
Прочетен: 44155 Коментари: 80 Гласове:
Последна промяна: 18.12.2012 10:31


МОЛЯ, ВИЖТЕ ПИСМАТА НАЗАД В ПОСТИНГА!
НАПИСАНИ ПРЕДИ 60 ГОДИНИ – ИСТИНИ СЯКАШ ДНЕС!
ЛИЧНО ЗА МЕН ТОЗИ НЯМАШЕ РАВЕН - RUHE IN FRIEDEN!
(1).jpg)
За Пайпер е писано много и различно!
На български, като книга е преведено – нищо!
Този ми постинг ще е различен от поредицата ми за германски героизъм!
Той – агресивен, знаещ, можещ, с опит, жесток, хитър и дори коварен, високомерен, безумен – всъщност храбър до отказ, с шанс, но и с тежка съдба! Любящ с жената, мил с децата. Почти перфектен (нека не отказваме съвършенството Богу, приписвайки го человечески ;) Въобще един от мъжете, които вече средата не прави и от мъжете, които жените вече не раждат! Ако друг народ имаше герои като този - би направил филми за тях, паметници, учебници и книги - но германците не! Такива всъщност няма - аз мелеза, братовчедка по кръв 100 гер но в южна Африка, българските ми познати - дами (особено две) и мъже, със сигурност полуавстриеца от Варна - сме повече германци от днешните безродници! Няма по-велик народ в миналото ипо-жалък днес от "германския"! С такива титани като Пайпер и добавяйки Левски, балканджи Йово (без значение фантазен) може да играеш "на шамари" с Господ (простете безвкусната шега)! И да гледаш света от високо!
ПАЙПЕР – РАНЯВАН/ТРАВМИРАН 9 ПЪТИ!
1. Фрагмент тук му казват осколка от граната заседнала в тилната област 1940
2. Фрагмент от граната в лявото бедро 1944
3. Фрагмент от граната в дясното коляно 1941
4. Фрагмент от граната заседнал в лявото бедро 1944
5. Разкъсни рани 1941
6. Куршумен пробив в лявата предмищница 1944
7. Сътресение на мозъка 1941
8. Сътресение на мозъка 1945
9. Холерно заболяване с последваща повреда на паренхимите 1944
Пайпер НЕ Е член на нсдап и НИКОГА не става нацист, войник – да!
Пайпер се отказва от ФРГ след войната – това е МЕНТЕ „германия”!
Пайпер обича и спасява болната си от РАК на кръвта съпруга!
Юношата "бледен" вече възмъжава и свирепее
Пайпер с двама братя самоубийци.
Пайпер с баща Валдемар воювал ПСВ като диверсант в Африка при Летоу-Форбек (за малцина военни на ниво по света това име казва много).
Пайпер, който отказал топлата и удобна служба на химмлеров (!) адютант и пожелал да се бие на фронта.
ПОГЛЕДА ... !!!
- Пайпер лично „спира” съветски танк като разстрелва водача му със смъртоносен изстрел в амбразурата пред подчинени споменавайки, че с това биха си гарантирали железен кръст.
- Пайпер, който лично повежда бойна група и измъква 320-а пехотна дивизия от руско обкръжение, избивайки по пътя си съветски заслони, превземайки два моста, спасявайки 1 500 германски ранени, губейки само 1 бтр и нито един войник, но не само това – за да евакуира тежката техника и танкове (след като спасените преминават) провежда „на своя глава” 8-километров „марш” в съветския тил намирайки мост за преминаване (без това да се изисква в заповедта му – достатъчно е било спасението на ранените и преминали от 320 пд).
- Пайпер, този път в екип с други двама култови Курт „Панцер” Майер и Макс Вюнше изтребва няколко съветски колони край Ефремово в харковската зима 1943г., после отразява няколко еднотипни и малоумни руски атаки полегнали и окървили снега.
- Пайпер, когото винят за избиване на италиански войници (в бой!), до 34 мирни жители в Бове, на - спори се - от 88 до 120 американски военнопленници край Малмеди (сред тях сенаторски син и друг на индустриалец).
- Пайпер, който в Ардените е блестящ (със само един пропуск при мост за няколко часа решаващи), а е блестящ защото при Хонсфелд ликвидира или овладява 15 амер. пто, 50 бронемашини и 80 камиона, край Бюллинген и на полосата до Моршнек унищожава 12 амер. самолета на земята, придобива 200 тона гсм... при Боние разпръсква няколко американски колона и пленяват 1 650 американци! Когато след няколко дни горивото свършва, германците не подкрепят групата на Пайпер забила се дълбоко сред съюзниците, той е принуден да унищожи обездвиженета си техника и да си пробие път назад – боя за илизане през Ла Глез е също блестящо проведен – от 800 германци към 770 достигат германските позиции, съюзническите загуби отново са повече!
- После пак срещу руснаците при Балатон – пробива си път напред със своята бойна група изминавайки 72 км повече и пред всички други сс-части!
... НО ПОСТИНГА ЩЕ Е ЗА ДРУГО – ПАЙПЕР КАТО МЪЖ И ЧОВЕК...
(2).jpg)
(1).jpg)
МЪЖ – Пайпер след войната
За престъпните разпити на които е подложен, процеса-фарс, който го осъжда и писмата, които пише и са поместени в КНИГАТА НА ХАУССЕР, но ги НЯМА в бгизданието (неизвестно защо – питал съм издателството с мейл – отговор не получих).
След войната Пайпер е съден:
Бой и глад и жажда, по определени части от тялото, с разл. „пособия” - той не се пречупва
Без сън, с осветление и сирени в различни часове от денонощието – той не се пречупва
Заплахи за неговия живот и семейството му – той не се пречупва
Шантаж, че съратниците му са предали него спасявайки себе си – той не се пречупва
Отнемане купоните на семейството и близките му – той не се пречупва
Затваряне в камерата на смъртниците, нито дума месеци с човек – той не се пречупва
ИМИТАЦИЯ НА ПРОИЗНЕСЕНА ПРИСЪДА – той не се пречупва
ИМИТАЦИЯ НА ОБЕСВАНЕТО МУ – ДО БЕЗСЪЗНАНИЕ И ПРИМКА – той не се пречупва
Вкарване на фалшив приятел, дори на „свещенник” при Пайпер – той не се пречупва
Вкарване в камера нагрята до 80 градуса – Пайпер успява да разбие касата на прозореца и да се спаси дишайки през него забил лице – той не се пречупва
Когато го заплашват, че за пореден път ще бъде изтезаван лично от разследващия Пърл – Пайпер му казва – „Мислех Ви за по-кадърен психолог, нима мислите, че съм податлив материал за подобни заплахи?” – усмихвайки се на американеца.
И ВСИЧКО ТОВА ЗА ДА ПРИЗНАЕ И ПОДПИШЕ „СОБСТВЕНО ПРИЗНАНИЕ” ПРОДИКТУВАНО, А СЛЕД ТОВА И НАПИСАНО ОТ СЪДЕЩИТЕ ГО! „Пречупва” се, когато заплашват да ликвидират живота на няколко от подчинениете мутогава 16-годишни германски войничета – заради тях той е готов да поеме вина каквато никога не е имал, за деяния неизвършени от него край Малмеди!
..........
След войната Пайпер е съден за избиването на амер. POW като желаят да препишат това на негова заповед. Такава той не е издавал, а подобни заповеди е имало бол в армиите на съюзниците (примерно тази в 328 амер пп – „СС и диверсанти в плен да не се вземат. Разстрел на място!”).
Следствието се води от полковник Розенфелд и 1-и лейтенант Пърл – двамата евреи, като последния преди войната работи като адвокат във Виена пряко свързан с ционисткото движение в Австрия.
