Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.06.2019 23:30 - ГЬОТЕ - писма, мисли и максими
Автор: germantiger Категория: Изкуство   
Прочетен: 1189 Коментари: 0 Гласове:
15

Последна промяна: 06.06.2019 23:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ГЬОТЕ 8 том – книгата притежавам благодарение на ard

Моите коментари в скоби след гения – кратки, но в ума ми цял абзац

ВЕДНАГА ПРОЛИЧАВА КЪДЕ ЛИПСВАТ ДВЕТЕ НАЙ-НЕОБХОДИМИ КАЧЕСТВА:

ДУХ И СИЛА. (в германия днес няма Германия)


image

 

ПЪТЕШЕСТВИЕ В ИТАЛИЯ

 

Какво ли не пренебрегвам отдясно и отляво, за да осъществя една мечта, която почти е престаряла в душата ми! (и така с тъжна усмивка продължаваме по пътя, малко сладост в устата като вкус и щипка съжаление)

 

... лошият навик да захващам много и да го захвърлям, когато отслабне интересът, значително бе взел връх у мен с годините, всевъзможните занимания и развлеченията. Тъй като тези ръкописи бяха у мен, на драго сърце изпълних желанието на просветеното карлсбадско общество и му прочетох всичко, което досега бе останало неизвестно, всеки път ме посрещаха с горчиви упреци за незавършеността на това, което им се искаше да изслушат докрай. (с „обществата” е винаги така – те не могат да те разберат докрай, а ти ги ползваш често само за да ти се възхитят в някакъв период от време)

 

... у мен отново се събужда интерес към околния свят, че изпитвам своята способност за наблюдение, проверявам дали съм набрал достатъчно опит и знания, дали погледът ми е ясен, чист и проницателен... (затова и твориш, защото още се будиш)

 

Радостното и непринудено преклонение пред великото и прекрасното ми е присъщо по натура; най-блажено чувство изпитвам, когато мога всеки ден, всеки час да усъвършенствам у себе си тая заложба... (липсва ти тъмната страна в твоята природа или характер, за да ти покаже дълбочината в некрасивото, за да мразиш заслужено например и още много)

 

Наложете на този народ немската часовникова стрелка и вие ще го объркате, защото неговата е в пълна зависимост от натурата на италианците. (повърхностен и плитък човек се радва на италианци – яж, пий, слушай музика и коткай жени – бъди италианец)

 

Хората не ще ти благодарят за стремежа да издигнеш техните вътрешни портребности, да им внушиш по-висока представа за тях самите, да ги накараш да почувстват величието на едно истински благородно съществувание. Но ако вземеш да залъгваш птиците, както в комедията, ако им разправяш небивалици, ако от ден на ден все повече ги покваряваш, ти ще бъдеш човекът, който им трябва, затова именно новото време толкова харесва безвкусицата. (абсолютно и днес, особено днес)

 

По-нататъшната наша беседа продължи почти в същия дух и аз бях принуден да се удивлявам на мъдрото духовенство, което се опитва да отрича или изопачава това, що би могло да пробие тъмния кръг на традиционното учение и да обърка вярващите. (не се диви на долни хитреци и обиграни с векове лъжци, манипулатора заслужава храчка)

 

На драго сърце прощавам всекиму, който порицава и кори италианците; те ни са твърде далечни и за чужденеца е трудно да общува с тях, понякога му излиза и скъпо. (запознай се с бугарския тарикат)

 

Живея тук в душевна яснота и покой – чувства отдавна забравени. Моето усърдие да виждам и възприемам нещата такива, каквито са, да съхраня остротата на зрението, да се отрека от всяка претенция отново ми принася полза и безметежно ми дарява най-висше щастие. (това е част от величието ти,това е част от извора в теб, който ражда изкуство)

 

