Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.04.2016 15:46 - ЛЮБОВ и СМЪРТ - Вертер - Гьоте - страст
Автор: germantiger Категория: Изкуство   
Прочетен: 8163 Коментари: 18 Гласове:
18

Последна промяна: 26.04.2016 18:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
"Тук" Йоханн Волфганг (получил късно титула фон) Гьоте е млад

"Тук" той "НЕ" е себе си, не е мислителя-титан

"Тук" е страстта, той е Вертер
 
image
Германски модел

В романа ТЯ е реалната в живота на Гьоте - ШАРЛОТТЕ БУФ

Нейния бъдещ съпруг и реален мъж в живота е Кестнер

Гьоте е сам страдащия млад Вертер

В бъдеще ще сканирам цяла една книга на български за
ЛЮБИМИТЕ ЖЕНИ НА ГЬОТЕ
 
И още един постинг пак за тези момичета и жени върху 3 книги на чужди езици с мой превод

ПРЕДИ И НА ФИНАЛА в тази книга има много страст, най-вече погледнете преди финала изповедта на Вертер

 

Joanna Vanderham с холандски произход

Четох тази творба през лятото на 2012 или 2013
Мислех да направя типичния за мен постинг с ИЗБОР И НАБРАН ТЕКСТ, но се отказах поради "тиловашката" досадна работа да набирам текст. Хрумна ми, че мога да сканирам и предложа цялото произведение в по-неудобен за четящия вид - така сканиран.
КЛИКВАЙКИ ВЪРХУ ВСЯКО ИЗОБРАЖЕНИЕ
- ТО СЕ УВЕЛИЧАВА И Е ПОДХОДЯЩО КАТО РАЗМЕР ЗА ЧЕТЕНЕ!

Поради проблеми с електронния ми четец НЕ направих желания от мен постинг за расизма на небелите срещу белите, както и вероятно НЯМА да направя постинг за 9 май, а планирах такъв върху поне 5 книги за които се колебаех.

В този постинг пасажите, които избрах за набиране и желаех да отлича СА СЪС ЗИГ-РУНА "S" - където ДОЛУ до номера на страницата има S значи това е страница с избран текст, после в самия текст ОТНОВО S абзаца, който бях предвидил...


Skye Stracke - американка
image

image
 
image
Alexander Fehling като Гьоте

image

image
 
image
Kristal Glynn

image

image

image

image
 
image

image

image

image

image

image

image

image

image
 
image
Aurora Mohn and Erica Mohn Kvam - норвежки

image

image

image

image

image

image

image

image

image
 
image
Annemarie Kuus - холандка

image

image

image
 
image
пак същата холандка

image

image

image

image

image

image

image

image


image

 
image

image

image

image

image


image

 
image
 
image
и пак холандката

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image
 
image
Alexander Fehling в несериозния филм за Гьоте

image

image

image
Alice Cornish - англичанка

И елемент - фрагмент от "Херманн и Доротеа"

image

image

image
Gabrielle Wylde - англичанка, дори аристократка


На финала две холандки, въобще най-красивите жени за мен - холандките



Гласувай:
19



1. germantiger - ...
26.04.2016 16:37
В предходния ми постинг не отговорих почти на нито един коментар.

Това НЕ Е поради неуважение към четящите или добрите ми познати в блога.

В последно време губя интерес към блогърстването и се насочвам в друго.

Благодаря на всеки чел, коментирал или харесал това.

Всеки коментар ме радва :)
цитирай
2. troia - Привет, Германтигър!
26.04.2016 16:58
Жалко, че си ни спестил типичните за теб анализи, защото твоята гледна точка е интересна.
Хубаво предложение за четиво - класика!
Успех в новите ти начинания!
Поздрави!
цитирай
3. shtaparov - България харесва германците- те са ...
26.04.2016 19:47
България харесва германците- те са ни съюзници от над 100 години и милеят за Българската справедливост,затова винаги ще са добре дошли у нас!
цитирай
4. aip55 - Аз също
26.04.2016 21:58
обичам немският народ. Това е една възпитана и дисциплинирана нация,
която бе подведена от Хитлеровата върхушка.
Доста е дълго, но ще го прочета, защото пишеш много истини от които вземам
своите представи за отминали действия! Поздрав за труда ти ДЕ-тигре!
цитирай
5. brancaleon - Здравей,
26.04.2016 22:09
Намерил си ми четиво за няколко вечери, че нещо нямам много време напоследък.
цитирай
6. planinitenabulgaria - Поздрави от още един германофил - аз!
26.04.2016 22:22
Една реплика:
Не може да се каже, че дисциплинираната и възпитаана нация бе подведена от Хитлеровата върхушка. Много по социалистически звучи. Нещата са далеч по-сложни.
цитирай
7. viva1122 - G_T
27.04.2016 12:21
Поздравления за представянето и труда, да ни поднесеш тези прекрасни, нежни изображения и книга за младия Гъоте, от Гъоте.

