Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.03 08:18 - КРЪСТОНОСЦИ - Коггинс
Автор: germantiger Категория: История   
Прочетен: 542 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 12.03 08:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Битката на Копието - РЕАЛНА ХРИСТИЯНСКА РЕЛИКВА или ?

Боемунд, Танкред, фрагменти...

Видеото след 2.33

И само идиот може да вярва, че всичката тая кръв е от Бога без значение "чий"

Човек е война или поне мъжа е или беше - заложено и необходимо

Днес разбира се, стремежа е това да бъде убито в белия "мъж"


image


Пътя им минавал през Дорилеум и тук кръстоносците влизат в първия сериозен бой. Армията на християните се движела в колони използвайки два паралелни маршрута, но единия отряд начело с Боемунд, големия син на норманския херцог Роберт Гуискар изпреварил другия. Научавайки, че приближава противник той усилил ход и след това набързо организирал времен лагер, където оставил жените, децата, монасите и пехотата. В същия момент турската конница в разсипан строй започнала атака,като на свой ред европейците формирали тежка конна редица и започнали движение напред. Турците засипвали със стрели кръстоносците и не влизали в контакт с тежката рицарска конница, обхващали фланговете на християните и постоянно се движели. Рицарите по никакъв начин не успявали да влязат в близък бой с противника, който отказвал въобще да се сближи.


Турските стрелци нанасяли загуби на европейците, особено това подействало на конете, като много рицари ги губели и се спешавали. Турската лека конница нападнала лагера на кръстоносците, навлязла в него и започнала да граби. Много монаси и ранени бойци по палатките били избити, а жени изнасилени от азиатците, но после вълната отстъпили кръстоносци отвоювала лагера. Постоянните атаки и контраатаки изтощили рицарите, втория отряд от християни не се виждал въобще и атакуваните започнали да губят надежда. И все пак по паралелния път подкреплението се появило и на ход се хвърлило върху тила на турците, които попаднали както се казва между два огъня. Турската конница загубила пространство за маневриране, била притисната между двете атакуващи групи и нямала шанс да устои в ръкопашен бой срещу рицарите. Турците били обърнати в бягство, пометени, посичани от тежковъоръжените кръстоносци, а впоследствие загубили вече собствения си лагер.

 

С времето християните се превърнали в твърда сплав, ядро от ветерани, макар да приличали на вавилонското стълпотворение говорещо на всякакви езици: „Дотогава никой не бе чувал в една армия толкова различни наречия. Сред нас имаше франки, фламандци, германци, фризи, гали, лотарингци, аллоброги, баварци,нормани, англи, скоти, аквитанци, италианци, даки, апулийци, ибери, бретонци, гърци и арменци... Но ние бяхме братя в името на Христа и стнахме близки като кръвни роднини.” Преминаването на част от Мала Азия било испитание, но пред тях лежали високите планини на Тавра: „Конете се сриваха в пропастите, една след друга падаха каруци. Рицарите трудно понасяха това страдание, удряха се с ръце в гърдите, питаха сами себе си какво да правят и как да постъпят със собствената си броня. Някои продаваха щитовете си за храна, други прекрасните доспехи с шлемовете за сума от пет динара или въобще за колкото им даваха насреща. Тия които не бяха продали тежката си екипировка просто я захвърляха поради тежестта и жегите, продълавайки да се влачат по пътищата.” Преминаването на тия възвишения струвало повече християнски животи, отколкото отнели турските стрелци,но все пак и този път имал своя край: „В края на краищата се добрахме до долина в която се бе разположила Антиохия, царския град, столицата на Сирия, която някога господ Исус Христос предал на богопочитания Петър.”