Когато моята хазяйка, вече стара жена, влиза да оправи леглото ми, след нея се приокрадва и нейната любима котка. Аз седях в голямата стая и слушах как старица шета в спалнята. Изведнъж, против навика си много бързо и припряно, тя отваря вратата и ме вика да видя чудо на чудесата. На въпроса ми какво става, тя отвръща, че котката се моли на господа бога. Вярно, отдавна била забелязала, че у това животинче има разум като у добър християнин,но чак такова чудо не очаквала. Побързах да погледна със собствените си очи и наистина видях нещо съвсем необикновено. Бюстът стои на висок пиедестал,тялото е отрязано до под гърдите, тъака-че главата е доста издигната. Котката бе скочила на масата,опряла бе лапи о гърдите на божеството, протегнала се бе дотам, че муцунката стигаше до гърдите на божеството, а езикът с най-голяма грациозност облизваше свещената брада; възгласът на хазяйката и моето неочаквано втурване никак не смутиха набожната твар. Оставих добрата женица в нейната заблуда, а странната котешка молитва си обясних с това, че острото обоняние на зверчето бе доловило миризмата на лойта, която бе попаднала от формата в гънките на брадата и бе се задържала там. (не ти ли се повръща от прости вярващи?! Маса български блогъри биха воювали ако им противоречиш с логика и истина, а врачките им са авторитет)

 

Искам да видя Рим – вечия, а не изменящия се с всяко десветилетие. (и аз искам да видя онази Германия, но тя умря – вероятно ще видя някое българско чаве бербатовче или андретокевче там)

 

Не можеш да опознаеш настоящето, ако не вникнеш в миналото. (а ако миналото ти е български митове и руски лъжи... съмнявам се)

 

Неаполитанецът се смята владетел на рая, за северните страни има твърде мрачна представа “Sempre neve, case di legno, gran ignoranza, ma danari assai.” Такава картина си рисуват за нашето състояние. За назидание на всички немски народности ще преведа тази характеристика: “Вечен сняг, дървени къщи, пълно невежество, но пари колкото си искат.” (не мрачна, а обидна представа, южнчка обиждам, той не характеризира – като иде на север разбира, що е скъсване на гъз от работа, старание, професионализъм или фалшива усмивка и дресирани народи след 1945 г.)

 

Ако не ме подтикваше немската мисловност и потребността на първо място да се уча и действам, а после да се наслаждавам, аз би трябвало по-дълго да остана в тази школа на лек и весел живот и повече да се възполвам от нея. (а на мен ми липсва повече немска самодисциплина)

 

Човешкият дух е неукротим, на мен просто са ми необходими нови далнини. Отсега нататък не толкова упорно изучаване,колкото бързо проникновение в предмета трябва да стане моя цел. Ще е достатъчно да съм се докоснал до крайчеца на един пръст, за да хвана цялата ръка с помоща на слуха и размишлението. (не винаги е достатъчно само това, но ти го знаеш много по-добре от мен, а това досковане маса хора няма да го разберат въобразявайки се, че ти си се надценил, че мечташе или че дори си станал арогантен и прибързан)

 

 

ПИСМА

 

ГЬОТЕ ДО ХЕРДЕР:

Ти си прав,когато казваш, че със своите представи съм твърде привързан към настоящето,но колкото повече се взирам в света,толкова по-малка ми е надеждата, че човечеството някога ще стане единно, разумно и щастливо. Може би между милионите светове има един, който би могъл да се похвали с такова предимство; при съществуващото устройство на нашия свят, надеждите за това са нищожни... („добрутру” – каква интеграция, какви общи ценности, какъв пацифизъм, толерантност итн)

Напоследък ми се удаде да открия два мои недостатъка,които цял живот са ме преследвали и измъчвали. Единият се състои в това, че никога не съм смогхвал да усвоя занаята, необходим за нещо, с което съм искал или е трябвало да се занимавам. Ето защо, въпреки толкова много естествени заложби, съм създал и завършилтолкова малко. Понякога силата на духа ме е принуждавала да пристъпя към действие, а дали успешно или безуспешно, това зависеше от щастието и случайността, друг път, когато исках да създам нещо добро и обмислено, бивах боязлив и не можех да се справя с поставената задача. Вторият недостатък, сроден с първия, е този, че за извършването на някоя работа никога не съм отделял толкова време, колкото е било необходимо. Тъй като ми е дадено великото щастие, свързано със способостта бързо да обмислям и съпоставям твърде много неща, постепенното и съветсно изпълнение ми е непоносимо и досадно. (да ме прости гения, но тук все едно чета и част от себе си – абсолютно)

