ЛУИЗЕ ГРАФЕМУС - КЕССЕНИХ

Ранявана 4 пъти, с ампутирана китка, загубила мъжа си в бой

ПУШКИН, ЛЕРМОНТОВ, ДОСТОЕВСКИ, НЕКРАСОВ, САЛТИКОВ-ЩЕДРИН - всички са я познавали




Това, разбира се НЕ е Луизе Кессених, а ГЕРМАНСКА ПРИНЦЕСА - една от многото управлявали Россия
Аз съм естет или просто мъж - затова тази като начало!
................

Луизе Графемус-Кессених (Louise Grafemus-Kessenich) е германска героиня – кавалерист.

Наричана незаслужено германската Жанна Д"Арк - Орлеанската дева както знаем е една единствена в историята, но в онези времена Прусия е имала нужда от символ!

Vцlkerschlachtdenkmal - Leipzig




Постинг за една велика еврейка, германска патриотка и за една Русия ръка за ръка с Прусия/Германия преди векове 

Родена в Ханау 1786г. в еврейско семейство с името Естер Мануел (Esther Manuel), но през 1805г. се влюбва в един подмайстор ювелир, лютеран с фамилия Графемус, заради когото приема Християнската вяра и новото си име Луизе на 19 години. Омъжва се за своя възлюблен и му ражда дъщеря и син, живеят небогато за сметка на скромните доходи на съпруга и нейното умение да вшива бисери. До 1809г. са семейни във Фулда, но след това започва поврата в тяхната съдба, защо впрочем съдба – решението на единия и другия да изберат път патриотичен, рискован (заплатен с живот и рани впоследствие).

Двамата стават свидетели на германското (в случая пруското падение), родината им се срива позорно пред победителя Наполеон Бонапарт в две забележителни сражения при Ауерщедт и Йена, поражения предивикали промяната във фамилия Графемус... Той решава да се бори срещу корсиканеца и Франция записвайки се като доброволец в руски улански полк, а тя със закъснение решава да търси мъжа си, на свой ред постъпвайки в пруските улани. Луизе и нейния мъж разделени от войната и едновременно духовно обединени от нея!

В онези времена службата в кавалерия изисквала сериозни средства поне за начало и за да придобие кон и въоръжение младата Луизе се обръща с молба към принцесса Анна (жена на брата на Фридрих – Вилхелм III) посочвайки само два мотива – волята си да защити отечеството и любовта да намери своя любим. Принца и принцесата веднага изпращат парите и Луизе може да започне своя героичен живот, на пръв поглед ювелир и предачка нямат шанс в една война, но и двамата успяват...

Какво е успеха ли, кой – както го вижда в неуспех или подвиг:

ЛУИЗЕ ВЛИЗА В 2 ulanen Regiment Konigsberg под командване на майор Херман.

1813Г. ОСТРИГВА КОСИТЕ СИ, НО НИКОГА НЕ СКРИВА СВОЯ ПОЛ, НЕ СЕ ПРЕДСТАВЯ ЗА МЪЖ, А ЗА ЖЕНА В УЛАНСКА УНИФОРМА – това твърдят познавачите

ТЯ УЧАСТВА ВЪВ ВСИЧКИ БИТКИ НА 1813Г. !

ПОЛУЧАВА НАЙ-ВИСОКОТО ЗВАНИЕ КАТО СТАРШИ УНТЕР-ОФИЦЕРСКИ РАНК/ЧИН – ВАХТМАЙСТЕР

ТОВА ЗВАНИЕ СЕ Е ДАВАЛО ОБИКНОВЕНО НА ОПИТНИ „КОЛЯЧИ” С АВТОРИТЕТ СРЕД ВОЙНИЦИТЕ, примерно Будйони век след това е бил такъв в царската армия преди революцията

РАНЯВАНА Е 4 ПЪТИ –

ПРИ БАУТЦЕН В ШИЯТА

ПРИ ХАНАУ В ЕДИНИЯ КРАК

И ПРИ КАВАЛЕРИЙСКАТА АТАКА КРАЙ МЕТЦ ТЕЖКО В ГЪРДИТЕ Първите две ранявания се смятали за леки и тя останала в строя, при третото 2 месеца е в болница в Заарбрюккен. Някои твърдят, че след този случай в болницата е разкрит нейния пол, но с намесата на Marie Anna von Hessen-Homburg и Friedrich Wilhelm von Preussen III тя остава в армията

1814Г. КРАЙ ПАРИЖ ТЯ САМА УСПЯВА ДА ПЛЕНИ 1 ФРЕНСКИ ОФИЦЕР И 6 ФРЕНСКИ ВОЙНИКА ЗА КОЕТО ПОЛУЧАВА ЖЕЛЕЗЕН КРЪСТ, А ПО-КЪСНО И МЕДАЛ

ПОСЛЕДНОТО РАНЯВАНЕ Е В ЕПОХАЛНОТО СРАЖЕНИЕ КРАЙ ВАТЕРЛОО НА 18 ЮНИ 185Г. В КОЕТО ЛУИЗЕ ГУБИ ЧАСТ ОТ РЪКАТА СИ – НА ПРУСКАТА КАВАЛЕРИЯ НА БЛЮХЕР Е ЗАПОВЯДАНО ДА ПРЕСЛЕДВА ОТСТЪПВАЩИТЕ ФРАНЦУЗИ И ЧАСТ ОТ РЪКАТА НА ЛУИЗЕ Е РАЗДРОБЕНА, ПОСЛЕ ДЯСНАТА Й КИТКА АМПУТИРАНА 
 

Battle оf the Nations - monument Leipzig

СРЕЩАТА С НЕЙНИЯ МЪЖ СЛЕД ГОДИНИ

На 29 март 1814г. съюзниците влизат в Париж и Луизе случайно вижда в строя на преминаващия край нея руски улански полк своя мъж... със сълзи на очите тя се хвърля на врата му и те се целуват уста в уста пред всички, което изумява германци и руснаци!

