Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.07.2020 10:27 - Паул Оскар ХЬОКЕР 3 - превод, литература, финал
Автор: germantiger Категория: Изкуство   
Прочетен: 613 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 27.07.2020 10:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Финален постинг за писателя от кайзерова Германия

Изображенията без връзка с текста

Ханзата и ЧОВЕЦИТЕ преди



image

КРИС ХЕМСУЪРТ и Хъдълстоун



Тидеманн седял облегнат на стола, както обикновено и гледал внимателно... – Кажете ми моля, от кого имате свопите подоробнми сведения за случилото се? Доколкото зная, никой от служилите в онази флотилия не се е завърнал? – Разкиазаното знам от човек очевидец! – с малко смущение отговорил Стеен. – Добре... а Вие твърдо ли сте убеден, че на него може да се вярва? – продължавал бавно да разпитва и да се вглежда в лицето на другия Тидеманн. Госвин Стеен започнал да се смущава.


За Кнут Торсен ли става дума като свидетел? – и погледа на Тидеманн заблестял като мълния, а Стеен утвърдително кимнал с глава. – Боже мой! – разгорещил се госта изведнъж. – Вие вярвате на такъв тъмен човек, оказвате доверие на този точно жалък тип? Човек изключен от Ханзейския съюз, обладан от жажда за мъст към Вашия син... на такъв „свидетел” се поддавате и заедно с това сте се отказали от своята плът и кръв!


- Помирете се с вашия Раймар. Повикайте го от чужбина и тогава ще поговорим подробно за станалото с флотилията. – Това не мога да сторя, то не е по силите ми! – възкликнал Стеен. – Това ще изглежда като извинение, а кой баща се извинява пред грешния си син? – Всички ние сме хора и можем да се заблудим или сгрешим, - възразил Тидеманн. – Може и бащата да сгреши и ако този баща осъзнае собствената си грешка, повика сина си от който несправедливо се е отрекъл, тио повярвайте ми ангелите и Бог на небето ще възликуват. Опомнете се Госвин, все още имате време! – Не, не мога,не смея! – извикал Стеен със сянка на ужас. – Тогава молете се Бог да е с вас! – хладно завършил Тидеманн. – тогава нека съдбата да сломи и прекърши Вашата прекомерна гордост. Сбогом!

 
 


Общото впечатление от датската столица било на лошо планиран град, без разкошни храмове, без всякакви орнаменти, някак хладен и чужд на вървящия Раймар и неговото огнено въображение. В сравнение с Любек и Визби, домовете в Копенхаген изглеждали някак нищожни,нищо че града бил известен и даже богат. Стоки и товари прииждали отвсякъде,хора и търговци се струпвали множество, но заедно с това нито следа от изкуство, ни чувство за красота, липса на всякаква естетика и изящество.


Здрава е тази кула, - казал въздишайки Шрьодер. – Само я вижте, как Ви се струва?.. Раймар гневно обърнал очи и ударил с крак. – Ще дойде време, гърлено казал ханзееца, - когато ще сломи аттердага!.. Ей Богу, готов съм да рискувам живота си само и само да измъкна тия нещастни пленници иот тъмницата и подземието.


Кнут Торсен, страхувайки се от Раймар бързо се скрил в блокхауза,но оставайки сам бил обхванат от ужас... С очите си видял как Раймар с широка крачка влязъл в помещението и се провикнал: „Най-накрая ми падна негоднико!” и се устремил към врага. Датчанина без да губи минута отворил широко прозорците и скочил навън губейки се в мрака от погледа на ханзееца. Раймар все пак се хвърлил да го преследва. Различил смътно фигурата на бягащия по брега, видял как онзи отвързал една лодка и се насочил към остров Амагер.... Раймар започнал да гребе след беглеца... Есенното небе било без нито едно облаче, а месечината била нависоко и разкривала фигурата на престъпника. – Колкото и да се пънеш няма да избягаш! -  гневно прогърмял Раймар. Всичките усилия на датчанина били напразни, дистанцияа се съкращавала...

Двете малки лодки се приближавали към гърлото на залива, когато се извисил силуета на търговски кораб и съдейки по флага това бил английски съд. Торсен ръкомахал отчаяно към екипажа. – Вземете ме на борда, гони ме някакъв разбойник...