Не разбирам напълно казаното за Клерхен и очаквам следващото ти писмо. Виждам, че сякаш ти липсва отсянка между блудницата и богинята. Но след като съм придал такъв необичаен характер на отношението й към Егмонт; след като съм изобразил нейната любов като съзнание за съвършенството на любимия, нейния екстаз като възторг и удивление, че този мъж й принадлежи, а не като проява на чувственост; след като съм я представил като героиня, непоколебимо вярваща във вековечието на любовта, непоколебимо следваща своя избраник навсякъде; след като накрай самият той я вижда, в преобразяващ сън, явила се пред душевния му взор в цялото си величие – след всичко това не знам къде да вметна тази междинна отсянка. (Хердер иска да я приземиш, но за теб това значи да я сринеш от върха, който си издигнал за нея)

Дългият покой и уединението ме принудиха отново да намеря равнището на собственото си битие, сам се учудвам колко много все още приличам на себе си и колко малко са се отразили на моята вътрешна същност годините и събитията. (да и не, може би,а може би не – да остаенш вътрешно млад и да натрупаш опит – как да ги съгласиш или съвместиш)

Впечатлението от възвишеното, от прекрасното, колкото и да е благодатно само по себе си,ни тревожи, ние желаем да изразим със слова нашите чувства,нашите възгледи; но за да сторим това, би трябвало първо да стигнем до познание, проникновение, осмисляне; започваме да отлъчваме, да различчаваме, да систематизираме, ала и това се оказва ако не невъзможно,то поне твърде трудно, така че в края на краищата се възвръщаме към чиство съзерцателно, услаждащо душата възхищение. (тревожи ни също смъртта на привидния идеал и отсъствието на път към него днес, а завръщането към съзерцанието е точно така и това

Докато пиша, моите размисли се устремяват към минали времена и в паметта ми възникват случайностите,които отначало ми позволиха да се запозная с произведениятана изкуството; тогава бях дълбоко развълнуван, при още недостатъчно проникновение сърцето ми бе изпълнено с небивал възторг, последствието бе един неудържим копнеж по Италия. (по Германия при мен)

 

ДО АДАМ ФРИДРИХ ЙОЗЕР:

Поучението прави много, но насърчението всичко.

Да бъдеш укоряван във всичко, или хвален за всичко – нищо не може да подтисне така много способностите! Насърчение след укор е слънце след дъжд, благотворно за растежа.

... моята обща черта с всички трагични герои е в това, че страстта ми страхотно се излива в тиради и тежко томува, който се изпречи по пътя на словесната лава.

 

ДО КЕСТНЕР:

Е, трябва да ти кажа, винаги изпитвам приятно чувство,когато слънцето отдавна е залязло и нощта се е разпростряла от изток към север и юг и само на запад светлее един здрачен кръг. (в представите ми запада винаги свети, дори когато е почти залязъл днес)

На моста се спрях. Мрачният град от двете страни, леко сияещият хоризонт, отражението в реката оставиха в душата ми чудесно впечатление и аз го обгърнах с две ръце. (помня такива гледки къде ли не, не световните забележителности и тукашни гледки ме пленяват, а коренища и тежки лесове, луни)

Като истинско магаре той пасе тръните,които растат около градината ми, дърпа от живия плет, който го огражда от такива животни, и реве критическото си „Да-а!” (шибания български тъпак, тъпако Ханс)

 

ДО ЛАФАТЕР:

Ти считаш Евангелието,каквото е за божествена истина,мене не би ме убедил и ясен глас от небето, че водата гори и огънят гаси, че жена може да зачене без мъж, че мъртъв възкръства; по-скоро смятам това за богохулства срещу великия бог и откровението му в природата. (също споделям усещането, че религиите на земята са обида към бог)

Ти не намираш нищо по-красиво от Евангелието, аз намирам хиляди написани стари и нови страници от надарени от бога хора точно толкова красиви, полезни и крайно необходими за човечеството.

