2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 2048 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.03.2021 14:58
Категорично не одобрявам зверското убийство на премиера Александър Стамболийски (1879 г. - 1923 г.), извършено от четници на ВМРО, без съд и присъда. Смятам, че политическата борба трябва да се води с демократични средства или най - малкото да не се достига до репресии срещу победените и до подобни брутални убийства. Но след прочитането на долуцитираните редове, яростта на тези хора ми стана малко по - понятна.
"Деветоюнският преврат от 1923 г. отразява натрупаните тежки противоречия в обществото в нелеките за България години след Първата световна война. Той е опит за възстановяване на демократичния ред и традиционната за страната ни партийно-политическа система. Насилствено е свалено правителството на земеделеца Александър Стамболийски и на власт идва правителство на Александър Цанков. Самият преврат често е определян иронично като лично негово дело, така както Съединението – за лично дело на Захари Стоянов. Самият Стамболийски е заловен от общинските власти на 14 юни в родния му край, предаден на коменданта на Пазарджик Славейко Василев и убит. Причините за преврата се крият в недоволството на монарха и десните политически сили от провежданата от земеделското правителство вътрешна и външна политика. Всички са недоволни от действията на правителството на БЗНС.
Ако се опитаме да се придържаме към историческата истина и обективния прочит на събитията, би било трудно и некоректно да определим дошлото на власт правителство на Цанков като фашистко, тъй като авторитарни нагласи за регулиране на обществените отношения и особено на стопанството, са много по-присъщи именно на правителството на Стамболийски. Бруталното насилие над опозицията по времето на земеделския лидер не само също по тази логика би могло да бъде обявено за фашизъм, но и комунистите наистина правят това тогава. БЗНС създава въоръжена паравоенна организация, наречена „Оранжева гвардия“, която действа именно по този начин- с брутално насилие – и в тези години съществуват понятия „оранжев терор“ и „оранжева диктатура“. Изобщо, БЗНС идва на власт с популистката реторика за отмъщение на старата политическа класа от демократични партии, върху която много удобно е хвърлена вината за катастрофалния изход от войните за национално обединение през 1912 – 1918 г., и най-вече – от Първата световна война. Това убеждение се затвърждава от изборите от пролетта на 1923 г., характеризиращи се с множество манипулации и фалшификации." (https://www.transmedia.bg/2016/06/09/%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80-%D1%81%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80-%D0%BD%D0%B0-9-%D1%8E%D0%BD%D0%B8-1923-%D0%B3/ .)
...............................................................................................................
...............................................................................................................
Думи на Александър Стамболийски.
"В момент, като настоящия, когато са застрашени наши братя южни славяни (сърбите), аз не съм нито сърбин нито българин, аз съм южен славянин! — заявляение в Народното събрание в 1914 г. в отговор на обвиненията, че е предател на България и Македония, русофил и сърбоман. Както взехте Македония, вземете и всички македонци, които се намират още в България. Нека са ви халал. Нам те са само пакостили. Заради тях са гинали българските синове. Нам са пакостили, колкото са могли. Вземете ги всички и направете от тях хора и граждани. Аз съм винаги противник на македонците. Борил съм се против тях. Всички политически зверства в България са дело на македонците. Никога не бих воювал с вас заради македонците." (в-к "Нов лист") Белград 8-9 ноември 1922 г.
"Да не ви е чудно, ако ви кажа, че нашето управление не е управление, а една война, една същинска вътрешна и външна война; война с железничари, война с разбойници из горите, с разбойници и в градовете, война с учители, война с партии, война с военна лига, война с омраза и недоверие вън от нас, война с чиновничеството, война с благонравния Св. синод. Кажете ми с кого в България не сме се карали, кажете ми на кого не сме отворили война, за да отворим по-скоро." 8-10 февруари 1923 г., по време на "Малкия конгрес" на БЗНС.
Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8 .
Историята ни показва, че насилието винаги ражда насилие и поради това е добре да има стремеж към мирно разрешаване на спорните въпроси и до където е възможно да се избягва употребата на сила. Когато все пак се ползва - да е до там до където е наложително. Гражданските сблъсъци случвали се в България между двете световни войни и насилието след 9.09.1944 г. са раздухали омраза, която все още не е стихнала напълно.
Тагове: