СМЪРТТА на КРАСОТАТА

НЕ модерно и  НЕ извратено

 "Старата" литература - постинга за Gottfried Keller




"Зеления Хайнрих" на Готфрид Келер
Автора швейцарец, но и германец по дух и същност
  Романа е в традицията на гьотевия Вилхелм Майстер - младост, израстване, осъществяване на личността. Роман в който фундаментална тема е живота, грешките, мъдростта, дори пейзажите на Швецария, градовете в Германия и разбира се, любовта!

Постинга е плод (И ПРЕВОД) на мен и братовчедка ми, като искренно се надяваме повечето посетили го, ДА ПРОЧЕТАТ ТЕКСТА - именно текста, а не изображенията са за нас ПРЕКРАСНОТО!

В този постинг пасажи съсредоточени върху момичето и жената.
 В следващия СЪЩИНСКАТА ТЕМА КРАСОТА И СМЪРТ, настоящия постинг убеден съм, ще бледнее пред следващия.


 
Това би била чудесна Мерет (надолу в текстовете и змията)

Видео на една друга "вещица", поради невъзможност от мен за вграждане - линка

http://www.vbox7.com/play:49f0f10f45

И още едно видео на порастналата вещица - ЕВА ГРИЙН

http://www.vbox7.com/play:2ab6320c2e

 ................  

Героя Хайнрих в романа разказва:

Историята на едно дете живяло по тези места преди повече от 100 години.
В ъгъла на стената очертаваща гробището, аз открих малка каменна плочица без никакъв надпис; на нея личаха само полуизтрит герб и дата: 1713г.
Хората наричаха това място могилата на малката вещица и говореха за нея невероятни истории и чудни легенди...

Разказаха ми, че тя била учудващо умна и изумително привлекателна независимо от нежната си малка възраст, - тя била само 7-годишна, - и наистина най-опасната вещица. Особено ловко тя прелъстявала големите мъже; можела да ги омагьоса само с един-единствен поглед, така-че те до смъртта си се влюбвали в прекрасното дете и всеки ден били готови да го бранят или влизат в спорове, скандали и борба, за да го защитят.

Аз слушах как нейната магия се разпространявала върху гълъби, различни птици, дори влияела на водните твари и дни наред седяла близо до рекичка, където говорила с пъстървите, а тези умни риби се събирали една до друга край брега и весело плували в нейните крачета блестейки с люспите си към слънцето.

 Така би изглеждала малката вещица

Историята:

(Момиченцето е обвинено в „заговор” с дявола, то не искало да слуша молитви, криело главата си, запушвало уши, крещяло, че вижда черния човек на катедрата в църквата. Детето било плод на първи неуспешен брак в богато семейство, а след идване на новата мащеха било пратено при суров пастор, за да бъде поправено)

Действително в дома на пастора висеше стара потъмняла картина – портрет на странното дете. Това беше момиченце с необичайно крехко телосложение, в бледозелена рокличка, но с пищен кринолин... Нейната стройна и нежна фигурка бе обвита от златна верига, висяща до самата земя... В ръцете си държеше детски череп и бяла роза. Аз никога не съм съзерцавал по-прелестно, по-мило и умно детско личице, от този бледен лик на момиче; то не беше кръгло, а забележимо издължено, в него се бе запечатала дълбока тъга, бляскавите тъмни очи гледаха печално и сякаш молеха за помощ, а на свитите устни играеше едва забележима усмивка, загатваща луквство или болезнена обида. В това лице имаше черти на зрелост и ранна женственост, сякаш тежки страдания бяха оставили своя следа и всеки който погледнеше към нея изпитваше желание да срещне момиченцето, да го приласкае и да го погали. Старите жители в селото си спомняха за нея с топла сърдечност и любов, и в техните разкази суеверния страх се преплиташе с неволно съучастие към бедното детенце.

Още един "вариант" на вещица, но с повече комерс и възраст над литературния образ


(Следват части от дневника на пастора, който се наема да прогони злото от момичето)

„... После се заех с малката Мерет (Емеренцие) върху която всяка седмица прилагах телесно наказание, като този път реших да бъда по-строг с нея, положих я на пейка и я поучавах със свежа лозова пръчка, тъжно молейки и въздишайки към Всевишния да ми помогне за да завърша моя скръбен труд за благото на посопечната. Малката негодница жалостно крещеше, горко плачеше и смирено после молеше за прошка, но не изостави своята упоритост и посочените от мен псалми не пожела да научи. За това след като й позволих кратка почивка я отправих в карцера – тъмна ниша, в която тя дълго плака и оплаква своята съдба; после притихна и изведнъж в ликуване изпадна... и радостно запя точно тези псалми, които й наредих да научи, но ги пееше непристойно със сутне нотка, като че ли това не бяха благолепни стихове... от което аз заключих... че това са нови проявления сатански”.

