Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.11.2015 15:19 - МАРИЯ СТЮЪРТ - Фридрих Шиллер
Автор: germantiger Категория: Изкуство   
Прочетен: 11922 Коментари: 27 Гласове:
31

Последна промяна: 26.11.2015 19:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Трагедия от Фридрих Шилер  Великия германец за една "шотландка" 
image

 Формата "уби всичко"... Постинга бе замислен обединявайки "Мария Стюарт" и "Орлеанската дева" - две трагедии от Фридрих (получил също титула фон по-късно ) Шиллер, но системата на блог.бг ме принуди да премахна текста за Жанна Д"Арк (който ще бъде за следващия постинг понеделник, макар да е готов сега) и пак ограниченисто в сайта ме накара да премахна всичко чрез което "текста диша" и е приятен за четене и на вид... Съжалявам, но нямам претенция, защото БЕЗПЛАТНАТА СИСТЕМА НА БЛОГ.БГ ми дава възможността да споделям, а и да познавам много от вас, вкл. по-късно и лично извън блога.
         
Клипа СЛЕД 2.23 ДО 2.28 - Тя е може би, грозновата, тя не е красавица, но момента в края за мен е БОГИНЧЕ - това мога да гледам пак и пак и пак цял час - тези очи и тази болка правят "божественото" (поне за мен)! 2.27 - 2.28 МИГ - ВЕЧНОСТ


„Когато виждахме как той се приближава по залез слънце, пред очите ни сякаш се разкриваше светъл идеал, някакъв нов живот. Шиллер говореше серьозен, изпълнен с ум и пред нас се явяваше неговата открита и чиста душа; да го слушаш беше като да ходиш между небесни звезди и земни цветя. Ние си представяхме, че сме същества на щастието, чувствахме се сякаш прекъснали всяка връзка със земното и се реехме в свободната стихия на ефира наслаждавайки се на абсолютно блаженство... Шиллер ни четеше „Одиссея” и на нас ни се струваше, че от него извира и ромоли нов жизнен извор.” – Каролине фон Ленгефелд, по-голямата сестра на бъдещата съпруга на Фридрих – Шарлотте.
 
Превод на Димитър Стоевски - 
"Оставил съм" всичко както е от 1955 г. - Бог с малка буква, форми като "дигна" вместо вдигна, русизми от преводача, Елисавета вместо Елизабет, Лейстър вместо Лестър итн

Мария: Те могат всявга с низост да ни срещнат,
но не и да ни унизят...

Мария: Аз от отговорност
не бягам, но съда ви не признавам...

 
Мортимър: Да я спасим желаем ние само
и затова не знаем вече страх...

Лейстър: Безмерно вие, момко, сте припрян,

за работа така опасна, трудна.

Мортимър: А вие твърде предпазлив в такъв

въпрос на чест.

Лейстър: Защото виждам примки,

които ни отвсякъде обграждат.

Мортимър: Аз имам смелост всички да разкъсам.

Лейстър: Безумство е и лудост тази смелост.

Мортимър: А вашата разумност не е храброст...

Лейстър: Погинем ли, ще повлечем и нея.

Мортимър: Щадим ли се, не бихме я спасили.


Мария:
(която през това време се обляга в полусъзнание на дойката, сега се изправя и очите й срещат вперения поглед на Елисавета. Потреперва и отново се хвърля на гърдите на дойката):
О, боже, няма в тез черти сърце!...

Елисавета: Милорди, как? Кой беше онзи, който

рисуваше я съкрушена? Виждам

една жена, чиято гордост още

от жребия злочест не е сломена...

Елисавета: (отдръпва се) 

На мястото си там сте, леди Стюарт!

И аз хвала на моя бог въздавам,

че той не ме остави да лежа

в нозете ви, тъй както вие в мойте!...

Мария: Мислете за превратностите земни!...

Мария: Владейте в мир! Отказвам се завеки

от своите права над таз държава.

Сломени са на моя дух крилете,

не блазни ме величието вече...

Елисавета: Прекланяте ли най-подир глава?...

Да, свършено е, леди Стюарт. Няма

кого да съблязнявате. Светът

е с други грижи. Никой не ламти

четвърти ваш съпруг да стане, никой-

защото вий убивате еднакво

Женихи и съпрузи!

Мария: Сестро, сестро!

О, боже! Дай ми сила да се сдържам!

Елисавета: (гледа я дълго с гордо презрение в очите)

Това са, значи, прелестите, Лейстър,

които мъж без казън не съзира

и друга с тях не дръзва да се мери!

О, евтина е славата да бъдеш

признавана красива неотстъпно,

когато си за всеки мъж достъпна!

Мария: Това надхвърля всичко!

Елисавета: (с подигравателен смях)

Покажете

лицето си действително, защото

до тоя миг закриваше го маска.

Мария: (пламнала от гняв, но с благородно достойнство)

О, сдържаност! Понесох,

човек каквото може да понася.

Сега махни се, овчедушна кротост!

Далеч от мен търпение страдално!

Оковите си разломи, излез

от своята бърлога, гняв сподавен!

И ти, що даде погледа убийствен

на яростния базилевс, сложи

стрела отровна в моите слова...

Мария: Английския престол е осквернен

от рожба незаконна, от сплетница

британският народ е изигран.

Да би владяло право на света,

пред мен в праха лежала бихте вие,

защото аз съм ваш законен крал!

(Елисавета излиза бърже, лордовете я следват в страшен смут)
Clйmence Poйsy като Mary, Queen of Scots
image
Кенеди: Що сторихте! Тя бясна си отиде.
Загубена е сетнята надежда.

Мария: (още извън себе си)

Да, бясна! Смърт в сърцето си понесла!

(хвърля се на гърдите на Кенеди)

О, Ханна, как добре ми е сега!

След толкова обиди и страдания,

накрая миг на мъст и тържество!

Сърцето ми отмахна тежко бреме -
със нож пронизах нейните гърди.

Кенеди: Нещастнице, безумство ви увлече!

Обидата не ще ви тя прости.

Властта й на кралица е ужасна –

пред нейния любим я подиграхте.

 
Мортимър: Подслушах всичко.

(цялото му същество изразява буйно, страстно вълнение)

Ти победи. С нозе в праха я стъпка –

кралица беше ти, а тя престъпник.

От смелостта ти днес съм възхитен,

прекланям се пред тебе; в тоя миг

изглеждаш ми богиня лъчезарна...

Как царствения гняв те осиява

и твоя чар по-дивно ми разкрива!

Най-хубава жена си на земята!...

Той да ви спаси и притежава?

Той – вас? Да дръзне само! Трябва с мене

На смърт и на живот борба да води!...