Само ще спомена, че книгата може да се намери в читанка и там е по-лесно четенето - за тези, които желаят. Но и сканираният вариант си носи информация за мислите и моментите, които са развълнували, четящия книгата преди време.

Още веднъж - Поздравления и продължавай все така!
цитирай
8. ard - Едно от най-популярните произведения на Гьоте ''Страданията на младия Вертер''
27.04.2016 13:19
'' Че човешкият живот е само един сън — това на мнозина вече се е струвало тъй, а и мене навсякъде ме придружава това чувство. Когато погледна тесните рамки, в които са затворени дейните и жадни за знание сили на човека; когато виждам как всяка дейност се свежда накрай до задоволяване на потребности, които нямат никаква друга цел, освен да продължат нашето жалко съществуване и още — че всяка утеха с известни придобивки на знанието е само едно мечтателско примирение, при което човек си изписва стените, сред които стои затворен, с пъстри образи и светли изгледи — всичко това, Вилхелме, ме кара да немея. Аз се възвръщам в себе си и намирам цял един свят! Пак повече в предчувствие и смътна жажда, отколкото в представа и жива сила. И всичко тогава плува пред очите ми, и аз вървя замечтан и се усмихвам на света.''

Пожелавам и на света да се усмихне обратно на теб и на всички коментирали под постинга :)

цитирай
9. germantiger - ...
27.04.2016 20:31
troia написа:
Жалко, че си ни спестил типичните за теб анализи, защото твоята гледна точка е интересна.
Хубаво предложение за четиво - класика!
Успех в новите ти начинания!
Поздрави!


За мен Вертер на Гьоте НЕ е сред любимите ми произведения от него, но все пак го е писал на "20 и няколко" години.

Благодаря за пожеланието :)

Може и да се завърна след време към типичните ми постинги.
цитирай
10. germantiger - ...
27.04.2016 20:33
shtaparov написа:
България харесва германците- те са ни съюзници от над 100 години и милеят за Българската справедливост,затова винаги ще са добре дошли у нас!


В България някои симпатизират, други мразят германците и това е нормално - съшото във всеки един народ.

Германия си е гледала интереса в онези отминали исторически периоди, както и България, но действително иусторическата съдба ги е събирала поочти винаги за жалост с трагичен или край като победени.

Поздрави щапаров
цитирай
11. germantiger - ...
27.04.2016 20:34
aip55 написа:
обичам немският народ. Това е една възпитана и дисциплинирана нация,
която бе подведена от Хитлеровата върхушка.
Доста е дълго, но ще го прочета, защото пишеш много истини от които вземам
своите представи за отминали действия! Поздрав за труда ти ДЕ-тигре!


За мен Хитлер е гениален политик и профан като военен.

Германския народ върви по пътя като много други народи днес - в много отношения деградация...

Благодаря ти, аип и поздрави!
цитирай
12. germantiger - ...
27.04.2016 20:36
brancaleon написа:
Намерил си ми четиво за няколко вечери, че нещо нямам много време напоследък.


Това е една от кратрките трворби на Гьоте, все пак под 120 страници и младежките му творби, ако добре помня пише я на 24 години.
цитирай
13. germantiger - ...
27.04.2016 20:41
planinitenabulgaria написа:
Една реплика:
Не може да се каже, че дисциплинираната и възпитаана нация бе подведена от Хитлеровата върхушка. Много по социалистически звучи. Нещата са далеч по-сложни.


Споменах и на колегата блогър - поне за мен Хитлер е гениален политик и военен профан.

Ако германския народ е бил подведен от Хитлер, то руския от Сталин много повече, а американския от Рузвелт мазнохлъзнат също.
цитирай
14. germantiger - ...
27.04.2016 20:43
viva1122 написа:
Поздравления за представянето и труда, да ни поднесеш тези прекрасни, нежни изображения и книга за младия Гъоте, от Гъоте.

Само ще спомена, че книгата може да се намери в читанка и там е по-лесно четенето - за тези, които желаят. Но и сканираният вариант си носи информация за мислите и моментите, които са развълнували, четящия книгата преди време.

Още веднъж - Поздравления и продължавай все така!