„От телесните внушения нямаше полза и сега искам да опитам няма ли да й помогне строг пост. Освен това казах на жена ми да й ушие груба и сурова дреха вместо обикновена власеница, и други дрехи не позволявам да си облича, защото друго одеяние на грешница не подхожда пристойно. Опърничавостта й въобще не помръдна на косъм.”

„Днес се наложи да отделя момичето от селските деца и строго да й забраня да играе и дори да разговаря с тях, защото тя беше избягала с тях в гората, там се беше къпала св тях и сваляйки власеницата... овесила я на клон, и скачала, и пляскала пред нея съвсем гола, и недйните спътници на дръзки шеги и вироглавство подстрекавала. Приложих телесно внушение/наказание.”

„В дома се случи много неприятна сцена. Дойде мелничарския син Ханс, здрав момък, и поиска обяснения за Мерет, - говори, че всеки ден чува викове и плач, и това той така нямало да остави; докато спорех с него, се появи младия учител, този простофил ме заплаши, че ще уведоми властите за моите действия, а виждайки скверната Мерет, целия се разтопи и започна да я гали и целува мило. Учителя ще искам веднага да го задържат и да го пратя на ландфогт-а. До мелничарския син също ще се добера, макар той да е богат, от никой се не бои, и веднага е готов дори да се сбие. Сега вече аз самия съм готов да повярвам на това, което говорят в селото, а именно, сякаш това дете наистина е вещица, но това съждение противоречи на здравия разум. Впрочем, аз съм уверен, че в нея се е вселил сам Сатаната, и съм се нагърбил със задача непосилна.”

Още "версии" на малките вещици, но НЕ ПО КЕЛЛЕР, защото неговата е с издължено лице и без упомената коса (само очите й са тъмни)


(Идва мащехата и принуждават Мерет да държи череп с който да я нарисуват... Художника се смилил над нея, тъй-като тя държала цялата треперейки черепа, живописеца предлага момиченцето да го пусне, а той да го нарисува по памет. Мащехата отказва и задължително държи на своята идея. Художника заменя мъжкия голям, с малко детско черепче, като в другата ръка на момиченцето дава розичка)

„Получих нова заповед: всички светски занятия на детето да се прекратят, особено уроците по френски... включително на моята жена е предписано да не я учи на клавикорд от което момичето е много натъжено...”

„На третия ден малката Мерет избяга и ние изпитахме голям страх, но днес следобед попаднахме на нейните следи в Бухенло, на върха на хълма, където тя седеше на власеницата си при това съвсем гола и се грееше на слънцето. Косите разпуснати, на главата венец от букови листа... Забелязвайки ним тя се опита да се измъкне, но осъзнавайки голотата си, явно се засрами и започна да навлича власеницата си при което ние без проблеми я заловихме. Сега тя лежи болна в постелята, не е на себе си, защото не разпознава хората и говори несвързано.”

„Поолекна й, но тя силно се е променила, през цялото време мълчи и като че ли разума й е объркан. Повикания лекар обяви... че тя може да загуби разсъдъка си и ние трябва да я държим под непрекъснато наблюдение и грижи; той сам предложи да се заеме и обеща да я вдигне на крака, ако болната бъде пренесена в неговия дом. Тук аз се намесих, като намекнах, че вероятно доктора се изкушава най-вече от възнаграждението, което мадем ще трябва да му заплати и за това така представих работата пред нея, както наистина я мисля, че всъщност премъдрия замисел на Твореца е близък до завършека, и колкото по-скоро Той пожелае да я приеме в лоното си, то ние смъртните не сме в сили да го променим, а и би било грешно да го пречим...”

Огненокоса вещица като Алиша Уитт


(Детенцето обаче по чудо оцелява и след 5-6 месеца записите в дневника следват)

„Независимо от своето слабоумие, детето е както ми се струва в добро здраве и дори е направило розови бузки. По цели дни седи в бобовите насаждения, където нито я забелязваме, нито чуваме, и сме я пуснали да се шляе на воля, защото не ни безпокои.