На пътя им застава подполковник Уилям Евъретт младши, който успява да опровергае първия процес, той да бъде обявен за нищожен, а самия Евъретт води разследванията си с лични средства. В помощ му идва америаканския полковник Хел Мак-Каун, през войната заловен от Пайпер – пощаден, заедно с група амер. пленници и дори оставен да напусне плен и ако има доблест да докара лекарства за американците останали в плен по уговорка със самия Пайпер – американеца спазва думата, а Пайпер го освобождава с 300 пленници по-късно! КАК Е ОПРАВДАН ПАЙПЕР, КАК ПЪРВИЯ ПРОЦЕС Е ПРИЗНАТ ЗА ПОЗОРЕН ОТ И ЗА АМЕРИКАНСКОТО ПРАВОСЪДИЕ Е КАКТО СЕ КАЗВА – ДРУГА И ДЪЛГА ИСТОРИЯ, описана подробно в няколко книги!
След 10 години затвор в Ландсберг на Лех Пайпер, 1956г. постъпва на работа в Порше – първо мие автомобили, после дилър-продавач, а след това е включен в управленския екип, накрая става началник отдел! На 26 януари 1958г. Отпада задължението два пъти в месеца да се „отчита” в полицията. 1961г. Порше разтрогва договора си с него, след кампанията на „германските вестници” против Пайпер... Намира си работа при Макс Моритц дилър към Фолксваген, Пайпер скоро става рекламен агент и успешен продавач – уволнен и оттам след втора офанзива по вестниците. 1968г. Италия изисква предаването на Пайпер на съд за случая в Бове – съд в Щуттгарт не намира основателни доказателства и не го предава на италианците (да не повярваш – имало германски съд за миг). Оказал се в „ОБЩЕСТВО ОТ МОШЕНИЦИ” както сам нарича ФРГ, Пайпер напуска страната и се установява във Франция за което МУ ПОМАГА ФРАНЦУЗИНА ГОТИЕ – спасен през войната от самия Пайпер френски пленник, сега му връща добрината! Пайпер живее 16 години спокоен живот в селцето Траве край Весул департамент Горна Сена до момента в който на 22 юни 1976г. левашкия вестник Хуйманите (Л’Юманите) излиза със заглавие „Какво прави този нацист във Франция”. Започва раздаване на листовки в Траве, прииждат комунисти от цяла Франция, а Пайпер се погрижва болната му от рак жена, двете му дъщери (Елке и Зилке) и сина му (Хинрих) да се евакуират въпреки трудностите и протестите им. Отказва и не замесва в ставащото съседа си – също бивш сс Ервин Кетелхут притежател на мелница да го скрие през ноща в своя имот – Пайпер решава да защитава дома който е построил със свои средства във Франция. През ноща към 23.00 се чуват изстрели като първия е на Пайпер във въздуха... след това „всичко е мистерия”... Къщата е изгорена, Пайпер намерен с отрязани ръце и крака, избодени очи – френската полиция не води разследване, което е скандално, за убийството се появяват версии: убит от комунисти, убит от евреи в „ескадроните на смъртта” и дори, че Пайпер подхвърля чужд труп и преминава нелегално границите. След случая сина му Хинрих прекъсва образованието си в Германия и емигрира в САЩ, както баща му години преди това декларативно се отказва от германското си „гражданство”!
Години преди смъртта си Пайпер казва пред Чарлз Уитинг на интервю във Франция: „Аз седя на буре с барут, Еллис, Кемпнер и Визентал – всички те се опитваха да ме осъдят. Един ден все някой от тях ще ми измисли още едно „престъпление” и тогава бурето ще експлоадира. И всичко ще бъде свършено.”
.jpg)
ЧОВЕК – писмата на Пайпер от затвора – превеждам пасажи:
„В монашеска килия на своето свито легло седи военнопрестъпник. На вратата пише „До живот”, а в календара е октомври 1952г. Печката къкри, паяк търси места за зимуване в дупките, а есенен вятър блъска по решетката и прозореца нависоко.
Тринайсет години съпружество отдалеко, пета година на осъдения на смърт очаквайки може би изпълнение на присъдата празнува своя рожден ден, осма година в каторжен затвор...”
„Нашата родина ни научи да владеем оръжие. Да умеем предателство никой не ни учеше. Ние довчерашните елитни войници, сега стояхме сами, презирани от всички, заобикалняи от всеки, като хлапета за бой обкръжени от кръвожадна тълпа.”
„Недоверие, съмнение и духовен нихилизъм замениха камерадшафта. Всеки сочеше кривиците на другия, но не виждаше своите недостойнства. Хомо вулгарикус откъсна веригата на воля. Примитивни инстинкти тържестваха, тъпчеха всичко с чудна радост от саморазрушение и себеотричане. Глада гонеше всеки и човешкото достойнство се сгъна, преви и падна под него. Благородна традиция, гордост и устойчивост падаха под фаса на земята. „
„Какво е това свободата, разбираш когато се лишиш от нея.”
„23 кубически сантиметра въздух позволени за всеки за дишане. В тях концентрираш всичкото „АЗ” от главата до края на пръстите ти.”
„Юмруците постепенно се разтвориха и отпуснаха слаби, съпротивата стихна, остана само болката за любимите и гнева към провидението лишило ни от честен куршум и край. Учехме се да живеем в полусенки и ъгли....”
„Но бяхме млади и все още енергични. Крещяхме „Германия!” дори да не чувахме ехо. Играехме шах през стените, говорихме с потъпващи палци и дори писахме собствените си некролози с ирония и цинизъм. После и от това се уморихме, овесихме на бесилото и надеждата, станахме несправедливи един към друг и озлобени.”
„Когато живота тече зад решетки е сложно да останеш справедлив и човек. В безсилна ярост тресяхме веригите си, чувствахме как силите ни напускат, а смелостта ни старее. Постепенно всичко утихна.”
„Започнахме да измерваме времето по... бръснене, хранене...”
„Узнахме, че сме служили в престъпна организация, поток кал се изля върху нас от безброй мемуарна и разобличаваща „ни” литература от военачалници и дипломати, които сякаш са работили против нашето отечество. Да се почувстваш като тримата Деций Мус.” (Трима римски консули – дядо, баща и син, доброволно приели смъртта, но с цената на нея извоювали победа на римските легиони.)
„ЕДИНСТВЕНАТА КОНСТАНТА В ТОЗИ ХАОС БЕШЕ МЪЛЧАЛИВИЯ ГЕРОИЗЪМ НА НАШИТЕ ЖЕНИ И МАЙКИ.”
„И всичко сякаш се промени.
Най-верните синове на Германия явно живееха в най-малките къщи и хижи.
Сляп от войната радист живеещ в мазе събираше дрехи за своя осъден командир. Войник с ампутиран крак протягаше ръка и даваше помощ покрай затовра. Безсмислените времена отново почнах да придобиват смисъл!”
„Камеради – нека заровим цялата злоба събрана по пътя.
Историята ще съди по-справедливо вместо нашите заслепени от злоба съвременници.”
(Тук е сгрешил – днес отново няма и няма да има за вас държавно признание и поклон)
„Хванете лъжата за гърлото, разбийте лицето на клеветата, помагайте на своите съседи и на вдовиците на войниците.”
„През войната нашите велики дивизии бяха непоклатими в най-кризисни ситуации. Надзирателите от всички страни знаят нашия стоицизъм. Нека нашите деца кажат един ден, че в нещастие ние достойно срещнахме съдбата си и дори в затвора внасяхме своята лепта. Аз приветствам всеки, който дори в тъмницата не загуби своята свобода!”
Ландсберг, 15 октомври 1952г. Йохен Пайпер
... и години след това:
„Аз излязох във вътрешна емиграция. Правителството да прави каквото ще. Германия ли? Не ме разсмивайте!”
.jpg)
И ТОЗИ ВЕЛИК НИКОГА НЕ Е НАПИСАЛ КНИГА - ЯД МЕ Е БИЛО И ВИНАГИ ЩЕ МЕ Е!
С ТАКИВА ЩУРМУВАШ КОСМОСА, НЕ ЗЕМЯТА! - шега или не...
С ТАКЪВ ДА СЛУЖИШ, НА ТЕБ ДА СЛУЖИ И ДА СЕ ПРОБВАШ ДОРИ СРЕЩУ!