Благодаря ти, сърдечно за коментара!

Не се усетих д апроверя в читанка, ако бях направил това постинга ми щеше да е различен и вероятно по-качествен.
цитирай
15. germantiger - ...
27.04.2016 20:47
ard написа:
'' Че човешкият живот е само един сън — това на мнозина вече се е струвало тъй, а и мене навсякъде ме придружава това чувство. Когато погледна тесните рамки, в които са затворени дейните и жадни за знание сили на човека; когато виждам как всяка дейност се свежда накрай до задоволяване на потребности, които нямат никаква друга цел, освен да продължат нашето жалко съществуване и още — че всяка утеха с известни придобивки на знанието е само едно мечтателско примирение, при което човек си изписва стените, сред които стои затворен, с пъстри образи и светли изгледи — всичко това, Вилхелме, ме кара да немея. Аз се възвръщам в себе си и намирам цял един свят! Пак повече в предчувствие и смътна жажда, отколкото в представа и жива сила. И всичко тогава плува пред очите ми, и аз вървя замечтан и се усмихвам на света.''

Пожелавам и на света да се усмихне обратно на теб и на всички коментирали под постинга :)



Вероятно в този абзац е събрана жестоката истина за битието като материя над това като менталност и дух.

Но пък е ИСТИНА и както се казва "какво от това" :) ?!

Били са някои така преди нас, сега са така и ние сме част от това изписване, менталност и опит да сме извън рамката, някои ще са така и след нас.

Всъщност АЗ НЕ мога да съм нещо друго с оглед живот, потребности и идеали.
цитирай
16. nbrakalova - — О, ЗАЩО СТЕ СЕ РОДИЛИ С ТАЯ ПЛАМЕННОСТ, С ТАЯ НЕОБУЗДАНА И СТРЕМИТЕЛНА СТРАСТ КЪМ ВСИЧКО, ЗА КОЕТО СЕ ЗАЛОВИТЕ!
02.05.2016 21:55
Моля ви, продължи тя, като му взе ръката, бъдете по-умерен! Вашият дух, вашите науки, вашите таланти — колко разнообразни развлечения биха могли те да ви доставят! Бъдете мъж! Отмахнете тая печална привързаност към едно същество, което не може да стори нищо друго, освен да ви съжалява! — (…) — Само един миг спокойствие, Вертер! — каза тя. Не чувствате ли, че се мамите, че самоволно се погубвате! Защо пък мене, Вертер? Тъкмо мене, която принадлежа другиму? Тъкмо това? Боя се, боя се, че само невъзможността да ме притежавате е, която ви прави това желание тъй привлекателно.
— Мъдро! — извика той. — Много мъдро! Алберт ли направи тая забележка? Политично! Много политично!
— Всеки би могъл да я направи, отвърна му тя. И нима няма по широкия свят някоя девойка, която би била напълно според желанията на вашето сърце? Победете себе си, потърсете и кълна ви се, ще я намерите; защото отдавна ми задава страх, за вас и за нас, тесният кръг, в който вие сте се затворили сам от някое време. Победете себе си! Едно пътуване ще ви разсее, трябва да ви разсее! Потърсете, намерете едно същество достойно за вашата любов, па се върнете назад и дайте тогава да се наслаждаваме заедно от блаженството на едно истинско приятелство!
— Това би могло, рече той със студена усмивка, да се напечата и да се препоръча на всички възпитатели.

***
Ех вие, човеци, извиках аз, щом заговорите за нещо, веднага трябва да речете: това е глупаво, това е умно, това е добро, това е лошо! А какво значи това? Изследвате ли, за да отсъдите вътрешните обстоятелства на постъпката? Можете ли определено да разкриете причините, защо е тя станала, защо е трябвало да стане? Ако знаехте това, не бихте били тъй бързи с присъдите си.
Ах вие, разумни хора! — извиках аз, като се засмях. Страст! Опиянение! Безумие! Вие стоите тъй спокойни, тъй безучастни, вие, благоприлични хора! Вие мъмрите пияницата, отвращавате се от безумния, минавате край тях като попа и благодарите на Бога като фарисея, че не ви е направил подобни на някой от тия. Аз съм бил пиян неведнъж, моите страсти никога не са били далече от безумието, но и за двете неща не се разкайвам: защото разбрах в моя мярка, как открай време се обявяват за пияни и луди всички извънредни човеци, които са се стремили към нещо велико, към нещо наглед невъзможно. … Но и в обикновения живот е непоносимо да чуваш как викат почти след всекиго при някоя що-годе свободна, благородна, неочаквана постъпка: тоя човек е пиян, той е луд! Засрамете се, трезви! Засрамете се, мъдри!
…никакъв довод не ме така изкарва извън себе си, както когато някой ме посрещне с някое незначително общо съждение там, дето аз говоря из дълбочината на сърцето си. …ние имаме право да говорим за едно нещо само доколкото можем да го почувствуваме.

