Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.10.2017 10:34 - Сините Хора 3
Автор: petko25 Категория: Изкуство   
Прочетен: 414 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Петър се огледа наоколо, когато съзнанието му се проясни. Намираше се в една скална ниша, засенчена от близките храсти и дървета. Между дърветата се откриваше гледка към слънчева зелена долина с ромоляща бистра рекичка. В дъното се виждаше бялата нишка на водопад, спускащ се от планините към голямо езеро. Наблизо цъфтящият храст изпълваше ефира с приятен аромат. Лежеше върху добре стъкмено легло от сухи вейки, листа и трева. Смътно си спомни ужаса от лавината, неговия собствен хаос. Сега се чувстваше приятно и на топло. „А някой разправяше, че няма Рай. Остава само ангелчето да дойде!“ – чувството му за хумор не го напускаше. Може би това е бялата смърт. Толкова ти е приятно и топло... Сънуваш хубави сънища, а в това време студът полека-лека си взема своето, част по част, докато те вкочани за вечни времена. Ако е бялата смърт, то тогава поне да продължи по-дълго,та да се наслади поне за малко на нещо хубаво и приятно, било то и измамно. Най-после беше намерил успокоение на духа. Чувстваше се блажено.

Спомените му бяха като от прочетена книга. Събития, станали някъде другаде и с някой друг. Просто интересни, но не го касаеха. Чувстваше се успокоен, независим и леко замаян.

А това може би е ангелчето? По пътеката между храстите се появи едно приятно същество. Дали беше земно, или извънземно, дали го виждаше в съня си или наяве - но беше красиво. Винаги ли са така красиви сънищата на бялата смърт? Поне нещо приятно в края на сивия живот, протичащ във вечно и напразно търсене.”-мислеше си той.

Първо видя силует – нежен и крехък, след това нахлуха косите, скрили за миг лицето ѝ. Буен тъмно кестеняв поток около нежно лице. Тя се приближаваше, и с всяка следваща стъпка образът ѝ придобиваше все по-ясни очертания. Леко изпъкнали скули, изящна брадичка под малки, сладки устни. Топликафяви очи, блестящи като диаманти, под дъгите на високо извитивежди. Когато срещна погледа ѝ, някаква искра прескочи и като ток премина по гръбначния му стълб, спускайки се към слабините му. Прииска му се да я докосне, да я погали. Но истинска ли беше или e плод на съня му...

Тя се приближи и го загледа внимателно и с нежност. Наклонените,  леко присвити очи придаваха засмян вид на лицето ѝ.Той разбираше какво иска да му каже, макар тя да го гледаше мълчаливо. Незнайно как, но почувства, че дължи живота си на нея, че тя го е спасила. Как да я заговори? Всички въпроси му изглеждаха тъпи и нелепи. Беше му приятно просто да стои и да я гледа. Не изпитваше нужда да бърбори. Тя се извърна и той видя една стомна в нежната ръка с изящни пръсти. Пресегна се встрани, взе една купичка и му наля. Подаде му купичката да пие. Течността беше ароматна и сладка, с леко горчив привкус. След като я изпи,той усети как в него всичко започна да се отпуска. Очите му се затваряха. Започна да потъва някъде дълбоко, дълбоко. Наоколо всичко се развихри в цветни багри.

Бавно идваше в съзнание. Колковреме беше спал – не знаеше. В просъница си спомни за нежното-ефирно видение. „ - Дали ще се появи пак?“ Видя си ръката бинтована с нещо като шина. „ – Кога я беше счупил?...“ Спомените му започнаха да нахлуват по-ясно. Спомни си изкачването към върха по заледения хребет. Лавината. Потъването в белия хаос. А след това – неясен спомен за нещо приятно. „- Какво се беше случило? Къде се намираше? Какво е станало с другарите му? Как се е озовал тук? Откъде е получил медицинска помощ? Истинско ли е приятното видение или е сън?“ Рой въпроси се заблъскаха в съзнанието му. Главата му натежа от търсене на отговори.

