Прочетен: 6634 Коментари: 30 Гласове:
Последна промяна: 06.12.2020 19:52
8. Хазарите
На обширна територия, прилепена към северозападното крайбрежие на Каспийско море, включително Предкавказието и Нижното Поволжие, обитавал народ, който в историческите източници от VI - X век е фиксиран под името "хазари". Първите реални сведения за хазарите се отнасят към средата на VI век, когато са упоменати от един сирийски писател сред многото други племена, населяващи необятните простори на север от Кавказките планини. До началото на VII век сведения за хазарите почти няма. Едва във връзка с последната велика ирано-византийска война (601 - 629 г.) хазарите явно и осезаемо излизат на историческата арена. Именно те в качеството си на византийски съюзници действат по това време в Задкавказието. Вероятно това не е съвсем така. Както вече казахме, раннохристиянският богослов Методий Патарски или Олимпийски, писал на границата на III - IV век, сред племената в Поволжието упоменава и хазарите: "Магог от сего суть вси языци иж живут на полунощи. Козари, руси, объри, болгари и ини вси. (см. Описан. слав. рукоп. моск. синод. библ., отд. V. стр. 31). В коментарите на Евстатий, които той пише в началото на IV век към "Земеописанието" на Дионисий, е даден списък на племената, обитаващи северно от Дунав. В частност там се посочва: "На север от Истъра живеят следните племена: германци....алани, таври или роси, живеещи около Ахилов Бяг, меланхлени, хиппемолги (доящи кобилите, бел. моя), за които пише в нашите бележки към "Илиадата", неври, хиппоподи (хора с конски копита, бел. моя), или според някои - хазари, хелони и агатирси". Тук древните германци ясно са поставени в редицата на скитските племена, което още веднъж потвърждава тюркоезичната им природа. Евстатий отнася хазарите явно към времето на Херодот и ги нарича с гръкоезичния термин "хипоподи". Съдейки по всичко, тази дума в оригинал е имала формата έπιπόδιος с буквален превод "намиращи се на крака". Възможната семантика на това название, отнесена към етнотермина, е "племето на бързоногите". Така може да бъде наречено конно племе.
Историята на хазарите се проследява по три групи източници. Преди всичко това са хазарските предания, отразени в писмата на цар Йосиф. По-нататък следват кратките съобщения от византийските източници и последната са свидетелствата на арабскоперсийските автори от ранното средновековие. Анализът на хазарските родословни дървета, проведен от А. П. Новоселцев, му позволява да направи следния извод: "С една дума, хазарските родословия указват, първо, на родството на хазарите с пъстрите етнополитически обединения на остатъците от Хунския съюз от VI - VII век, и второ, на тюркската етническа принадлежност на самите хазари". Ще оставим без коментар думите на автора за "пъстрите етнополитически обединения на остатъците от Хунския съюз от VI - VII век" ( в писмените източници такъв "съюз" не се споменава), като от извода му можем да разберем, че в съответствие с хазарските родословия хазарите са били хунски, тюркоезичен народ. Това е важното в случая.
От византийските източници двама автори кратко пишат за произхода на хазарите. Това са Теофан Изповедник и константинополският патриарх Никифор. Техните сведения явно идват от един и същ първоизточник и се отличават само в детайлите. Като разказва за разделянето на народа на Велика България, намиращ се източно от Меотида, Теофан отбелязва: "И така, след като се разделили по този начин на пет части и станали малобройни, от глъбините на Берзилия, първата Сарматия, излязъл великият народ на хазарите и започнал да господства по всичката земя по тази страна чак до Понтийското море. Този народ, като направил свой данъкоплатец първия брат Батбаян, владетеля на първата България, взема от него данък и сега".