ТОЧНО НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН НЕЙНИЯ ЛЮБИМ Е УБИТ от картеч при атаката на Монмартр, щастието им трае една нощ...

 

ГЕРМАНКИ – ГЕРОИНИ

Луизе не е била единствената – германската история на анти наполеоновите войни свидетелства за 22 разпознати жени, които криели своя пол (но били разкрити) и участвали в боеве, колко са неразкритите, естествено никой не знае и никога няма да знаем. Всичко започва с призива на Фридрих Вилхелм III народа да се вдигне на борба срещу завоевателя – тогава много германски жени продават златните си украшения, дори венчалните си халки за закупуване на въоръжение!

АННА ЛЮРИНГ – ВЗЕЛА ДРЕХИТЕ НА БРАТ СИ, ПРЕДСТАВИЛА СЕ С ИМЕ НА ПОЗНАТ И СТАНАЛА ВОЙНИК

ДОРОТЕА ФРИДЕРИКЕ КРЮГЕР – БИВША ШИВАЧКА, ОТРЯЗАЛА КОСИТЕ СИ И УШИЛА САМА УНИФОРМА НА ГРЕНАДИР С КОЯТО Я ПРИЕМАТ В АРМИЯТА

КАТАРИНА ЕЛИЗАБЕТ ЩЕГЕН – ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ НА ЛЮНЕБУРГ, КОЯТО В МЪЖКИ МУНДИР ПОДНАСЯЛА СНАРЯДИ НА АРТИЛЕРИСТИТЕ

ЕЛЕОНОР ПРОХАЗКА – ПОЧИНАЛА ОТ РАНИТЕ СИ СЛЕД СРАЖЕНИЕТО ПРИ ГЕРДА

ЗНАМЕНИТАТА МАРИА ВЕРДЕР – БИЛА РЕДОВИ ХУССАР, РАНЕНА В БЕДРОТО, СЛЕД КОЕТО ПОЛА Й БИВА РАЗКРИТ, КАЗВА ДУМИ, КОИТО ПОСЛЕ ДРУГИ ПОЛЗВАТ КАТО ЦИТАТ: „БОЯ НЕ Е ТОЛКОВА СТРАШЕН, КОЛКОТО ПРЕУВЕЛИЧАВАТ МЪЖЕТЕ!” И ПРОДЪЛЖИЛА ДА ВОЮВА СЛЕД ТОВА... В СЛЕДВАЩИЯ БОЙ ПРИ АТАКА СЪС САБИ Й ОТКЪСВАТ КУТРЕТО, А ТЯ ЗАЯВЯВА: „КАКВО ПЪК, ОТ 10 ОСТАНАХА 9, НЕ Е ТОЛКОВА ЛОШО!”

LEIPZIG

ЛУИЗЕ КЕССЕНИХ СЛЕД ВОЙНАТА

След 1814г. пруския крал й дарява 30 талера като вдовица, а Александър I я кани в Санкт Петерсбург, а след победата в Белгийската кампания и „100-те дни” на Наполеон, тя получава годишна пенсия от 2 талера на месец от март 1816г. Пенсия смешно малка, но типична за войник от онова време. Всички нейни опити да получи повече и уважение не успяват, тогава тя разбира, че може да получава и руска пенсия заради мъжа си на руска служба. Руския цар е по-щедър към нея и тя ще живее добре в Руската империя - през 1817г. се заселва в Рига и се омъжва за Йоханн Адам Корнелиус Кессених от когото има 3 деца – Карл, Николаус и Анна-Луизе. Други твърдят, че тя не е получила нищо от обещанията на Александър Първи.

В 1818г. се премества в Петербург къде води германски танц-клас на Германското танцувално общество. Бизнеса й се разраства и открива няколко школи, които посещават ДОСТОЕВСКИ, НЕКРАСОВ И САЛТИКОВ-ЩЕДРИН!

Тя става най-известна с управлението на гостилницата/ханчето или ако шете кръчмата „Червения овен”/Краснъй кабан”която се е намирала на Петерхофския път. Този хан е известен още от времето на Пьотр Великий, а в „ерата Кессених” става любимо място за студентската руска „златна младеж” –

ПУШКИН Е ГОСТ НА ЛУИЗЕ, ЛЕРМОНТОВ СЪЩО, ТОЙ ДОРИ ОПИСВА ХАНЧЕТО В ПОЕМАТА „МОНГО”, КАТЕНИН, ТЬIНЯНОВ, АЛДАНОВ И ДРУГИ. НА СТЕНАТА Е ИМАЛО ТАБЕЛКА С ДАТИТЕ НА ПАМЕТНИТЕ ПОСЕЩЕНИЯ ОТ ДВАМА ИМПЕРАТОРИ – АЛЕКСАНДЪР I И НИКОЛАЙ I.