Изведнъж тя се появи. Появата ѝ го накара да забрави всичко. Екзотичната красота на тъмната коса и тайнственото излъчване на очите ѝ го завладяха. Сега само тя имаше значение за него. Ако не беше така заслепен от тези тъмнокафяви топли очи – леко изтеглени нагоре, от това малко носле, от тази сладка уста, и се вгледаше внимателно, би установил, че не е чак толкова красива, колкото му се струваше. Слабовата младежка фигура – почти момчешка, с повече ъгловати, отколкото женствено заоблени форми. Беше доста слабичка. С това детско излъчване на лицето и леко учуден поглед,приличаше повече на едно любопитно, учудено за света, пораснало дете,отколкото на зряла жена. Тесен ханш, остри колене, малки, едва наболи гърди, щръкнали рамене – какво толкова го привличаше в нея? Или имаше нещо друго, на полево ниво, извън видимото... Нещо, което действа на подсъзнанието и ни кара да действаме инстинктивно?

Повдигна ръка и я прекара бавно по овала на лицето ѝ . Една искра, разпалваща огън, го преряза. Той промуши ръка през разпилените коси, които се изсипаха върху рамото му, и впи устни в нейните. След тази кратка изгаряща целувка по сочните ѝ, сладки устни, той я обсипа с хиляди по голата шия.

От устата на младата жрица се отрони лек стон, усещайки огнения му дъх. Целувките бяха последното нещо, което очакваше от този мъж. Спонтанната му реакция я смути и дори уплаши. За миг си помисли, че трябва да се отскубне и да избяга. Но усещането от допира на устните му я зашемети и я направи напълно безпомощна. Цялото ѝ  същество пожела да остане в прегръдките му. Да бъде целувана, да бъде целувана, още и още, и чудесното усещане никога да не свършва. По тялото ѝ премина лек спазъм, поглеждайки към раголената му гръд. Тя преглътна и усети как вътрешностите ѝ почнаха да пулсират. Дъхът ѝ замря. С поглед тя обходи тялото на Петър. Полумракът очертаваше контурите на гъвкавото му тяло и правеше кожата му да изглежда златиста. Изпита желание да докосне всички части на мускулестото му тяло. Очите ѝ се спряха върху набъбналата му мъжественост и тя осъзна, че той я желаеше.

Ръката му се плъзна към издутината на гърдите ѝ. Тялото ѝ бе напрегнато. Ръцете му налучкваха правилния път. Тялото продължаваше да бъде напрегнато, но той не срещна съпротива. Докато устните и езикът му обсипваха с ласки гърдите, ръцете му обгърнаха раменете и обходиха галещо гърба. Тези ласки изостриха до крайност сетивата ѝ. Тя нетърпеливо простена, когато пръстите му погалиха сладострастно вътрешността на хладните ѝ бедра.

Съзнанието на жрицата се раздираше от противоречиви чувства, които постепенно биваха притъпявани от вълни на нови непознати усещания. Тя имаше чувството, че по вените ѝ потече разтопено сребро. Всеки допир на мъжа покачваше топлината в нея до точката на кипене. Само една малка част от съзнанието ѝ искаше той да престане. Тя изпита трескаво желание да разбере какво е това да обичаш и да бъдеш обичан. Без колебание отвърна на целувките му. Ръцете ѝ се вдигнаха и обгърнаха врата му. Устните и телата им се сляха. Младата жрица усети как я обгърна топла вълна на сигурност и доверие. Тя се притисна до него и сърцето ѝ учестено заби. „ – Дали и той чувства силното му туптене?"- питаше се тя. Дали нейната целувка бе предизвикала и в него същите силни и приятни чувства? Галещите му ръце се спуснаха по плоския ѝ парещ корем и се спряха, милвайки окосмената издутина в долната му част. Пръстите му си проправиха път между здраво стиснатите ѝ бедра и стигнаха до „малката жарава“. Без да обръща внимание на упорития ѝ отказ да разтвори краката си, проникна в нея с два пръста. Той чу, как момичето изненадано простена.

