Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.08.2015 14:33 - ЛЮБОВНИ ПИСМА от велики мъже
Автор: germantiger Категория: Тя и той   
Прочетен: 8986 Коментари: 51 Гласове:
36

Последна промяна: 31.08.2015 21:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 LOVE LETTERS

ЗАПЕЧАТАНО С ЦЕЛУВКА


ЛЮБОВНИ ПИСМА от велики мъже


image
Книгата ми, е подарък и за това имах удоволствието да я прочета - ако на нейната абревиатура "седеше това" за Кари Брадшоу и я бях съгледал на базар или в книжарница - никога не бих посегнал към нея! Кари Брадшоу не само е грозна, но и въплъщава (за мен) органично противни "неща" в жената. Тя може да чете тази кратка книжка, но едва ли ще погледне, примерно No Name от Уилки Колинс. 
Не надценявайте тази книжка, макар да е мила и приятна!

Литература БЛАГОДАРЕНИЕ (и трите книги) на НАДЕЖДА БРАКАЛОВА

„Запачатано с целувка” от Урсула Дойл

„Немски литературни простори” от Венцеслав Константинов

„За музиката” от Маркъс Уийкс

 image

 Робин Синклеър, Кейт Хъдсън и Дъг Пикетт - една актриса до два мъжки модела и разбира се те блестят, а тя е бледа между тях

БГ поп-класика - трогателно


................

Бих предпочел да има и писма от ВЕЛИКИ ЖЕНИ или част от отговорите на тези писма, които ще видите тук, но за този подбор на Урсула Дойл, заслужава да благодарим.

Ще забележите още - много от тези мъже само са "хвърляли или поднасяли" красиви думи, но в делата са били по-слаби - делата доказващи любовта. Други мъже като Браунинг са били
Мъже наистина!


Уилям Конгрийв 1670-1729

 Прочут във времето си английски писател, драматург и критик. Една от страстите му е Арабела Хънт – придворна музикантка и фаворитка на кралица Мери, същата през 1680г. се омъжва за някой си Джеймс Хауърд, но 6 месеца по-късно подава молба за анулиране на брака, защото се оказва, че Джеймс е жена – Ейми Пултър, вдовица на Артър Пултър... Арабела никога не се омъжва повторно, а Конгрийв също остава ерген до края на живота 

 До мисис Арабела Хънт

 „... Това беше целувка между любовници... Как е възможно една кратка целувка – тази сладка отрова, неизбежна, но омайваща разруха – да прониже цялото ми сърце и да накара вътрешностите ми да кървят?

      Защо не може денят да роди такава целувка? Предишната нощ мислех, че съм щастлив мъж – не копнеех за нищо и нямах празни очаквания към съдбата; умните хора ме приемаха, някои дори ми се възхищаваха. Имах добри, чудесни приятели...

      Но Любовта, всемогъщата Любов, сякаш за миг ме отдалечи на огромно разстояние от всичко друго и останахте само Вие. Дори сред най-шумните тълпи вече съм сам. Само Вие занимавате ума ми, а той не иска да се занимава с нищо друго освен с Вас.

... Душата ми е отдадена изцяло на Вас. Съзерцавам Ви, възхищавам Ви се, обожавам Ви, завися от Вас, вярвам единствено на Вас.”

 

Ричард Стийл 1672-1729

 Журналист, писател и политик и неговата голяма любов Мери Скърлок. Тя става негова втора съпруга, а двамата се срещат на погребението на първата му жена...  Стийл пише на Мери над 400 писма вкл. и след сключване на брака им, имат 4 деца от които оживява само дъщеря им Елизабет.

      „Мадам,

      Може би това е най-трудното нещо на света – да бъдеш влюбен и да трябва да се занимаваш с разни дела...

      Един господин ме попита тази сутрин: Какви са новините от Лисабон? А аз отговорих: Тя е изключително красива. Друг поиска да узнае кога за последно съм бил в Хамптън. Отговорих: О ще се видим чак във вторник.... О, любов!...

      Струва ми се, че бих могъл да напиша цял роман за Вас; но всичките думи и езици на земята не са достаъчни, за да изразя колко много и с каква безкористна страст съм изцяло и вечно Ваш...”

 

Джордж Фаркуар 1676/7-1707

 Син на свещеник получил образованието си в известния колеж „Тринити”, опитва актьорска кариера, духовит, красив, с буен нрав, впоследсвие писател и драматург. Една вечер в някаква кръчма чува млада жена да рецитира стихове, той е запленен от таланта й, а после я представя на приятелите си в театъра. Това е бъдещата звезда Ан Олдфийлд – нейната кариера тръгва нагоре, а той през целия си живот има финансови проблеми, но не спира да пише новаторските си комедии. Оженва се по сметка, но сметката му излиза крива – вдовица му обещава състояние което няма... Романса му с Ан е кратък.

 До Ан Олдфийлд, събота, след проповед

      „Дойдох, видях и бях завладян... докато другите се опитваха да спасят душите си, аз загубих моята...

      Ако не бъдете жената, стояща от дясната ми страна рано сутрин в църквата, можете да вървите при Дявола, защото съм сигурен, че сте вещица.”

 image

Алекзандър Поуп 1688-1744

 Поет, есеист, сатирик, критик, дизайнер дори на градини... излишно е да пиша кой е Поуп, някой наричат първата половина на 18-тото столетие – епоха на Поуп. Страдащ от туберкулоза на костите, невъзможност да се изправи повече от метър и половина, куц за цял живот... Пасаж от негово писмо до лейди Монтегю – съпруга на дипломат в Константинопол (нейн е първия очерк за Ориента писан от жена, оставя много пътеписи, поеми и дори се спира в София, като чудесно описва софийската централна баня преди векове).

 До лейди Мери Уортли Монтегю

       „За Бога, мадам, пишете ми колкото се може по-често; зависим съм от писмата Ви... Кажете ми, че сте добре, кажете ми, че малкият Ви син е добре, кажете ми, че любимото Ви куче (ако имате такова) е добре. Не скривайте от мен нищо, което Ви доставя удоволствие, каквото и да е то, то ще ме зарадва повече от всичко друго. Аз съм завинаги Ваш.”