СГРАДАТА БИЛА УНИЩОЖЕНА 1919Г., НО ТЯ ОСТАНАЛА В РУСКАТА ИСТОРИЯ И С ТОВА, ЧЕ ТУК ПРЕЗ 1762Г. ПРЕКРАЛА БЕЗСЪННА НОЩ БЪДЕЩАТА ИМПЕРАТРИЦА ЕКАТЕРИНА II ПРЕДИ ДА ПОЕМЕ ВЛАСТТА.

Кръчмата е известна с леките си момичета и мадам Кессених, с възможността да говориш каквото пожелаеш вкл. срещу властта, да слушаш цигански романси, да се напиеш и сбиеш – често „явление”, когато там са се засичали военна и цивилна компании.

Умира на 30 октомври 1852г. в Петербург на 66 години и е погребана на Волховското лютеранско гробище. Приживе тя държала на една своя воля, декларирана в разговор със самия руски император: „Имам едно желание – да ме погребат над земята”, мълвата твърди, че така и става – в цинков саркофаг тя е положена на опънати вериги над земята (днес разбира се, праха с този на семейството й, е ето „тук”)......

Родът на Луизе Кессених не погива с нея – потомците й остават в Русия, нейна праправнучка е народната артистка на Русия Татяна Людвиговна Пилецкая играла във филмите „Княгиня Мери”, „Олеко Дундич” и „Разньiе судьбьiй”.

 В 1990-1996г. Секцията „Некропол” на Германското общество в Санкт Петербург провежда изследване на Волковското лютеранско гробище и установява, фотографира, описва над 2 000 могили сред които разкрива гроба на Луизе Кессених.

 

Завършвам с думите на народната артистка на Россия – Татяна Пилецкая:

Я иногда задумываюсь о генах... Конечно, вряд ли от Луизы Кессених унаследовала я любовь и способность к танцам. Но моя прапрабабка неоднократно, почти мистическим образом, напоминала мне о себе. Моим первым мужем, как и у Луизы, был офицер, правда, морской; мое первое знакомство с профессиональной сценой произошло в Измайловском саду, в деревянном театре, который стоит на месте танцкласса Луизы Кессених; впервые в кино я пришла на эпизодическую роль всадницы, а затем был фильм "Олеко Дундич", где приходилось не только скакать на лошадях, но и объезжать их. И я не испытывала ни малейшего страха. Была лишь радость от захватывающей дух скачки. Ау, прапрабабушка моя, женщина-улан... 

На тази литография тя е в преклонна възраст с Железен кръст и медал „За доблест и мъжество”, от дясната й страна е наметнал шал, регалиите са в ляво, а брачната й халка е на лявата й ръка – следствие от ампутацията на дясната с китката.

..........

Защо за тази никой не знае - в годините на Съветския съюз германофобията бе държавна политика на Изток, след промените германофобията остана явна политика само в "германия" - таква държава няма - това е търговско дружество! Чудесно е да имаш гори, навсякъде цветя, указатели в кабинките безплатни, летище във Франкфурт с кацащи самолети на няколко минути и без задръствания, да имаш полицаи раздаващи листовки, но да не знаеш героите си, да мразиш някои от тях... само боклуци като днешните германци са способни на това до такава степен (повтарям - степента)! След 1945г няма Германия и няма германци - това е менте!

Всеки друг народ има своя "Хан Аспарух", своите "Ленфилм поредици за отечествени войни", "Пърл Харбър","Версенжеторикс", "Патриотът", сериалът "Рим", "Елизабет" в две части, "Последния самурай" и още и още... онези безродници в центъра на Европа - не. Те никога няма да имат своето "Смело сърце" или ако направят бледо подобие, то отново ще дискредитира и омърси, смеси героя им с нещо мерзко и долно. Мерзавците и невежите всъщност са те.

И да не забравяме - за всичко е виновен германеца - германците са виновни за глада в Етиопия, наводненията в Китай (а може би и в България), за сушата на Марс мисля, че все пак е виноват Хитлер!

Така е!

И при Лайпцих/г е същото - "лудия маршал" няма равен в кавалерийските баталии, а и Вазов умира като него - с жена върху себе си или поне мълвата носи това ;)

"Родът на Луизе Кессених не погива с нея – потомците й остават в Русия, нейна праправнучка е народната артистка на Русия Татяна Людвиговна Пилецкая играла във филмите „Княгиня Мери”, „Олеко Дундич” и „Разньiе судьбьiй”.

В 1990-1996г. Секцията „Некропол” на Германското общество в Санкт Петербург провежда изследване на Волковското лютеранско гробище и установява, фотографира, описва над 2 000 могили сред които разкрива гроба на Луизе Кессених."

***

Чудесата на историята! Нищо не сме знаели за тази знаменита жена.
Но сигурно и в съвременна Германия малко знаят, или това на ги интересува.

Германски Тигре, отново ни смая с интересно откритие. Въобще историята е много преплетена, нееднозначна, многопосочна и далеч от всякакви шаблони, матрици, доктрини и идеологически щампи.

Докато чета написаното за тази знаменита жена, слушам българската песен: "Кой уши байрака, кой му тури знака? ---"

За нас е все още много важно "кой уши байрака?"

И в Европа ще го развяваме байрака на Райна ПопГеоргиева.