Дочух любопитна новост: Мерет си устроила в бобовото поле нещо като своя гостна, където като важна дама приема селските деца, а те й носят плодове, лакомства, които тя заравя в земята като запас. Там е намерен заровен и онзи череп, който изгубихме пир картината на художника и който аз не успях да му върна. Тя също така е примамила врабчета и други птици, причуила ги е да я посещават, от което за мен е нанесла немалка вреда, а аз не мога да стрелям по тях за да не улуча греховницата. За капак на всичко тя се е сдружила с отровна змия, която изпълзяла нейде от храсталака и се загнездила в нейното обиталище; с една дума, наложи се отново да я вземем при нас в дома и да я държим заключена.”

Моден комерс, но пък оригинален и ефектен - вещица с вещичка


„Мерет отново се промени в лице, побледня и лекаря обяви, че тя е пътник от този свят. Извести родителите.

Днес бедната Мерет изскочила от завивките, побягна в грахта и там умря; трябва да е станало преди изгрев, защото установихме, че я няма на утрото, а когато я намерихме на полето, тя лежеше без дъх в малка яма, която сама изровила, и струва ми се, сякаш е искала преди смъртта да се скрие в земята. Тя цялата беше в прах, косите и дрешката влажни и тежки в роса, бузите някак румени и големи, също с капки роса... ябълковия цвят на утрото...”

(Подготвят се за погребението...)

„... в това време започна усетихме силен вятър, който свистеше сърдито. И небето бе покрито в тъмни облаци, на гробището нямаше жива душа, само нашата скромна процесия... Когхато започнаха да спускат ковчежето в гроба, изведнъж чухме силен крясък и всички ни завладяха страх и ужас, а гробаря хвърли въжето... Нашия лекар реагира на странния вик, бързо измъкна гвоздеите от покрова, надигна капака и нашата покойница оживя, седна, а после умело се измъкна от могилата и ни загледа... а лъчите през пблаците пробиваха и ярко заиграха, докато тя беше с блестяща диадема в косата си като образ на фея или малка елфка... Аз сам от почуда не можех да помръдна от мястото си и в този миг окончателно се уверих, че това е то вещерство. Мерет скоро се изправи и забяга през гробището... толкова бърза и гъвкава като котка, а хората по пътя й се разбягаха по къщите си веднага в ужас залоствайки вратите. Точно в това време в училището завършиха занятията, учениците се изсипаха на улицата, и като видяха бягащата Мерет, вече нищо не можеше да ги удържи: цялата детска тълпасе хвърли да гони момичето, а след тях и учителя...Тя през цялото време беше на 20 крачки пред тях, и не спря докато не стигна Бухенло, където падна въззнак мъртва, а насъбралите се деца се скупчиха около нея като я прегръщаха, галеха, целуваха, но всичко напразно...”

(Тялото е прибрано и положено, а на неголяма плоча е изсечен само фамилния герб и надпис Anno Domini MDCCXIII – от Рождество Христово 1713 г.)

Една идея за бяла и среброкоса малка вещица с тъгата на Келлер в очите


................

Зеления Хайнрих (всъщност автора Готтфрид Келлер) разказва за срещата си с една млада жена – актриса, в неговите младежки и пуберски очи като великолепна кака

... и там в сумрака и зад кулисите, пред мен се въплъти онова видение за което ни говори Фауст. Гретхен точно в този миг се готвеше да излезе на сцената, тя беше дълбоко развълнувана, така дълго и внимател;но изтриваше лицето си с бяла кърпичка, сякаш искаше да скрие следите от сълзи, а след това започна да се гримира и отвреме-навреме да се обръща кратко и отривисто с фрази към тези стоящи зад нея. Тя беше толкова красива, че през цялата вечер, аз не откъсвах очи от нея...

Тя беше, както изглежда, силно ядосана от нещо и за това нейната игра представляваше странна смес от грация и гняв. Това съчетание лошо се вписваше в образа на Гретхен, но пък придаваше на изпълнението своеобразна прелест, и аз от цялата си душа й съчувствах, ненавиждах враговете й, макар неизвестнио за самия мен...

Сцената в тъмницата, където Гретхен лежи в сламата и бълнува, актрисата претворяваше така съвършенно, че аз целия треперех от страх, и въпреки това целия горях от вълнение, аз жадно се опивах от прекрасните черти на тази безкрайно нещастна жена; все пак аз наистина мислех, че тя е нещастна, бях потресен, но едновременно с това и удовлетворен от тази сцена, по-силна от която аз дотогава не бях виждал нито чувал.