 

ДО ЙОХАН ХАЙНРИХ МАЙЕР:

Ако моят план пропадне поради външни обстоятелства,то бих желал поне да видя Вашия изпълнен. Аз отново си създадох един свой свят и големият интерес,който имам към епическата поезия, ще ме залъгва дълго време. (почти всички за добро или лошо си създаваме скрити райски кътчета в нас – да бягаме от проблемите или да се спасим от света)

 

ДО ЦЕЛТЕР:

... ние трябва да вярваме в простодушието, в естественото, в първично творческото,ако искаме да излезем на истинския път. Но то не всекиму е дадено; (в ред, правила, форми, системи се е вкопчил белия човек извънмерно и вредно до собствена слабост)

... Фридрих Шлегел би се задушил от предъвкването на нравствени и религиозни абсурдности,които при своя неприятен жизнен опит би споделял и разпространявал на драго сърце; (да повторя и аз – нравствени и религиозни абсурдности)

Желая всичко добро, красиво, достойно! (убивано ден след ден днес)

 

ДО ВИЛХЕЛМ ФОН ХУМБОЛД

В никакъв случай не съм неблагоразположен към индийското,но се боя от това, че то увлича фантазията ми към безформеното и уродливото,от което трябва да се пазя повече, откогато и да било. (индийската феерия от пъстри цветове без смисъл и дълбочина наричам кич-палитра)

Изминали са повече от шестдесет години, откакто концепцията на „Фауст” съществуваше у мене по младежки ясна,и нататък цялата поредица не толкова подробна. И така оставях творческото намерение да преминава винаги винаги спокойно покрай мене и преработвах поединично най-интересните места само за мене... Но не би било добре, ако останеше неосъществено след така дълъг,дейно изпълнен с размишления живот, и аз не допускам да ме обземе страхът, че по-старото би било различимо от по-новото, по-късното от по-ранното... (нещото,което е дори по-голямо от самия теб и не можеш да свършиш – ти трябва да завършиш, неможеш и едновременно можеш)

Над света властва объркващо учение за объркана дейност ио аз не виждам нищо по-належащо освен онова,което е и останало у мене колкото е възможно да извися и да съхраня своята характерност, както Вие, достойни приятелю,правите същото във Вашата крепост. (ние сме крепости... последните крепости – преди векове това бяха нашите лидери и народи)

 

ДО ШАРЛОТЕ ФОН ЩАЙН:

... нямам нищо общо с хората долу – може и да са много добри – и те нямат нищо общо с мене, а някои дори си въобразяват, че ме обичат, но това съвсем не е така. (в яж, пий и... знаеш, че всичко е общо, дипломатично си излъгал, че хората са добри, но най-точен си в това, че си въобразяват какво е любов към теб и как ти я разбираш)

... много добре зная какво желая, но как да го изразя? (ДА!... а има ли и смисъл?!)

Казах: Имам силно желание да видя пълнолуние! – Ето, скъпа, излизам пред вратата, Брокен се издига пред мене във великолепна лунна светлина над боровете и аз бях днес горе и пред олтара на сатаната изразих най-дълбока благодарност на моя бог... Всичката мъгла лежеше долу, а горе беше великолепно ясно и цялата нощ до разсъмване върхът се виждаше в лунната светлина, беше мрачен и при утринния здрач,когато тръгнах. Довиждане. Утре потеглям оттук. За мене ще чуете от други места.(залезе ли върха германски!)

Приятно е чувството да седиш до извора на войната в момент,когато той грози да прелее. И великолепието на кралския град и живот, и редът и изобилието биха били нищожни без готовността хиляди и хиляди хора да бъдат пожертвувани за града. Хора,коне,коли, оръдия, съоръжения, гмеж от всичко това! (стихията и бога на войната)

... колкото по-голям става светът, толкова по-отвратителен става фарсът... Помолих боговете да запазят моята смелост и достойнство... чувствам в себе си достатъчно смелост да им се закълна във вечна омраза,ако пожелаят да се отнесат към нас както техните подобия човеците. (за това аз вярващия агностик се отвращвам от религиите, които принизяват бог до нашите човешки болки и радости, представи, изпитания, каузи и вери)

Пристигна още и Лучезини, заради когото останах в Неапол на пъряви и втори юни. В негово лице видях истински светски човек и действително разбрах защо аз не мога да бъда такъв. (дали ти е бил органично противен като на мен такива?!)