Любовта на тази забележителна жена, включваща патриотизма, и така надминала възприеманите и досега стандарти. За нея и малкото подобни на нея жени може би трябва персонален медал "За доблест, мъжество и… любов"...
Съвсем без усмивка.
Защото посветената любов мотивира повече от всичко, обхващайки повече емоционални територии.
Защото "в любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха".
Защото "любовта, свързва всичко в съвършенство". – Все по-рядко! И "… понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее." (Мат.24:12)

Поздравления за постинга!

Трябва да е важно кой уши байрака и за всеки нормален народ неговите предци особено тези с подвиг и борба трябва да са важни, да се знаят, почитат и дават за пример.

Историята е толкова богата на примери които са възход, падение, уникална съдба, невероятни случай и пр. че с лекота всички взаимно можем да се изненадваме с какво ли не инфо ;)

Въпреки, че си го писал подчертано безпристрастно, без преднамерени суперлативи, той е завладяващ, извикващ дори сълзи в очите - не за друго, а защото вече НЯМА такиви съдби и герои, защото дълбоко се съмнявам, че някой богоизбран, например от Българския парламент, ще направи толкова жертви за род и Родина. Навярно няма и филм за тази жена-съпруга-майка-героиня. Иначе ти щеше да го споменеш. На какво се дължи това? Опитваш се да обобщиш причините в самия край на разказа, но вероятно те са комплексни - като се започне от това, че тя си е сменила религията, че славно се е противопоставила срещу Франция, че е била уважавана от тогавашния елит на Русия. Сложни догадки. Не са за мен...
Безкрайно ти благодаря за това, че можах да прочета едно покъртително историческо съчинение, написано правдиво, на достъпен, литературно изискан език.
Бъди жив и здрав!
П и е р

Както се казва - ей Богу, как никой не се е сетил за думата Любов като отличие...

Разбираемо защо никой (може би) не я прилага като абревиатура на награда - мъжки свят, война, всяко по-топло чувство се приема почти винаги като слабост в мъжки колектив и подобни времена.

Любовта обаче, справедливо има място сред наградите, защото тя най-често е мотива!

Причините действително са комплицирани, но за мен фундаменталната е една или две, а именно - "германия" не е германска, тя е антигерманска в смисъла на историческа памет и гордост, всичко друго аз поставям след това. Разбира се, за това десетилетия наред първо вина имат победителите, след това няма смисъл дори да се намесват - безродни германски боклуци "дал Бог".

Напълно съм съгласен с теб, като подобни мотиви за филми мога да предложа по-чутовни, по-покъртителни, по-потресаващи и грандиозни, но те реализация в обозримо бъдеще няма да имат - абсолютно убеден съм, може би и никога?!

Една истинска човешка история и то женска в този мъжки свят, будеща възхищение с устрема и подвига, с голямото сърце и душа - истинска жена за мен. Поклон пред тихия героизъм!
Поздравления!

Това тъпчене самочувствието на германеца ще доведе нов Schicklgruber.

Що се отнасдо липсата на германския "Хан Аспрух", имам идея - някой българин да направи такъв филм. Може и да не задължително българин, разбира се, важното да не е от германски произход. И никому няма да му пука за критици и други мишоци.

Вълнуващ разказ за любов и битки .
Ние много неща не знаем . Сега ги научаваме.
В България обаче никога не е имало германофобия. Това е натрапена политика на победителите , но за нас Германия винаги е бил съюзник. Англия и Франция винаги са били срещу нас , но Германия ни е връщала загубените коварно земи. Немският език е бил най-уважаваният западен език , преди френския , а английски никой не е учил. От татко остана една стара немска граматика , той е учил немски и е мечтаел да отиде да завърши инженерство в Германия . Войната обърква всичко. Завършил е тук право.
Над целия свят тегнеше цензура и много малко неща знаехме. Сега си наваксваме.

Имаше, имаше и за това не е релевантно мнението на българите, а на потърпевшите - моите впечатления споделят и други смесени като произход за германофобията.

ГЕРМАНОФОБИЯТА В БЪЛГАРИЯ БЕШЕ В

- УЧЕБНИЦИТЕ ПО ИСТОРИЯ КЪДЕТО ГЕРМАНИЯ БЕШЕ ПО ЧЕРНА ОТ ДЯВОЛА - ВИНАГИ

- ФИЛМИТЕ, КОИТО ЛЕСНО МОГА ДА ИЗБРОЯ - НЯКОЛКО ОТ ТЯХ ВЛЯЗОХА ДОРИ В 20-ТИЦАТА НА НАЙ-ВЕЛИКИТЕ БГ ФИЛМИ (разбира се, че тези филми са велики, защото темите в тях са други и те го заслужават - величието си, но в тях германофобията я има

- ВЕСТНИЦИ, ТВ ПРЕДАВАНИЯ ПО РАЗЛИЧНИ ПОВОДИ, НАЙ-ВЕЧЕ ИСТОРИЧЕСКИ

Забележи:

АЗ НЕ ВИНЯ БЪЛГАРСКИА НАРОД ЗА ГЕРМАНОФОБИЯТА, защото тя в него присъстваше по-слабо (макар да я има в някои слоеве русофилски и до днес - не във всички русофили разбира се), НО ВИНЯ (за мое ползване виня, иначе няма да ме прочетеш да напиша постинг дори срещу българските властници тогава). ТА МИСЪЛТА МИ Е - ГЕМАНОФОБИЯ В БЪЛГАРИЯ ИМАШЕ, не силна и не крещяща, но достатъчно гласна, ясна и категорична в немалко отношения.