 


В деня на свети Мартин ханзейците се събраха в град Кьолн за да сключат общ съюз и да обсъдят подготовка за борба. Ако и при първата война с Волдемар Датски флота на Ханзата бе значителен, то сега той надминаваше всякакви очаквания и представи.

 


Исках да ти кажа, че сега съм в Любек и нито за миг не съм забравил ласкавите думи,които ми каза когато трябваше да си ида. Елизабет нищо не отговари след думите на Ян. Тя стоеше със спуснати очи, а младежа гледаше на нея със сърдечна тревога на това красиво, но бледо личице. – Наскоро чух, че си щяла да се омъжваш... Той повече нищо не можеше да изрече и двамата мълчаха едва сдържайки сълзите си.


Нищо не си чула за това, ти наистина ли нищо не знаеш? – с изненада попита Булмеринг. – Да, да, да! Трудно е за вярване, но това са фактите... Старата търговска фирма „Госвин Стеен и син” е спряла платежите! Ян не на шега се изплаши. – Това не може да е истина!

 


Косите на Госвин и брадата на лицето му съвсем бяха побелели, черите на лицето му бяха резки и изострени нездраво, очите му бяха загубили живеца в тях; той изглеждаше разбит, покрусен и почти сломен; един стар човек накрая на силите си; при появата на бюргермайстера едва вдигна глава и заговори някак равнодушно: - Защо идвате? Може би, за да ме вкарате в тъмницата за дългове? – Не говорете тъй, това би било позор за нашия град. Да затворим брат-ханзеец, изпаднал в беда не по своя воля. Ние ви познаваме като честен човек към когото целия Любек, че и Ханзата е задължена. – каза Варендорп.


Мъжеството и подвига на вашия син въодушеви всички нас и трябва да Ви съобщя, че много бързо се събраха няколко хиляди марки, за да Ви подкрепим в този труден час.

 


В ония времена столицата на Англия Лондон никак не беше голяма. Целия град се посмещаваше на едно пространство заобиколено от стари римски стени, а на десния бряг на Темза току бе започнал да се строи като предградие Саутуърк. Всички жители на Лондон не надвишаваха 35 000 човека и за това рано или късно Раймар неминуемо щеше да срещне датчанина. И наистина това се случи близо доманастира на „сивите братя” почти лице в лице за изненада на двамата. Кнут Торсен този път нямаше къде да се скрие след като почти се сблъска с германеца и двамата мълчаливо се хванаха веднага за мечовете. Хвърлиха се един срещу друг, а в онова време подобни двубои по улиците не бяха редки, а по-скоро ежедневие. Грубите, низши слоеве на лондонското население обичаха да гледат такива схватки...


Торсен още при първия бой с Раймар помнеше как ханзееца умело владееш оръжието и за това сега се отбраняваше с всички сили ползвайки лъжливи движения. Раймар не се поддаваше на объркване, притискаше врага и злобата му кипеше. Все пак в страстта на боя ханзееца си спомни, че убийството на противника му няма да донесе нищо – ни върнат дълг, ни отмяна на позора и лъжата. Напротив, за Раймар изгодата бе Торсен да бъде заловен по възможност жив.


Раймар направи лъжливо движение с тялото надясно, но в следващия момент се отпусна на коляно и нанесе пронизващ удар в бедрото на Торсен. Боя приключи на мига, а датчанина грохна на земята и започна да вика: - Убиха ме, ранен съм смъртоносно! Хванете убиеца, помогнете, отмъстете з амен! Кръвта рукна от раната и тълпата се развълнува, възбуди от гледката. „Убийство! Убийство! Дръжте убиеца!” Настана хаос, объркване, някои бягаха нагоре - надолу, други се бутаха и чукаха по портите на манастира. Няколко монаси францисканци излязоха с носилка...

 


И така на Кнут Торсен му остана само едно – да се подпише на свидетелството, че е излъгал и наклеветил сина на Госвин Стеен, да изтрие позора от името му... – Сега отново мога да пръстъпя бащиния праг, да погледна в очите татко ми и да прегърна моите майка и сестра!.. – Но има още нещо, което трябва да свършим, - отново започна да гледа страшно Раймар. – Моя баща Ви е отстъпил известна сума в заем, а срока е изтекъл, явно сте се скрили, отклонили от изпълнение на дължимото, ще оправим и това, нали...