Препоръчвам част от книгите, в сайта Amazon:
1. Patrick Agte - Jochen Peiper: Kommandeur Panzerregiment Leibstandarte – обемиста, детайлна, автор – германец, същия писал в два тома биография и на Михаел Виттманн
2. Michael Reynolds – The Devil’s Adjutant – също сериозна книга, в края със „завещанието” на Пайпер или по-скоро с посланието му преди и предполагайки смъртта си – насилствена във Франция 1976г.
3. Чарлс Уайтинг на английски и руски Massacre at Malmedy/Битва в Арденнах
Тагове:
Паулус женен за румънска аристократка, наистина жена на място със синове, които Паулус избира да не вижда - те и жена му остават във ФРГ, а Паулус в ГДР!
...
За разлика от Паулус - ФЕРДИНАНД ШЬОРНЕР ГЕНЕРАЛ ФЕЛД-МАРШАЛ СЕ БИЕ С РУСНАЦИТЕ ДО 15 МАЙ, МИНАВА МНОГОДИШЕН ПЛЕН, ПОБОИЩА, ЗАПЛАХИ, ПОСЛЕ МЕКОТО - ПРЕДЛАГАТ МУ ТОПЛА СЛУЖБА В ГДР - ТОЙ ОТКАЗВА - ВРЪЩА СЕ ВЪВ ФРГ!
ТАМ ЖИВЕЕ В НЕМОТИЯ БЕЗ ПЕНСИЯ - ДЪРЖАВАТ ГО ЛИШАВА - НЕГО - ФЕЛДМАРШАЛА БАВАРЕЦ
ЖИВЕЕ С ПОДАЯНИЯ ОТ СВОИТЕ БИВШИ ВОЙНИЦИ В ЕДНОСТАЙНА КВАРТИРА!
УМИРА В НИЩЕТА И НЕ СЕ ПРЕЧУПВА!
НА ПОГРЕБЕНИЕТО МУ Е ЗАБРАНЕНО ДА ХОДЯТ ГЕРМАНЦИ ОТ БУНДЕСВЕЕРА - ЕДИН ОБАЧЕ ОТИВА И КАЗВА, ЧЕ НИКАКВА СЛУЖБА И ЗАПОВЕД НЕМОЖЕ ДА МУ ПОПРЕЧИ ДА СЕ ПОКЛОНИ ПРЕД ВЕЛИЧИЕТО НА СМЪРТТА!
Утре ще видя кой беше пича казал тези думи, рискувал службата си и почел величието на вечната като живота - смърт!
А ПАУЛУС КАКТО КАЗАХ Е .УТКА!
- не реагира бързо и адеквеатно
- чупи се психически под напрежение
- не взема бързи и крайни решения
- не проявява характер в няколко решаващи момента
- не разсъждава като полеви 'бияч" - ВОЙНАТА ИЗИСКВА ЧЕРНО И БЯЛО, КРАЙНО БЕЗ ПОЛУТОНОВЕ - ТАКА Е В БОЙ
- разсъжденията и колебанията са след бой, тогава черното и бялото имат нюанси
- качествения военен има и двете - щабното с анализа и полевото с драката
Както казах Паулус е .утка - прощавай, че обиждай прекрасния дамски полов орган, Паулито дори не е утка.
Паулус има един образ, един подход, няма крайност с врага и очарование и плъзгане с жената (собствената му дори и проблемите с нея).
Човека няма инстинкт и усет, това не се учи!
Крайностите ги можеш или не - всеки знае това от опит мисля.
17.12.2012 08:05
- не реагира бързо и адеквеатно
- чупи се психически под напрежение
- не взема бързи и крайни решения
- не проявява характер в няколко решаващи момента
- не разсъждава като полеви 'бияч" - ВОЙНАТА ИЗИСКВА ЧЕРНО И БЯЛО, КРАЙНО БЕЗ ПОЛУТОНОВЕ - ТАКА Е В БОЙ
- разсъжденията и колебанията са след бой, тогава черното и бялото имат нюанси
- качествения военен има и двете - щабното с анализа и полевото с драката
Както казах Паулус е .утка - прощавай, че обиждай прекрасния дамски полов орган, Паулито дори не е утка.
Паулус има един образ, един подход, няма крайност с врага и очарование и плъзгане с жената (собствената му дори и проблемите с нея).
Човека няма инстинкт и усет, това не се учи!
Крайностите ги можеш или не - всеки знае това от опит мисля.
- Ако си стигнал до тези изводи по умозрителен път - Удивително !?
- Ако го знаеш от личен опит ! - Чест и почитание !!
Това, което си написал - съм го научил от живота ми, като полицай ! - поради това още веднъж ! - Чест и почитания !!
от Гет - офицер от кариерата
Ландсберг, 15 октомври 1952г. Йохен Пайпер
17.12.2012 13:17
За постинга:
Всяка държава има своите "пайпери" Не са единични случаите на хора живели години с шарпнели , куршуми в гърди, глава и други части от тялото. Баща ми имаше колега/руснак/ който четри пъти е бил свалян, а най малко три ранявания са били несъвместими с живота. Съобщиха ни, че миналата година /на 90 години/ си отишъл задавяйки се с пирог!?
Теб те боли/разбираемо е/ , че няма филми, книги, представления които да отразяват героизъма на войниците на Германия през последните две войни. Такава е съдбата на победените страни. Не знам историята на Пайпер, но от това което ти пишеш той е бил фанатичен войник на третия Райх. Как да го аплодират, без да аплодират Хитлер приятелю. Фюрерът и без това живее в главите на много хиляди по света? А и нужно ли е да възхваляваме непрекъснато герои от войните?
Защо минаги помним този който е клал и много малко този който е градил. Колко са българите които знаят за Петър първи, а той 30 години не е водил война. Това е мисля си прецедент световен в онези години. Хората са се раждали, живяли, множили и никой не е отивал в безмислен курбан. И сега малко за магистрали:)))
Познавах донякъде генерал Винаров. Той беше герой и на СССР и на НРБ. Беше кавалер на много отличия. Най вече обаче си се кефеше на ордена на труда който получи като шеф на управление Пътища. Може да се каже, че това беше човека под чието управление бе изградена ифраструктурата на Б-я. Изградиха се десетки хиляди км под негово управление/махнаха го от войската защото брат му застреля съпругата си рускиня и дъщеря на високопоставен там/ без лентичка да среже:) Та той смяташе годините си на военен за загубен период от живота му.
Това пожелание или призив мисля сеосъществява в следвоенна Европа и до днес - къде честно, къде лицемерно, къде за някои повече, за други по-малко.
До висока или голяма степен съм съгласен и с теб!
Убийството продиктувано от каквито и да е мотиви или за друг идеали (?!) е грях според много религии, според мен античовешко и престъпно (изключвайки случая да защитиш теб и близките ти, но често и онова наричано общество и родина).
В случая качествата на този като войскар ме впечатляват и дори могат да водят всеки военен.
Мисля, че си пропуснала споменавайки сс и нквд, да посочим съюзническите командоси - те достойно се нареждат до упоменатите, защото и командосите почти винаги са били главорези още през ВСВ!
САМО ГЛУПАК БИ ИЗБРАЛ ДОБРА ВОЙНА ПРЕД НАЙ-ЛОШИЯ МИР!
За това съм и съгласен с настроението и смисъла на коментара ти.
10:22
- Ако си стигнал до тези изводи по умозрителен път - Удивително !?
- Ако го знаеш от личен опит ! - Чест и почитание !!
Това, което си написал - съм го научил от живота ми, като полицай ! - поради това още веднъж ! - Чест и почитания !!
от Гет - офицер от кариерата
...
Благодаря Гет!
Ти си вероятно единствения бивш полицай от блога, който уважавам (не винаги може да съм показвал и изразявал). Често към други с право или без право имам съмнения.
Перфектен коментар и благодаря, няма дума за добавяне дори!