Самият патриарх Никифор пише така: "Тъй като този народ се разделил и разсеял, племето хазари, доколкото се поселило близо до сарматите, от глъбините на страната, наречена Верилия, започнало оттогава безнаказано да прави набези". От данните на двамата автори виждаме, че след разпадането на Велика България, заемала дотогава видимо лидерска позиция в региона, тази роля поели хазарите - те станали доминиращо племе в региона. По думите на Теофан хазарите излезли от "глъбините на Берзилия, първата Сарматия", а според сведението на Никифор - "от глъбините на страната, наречена Верилия". Преди всичко вниманието ни привлича забележката на Теофан, че хазарите са излезли от Сарматия, която той нарича "първата". От Сарматия могат да излязат само сармати. Следователно хазарите са били такива. Като отчитаме, че хазарите са принадлежали към сарматския, тоест тюркоезичния народ, названието на тяхната изходна територия следва да анализираме от гледна точка на тюркския език. То може да бъде поделено на съставни части така: Бер-зил-ия. Тук съставящата "бер" в буквален превод от тюркски език означава "един" или "пръв". Третата съставяща "ия" в дадения контекст означава "владение, страна". Втората съставяща "зил" е явно някаква силно изкривена тюркоезична дума. Във връзка с това следва да отбележим, че в Лаврентиевия летопис има такова съобщение относно хазарите: "Словеньску же языку якоже рекохом жиоуще на Дунаи придоша от Скуф рекше от Козар рекомии Болгаре…". В прав текст тук се посочва, че ХАЗАРИТЕ СЕ НАРИЧАТ БЪЛГАРИ. Естествено, става дума за волжките българи. При ибн-Русте има такова сведение за българите, обитаващи Средното Поволжие, или в пределите на Азиатска Сарматия: "Болгаре делятся на три отдела: один зовется берсула, другой – эсегель, а третий – болгар…". Тук срещаме етнотермина "берсула". На съставните му части можем да го поделим така: бер-сула. Тук също първата съставяща "бер" е "един" или "пръв". Втората съставяща "сула" вероятно е древнотюркската sьlд (сүлə) - воювам, ходя с войска, правя набези. Изходният етнотермин е имал формата "берсүлə" с възможна семантика "нападащите първи" или "първите воини". Ако образуваме от него названието на страната по граматичната схема, приета от древнотюркските племена, ще се получи Берсүлəия или в нетюркоезично произношение - "Берсулия". Като съпоставим това название с аналогичния му вариант у Теофан - Берзилия - ще видим, че тези два топонима се различават само по формантите "зил" и "сул". Следва да имаме предвид, че в диалектите на тюркския език е напълно допустимо редуването на звуците "и-у". Затова думата Берсулия може да бъде произнесена и като "Берсилия", което в процеса на употреба може да получи формата "Берзилия". Напълно вероятно изглежда изходното название на страната или етнотериторията, от която са излезли хазарските предци, да е било "Берсүлəия" със семантиката "Страната на нападащите първи". Интересна е бележката на ибн-Хаукал отосно хазарския език: "Езикът на българите е сходен с езика на хазарите". Следователно хазарите са били етнически близки с българите, или по-точно, това са били българи, отнасящи се към "отдела" берсула (берсүлə). Най-обшо казано, това потвърждава горепосочените данни от Лаврентиевия летопис, където се посочва, че хазарите се наричали българи (болгар, булгар).
Патриарх Никифор назовава страната, от която дошли хазарите, Верилия. На съставни части това име може да се раздели така: Вер-ил-ия. Първата съставяща "вер" е латински прочит на тюркоезичната дума "бер" (един) с възможно значение "пръв". Втората съставяща "ил" е дума с много значения, която в дадения контекст можем да преведем като "страна". Последната съставяща "ия" тук можем да преведем като "територия". Изходното название е било Берилия и означава "Територия на страната на първите". Така според данните на Теофан и Никифор "великият народ на хазарите" е излязъл от страната, която се е наричала Берсулия или Берилия и се е разполагала в Средното Поволжие.