Аз самият смятам за истина това, че хуманизмът най-после ще победи,но се боя от едно, че в същото време светът ще се превърне в голяма болница и хората ще бъдат един за друг по-хуманни болногледачи... (провидец)

 

ДО ШИЛЕР:

Колко малко хора се отнасят творчески към твореца.

 
image

 

МАКСИМИ И РАЗМИСЛИ

 

Разбира се, винаги най-доброто е творенето, но и рушенето не е без щастливи последици.

 

Но най-чудната заблуда е онази, която се отнася до нас самите и до нашите сили, до това, че се посвещаваме на достойно дело, на почтено начинание, за което не сме дорасли, че се стремим към цел, която никога няма да постигнем. Всеки изпитва произтичащата от това танталово-сизифовска мъка итолкова по-горчиво,колкото по-честно мисли. И въпреки всичко много често, когато схванем, че навеки сме разделени от онова, което сме възнамерявали да постигнем, вече сме открили по пътя си друго, заслужаващо да бъде пожелано, нещо, което ни подхожда, и като че ли всъщност сме родени да се задоволим с него. (и все пак ти завърши „Фауст”... а в написаното си житейски и жестоко прав буква по буква)

 

Далеч по-възможно е да вникнеш в състоянието на ум, пленен опт крайна заблуда, отколкото в друг, който се заблуждава с полустини. (българина)

 

Най-голямото уважение на един автор към публиката му е той никога да не поднася онова,което се очаква, а винаги всичко,което съобразно своето и чуждото образование смята за правилно и полезно. (кое ли е правилно и полезно за днешните автори)

 

Нима светът не е достаъчно пълен със загадки, че да превръщамевзагадки и най-простите явления? (ама как моля ви се – Ванга, Нострадамус, Нибиру, кемтрейлс, избрания тракийски народ и православните скотове)

 

Когато човек размишлява възху своята физическа или морална същина,обикновено намира, че е болен. (абсолютно)

 

За дейния човек е от значение, че той постъпва справедливо, но дали справедливостта тържествува, не трябва да го е грижа. (не помъдрях)

 

Природата... верният й отговор на честния въпрос е: Да! Да! Не! Не! (това трябва да се почувства дълбоко когато думите не успяват и търсиш голата същност – когато го прочетох при Гьоте изпитах потрес на буквално същото у мен, не се лаская, а се изумявам от това „съвпадение”)

 

Лъжливото учение не може да се опровергае, защото почива върху убеждението, че лъжата била истина. Но можем, осмеляваме се и трябва многократно да повтаряме, че лъжата е лъжа. (идиотскта вяра, лъжата руска, мита източен)

 

Снегът е измамна чистота. (самодостатъчен афоризъм)

 

Всичко лирично като цяло трябва да бъде много разумно, единично – малко неразумно. (монументална сграда в голямото и дивен орнамент в малкото)

 

Незадоволителната истина има въздействие за известно време, ала вместо пълно просветление изведнъж се появява нещо ослепително в измамността си,което задоволява света,и така векове биват заблудени. (два народа не могат да живеят без митове – руснаци и българи – последните днес винят често някой навън, но нито веднъж не познаха покаяние и вина)

 

Който не си въобразява много, е много повече от това,което смята че е. (някои руснаци и някои българи винаги си въобразяват и изискват света да ги дуе, както те сами се дуят пред него)

 

Ако умни, разсъдливи хора на старост подценяват науката, то се дължи единствено на прекомерните им изисквания към н3ея и към себе си. (особено някои вярващи дами)

 

От време на време трябва да повтаряме веруюто си, да казваме откриво какво одобряваме и какво проклинаме; (дори когато не трябва го казвам)

 

... човек постига по-голяма изгода,когато забележи предимствата на враговете си,така добива решително надмощие над тях. (руснака и българина обратно – винаги унижават, обиждат и не признават врага)

 

Геният не се нуждае от правило,ако би бил истински гений,би си създал и правило; (собствения стил приет или не, своята запазена марка, разпознаваемия почерк и всичко това още по-радикално)

 

Трудно е да се примириш със заблудите на времето, противопоставишли им се,оставаш сам; поддадеш ли им се, лишаваш се от чест... (днес честта не се цени, а пък аз не мога без нея – засега)

 

Всички ние живеем от миналото и загиваме за миналото. (поне аз – да)

 