От бел. 2 си вадя заключения дали в крайна сметка, фон -мон или там какъвто и да е Паулус не е сталински или чърчилов агент, подобно на мазния елин Канарис (в България фемлито Канарис е познато под името Канариеви) и дали с набутването на цели две армии в един град не си е плачел за обкръжение и спукване на бой по фланговете заети от бедните румънци, италианци и унгарци, които разполагали със жалки количества противотанкова и танкова техника непригодна за бой с купищата Т-34 , които се изливат върху тях >???
Ландсберг, 15 октомври 1952г. Йохен Пайпер
Искрено се надявам поне в Европа войни да няма - времето и насилието предизвикват изрода и героя, а истината е, че понякога това е комбинация от двете!
Всъщност рядко съм патриот по-скоро или по-често си позволявам да пиша на пръв поглед несъгласни или "бунтарски срещу статуквото" постинги - просто част от темите ми явно са в такава "посока".
Благодаря за краткия, но категоричен и ясен коментар!
За непочтените си хора може би си докрай прав, макар нашето време да има и други "измерения". Интернета ни позволява една свобода, която епохите преди нас мисля никога не са имали, отделно и манипулация на която сме подложени, а те не!
Аз ценя в теб (независимо от различните ни често позиции) това, че имаш за теб кауза и я преследваш - това намирам за общо, същностно и уважително между нас, а то е определящо.
За постинга:
Всяка държава има своите "пайпери" Не са единични случаите на хора живели години с шарпнели , куршуми в гърди, глава и други части от тялото. Баща ми имаше колега/руснак/ който четри пъти е бил свалян, а най малко три ранявания са били несъвместими с живота. Съобщиха ни, че миналата година /на 90 години/ си отишъл задавяйки се с пирог!?
Теб те боли/разбираемо е/ , че няма филми, книги, представления които да отразяват героизъма на войниците на Германия през последните две войни. Такава е съдбата на победените страни. Не знам историята на Пайпер, но от това което ти пишеш той е бил фанатичен войник на третия Райх. Как да го аплодират, без да аплодират Хитлер приятелю. Фюрерът и без това живее в главите на много хиляди по света? А и нужно ли е да възхваляваме непрекъснато герои от войните?
Защо минаги помним този който е клал и много малко този който е градил. Колко са българите които знаят за Петър първи, а той 30 години не е водил война. Това е мисля си прецедент световен в онези години. Хората са се раждали, живяли, множили и никой не е отивал в безмислен курбан. И сега малко за магистрали:)))
Познавах донякъде генерал Винаров. Той беше герой и на СССР и на НРБ. Беше кавалер на много отличия. Най вече обаче си се кефеше на ордена на труда който получи като шеф на управление Пътища. Може да се каже, че това беше човека под чието управление бе изградена ифраструктурата на Б-я. Изградиха се десетки хиляди км под негово управление/махнаха го от войската защото брат му застреля съпругата си рускиня и дъщеря на високопоставен там/ без лентичка да среже:) Та той смяташе годините си на военен за загубен период от живота му.
ПЪРВИЯ ТИ АБЗАЦ ЩЕ ЗАПОМНЯ!
Рядко съм получавал толкова точна и желана от мен оценка!
Колкото до второто - аз не бих писал с такъв патос, хъс и на моменти прекалена жестокост в инфото примерно по отношение на руснаците! не бих писал ако Германия беше като победителите над нея.
Ако тя имаше своите филми и признание аз нямаше да пиша толкова и такива постинги. Вътрешно в мен аз не "звуча" като в постингите ми!
От коментара ти разбирам, че явно баща ти е още жив - дай Боже и още! Колкото до руснака - поживял си е премното човека и това е хубаво, хапнал е и от любимия пирог на тия години! Подсетих се и книгата Повест за истинския човек или как беше - мисля за Мересиев с дървените крака или нещо подобно...
Дори съдят за неизпълнението на тази клетва ;)
Понякога - на място - разстрел в ония времена.
Е знаеш разбира се моето отношение към Левски и компания, например (то обаче не променя качествата на характерите им, като национални типажи аз също ги харесвам, просто са използвани неправилно и в грешната посока)- но това е болест на младостта им и трябва да се прощава.
Поздрави!
Натюрел-а не е български, а световен - присъщ на различни хора, не бих написал порода по цял свят и през цялата наша история - с добро и лошо!
За приликата със СПИСАРЕВСКИ съм съгласен с теб, на мен също ми мина през ум, докато правех постинга, дори в погледа на Спаич-а.
Дори се колебнаех след балканджи йово да напиша ли Дрангов - него съм го цитирал и постнал със снимка в мой предишен постинг, имам му и книжката, както предполагам и ти!
Поклон пред всички герои без значение националност с тази "уговорка", че за германските официално и държавно признание почти и истина няма - а щом това е факт аз и ти и други като нас колкото ни позволяват "силичките" ще пишем, говорим и ще сочим тези велики, които през ВСВ като умение нямаха равни.
От бел. 2 си вадя заключения дали в крайна сметка, фон -мон или там какъвто и да е Паулус не е сталински или чърчилов агент, подобно на мазния елин Канарис (в България фемлито Канарис е познато под името Канариеви) и дали с набутването на цели две армии в един град не си е плачел за обкръжение и спукване на бой по фланговете заети от бедните румънци, италианци и унгарци, които разполагали със жалки количества противотанкова и танкова техника непригодна за бой с купищата Т-34 , които се изливат върху тях >???
За Канарис от теб чувам, не съм в дълбочина запознат с него или произхода му защото "бачка" на тихия фронт, а преките ми интереси на да го наречем същинския фронт.
За Канарис не бих се учудил ако написаното от теб е истинно - подхожда му на адмирала и "мазното" и проанглийското!
За Сталинград няма да се съглася с теб - това е категорична руско-съветска победа и изпълнение, разбира се в загуби руснаците преди години признаха, за вероятно реалните свои които през кампаниите 42-43 в донските степи, кавказ и сталинград отново надвишават германските.
Иначе казано - Паулус за мен не е бил нечий "агент", нито засега има доказателства за това, а победата на руснаците е абсолютно тяхно дело и постижение.
Не винаги положително коментирам в тявоя блог и чест ти прави положителното отношение към мен и темите ми - имам да ти връщам жеста!
да стигне навсякъде,така че да си опичаме акъла дали да се опълчваме на нейните мошеничества,или да си мълчим. Затова ще трябва да си замълчим :))
Казваш,че жените вече не раждат такива Мъже.Не раждат,защото се събират не с Мъже,а с безродници.Но е видно,че майка ти е направила верния избор!
Благодаря,че възкресяваш паметта на Великите войни!
Винаги пишеш с толкова жар и вдъхновение!Не спирай да публикуваш,защото много ще ми липсват тези истории.
да стигне навсякъде,така че да си опичаме акъла дали да се опълчваме на нейните мошеничества,или да си мълчим. Затова ще трябва да си замълчим :))
Версии различни, но е факт, че тялото му е намерено разчленено и очите избодени, абсурдно е, че френската полиция, въпреки протестите, молбите и надлежно опитаните процедури от близките на Пайпер първо не провежда разследване което е вероятно световен прецедент, второ не дава заключение след като все пак "обследва" местопрестъплението и дори "няма" престъпление...
Едва ли е имало различно от това време. Но пред подобни като на Пайпер характери и отстояване се застава в безмълвие. Пред "мъжете, които вече средата не прави, и от мъжете, които жените вече не раждат!"
В този смисъл приемам и постинга – фактологичен, за да застанем с автора му в почест…
17.12.2012 17:13
Истина е обаче, че към СС са били и охранителните части в концлагерите, "зондер-командите", които именно хвърлят сянка върху хитлеровата гвардия. Но малцина знаят, че в СС е имало и няколко еврейски полка (според някои автори - около 150 хиляди души), именно сред охраната на концлагерите. Например, известно е също, че когато в Израел осъждат на смърт коменданта на Освиенцим Рудолф Айхман през 1962 г. (отвлечен преди това от Аржентина), той казва с горчив присмех: "Е, и сега какво? Ще убиете още един евреин".