 

Християните обсадили града, но противника ги държал в напрежение с постоянни рейдове извън стените и безпокоящи атаки на малки отряди. Кръстоносците започнали да усещат липса на храна и вода, армснките и сирийски търговци вдигали цените смъквайки както се казва кожата на хората в нужда, някои от европейците започнали да умират от глад. Скоро се появила турска войска в помощ на обсадените и така този път християните се оказали между два огъня. Събрали само 700 оцелели коне за конните рицари, които оглавил Боемунд излизайки срещу деблокиращата турска армия и очаквайки боя. Според легендата европейците стоели на бойните си коне, и така бронирани започнали да пеят песен под град от стрели. Пнеже не помръдвали от мястото си, самите турци започнали сближаване и след това преминали в атака, но след като влезли в контакт Боемунд включил малък резерв и на свой ред обърнал противника назад като отхвърлил турците към втората им линия. Започнал хаос, объркване, противоречиви команди довели до отстъпление на турците, които при иозтеглянето си запалили собствения си лагер.

 


За пореден път станало ясно, че в открит и близък бой турската лека конница няма шасн срещу западната тежка бронирана сила, бил отхвърлен опита на отряд от града да си прибое път, а рицарите набили на копията си турски отрязани глави с което деморализирали още повече отбраняващите се. Глада окончателно ги отчаял, като накрая турски предател пуснал европейците в града, а оцелелите мюсюлмани отстъпили във вътрешната цитадела. Великия град паднал в ръцете на войните на Христа, като последните започнали да грабят и насилват жителите, осквернявали джамиите, посягали на богатствата. Турците обаче не се отказвали и скоро втора тъурска мощна армия се появила под стените на града, като ролите пак се сменили – вътрешната цитадела с мюсюлмани в центъра, кръстоносците владеещи целия град, а извън него отново турци блокирали европейците в завладения град. Доскоро обсаждащите станали на свой ред обсадени, като отново християните страдали от глад – вътрешностите на коза се продавали за равностойността на тогавашни 5 шиллинга, а конска глава без езика за 3 шиллинга, което била крупна сума в онези времена.


Християните паднали духом, спасение нмало отникъде, но в този момент се случило едно от онези събития тъй-чести в истроията и вонните,което обръщало на пръв поглед загубеното. Тълпата наполовина разбити хора се превърнала в прайд от разярени лъвове. Някакъв юноша обявил, че имал видение в което небесен ангел му разказал за погребано под една от църквите копие и то копието с което бил пронизан Христос на разпятието. Започнало трескаво разкопаване и както може да се очаква същия момък намерил реликвата или както бихме казали сега артефакта. Християните жадували знамение и го получили, войните се въодушевили, поискали от своите лидери да ги поведат в бой срещу езичниците.


Странна на вид тълпа излязла под стените на града – малък отряд рицари на оцелелите слаби коне, свещенници, жени, деца, пехотинци, всички изтощени, гладни, но следващи магичния символ – ръждясал връх на копие завързан към кръст. Зад гърба им бил оставения град и гладната смърт, срещу тях турците в облаци от пясък и прах. Мюсюлманите били наистина силни и техния военачалник Кербог явно недооценил християните, за което трудно може да бъде винен, макар източната историография да го прави векове наред. Срещу него били окъсани хора, смес от войници и монаси, които не изглеждали сериозен противник. ЕСТЕСТВЕНО НИТО ЕДИН БОЕЦ, КОЙТО НЕ Е БИЛ ВОДЕН ОТ ЛИДЕРИ КАТО ТАНКРЕД, БОЕМУНД ИЛИ ГОТФРИД ЛОТАРИНГСКИ НЕ МОЖЕ ДА ОЦЕНИ И ПРЕДЛОЖИ ЯРОСТНАТА СИЛА НА ТЯХНАТА КОНЦЕНТРИРАНА АТАКА. Още по-груба била грешката на турчина, когато решил да настъпи челно, без захожд по фланговете,което било традиционно дотогава за турците.


Към този момент християнските войни – рицари, копиеносци, арбелтчици, лъчници са станали вече закалени бойци, победители в много сражения, а влелите се в техните редове пеши кръстоносци без коне увеличили силата им. Сблъсъка с тези ветерани разколебал азиатците, като първи назад били отблъснати арабските контингенти неособено разположени към турците. По всички канони на войната, кръстоносците трябвало да загубят, да бъдат стъпкани в земята или оредели под град от стрели да побягнат назад, но това не станало. Турците били изумени от християнския фанатизъм, огънали се под натиска на решениете да умрат, но отказващи да умират рицари. Мюсюлманите се пречупили, а кръстоносците преминали върху тях след което ги гонили до лагера им и след него сечейки всичко попаднало под конете и мечовете им. Турската сабя не била в състояние да направи блок на сечащия тежък европейски меч... Това била съкрушителна християнска победа, толкова удивителна за европейските лидери, колкото и за водачите на турците – пътя към Йерусалим бил открит.