В арабско-персийските източници намираме достатъчно точни сведения за етническата принадлежност на хазарите. Конкретно за това в частност е писал ал-Масуди. А. П. Новоселцев в този смисъл отбелязва следното: "Най-интересните сведения за произхода на хазарите намираме у ал-Масуди. Като изброява народите от тюркското семейство, сред тях той назовава харлухите, гузите, кимаките, тогозгузите и хазарите. В същото време този автор различава хазарите от тюрките. Относно етнонима "хазар" ал-Масуди пише, че по тюркски тях ги наричат "сабир", на персийски - хазаран, те са род от тюрките и на арабски името им се произнася "ал-хазар". Следва да изтъкнем, че по времето на ал-Масуди думата "тюрк" или по-точно "турк" (атургы) не е била етноним (това е измислица на съвременните историци). "Тюрки" арабските автори наричат само хуните, баджнаките и горнокамските руси. Думата "хазар", разбира се, не е арабска, а тюркоезична. Най-вероятно е тя да води до кореновата част на глагола "хазарарга" (белея, посивявам); в това значение тази дума се употребява в съвременния хакаски език. При това по своята граматична конструкция тази дума не се явява етноним, в нея няма никакви родово-племенни маркери. Оттук следва най-важният извод: етнотерминът "хазари" не е етноним, а висше название на сабирите. Възможно е да са започнали да наричат с него тази група от прикамски племена, която мигрирала в региона на северозападното Прикаспие. По произход сабирите са били хуни, за което неведнъж споменават късноантичните източници. Йордан нарича "хуни" сабирите: "А там и хуните, като най-плодовито разклонение от всичките най-силни племена, закипяли с разклонена на две свирепост към народите. Защото едни от тях се зоват алциагири, а другите - савири...". Теофилакт Симоката споменава сабирите като едно от хунските племена: "Барселт, уннугури, сабири и освен тях другите хунски племена...". Самият Теофан Изповедник при описанието на събитията, отнасящи се към началото на VI век, нарича "хуни" сабирите (савири): "През тази година (516/517 - Ю. Д.) хуните, именуеми савир, като се прехвърлиха през Каспийските врата, направиха набег срещу Армения, като разграбиха Кападокия, Галатия и Понта, за малко да подстъпят към Евхаит". Явно става дума за сабирите-хазари, обитаващи района на Северен Кавказ.
В такъв контекст вероятно следва да разглеждаме и сведението от един ранен средновековен автор, който във връзка с мястото на първоначално обитание на хуните отбелязва: "Ранните истории на унгрите (казва той) не противоречат на това мнение, защото казват, че хуните или унгарите отначало живеели в Персия (in Perside), а след това в Блатата Меотидски и след "ланата" (сърна, в днешен сръбски език, бел. моя), както по-горе казахме, преминали в чужди земи". Тук от особена важност са думите "в Персия" (in Perside). Теофилакт Симоката също пише, че родното племе на хуна Боколабър обитавало "на изток" "в съседство с персийците". От друга страна в разгледаните преди малко топоними "Берсилия" и "Верилия" смислоопределящата съставяща "бер" (първа) в някои от тюркските езици има формата "пер". (Както френските перове, бел. моя). Всичко това ни навежда на мисълта, че в дълбоката древност някоя територия в района на Средна Кама би могла да се нарича "Персия" или нещо от този род.
Думата "сабир", с която наричали хазарите, на съставни части може да се подели така: саб-ир. Първата съставяща "саб" в превод от тюркски език означава "ръчка, ръкохватка". Втората съставяща "ир" е "мъж, мъжага". Под "ръкохватка" вероятно следва да рзбираме лодковидната брадва - бойното оръжие на древните войнолюбиви народи. Затова семантиката на този етнотермин може да бъде следната - "мъжете, които имат бойни брадви". Или пък малко по-различна, ако приемем този етнотермин във формата "савир". На съставни части думата "савир" поделяме така: сав-ир. Първата съставяща "сав" може да се съотнесе с думата "саву" (доене). Тогава значението на този етнотермин ще бъде "доящите мъже" - така в древността са наричани скотовъдите-номади.
В края на VI-ти и началото на VII век сред сабирите вероятно са се случили някакви вътрешни организационно-политически промени, които са довели до формиране на определено държавно образувание. Възможно е това да е свързано с мигрирането сред тях от Персия на етнически евреи, които са заели по това време доминираща политико-икономическа роля у сабирите. Във всеки случай в този период от време етнотерминът "сабири" изчезва от страниците на историческите източници: "После савирите някакси изчезват от почти всички съвременни източници относно Северен Кавказ, макар споменът за тях да е запазен в хазарските предания, изложени от цар Йосиф". Държавното образувание на хазарите-сабири съвременните историци наричат Хазарски каганат (макар в историческите източници такова название да не се среща). Работата е там, че върховният управляващ на това държавно образувание в съответствие с традицията на тюркоезичните народи се е наричал "каган" или "хакан". Един от ранните управители на Хазария е бил Джебу-хакан или Ябгу-хакан. Семантичният анализ на тези два варианта на името показват, че изходната му форма е била Ябгы. Тюркоезичната дума "ябгы" на съставни части се дели така: яб-гы. Първата съставяща "яб" води към основата на глагола "ябарга" (затварям, запирам). Втората съставяща "гы" е афикс за образуване на прилагателни имена. В буквален превод от тюркски език думата Ябгы означава "Затварящият, запиращият". Виждаме, че това не е било собствено име, а прозвище на този хакан. Смисълът му е напълно очевиден - на територията на Хазария се е намирал един от проходите през Главния Кавказки хребет, който е наричан "Каспийските врати". Владетелят на Хазария е контролирал този стратегически важен проход. Затова са го нарекли "Затварящият" или "Запиращият хакан", което на тюркски е звучало като Ябгы-какан.