Създаването, структурата, функциите и моралният кодекс на СС са разгледани доста добре в "Черният орден SS" на С. Кормилицин - мисля, че всеки, който се интересува от темата, може да я намери по книжарниците.
Въпреки широко разпространеното схващане за „безмислеността” на Втората световна война, тя, както и всеки друг исторически или природен феномен, си има своите основания, причини, смисъл и функция. Според мен историческата роля на тази война бе да послужи за премахване на едно ретроградно явление, което столетия наред определяше политико-икономическите отношения в глобален мащаб. Става въпрос за колониалната система, наложена от няколко европейски държави, доминиращи от векове над огромна част от планетата. В това няма нищо неестествено, разбира се. Просто тези народи имаха потенциала да управляват света. Но в крайна сметка всяко нещо си има край и нищо не е вечно. Така и колониалните порядки трябваше да отстъпят на новия по-прогресивен ред.
Колониалните отношения бяха крайно несправедливи и нехуманни, превръщайки стотици милиони души в слуги на няколко европейски държави, но също и спъваха нормалните икономически контакти и глобалния търговски оборот, а от там и световния прогрес. Колониализмът позволяваше концентрирането на световните природни и финансови ресурси в ръцете на малцина, и по този начин възпрепятстваше неограничената циркулация на стоки, суровини, идеи и капитали. Това доведе до чудовищен дисбаланс в националните богатства, обричайки на перманентна бедност огромни маси от планетарното население, и създаде предпоставки за крайно изостряне на противоречията и радикализиране на онеправданите. Народи, на чиято територия на обитание се намираха огромни количества суровини, проживяваха в крайна нищета, защото богатствата им биваха източвани от колониалните империи, а самото население бе подлагано на безжалостна експлоатация.
продължение в следващия коментар
Национал-социализмът имаше своите дълбоки предпоставки, и те въобще не бива да се търсят само в тесните рамки на немското общество, което след Първата световна война бе поставено от победителите на много тежки изпитания без перспектива за повишаване на критично ниското жизнено равнище. Естественото следствие от несправедливостите, извършени спрямо германската нация във Версайската работилница на новото европейско статукво, от маргинализирането и превръщането на немския народ, известен с невероятния си интелектуален потенциал, в треторазрядно общество, от колосалните тежести и вина, стоварени върху му, бе появата на силни антагонистични настроения, чийто изразител бе Адолф Хитлер. Така че генезисът на тези социални явления се намира далеч извън границите на германския райх и трябва да се търси в контекста на обективните политико-икономически условия в тогавашния световен ред.
А Втората световна война трябваше да положи началото на края на колониалната система и да създаде условия за нови политически и икономически отношения, които да благоприятстват развитието на световната икономика. Не случайно след разпадането на колониализма стана възможно свободното движение на стоки и капитали и много народи получиха възможност да се възползват от собствените си природни ресурси (които до тогава бяха в ръцете на колониалистите) според възможностите си. Не е случайно и това, че едва след разпадането на колониалния ред станаха възможни и икономическия просперитет, общественото благоденствие и повишаването на жизнения стандарт на европейските народи, от което спечелиха и много други народи по света.
продължава
Разбира се, нещата не са идеални и ние винаги трябва да бъдем бдителни, а това, освен всичко друго, означава и правилно да разчитаме историята и да се поучим от нейните уроци. Един от тези уроци е, че Втората световна война беше съвсем естествено и логично явление, макар и твърде трагично, чиято роля бе да премахне стария и да освободи място за новия ред, който вероятно също предстои да бъде детрониран. И ако не си учим уроците, това също ще стане чрез война.
Подобен образ беше добре пресъздаден от Брад Пит в "Троя".
Обаче това че не е бил член на НСДАП, не означава, че не е бил нацист. Приемането в СС преди войната и в първите военни години е практически същото. Дори в НСДАП са влизали хора повлечени от течението, а в СС, поне отначало, това е било до голяма степен невъзможно.
Но към СС е имало чуждестранни подразделения, напр. полкът "Бранденбург", албанската дивизия "Скендербег", подразделения от кавказци, дори мисля, че цяла мюсюлманска дивизия. Кормилицин посочва дори една индийска рота, разквартирувана в Берлин, която е изпълнявала предимно парадни функции с екзотични униформи и маниери. Разбира се, това са "странични" части, които имат само далечно отношение към основния състав и функции на СС.
Mоже да се говори за еврейски колаборационизъм, но той е бил повече принудителен, като още едно средство за оцеляване.
Едва ли е имало различно от това време. Но пред подобни като на Пайпер характери и отстояване се застава в безмълвие. Пред "мъжете, които вече средата не прави, и от мъжете, които жените вече не раждат!"
В този смисъл приемам и постинга – фактологичен, за да застанем с автора му в почест…
Какво да напиша след подобен коментар...
Освен излишния детайл, че в почест без оръжие и неуниформени ще пропуснем да застанем, но почит може да отдадем.
Всъщност възможността Пайпер почти винаги да води изключителни професионалисти, фанатици, един продукт без равен в света по онова време заедно с голяма "доза" шанс, негов усет и инстинкт.
Ако пообера "тук-там" патоса, ако спомена и няколко стълкновения в Ардените които по независещи от Пайпер причини не са толкова белстящи, както и един негов пропуск, който всъщност не е пропуск ;) защото не е баба Ванга, че срещу него в една нощ няма заслон, а на сутринта ще има позиция...
Иначе казано "нещата" не винаги са толкова блестящи, зависищ от хората с теб и срещу теб, и в случая този е разполагал с качество срещу некачествено количество.
Не става дума за супемен и ти добре знаеш това, нещата са обясними, вярно и с надскачането на себе си, мига, полулудостта и подвига - има го и това в кулминация и колизия!
За великолепния комплимент, който ме изненада - БЛАГОДАРЯ СЪРДЕЧНО - оригинален и наистина издигащ ;)
За историята си както права, така и не напълно или до край права.
Книги за този и такива като него има, писали са се след войната, пишат се и сега и тези книги са абсолютни бестселъри сред тесния кръг хора на ниво - това е разликата - признанието Пайпер и компания го имат, но в специализираната литература, там други не са равни на признанието към германците. Абсолютно всички знаещи пишат и сочат германците на върха като умение, но това за масите и историята в училище не се учи, на филми не се прави. Тамо е заровено кучето.
ОТ ДОСТОЙНИЯТ ВОИН !
А национализмът е достойнството, че принадлежиш на народа си.
Няма ли национализъм, няма достойнство, няма нация !
Има ЕЛЕКТОРАЛНА МАСА.
Бъди здрав !!!
Абсолютен афоризъм - това за нямането на стойности, но наличието на електорална маса... КАТЕГОРИЧЕН АФОРИЗЪМ, ако е твой - перфектен е и го ползвай!
Колкото до първата оценка с главни букви - ако бях юноша щях да се изчервя и мисля, че едва ли заслужавам и тези бомбастични думи - въобще за два дни получих доста задължаващи и бих казал прекрасни оценки, които не заслужавам напълно и до край, НО БЛАГОДАРЯ!
Тези твои съждения мисля и в разгворо не си споделял.
Мисля, че няма да ги споделя напълно или поне сега не ги споделям до край, но пък не съм чул аргументацията, макар ти да я посочваш в някаква степен в коментарите ти.
За колониалната система, за придобвиките и стандарта след войнатам, за концентрацията на капитал, средства за производство, пазари и пътища вкл. морски си абсолютно прав, там спор няма като се замисля.
Просто (или сложно ;) ми се струва поне за момента някак еквилибриум да се спретне цяла световна война в европа за ликвидиране на колониалсистемата.
Чувал съм за споменатите 150 000, чел съм дори инфо в нета, лафове от Ифандиев и отделни западняци. Разбира се знам за Ерхард Милх и миксирания му произход, за закрилата от Гьоринг ако добре помня, за службата на няколко офицери евреи защитени от Редер, за вероятната 1/8 или 1/4 еврейска кръв в Манщайн, както и за конкретния случай на еврейн за чиято майка Райха се е грижил - безплатни лекарства, гледачка итн. нейния син в германския вермахт.