АЗ НЕ ВИНЯ БЪЛГАРИТЕ ЗА ГЕРМАНОФОБИЯТА, НО И НЯМА ДА ОТСТЪПЯ ОТ ФАКТИТЕ - ИМАШЕ !

P.S.
Несъмнено най-уважавания западен народ и държава в България дори в онези времена беше отминала Германия или тогавашните ГДР и ФРГ - това също е абсолютен факт. Написаното от теб за езиците също е безспорно, съгласен съм с теб с малката корекция - все пак английски се учеше, макар и с неголеми паралелки.

В никой случай НЕ виня българския народ, то и НЯМА ЗА КАКВО, би било несправедливо, а и само това му липсва - някой да го вини и за германофобия, би било почти комично.

НО НЕКА СМЕ ТОЧНИ за фобията.

Аз с идеята съм съгласен, но де да беше толкова лесно!

Който и да направи филм за велики германски герои и ако ги представи наистина абсолютно, силно, епично ще получи критика и мачкане, разбира се, в различни части на света в различна степен, в Европа винаги ще получи критика, "вой" и проблеми.

Работа не на други, а на т.нар. "германци" е да си направят тези филми, които те разбира се, няма да направят. Вероятно турците или мигрантите след тях ще скалъпят нещо филмарско (евентуално след век), но "то" пък Германия няма да има, така че всичките ми думи губят смисъл.

В точно две изречения си казала почти всичко - ако аз бях написал това, то щеше да е идеален финал на постинга ми. Благодаря, ти!

Ето че между Германия и Русия е имало връзки, допирни точки...
Ако е имало германофобия у нас, тя е била, заради Хитлер и ВСВ...
Иначе доста съвременни българи уважават Германия като страна, в която има ред, дисциплина, спокойствие...

Напълно си прав, разбира се, че връзки и то открито съюзничество между руснаци и германци е имало в доста исторически периоди - в новото време в няколко коалиции преди загубата (при победите на Наполеон) и при отстъплението му също. Във времето когато Бисмарк създава Германия и когато я утвърждава. Между двете световни войни също и непосредствено преди началото й, та дори и до 1941г.

Заради Хитлер и ВСВ у "вас" трябва да има германофилия ако следваме фактите:

- ГЕРМАНИЯ Е ДАЛА НА БЪЛГАРИЯ В 1941Г. С ГЕРМАНСКА КРЪВ НА СВОИ ВОЙНИЦИ И БЕЗ КАПКА БЪЛГАРСКА КРЪВ ЗА АДМИНИСТРИРАНЕ МАКЕДОНИЯ, ЗАПАДНА-ЕГЕЙСКА ТРАКИЯ И ОСТРОВИ В ЕГЕЙСКО МОРЕ

- на България е обявена война от СССР-Русия на 5 септември 1944г., Жуков в спомените си говори за победа над българите и дори това е отпразнувано със салют в Москва
- след ВСВ СССР гласува със съюзниците си от Запад България да е в лагера на победените

Просто факти

Отново постингът ти е перфектен. За мен бе удоволствие да го прочета и осмисля. Предизвиква мисли, които Пиер е изразил много точно. И асоциации със съвремието. Поздрави.

А защо ПРусия се нарича така?

Старите БАЛТИЙСКИ ПЛЕМЕНА населявали тези земи се наричат с общото наименование пруццен.

Германските колонисти с наименованието пройссен.

Името на Россия всъщност е скандинавско, не славянско...

Ето и как се пишат и звучат не на български, зщаото през български ние четем неграмотно чуждата история и имена:

БАЛТИЙСКИ PRUZZEN

ГЕРМАНСКИPREUSSEN

ОТ СКАНДИНАВСКИ В РУСКИ ROSS

ТРИ "НЕЩА" КОИТО НЯМАТ ОБЩ ПРОИЗХОД И В ОРИГИНАЛ СЕ ПИШАТ, И ПРОИЗНАСЯТ РАЗЛИЧНО, но на български Ви звучат близко, както и примерно на английски взел през руски примера.

...

Автентичните пруцци са били балти и в едно преброяване в началото на новото време заедно с малко поляци те са под 150 000

Германските колонисти са пройсси, заедно с малко холандци и още по-малко френски хугеноти заедно са над 400 000

Руснаците пък са нещо трето - те дори не са напълно славяни, а такива смесени с угро-фини

...

"Виждате ли" как трябва да знаем и четем историята, а не както ни се дума и ни звучи на български.

Впрочем моето име еДимитър и то не е българско, а от елинската богиня Деметра, вероятно Вашето също не е българско, а християснко или гръцко?

А про по като започнем с тези в миналото по българо-руски неграмотен "образец" и звучат като руснаци нали - Овидий, Григорий, Юлий, Василий... "да де", ама те са Овидиъ/Ус, Григориус, Джулиъс/Юлиус, Базил/Базилеус итн итн итн

"Та" Русия и Прусия нямат нищо общшо като произход и население в състава си, така те Ви звучат на български, защото сте го "взели" през руски.

В този ред на мисли да ни е хрумвало, че българите са бълхари

българи - бълхари ? идиотизъм нали

Благодаря за оценката, но на мен ми се струва неперфектен, поради повечкото изображения, не много балансирания и разкъсан текст, както и неясното ми "въведение", което можеше да е по-спокойно и внимателно :)

Вие обикновено сте много щедър и благосклонен към мен въпреки нашите различия по "руска линия", които впрочем не са толкова големи, но това е друга тема.