(Подрастващия Хайнрих се унася в съзерцание и след представлението към празната сцена, а след вечерния спектакъл остава затворен в „салона”)

... в паметта ми изплува красавицата Гретхен и заплащващата я участ, гледах безмълвно залятата от вълшебно сиянбие нейна тъмница и изпитвах още по-голямо благоговение от Фауст, когато за първи път влязъл в спалнята на Гретхен. Подпирайки лицето си с две ръце, аз с тиха тъга наблюдавах сцената, често спирайки поглед на нишата със сламата, където тя бе лежала. Изведнъж в тъмнината нещо се размърда; затаих дъхание... в нишата стоеше бяла фигура; това беше Гретхен, точно такава, каквато я видях последния път. Студени тръпки пробягаха по тялото ми, зъбите ми затракаха, но в този момент сърцето ми биеше от неочаквана радост и на душата ми стана хубаво. Да, това беше Гретхен или може би, призрак, макар отдалеч да нямах възможност добре да разгледам чертите й, от което още повече ми се струваше като привидение. Тя напрегнато се взираше в тъмнината, сякаш търсеше някой в залата. Аз станах и със силно биещо сърце се отправих към сцената; прекрачвах скамейките, отвреме-навреме се спирах, но после отново тръгвах напред, сякаш невидима ръка влатсно ме теглеше натам. Костюма в който бях навлечен (а той играе роля на статист в представлението) правеше моиуте стъпки тихи и за това тя ме видя едва тогава, когато... аз попаднах под лунната светлина и застанах цял пред нея в странния си вид. Видях как тя в ужас ме погледна с блестящите си очи, а после се отдръпна назад без да издаде нито звук. Аз тихичко се приближих на крачка от нея и се спрях; очите ми бяха широко отворени, ръцете протегнати към нея, треперех целия, но заливащата ме едновременно вълна от радост грееше моята смелост срещу този призрак. И тогава тя възкликна: „Стой! Откъде се взе?” – в нейния глас и в заплашителното изпънатата ръка имаше толкова властна сила, че аз не мърдах като омагьосан. Ние внимателно  гледахме един към друг; сега вече разпознах чертите й; върху нея имаше пеньоар, шията и раменете й бяха разголени и леко сякаш светеха като сняг в зимна нощ. Аз веднага почувствах, че пред мен стои жив човек и изиграната от мен храброст, мислейки, че пред мен е признак, се превърна в естествено смирение и притеснение на момчето застанало пред женското тяло...

- Кой си ти, момче?
Аз смирено отговорих:
- Казвам се Хайнрих Лее, играх в представлението, и ме заключиха тук!
Тогава тя пристъпи към мен, махна ми маската, обгърна с длани лицето ми и казах през смях:
- Ах ти, Господи Боже мой! Ти си този, който не свали цяла вечер поглед от мен! Ах ти, палавнико!...
- Да! – казах аз и не свеждах очи от прореза на дрехата й, където се белееше гръдта й, а душата ми бе обхваната от радостна молитва, която аз знаех от времето в което като дете гледах златния залез в небесната шир и ми се струваше, че там мога да видя самия Бог.


Гръдта загатната пред юношата бледен в текста


Аз продължих дълго и спокойно да гледам нейното прекрасно лице, с наивна откровеност любувайки се на изящните, дишащи и потръпващи линии на нейните устни. Определено време тя помълча и вече серьозно ме гледаше, после промълви:
- Като гледам си чуден малчуган, но като порастнеш ще станеш негодяй като всички мъже.

След тези думи тя ме привлече към себе си и няколко пъти ме целуна по устните ми, така че аз замрях и само в промеждутъка на нейните целувки тихо шепнех молитви, които тайно изпращах към Бога от цяла душа благодарейки му за това приказно приключение, което ми низпосла.

- А сега остани при мен, докато не съмне, така ще е най-разумно: сега вече е доста след полунощ! – поведе ме за ръка, влязохме в отделна стая в която след спектакъла тя се бе устроила за почивка и сън, докато не я бе разбудил моя шум. Тя пренареди постелята, остави ми малко място в нейните крака, и изчкаявайки докато аз го заема, зави се в кралската мантия от представлението и така легна, че малките й стъпала леко се опряха в моите гърди, от което сърцето ми отново заби радостно. Така заспахме, точно в тази поза, като в старинните надгробни паметници на които е изобразен риуцар в целия му ръст спящ със своето вярно куче в краката му.