Отклонение - аз лично не съм впечатлен и никога не съм бил от Манщайн - идеята за Ардените 1940г. (не тези 1944) всъщност я има преди манщайн, самия той с 56 корпус в Русия - вярно впечатляващ рейд към Дюнабург, но след това нищо чутовно за разлика от други корпусни командири. Севастопол вярно е камък, но там няма размах, няма дълбочина, няма темп и отворен финал - противника няма възможност да подвежда или изненада със стратегически резерви, нито да те пробира с танкови съединения, няма форсиране на речни "прегради", няма кессели, няма срещни сражения на дивизионно ниво итн итн итн
Манщайн всъщност не бие при харков - за мен там бие Хауссер и тримата под него с дивизиите, както и средното ниво и полевите коменадири - за това мога да пиша книга казано не на шега.
...
Айде дотук с Манщайн и невъзхищението ми от него (продиктувано не от това, че има малък примес еврейска кръв - вероятно, но несигурно както самия той споменавал иронично), не за това не съм впечатлен от него - лично аз никога не съм бил повлиян от него, аккто и от книгата му коятро прочетох повече от десетилетие преди да бъде издадена в бг. А рпопо манщайн има още една книга за между двете войни и нея също съм я чел - нищо особено!
Прекалих с Манщайн - мисълта ми е, ч вземайки повод от книгите от и за него, както и споменатия руски автор от Любомир, който уважавам и помня покрай Артър/Артур ако добре помня - мисълта ми е, ИМА ВЕЛИККОЛПЕНИ, СИЛНИ, СУРОВИ, ДИРЕКТНИ И ИСТИННИ АВТОРИ ГЕРМАНЦИ НА ПЪРВО МЯСТО УЧАСТНИЦИ И ПОСЛЕ ДРУГИ ЗАПАДНЯЦИ НА ВЪРХОВНО НИВО. РУСНАЦИТЕ НЕ САМО ЧЕ ПРЕПИСВАТ, А ДОРИ ИЗСОТАВАТ.
МИСЪЛТА МИ КАТО ИДЕ РЕЧ ЗА ВОЙНА И ТОЧНО ВСВ ЧОВЕК ПЪРВО ТРЯБВА ДА ЧЕТЕ И ОСОБЕНО ЗА СС ДРУГИ АВТОРИ НЕЖЕЛИ РУСКИ. Не защото са руснаци - аз уважавам примерно Лопуховский, Исаев, Широкорад, Барятинский, Замулин дори, но просто детайла, маниакалния професионализъм и дулбочина все още са другаде - особено за сс и особено за всв.
Преди година предложих на бгиздателства - лично да ги консултирам безплатно (!!!), да им предложа кои книги за война да преведат, да им гарантирам недиопускане на грешки като многото в изданията на гудериан, манщайн и хауссер, но отговор не получих!
В бг се издава Драбкин, Лъдъл-Харт, манщайн дори, а те бледнеят пред Курт Майер, десетките книги на Франц Куровски, Паул Карелл, Отто Кариус, Вилли Фей (не фай) итн итн итн
Почитяния на двама Ви за моментния спор, в който аз по-скоро съм на позицията на дарк - за сс съм чел буквално над 100 книги и списания и в нито една от тях не попаднах на еврейски не полк, а дори батальон, рота също!
Разбира се, няма човек който знае всичко - всичко знае само глупака - с други думи това, че не съм попадал не значи, че го няма, може да съм пропуснал, а и аз си гледал веригата, храста, калта, проектила и мириса - тактическия мащаб ме занимава.
- С това той нацелва същностното и определящото за Историята ??!
- Това не започва след Ренесанс ... а е от поне VII в. пр.н.е. ?
- Ако ти е интересно да научиш нещо - потърси информация за "търговските домове"(чети финансови къщи - б.м.) носещи имената на "Егиби" и "Мураш" ?!
- J. M. Cook, в книгата си "The Persian Empire" стига до там, та прави следната връзка ? - "This banking house, of Egibi, was of long standing, and the name may be the same as Jacob." ??!
- Тези същите стоят зад и паралелно(с) политическата и военна експанзия при Дарий и Ксеркс ! - в тогавашният античен свят ??(само ще побързам да ви предупредя - да не правите елементарната механична връзка, като ги свързвате с евреите ? - там темата е по-сложна и донякъде производна ... но само донякъде ?!).
- Дано с това ви подпомогна в търсенията ви ?!
- С уважение !
от Гет "скитополски"
Чел съм все пак няколко книги за т.нар. световна конспирация - съзирам последователности и неслучайности поне от Сашо Мегалото и поне за мен там съм сигурен, че би могло или е възможно да мислим за кукловоди зад сцената - вероятно и преди него - ти си по запзнат несъмнено.
С други думи - аз нямам съмнения в думите на Кордон или твоите Гет като рамка и същност, вече конкретиката не мога да коментирам, защото нямам вашата информираност и все пак имам немалка и за това в рамката като че ли съм съгласен с вас.
В случая с Пайпер - не. Той не е нацист или поне доказателствата сочат повече това.
Същия е Хауссер - военен, после полицай за кратко между войните и отново военен търсещ именно пак военна кариера и за това постъпил в СС. Подобни са и Феликс Щайнер, Георг Кепплер и бографиите им го доказват, за разлика от тях хора като Хелмут Беккер, за Айке да не говорим са нацисти. Курт Панцер Майер също по убеждение не е национал-социалист, Вестернхаген вероятно е бил, Вюнше по-скоро не.
Може доста пише и както казват - комплицирано е или на български сложно е.
Войните са тъжният край на всички добри идеи.Войната не е само тогава когато хората се убиват на фронта.
Кой изкривява идеите?
WALDEMAR
Germanic derivative of the Slavic name VLADIMIR (or perhaps a cognate composed of the Germanic elements wald "rule" and meri "famous")...
Две "версии" най-малко!
Така или иначе вероятно всички хора сме произлезли от онази Ева в Африка, дори да имам съмнения в истинноста на това заявление.
Германо-скандинавците са се разселили псоред науката във втората миграционна вълна към Европа преди хиляди години, а по-късно "слезкли" от Скандза и Скандинавия пак към да я наречм континентална Европа. Германци има в днешните германски земи 1 500 г.пр.н.е, българи има засвидетелствани в Европа 3-4 век след н.е., иначе казано 1 800 - 1 900 години преди българите - германи в Европа има. Възможността българите да са и траки или преобладаващо траки не я изключвам и тогава траките ще изпреварват вероятно бъдещите германо-скандинавски народи в Европа във всичко - и заселване или автохтонност и цивилизация. Това обаче все още не е доказано категорично или достатъчно аргументирано. Аз го допускам и съм убеден, че в българите тракийско има - в това съмнения нямам, съмнявам се, обаче то дали преобладава.
И още нещо - в онези предисторични времена е нямало племена, камо ли народи - процеса племе - етнос - народ - нация е многовековен. В предисторични времена разслоението и претенцията за българи, германи или други е МОЖЕ БИ абсурдна?!
Войните са тъжният край на всички добри идеи.Войната не е само тогава когато хората се убиват на фронта.
Кой изкривява идеите?
Думите за смъртта на хората, но не и идеите са мъдри, мисля че съм чел нещо подобно като афоризми, но не точно написаното от теб - хубаво си го написал и човешки също със съжаление за резултата и реалността!
Казваш,че жените вече не раждат такива Мъже.Не раждат,защото се събират не с Мъже,а с безродници.Но е видно,че майка ти е направила верния избор!
Благодаря,че възкресяваш паметта на Великите войни!
Винаги пишеш с толкова жар и вдъхновение!Не спирай да публикуваш,защото много ще ми липсват тези истории.
Престъпен за всеки мъж пропуск - мой от вчера - да не рекоментирам едно от най-красивите и колоритни, че и директни послания от теб преди ден!