Страхлив е той

и влюбен е в живота. Онзи, който

решил е твърдо тебе да спаси

и своя да те нарече, е длъжен

Смъртта за теб сърцато да прегърне....

Мария: А Дръри, Поулет – мойте тъмничари?

Те двама до псоелдна капка кръв...

Мортимър: Ще паднат първи те от моя меч.

Мария: Как? Чичо си... Той втори ваш баща е...

Мортимър: Със собствени ръце ще го убия.

Мария: О, кърваво злодейство!

Мортимър: От преди

простени са злодействата ни всички.

Най-грозното съм в сила да извърша

и аз ще го извърша.

Мария: Страшно, страшно!

Мортимър: Наложи ли се с меча да пронижа

кралицата дори, ще го направя –

заклех се над причастието свято.

Мария: О, не! Преди тъй много кръв за мене...

Мортимър: Та има ли животът ми цена,

сравнен със теб и моята любов?

Да рухне даже цялата вселена

и нов потом удави всичко живо –

сега за нищо вече аз нехая!

И трябва ли от теб да се откажа,

бих срещнал смело края на света.

Мария: (стъписва се) 

Какви слова! И този взор... О, боже!

Сър, плашите ме, вдъхвате ми страх.

Мортимър: (с блуждаещи очи и изражение на безумство)

Животът миг е – миг е и смъртта!

На Тибърн да ме завлекат дори

и къс по къс със клещи нажежени

месата ми да късат...

О, любима,

когато ти си в моите прегръдки...

Ще те спася, дори това да струва

на хиляди живота – ще го сторя!

Ще те спася, но в божието име

кълна се: ти ще бъдеш моя, моя!...

С прекрасните си свилени коси,

обречени жестоко на смъртта,

обвий сега завеки своя роб!


Кърл: С черен креп
покрити бяха целите стени,

на пода бе издигната подставка,

отвред със черно сукно обкована;

видях и черния дръвник на нея,

наблизко и възглавка, остра бардава...

Препълнена бе залата от хора,

които се тълпяха край дръвника

със кръвожадаен пламък във очите

в очакване на жертвата.

Горничните: Дано

всевишния над леди се смили!

Мелвил: Спокойствие и смелост! Ето, иде.

(Предишните. Мария. Тя е облечена празнично в бяло; на шията си, на верижка от малки топчета носи Agnus Dei; на пояса й е провесена броеница, връката си държи разпятие, косите са прибрани от диадема, голямото й черно було е отметнато назад. Когато тя влиза, присъстващите се отдръпват на две страни с изражение на най-дълбока скръб. Мелвил неволно коленичи.)
Мария...: 
О, радвайте се по скоро със мене,
че мъките ми най-подире свършват,

че моите окови тежки падат –

разтваря се тъмницата и ведра

душата ми завеки се издига

на ангелски криле към свободата...

На вас, Гертруда, Аликс, Розаминда,
оставям всички бисери и дрехи,

защото твърде млади сте и още

се радвате на накит и труфило,

Ти, Маргарета, също имаш право

на благосклонноста ми днес, защото

от всички най-злочеста те оставям.

От мойто завещание ще видиш,

че аз не мисля да ти отмъщавам

за тежката вина на твоя мъж...

О, моя вярна Ханна, теб не блазнят

ни злато, нито камъни безценни –

за тебе мойта памет ще остане

най-скъпата и висша драгоценност.

Закътай тая кърпа! Аз самата

за тебе в тъжни часове я везах

и вплетох в нея жарките си сълзи.

Със тая кърпа щом часът удари,

очите ми вържи – от мойта Ханна

приемам с радост сетнята услуга.

Кенеди: Мелвил, не мога вече да издържам!

Мария: Елате всички тук! До мен елате –
последното си сбогом да ви кажа (Подава ръце; един по един всички коленичат и целуват с плач и хлипане протегнатата ръка.)
Прощавай, Маргарета... Сбогом, Аликс...

Вам, Бюргоан, благодаря безкрайно

за преданата служба... О, Гертруда,

как силно парят младите ти устни...

Бях много ненавиждана в живота,

но също тъй обичана бях много.

Гертруда, с мъж добър и благороден

дано да си щастлива, че любов

жадува твойто пламенно сърце...

Ти, Берта, най-добрия дял избра –

невеста на Христа реши да станеш.

Обета си побързай да изпълниш!

Открай лъжовни са благата земни –

от твоята кралица виж това!...

Но стига... Сбогом! Сбогом ви завеки!


Бърли:
Жена със вас не бива да изкачи
стъпалата на ешафота – тя

би почнала да вика и ридае...

Мария: Не, няма да ридае! Аз самата

за твърдостта на Ханна отговарям.

Милорд, добър бъдете! Във часа

на мойта смърт недейте ме разделя

от вярната нагледница и дойка!
Тя на ръце ме носеше в живота
и нека днес със същите ръце
и към смъртта ме кротко отведе!
..........
Лейстър (останал сам):
А аз живея! Мога да живея!
Защо не рухне покривът връз мене!
Не ще ли зейне бездна – да погълне
най-жалката от всички земни твари!
Какво загубих този ден навеки!
Какъв прекрасен бисер запокитих!
Какво небесно щастие презрях!
Отлита блажен сияен дух,
а аз оставам тук отчаян грешник.
Къде изчезна твърдата ми воля,
без жал да смажа вътрешния глас,
да гледам, без да трепна, неподвижен,
когато пада нейната глава?
Последният ли кротък неин поглед
убития отколе срам пробуди?

Нима дори в смъртта си тя всевластно

в оковите на любовта ме връзва?
Окаянико, нямаш вече право

в съчувстваие и нежност да изгаряш,
по твоя път любов не те очаква –
закрий в желязна ризница гръдта си,
челото ти скала да бъде яка!




Гласувай:
31



1. germantiger - "Всичко отиде по дяволите"
26.11.2015 18:05
Формата на текста - по дяволите

Междуредието, новите редове - по дяволите

Дори цвета на персонажите за да се четат и отличават удобно - по дяволите

Системата на блог.бг отказа и "съкрати всичко" въпбще за да го има текста

... който също съкратих...
цитирай
2. ard - Благодаря за откъсите от пиесата ''Мария Стюарт'' на Шилер
26.11.2015 18:15
Което ме подсети и си пуснах за малко операта ''Мария Стюарт'' на Доницети, а предполагам мога да вмъкна, че либретото написано от Джузепе Бардари е точно по Шилеровата пиеса ''Мария Стюарт''.