Това ще е чудесна Гретхен (съвременен "прочит"), а от преди войната ролята на Камилла Хорн - германката най-радва в стил и класа. Във видеото - Ребекка Фъргюсън като Бялата кралица, но с това лице ще е чувствена и чиста Гретхен

http://www.vbox7.com/play:4ef26c386d




И все пак моята представа за Гретхен би могла да е така като последното изображение (или това е Лорелай, но липсва още "русост" за да е Лоре?!)......

................

ТОЗИ ПЪРВИ ПОСТИНГ Е НЯКАК БЛЕД, НО СЛЕДВАЩИТЕ 2-3 СЛЕД НЕГО ЩЕ ПОКАЖАТ АВТОРА И РОМАНА В ПЪЛНИЯ ИМ БЛЯСЪК - ОБРАЗА НА АННА ЕДИН ОТ ТРИТЕ ЦЕНТРАЛНИ - ПРЕЛЕСТНА, СЛАБА, РУСА, ДЕВОЙКА НА 16-17, БОЛНА И В ЛЮБОВ С ГЕРОЯ ХАЙНРИХ... след това и нейната смърт - много красота и много трагедия не като "дистанциран" разказ, а като Рай и Ад за автора-разказвач.

красота

Много добър и интересен постинг. Много красота също и чудесни клипове - особено впечатляващ за мен последния. Имам чувството, че именно от такива истории и разкази или части от тях, впоследствие са се превърнали в приказки.
Благодаря за удоволствието! Ще чакам следващите...

се въздържа от коментар, но очаквам следващият материал по темата. Увлекателно четиво с приоритет на приказка...... Поздрав Германий и за световните ни прекрасни шампиони по футбол!

Благодаря на четирима ви - коментирали до момента !

Следващите постинги, надявам се, ще надминат този като въздействие, но всеки коментар окуражава началото ни :)

Постингът е ,,зверски",най-малко казано!!! Поздравления! Невероятна история! Рисунката(третата рисунка отгоре-надолу), на малката Мерет е страхотна! А между впрочем романът ,,Зеления Хайнрих" по истинска история ли е писан? Малката Мерет действително ли е съществувала? Но така или иначе историята ме разтърси чак до дъното на душата ми - може би защото там някъде дълбоко, много дълбоко, в дълбините на моя дух винаги е имало и едно момченце, сродно на Мерет, Маугли, Малкият Принц ...

Впечатляващо!Аз клиповете не мога да ги отворя, но това ми стига!Леко, съвсем леко ми напомня стила на Стивън Кинг, в което няма нищо лошо ..... поне за мен.Да, може би и като приказка, но това го пък го отдалечава от "Очите на Дракона"/приказка на Ст.Кинг, написана специално за дъщеря му/ и всъщност тук идва разликата.Абе хубаво е ....

Вероятно Кинг напомня Келлер, който е 150 години преди него.

В романа Келлер не "звучи" както тези извадки, но историята за това момиченце ме впечатли и за това я поднасяме тук като първа.

В следващите постинги образа ще е Анна - там вече е класика ;) :) :О

Сърдечно благходаря за твоя коментар и пак чистосърдечно признавам, че твоя коментар спечели сърцето ми.

Аз бих добавил, че в моя случай често съм мечтал в едни други години да познавам момиче като Мерет.

...

Романа на Келлер е да го наречем "автобиографичен" и за това е световна класика и фундамент в германоезичната литература, самия Келлер е предизвикал дори боклуци като братята Манн да пишат за него в превъзходна степен.

Келлер в Дер грюне Хайнрих всъщност претворява в разказ своя живот и за това романа е велик, обикновено така е с доста книги - ако човек пише това което е истина и е преживявал, то се получава непреходно най-често.

Мерет нямам представа дали е реална в онова време, но почти сигурно Келлер като дете е чул такава история и тя има исторична база под себе си. Почти всичко в романа му е неговия живот мота-мо.

Не казвам, че някой е взаимствал от някой и още по-малко копирал.И даже май пиша глупости в момента, защото доколкото си спомням, копирача и преписвача на Кинг, Дийн Кунц, е абсолютна карикатура.Нищо, че двамата имат общ роман, този пич Кунц, не вярвам, че има кой да го чете.И изобщо, темата за съвременни комерсиални писатели, не е удачна в момента.Както казах, хубаво е и чакам продължението с нетърпение.