Когато за първи път гледах и слушах това от Брел, почти ме отврати - потта, зъбите, но след текста бях покрусен и след това осъзнах, че вида е точно този - ЗА ТАЗИ ПЕСЕН И ТОЗИ Т Е К С Т ! Финала на текста... кучето, СЯНКАТА и превода на юзър петървеликий от вибокс7.ком




 Сканирах тези две страници от книгата - ЗАСЛУЖАВАТ ДА СЕ ПРОЧЕТАТ ЦЯЛОСТНО, ОСОБЕНО ФИНАЛА!

image

лорд Хорейшо Нелсън

Моя скъпа Ема, 

Всичките ти писма, моите скъпи писма, са толкова забавни и всеки ред разкрива така пълно твоята същност, че ме даряват едновременно с най-голямото удоволствие и мъка. Те са най-близката ми връзка с теб.

Единственото ми желание, моя най-скъпа Ема, е винаги да вярваш, че Нелсън е само твой; Нелсън е алфата, Ема е омегата! Не мога да изразя по друг начин – привързаността ми и любовта ми към теб излизат извън измеренията на този свят! Нищо не може да разклати тази любов освен ти самата, защото тя е в ръцете ти; а това дори не ще си позволя да си помисля и за миг, че е възможно.

Чувствам, че ти си истинският спътник на моето сърце и си ми по-скъпа от живота; знам, че и с теб е така. Никога няма да позволя на баналностите на живота да те докоснат. Нито да се отдам на мисли за ревност и подозрения. Ако го направя, това ще подложи на съмнение увереността ми в теб, а това би било оскърбление към твоята чест. Радвам се, че си имала толкова приятно пътуване до Норфолк, и се надявам някой ден, когато и законът признае нашата близост и бъдем свързани и чрез него, а не само от силната си любов, както сега, да те заведа отново там.

  

Робърт Бърнс 1759-1796

 Може би, най-известния шотландски поет, ярка фигура в романтизма. Честван като национален поет и символ на Шотландия, годишнината от рождението му се празнува по-масово от националния празник на шотландците – деня на свети Андрей. Кой е Бърнс, също е срамно да пиша – първо срамно за незнаещите с прентеция в изкуства и второ за самия... Бърнс! Женкар, с чета извънбрачни деца, пасажите от писмото тук са до Агнес „Нанси” Маклхоуз, при положение, че тя е омъжена (но примери много за подобна изневяра) впечатляващото е, че Бърнс има интимна връзка и с нейната прислужница Джени Клоу, която му ражда извънбрачен син. „В същото време”, Робърт и Агнес почти никога не остават насаме, връзката им е  най-вече епистоларна. Наричат се и се подписват с имена от митологията – той е Силвандър, тя Кларинда, кореспонденцията им е страстна и в същото време напълно осъзната.

 До мисис Агнес Маклхоуз, вторник вечер, 15 януари 1788г.

 „... какво видях? Душа, искряща с чест и доброта; ум, облагороден от висш гений, изграден и оформен от добро образование и разсъждения, възвисен от искрена вяра, родена сякаш в самите небеса; сърце, готово да предложи всички славни дарове на приятелството, любовта и състраданието. Това е, което видях. Видях най-благородното, безсмъртно духовно създание, което някога се е разкривало пред мен.”

 image

ЙОХАНН КРИСТОФ ФРИДРИХ ФОН ШИЛЛЕР до Шарлотте фон Ленгефелд. Среща я със сестра й Каролине, след нежна и страстна кореспонденция, продължила няколко години, сключват брак през февруари 1790 г. Писмото тук е след като е предложил брак, но се е допитал до сестра й Каролине, която да „подготви почвата”; Шилер винаги страда от финансови проблеми, проблеми с властта – заплашен е, арестуван е и боледува често. Умира на 45 години от туберкулоза, а Лотте го надживява с 20 години...

       „... МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ЩАСТЛИВА БЕЗ МЕН, НО НИКОГА НЯМА ДА ПОЗВОЛЯ ДА БЪДЕШ НЕЩАСТНА ЗАРАДИ МЕН!
      Можеш да избереш да се отдадеш на някой друг, но никой няма да може да те обича по-чисто или по-съвършено, отколкото аз мога. За никого твоето щастие няма да бъде най-важното, най-свещеното нещо, а за мен то е и винаги ще бъде такова. Цялото си същество, всичко, което живее в мен, всичко най-скъпоценно обричам на теб; и ако по този начин в известна степен се опитвам да изглеждам по-благороден, то го правя, само защото искам да стана по-достоен за теб, за да мога винаги да те правя щастлива и още по-щастлива...
      Благородството на душите е прекрасна и неразрушима съставка на приятелството и любовта...

      Прощавай, безценна моя!"

 

Лудвиг ван Беетовен 1770-1827

 За Бетовен има ДЕСЕТКИ биографии, които той напълно заслужава като почит пред неговия гений, за това аз ще бъда максимално лаконичен. Трагедията в живота му – прогресиращата глухота, едва ли не заради него е измилен метронома – германец го създава, а Беетовен е клиента популярен... Гневния млад мъж – така е наричан гения Беетовен, а по-късно се превръща едва ли не в луд, раздразнителен и груб великан – великан в музиката и тежък характер в живота. Коя е неговата БЕЗСМЪРТНА ЛЮБИМА се спори и до днес – хипотези много – едва ли е Пипс/ученичката му „Пипсхен”, може би Антонии Брентано или най-вероятно Терезе фон Цанд – казват, тя го вдъхновила за единствената опера в творчеството му – „Фиделио”?! Да не съжаляваме яростния Лудвиг за глухотата му – Бедржих Сметана и Уилям Бойс също оглушават в напреднала възраст, Хендел и Делиус постепенно губят зрението си, Бах-баща също след препис на ноти, а Антонио де Кабесан, Франческо Ландини и Хоакин Родриго се раждат... слепи!

  До моята Безсмъртна любима, 6 юли сутринта

       „Мой ангел, мое всичко, мое аз...

... Ако бяхме напълно свързани, нямаше да чувстваме такава болка...”

 

6 юли, понеделник вечерта

 „... Където и да се намирам, ти си с мен, ние сме един в друг...

Колкото и да ме обичаш, аз те обичам повече – но никога не се крий от мен...

О, Господи – така близо и така далеч!...”

 

7 юли

„... Да, аз съм решен да стигна до края, до предела на времето и пространството, за да стигна до теб и падна в прегръдките ти, за да ти кажа, че ти си моят дом и мога да изпратя душата си, въплътена в теб, в царството на духовете... никой друг не може да притежава сърцето ми – никога, никога! О, Господи, защо трябва да се разделяме с хората, които обичаме!... Твоята любов ме прави едновременно най-щастливият и най-нещастният човек. На моята възраст имам нужда от уравновесен, спокоен живот – може ли това да стане при нашата връзка? Ангел мой, току-що разбрах, че пощенската кола пътува всеки ден, така че трябва да привърша веднага, за да получиш писмото бързо. Успокой се! ... Успокой се, обичай ме – днес, вчера. Какъв мъчителен копнеж по теб – ти, мой Живот, мое Всичко. Прощавай…О, продължавай да ме обичаш – никога не се съмнявай в най-вярното сърце на твоя любим.