Поздрави
цитирай
3. germantiger - ...
26.11.2015 19:41
На моя комп има коренно различен вид - нови редове, междуредие, мислех да направя с различен цвят персонажите за да се чете по-лесно и по-удобно

Също такйа желаех да са два текста - този и следващия за Орлеанската дева - друга трагедия от Шиллер

бях подготвил не 2, а 6 изображения и не 3, а 5 клипа, но най-неприятното е, че трябваше да премахна част от избрания от мен текст
цитирай
4. germantiger - +
26.11.2015 19:44
Твърде рядко ползвам книги на български за моите постинги, обикновено превеждам неиздадени, но в случая ползвах книжна книга:

2-и том Трагедии от Фридрих Шилер

издание от 1955 г. на Народна култура

преводач Димитър Стоевски
цитирай
5. anin - Здрасти!
26.11.2015 20:27
Идеята за постинга от сериала "Царуване" ли дойде? Или е съвпадение? :)
цитирай
6. germantiger - ...
26.11.2015 20:29
"Хал хабер" си нямам какъв е този серил?

Пишеш за "Игра на тронове" или?

Чел съм този и още два тома на Шиллер на български през 2011 г. и тогава подчертах избранбите от мен текстове, които набирах за този постинг тези дни.
цитирай
7. viva1122 - G_T - Поздравления за постинга!
26.11.2015 20:38
Добре се е получило независимо, че не ти харесва. Съдържанието и твоето отношение към автор и пиеса в случая е по-важно, така мисля.
За мен е удоволствие да прочета тези откъси от пиесата!
Аплодисменти!
цитирай
8. born - Външният вид е едно нищо в сравнение ...
26.11.2015 21:05
Външният вид е едно нищо в сравнение със съдържанието. Великолепен постинг ! Адмирации !
цитирай
9. germantiger - ...
26.11.2015 22:34
viva1122 написа:
Добре се е получило независимо, че не ти харесва. Съдържанието и твоето отношение към автор и пиеса в случая е по-важно, така мисля.
За мен е удоволствие да прочета тези откъси от пиесата!
Аплодисменти!


Като сравнявам този с предишните ми постинги за литература... разликата е...
Проблема както разбрах е в "нов ред, параграф" или "нещо такова".
цитирай
10. germantiger - ...
26.11.2015 22:46
born написа:
Външният вид е едно нищо в сравнение със съдържанието. Великолепен постинг ! Адмирации !


Съртдечно благодаря за подкрепата и окуражаването!
цитирай
11. minevv - da
27.11.2015 08:46
отново прекрасен пост
благодаря за удоволствието
Чакаме новите ;-)
цитирай
12. pvdaskalov - * ! *
27.11.2015 09:17
Завиждам ви, че сте с железни нерви!
П и е р
цитирай
13. syrmaepon - Не трябва да се косиш за външния вид. ...
27.11.2015 10:23
Не трябва да се косиш за външния вид. Трудно е да се поддържа система, отговаряща на високи очаквания и богато творческо въображение ))).
Думите са достатъчно силни за да може всеки да си представи силата на човешкия дух. Тогава. Днес трудно бихме намерили герой комуто поетът и композиторът биха посветили време и талант ). Силни времена. Понякога мисля, че тогава дори и беднякът е бил по-свободен, от днешните президенти. Или ако не е бил свободен, то е приемал службата си като дълг. Днес такава дума "дълг" не съществува като мотивация. Само пари и нищо друго.
цитирай
14. germantiger - ...
27.11.2015 11:49
minevv написа:
отново прекрасен пост
благодаря за удоволствието
Чакаме новите ;-)


Благодаря, но постинга не е прекрасен ;)

Шиллер заслужаваше повече - два силни текста обединени в един, тук е само един и то съкратен, заслужаваше визията като в книжната книга от която съм набирал - там текста като подредба е удоволствие за окото дори, заслужаваше и повече изображения и мои коментари, но системата не ми позволи "мястъо" поради някакви параграфи и "ентери"...

Така или иначе аз драматургия почти не харесвам, примерно един грандиозен Шекспир не мога да чета, нищо не усещам почти, така-че тези два постинга ще бъдат изключение и "не залагам" на тях.
цитирай
15. germantiger - ...
27.11.2015 11:51
pvdaskalov написа:
Завиждам ви, че сте с железни нерви!
П и е р


О-о-о :)

Аз и железни нерви - абсурд :)

Прекалено често си изпускам нервите и това явно показва незрялост в мен, но така ми е по-приятно, за хората около мен обаче - не.
цитирай
16. germantiger - ...
27.11.2015 11:52
syrmaepon написа:
Понякога мисля, че тогава дори и беднякът е бил по-свободен, от днешните президенти. Или ако не е бил свободен, то е приемал службата си като дълг. Днес такава дума "дълг" не съществува като мотивация. Само пари и нищо друго.


СТРАШНИ ДУМИ, вероятно и истинни?!

Написани са точно и ясно и заслужава да бъдат прецитирани ден ката ден.

Силен коментар!
цитирай
17. sande - Поздравления, germantiger, за този изключителен постинг!
27.11.2015 14:10
" Милорд, добър бъдете! Във часа
на мойта смърт недейте ме разделя
от вярната нагледница и дойка!
Тя на ръце ме носеше в живота
и нека днес със същите ръце
и към смъртта ме кротко отведе!"

***
Колко е важно днес да не забравяме класиката, заобиколени от суетния шум на улицата, от дребнава злоба и ниски страсти!
цитирай
18. allvin - Поздрави!
28.11.2015 08:02
За съжаление и при моя последен пост вече не можех да поствам текст и снимки, а частично успях да го направя чрез връзките, но излезе малко ,,грозно". Писах на блога, но трябвало да си сменя браузъра?!? Обаче като не съм специалист-,,компаджия", ще трябва някой ,,хубав ден за българската демокрация" да го нося за обновяване...
цитирай
19. allvin - На мен това ми хареса най-много! :)
28.11.2015 08:04
„Когато виждахме как той се приближава по залез слънце, пред очите ни сякаш се разкриваше светъл идеал, някакъв нов живот. Шилер говореше сериозен, изпълнен с ум и пред нас се явяваше неговата открита и чиста душа; да го слушаш беше като да ходиш между небесни звезди и земни цветя. Ние си представяхме, че сме същества на щастието, чувствахме се сякаш прекъснали всяка връзка със земното и се реехме в свободната стихия на ефира наслаждавайки се на абсолютно блаженство... Шилер ни четеше „Одисея” и на нас ни се струваше, че от него извира и ромоли нов жизнен извор.” – Каролине фон Ленгефелд, по-голямата сестра на бъдещата съпруга на Фридрих – Шарлоте.
цитирай
20. germantiger - ...
28.11.2015 10:59
sande написа:
" Милорд, добър бъдете! Във часа
на мойта смърт недейте ме разделя
от вярната нагледница и дойка!
Тя на ръце ме носеше в живота
и нека днес със същите ръце
и към смъртта ме кротко отведе!"