Останало е сираче и единствената любов, която е получило е била от животинките и дори от някаква отровна змия. Трудно е да си различен. И днес е така. Нямало е кой да го научи да се преструва, че е част от тълпата, за да съхрани себе си. Ами това е моят прочит на историята. Поне аз не видях нищо ужасно в момиченцето. Хората около него само са го измъчвали.
Постинга ме заинтригува и не издържах да коментирам.:))

Жестокост, далеч от смисъла на псалмите и същността на Евангелието, от името на което обикновено се претендира да се действа.
Днес не е по-различно. Може Евангелието да липсва, начините и средствата да са други, но целта е една – да унижиш или демонизираш... Все под формата на загриженост. Невежеството както и фанатизмът водят до жестокост...

Хайнрих… Трогателен и мил спомен, поднесен искрено и обаятелно от Келлер.

Моят коментар няма да спечели никого, казано с усмивка… Но подобни истории не са само мечтателни приказки, а реални съдби във време на невежество и фанатизъм, където едва ли има място за любов. За тях е болката, за нас остава красотата и възхищението от обезсмъртилото ги изкуство…

Да,това е толкова необикновена история,че все едно е писана от Толкин за някое от неговите вълшебни елфически кралства,описвани така завладяващо в неговите книги за малки и големи ... но там се разправят освен истории за елфи и хора и за гнусните орки -в случая ,,отчето",който обаче служи не на Любовта - Исус, а на демонът на мрака - Сатаната,падналият ангел, наричан някога Луцифер ... Има една подобна история от по-ново време за едно момиче със почти същото име - Марет,от книгата на Джеймс Оливър Кърууд ,,Долината на мълчаливите",но тя,слава Богу,свършва щастливо,въпреки че на моменти също е силно драматична ...

Легендата за вечнотърсещия дух на Фауст, за любимата му Гретхен, за провала на Фауст в малкия свят и велиичието му в големия. На основата на старонемските легенди са написани почти всички опери на Вагнер, включително и тетралогията му.
Брависимо за постинга. Много са дали германци на света, за да могат да принизят знечението им контраблогерите с картончета, пишещи срещу Германия по повод успехите й на Мондиала.

Да сломиш чуждия дух с жестокост и фанатизъм е признак за духовна нищета, то няма общо с любовта която всеки трябва да изпитва към Бог Създателя на всичко около нас. Човечеството постоянно се блъска в собствените си недъзи и все не успява да достигне съвършенство в онова чуство което ще го изпрати в Рая )

отнесох се на някъде...пък и нали съм зодия змия-боа:)

Интригуващо начало... Ще следя внимателно развитието. Благодаря! Много мъдрост и стимули за духовен подем е дала Германия на света чрез силата на творческия дух и гений, колкото и да не се харесва това на рубладжиите... Никой не може да отрече заслугите й за развитието на основните човешки ценности. А що се отнася до рая и ада - те са в човека и кое ще преживее, зависи от неговият личен избор!

*/*

Това е.-

"ТОЗИ ПЪРВИ ПОСТИНГ Е НЯКАК БЛЕД, НО СЛЕДВАЩИТЕ 2-3 СЛЕД НЕГО ЩЕ ПОКАЖАТ АВТОРА И РОМАНА В ПЪЛНИЯ ИМ БЛЯСЪК - "

- Изобщо не е блед, даже повече от добро начало!

" nbrakalova - Мъчителна красота…
Моят коментар няма да спечели никого, казано с усмивка… Но подобни истории не са само мечтателни приказки, а реални съдби във време на невежество и фанатизъм, където едва ли има място за любов. За тях е болката, за нас остава красотата и възхищението от обезсмъртилото ги изкуство…"

- Напълно съм съгласна с мнението ви!

Имаше момент от младостта ми, когато няколко месеца четях едновременно Кинг и Кунц, не знаех че единия не е много коректен ;), харесвах ги и двамцата тогава.

Всеки, който се покруси или впечатли от тази история ме радва, защото и аз го почувствах така - докато го четях преди години се успокоявах с мисълта, че все пак е фикция и роман и не мислех за другото - основан на истински истории.

Постигнал съм при теб ефекта с текстовете за хайнрих и актрисата в ролята на Гретхен... :)

В първия абзац си го написала великолепно и за жалост истинно трагично - не бих добавил или не бих го написал с мои думи след твоя точен коментар!