Твоя възлюбен Л.

Вечно твой.

Вечно моя.

Вечно наше.”

 

Лорд Байрон 1788-1824

 Трябва ли да запознавам някой с живота и творчеството на Байрън?! Мисля, че не!

Като всеки велик човек, понеже и той е човек нищо човешко не му е чуждо, дори жалката гледка на мъж, който се хвали с колко жени е преспал – гения Байрън го прави също. Хвали се, че за 1 година във Венеция е бил в леглото с 250 жени (едва ли, но знае ли човек). Там среща 16-годишната Тереза Гуичоли, а той е на 28 години, тя представена в обществото след манастир и омъжена за възрастен господин, Байрън - прославен поет.

 До графиня Гуичоли, 25 август 1819г.

      „Скъпа моя Тереза,

      Чета тази книга във вашата градина. Любов моя, Вас ви няма – иначе нямаше да започна да я чета. Това е любимата Ви книга, а авторът й е един от моите най-близки приятели. Вие не ще разберете тези английски думи, другите също няма да ги разберат...

... Вие сте жената – едва на 17 години, излязла само преди две години от манастира; с цялото си сърце желая да бяхте останали там или поне да не Ви бях срещал, след като вече сте омъжена. Но вече е късно за тези съжаления, аз Ви обичам и Вие ме обичате...

... Мислете за мен понякога, когато Алпите и океанът ни разделят...”


Между Байрън и Кийтс трябва да има един джентълмен

 image

Джон Кийтс 1795-1821

 Днес Кийтс е признат за един от най-великите поети, писали някога на английски език. През целия си живот страда от липса на пари и е заобиколен от смърт – загубва майка си, брат си и чичо си; всички умират от туберкулоза, а самият Кийтс също се разболява, когато е на 24 години. „Познавам цвета на тази кръв – това е артериална кръв. Не мога да сбъркам, тези капки кръв са знамение за смърт. Скоро ще умра.” – това казва, когато за първи път вижда кръв върху чаршафа си. Голямата му любов е Фани Браун, която след смъртта му остава 10 години в траур...

 До Фани Браун, 8 юли 1819г.

      „Мое сладко момиче...

... Защо да не мога да говоря за твоята красота, след като без нея едва ли бих те обикнал? Не мога да си представя как би започнала любовта, която изпитвам към теб, ако я нямаше тази красота. Може би има други видове любов, към които – казвам го без никаква насмешка – изпитвам най-дълбоко уважение и на които мога да се възхищавам; но това не е богатата, цъфтяща, пълноценна, омагьосваща любов, която би последвало сърцето ми. Така че позволи ми да говоря за твоята красота на свой собствен риск; надявам се, да не бъдеш толкова жестока към мен, че да изпиташ силата й върху някой друг... Целувах писмото ти с надеждата, че си оставила по него сладка следа. Какво сънуваш?...”

 1820г.

 „... Притеснението за нашата любов в последната ти бележка ми достави огромно удоволствие...”

       „Не мога да живея без теб и не просто без теб – без теб, непорочната, без теб, добродетелната...”

 

Виктор Юго 1802-1885

 Поезия, драматургия, есета, романи, изявен дори като художник и несъмнено общественик. Същия този Виктор Юго живее повечето време с майка си, а тя е причината да не сключи брак с приятелката си от детство – Адел Фуше. Едва след смъртта на майката, Юго се жени за Адел, те имат 5 деца, но и двамата си изневеряват – тя има връзка с критка Сент Бьов, а той с актрисата Жулиет Друе – тя става негова секретарка, любовница и спътница в постоянните му пътувания през следващите 15 години. Той обаче, изневерява и на нея, а тя търпи флиртовете му и връзките с почитателки и млади балгороднички, НАПИСВА МУ ПОВЕЧЕ ОТ 17 000 ПИСМА... Когато Виктор Юго умира, три милиона души се стичат на погребалното му шествие и следват кортежа с тялото до Пантеона в Париж.

 До Адел Фуше, януари 1820г.

 „... Да, ако тя не може да ме обича, мога да виня само себе си. Мой дълг е да продължа да я следвам, да живея ненатрапчиво близо до нея, да й служа като бариера срещу всички опасности, да й предложа главата си като камък, върху който да стъпи, за да премине по-нататък в живота си, да застана между нея и всички тъги на този свят, без да искам награда за това, без да очаквам някаква отплата. Достатъчно щастие за мен ще бъде, ако понякога тя благоволи да отправи състрадателен поглед към своя роб и да си спомни за него в мигове на опасност! Уви! Да можеше само да ми позволи да отдам живота си, за да изпълня всяко нейно желание, всеки каприз; да ми разреши да целуна с благоговение отпечатъците от обожаваните й крачета; да се съгласи да се облегне на рамото ми в трудните моменти от живота... Аз съм готов да жертвам всичко за нея, но това означава ли, че тя ми дължи някаква благодарност? Нейна ли е вината, че я обичам? Трябва ли тя да се чувства задължена да ме обича? Не!... „

 

РОБЕРТ ШУМАН учи право в Лайпциг и Хайделберг, но неговата голяма любов е музиката... другата му житейска любов е Клара Вик – дъщеря на учителя му по пиано Фридрих Вик, по-млада от Шуман с 9 години. Влюбват се, когато тя е на 15 години в 1834г., а баща й отказва предложения от Шуман брак след 3 години, по-късно има и процес. След още 3 години се женят без благословията на бащата, имат 6 деца и щастлив брак до момента, в който Шуман започва да страда от депресии, халюцинации и прави опити за самоубийство. Преди този край тя е известна в Европа виртуозна пианистка, а той пише най-известните си произведения, заедно пътуват и ги представят. През 1856г. Младия 23-годишен Йоханес Браамс посещава семейство Шуман (тогава Роберт Шуман е на 46) и нарича непризнатия все още Йоханес – гений, а Браамс се влюбва... в Клара Шуман 14 години по-голяма от него. Няколко месеца след тази среща Шуман почива в психиатрична клиника, а Йоханес Браамс захвърля всичко, за да се погрижи за Клара и децата. Двамата поддържат приятелство цял живот, но живеят разделено дълги години, когато вече Браамс се е превърнал в световен „изсъхнал клон с неподозирани дълбини”.