***
Колко е важно днес да не забравяме класиката, заобиколени от суетния шум на улицата, от дребнава злоба и ниски страсти!


Нормално е човек да се вълнува повече от злободневното, нормално е за масата обаче да НЕ се интересува от непреходното. Съгласен съм напълно с теб.
цитирай
21. germantiger - ...
28.11.2015 11:01
allvin написа:
„Когато виждахме как той се приближава по залез слънце, пред очите ни сякаш се разкриваше светъл идеал, някакъв нов живот. Шилер говореше сериозен, изпълнен с ум и пред нас се явяваше неговата открита и чиста душа; да го слушаш беше като да ходиш между небесни звезди и земни цветя. Ние си представяхме, че сме същества на щастието, чувствахме се сякаш прекъснали всяка връзка със земното и се реехме в свободната стихия на ефира наслаждавайки се на абсолютно блаженство... Шилер ни четеше „Одисея” и на нас ни се струваше, че от него извира и ромоли нов жизнен извор.” – Каролине фон Ленгефелд, по-голямата сестра на бъдещата съпруга на Фридрих – Шарлоте.


Също много ми хареса и на мен, просто няма как да не си го представиш "картинно" как идва, как чете и залеза дори, ако щем и изгрева...
цитирай
22. nbrakalova - Страстната всеотдайност към една неразумна и пагубна любов с благороднически героико-драматичен край
29.11.2015 08:57
"В моя край е моето начало". 8 февруари 1587
En ma fin est mon commencement — това изречение, по онова време още не съвсем понятно, е извезала Мария Стюарт преди много години в едно брокатово ръкоделие. Сега нейното предчувствие се сбъдва. Едва трагичната смърт е истинското начало на славата й, само тя ще заличи пред очите на потомството нейното младежко провинение и ще озари прегрешението й. Осъдената на смърт жена се приготвя от седмици старателно и решително за това последно изпитание. Самата тя като млада кралица два пъти е била принудена да гледа как благородник умира под секирата, узнала е, значи, отрано, че ужасът на един такъв нечовешки акт може да бъде превъзмогнат само чрез героично държание. Целият свят и потомството, Мария Стюарт знае това, ще преценят нейното държание, когато тя, като първа помазана кралица, превие врат над дръвника; всеки трепет, всяко колебание, всяко побледняване от страх в тая решителна минута би било измяна спрямо нейната слава. Затова през тия седмици на очакване тя събира всички свои вътрешни сили. Тъй импулсивната иначе жена не се е подготвяла за нищо друго в живота толкова спокойно и целенасочено, както за тоя свой последен час.
Ето защо в нея не може да се долови никакъв признак на уплаха или поне на почуда, когато във вторник, на 7 февруари, прислужниците й съобщават, че са пристигнали лордовете Шрузбъри и Кент заедно с неколцина чиновници. От предвидливост тя повиква жените и мнозинството от прислугата да се съберат около нея. Едва след това приема пратениците. Защото във всеки отделен миг отсега нататък тя желае присъствието на своите верни хора, за да могат един ден да свидетелствуват, че дъщерята на Джеймз V, дъщерята на Мария Лотарингска, тая, в чиито жили тече кръвта на династиите Тюдор и Стюарт е била в състояние да посрещне доблестно и славно дори най-тежкото. Шрузбъри, човекът, в чийто дом е живяла около двадесет години, коленичи и навежда побелялата си глава. Малко несигурен е неговият глас, когато съобщава, че Елизабет се е видяла заставена да отстъпи пред настойчивите молби на своите поданици и да заповяда изпълнението на присъдата. Мария Стюарт не изглежда учудена от тая лоша вест; без ни най-малък признак на вълнение — тя знае, че всеки жест ще бъде записан в книгите на историята — изслушва смъртната присъда, после спокойно се прекръства и казва: „Слава на Бога за известието, което ми носите. Не бих могла да получа по-добро, тъй като то ми известява края на моите страдания и милостта, която Бог ми отрежда да умра за честта на неговото име и на неговата църква — римокатолическата.“ С нито една дума вече не оспорва тя присъдата. Няма повече да се брани като кралица срещу нанесената й от друга кралица неправда, а ще приеме като християнка страданието и може би вече е обикнала своето мъченичество като последно тържество, останало й още в тоя живот. Тя има само две молби: да бъде разрешено на нейния изповедник да я подкрепи с духовна утеха и присъдата да не бъде изпълнена още на следващата сутрин, за да й остане време да направи грижливо последните си разпореждания. Двете молби биват отхвърлени. Тя нямала нужда от свещеник на лъжовната вяра, отговаря фанатичният протестант граф Кент, (…) По-малко жестоко от това безразсъдно изискване, отправено към една осъдена на смърт, е отхвърлянето на молбата за отсрочване на посичането. Защото, след като й разрешават само една нощ за подготовка, малкото свободни часове са дотам запълнени, че за страх или безпокойство почти не остава място. За един умиращ времето винаги е твърде късо, а това е дар от Бога на човека.
С обмисленост и предвидливост, които по-рано по един съдбоносен начин са й били непознати, разпределя Мария Стюарт своите последни часове. Като велика кралица тя иска величествена смърт и с безупречно чувство за стил, което всякога я е отличавало, с унаследения художествен усет и вродената достолепна осанка в опасни мигове подготвя Мария Стюарт своята гибел като някакво празненство, като тържество, като внушителна церемония. Нищо не трябва да бъде импровизирано, нищо не трябва да бъде предоставено на случайността, на настроението, всичко трябва да бъде пресметнато относно неговия успех, всичко трябва да изглежда кралски великолепно и внушително. Всяка подробност е вмъкната точно и смислено като трогателна и величаво потресена строфа в епоса на една образцова мъченическа смърт. Малко по-рано от друг път, за да й остане време да напише необходимите писма и да събере мислите си, поръчва Мария Стюарт да сложат трапезата и символично й придава тържествения вид на прощална вечеря. След като се е нахранила, тя събира прислужниците около себе си и поръчва да й донесат чаша вино. Сериозно и все пак с ведро лице вдига пълната чаша над главите на своите предани хора, които са коленичили пред нея, отпива за тяхното благополучие и след това им държи кратка реч, в която настойчиво им внушава да останат верни на католическата религия и да живеят в мир помежду си. Тя моли — това наподобава сцена от vita sanctorum, от житията на светците — всеки от тях поотделно да й прости всичко и всяка неправда, която може би някога му е нанесла волно или неволно. Едва след това дава на всеки по един специално избран подарък — пръстени, скъпоценни камъни, огърлици и дантели — всички ония дребни и хубави неща, които са разведрявали и украсявали нейния залязващ живот. Коленичили, безмълвни или хлипащи, поемат дарените своите подаръци и кралицата, мимо волята си, е покъртена от болезнената любов на своите верни хора.
Най-сетне тя се изправя и отива в стаята си, където восъчните свещи горят вече пред писалището. Има да се върши още много работа между нощта и сутринта: да прочете завещанието, да даде нареждания за мъчителния път към смъртта и да напише последните писма. Първото, най-настойчивото писмо умолява нейния изповедник да остане буден през нощта и да чете молитви за нея; наистина той е в същия замък, през две или три стаи от нея, ала граф Кент — фанатизмът винаги е безпощаден — е забранил на утешителя да напуска стаята си, за да не може да даде на Мария Стюарт последното причастие по „папски“. После кралицата пише на роднините си, на Анри III и дук дьо Гиз; една особена грижа, ала грижа, която й прави особена чест, я потиска в тоя последен час: че след прекратяване на вдовишката й издръжка от Франция нейните прислужници ще останат без средства за препитание. Ето защо тя моли френския крал да поеме задължение да откупи нейното наследство и да нареди да се четат молитви за спасение на душата „на една дълбоко християнска кралица, която като католичка и лишена от всички земни блага“ отива на смърт. На Филип II и на папата тя е изпратила писма по-рано. Само на една владетелка на тоя свят би трябвало още да пише, на Елизабет. Ала Мария Стюарт не й отправя нито дума. Тя няма да моли вече за нищо; тя може да засрами старата си неприятелка само с гордо мълчание и с величествена смърт.
Когато Мария Стюарт ляга да спи, полунощ отдавна е минала. Направила е всичко, каквото може да се направи в живота. Сега душата има само още няколко часа право на гостуване в умореното тяло. В ъгъла на стаята са коленичили прислужниците и се молят с безмълвни устни; те не искат да смутят заспалата. Ала Мария Стюарт не спи. Тя гледа с отворени очи в безкрайната нощ; оставила е само клепките да си починат малко, за да бъде утре в състояние да се изправи с бодра и силна душа пред още по-силната смърт.


