Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.07.2020 10:53 - Паул Оскар ХЬОКЕР 2 - преводи, литература
Автор: germantiger Категория: Изкуство   
Прочетен: 1227 Коментари: 0 Гласове:
9

Последна промяна: 25.07.2020 11:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Поредния писател от кайзерова Германия

Изображенията без връзка с текста

Ханзата и ЧОВЕЦИТЕ преди


image

КРИС ХЕМСУЪРТ



Магнус и Ханон се задължаваха да осигурят 2 000 войни и кнехти,с кораби и пълно снаряжение за борба срещу Волдемар и морските разбойници на Шонен, Еланд и Готланд... Любек бе поел ангажимент да участва с 12 шнеки, 600 бойци, метателни машини и щурмови приспособления... Хамбург с 2 шнеки и 200 войни, Бремен с половината на това, а Кил, Колберг, Щецин и Анклам с войска и кораби колкото съберат. Ханзата се надяваше да се представи с над 1 000 души...

 
 

Търговеца в средните векове се борил с пиратите по вода, с хищните барони по суша, с жестоката пустиня на юг и навсякъде основавал фактории или дрои издигал цветущи градове. Преборвал се дори с езичеството, защото заедно с търговците митарствали и проповедниците на Христа. Освен това на тъговеца се налагало да защитава своята чест, понякога тази на родината си, да служи на императора, на курфюрстите, че и на благородни рицари.

 


... радорите възникнали между шведския крал и неговия син управляващ Норвегия. Дори този досаден проблем не охладил войнствения огън в душите на ханзейците,които цяла зима не спирали с подготовката на експедицията, обучението на вербуваните, на войниците и матросите.


... фройланх Елизабет лекично намръщила носле. Писаря на съвета й бил противен и вместо да говори с него, тя с удоволствие би продължила беседата си с Ян, любувайки се на неговите русокоси къдри. На Ян също му било приятно и весело в компанията на дъщерята на майстер Детмар.

 


Силите на ханзейския съюз далеч не били достатъчни за бой със сериозната в ония времена държава Дания... В миналото не можело да се разичта на тактика с бързо маневриране,нито на точни артилерисйки попадения. Боя се разбирал и концентрирал само в абордаж, примитивни метателни снаряди и на екипажите в ръкопашен бой.


Тогава победителите се втурнали напред и крещели: Да отмъстим за Визби! И като бурен поток се изсипали по улиците на Копенхаген,който бил разграбен... В топлата юнска нощ по протежение на целия бряг горели огньовете на победителя. Войниците се веселяли, пеели и пиели, угощавали се с награбеното от града... Когато зпаоведта за отплаване прозвучала, то лагерния огън още припламвал в ранната сутрин. Изгряващото слънце огряло величавия ханзейски флот бавно и тежко насочващ се към Хелзингборг в заревото на новия ден...

 
 

Мъжествено се биели ханзейците под стените на тази крепост, но мъжество показал и противника мобилизиран със силата на отчаянието. Виттенборг включвал в боя все нови и нови подкрепления, които се биели с датчаните в пробитите бреши, умирали дори спокойно и с решимост, но така и не могли да сломят врага.


Главнокомандващия Виттенборг все така очаквал да потръби сигнала на съюзниците, да се яви на помощ шведската войска... Откъм морето се дочул съвсем различен зов, някак странен шум и по ханзейските кораби се раздал ужасен вопъл: „Неприятел, враг! Всички на бой!” Сражаващите се на сушата нямало как да се ориентират, да осъзнаят ставащоото във водите, да чуят всеки вик и вой, картината на бягащи матроси. Побягналите внесли паника и известили къдно случилото се, а Виттенборг на момента прекратил започналия щурм на Хелсингборг. Всички в безпорядък се хвърлили към корабите, хаос, объркване и страх, а после  страшна картина. Флота на Ханзата от север атакуван от пирати,които вече овладели седемте големи шнеки,включително и този който водил Аттендорп...


Гарнизона на Халзингборг контраатакувал, смело излязъл от крепостта и овладял обсадните машини на ханзейците. Обърнал ги срещу тях и на свой ред ударил. Оставало само едно – оцелелите да се качат на корабите и да се спасяват вдигайки платна. Това обаче не било края – датските кораби, които през нощта се събрали край остров Амагер сега им преградили пътя. Крал Волдемар сам повел новите победители. В блестящи доспехи, изправен на палубата на датски кораб триумфално се провикнал към Виттенборг: „Поклонете се на ващия град и на целия Ханзейски съюз от мен. Кажете им, че краля-аттердаг им благодари за богатите трофеи и плячка!”