Нещастнико! Не си ли ти един безумец? Не се ли измамваш сам? Де те води тая луда, безкрайна страст? Нямам вече друга молитва освен към нея; в моето въображение не се явява никакъв друг образ освен нейния и всичко в света около мене виждам само във връзка с нея. И това ми дарява по някой честит час — додето бъда принуден пак да се откъсна от нея! (…) … аз често не зная дали съществувам на света (…) Квасът, който туряше живота ми в движение, липсва; чарът, който ме държеше бодър в дълбоките нощи, отлетя, тоя чар, който ме събуждаше сутрин от сън, изчезна.

Ах, тая празнота, тая ужасна празнота, която чувствувам тука, в гърдите си! Често си мисля: да би могъл само един път, само един път да я притиснеш на това сърце, цялата тая празнота би се запълнила.

Какво друго е човешката съдба, ако не — да изстрадаш своя дял, да изпиеш своята чаша? И ако за човешките устни на Небесния Бог чашата бе много горчива, защо трябва аз да се превъзнасям и да се правя, че уж ми е сладка? И защо трябва да се срамувам, в тоя ужасен миг, когато цялото ми същество трепти между битие и небитие, когато миналото гори като светкавица над мрачната бездна на бъдещето. И всичко край мене тъне, и светът погива заедно с мен — не е ли тогава гласът на безкрайно потиснатото, загубило себе си създание, което пада неудържимо и в чиито скрити дълбини напразно работят градивните сили, не е ли тоя глас, който шепти: Боже мой! Боже мой! Защо си ме оставил? И трябва ли да се срамувам от тоя израз, трябва ли да се боя от тоя миг, когато от него не убягна и оня, който сгъва небесата като платно?
Отче, който някога изпълваше цялата ми душа и Който сега си отвърнал лицето Си от мене! Повикай ме при себе си! Недей мълча повече! Твоето мълчание не ще спре тая душа, която жадува. И би ли могъл да се сърди един човек, един баща, чийто син се завръща неочаквано, хвърля се на врата му и вика: аз съм пак тука, татко! Не се сърди, че прекъсвам странствуването, което трябваше, според Твоята воля, да издържа по-дълго! Светът е навсякъде еднакъв, мъка и работа, награда и радост. Но защо ми е това? Мен ми е добре само дето Си Ти и само пред Твоето лице искам аз да страдам и да се радвам. И Ти, мили Небесни Татко, ще ли го отблъснеш от Себе Си?

Вилхелме, човекът, за когото ти писах, щастливият нещастник, е бил писар при бащата на Лоте и страстта към нея, която страст той кърмил, крил и открил и поради това бил прогонен от служба, го направила луд. Почувствай от тия сухи думи в какво безумие ме хвърли тая история, когато Алберт ми я разказа тъй спокойно, както спокойно я четеш може би и ти.

Как ме преследва тоя образ! И когато съм буден, и когато сънувам, тя изпълня душата ми. Тука, когато затворя очите си, в челото ми, където се събира вътрешната зрителна сила, блестят черните й очи! Тука! Не мога да ти го изразя. Затворя ли очите си, те са там; те лежат пред мене, в мене като море, като бездна, те изпълнят мислите на челото ми.
Какво е човекът, славословеният полубог! Не му ли липсват силите тъкмо тогава, когато му са най-потребни? И когато се издига в радост или потъва в страдание, не бива ли спрян и в двете тъкмо тогава, не бива ли върнат отново към тъпото, студено съзнание тъкмо тогава, когато той копнее да се загуби в потопа на безкрайността?

Аз не треперя, като хващам студената, страшната чаша, от която ще пия омаята на смъртта!
…Той умря в дванадесет на обед. …През нощта, към единадесет часа… го погребат на мястото, което Вертер си беше избрал. Старецът и синовете му вървяха след мъртвеца. Алберт не можеше. Страхуваха се за живота на Лоте. Работници го носеха. Свещеник не го придружи.

…само относно начина на мисленето на действуващите лица мненията се различават и присъдите разделят….