За много празненства се е обличала Мария Стюарт, за коронясване и кръщавка, за сватба и рицарски игри, за пътешествия, война и лов, за приеми, балове и турнири, винаги обгърната от разкош и съзнаваща властта, която хубостта упражнява на земята. Ала при никакъв друг случай не се е пременяла тъй старателно, както за най-великия час на своята съдба, за смъртта си. Сигурно дни и седмици преди това е обмисляла най-достойния обред на смъртта и е избирала съзнателно всяка подробност. Сигурно е преглеждала една по една роклите си, за да се спре на най-достойния етикет за този небивал досега случай: изглежда, че тя и като жена е искала в една последна суетност да даде за вечни времена пример с какво съвършенство трябва да се запъти една кралица към ешафода. Два часа, от шест до осем часа сутринта, я обличат нейните прислужници. Тя не иска да застане пред дръвника като бедна грешница, неспретната и в неизискани дрехи; за своите последни стъпки избира една официална, празнична рокля, най-сериозната и най-хубавата, ушита от тъмнокафяво кадифе и поръбена с ивица самурова кожа, с високо вдигната бяла яка и свободно спуснати широки ръкави. Наметка от черна коприна обгръща тоя достолепен разкош, а тежкият шлейф е тъй дълъг, че домоуправителят Мелвил трябва да го носи почтително на ръце. Бяло вдовишко було се вее от главата чак до земята, изискани стихари и броеници от скъпоценни камъни заместват земните накити, обувки от бял марокен ще направят безшумни стъпките й в очакваната тишина, когато се отправи към ешафода. Саморъчно е избрала кралицата от скрина си кърпичката, с която трябва да бъдат превързани очите й — тънка като паяжина тъкан от най-фина батиста със златни ресни, навярно везани от самата нея. Всяка тока върху нейното облекло е избрана смислено, всяка дреболия като че е нагласена за случая и в предвидливостта си тя се е сетила дори за това, че пред дръвника ще трябва да смъкне тоя черен разкош пред очите на непознати мъже. За тази последна кървава минута Мария Стюарт е облякла кървавочервени долни дрехи и си е приготвила дълги до лактите яркочервени ръкавици, та когато секирата се вреже в нейния врат, цветът на бликащата кръв да не се отличава много от одеянието. Никога една осъдена жена не се е подготвяла по-художествено и достолепно за смъртта.