Роберт Шуман до Клара, Лайпцих, 1834 г.

"Моя скъпа и обожаема Клара!

Има хора, мразещи красотата, които твърдят, че лебедите са просто по-големи гъски; някой може да каже със същото основание, че разстоянието е само близост, която е отблъсната надалече. И наистина е така, защото аз говоря с теб всекидневно (да дори по-нежно, отколкото съм свикнал да говоря с другите) и вече знам, че ме разбираш.

В началото имах различни планове за нашата кореспонденция. Мислех си например да ти пиша открити писма в едно музикално списание; после исках да напълня въздушния си балон с идеи за писма и да го пусна при подходящ вятър в нужната посока...Исках да уловя пеперуди и да ги използвам като куриери на писмата си до теб. Исках да изпращам писмата си първо до Париж, така че да ги отваряш с огромно любопитство и после – повече от изненадана – да повярваш, че наистина съм в Париж. Накратко, имах много странни мечти и планове в главата си, от които звукът на тръбата на пощальона ме събуди днес...

Както казах, пощальонът ме събуди от старите ми мечти и ме дари с нови..."

Преди Браунинг и Твен, още един джентълмен е задължителен

 image

Робърт Браунинг 1812-1889

 Елизабет Барет вече е известна поетеса, когато 6 години по-младия от нея Робърт й пише за първи път. „обичам стиховете Ви с цялото си сърце , скъпа мис Барет”. Елизабет е инвалид и живее с братята, сестрите и тираничния си баща... Робърт и Елизабет се срещат за първи път и малко след това той заявява, че е безумно влюбен в нея. Тя първо налага дистанция и е притеснена, но не след дълго любовта им пламва... Баща й не позволява тя да замине и укрепи здравето си в Италия, както препоръчват лекарите, но младия Браунинг решава да се намеси и да я спаси от семейството й. Планират бягство и го осъществяват, тя е лишена от наследство, но въпреки всичко се жени тайно за Робърт... Когато тя е на 43 години ражда момче, а след това двамата с Браунинг жънат слава и успехи, живеят щастливи и тогава тя пише най-прочутата си творба „Аурора Лей”. Елизабет умира във Флоренция, а Робърт живее 28 години след нея, като никога не се жени повторно казвайки, че сърцето му е погребано във Флоренция.

 До Елизабет Барет, сутринта на сватбения им ден, 12 септември 1846г.

 „... Поглеждам назад и във всяко място, всяка дума и жест, всяко писмо, всяко мълчание те намирам за напълно съвършена...

 Изпълнен с благодарност и гордост, че ти ще бъдеш венецът на моя живот.”

 

Марк Твен 1835-1910

 Псевдоним на Самюел Лангхорн Клемънс... на 14 години е чирак при печатар, после млад журналист, на 22 е години лоцман на параход по р. Мисисипи, което занятие изисква сериозни умения и подлага живота на риск – с възгласа “Mark Twain” т.е. два фадъма, 12 фута или малко над 4 метра, моряците предупреждавали за опасно спадане на водите до опасния минимум за речното корабоплаване. Твен се запознава с Дарвин при едно от плаванията си, възхитен е от Чарлз, самия Марк регистрира няколко патента. Той е първия писател, пратил на издателя си роман напечатан на пишеща машина, не на ръка, печели огромни суми, но ги пръска и стига до банкрут. Неговата любов е „Ливи” - Оливия Лангдън, имат щастлив брак, 4 деца; първото – сина им умира като бебе, а две от дъщерите им едва доживяват двайсетте си години. Ливи почива през 1904г., а Твен остава безутешен до края на дните си 6 години след нея, когато умира.

 До Ливи за нейния 30-и рожден ден, Хартфорд, 27 ноември 1875г.

 „... Днес си ми още по-скъпа, мое дете, отколкото преди една година на същия ден – израснала си и си ми още по-мила от първия от тези рождени дни, прекарани заедно, и не се съмнявам, че чувствата ми ще продължават да се развиват така до края.

      Нека да погледнем напред към идващите рождени дни, към нарастващите години и посивелите коси, без страх и без тъга, с доверие, че любовта, която носим един към друг, ще бъде достатъчна да ги направи благословени.

      И така, преливащ от любов към теб и нашите бебчета, нека този ден ти донесе майчината благодат и достойнството, съпътстващи трите десетилетия!”

И един усмихнат "ала Оскар Уайлд" джентълмен, все модела Дъг Пикетт 

 image

Оскар Уайлд 1854-1900

 За Оскар Уайлд може да се пише какво ли не, впечатляващото е, че за България в последните години, той струва ми се, е един от най-издаваните чуждоезични автори?! За хетеро-сексуалния му брак и двамата му сина, а после и за хомосексуалната му любов с лорд Алфред Дъглас, син на 9-ия маркиз на Куинсбъри, при желание можете да потърсите и прочетете сами... Съд, затвор, душевен срив и само на 46 години Оскар Уайлд умира от менингит в хотелска стая в Париж, обеднял и забравен от приятелите си. Няколко дни преди смъртта си поглежда опърпаните тапети в стаята си и казва: „Иска ми се да обявя дуел до смърт на тези тапети. Един от нас трябва да си отиде.”

 До Алфред Дъглас, 10 май 1895г.

 „... Удоволствията скриват от нас любовта, но болката разкрива истинската й същност...

 Да те съхраня в душата си – това е целта на цялата тази болка, която хората наричат живот... ”

Leighton - Tristan and Isolde - 1902

image

................

След всички писма от велики мъже, както ги е нарекла Урсула Дойл (а аз няма да се съглася за всички от тях с нейната квалификация) завършвам с една ЖЕНА – Катя Манн!

Оставям настрана отношението ми към братята Манн – не просто дезертьори, не просто предатели на Германия през Втората световна война – няма проблем, нека ги наречем "бегачи към американска свобода", но имам „сериозен проблем” с речта на единия непосредствено след войната – реч по радиото като обръщение към германския народ! Той, този който не е споделил страданията под англо-американските бомбардировки с народа си, той, който е напуснал своята нация и държава – той „държи” реч, в която не обелва дори дума за геноцида над германци, за прогонването на милиони германци от изток вършено от руснаци, поляци, чехи, словаци, сърби и дори румънци в този момент - след войната. Същия този Манн,  говори празни думи, нищо конкретно, но много претенциозно – (никога?) не бих чел подобен мерзавец! Почти непосилно е да разделя твореца от човека, за това трудно слушам Вагнер, когато знам що за коцкар е бил и то към близки и колеги – към техните дъщери и съпруги. Впрочем не – възможно ми да чета мерзавци и съм го правил, в случая с Базил Лидъл-Харт, човек притискал и буквално изнудвал след войната, семействата на Гудериан и Роммел...