Амазонке, амазонке без седло на жребец ;) - повече е повлиял дядо ми, майка ми по-малко. Всеки с плюсовете и минусите - от баща ми знам чудесни мъжки и човешки мъдрости, от майка ми практични неща, от дядо ми война (разбира се, като бях дете поднесена по идеализиран "модел" и "начин" с романтични образи на Сашковци, Спартакчета, Цезаруващи и други... и така до всв включително с нарастване на възрастта! И най-важното - дядо ми ме разглези, че трябва да побеждавам във всичко - игра, спор, храна дори, греховната гордост, която пречи в живота, но предивиква душевен оргазъм ще да е от него.
http://www.vbox7.com/play:835aa6f1
Какъв глас в бгпревод - идиотиии ;) :) :О
Трябваше да положат бас или поне баритон!
НА 4.50 БЕШЕ КУЛМИНАЦИЯТА - седна си човека и заби черяслото ;) испанеца играещ арабин беше излишен, но очарователен после - след меча и сядането филма можеше да приключи точно на 6.20!
Ясно е, че и на двете места е имало хора, които не са били в достатъчна степен или изобщо не са били нацисти.
Хитлер е бил наясно, че поголовното членство на СС в НСДАП само би объркало нещата, понеже партийният апарат си е... абе партиен апарат. Там попадат голям брой хора, които преследват само личния си интерес, той едва ли е имал илюзии по този повод. Затова като че ли изглежда логично да няма задължително членство на СС в партията - това не би ги направило по-големи нацисти.
От друга страна пък, по този начин са се образували много центрове на тежестта - освен СС и партията, също и армията, която в Германия по традиция е била силна институция. После флотът, после контраразузнаването, сигурността, отделните звена в отделните силови центрове, и в резултат често се е случвало едната ръка да не знае какво прави другата, а някои хора да не са съвсем наясно на кого трябва да се подчиняват.
Режимът на Сталин като че е бил по-компактен. Армията е била слаба, и той донякъде нарочно я е държал слаба. С всичката власт е разполагала партийната администрация, номенклатурата, а на върха й е стоял самият Сталин. Освен това офицерите и ръководителите в ГПУ-НКВД поголовно са били партийни членове, т.е. властта на номенклатурата се е разпростирала и върху тях, а обратното е било невъзможно да се случи.
Просто (или сложно ;) ми се струва поне за момента някак еквилибриум да се спретне цяла световна война в европа за ликвидиране на колониалсистемата.
Моята идея беше, че Втората световна война е неделима част от историческия процес, явление, което се случва не по нечие желание и планове, а по обективни исторически закономерности. В този смисъл не мисля, че някой е замислил и реализирал войната според предварителните си проекти, т.е. тя не е осъществена според нечии конспиративни замисли, а че тя, както и всички исторически процеси, е произведение на много сложно съчетание от различни фактори: икономически, политически, социални и др. под.
Колониалната система е трябвало да си отиде като всяко нещо, което рано или късно остарява и трябва да бъде заменено с ново. Това е вечният природен кръговрат - нещо умира, а друго се ражда. А Хитлер, Сталин, Александър, Наполеон, Анибал, Рокосовски, Нелсън и Гудериян са само брънки от тази верига. Защото хората нямат власт над историческите процеси, а обратното - историческите процеси в цялото си многообразие определят човешките характери и поведение.
Това в най-кратка форма е моето виждане по въпроса.
Поздрави!
Войните са тъжният край на всички добри идеи.Войната не е само тогава когато хората се убиват на фронта.
Кой изкривява идеите?
Думите за смъртта на хората, но не и идеите са мъдри, мисля че съм чел нещо подобно като афоризми, но не точно написаното от теб - хубаво си го написал и човешки също със съжаление за резултата и реалността!
Началото е по Далчев ,но го написах с продължение заради германеца опитъл се да приеме всичко ,което прави държавната машина с хората за творение на отечеството.
В не малка степен съм съгласен с Вас!
Убийството е грях без значение дали сме вярващи или не.
Има и друго - насилието, убиването и борбата са част от нашата природа, история и живот - неизбежни! В този ред на мисли - силата в тях винаги ще възхищава или нахъсва част от нас и тези от нас ще имат повече опит, повече умение и повече емоция както и възможности от хората неприемащи насилието абсолютно!
Не съм те разбрал явно първия път до край или прецизно - с твоя нов коментар гледната точка, "ъгъл" се променят. Аз за разлика от теб мисля, че все пак войните и особено ВСВ е неслучайна, планирана, макар както казва Молтке - ВСЕКИ ПЛАН ПРОСЪЩЕСТВУВА САМО 5 МИНУТИ СЛЕД КОНТАКТА С ПРОТИВНИКА!
Убеден съм - ти също знаеш за планирането и подготовката на войните и това често е твоя тема. Иначе казано - трябва да направиш една сплав между тези две тови знания и мнения и това е някаква интересна задача пред теб!
Към darktales
Съгласен съм с поясненията или въобще детайлите и акцентите, мисля дори съм напълно съгласен с нюансите, които се долавят в коментара ти/Ви. Колкото до различните центрове с тежест както споменаваш - това както и ти знаеш има плюсове и минуси - това е традиционно и типично за западноевропееца, а съсредоточената власт за източноевропейските режими и държави от векове.
Съжалявам, не искам да обиждам никой, но това е мнението ми по отношение насилието и силата.
Германците бяха коректен наш съюзник през ВСВ, а ние не бяхме "особено коректни" към тях, в края на войната и за това им дължим, поне някои истини да се знаят.
От тази наша "некоректност", най - жалкото за нас беше, че нищо не спечелихме, а само загубихме.
За разлика да кажем, от едни финландци, мамалигари - воювали срещу СССР и вършили зверства там и над много други народи и етнически малцинства в Румъния и грабили чуждото, за разлика от нас в тази война, украинците дори, чехите, словаците и прочие...
Не само убиването на тялото е акт на убийство – по време на война или в мирно време. В Христовия смисъл (ако ми позволите да обърна вниманието към него) с дума и мисъл – човек също може да убие съчовека си. Има не само физическо, но и психическо убийство, което и съвременната психология приема. ЗАТОВА, ИЗВЪН ПРИНЦИПНАТА ОЦЕНКА, НЕКА НЕ БЪДЕМ КРАЙНИ В ОСЪЖДАНЕТО НА ДРУГИЯ. Човек е склонен да се движи по повърхността на нещата, но в прочутата Си Планинска проповед Христос атакува точно в центъра нашите преценки, претенции и самосъзнание. Затова и Той, и преценките Му не са приети, а класическото християнство продължава да се квалифицира като овчедушие. Колкото и да изглежда в страни от изказването, има доста общо с него, което поне психологията отчита.
Съжалявам, не искам да обиждам никой, но това е мнението ми по отношение насилието и силата.
В този ред на мисли примитивен е и Левски, според Вас или ?!
Убил момче (дори не зрял човек), написал и съжалявал за това.
Вероятно примитивни са Хемингуей и Лондон, едва ли Сент-Екзюпери (но може би), плеяда български герои и може би всички князе и царе от двете български държави.
Аз продължавам да мисля, че хората способни на разумно и налагащо живота насилие имат повече умение, опит и сила за себе си, близките и каузите си, от хората нежелаещи или неможещи (всъщност не намиращи в себе си сили, мисля всеки може).
В никой случай коментара Ви не ме обижда - напротив - подтиква ме да се замисля и да се съглася с част от съжденията Ви!
Благодаря, че го популяризираш, надявам се и моя блог също.
...
Мисля, че в твоя ред на мисли греховете на България към Германия са повече, но това е някак имагинерно между две държави.
Според мен подобни характери могат да се разкрият в почти всеки един от нас, в зависимост от различни ситуации. Всеки би могъл да се уплаши, да изпита някакъв толкова силен страх, че да убие, за да спаси себе си или някой друг.