Към осем часа сутринта на вратата се похлопва. Мария Стюарт не отговаря, тя още коленичи пред иконостаса и чете на глас молитвите за обречени на смърт. Едва след като свършва молебствието, се изправя и вратата бива отворена след повторно почукване. Шерифът влиза с бяла пръчка в ръката — тя скоро ще бъде пречупена — и казва почтително с дълбок поклон: „Madame, лордовете ви очакват и ме изпратиха да ви придружа.“ — „Да вървим“ — отговаря Мария Стюарт. Тя се приготвя.
Сега започва последният неин път. Подкрепяна отдясно и отляво от двама прислужници, тръгва бавно със своите ревматично вдървени нозе. Трояко се е защитила с оръжията на вярата, за да не бъде разколебана от пристъп на страх; около шията си носи златно разпятие, от пояса надолу виси молитвена броеница от скъпоценни камъни, в ръката си държи благочестиво мечовидния край на кръст от слонова кост: светът трябва да види как една кралица умира в католическа вяра, и за католическата вяра. Трябва да се забрави каква вина и глупост тегнат върху нейната младост, а също и това, че я завеждат пред палача като съмишленица на предумишлено убийство: тя иска да изтъкне за вечни времена, че загива като мъченица на католическото дело, жертва за заколение на неговите протестантски врагове.
Само до вратата, така е пресметнато и уговорено, я придружават и подкрепят нейните лични прислужници. Защото не трябва да изглежда, като че ли те са взели участие в ненавистното дело и сами са отвели своята господарка на ешафода. Те ще й помагат и служат само в нейните покои, но няма да бъдат помощници при жестоката й смърт. От вратата до подножието на стълбата трябва да я подкрепят двама подчинени на Еймиъс Поулет: тези, които вземат участие в престъплението и водят една помазана кралица на ешафода, трябва да бъдат изключително врагове, неприятели. Долу, на последното стъпало на стълбата пред входа за голямата зала, където ще стане посичането, е коленичил Андрю Мелвил, нейният домоуправител: на него, като шотландски благородник, е възложена задачата да уведоми сина й след посичането. Кралицата го изправя и го прегръща. Добре дошъл е за нея този верен свидетел, защото неговото присъствие може само да я подкрепи в твърдото държание, което се е заклела да запази. И когато Мелвил казва: „Това ще бъде най-тежката задача в моя живот — да съобщя, че моята обожавана кралица и господарка е мъртва“, тя му отговаря: „Би трябвало по-скоро да се радваш, че стигнах края на своите страдания. Занеси само вестта, че съм умряла вярна на своята религия, истинска католичка, истинска шотландка, истинска принцеса. Нека Бог прости на ония, които искаха моя край. И кажи на моя син, че никога не съм извършила нещо, което би могло да му навреди, и никога не съм се отказвала от нашето височайше право.“
След тия думи тя се обръща към графовете Шрузбъри и Кент и ги помолва да бъде разрешено и на жените от нейната свита да присъствуват на посичането й. Граф Кент прави възражения: с плач и писъци жените биха предизвикали смут, а може би и негодувание, ако натопят кърпичките си в кръвта на кралицата. Но Мария Стюарт не допуска да й отнемат последното желание: „Аз давам честна дума — отговаря тя, че те няма да направят нещо подобно и съм сигурна, че вашата кралица не би отказала на друга кралица в последния миг да има подкрепата на жените си. Изключено е тя да е издала такава строга присъда. Дори ако бях от по-долен ранг, тя би ми разрешила това, а аз съм нейна най-близка сродница, аз съм от кръвта на Хенри VII, кралска вдовица на Франция и помазана кралица на Шотландия.“
Двамата графове се съвещават и накрая й разрешават да бъде придружена от четирима прислужници и две жени. Това е достатъчно за Мария Стюарт. Последвана от тази отбрана и предана дружина и от Андрю Мелвил, който носи шлейфа й, тя влиза зад шерифа, Шрузбъри и Кент в голямата зала на замъка Фотърингей.
През цялата нощ в тази зала е имало неспирна работа. Масите и столовете са изнесени, в дъното на залата е издигната платформа, висока шестдесет сантиметра и покрита с черно платно като катафалка. В средата, пред дръвника, обковано също в черен плат, грижливо е приготвено ниско черно столче с черна възглавка — тук ще коленичи кралицата, за да посрещне смъртоносния удар. Отдясно и отляво чака по едно кресло за графовете Шрузбъри и Кент като представители на Елизабет, а до стената стоят вкаменени като статуи, облечени в черно кадифе и с черни маски, две фигури без лица: палачът и неговият помощник. На тая страхотно величава сцена могат да се качат само жертвата и палачите, на другия край на залата пък се тълпят зрителите. Пазена от Поулет и неговите войници, там е издигната преграда, зад която стоят двеста благородници, дошли спешно от околностите, за да видят неповторимото и нечувано досега зрелище — как ще бъде обезглавена една кралица. Освен това отвън, пред заключените врати на замъка, напират стотици и хиляди от простолюдието, примамени от новината: ала достъпът за тях е забранен. Само благородническа кръв има право да гледа как се пролива кралска кръв.
Спокойно влиза Мария Стюарт в залата. Кралица от първата година на своя живот, тя се е научила още от самото начало да се държи по кралски и това висше изкуство не я напуска дори в тоя най-тежък миг. С вдигната глава изкачва тя двете стъпала към ешафода. Така се е изкачила като петнайсетгодишна на френския престол, така се е изкачила по стъпалата на олтара в Реймската катедрала. Така би изкачила и стъпалата към английския престол, ако други звезди бяха грели над нейната съдба. Също тъй смирено и едновременно гордо би коленичила тя редом с един крал на Франция и с един крал на Шотландия, за да получи благослова на свещеника, както сега навежда глава, за да приеме благослова на смъртта. Равнодушно слуша тя, когато секретарят прочита още веднъж смъртната присъда. И чертите на нейното лице показват през това време едно тъй приветливо и почти радостно изражение, че дори Уингфийлд, свиреп неин враг, се вижда принуден да спомене в своя доклад до Сесил, че тя е изслушала произнасянето на смъртната присъда като блага вест.

Обаче още едно тежко изпитание й предстои. Мария Стюарт иска да направи тоя последен час чист и велик: той трябва да лумне над света като огнена факла на вярата, като огромен пламък на католическо мъченичество. Протестантските лордове обаче гледат на всяка цена да попречат последния жест на нейния живот да се разгърне като внушителна изповед на благочестива католичка; ето защо и в последния миг те се мъчат да смалят царствената осанка на Мария Стюарт чрез дребнава заядливост. По краткия си път от своята стая до залата на посичането кралицата се е огледала няколко пъти, за да види дали все пак нейният изповедник не е между присъствуващите, та да може поне чрез един мълчалив знак да получи от него опрощение и благослов. Но напразно. На нейния изповедник не е разрешено да напуска стаята си. Сега обаче, когато тя вече се приготвя да бъде обезглавена без религиозна утеха, неочаквано на ешафода се изправя реформисткият свещеник от Питърбъроу доктор Флетнър; до последната секунда на живота продължава страхотно жестоката борба между две религии, която е смутила младините й и е разрушила съдбата й. Наистина лордовете много добре знаят от нейния трикратен отказ, че вярващата католичка Мария Стюарт ще предпочете да умре без духовна подкрепа, но няма да я приеме от еретически духовник. Но както Мария Стюарт иска пред ешафода да възвеличи своята религия, така и протестантите искат да почетат своята, те също настояват за божието присъствие. Под предлог на нежна загриженост за нейното душевно спасение реформисткият свещеник започва крайно посредствена проповед, която Мария Стюарт, нетърпелива да умре по-бързо, напразно се мъчи да прекъсне. Три-четири пъти моли тя доктор Флетнър да не си прави тоя труд, тъй като тя постоянствува в римокатолическата вяра, за защита на която, благодарение на божията милост, й е отредено да пролее кръвта си. Обаче дребното пасторче не изпитва никакво страхопочитание пред волята на една умираща и е твърде суетно. Той е подготвил старателно своята проповед и се чувствува високо поласкан, че може да я изнесе пред толкова знатни слушатели. Той продължава да дърдори и да дрънка, докато най-сетне Мария Стюарт не намира никакво друго средство срещу това противно проповядване, освен да издигне като оръжие в едната си ръка своето разпятие, в другата молитвеника, да се хвърли на колене и да започне да се моли на глас по латински, за да заглуши с тия благочестиви думи неговия брътвеж. Вместо заедно да издигнат глас към общия Бог за спасение на душата на един пожертвуван човек, двете религии се борят една срещу друга на две крачки от ешафода: както винаги ненавистта е по-силна от страхопочитанието към чуждо бедствие. Шрузбъри и Кент, а заедно с тях и мнозинството от събраните тук, се молят на английски, Мария Стюарт и нейните прислужници пък на латински. Едва когато свещеникът най-сетне млъква и отново става тихо, Мария Стюарт също взема думата на английски и се застъпва за засегнатата Христова църква. Тя изказва благодарност за края на своите страдания, изповядва високо, притиснала разпятието до гърдите си, че се уповава да бъде спасена чрез кръвта на Исус Христос, чийто кръст държи в ръце и за когото е готова да пролее кръвта си. Фанатичният граф Кент се опитва още веднъж да смути нейната чиста молитва, като я предупреждава да остави настрана тия „popish trumperies“ — тия „папски измамничества“. Ала обречената на смърт жена е вече твърде далеч от всяка земна разпра. Тя не отговаря нито със звук, нито с поглед, а казва с ясен глас към залата, че от сърце прощава на всички свои врагове, които тъй дълго са жадували за кръвта й, и моли Бог да я напъти към истината.
Настава тишина, Мария Стюарт знае какво ще последва сега. Тя целува още веднъж разпятието, прекръства се и казва: „Както твоите ръце, Исусе Христе, са разперени върху тоя кръст, така приеми и мене в тия милосърдни ръце и ми прости всички грехове. Амин.“