 Съпругата на Манн обаче, е човешки колос сравнена в човешкото с него. Накратко:

 Томас Ман вече е известен, интервюиран е, награждаван е и в този първи силен период в живота си съзира нея в трамвай – тя е очарователна студентка, която пътува без билет и дръзко се изплъзва от контролата. Ман решава да се запознае с тази, която го е омагьосала само в няколко мига и научава – това е Катя Прингсхайм, само на 19, следва математика в Мюнхенския университет, където прподава баща й  - виден учен и колекционер на художествени произведения. Ман намира достъп до дома й, където се дават приеми и е покорен наблюдавайки „приказната принцеса”. Възприема я като чудо, изтъкано от дух и чар, като диво и изящно цвете с чуждоземна прелест. (Не знам защо трябва да е с чуждоземна прелест, но днес, точно в тези дни  неговите потомци имат възможност да приемат бол чуждоземни магарешки бодили, зюмбюли, лайкучки и маса плевели, все чуждоземни). Катя се отнася хладно и дори подигравателно към ухажванията на писателя, въпреки, че е чела вече романа му „Буденброкови”, а родителите й не желаят да се откажат така рано от единствената си дъщеря. Домогването до ръката на избраницата трае 3 години, време в което те си пишат много писма, някои от които Ман ползва по-късно във втория си роман „Кралско височество”. Пишейки си, те се наричат един – друг „принцът на духа” и „принцесата на живота”, после се сгодяват, а няколко месеца по-късно е сватбата. Брака им трае точно 50 години, раждат им се 6 деца, всичките малко или повече свързани с литературата, тази самотна игра, която „ощастливява по-дълбоко, но и разяжда по-бързо”.

 Две десетилетия след смъртта на мъжа си, Катя Ман публикува през 1974г. томче със спомени, озаглавено „Моите неписани мемоари” от което разбираме онова всекидневно изкуство на човека от втори план, на една жена, която никога не се изявява, защото смята това за нередно, но като съпруга, майка и спътница създава свой житейски шедьовър! Катя Ман брани мъжа си от делничните грижи, осигурява уюта и спокойствието на творящия човек, подкерпя го с непрестанна отзивчивост и вяра в него, съхранява го от агресивната възбуда на околните. Сина им Клаус Ман, си спомня в своята книга „Повратна точка”: „Сред общата обърканост имаше само един човек, който обхващаше цялостно сложните драми и интереси на различните обитатели и гости на дома ни – това беше моята майка... Основният й интерес бе насочен винаги към благополучието и творчеството на баща ни, но все пак тя успяваше да се заеме и с нашите истории, да подкрепя и приятелите ни с отзивчивост и умен съвет. Цялата къща отиваше при нея – всеки с грижите, надеждите и оплакванията си.”

 „Задълженията й са безброй; безбройни са жертвите, които тя принася.Но задължения и жертви – това е за нея нещо естествено; „За това съм тук!” Докато върши чудеса, тя умее да се шегува... избягва тържествените физиономии и жестове; защото към нейната служба спада ведростта. Тя живее само за другите и почти не мисли за себе си: „Та за какво? Аз не съм толкова важна...” Никой друг член на семейството не е толкова невзискателен... Какво ли щеше да стане от нас – от трудния творящ човек и от шестте не съвсем лесни деца, - ако малкият кръг не бе пазен и стоплян от неуморната енергия на тази любов?” Томас Ман се подлага на тежка операция – рак на белите дробове, през 1949г. се самоубива Клаус, на другата година умира братът Хайнрих Ман – обща литературна съдба, противоположни политически възгледи, естетически също и все пак най-близкия му човек от любекското семейство. Тя е винаги до него, а той – Томас Ман пише: „Докато хората си спомнят за мен, ще си спомнят и за нея. Ако потомците кажат добра дума за мен, тя ще се отнася същевремно и за нея.” (Аз ще се въздържа да кажа добра дума за него, но за нея с охота). ”Виждаме я” заобиколена от нейните деца в Бад Тьолц на Изар, където семейството е купило малко имение, там – по спомени на Клаус Ман, тя е обличала своята „българска рокля” от ленен плат с пъстри шевици; виждаме я как с неимоверни усилия осигурява прехраната на челядта си в трудните години на Първата световна война; виждаме я как с естествения си реализъм съветва своя мъж да издаде „Йосиф и неговите братя” на части; но най-вече я виждаме в ролята на Леоноре от „Фиделио”, която предпазва съпруга си от наплива на делничните грижи и от всички нежелани посетители, смущаващи спокойствието на работния му ритъм.

  „В семейството ни трябва да има поне един човек, който не пише”, казва Катя Ман в началото на спомените си.

 От едно семейно писмо узнаваме, че още от младини тя мечтаела за надгробен паметник с надпис:

„Нищо не е раздадено напразно”

 ..........

 "Несериозен" клип за финал, но за мое удоволствие - така.
Ханша след 1.12.. устните за миг след 1.20.. 1.24 "нирвана".. косата след 1.31.. ръцете 1.46.. 2.06 рязко с микрофона.. вената и шията 2.14.. след 2.16 ръката по стойката на микрофона.. това тясно лице и остри уши ;) височината и носа... 

Нети - една от "небългарските" българки

 
  Така казват ще е в бъдеще :) - не писма, мейли пишем, и няма нищо лошо - напротив, удобно и бързо е! Е, и смешно в случая. Заслужено ще се изтъкна - писал съм много любовни писма на ръка преди десетилетия и смея да твърдя - надминаващи масата образци в тази книга, но велик мъж не съм. Писмото и почерка имат своя душа - получавал съм премного любовни писма "на ръка" също и един мой познат преди години ми подхвърли - бих дал много за да получа или имам нещо подобно на тези - беше видял "куп" такива при мен.

image



Гласувай:
37
1



1. germantiger - ...
31.08.2015 16:38
Избраното от Урсуила Дойл разбираемо акцентира най-вече върху англоговорящи и творящи автори.

Мисля, че всеки от нас е поапдал на далеч по-впечатляващи писма, изповеди и обяснения, но за полкоженият труд, интересно представените съдби вкратце преди писмата, отново заслужено ще похваля Дойл.