***
ТОЙ! – ТЯ! – ДРУГИТЕ! – ЕПОХАТА.
КЪДЕ Е МЯРКАТА И КОЙ ЩЕ ОТСЪДИ?
Днес прогресиралото съвремие е склонно да гледа с насмешка на преживявания като Вертеровите, разрушили "хармонията на духа му", и горко на оногова, чиито чувства са попаднали под обектива му. Защото не всичко, което днес се нарича любов, се съизмерва с любовта. Но за все още четящите го, изживяванията на МЛАДИЯ Вертер будят размисли за смисъла на любовта, на живота, на смъртта, и не само за тях, а изобщо за цялостния вътрешен мир на човека.

В "…МЛАДИЯ Вертер" МЛАДИЯТ Гьоте, акцентирайки на страстните чувствата, поставя въпроси, по които по-късно и до края на живота си доразвива във "Фауст". Ако прехвърлим поглед от младия Вертер към разсъдливия д-р Фауст, то младежкото "безрасъдно" съсредоточие на Вертер не е ли също копнеж и на "овладелия човешкото познание" д-р Фауст? Вертер, за разлика от д-р Фауст, е наясно от младостта си: "Какво дете е човек! Как жадува той за един поглед!" … "Какво е за света нашето сърце без любов?" … "Действително само любовта прави на тоя свят людете потребни един на други." Но, рожба на своята епоха, не се задоволява с това, че без любимата е достатъчно мъртъв, и избира да прекъсне житейското време - "Аз не треперя, като хващам студената, страшната чаша, от която ще пия ОМАЯТА на смъртта!". --- "Самоубийството! Та то е силата на ония, които нямат вече сили, то е надеждата на ония, които са престанали да вярват, то е върховната смелост на победените! Да, тоя живот поне има една врата, която все пак можем да отворим и да преминем отвъд! Природата се е смилила; тя не ни е затворила като в затвор. Благодаря от името на отчаяните!" (Приспивачката, Мопасан). И не само Виктор Маргерит е схванал, че "човекът не разсъждава, когато страда".
Тогава – някъде в този смисъл и като предмет не само на книгата – що е любовта и кой е нейния център? Да се получи, или да се даде? Да се постави като решаващ мотив личното желание или добруването на другия, обект на въжделенията ни?...

Рационализмът на просвещението, отхвърляйки в своя непремерено оптимистичен възторг основни жизнеутвърждаващи пластове в духовността на цивилизацията ни, остави вакуум, който, неуспял да запълни равностойно, трасира пътя на романтизма. Романтизмът с цялото си омайващо и въвличащо очарование, с разрушително необузданата бушуваща сила на чувствата довежда до пропаст, над която обаче липсва мост… Смъртта остава привлекателен романтично обагрен обект, изход и средство за отхвърляне и напускане на една неприемлива житейска действителност или изживяване. И днес самоубийството остава по-скоро форма на протест (понякога с мотив егоистичен), отколкото израз на себеотрицание, което е аспект на любовта. Принципът обаче ни най-малко не изключва индивидуалния поглед към всяка съдба и с милост вникване в нея. Защо с милост?! Защото…, вие надвесвали ли сте над пропастта, над която няма мост?!
цитирай
17. nbrakalova - Гьоте - немладият:
08.05.2016 09:14
1306. Страданията на младия Вертер: "Това е такова творение – казва Гьоте, – което аз като пеликан съм хранил с кръвта на собственото си сърце. В него има толкова много съкровено от собствените ми гърди, толкова много чувства и мисли, че би могло от тях да се напише роман от десет такива томчета. Впрочем, както вече често съм казвал, аз съм прочел книгата след излизането й само един единствен път и съм се пазил да сторя това още веднъж. Това са истински запалителни ракети! Става ми страшно и аз се боя отново да преживея ПАТОЛОГИЧНОТО състояние, от което тя се роди." (курсив мой, Н.Б.)

1201. "За мене класично е здравото, а романтично – болното."

971. Голяма глупост е да изискваме хората да ни хармонират. Аз никога не съм правил това. Всякога съм гледал на човека като даден за себе си индивид и съм се стремил да го изследвам и изучавам в неговите особености, без да изисквам при това по-натъшна симпатия. По този начин съм постигнал това да мога да общувам с всеки човек.
Из: Венев, И. Гьоте "1606 афоризми, максими и сентенции", С., 2009 г.
цитирай
18. kvg55 - Бурен е животът на гениите. А гер...
21.05.2016 12:04
Бурен е животът на гениите. А германскта душа е допълнително бурна.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: germantiger
Категория: История
Прочетен: 4619693
Постинги: 412
Коментари: 7517
Гласове: 21816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031