Средновековието е жестоко и насилническо, но поради това то не е бездушно. И в някои от своите обичаи е запазило по-дълбоко съзнание за своята безчовечност, отколкото нашата епоха. Всяко посичане, колкото варварско и да е то, е разкривало сред ужаса, макар и само за миг, известно човешко величие; преди палачът да вдигне ръка, за да убие или да изтезава, той трябва да помоли жертвата си да му прости тая постъпка спрямо нейното живо тяло. Така и сега палачът и неговият помощник, скрити под маските си, коленичат пред Мария Стюарт и я молят да им прости за смъртта, която те по принуждение й носят. И Мария Стюарт отговаря: „Прощавам ви от все сърце, защото се надявам, че тази смърт ще сложи край на всички мои страдания.“ Едва след това палачът и неговият помощник стават и започват да се готвят за възложената им работа.
В същото време две жени са започнали да събличат Мария Стюарт; самата тя помага да свалят от шията й огърлицата с Божия Агнец. Тя прави това с твърда ръка и — както казва пратеникът на нейния враг Сесил — „с такава бързина, както че ли гори от нетърпение да напусне тоя свят“. Когато от плещите й падат черната наметка и тъмната рокля, върху нея светва червеното копринено бельо, а след като прислужниците надяват червените ръкавици върху ръкавите й, тя внезапно, наподобява кървав пламък — величава, незабравима осанка. И сега идва раздялата. Кралицата прегръща своите прислужници и им напомня да не хлипат на глас и да не я оплакват. Едва след това тя коленичи върху възглавката и изговаря на висок глас латинския псалом: „In te, domine, confido, ne cotundar in aeternum“ — „На тебе, Господи, се уповавам, че моята казън няма да е вовеки веков“.
Сега вече не остава много да се прави. Трябва само още да положи главата си върху дръвника, който тя обгръща с две ръце като влюбена в своята смърт. До последния момент е запазила Мария Стюарт своето кралско величие. С нито един трепет, с нито една дума не е показала страх. Дъщерята на родовете Стюарт, Тюдор и Гиз се е приготвила достойно за смърт. Но каква полза от всяко човешко достойнство, от заучена или унаследена осанка, когато убийството е обгърнато от такъв ужас! Посичането на жив човек — тук всички книги и сведения лъжат — никога не може да бъде романтично и чисто трогателно. Смъртта под секирата на палача се превръща в потресна страхотия и в отвратителен касаплък. Първият удар на палача е улучил лошо, секирата не се е врязала във врата, а е попаднала тъпо върху тила. Едно хъркане, един стон излиза глухо из устата на мъченицата, но не високо. При втория удар секирата се забива дълбоко във врата и бликва ярка струя кръв. Но едва след третия удар главата се отделя от врата. И още една страхотия: когато палачът понечва да вдигне главата за косите и да я покаже, той хваща само перуката и главата пада. Тя се търкулва като топка за кегли и тропа окървавена по дъсчения под и когато палачът отново я хваща и вдига, присъствуващите виждат — призрачна гледка! — че това е глава на стара жена с побелели остригани коси. За миг ужасът от тоя касаплък вцепенява зрителите, никой не диша и не говори. Най-сетне свещеникът от Питърбъроу се обажда запънато: „Да живее кралицата.“
Странната бяла като тебешир глава гледа с бледи безжизнени очи тия благородници, които, ако заровете бяха паднали иначе, биха били нейни най-предани служители и най-усърдни поданици. Още четвърт час потръпват конвулсивно устните, които жертвата в страха си е прехапала свръхчовешки насилствено, и зъбите тракат. За да се смекчи ужасът на това зрелище, хвърлят тутакси къс черно платно върху трупа и върху медузината глава. И когато сред вцепененото мълчание слугите се навеждат да вдигнат и изнесат тъмния товар, една малка случка разпръсва тръпния ужас. Защото в мига, когато палачите вдигат окървавения труп, за да го пренесат в съседната стая, където трябва да бъде балсамиран, под дрехите се размърдва нещо. Незабелязано от никого, малкото любимо кученце на кралицата се е промъкнало подире й и сякаш в страх за участта й се е притиснало до тялото й. Сега то изскача, залято и мокро от изтеклата кръв. Лае и хапе, джавка и скимти и не иска да напусне трупа. Палачите се мъчат да го отстранят насила. Но то не се оставя да бъде хванато, нито подмамено, а се хвърля яростно срещу непознатите големи черни зверове, които са го наранили тъй палещо с кръвта на неговата любима господарка. По-жарко от всички и по-добре от нейния син и от хиляди други, които са й се клели във вярност, се е борило това малко животно за своята господарка. [Ст. Цвайг. Мария Стюарт (1935)]
цитирай
23. nbrakalova - МОРАЛЪТ И ПОЛИТИКАТА ВЪРВЯТ ПО РАЗЛИЧНИ ПЪТИЩА. (курсив мой, Н.Б.)
29.11.2015 09:01
Ето защо едно събитие винаги бива разглеждано върху съвсем различни плоскости в зависимост от това дали го преценяваме от гледище на хуманността или от това на политическата изгода. Погледнато морално, посичането на Мария Стюарт остава едно неизвинимо деяние: противно на всяко международно право в мирно време бива задържана кралицата на съседна страна, тайно бива изплетена примка и по най-подъл начин я пъхат в ръцете й. Ала също така не може да се отрече, че от държавно-политическа гледна точка премахването на Мария Стюарт е било за Англия правилна мярка. Защото в политиката, при прилагането на известна мярка, решава — за жалост! — не правото, а успехът. При посичането на Мария Стюарт пък успехът допълнително оправдава в политически смисъл убийството, защото създава на Англия и нейната кралица не размирици, а мир. Сесил и Уолсингъм са преценили правилно положителното съотношение на силите. Те са знаели, че чуждите държави са безпомощни пред едно действително силно управление и гледат с плахо снизхождение на неговите насилия и дори престъпления. Те са пресметнали добре, че светът няма да позволи да бъде възбунен от това посичане и действително: отмъстителните фанфари във Франция и Шотландия внезапно млъкват. Анри III не скъсва дипломатическите отношения с Англия, както е заплашвал, и още по-малко оттогава, когато се е касаело да бъде спасена живата Мария Стюарт, помисля той да изпрати поне един-единствен войник отвъд Ламанша, за да отмъсти за мъртвата. За всеки случай той заповядва в Нотр Дам да се отслужи тържествена заупокойна, а поетите написват няколко елегични строфи: с това Мария Стюарт престава да съществува за Франция и е забравена. В шотландския парламент се вдига малко шум, Джеймз VI облича жалейни дрехи; скоро обаче той отново язди подарените му от Елизабет коне, отива весело на лов с подарените от Елизабет расови кучета и остава занапред най-удобният съсед, какъвто Англия въобще е имала. Само Филип Бавний Испански се размърдва сега и започва да стяга Армадата. Той е сам и срещу него е щастието на Елизабет, свързано неразривно с нейното величие, като у всички славни владетели. Преди още да влезе в сражение, Армадата се разбива в бурята и с това рухва тъй дълго кроеното нападение на Контрареформацията. Елизабет е победила окончателно, а със смъртта на Мария Стюарт Англия е избягнала най-голямата опасност. Времето на отбраната е минало, сега нейната могъща флота може да плъзне по океаните към всички материци и да ги свърже по един великолепен начин в световна империя. Богатствата растат, едно ново изкуство стига до разцвет през последните години от живота на Елизабет. Никога от кралицата не са се възхищавали повече, никога тя не е била обичана и почитана повече, както след нейното най-грозно дело. Големите държавни сгради всякога са изградени от четвъртитите камъни на суровостта и на неправдата, техните основи всякога са зидани с кръв; в политиката неправдата остава за сметка само на победените и с желязна стъпка историята минава над тях. [Ст. Цвайг. Мария Стюарт (1935)]
цитирай
24. germantiger - Великолепни текстове от Стефан Цвайг
29.11.2015 12:54
Тези текстове, набрани или копирани могат да са основа или дори така без придружаващ текст - постинг в твоя блог, Надежда!