КНИЖЛЕТО ЗАСЛУЖАВА ДА СЕ КУПИ И ЧОВЕК ДА ГО ИМА И ПРОЧЕТЕ - В НЕГО ПИСМАТА СА В "ЦЯЛОСТЕН ВИД", докато аз съм отделил изречения, думи, пасажи - не повече.
цитирай
2. viva1122 - G_T - Впечатляващо, както ти умееш!
31.08.2015 16:56
Постинг - съдържателен, красота и романтика, изразена в думи, разбира се не е за всекиго. Ценното е думите да се покриват с "делата" и тъй като не всеки умее да изрази така чувствата си, действията да са красиви. Лично аз - не умея и никога не съм умеела да напиша поне едно любовно писмо :), но съм доказвала чувствата си.
Благодаря за удоволствието да се потопя в тази атмосфера и откъсна от действителността!
Поздрави!
цитирай
3. leonleonovpom2 - Поздрави!
31.08.2015 20:34
Да, великите мъже са велики и в Любовта!
Но пък всеки велик мъж може да бъде победен от ...жената!
Какво да се прави, така е устроен животът!
Всичко тръгва от жената
Шерше ла Фам!/ Търсете жената/


цитирай
4. pvdaskalov - * ! *
31.08.2015 20:35
Интересни постинги. Стилен, разпознаваем автор!
Поздрави!
цитирай
5. aip55 - Разплиска
31.08.2015 20:45
душевната ми святост по материята обич и любов. Сигурно ще го препрочета още няколко пъти. Удоволствие бе да прочета постинга ти! Поздрав!
цитирай
6. born - Чудесно си изразил романтиката на ...
31.08.2015 20:52
Чудесно си изразил романтиката на отминалите времена и чувства. В днешно време подобни неща са изместени от меркантилност, комплексарство, жажда за пари и материални блага. Добре, че все още има и стойностни хора. Поздрави.
цитирай
7. germantiger - ...
31.08.2015 21:02
leonleonovpom2 написа:
Да, великите мъже са велики и в Любовта!
Но пък всеки велик мъж може да бъде победен от ...жената!
Какво да се прави, така е устроен животът!
Всичко тръгва от жената
Шерше ла Фам!/ Търсете жената/




За победата на жената, макар понякога само "условна" си го написал оригинално и интересно. Някои от тези велики мъже, научавайки какво се случва с любовите им, дори ми паднаха в очите за "момент", но хора сме, нека не изкскваме прекалено много от човека и от мъжката страст като постоянство, което тя обикновено няма.
цитирай
8. germantiger - ...
31.08.2015 21:04
pvdaskalov написа:
Интересни постинги. Стилен, разпознаваем автор!
Поздрави!


Благодаря, но не аз съм автора, а благодарност за Надежда Бракалова подарила ми книгите, Урсула Дойл като нейн избор или подбор и на първо място на сътворилите тези писма :)
цитирай
9. germantiger - ...
31.08.2015 21:06
aip55 написа:
душевната ми святост по материята обич и любов. Сигурно ще го препрочета още няколко пъти. Удоволствие бе да прочета постинга ти! Поздрав!


Най-добре след ок. 15 минути, когато поправя правописните грешки в постинга...

Израза за душевната святост ми хареса!
цитирай
10. germantiger - ...
31.08.2015 21:08
born написа:
Чудесно си изразил романтиката на отминалите времена и чувства. В днешно време подобни неща са изместени от меркантилност, комплексарство, жажда за пари и материални блага. Добре, че все още има и стойностни хора. Поздрави.


Благодаря, но не аз, а Урсула Дойл и всъщност творците на тези писма за изразили себе си, да се надяваме повечето искрено и честно, не само ефектно :)

Надявам се, качествени и романтични хора да има винаги.
цитирай
11. germantiger - ...
31.08.2015 21:10
viva1122 написа:
Постинг - съдържателен, красота и романтика, изразена в думи, разбира се не е за всекиго. Ценното е думите да се покриват с "делата" и тъй като не всеки умее да изрази така чувствата си, действията да са красиви. Лично аз - не умея и никога не съм умеела да напиша поне едно любовно писмо :), но съм доказвала чувствата си.
Благодаря за удоволствието да се потопя в тази атмосфера и откъсна от действителността!
Поздрави!


За съжаление, НЕ при всички написали тези писма има покритие между думи и дела - това е нормално - делото най-често е по-трудно от думите и несъответствието между тях е житейската реалност. Дано обаче, думите да са писани безкористно, а не манипулативно.
цитирай
12. viva1122 - и...
31.08.2015 21:49
germantiger написа:
viva1122 написа:
Постинг - съдържателен, красота и романтика, изразена в думи, разбира се не е за всекиго. Ценното е думите да се покриват с "делата" и тъй като не всеки умее да изрази така чувствата си, действията да са красиви. Лично аз - не умея и никога не съм умеела да напиша поне едно любовно писмо :), но съм доказвала чувствата си.
Благодаря за удоволствието да се потопя в тази атмосфера и откъсна от действителността!
Поздрави!


За съжаление, НЕ при всички написали тези писма има покритие между думи и дела - това е нормално - делото най-често е по-трудно от думите и несъответствието между тях е житейската реалност. Дано обаче, думите да са писани безкористно, а не манипулативно.


Аз се надявам, че думите на тези велики мъже и за времето, в което са живели не са манипулативни, а от сърце и с чувство.
Колкото до наше време, знам ли... мисля че не знам - всичко отново се свежда до самия човек - мъж или жена, поне така мисля.
Поздрави!
цитирай
13. germantiger - Към вива
31.08.2015 21:58
Почти убеден съм, че винаги е било до човека.

Преди и сега, хората не сме се променили особено в страсти, стремежи, слабости също.