Къде са нашите мъже, нашите синове и братя? Виттенборг не можел да отговаря за вероломството на изоставилите го шведи и въпреки виковете вървял напред със спокойна съвест. Тълпата го заплашвала, охулвала, замервала... – От името на градския съвет и на целия град Любек Ви арестувам и едновременно с това Ви отнемам достойнството на бюргермайстер! Тогава вече силите напуснали мъжествения Виттенборг и двама стражи го хванали под мишниците. Тълпата заревала предоволно; шапки полетели нависоко и вик на тържество крещяла там гмежта.

 


Ханзейците можели да се ограничат само с откупа на наемните войници,които им доставили германските курфюрсти, за да не влязат в разпри с хора на властта. След това много семесйтва на рибари и корабостроители изпаднали в тежка нужда, аградския съвет почти неможел да помогне, защото сам града бил в нужда, недоимък. Разпространикл се слух, че на всичкото отгоре крал Волдемар ще въведе нов тежък данък за германските търговци за плаване през Каттегат...

 


По стар любекски обичай дори девойка дребна крадла се закопавала в земята жива...

Седемнайсет бяли топчета и осемнайсет черни. Ще рече над Йохана Виттенборг се прозинесъл съд: виновен!

 


Шествието съпровождало виновния до самия площад,където щяла да се случи екзекуцията. Процесията преминавла през улици и улички, глъч, шум, а Госвин Стеен се чувствал като задушен в своята стая макар далеч от множеството преминаващо отдолу... Когато вопя на тълпата се отдалечил и стиханл, той отворил прозореца, но в този момент идарили камбаните – рязко и точно отмервайки погребален звън... Земното правосъдие било задоволено, но в ушите на Стеен  бучал гласа на осъедния по-рано: „Не забравяй този ден и час Госвин, и дай Бог, този спомен да не е безмерно тягостен за теб. Аз все пак ти прощавам!” И този твърд, силен иначе мъж потреперал с цяло тяло и започнал да удря с ръце... Било ли това утешение – прошката на невиновно осъдения или пръста Божий, показващ на заблудения пътя към спасение. И Госвин Стеен прочел дебелия изсечен надпис на стената: „Жив е още стъария Бог!”

 


Суровата присъда произнесена от любечани над Йоханн Виттенборг сякаш тегнела над целия град. През лятото и есента времето било лошо, реколтата била слаба, след това логично настъпила скъпотия на останалите припаси с храна. Всички дейности били в застой, заради неуспешната война, много работници били разпуснати... Призрака на глада витаел в град Любек,който бил покрит в сняг, а с гладуващите  се явили отчаянието и смъртта. Престъпници от всякакъв род се настанили шпо улиците, крадци на всеки ъгъл и никаква стража не била в състояние да предпази честния човек и гражданин. Числото на търговците започнало да намалява, някои напускали града...


За да довърши всичко започнало в опустощения Любек се явила черната смърт – чумата пренесена от Азия в Европа през 1348 г. За страшната болест в Любел имало идеални условия – глада и лишенията отслабили хората, бедствия, глад, безработица, пиянство, защото отчанието съсловия пропивали всичко живейки от днес за утре. Диви, животински сцени станали част от ежедневието на града, а смъртта жинела своите плодове, гробовете се умножили, по улиците бродели сираци, бездомни, едва прикрити в окъсани дрипи, бледи сенки на полуживи хора, просто нещстници. Само дръзкото престъпление, наглия грабител вдигал глава и не се спирал пред нищо, смело гледал в очите на жертвата... Ето това представлявал в онова време иначе гордия доскоро Град Любек, преди това цветущ, богат, успешен!


Истинска благодат било за Детмар факта, че Ян живеел в неговия дом. Дори да нямало покой и радост, то този младеж бил готов и помагал във всичко въпреки неблагополучието на преди това богатия Детмар и семейството му. Последната слугиня избягала от дома, щом видяла, че господарите се разболяли, а вестта, че фрау Детмар боледува, направила така,че всички отбягвали и отдалеко заобикаляли преди уважаваната къща. Всички наоколо очаквали кога черната смърт ще вземе своята първа жертва от тази фамилия, само Ян се изправил: - Дано Бог е с вас! Нека бягат щом искат да ви напуснат. Аз ще стана с вас и друга помощ няма да ви трябва.