След седмица, ако не греша от 23-и юли се започва тетралогията в София с германски композитор в добавка - проектите на Карталов...

Напълно съгласен съм с теб - твърде много титанично е направила Германия за да се скрие , зарови и оплюе всичко това - просто не възможно е!

ТЕЖКО И ГОЛЯМО ИЗРЕЧЕНИЕ - хареса ми като лексика и истина директно заявена!

Дано не си се отнесла към собствената ти съдба и скърби.

Към теб ще напиша същшото което и към добнрия ми нетпознат - планинитенабългария:

Напълно съгласен съм с теб - твърде много титанично е направила Германия за да се скрие , зарови и оплюе всичко това - просто не възможно е!

С едно допълнение - мисля, че всички тррябва да усетим от Рая и Ада, от двете - опита е велико НЕЩО!

18. sande - Тигре, ти си жестокх и нежен!

...

Това ако ми го каже жена... ;) би бил божествен комплимент от женски устни.

Благодаря, че ти и като пич ми го казваш, да ти се връща микса между двете крайности!

Това е и моето "виждане" за мъжа - силното в себеутвърждаване или в сблътссък и "слабото" с любимата и близките.

Да си цитирам мое лично съобщение :)

аз не съм особено доволен от постинга още вчера - картините са в повече, в повече са и обясненията в началото и в края, но това често ми се случва в постинги, а и тези текстове не отговарят на бомбастичното заглавие, но там вече вина нямам - просто трябваше да изберем дали да предложим тези текстове или направо да започнем с анна и там текста мисля щше покрие претенциозното заглавие на поредицата постинги което обявих. та аз реших текста от вчера за мерет да го има вместо да започнем със същността по темата

- Началото е интригуващо ... свързано с Ерос и Танатос ... оглеждащи се в Психе?
Въздържам, се от коментари, тъй като автора и произведението са ми непознати. Мога да коментирам на база познания от културулогия и палео-религия на европейците?


- Но то и природата на Света е такава - А света, са го наричали Мая(илюзия) та от там и думата в българският ни език ... омая!
- Мъжът е "двоен" поради природо-поведенческият си модел - в заблудата си, обаче приемаме, че Мая(любимата) ни е такава ... правейки непростимата грешка, виждайки отражението си, проецинирано в/у "омайницата" , ние приемаме, че това си е нейната природа. Но? - по своята същност, "Тя" е тройнствена !

- Това до което съм стигнал, в заниманията си, ме кара да очаквам в продължението, нещо подобно на ... Три в Едно?
- Нещо, което се символизира от образа, в мита за "st Brigid", пролетният празник "Imbolc" и "трискелион(а)": http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e9/Triskel_type_Amfreville.svg/640px-Triskel_type_Amfreville.svg.png
... и ...
- valknut(а)валкнута (при изображенията, където присъства "Один"):
https://encrypted-tbn3.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcR3O3Pt10attXU6FYS3S39GjGw0Y1xeppLp8rnKA7vxXN8dJV9h

- Тази "тройнственост", като символ на "женското начало" на света в който живеем ... е бил символизиран по цяла Европа, с този знак:
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/60/Triple-Spiral-Symbol.svg/640px-Triple-Spiral-Symbol.svg.png
... още от времето на Неолита?


- Странното е, че в психоанализата ... това е една от основните теми и изследвания при "под(не)съзнателните" псих. процеси на човек? - това се разработва в концепциите, наречени "влечение към самосъхранението" и "влечение към смъртта" - Странно? Има ли нещо вярно, в така нареченото "колективно "несъзнавано" ?!

- Във връзка със всичко казано - очаквам продължението на разказа ти, с любопитство и искайки да узная, дали героините ще бъдат три?

- Успех!

Привет и от мен! Не си изменил на себе си- винаги търсещ Красотата и Женското обаяние в заобикалящия ни свят, назад , сега и напред...:))) Аз по своему вярвам, че във всяка литературна творба има не само художествена измислица, а и недоказана Истина. А може би е имало някога такива нежни Създания, които са притежавали подобни способност- защо не?! В очакване на следващия ти пост и поздрав за световната титла!!!

Първата част на постинга е брилянтна...
Разказът е сякаш не с думи, а гравюра с лазер.
Поздрави от Пиер и за автора, и за г-жа Бракалова.

Аз коментирам съдържанието на постинга и това е мое мнение.

