толкова формата.

Силата на жената от Шиллер в бгпревод не ми допада много, освен това винаги (за мен) има някаква "спънатост" на финала и въобще жена и сила в едно изречение за моя вкус не е на място.

Не отричам всякаква сила в жената, но за мен трябва да се подберат по-меки, по-разнообразни и по-провокиращи думи от една сила.

Въздържам се от отговор за тетрадката.

Благодаря, но в случая уважението го заслужава на първо място ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ, както и издателството (което на прима виста не помня) и сайта читанка :)

Германците ОТ ДЕСЕТИЛЕТИЯ ПЪРВИ и най-малко в Европа имат собствено германски деца, ако от фертилността "махнем" и тези е мигрантски произход, то германския народ е първенец, шампион в нямане на деца или ниска плодовитост, раждаемост като промили и това е факт пак от ДЕСЕТИЛЕТИЯ.

Не съм хаплив, а бесен или тъжен (тази дума не е най-точната).

Хайне на моменти ми е лековато ухилен, както и фалшив патриот, той е лицемер поне за мен, няма да коментирам левашките му познанства в живота по марксистко-еврейска "линия", не това е проблема за мен в него - както казах - весело-лековат понякога и за мен ЛИЦЕМЕР. Може и да греша :)

Благодаря, аз също намирам мислите на Фюрстенберг и Кнор за верни и ОРИГИНАЛНО ПОДНЕСЕНИ/ИЗРАЗЕНИ.

Прощавай, че ще се въздържа от превод - ще "прозвучи" грозно, но едно време почти се бях зарекъл за българи превод да не правя от никакъв език, зщаото бяха готованци и нямаха елементарна благодарност, искаха всичко в удобно за тях време и то за неща, които сами можеха да свършат.

Това НЕ бе тук в блог.бг, където съм прекалено и може би, незаслужено ДОБРЕ приет, а в сайта vbox7.com в групи и на лични съобщения (в споменатия сайт имах и намерих добри и изключителни познати също - няма само лошо или само добро - нормално в живота).

В случая и текста, който питаш - той е елементарен, в смисъл на лексика и лесен да го разбереш дори с гугъл, а когато аз превеждам винаги го правя за ТЕКСТ КЪМ КОЙТО АЗ ИМАМ ИНТЕРЕС, ПО ВЪЗМОЖНОСТ НЕ ЕЛЕМЕНТАРЕН И ВИНАГИ СЕ КОНСУЛТИРАМ ЗА П О Е З И Я с една моя близка.

За това извини ме за отказа :)

Ще предложа наши преводи на стихове,м които никога НЕ са превежбдани на български - текстове за родината, отечеството итн.

За всичко си има време и място, но по-човешко е твоето пожелание с което съм съгласен напълно!

Провокираща, силна мисъл, ефектна, хареса ми и за това я предложих в началото, обикновено акцентите за мен са начало или в края.

философска мисъл...изразена от мнозина, но тук е поетично поднесена - чудесно

Излишно е да предлагам Гьоте, който също е в томчета на български, тук този ваймарския Аполон в един "откъс"

Гълъбът:
Приятелю! Умереност —
Това е истинското щастие!
С умереност навред ще си доволен!“
„О, колко мъдро! — промълвил орелът
И в себе си потънал мрачно. —
Ах, мъдрост! Ти говориш като гълъб!“

Орел и гълъб

Разперил млад орел крила,
На лов поел,
Но в миг пронизва го стрела
И скършва устрема му смел.
Той пада посред миртова горичка,
Три дни се гърчи в болки там
И тръпне изнурен
Три дълги, дълги нощи;
Накрая той е изцелен
От животворния балсам
На вездесъщата Природа.
От храсталака се измъква,
Крила разтваря — ала, ах,
Къде е мощният размах?
С последни сили се издига
Над земята,
За плячка закопнял,
Но каца, премалял от скръб,
На камъните край реката;
Зарейва поглед в клонестия дъб,
В небесния простор
И сълзи пълнят гордия му взор.