Разбира се, има тенденции или масова "култура".
цитирай
14. troia - :)
31.08.2015 22:16
Жените обичат с ушите си и доказателство за това са тези ласкателни, хвалебствени, нежно-агресивни, любовни писма. Написани са от мъже които са виртуози на словото и умеят да омагьосват с думи. Не всеки го умее, а те са познавали силата му. Може би едно време жените са искали да чуят точно това, плакали са, въздишали са над тях, криели са ги от съпрузите си /които са имали такива/ или са заспивали с тях стоплени в скута им. На мен лично ми звучат странно, пресилено, неестествено, но какво ли разбирам аз?:))Това не е за всеки.
Като цяло интересен постинг. Хареса ми като информация.
цитирай
15. indiram - :-)))
31.08.2015 22:25
Извини ме, не прочетох всичко, но ще пробвам... после...
Понеже си подал една чувствена тема, ето нещо което си спомних... песен...
Ingrid Kup - Feel me
...
Поздрави! und :-)))
цитирай
16. nbrakalova - .
31.08.2015 22:53
Поетичният език, бил той в проза или стих, е затрогваща изява на чувства и отношения, независимо дали вдъхновени от тъга, радост, възхита, копнеж, любов...
Изява, постепенно отмираща във времето, в което, загубващи стойността си, отношения и чувства се заместват от предмети, материалност, чувственост. Толкова повече споделеното в постинга разкрива светоусещането на отминали епохи, не без усещането на бъдещи загуби...
цитирай
17. germantiger - ...
31.08.2015 23:12
troia написа:
Жените обичат с ушите си и доказателство за това са тези ласкателни, хвалебствени, нежно-агресивни, любовни писма. Написани са от мъже които са виртуози на словото и умеят да омагьосват с думи. Не всеки го умее, а те са познавали силата му. Може би едно време жените са искали да чуят точно това, плакали са, въздишали са над тях, криели са ги от съпрузите си /които са имали такива/ или са заспивали с тях стоплени в скута им. На мен лично ми звучат странно, пресилено, неестествено, но какво ли разбирам аз?:))Това не е за всеки.
Като цяло интересен постинг. Хареса ми като информация.


Чел съм мисълта или афоризма

ЖЕНИТЕ ОБИЧАТ С УШИТЕ СИ, А МЪЖЕТЕ С ОЧИТЕ СИ :)

На мен не ми се струват пресилени, дори няколко ми се чинят слабички, съвсем сериозен съм.
цитирай
18. germantiger - ...
31.08.2015 23:15
indiram написа:
Извини ме, не прочетох всичко, но ще пробвам... после...
Понеже си подал една чувствена тема, ето нещо което си спомних... песен...
Ingrid Kup - Feel me
...
Поздрави! und :-)))


Пуснах си това парче през ютуб благодарение на твоето "напомняне" - поп-класика и аз като младеж в 90-те години покрай тази се сещам и за Вайа кон Диос (прощавайте, ако не изписвам правилно:)
цитирай
19. germantiger - Поетичният език, бил той в проза или ...
31.08.2015 23:18
nbrakalova написа:
Поетичният език, бил той в проза или стих, е затрогваща изява на чувства и отношения, независимо дали вдъхновени от тъга, радост, възхита, копнеж, любов...
Изява, постепенно отмираща във времето, в което, загубващи стойността си, отношения и чувства се заместват от предмети, материалност, чувственост. Толкова повече споделеното в постинга разкрива светоусещането на отминали епохи, не без усещането на бъдещи загуби...


Великолепно написано, както маниера на всички твои коментари, но бих "поправил" само една дума в твяоя коментар... Разбира се, аз не трябва да "коригирам" чужд и особено твой коментар, но мисля, че напълно ще се съгласиш с мен в "корекцията":

при теб е
отношения и чувства се заместват от предмети, материалност, чувственост.

бих написал от "твое име"
отношения и чувства се заместват от предмети, материалност, СЕКСУАЛНОСТ и то пошла такава.
цитирай
20. indiram - :-)))
31.08.2015 23:23
Шегаджия, :-)))
Прощавай...
Харесвам и Вайа кон Диос (Vaya con Dios) - Правилно е!
...
цитирай
21. nbrakalova - Е,
31.08.2015 23:40
germantiger написа:
nbrakalova написа:
Поетичният език, бил той в проза или стих, е затрогваща изява на чувства и отношения, независимо дали вдъхновени от тъга, радост, възхита, копнеж, любов...
Изява, постепенно отмираща във времето, в което, загубващи стойността си, отношения и чувства се заместват от предмети, материалност, чувственост. Толкова повече споделеното в постинга разкрива светоусещането на отминали епохи, не без усещането на бъдещи загуби...


Великолепно написано, както маниера на всички твои коментари, но бих "поправил" само една дума в твяоя коментар... Разбира се, аз не трябва да "коригирам" чужд и особено твой коментар, но мисля, че напълно ще се съгласиш с мен в "корекцията":

при теб е
отношения и чувства се заместват от предмети, материалност, чувственост.

бих написал от "твое име"
отношения и чувства се заместват от предмети, материалност, СЕКСУАЛНОСТ и то пошла такава.


заради диапазона и за да не е конкретно-ограничително, вложих повече деликатен "простор" :))
цитирай
22. injir - Писмата са доказателства, че по ...
01.09.2015 01:58
Писмата са доказателства, че по света любовта съществува.
цитирай
23. pvdaskalov - Интересни постинги. Стилен, разпознаваем автор!
01.09.2015 07:15
germantiger написа:
pvdaskalov написа:
Интересни постинги. Стилен, разпознаваем автор!
Поздрави!


Благодаря, но не аз съм автора, а благодарност за Надежда Бракалова подарила ми книгите, Урсула Дойл като нейн избор или подбор и на първо място на сътворилите тези писма :)


Нали не винаги авторът на постинга е и автор на текста?
Колкото до г-жа Бракалова, за мен тя е една от най-уважавание автори в Блог.бг.
цитирай
24. letopisec - Пак ни изненада. . . . Положително. . ...
01.09.2015 10:02
Пак ни изненада....Положително...
цитирай
25. syrmaepon - "Удоволствията скриват от нас любовта, но болката разкрива истинската й същност..."
01.09.2015 10:44
Харесвам Оскар Уайлд, тоест неговата словесност )

Казват, че жените обичат с ушите и мъжът, колкото и трудно да му е това, трябва да говори, не задължително за любовта си ). Може би гласът, интонацията водят жената към нейната любов....Прочетох, че е трудно да си влюбен и едновременно полезен ))). Зависи. Как тогава адмиралът ще води армията си ?

За Ема Хамилтън. Нейната история показва, че любовта, истинската, означава свобода. И второто, прозаичното - никога не разчитай на Родината за издръжка, дори и най-богатата. Може би защото Родината обитава нематериалния свят, в който превес взимат не истински влюбените,а тарикатите.
цитирай
26. cefulesteven - "Аз съм готов да жертвам вс...
01.09.2015 12:29
"Аз съм готов да жертвам всичко за нея, но това означава ли, че тя ми дължи някаква благодарност? Нейна ли е вината, че я обичам? Трябва ли тя да се чувства задължена да ме обича? Не!..."