Когато фамилния дом отново отворил врати и прозорци,когато делата отново потръгнали,навън светело пролетното слънце, а тежката зима била зад гърба. Заразата преминала и сякаш бедите на Любек започнали да отстъпват. Градския съвет осигурил някакво зърно, а на глада дори в ниските съсловия бил сложен предел.

 


- Всичко идва от това, че дъщеря Ви се готви да се венчае с онзи Ян. – Какво казахте, моля? – възкликнала изумена фрау Детмар. – С Ян, онзи беден юноша, казвам... който няма нито пари, нито положение. Вие се шегувате господин Беер, нали? – Никак даже не се веселя. Аз съм много сигурен госпожо и съм забелязъл това не е от днес. Тези млади хора се харесват... – Ян е хубав младеж, но той е нищ. Само заради това вече ясно е, че той няма никакво бъдеще. Как може да си помислите, че ще дам дъщеря си на такъв, нима не я обичам, за да го сторя? Грешите господин писар, сгрешили сте! – Ще видим, ще видим това, - отговорил Беер и се изправил за да се поклони излезе пред появилия се хер Детмар.


Ян постепенно забелязъл,че неговите хазяи започнали да се държат различно към него и далеч не толкова ласкаво както преди. Появила се някаква сдържаност, а Елизабет често излизала след разговор с родителите си с просълзени очи... самата тя започнала да го отбягва и това силно го натъжило... Писаря от градския съвет обаче, все по-често посещавал дома на семейството.

 


Два часа по-късно, когато свършилпоръчаното Ян се върнал в антората, но забелязъл, че колегите гледат на него шушукайки нещо... Малко след това се приближил управляващия и му казал: - Спрете с работата дотук! Фирмата вече не се нуждае от услугите Ви. – Ян дори си помислил, че нещо недочул въпреки отличния си слух, но старшия продължил: - Поръчано ми е да ви предам заплатата за изминалите месеци...

 

Младежа няколко пъти се приближавал към дома на фамилия Детмар, но не се решавал да действие и започнал да броди из града мислейки, че е станало някакво объркване и неговите хазяи не знаят за станалото. Докато те всъщност били наясно всичко и те били причината за това.

 


МЪРТВИТЕ НЕ МОГАТ ДА СЕ ЗАЩИТЯТ – строго отбелязъл Стеен


Пруския германския рицарски орден след дълги колебания решил да подкрепи Ханзата срещу датчаните и влязъл в новия съюз със своите фактории и градове...


Не можем да разичтаме на Бремен и Хамбург в борбата срещу аттердага, те още се оправят от своите вътрешни неуредици... Остава ни надеждата от вестерлингите. Те имат пълно основание да се изправят срещу Волдемар Датски, защото заради него губятъ много в търговията им с Берген и Шонен... ако и остерлингите ни подадат ръка, тогава ще се образува могъщ съюз за защита на справедливите ни искания срещу тримата хищни северни крале.


Ние ханзейците трябва сами да си помогнем, - продължил оратора след кратко мълчание, - защото навсякъде в Германската империя виждаме само раздор и разкол. Краля на Бохемия е станал император под името Карл VI и никак не го вълнуват нашите проблеми. Във всички области има брожение, междуособици между рицарство и бюргери, между аристократи и народ.


- Аз загубих моя син, - отговори мрачно Госвин Стеен, - защото един страхливец не може да е мой син! – Раймар да е страхливец?! – повторил Тидеманн с особено ударение и изненада. – Аз мога да свидетелствам за точно обратното, защото само поради неговото мъжество и мощната му десница сега съм жив пред вас! Задължен съм му със собственяи ми живот! Майка и дъщеря удивени гледаха говорещия, който не спирал: - Нима той никога не ви е разказвал какво се случи?


ще СЛЕДВА ТРЕТА ФИНАЛНА ЧАСТ


 
ГИНТАРЕ СУДЗЮТЕ

 image



Гласувай:
11
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: germantiger
Категория: История
Прочетен: 3733804
Постинги: 325
Коментари: 7448
Гласове: 20877
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930