На мен лично ми стана много тъжно, че след всички тези битки и гледане на смъртта в лицето Луизе се среща най-накрая с мъжа си, за да го загуби отново още на следващия ден ... страшно е било! Иначе след войните е много показателно това нейно заведение(,,Червеният овен"), където се е събирал елитът на тогавашна Русия - това значи, че е било елитен хан, също като описаният от Йордан Йовков във ,,Вечери в Антимовския хан"- и там съдържателката се описва като една много умна и красива жена ... :)

Благодаря за точния и кратък коментар с достатъчно приветствие към мен, поне така го чувствам!

Ще посоча само няколко разлики :)

- в "Червения овен" съдържателката не е красива, Кессених винаги е била грозновата еврейка (има хубавици еврейки, но тя не е от тях)

- при нея не се събира елита, а бъдещия такъв или творчески елит на Руската империя - едни младежи, които по-късно ще станат големи творци, някои сред тях и гении вероятно (Пушкин несъмнено)

всичко друго показва близост между двете истории

Според мен герой е не онзи, които завладява и убива, а този, който има мъдростта и силата да носи развитие, уважение, благоденствие и да спира убийствата. :) Въпрос на гледна точка... Но разказът ми хареса.

Добре, хубаво, че и немците като всеки народ си имат своите величави "Мъже в рокли"- похвално, ама защо накрая се разлютяваш така?! Сега, вярно е, че сегашните немци и то от генерации не познават родната си история, но тази глобална грешка аз отдавам на изкривената им представа за самостоятелност при децата още от детската градина, преминаваща и стигаща до окончателното образование на младия човек. Наклонена образователна система- лошо!!! Но това не означава, че те не са националисти. Един простичък пример привеждам в ежедневието: преглеждам телевизионната програма и ето, "всичкото" немски филм, няма нито една турска или производна на нея сапунка. По радиото също в ефир звучат само немски и английски/американски песни. Тук таме се прокрадва някоя италианска или испанска- всичко друго си го слуша всеки сам в къщи по вкус и личен избор. И пак вярно, никой не би вложил средства /по моему/ да направи филм за "немския Хан Аспарух". Немците отчитат висок ръст на стрес сред населението, както и повишаване на криминалитета. Предполагам, точно затова и жанровете на филмите са насочени към обрисуване взаимността и любовта на членовете в едно семейство, или интересни случки, сближаващи двама млади до тяхното решение за брак и изобщо в тази насока- напълно разпускащи филми, които те отнасят за момент в един друг свят. Другият фон на немските филми е Таторт, във всичките му форми. Какво по-добро и подходящо средство да се покаже могъществото и напредналата техническа сила на днешната полиция- метод за възпитание, а и последвало "овче" подчинение- донякъде Лошо!!! Еееееееееее, станах многословна, простете, ако съм оттегчила някой в словоизлиянията си. Daumen waagerecht за твоя постинг, Друже! Нищо лично, просто имам различно от твоето виждане относно ценностите на немския народ!:)))

Съгласен съм с теб в смисъл на доброто в нас и стремежа то да бъде водещ пример, но ;) НО!

Разбира се, герой е този който убива и завладява или защитава или просто воюва, зщаото в героизма се включва услието, подвига, надчовешкото или нечовешкото, това, което е саможертва или победа или разгром над другия итн.

Героизма включва в себе си МНОГО КОЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОЦЕНКА ДОБРО И ЗЛО (и тази оценка за добро и зло може да е различна според гледната точка).

Ще рече, героизма най-често се среща във време на война и критични "ситуации" и не зависимо дали на нас ни харесва, независимо дали моралната му оценка ни удовлетворява, той е героизъм и продължава да е такъв, защото същността му не е доброто и злото, а друго.

С теб може да дискутираме не за есе, а в цяла книга :)

За това ще се опитам да бъда кратък:

- векове наред великите примери в борба и сила са били образци на народи, държави и империи

- тези примери и тези хора са осигурили много често ОЦЕЛЯВАНЕТО НА ТЕЗИ ПЛЕМЕНА, НАРОДИ, ДЪРЖАВИ И ДОРИ НА ЧАСТ ОТ НАС

- възпитанието в жертвоготовност, сила, патриотизъм могат и трябва да вървят ръка за ръка или поне близо и едновременно с икономическа мощ, техническа рационалност итн - двете не си бъркат шапките

- когато всички други правят тази своя пропаганда и тези свои филми, а ти мълчиш и не го правиш... "ти" (не ти вайълет) но тогава ти най-умен ли си, не усещаш ли че твоята истина няма глас, че приемаш вината и ДОРИ ЛЪЖАТА КОЯТО ТИ ПРИПИСВАТ

- чела ли си цялата, повтарям ЦЯЛАТА книга на Сарацин, защото аз я прочетох цялата и там чудесно ще видиш (а и сама знаеш), че криминалитета не е следствие от германския хан Аспарух и никога няма да бъде от него

...

КОГАТО ХОРА СА УМИРАЛИ ЗА РОДИНАТА, КОГАТО ТЕЗИ ГЕРОИ СА ЖЕРТВАЛИ СЕБЕ СИ И ВСИЧКО СВОЕ, ТО ТЕ ЗАСЛУЖАВАТ С П Р А В Е Д Л И В А ПОЧИТ, ПАМЕТ, ПРИМЕР И УВАЖЕНИЕ, ОТ ТЯХ ТИ НЕ ГУБИШ А САМО ПЕЧЕЛИШ АКО ВЪЗПИТАВАШ В ДУХА ИМ (да попроменен според времето и средата).