Хазарският каганат като държавно образувание просъществувал до втората половина на X век. Съгласно арабските писмени източници през 969 г. горнокамските руси се спуснали надолу по Волга и направили масирано нападение над етнотериториите на Средна и Нижна Волга, като разгромили в това число и държавната система на Хазарския каганат. Ето как е описано това у ибн-Хаукал: "Русите нападнаха всичко това, разрушиха всичко, което беше по река Итил, принадлежащо на хазарите, българите и буртасите и го завладяха. Жителите на Итил избягаха на острова Баб-ал-Абваба, а част от тях живее на остров Сиа-Ку в страх. Жилищата им бяха хижи, а постройките им се изплитаха от дърво и ги замазваха отгоре. Царят им беше от евреите, роднина на хазарския цар". При това погромно нападение на русите вероятно е бил унищожен или пък избягал някъде целият военно-политически елит на Хазарския каганат, състоящ се от етнически евреи. (Не е трудно да се досетим къде точно са избягали хазарските началници. Освен разселването на хазарите в Европа днес съществува и държава Израел, бел. моя). Нямало кой впоследствие да възсъздаде наново тази разноплеменна държавна система - еврейският елит изчезнал, а на самите сабири такова държавно образувание не е било нужно. Заедно с изчезването на тази държава изчезнало и привнесеното название на поданиците на тази страна - хазарите. Впоследствие в писмените източници те фигурират основно под своите племенни названия, макар арабите и в началото на XII век да продъжават да наричат населението по Нижна Волга "хазари". Следва да отбележим, че към разгрома на хазарската държавност князът на русите Светослав няма никакво отношение. Този въпрос ще обсъдим по-късно.
И така, хазари е било наричано тюркоезичното хунско племе савири или българи, което мигрирало в района на Северозападното Прикаспие от Средното Поволжие или Средното Прикамие и на територията на които в навечерието на ранното средновековие е съществувало тяхното държавно образувание, наречено от съвременните историци Хазарски каганат. През 969 г. това държавно образувание е било разгромено от горнокамските руси.
Не мислете, уважаеми читатели, че в съдържанието на отделните глави от книгата на Ю. Дроздов се намира всичката събрана на едно място и подредена по азбучен ред информация по даден въпрос. Тази книга трябва да се чете ред по ред и да се правят бележки, а изводите - накрая. Така е решил авторът и признавам, че това е умна постъпка от негова страна. Тук "диагоналното четене" не върши работа.
Продължавам превода с удоволствие. Бъдете здрави и честит Никулден на Николаевците! :)
Свети Илия - Зенитът
ФАЛШИФИКАЦИИТЕ В БЪЛГАРСКАТА УИКИПЕДИЯ И...
това е продължение на предния постинг, нали
За първи път подобна информация ми попадна когато чета в Хрониките на Стефан Цанев след това Продължих да търся и в интернет
... Радвам се да го кажа, ти винаги намираш това което
... аз, търся )
Много интересни постинги, приятна вечер ти пожелавам!
"Ар" е думата, с която в древнотюркския език е обозначаван човек от мъжки пол. Варианти на тази дума са: ор, ер, ир, ур. Какви арийци сме - не е ясно.
Индоевропейци сме, да. Довели сме изглежда от Индия или Алтай едно от основните племена у старите българи - ас-сакалиба, или ас-ак-ольi-оба, родът на почтените светли аси. От всичкото е вярно само, че сме били...ехе!
В една немалка степен Нурутдинов е прав. Не са просто романи книгите му. Няма съвършен исторически източник, пък се иска и сериозно мислене, а то...често липсва. Иначе лозунги да искаш :):):).
Благодаря за интереса ти и добрите думи :). Затова работя, за да се знае, когато потрябва.
Щом аз кажа да, значи е ..да да да )
Три пъти да, и не се шегувам, защото аз винаги кръстосвам каквото чета, чета и глупостите на моите опоненти, и съм научила дедуктивния анализ още от гимназиалните си весели години ))))
... а, който люби лозунги и значки..
.... чемодан,вокзал и маШква
нали,така )
Всеки си има любима тема Аз си продължавам утре с моите шумери и така любими анунаки
Запитай се защо християнска (отчасти) Чувашия изтегли войниците си от войната в Чечня, мюсюлманска държава...