Тогава посред миртовите гранки
Долита гълъб с гълъбица —
Те закачливо се поклащат
По пясъка златист покрай брега
И нежно гукат в хор,
Извиват сластно алени очи
И зърват горестната птица.
Гълъбът приплясва отзивчиво
До близкия шубрак, кокори се
Изискано-самодоволен:
„Ти страдаш! — бъбри той. —
Приятелю, главата горе!
Нима за щастие безбурно
Не ще намериш всичко тук?
Не те ли радват тези златни гранки,
Чиято сянка в зноя те разхлажда?
Нима не можеш сред лъчите
На залеза да опнеш гръд
Връз мекичкия мъх покрай потока?
Сред росни цветове ще бродиш ти,
Ще късаш до насита
Из горските гъстаци
Отбрани лакомства, ще квасиш
Гърло в ручея сребрист…
Приятелю! Умереност —
Това е истинското щастие!
С умереност навред ще си доволен!“
„О, колко мъдро! — промълвил орелът
И в себе си потънал мрачно. —
Ах, мъдрост! Ти говориш като гълъб!“

1771

Не харесвам този човек, първо като такъв - като човек, не защото е възпитаван като момиче и обличан от майка си в момичешки дрехи, а зщаото след като баща му "обръща палачинката" Рилке е смачкан, не смазан и съсипан като пише Константинов от военната служба.

Не това "ми е" проблема с него, аз такъв проблем не мога да имам със забележителен творец, но когато прочетем живота на Рилке, той пред мен изглежда като объркан, слаб човек - подобни инертни, слаби натури, такива объркани и неясно мъже органично са ми противни, следователно и Рилке.

Имам изискване не само към творчеството на музикант, писател, лирик, но и към неговата личност.

...

Отделно от споменатото за Рилке от мен, благодаря за пространния ти коментар

Благодаря ти сърдечно за цялостта и вниманието! - заслужава си да архивирам целия постинг :)

Рилке не ми е любим автор, но след като споменаваш това, че не го харесваш понеже бил объркан, слаб човек, инертна, слаба натура, а доколкото виждам по-горе - досега се разискваха само поетичните качества на творбите на различните автори, а сега добавяш и личностни характеристики, то бих могла само да кажа, че ако един човек не е объркан и слаб като характер, то той няма да стане поет, а ще стане военен офицер или търговец примерно/говоря за нея епоха/.

За поетите винаги си имам едно на ум- а Рилке почти не е живял в Германия или Австрия, повечето си творби ги е писал на френски например, и какво от това, в момента Рилке може да се каже е най-четения немско-говорящ автор в англосаксонския свят с неговите ''Писма до един млад поет'', което си е епистоларна проза, но поради краткия си формат се възприема доста добре.

За военната му служба- каква военна служба може да води едно момче на 11 години, защото той е влязъл във военното училище на 11 години и е излязъл на 16 години- едва ли сам е избрал това, по-скоро такава е била волята на родителите му.

Това не е спор от моя страна,
а уточнение, понеже става въпрос за поети.

Премного древни гърци поети, мислители, философи са били забележителни войници, вкл. жертвоготовни и твърди като характер, в по-късен етап един Фридрих Велики е бил какво ли не - писател, музикант, композитор, есеист итн

Ще рече - хора със силен характер не винаги стават военни или търговци, а много често хора на изкуството - Беетовен е също пример, а маса творци от времето на Тертия Райх също, един Карл Орфф е чудесен пример, макар и композитор, Караян/ис въобще да не го започвам - също. В новото време и края на средните векове маса германски поети са били рицари или патриоти, някои и шовинисти, един Арндт не само че е бил характер, но и едва ли не "културист" във времето си, нашия Ботев да коментирам ли?

Написах, че АЗ не харесвам Рилке, а това, че е най-превеждания на английски... ?! Какво общо има с моята оценка или как се отнася към нея? За мен се отнася в смисъл на липса на вкус и декаданс, то това се превежда (пак според мен). Инфото ти за Рилке е ирелевантно към моята оценка или ПРЕДПОЧИТАНИЯ. Много хора харесват Райнер Мария и в това няма нищо лошо - несъмнено е забележителен творец, който аз не мога да оценя по достойнство. На 11 години може да имаш сериозна служба, ако си кадет, ако си Александър син на баща си Филип, ако си дори шведски крал итн итн итн примери бол.