Тоз пространен текст и най-вече такъв какъвто е в неговата конкретика и същност си заслужава отделен постинг при теб.

Шиллер описва в произведението си част от тази конкретика (много по-малко от Цвайг, разбира се, но част от нея я има при Шиллер, за жалост трябваше да ясъкратя поради проблем с постинга като обем).

За мен това инфо беше непознато и наистина прочетох всичко без да пропускам нищо, заслужаваше си!
цитирай
25. nbrakalova - (. . . ) Шиллер описва в произве...
29.11.2015 13:43
germantiger написа:
( ...)
Шиллер описва в произведението си част от тази конкретика (много по-малко от Цвайг, разбира се, но част от нея я има при Шиллер, за жалост трябваше да я съкратя поради проблем с постинга като обем).

За мен това инфо беше непознато и наистина прочетох всичко без да пропускам нищо, заслужаваше си!


Исках да добавя в послепис, но и тук е място, че не случайно Шилер е привлечен от образа на Мария Стюарт. Мислех за отделен постинг, но и тук е място да се сравнят да стила на изразяване и чувстване.

Колкото за Стефан Цвайг, съгласявам се с коментара на Омар (от 12 юли 2013 г.) към публикуваната книга в "Моята библиотека":
"Цвайг е като Моцарт — не подлежи на оценка — четеш (слушаш) и се наслаждаваш!"
Нека отбележа, защото не е без значение, че в Статията към публикуваната книга името на Цвайг отново е експлоатирано тенденциозно политически и вероятно затова не носи авторово име. Поне аз не видях.
цитирай
26. viva1122 - ...
30.11.2015 12:57
Поздравления nbrakalova за коментарите - откъси от книгата на Ст. Цвайг и мнение, които прочетох. Чудесно допълнение!

И от мен нещо, което си заслужава и е вълнуващо - според мен.

"В мига, когато палачите вдигат окървавения труп, за да го пренесат в съседната стая, където трябва да бъде балсамиран, под дрехите се размърдва нещо. Незабелязано от никого малкото любимо кученце на кралицата се е промъкнало подире й и сякаш в страх за участта й се е притиснало до тялото й. Сега то изскача, залято и мокро от изтеклата кръв. То лае и хапе, джафка и скимти и не иска да напусне трупа. Палачите се мъчат да го отстранят насила. Но то не се оставя да бъде хванато, нито подмамено, а се хвърля яростно срещу непознатите големи черни зверове, които са го наранили тъй палещо с кръвта на неговата любима господарка. По-жарко от всички и по-добре от нейния син и от хиляди други, които са и се клели във вярност, се е борило това малко животно за своята господарка."


цитирай
27. planinitenabulgaria - Поздравление не само за постинга, но и за тенденцията в развитието ти.
30.11.2015 17:11
Постингите ти вече са на ниво и на теми, които са трудни за коментиране. Те са подходящи за придобииване на по-висока обща култура, а в някои от коментариите има мисли, подхождащи на мъж в по-зряла възраст. Постигът предизвиква коментиралите го да дадат всичко от себе си, да допълнят казаното - привет и на тези коментатори. Аз съм почитетел не само на великите немски композитори, но и не техни поети и писатели. Любимото ми произведение е трагедията "Фауст" на Гьоте. Любим автор ми е и най-големия германски борец за свобода на хората, за обич между тях, Шилер. Бетховен прави негова ода най-известната от всичките му творби.
Изключително се радвам, че в момент, когато хибридните войници на идиотите буквално превземат социалните мрежи има млади хора с такъв духовен стремеж.
Аз все бях зает с много неща в живота си, затова и си останах недообразован, не живях сред хора, за които бях достоен. So mit Macht habe ich mein Lebensweg durchgesturmt. И още не съм се спрял. На теб и на другитее млади хора като теб - просперитет в живота. Колкото и не добре да се развива животът заради идиотите, които го яхнаха, хората винаги ще имат нужда от духовен живот. Които нямат духовен жот ще останат с празно място в сърцето, което може да се запълни с горчиви плодове.
Привет с музика по текст на Шилер:
https://www.youtube/watch?v=ljGMhDSSGFU
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: germantiger
Категория: История
Прочетен: 4621020
Постинги: 412
Коментари: 7517
Гласове: 21816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031