Да мълчиш, да не знаеш, да криеш и да лъжеш за тези герои е мерзко, долно и извратено - то е антигерманско и чудесно знаеш, че съм прав!

;) - да ти говориш за днешните германци и техните ценности и с в пълното си право, освен това твоите впечатления са непосредствени сега там, за разлика от моите попреди - аз с написаното от теб не споря.

Казвам -

ИМА ЛИ ГИ ГЕРМАНСКИТЕ ГЕОРИ - ИМА ГИ

"ИЗВЪН СЦЕНАТА" СА - ДА

ЗАСЛУЖЕНО ЛИ Е ТОВА - НЕ

ОТВРАТИТЕЛНО И НЕСПРАВЕДЛИВО ЛИ Е - ДА

Едва ли някой помни посудата от времето на Беетовен, но Беетовен помнят всички

Едва ли някой се интересува от "ушивката" на четническата униформа, но Ботев помнят всички

Разбра ме, убеден съм :)

Жени-ваини е имало във всички вревена и особено в България,но ние мъжете си предпочитаме кротките :))

Всъщност в България особено много не е имало сравнени с други народи и легенди, но че е имало е факт, било прабългарски, било хайдутки, че и една известна от Балканските войни, партизанки и в Отечествената също.

Аз също съм за женските жени ;) и те подкрепям!

да ти споделя, че моите наблюдения показват, че няма по-големи мръсници от онези, които имат навика да се самовъзвеличават и самопревъзнасят. Понаблюдавай повече хората и няма как да не забележиш, че индивидуалната доброта е обратно пропорционална на индивидуалните претенции. Същото е и с народите. Въпросът за основанията не е съществен, освен като конкретна мотивация, но нека да не смесваме мотивацията с добротата.

Съвършени са само боговете. Простосмъртните можем само да се надяваме да се приближим до тях. Което е възможно само за някои наистина призвани. А руската линия е остави настрана. Има достатъчно други места, където можем цивилизовано да обменяме мнения. И имай предвид, че пренатягането на тетивата често води до скъсването й. Всъщност не може да не го знаеш, но аз като дъртак постепенно добивам навика да давам акъл. За което моля да бъда извиняван. Поздрави.

Късно прочетох коментара на Вмир и напълно съм солидарен с тази позиция. Може би за пръв път се случва. Ето че има надежда !

В някаква степен мога да се съглся с написнаото от теб, но честно казано ще ти отговоря така:

Написното от теб е субективно съждение, удобно зовящо или близко до морал и нравственост, на което модерния човек с лекота симпатизира и охотно чете, без самия той да е морален.

Ще рече - не приемам като обектиност написаното от теб "наблюдение" или заключение и няма как да е иначе - жизнения опит на всеки е ограничен, твоя вероятно най-вече с българи и всеки жизнен опит е в ограничен исторически комично малък микро период.

Пак ще рече - КОЕТО ЗАСЛУЖАВА - ДА ПОЛУЧАВА

ГЕРМАНСКИЯ ГЕРОИЗЪМ Е ЧУТОВЕН ПРЕЗ СВЕТОВНИТЕ ВОЙНИ (и не само в тях) НЕ ПОЛУЧАВА ЗАСЛУЖЕНИТЕ ПРИЗНАНИЕ И ПОЧИТ - ЗАЩО ЗНАЕМ, ДОСЕЩАМЕ СЕ ИЛИ ПРЕДПОЛАГАМЕ.

ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ ТОВА Е НЕСПРАВЕДЛИВО

За руски неща понякога контактувам с руснаци и то често с удоволствие, няма грам ирония в написаното от мен.

През лятото ми е приятно дори да упътя на руски различни турсити във Варна - миналото лято ми се случи и ми беше приятно.

Проблем често имам когато с БЪЛГАРИ коментирам руски неща, защото една част от българите не харесват руските неща, които аз харесвам, а любят и тачат комунистическите идотии и престъпления, които не са генетично руски въобще.

Та с "две думи" - аз с руснаците често съм ок, с българските им фенове - не (нямам предвид теб въобще).

Дъртак не си, АКЪЛ ВЪЗРАСТНИТЕ ТРЯБВА ДА ДАВАТ, НО КОЙ ЛИ МЛАД ГЛУПАК ГИ СЛУША, само може да спечели всеки ако се вслушва в другия, аз също, макар да признавам - слушането не е най-силната ми страна.

Е, по този въпрос сме единодушни. Не можем да бъдем съвършени - то е ясно. Обаче можем да бъдем толерантни.

Мисля, че те разбирам добре. Проблемът за мен не е в това, че патриотизмът не е оценен подобаващо, а в това, че първата работа на всеки престъпник е да се представи за патриот, за да се възползва лично от него. Неслучайно неизбежната роля на политическите авантюристи когато са в нападение е Робин Худ, а когато са притиснати за престъпления, всички до един стават Жан Валжановци. Ограничаване на тези превъплъщения е възможно само чрез придържане към общоприети правила и неслучайно тези правила са атакувани точно от онези, които правят всичко по силите си да ги заменят със своеволие. Не вярвам истинските патриоти да са толкова елементарни, че да предпочитат вакханалията на ехидните си конюнктурни епигони или поощрители пред идеята за дългосрочното добро и стабилност на отечеството си. Патриотизмът е израз много повече на съзнание, отколкото на героизъм, който е последващо отношение, а не ръководна същност. Германците чрез Германия правят немалко за всичко това и го правят без тъпани и фанфари, с което го правят реално и трайно.