Като дете си, Илияне. Нищо, когато прочетеш готовата книга, въпросите доста ще намалеят.
Относно Юлия :). Може пък някой ден да й кажа две-три добри думи за теб. Зависи как ще се справяш занапред :).
С милейдито не е моя работа докъде ще я докараш. Все пак за тая работа се искат двама, минимум :).
08.12.2020 10:03
По думите на Теофан хазарите излезли от "глъбините на Берзилия, първата Сарматия", а според сведението на Никифор - "от глъбините на страната, наречена Верилия". Преди всичко вниманието ни привлича забележката на Теофан, че хазарите са излезли от Сарматия, която той нарича "първата". От Сарматия могат да излязат само сармати. Следователно хазарите са били такива. Като отчитаме, че хазарите са принадлежали към сарматския, тоест тюркоезичния народ, названието на тяхната изходна територия следва да анализираме от гледна точка на тюркския език. То може да бъде поделено на съставни части така: Бер-зил-ия. Тук съставящата "бер" в буквален превод от тюркски език означава "един" или "пръв". Третата съставяща "ия" в дадения контекст означава "владение, страна". Втората съставяща "зил" е явно някаква силно изкривена тюркоезична дума. Във връзка с това следва да отбележим, че в Лаврентиевия летопис има такова съобщение относно хазарите: "Словеньску же языку якоже рекохом жиоуще на Дунаи придоша от Скуф рекше от Козар рекомии Болгаре…". В прав текст тук се посочва, че ХАЗАРИТЕ СЕ НАРИЧАТ БЪЛГАРИ. Естествено, става дума за волжките българи. При ибн-Русте има такова сведение за българите, обитаващи Средното Поволжие, или в пределите на Азиатска Сарматия: "Болгаре делятся на три отдела: один зовется берсула, другой – эсегель, а третий – болгар…". Тук срещаме етнотермина "берсула".
С милейдито не е моя работа докъде ще я докараш. Все пак за тая работа се искат двама, минимум :).
...какваа скукаа)!!
бедни историци и разорени астрошашмалози )))
инак, илиян, има чувство за хумор..весели ме!
поздрави,краси..
ноо, знам, има и такива, които разбират,и от 2 думи..нали..
ХазароБолгари, или..ашкенази, и сефарди..
които, водят Война от векове. Арена, е целият Свят..
повече, довечера..
бъдете оптимисти..Ние сме..този/ луд/ Народ..
Няма как да посоча точната точната фонетика "Йоме/йомъ" може и да е по-правилно.
Май няма да ти хареса :). И на мен, didanov, и на мен. Това обаче е положението :).
Жив и здрав да си :)!
Хи-и, ами като прочетеш книгата? Каква ще става тя...тогиз?
(Изразът сегиз-тогиз е изцяло тюркоезичен. Може да знаеш, може и да не знаеш).
Етнонимите "аорси" и "гамаксобии" се разшифроват достатъчно просто. Думата "аорси" може да бъде разделена така: аор-сы. Веднага се забелязва, че в първата съставяща звукът "о" явно е заместващ. В изходната дума на негово място е стоял звукът "ы". Вероятно първата съставяща е била "айыр", отвеждаща към кореновата част на глагола "айырыргъа" - разделям, отделям. Втората съставяща "сы"е афикс. Изходното тюркскоезично наименование на племето е "айырсы" със значение "отделилите се" или "отделените". Другото тяхно наименование - гамаксобии можем да разделим семантично на две части: гама-ксобии. Първата съставяща "гама" е леко изменената дума "къама" - кама, кинжал, а "ксобии" - това е тюркскоезичната дума "къасаб" (касап). В дадения контекст тази дума носи семантиката на "жертвоприношение". Изходно наименование на племето е думата "къамакъасаб" със значение "племе, носещо жертвени кинжали".
Руският историк В. Н. Татищев по повод езика на ятвягите и литвите отбелязва: "Ятвяжи, ятвяги, язиги са едно, народ сарматски, твърде жестокосърдечен и военен, с литва един език имат".
Посочените данни съвсем определено указват, че древните литва, както впрочем и старите пруси и ятвяги е била тюркоезичен народ и етнически към предците на съвременните литовци няма пряко отношение.