Тя бе шокирана, когато пръстите му проникнаха в най-съкровената ѝ част,но сега, когато те продължаваха нежно да я галят отвътре, тя изпитваше силно желание да изкрещи от удоволствие. Изобщо не искаше да спира и съвсем съзнателно разтвори скованите си бедра. Той продължаваше да я целува и гали с огнени ръце. Разумът постепенно напусна съзнанието ѝ. Имаше чувството, че се извисява все по-нагоре и по-нагоре. Пламналата под стомаха ѝ жарава бързо обхвана цялото тяло, което тръпнеше в очакване на още милувки и надеждата, че устните му ще охладят пламналата плът. Жрицата не можа да се сдържи, отпусна се и се отдаде на удоволствието.

В следващия миг тя се откъсна от околния свят и го пожела така, както никога досега не беше пожелавала нещо. Пожела го с цялото си същество, с всяка фибра на младото си тяло. През полуотворената ѝ уста се пророни лека въздишка. Това беше поканата. Той хвана глезените ѝ и нежно я принуди да разтвори краката си. Когато копието му прониза влажната ѝ сърцевина, тясната пещера го погълна и те се сляха в едно. Тя усети проникването милиметър по милиметър, като че ли той се преливаше в нея. Проникването провокира пулсираща тръпка по цялото ѝ тяло. Тя се изпъна и изви глава назад в сладострастен гърч.Желаеше го толкова яростно, че усети как всеки момент ще експлодира. Ръцете ѝ се обвиха около здравото му тяло. Краката ѝ се повдигнаха нагоре и тя натисна хълбоците му , за да го накара да проникне по-дълбоко и да потуши разбушувалия се огън. Тя започна да следва движенията му, докато телата им не станаха едно цяло. Нищо не можеше да се сравни с прекрасните усещания, които се разливаха изнея. Всеки път, когато той се врязваше в нея, гореща вълна на удоволствие се издигаше и се разбиваше във вътрешностите ѝ. С всеки пореден тласък нещо в нея се издигаше все по-нагоре и по-нагоре. Усещането за приближаващия екстаз нарастваше с всяка изминала секунда, оставяйки жрицата безразлична към всичко наоколо, с изключение на мъжа в нея и тръпките в тялото ѝ. Горещите им пламнали тела се притиснаха още по силно, когато и двамата достигнаха до растърсващия оргазъм, който за миг ги остави неспособни да си поемат дъх.

Жрицата лежеше до Петър – замаяна, отпусната и изпълнена с върховно блаженство. Някъде дълбоко в себе си тя знаеше, че ще дойде мигът, когато и двамата ще трябва да понесат последствията на тази опустошителна страст. Но сега тя не искаше да се разстройва с мисли за бъдещето, защото изцяло се наслаждаваше на краткотрайната им близост.

Следващите дни преминаха в почивка и възстановяване. Петър бързо се възстановяваше. Здравото му тяло регенерираше бързо под грижите на жрицата. Нейната сладко-горчива напитка го държеше в постоянно замаяно състояние, но с постепенно намаляване на дозата съзнанието му се проясняваше. Той започна да осъзнава положението си.

Миг блажено отпускане. Трябваше да мине през Ада, за да оцени блаженството и спокойствието на долината. Той осъзна колко е тясно пространството в което живеем. Колко е тясна Земята. Осъзна, че на човек в края на краищата му трябва една малка китна долина и едно мило другарче. И това му стига. А в стремежа си да завладеем и да имаме всичко – накрая получаваме нищо и живеем някак си.




Гласувай:
2



Предишен постинг

1. sevastokrator1 - Горещо
11.10.2017 11:56
Стана горещо при сините хора, май ще излязат готини. Чакам с нетърпение развитието на историята.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: petko25
Категория: Изкуство
Прочетен: 7087
Постинги: 3
Коментари: 3
Гласове: 8
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031