Мисълта ми беше, че когато човек действа воден от страх - не прави някакъв, кой знае колко възвишен избор. Ако действа от любов - това е друга бира... :)
Насилие човек може да упражни или изтърпи и поради удоволствие - не иде реч за психопати, социопати или болни - наистина понякога насилието ни доставя удоволствие и превъузходство над другия или другите - за жалост факт!
Често пъти човек удря или прилага насилие не защото го е страх - смея да твърдя, че почти всички случаи когато съм удрял и то неведнъж инцидентно не е било следствие на страх!
Ако работиш военен, полицай, охрана не става дума да удариш от страх.
МИСЛЯ, ЧЕ ТОВА ДА НЕ УДАРИШ ДОРИ КОГАТО СЕ НАЛАГА Е СЛЕДСТВИЕ НА СТРАХ В МНОГО СЛУЧАИ ПОВЕЧЕ! Да не пребориш себе си, да не се решиш е страх и друго много по-често отколкото да удариш от страх и това всеки удрял го знае. Аз също съм имал своите колебания най-вече дали да блъскаш, удариш итн възрастен човек - в този случай е най-добре да го извлечеш нанякъде вместо удар. Имам точно такъв спомен като една от ситуациите с които не се справих - не ударих или не изритах възрастна жена, а трябваше и знаех, че ме наблюдават именно защото трябваше да го направя, обаче не го сторих - после съжалявах, съжалявах, че не я изхвърлих - егото, авторитета и доказването пред други съжаляваше, като човек се оправдавам и добре съм запомнил този конкретен случай!
Продължавам да стоя на позицията, че насилието винаги идва от страх. Наблюдавай мислите си, когато прибягваш до насилие. Какво подбужда удара. Какво те кара дотам да се чувстваш безсилен, че да се налага да налагаш волята си чрез насилие, а не чрез други методи?!
Продължавам да стоя на позицията, че насилието винаги идва от страх. Наблюдавай мислите си, когато прибягваш до насилие. Какво подбужда удара. Какво те кара дотам да се чувстваш безсилен, че да се налага да налагаш волята си чрез насилие, а не чрез други методи?!
Твърде много идеализъм, наивизъм или "позитивъм в заучени фрази" - извини ме, че си позволявам така да те квалифицирам, но го правя СЛЕД твоето лс, което ме определя пренебрежително ;)
...
Нямам нищо против позицията ти, но тя не предполага жизнен опит в критичвна ситуация, в атавистична среда или под напрежение и стрес неприсъщ на цивилисти.
Насилието няма едно лице и определение - стремежа ти да намериш за негов източник слабостта е нерационален. Насилие прилага слабия, силния, всеки, насилие различно и многообразно бол - прикрито и открито също.
Струваш ми се нетолерантен към позицията на другия, което е похвално щом иде реч антинасилие, но непохвално с оглед мисловния ти охлюв (това не е шега - такъв "процес" се учи в реториката, психологията итн).
Света е и насилие, бил е и ще бъде - за жалост
Насилието е част от нас и всеки от нас е пристъпвал "чератата"
Това е неприятен, болезнен, но необходим опит - света няма да ни го спести
След като хората прилагащи насилие и мотивите им за него са безброй, то опита ти да определиш всички тях като слаби - е слаб!
Пропуснал си освен двата социализма и един "демократизъм", този на нукибомбите, бомбентерора и действително колониалната система на демократите.
Колкото до Кордон - няма да му адвокатствам,но той е всичко друго, само не и марксист-ленинст, познавам го лично и не диша червени както аз не търпя.
Вярно обаче, че четейки някои негови коментари може да го тълкуваш или "припознаеш" като разсъждаваш по някои от тезите на материалистите от тошовото време което и аз юношески помня.
Благодаря, че го популяризираш, надявам се и моя блог също.
...
Мисля, че в твоя ред на мисли греховете на България към Германия са повече, но това е някак имагинерно между две държави.
Дори е обида за мен, да ми се "напомня" това, но както и да е.
Плагиат, не съм бил никога и няма да бъда, освен когато автора е съвсем неизвестен и анонимен, не желае да го споменавам и изрично е казал, да не го правя - изпращайки ми лично материал.
По въпроса за "греховете": Аз лично се сещам само за споменатия от мене вече от наша страна, през ВСВ - който е безспорен.
Нека не забравяме обаче, че и от германска страна и до край, имаше сражаващи се на страната на Третия Райх българи, а колко са и какъв е техния принос, няма да влизам в спорове.
Нека не забравяме, че при по - добра стратегия в това отношение на Хитлер, може би е имало и повече желаещи българи, да се включат на страната на Райха - след съветската окупация у нас.
Същото важи и за Източния фронт.
Не е имало стратегия, по отклоняване и преместване на минаващи на страната на Райха българи, след 9 септември 1944-а година.
Как можеха да се бият?
Нима беше сериозно въоръжена, една евентуална вътрешна антисъветска съпротива у нас?
Не, Хитлер заради един - два провала с партизански войни, почти изключва възможности за подкрепа на такива "в тил" и с това греши.
В Африка ситуацията е сходна...
С Близкия Изток - също и Хитлер го осъзнава.
Хитлер не случайно е подал репликата пред Сталинград: "Де да имах две български дивизии..."
Трябва да оценим ситуацията.
Много българи по фронтовете дезертират или опитват да го направят, но са разстреляни от назначените по съветски модел политкомисари и наказателни части от партизани и НКВД...
Аз зная за бълг
Да, българи има за жалост и от страна на СССР...
Има и загинали край Сталинград, има и на по - късен етап.
Опитвам се да разбера и техните подбуди и логика, в някакъв смисъл.
Да не забравяме, че Хитлер въобще сгреши генерално с "Барбароса".
Много грешки направи и в последствие, през самия процес на войната.
Българите които се биха с германците, го направиха много от тях, не само от комунистически и интернационален фанатизъм или от русофилия, но го направиха някои от тях и с мисълта, че ще защитат делото Обединена България и Българска Македония, най - вече...
Дали бяха прави или не, не ние ще ги "съдим" днес.
За мъртъвци загинали за Българска Земя или мачкани и унижавани после, избивани, пращани по лагери и непризнати, дори повече от сражавалите се и останали до последно лоялни на Райха и положителния за нас съюз с него - "добро или нищо".
Сталин, поне награждаваше всички сражавали се срещу германците и ги реабилитираше и им даваше почести, макар преди да са били "народни врагове"...
Тукашните му лакеи обаче, направиха нещо коренно противоположно и различно, защото самия СССР, виждаше заплаха от нашето офицерство, че и те го помнеха как бие и брани страната ни - от 1917-а година и подвига на генерал Колев...
А за други проблеми с Германия, като изключим времената на Борис Първи и малко преди и след това, аз не си спомням...
Тогавашните "грехове" на Свещената Римска империя, бяха не малки, но на тях няма да се спирам сега, защото там вина има и Ватикана, и някои папи и някои други нации и народи зад него.
Какъв велик човек, какъв герой и толкова малко да се знае за него.
Както се коментира по-горе има писано за Пайпер, но тези материали не се популяризират. А това е важно - след като се напише нещо - колко човека ще разберат за него. Мисля че тази статия постигна целта си - вече много форумци прочетоха, че е имало такъв герой, запознаха се с живота му. Постепенно този велик човек ще излезе от забрава, ще се популяризира.
Теорията Ви, че ВСВ е сблъсък между национал-социализма и съветският тип социализъм не може да бъде вярна, поради простата причина, че от всички 62 страни, участващи във войната, имаше само две социалистически - СССР и Монголия, и само една национал-социалистическа - Германия. Останалият огромен процент от страните, взели участие в конфликта, бяха капиталистически, като съществен дял от тях бяха част от колониалната система. Тоест, огромна част от световното население живееше в ареала на колониалния строй, но не по свое желание. А за това колко е бил"приятен" животът в колониалния период говори фактът, че Австралия и други територии са били заселени с английски и ирландски каторжници, а в Индия милиони души са загинали от глад, възникващ регулярно по време на британското управление.
http://store4.data.bg/angelhell/vesela_koleda/vesela_koleda.swf