Аз пък използвах повода от твоя коментар да спомена критиката, която си направих в лс към теб. Радвам се, че съдържанието ти въздейства, всъщност то е ценното и авторово :)

На мен също повече ми се нрави историята за Мерет, не толкова "бонус" финала с актрисата и пубера ;)
Г-жа Бракалова рядко коментира, но когато го прави (ако бъде разбрана) има какво да каже в смисъла най-често на хуманизма.

Много ти благодаря за ВТОРОТО изречение в твоя коментар!
Такива комплименти са приятни, често неочаквани за мен и действително казват това, което като вътрепни подбуди се стремя!

Вероятно в миналото както и днес преувеличават и възвеличават различни "създания", а това очарование и "магия" винаги ги е имало в момичето и жената (жалко, че в живота често са само външно проявление, в някои случаи с низка душевност).

За тази тройнственост не знам и не съм чел или интересувал, но именно зщаото не знам - ти се доверявам.

Образите в романа са доста, но жените са две Анна и Юдит, като ние ще представим само този на Анна, защото тя умира и защото преди смъртта, любовта на автора Готфрид Келлер в образа на Хайнрих от романа, е чиста, идеалистична и казано неточно - неземна. Мерет е само епизод в началото на романа. Както често се случва в романа има момиче Анна и млада жена Юдит, като реалността налага рационалното - в края на романа Хайнрих се събира с Юдит, Анна умира малко след средата на цялото повествование.

Убеден съм, че психологията е разгледала "влечението към смъртта", още повече че всички ние сме го наблюдавали дали в наши познати, дали в близки, дали в себе си (аз лично не в мен, но познати такива имам). Сериозна тема !!!

Тройнствеността, която си изобразил със символи за лаик като мен е близо до слънца или свастики, в случая с три "лъча" да ги наречем. Каква е тази тройнственост обаче аз както споменах не знам.

И отново се сещам за едно мое "чудене" - спецификата на някои твои интереси или знания Гет, би могла да се реализира в поредица постинги при теб, които ще провокират размисъл у четящите, ще научат нещо незнаещите. Една поредица при теб в смисъл на Детайли-хипотези или Фундамент-Балкани (и Европа) можеш да направиш. Предходното изречение НЕ го пиша, за да те препратя в твоя блог - ни най-малко В СЛУЧАЯ, а защото когато имаш специфично инфо, поне според мен е чудесно да го споделяш, още повече че ще е различно от масата теми в блог.бг, вероятно ще има своя уникалност!

Прочетох коментарите оттук-оттам, за да не се повлияя.. Но постинга(почти приказка или романизиран разказ) силно ме впечатли. Преди години наши приятели от южна Германия ни развеждаха в китни немски селца,като всяко си имаше подобни истории за вещици, деца чудо, русалки, същества лоши или добри, но различни от хората в онези времена.Докато четях с интерес , като на филм се връщах в тези селца и добавях картините изплували в съзнанието ми ! Всички приказки и фантастични романи , бавно, но сигурно се доказват, че не точно така..За мене тези деца-чудо, деца-вещици, са пришълци от други светове с други познания, случайно или не, но винаги отблъсквани от общото цяло в сив цвят, какъвто бил целият им ранен средновековен живот.Добре поднесеният постинг с цялото величие на описанията ме откъсна от всекидневието на политика, фалит на банки, неудачници, всичко отрицателно събрано в една дума-България! Тогава е нямало още зловещият експеримент ХААРП и всичко е написано от сърце и душа.Значи е истинско1А кой как го възприема е отделен въпрос! Благодаря ти германче, че ме върна към прекрасно изживяване! И поздрави за Световното :) През 2018 пак ще викам за тях(ако съм жива) Ще! :)

Преди 2018 има европейско 2016 ;) и ще викаме заедно (макар на финала преди седмици да ми скъсаха нервите и двата отбора се бяха гипсирали, не играха играта си). 2016, 2018, а и след това шампионатите се надявам да викаш, защото си жизнена за двама ;)

...

Хубаво е ако в някои от германските села все още се разказват някакви предания, аз съм песимист за фолклористиката (не като наука - като такава я има с основи от братята Гримм), а съм песимист за фолклора въобще на белите народи.

Виж за ХААРП и пр., не напълно споделям мислите ти, струва ми се, че бедствията на които сме свидетели са били винаги част от света, а за честотата им, хм... не знам?!

Харесвам този вид постинги.

http://politikata.net/7-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%B5/65142/?xjt=1

Ей това, ако си го пропуснал....:)