Много ми беше интересно. Благодаря.

АБСОЛЮТЕН ТВОЙ КОМЕНТАР!
Съгласен съм с АБСОЛЮТНО ВСИЧКО написано от теб, по-добре аз не мога да го кажа или напиша, а и вероятно нямаше да го видя по начина написан от теб!

Единствено се съмнявам в последното ти изречение, че германците правят нещо реално и трайно за патриотизма си, но за всичко друго маскирано като ура-патриотизъм, брутален национализъм, престъпни намрения, просташки шовинизъм, атакистко зачервен идиотизъм съм напълно съгласен. Моделите на Худ и Валжан си ги подбрал вероятно идеално в случая и всъщност ролята, изземването, маскирането зад тези образи на противоположностите им.

Благодаря за приятната изненада - твоя коментар е точно това за мен!

И аз те чета, както и всеки коментиращ полемичните въпроси за произхода на пра/прото или просто българите в древност, Античност и пътя им в Средновековието!

Когато хората са съпричастни към два етноса, изискванията им към тях са особено високи. Ето един пример - Немското Тигърче. Имам възражения - Германия не е търговско дружество, а страна, на която часът ще дойде. Истината е обаче, че България загива и виновни за това са си българите.За това загиване рабтят неуморно войниците на Путин и тези на хибридния фронт, тук слагам и тоези от Блог.бг, които спамят неуморно.
За тези неща виновна е световната мафия, която се намеси през ВСВ и победи. Европа не само че не реши проблемите си, но стана зависима. Да има мир в нея или да няма, това зависи от мафията, без чиято закрила Русия отдавна да ги е нападнала. А вината за всички беди в света според мафията носи Хитлер. Пътят за преодоляване на това погрешно мислене преминава през написването и изучаването на истинската история, а не тази, която обслужва мафията. Какво се случи в началото на ХХ век, защо се започна ПСВ, защо се наложи да има Втора, защо вместо решаване на проблемите на Европа сега към нея се извършва второ велико преселение на народите, целящо смесването на културни хора с примати? Това трябва да знаят хората. А затова трябват сърцати хора, борещи се за истината, патриоти, с познания, които да променят погрешните представи на хората.
Има една случка на Паметника на Битката та народите. За първи път Шостакович ролучава разрешение да напусне СССР и да присъства на честването на Бах - 200 години от смъртта му. Шостакович се качва на терасата на паметника - и аз съм бил там, където ремонтни дейности извършвали затворници. Затворниците обаче като го видяли спряли да работят и отишли да го поздравяват - познали го. Това са били явно културни хора, които са били неудобни за тогавашните комунистически водачи и те са ги окошарили. Шостакович винаги се е гордеел с тази изненада. Върнал се в СССР той пише знаменитете си 24 Прелюдии и фуги.

Винаги е вълнуващо да се чете за жени войни и ето, че всяка епоха ражда поне една такава. Още от палеолита европейките са със силен характер и с лидерски качества и това неизбежно се предава чрез гените през вековете.
Но аз се присъединявам към по-оптимистичния последен коментар. Трябва да вярваме, че има надежда за Европа. А може би това и трябва да е нашата роля - да я донесем ).

Адмирации ! А принцесата в началото е Алис фон Хесен-Дармщадт или Александра Фьодоровна, нали ? :) Би ли направил постинги и за други жени-воини в немската история ? Поздрави !!!

Не знам кога го празнуваш , а и това не е важно .
Бъди благословен!

Благодаря за поредният страхотен пост. И да, срамно е че Германия очевидно не я цени. Но явно времената са такива, военните герои не са на почит. Днес героите са други. Облечени са в скъпи костюми и с едно или друго решение казват народите на закъсали държави като нашата как ще живеят, за какво ще харчат парите си, за какво може да ползват земята си и пр. Немци и американци идеално работят back2back в тази си роля.
Добре, че е руската лудост (или нормалност?) и ИД, че да ни върнат нас всички на земята, в която от както я има, оръжието определя граници и политики.

Жанна Д'Арк или Хуанна дел Арко ( Juana del Arco) - Жана със или от лъка - (Стрелец със лък - аркеро /Arquero/)
Самото име подсказва какъв е човека.

А, че Германия няма филми като тези, с които завършваш постинга, може и да е в неин интерес. Историците, а и вече не само историците се дразнят от неточностите, защото някои от тях са груби, но това не е най-лошо (художественото творчество си е художествено творчество; историята - история и не всичко може да е точно, а понякога нарочно се преиначават събитията в името на внушението), но лошо е, че представите, които създават подобни филми са често много инфантилни. Учудващо е, но "Хан Аспарух", който е писан все пак от историк е на границата на тази инфантилност. Като деца много му се радвахме, но сега ми иде много смешен. А за холивудските...по-добре да не казвам нищо, че не ми отива ролята на хейтър. А Германия...без Кант ли, без Хегел ли, без Ницше ли може светът да си представи съвременната философия? Може ли без Гьоте светът да си представи поезията? Без Шлиман археологията? Поздрави, Тигре!