 


В онези времена продължителните битки били изключение – почти всичко се решавало след няколко стълкновения или силен удар,който разбивал, пробивал или помитал врага. Нямало както по-късно отстъпление с отдих или изтегляне в тила с грижа за ранените или пък прегрупиране както векове по-късно на тих участник от фронта – не. В онези векове и боеве поражението ознавало смърт в пясъка на Азия, продаване в робство, екзекутиране на место. За това напълно разбираемо защо в през Средновековието за войницте жизнено важен бил лидера, командира, символа чиито живот всички ревниво охранявали,а паданенето на военачалника или знамето предизвиквало паника, хаос, бягство и гибел на цели армии. Личната доблест и репутация на лидера, храбростта му в бой, харизмата която обладавал играели грамадна роля и обръщала битки или решения с големи последствия в един само миг.


Младия норман, наследник на северн род Танкред бил именно такъв човек – вероятно не е имал стратегически талант от голям калибър,но неговия глас и меч насочвали и както се казва надъхвали мнозина само с появата му в даден пункт. Боемунд също бил този тип военачалник, съединил в себе си силата на войн и ярост, себеотрицание, но с придобит вечеопит в сюлманските земи. Дори само вида му, доспехите му, тъмно-червения му знак развят над всички били достатъчни да провокират последователите на Христа за подвизи.

 

ПС

Разбира се, много от четящите ще се сетят за чутвоната победа на Калоян над западните рицари на Балдуин Фландърски. Тази победа е факт и тя е впечатляваща безсъмнение, но не бива да забравяме, че рицарите са губили маса емблематични сражения в онези времена, като причините са много, но основната е липсата на дисциплина и подчинение у всеки един с голямо его, титла и желание да изпъкне. За тия причини има написани цели книги на запад, също така маса книги и за загубените боеве от рицарските армии, като това с Калоян не е сред титаничните и най-значимите въобще. Естествено в България масата хора не знаят за дргуите загуби на кръстоносците, както и масовия човек не знае за многото победи на рицари, нито пък за отстъплението на Калоян и гонитбата която започва след него Анри, айретен за жестокостите на българския цар срещу гръцко население итн. Аз НЕ виня големия Калоян за това – то е било НОРМА, НЕЩО НОРМАЛНО В ОНЕЗИ ВЕКОВЕ, нито повече, нито по-малко, защото нито Калоян е виновен в нещо нечовешко, нито пък е нанесъл най-голямото поражение нанасяно на рицари.


Българската победа е забележителна, решаваща и отразена във времето от врага в неговите извори, няма как да е иначе. От друга страна България вече не е водеща в онова време – тя не навлиза в Мала Азия, не се ползва от културния обмен на място в Светите земи, не усъвършенства тактиката си черпейки от извора и врага в Мала Азия, не развива екипировка, доспехи и въоръжение каквито тогава се революционизират на запад и изток. България не е силата с пари, не е фактора с флот, не създава фактории на изток, не завладява градове, няма размах в търговия между азия и Европа, не създава ордени, не прави нововъведения във фортификация, закони, изкуства итн итн итн – всичко което върши запада.

А про по един РОБЕРТ ГУИСКАР е нива над Калоян като значение, постижения и лидерство, но разбира се, тук малко хора са чували за него, не е и нужно може би, но "барем" ако идат в Италия да видят паметника на този северн завоевател вдигнат от италианците и островитяните днес там :) Гуискар е друга тема, Роллон Пешеходеца във Франкия пък трета...







Гласувай:
9
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: germantiger
Категория: История
Прочетен: 3648565
Постинги: 321
Коментари: 7448
Гласове: 20760
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930