По-рано уточнихме, че етнотерминът "роксолани" е изкривената сложна тюркоезична дума "арыгсыалан". Тук първата съставяща е многозначната древнотюркска дума "арыг", която в дадения контекст вероятно следва да се преведе като "гора". Тогава буквалният превод на този етнически термин ще бъде "горските алани". Това навярно е било обобщаващо название на редица племена, обитаващи този регион.
Я да се поспра, че после да ти е интересно да четеш.
Нали така? :):):)
Поздрави и дръж очите и разума си отворени. Ако чакаш тези, които знаят кое какво е, да ти го кажат право в очите.....доста ще почакаш.
Аз само казвам - трябва ми още някой месец. После ще има въпроси....но не към мен :). Като седнете и разберете кой ни прави на будали вече над 10 години.... Иде вятър, иде!
Не са управлявани от евреи, но една част от тях приемат иудаизма и тогава чак Хазария става съюзник на Византия и враг Черна а после и на Волжка България.
По това време евреин е можело да станеш с приемане на юдейската вяра, кръвната линия е била на втори план.
Към днешна дата обмислям внимателно съдържанието в следващата за превод книга и виждам, че част от него припокрива на не едно място "тарихите", но има и много нова за мен информация и засега мисля, че не можем да причислим всички тюркоезични народи към тюрките.
Нито може, нито трябва да причислим Чингизхан например към българския род, за етнос изобщо пък дума да не става. Не е нито просто, нито лесно.
Благодаря ти за интереса и продължавай смело с изследванията :)! Винаги прочитам статиите ти и ми е интересно :).
Едно е безспорно, че тюрките се появяват в Европа след българите и тюрки и българи не е едно и също.
Друго безспорно нещо е че българските славяни стават българи а не обратното. Българския народ става славяноезичен, но не и славянски, защото е с друга култура, друг тип държавност и носи неславянско име.
В далечното минало разликите между племената с еднаква култура и език не била голяма. Разликата е била основно различната власт и различните имена, които са имали. А специално българите са се отличавали с най-старото си потекло и със своята държавност.
Българите винаги имали държава, или поне тарханство(самостоятелно княжество). А всички останали във Великата степ са имали Орди(племенно-родови съюзи). Ордите си избирали хан, който бил пожизнен монарх.
А българите имали потомствен а аристокрация и наследствен кан, каган.
Хазарите като съучредители на Първия тюркски каганат, също титулува ли владетелите си - кагани.
Също и аварите, които били последните хуни, завърнали се от Средна Азия. Хуните винаги са били имперски народ от древнобългарско потекло. 8
Има две разлики. Първо, аз не сипя глупости по национална медия от позицията на вездесъщ лекар (блазе на пациентите му).
Ако имаш предвид това, че работя на ползу роду безплатно, спокойно можеш да ме обявиш за луд.
Искрено се надявам да не разбереш на свой гръб кой от двама ни е прав. Няма да ти хареса, гаранция давам. От мен толкова, драга ZAW.
Къде по-лесно е с ракията, салатката и на булката кълката :):):).
Струва ми се, и ти се запали по тия неща? :):):) Не е особено благодарна тази работа :).
Обаче удоволствието е огромно. Постоянно излизат все нови и нови неща, ситуацията започва да се очертава осезаемо.
Как да кажа... Не може етносите от Волго-Камието да не са се смесвали помежду си в някаква степен. То по това време да говорим за друго освен племена :):):). Етноси сме имали ние, засега май не виждам други по времето на хазарите да са били съставени от няколко етноса. Пада хумор на талази :). Поздрави отново!.
Впрочем.....защо говориш за себе си в женски род :):):):)?
Нещо май не ти хареса последния ми коментар? И защо така се стресна, рабиньо ромска? Кое не ти допадна, ммм?
Деляли Драгалевци :):):)... Че пък кога Драгалевци е било частна собственост на сектантските ви "общности", че не съм чул такава дивотия никъде другаде?
Както изхвърчахте от Русията (не съвсем, но почти), така ще бягате и от България. Облакът само вас чака и потегля.
много си тъп
АДСКИ НЕПРИЯТЕН
АМИ СПРИ ВЕЧЕ ДА СИ ВРЕШ НОСА НАВСЯКЪДЕ!!!
предпочиташ по-длъжките?
много си тъп
АДСКИ НЕПРИЯТЕН
АМИ СПРИ ВЕЧЕ ДА СИ ВРЕШ НОСА НАВСЯКЪДЕ!!!
а приблизително двойно по-интелигентен от теб. Което не е повод за гордост за мен, а по-скоро за теб.