На немците не е присъщо да се събират, а да се уединяват. Всеки човек,който и да е той, притежава нещо свое, което не би искал и не би оставил драговолно да му вземат. (значи съм немски немец по 100 :)

 

Да бъда откровен, мога да обещая, но безпристрастен – не. (Човеко)

 

Неблагодарността винаги е вид слабост. Никога не съм виждал четни хора,които да са неблагодарни. (истина е)

 

Тайните още не са чудеса. (добре е да го запомнят вярващите, но не би)

 

На драго сърце бих могъл да бъда честен с тебе, без да се разделим, но това е невъзможно. (уви – тъжно и житейски изстрадано)

 

Омразаат е активно недоволство. (аз мразя, защото съм все още нормален)

 

Да живеем с идеята, ще рече да третираме невъзможното като възможно. (живея вътрешно в идеала Германия – извън мен ходя на гроба й)

 

Човек знае само когато знае малко; със знанието расте и съмнението.

 

Както в Рим освен римляните имало още цял народ от статуи,то така освен реалния свят има още един свят от илюзии,дори много по-могъщ, в който живеят повечето хора. (особено слабите умове, които днес ката ден четат поредното предсказание на Ванга, Сичин, Блаватски и сие)

 

В театъра, който създава наслада за окото и ухото,размишлението сеограничава твърде много. (днес понякога и отсъства – неслучайно и в киното)

 

Истината противоречи на нашата природа, заблудата не, и то по много проста причина; истината изисква да се признаем за ограничени, заблудата ни ласкае, че сме по един или друг начин безгранични. (не може да сме просто българи – ама разбира се, трябва да сме първите хора, великите траки, които впрочем не са велики и болг арии, супер арии)

 

Човек трябва скъпо да плати своите заблуди, когато иска да се избави от тях, но и тогава следва да каже, че е имал още и щастие. (горчиво щастие бих го нарекъл – от моите мисля се излекувах в този живот)

 

Съществува възторжен размисъл, който е с голяма стойност, стига човек да не се остави да бъде увлечен от него. (да полетиш и да прозреш дори в моменти, но да не си въобразиш и паднеш по икаровски)

 

Често слаби хора имат революционни убеждения; те мислят че би им било добре, ако не бъдат управлявани, а не чувстват,че не биха могли да управляват нито себе си,нито другите. (наричат ги левичари, те днес управляват, а анархисти и зелени – отвътре червени, са техни „деца”)

 

Голяма е разликата в това да живеем с някого или да живеем в някого. Има хора, в които можеш да живееш, без да живееш с тях, и обратно – да живееш с други без да си в тях. Само най-чистата любов и приятелство могат да съединят и двете.

Напълно безразлично е дали изричаме истина или лъжа – и на двете се противоречи. (саркастично, но истинно)

 

Съвременният свят не заслужава да правим нищо за него... Трябва да работим за миналия и бъдещия свят; за първия, защото признаваме заслугата му, а за втория, защото се опитваме да повишим стойността му. (колко далеч от днешния наперен, но късоглед реализъм)

 

Проклинам всекидневното, защото винаги е безсмислено. Само това,което добиваме свръх всекидневното и чрез крайно напрежение,може някога да се сумира. (и аз кълна всекидневието, но по дяволите не можем без него)

 

Онзи, който иска да предхожда всички други, най-често се самозаблуждава. Той прави само каквото може, а после доволен си въобразява, че то е необикновено много и далеч повече от онова,което всички могат. (като младеж летях, сега само кълва и то два пъти по-настървено, дори повече трябва)

 

Красотата... нежно висше съзвучие на всичко, което ни допада непосредствено, без да изисква размисъл. (моите норд богини)

 

Който чувства правото на своя страна,трябва да се изстъпи грубо; едно учтиво право нищо не разпорежда. (и нищо не е завоювало или върнало)

 

Всичко,което възниква,търси пространство и иска продължителност, ето защо то изтласква нещо друго от мястото му и скъсява неговата трайност. (мигрантите,които убиват германия днес)

 

КЛИПА НЯМА НИЩО ОБЩО С ТЕКСТА !

МЪЖЕ и стероиди

така и трябва

 






Гласувай:
16



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: germantiger
Категория: История
Прочетен: 4623098
Постинги: 412
Коментари: 7517
Гласове: 21816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031