 


Изплашения датски крал молил за примирие,което му било дадено след като се отказал от претенциите си към шведската корона и признал Алберт Мекленбургски на престола. Остерлингите също постигнали успехи срещу Дания – техния флот опустошил крайбрежието и изненадващо завладял копенхагенския замък... На юг ханзейците овладели Никьобинг, твърдина на остров Фалстер, а на север Елсинор, ключът за Норезунд. В това време новия шведски крал и ревностен съюзник на Ханзата им помогнал като окончателно превзел Шонен, където победителите били посрещнати с отворени обятия от германските общини там. Не дремела и ютландската аристокрация,която в съюз с холщайнци настъпили в западна Дания.


Всички известия за белстящите победи любечани приемали радостно, но винателно и избягвали всякакви тържества. Поуката от тежката съдба преди ги направила скромни, предпазливи и скъпи на похвали. Тежките удари на живота в миналото ги мобилизирали, атърговията им въпреки война се разраствала и не спирала.

 
 
 


Някой почука на вратата, но така деликатно и нежно сякаш не беше човек, а после в стаята влезе тихо все едно смирен ангел. Това беше прекрасна девойка с толковадобри и ласкави очи, с такава чудна усмивка, че стария търговец неволно се изправи за да я посрещне. Тя колебливо пристъпи напред, хвана ръката му притеснено и каза: - Аз съм дъщеря на стария ви приятел Тидеманн. Той може би, Ви е говорил за своята Росвинта? Госвин Стеен леко се поклони, но немоежеш да отвърне очи от милото лице. – Нося Ви поклон от него, - продължила тя, - и трябва да ви предам тези документи. Госвин взе от ръцете й листите,които бяха датска хартия с печат. С огромно изумление той започна да чете написаното на латински, където се споменаваше „гражданина на Копенхаген, Кнут Торсен, отстъпва на фирмата „Госвин Стеен и син” в Любек, всички налични свои товари на склад в Лондон като заплаща своя дълг...


Росвинта предаде и признанието на датчанина в клевета на Раймар, заявлението на пирата Петер Скитте скрепено с подписа на новгородския старши представител към Германската фактория там; изясняваше се епиозода с Бойската флотилия, нейното разграбване от пиратите и пълната невинност на Раймар. Това вече Госвин Стеен едва дочете, не му останаха сили и накрая горещи сълзи замъглиха текста... той с глухи ридания се отпусна на стола, едва в състояние да произнесе: - И аз си пзоволих да нарека моя Раймар страхливец, накарал съм го така страшно да страда, о Господи, аз не струвам колко него и не заслужава сина си. Дано Бог се смили над мен и не ми позволи да падна в бездната на отчаянието и да ми върне моя син! Той трудно се изпраив на крака и вдигна ръце към небето в молба. В този миг вратата се отвори докрай и Раймар се хвърли в прегръдките на бащата. Сцената беше неописуема...

 


Ян и Елизабет, както Марика и Ханнеке предвкусваха своето бъдещо щастие, присъствайки на великолепната свадба на Раймар и Росвинта,на която бил поканен едва ли не целия Любек. На пиршеството се леело скъпо старо вино като река, тежко звъняли сребърни чаши, смесвали се радостни викове и весела музика, пожелания и поздрави към младоженците.


Могъществото и силата на Ханзата се сухранили още дълго след това. Векове наред преди да се открият Америките и морския път към Индия,когато всичко се променило и пътищата на световната търговия вече били нови и други. Но дори разпаднал се и изживял свяо исторически момент, Ханзейския съюз оставил дълбока следа в северно-европейската култура, в историята на народите и техния опит да се разбират и имат мирни отношения с общ интерес. „Реката на времето”, която безжалостно отнася „в пропастта на забравата” толкова много гръмки имена и дела, дори днес не е изтрила от скрижалите на историята спомена за плодотвопрната дейност и въздигането на Ханзата!

 
ГИНТАРЕ СУДЗЮТЕ


image 




Гласувай:
10
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: germantiger
Категория: История
Прочетен: 3473563
Постинги: 294
Коментари: 7448
Гласове: 20401
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031