и при мен не иде реч за спор, а за предпочитания - пососичх защо Рилке за мен не е мъж, а изискването ми за мъж е задължително спрямо и творец (и военен също - например бол народ намира Манщайн за германски гений през ВСВ, а аз го намирам за пластелин-човек - такива не търпя нито в живота, нито като образци в друго и пак повтарям АЗ НЕ ТЪРПЯ, а те може да са много успешни по Дарвин, много гъвкави, адаптивни и приспособими, титани обаче НЕ са, пак за мен).

Нямам нищо против Рилке като творец за света, просто за мен НЕ става, защото катро човек не става, по същата причина не съм особен фен на Вагнер коцкаря, нищо лошо за либидото, разбирам го, но да посягаш на жени на приятели, диригенти или дъщери на Лист поне за мен не е добре, но пък с Козима Лист са велика двойка.

Донякъде съм съгласна с теб, но донякъде и не съм.
Приемам, че силните характери са поети по дух, но при тях поезията е между другото, не им е основна дейност, затова и поезията им е силна, както и делата им.

Но докато това някой съзнателно да избере да бъде поет ( Рилке в случая), за мен си е слабост на характера и бягство от отговорност, избиране на по-лесното, оправдание за едно нищо неправене с болести и творчески кризи.
Не е задължително човек да е поет за да не прави нищо, в днешно време, да, не е задължително, но тогава, ако се провалиш като военен, отиваш да учиш право или медицина и само най-мързеливия официално би станал ''поет'' когато за нищо друго не става.

Парадоксът при него е, че сега е много четен и добре приет, докато за неговото си време е бил непознат за широката публика. За мен стиховете на Рилке са една измъчена работа, с редки проблясъци, и пак бягство.

Готов бях да се закълна, че "Красотата ще спаси света." е писана за пръв път от Достоевски, но то си е мисъл по-скоро на героя му Княз Мишкин в "Идиот". Винаги има известно разстояние между героя и автора и думите на един герой са си на героя. Както и да е, нямах си на представа, че преди това е писана и от Шилер. Навярно около половин век по-рано, винаги има какво да научи човек от теб. Иначе сцената когато Мишкин казва "Красотата ще спаси света." е жестока, но си личи, че е бил ученик на Шилер. А мисълта за морала и отношението към жената, напълно споделям.

и неговото "Смелостта на поета"

...Ние, поетите на народа, с охота сме там,
където животът ври и кипи — ведри и мили към всички,
С вяра във всеки! Защото как инак
бихме възпели бога на всекиго?
А когато все пак вълната ласкаво хвърли в глъбта
някой от смелите, доблестно вярващ,
когато гласът на певеца
накрая заглъхне в чертога лазурен -
ведро загинал е той и горите самотни
дълго оплакват смъртта на своя любимец.
Понякога Девата слуша
от клоните ведрата негова песен.
Привечер, дойде ли някой събрат
при гроба на своя другар, размишлява той
край свидното паметно място,
мълчи и си тръгва с още по-силна надежда.
(1801)

Много изчерпателен постинг, поздравления!

:)

Тези стихове ми напомнят за едни подобни,(макар и не л

бовни, а само като настроение), от ,,Билбо Бегинс" на Толкин :



„Хм! Мирише ми на елфи!“ — помисли си Билбо и погледна нагоре към блещукащите със синкава светлина звезди. И тъкмо в този миг от дърветата се понесе песен, придружена със звънлив смях:

О, що ли тъй сте запъхтяни?

Къде, къде така

с тез кончета неподковани

през бързата река?

О, тра-ла-ла-лала

тук в тази долина!



О, кой ли ще открие,

каква ви е целта?

Димът над къщата се вие

и хлябът е в пещта.

О, тра-ла-ла-лала

в таз чудна долина!

Ха! Ха!



О, де сте тръгнали нехайно

с разветите бради?

Туй не е знайно, не е знайно!

И Билбо с вас върви,

И Балин води брата

тук долу в долината.

През юни!

Ха! Ха!



О, ще останете ли с нас,

или не ви се чака?

И кончетата в този час

объркват пътя в мрака.

Да тръгнете е скука,

а весело е тука —

ще слушате дори

до слънчеви зори

най-чудни песни!

Ха! Ха!