Виктор Юго

Като, че ли това най-силно ме впечатли, макар всичко по свой начин ме грабна. Не е необходимо човек да е толкова велик, колкото тях за да го почувства. Напротив, точно тези им редове разкриват, че и те са просто хора. Разликата в повечето случаи е в това, че те не се боят да покажат слабостта си, не се отричат от нея, отдават й се. И тази, същата смелост - отношението им към любовта проявяват й разкривайки таланта си.
цитирай
27. sande - " ... пощальонът ме събуди от старите ми мечти и ме дари с нови..."
01.09.2015 14:51
В началото имах различни планове за нашата кореспонденция. Мислех си например да ти пиша открити писма в едно музикално списание; после исках да напълня въздушния си балон с идеи за писма и да го пусна при подходящ вятър в нужната посока...Исках да уловя пеперуди и да ги използвам като куриери на писмата си до теб. Исках да изпращам писмата си първо до Париж, така че да ги отваряш с огромно любопитство и после – повече от изненадана – да повярваш, че наистина съм в Париж. Накратко, имах много странни мечти и планове в главата си, от които звукът на тръбата на пощальона ме събуди днес...

Както казах, пощальонът ме събуди от старите ми мечти и ме дари с нови..."

***
Прочетох с интерес тези знаменити редове.

Благодаря ти, Тигърче!
цитирай
28. germantiger - ...
01.09.2015 15:58
injir написа:
Писмата са доказателства, че по света любовта съществува.


Великолепно!
цитирай
29. germantiger - ...
01.09.2015 16:00
letopisec написа:
Пак ни изненада....Положително...


Темата е "нетипична" и очарователна, разчитах и на изненада - благодаря
цитирай
30. germantiger - ...
01.09.2015 16:03
syrmaepon написа:
Харесвам Оскар Уайлд, тоест неговата словесност )

Казват, че жените обичат с ушите и мъжът, колкото и трудно да му е това, трябва да говори, не задължително за любовта си ). Може би гласът, интонацията водят жената към нейната любов....Прочетох, че е трудно да си влюбен и едновременно полезен ))). Зависи. Как тогава адмиралът ще води армията си ?

За Ема Хамилтън. Нейната история показва, че любовта, истинската, означава свобода. И второто, прозаичното - никога не разчитай на Родината за издръжка, дори и най-богатата. Може би защото Родината обитава нематериалния свят, в който превес взимат не истински влюбените,а тарикатите.



Аз също харесах точно двете отделени от мен изречения от Оскар Уайлд, впечатлиха ме сред текста на целите му писма.

За Родината като живееща в душата и за държавата на която не бива да разчитаме си абсолютно права, поне аз споделям съждението и вероятно опита ти!
цитирай
31. germantiger - ...
01.09.2015 16:06
cefulesteven написа:
"Аз съм готов да жертвам всичко за нея, но това означава ли, че тя ми дължи някаква благодарност? Нейна ли е вината, че я обичам? Трябва ли тя да се чувства задължена да ме обича? Не!..."

Виктор Юго

Като, че ли това най-силно ме впечатли, макар всичко по свой начин ме грабна. Не е необходимо човек да е толкова велик, колкото тях за да го почувства. Напротив, точно тези им редове разкриват, че и те са просто хора. Разликата в повечето случаи е в това, че те не се боят да покажат слабостта си, не се отричат от нея, отдават й се. И тази, същата смелост - отношението им към любовта проявяват й разкривайки таланта си.


Според мен Виктор Юго повече играе в тзи редове. Ако човек ги пише напълно изксрено, ако ги пише в положение на болка, страст, стремеж, той няма така да "изчерпи" възможностите написани от Юго в писмото, което не предложих цялото. Да, прав е, бил съм в същата позиция, а вероятно и почти всеки мъж, но при Юго е повече разумно, отколкото чистосърдечно, струва ми се.
цитирай
32. germantiger - ...
01.09.2015 16:09
sande написа:
В началото имах различни планове за нашата кореспонденция. Мислех си например да ти пиша открити писма в едно музикално списание; после исках да напълня въздушния си балон с идеи за писма и да го пусна при подходящ вятър в нужната посока...Исках да уловя пеперуди и да ги използвам като куриери на писмата си до теб. Исках да изпращам писмата си първо до Париж, така че да ги отваряш с огромно любопитство и после – повече от изненадана – да повярваш, че наистина съм в Париж. Накратко, имах много странни мечти и планове в главата си, от които звукът на тръбата на пощальона ме събуди днес...

Както казах, пощальонът ме събуди от старите ми мечти и ме дари с нови..."

***
Прочетох с интерес тези знаменити редове.

Благодаря ти, Тигърче!


Голям мечтател е бил Шуман и предполагам е развеселил Клара с писмото си :)

Финала дори би бил чудесен финал на филм комедия или романс :)
цитирай
33. mt46 - Поздрав!...
01.09.2015 18:19
И аз съм писал и получавал любовни писма, но не мисля да ги публикувам... :)
Още за В. Юго -
http://nakratko/category/51/41322/

http://4aiotgluhar4e.blog/lichni-dnevnici/2011/02/14/liubovta-na-geniia.685870
цитирай
34. mt46 - Балзак е също велик писател и любовник...
01.09.2015 18:25
"Оноре дьо Балзак обича удоволствията и въпреки множеството дългове поддържа луксозен начин на живот. През 1833 г. започва кореспонденция с украинската графиня Евелина Ханска, омъжена за полски земевладелец, 20 години по-възрастен от нея. Едва след смъртта на съпруга й през 1841 г. двамата започват да се виждат и да пътуват. Любовта им продължава 17 години. На 15 март 1850 г. двамата най-накрая сключват брак, но Балзак умира същата година. Графинята забременява малко преди смъртта на Балзак, но бебето умира при раждането."
http://dama/article/ljubovni-pisma-na-veliki-muzhe-onore-do-balzak-do-evelina-hanska/2476/
цитирай
35. veilet - И има ли я днешната Любов, такава, ...
01.09.2015 19:15
И има ли я днешната Любов, такава, каквато лорд Нелсън и Ема са изживяли?! "По- надолу" лорд Байрон се обръща на Вие към графинята...ммм... на мен ми звучи странен начина на изразяване между двама люде, които споделят толкова съкровенни чувства помежду си. Но, може би по онова време протокола е бил така възприеман. И Оскар Уайлд и всички други, които тук не коментирах, са изразявали прекрасно и неземно с перо своите чувства, мисли и страсти, но това те го могат най- добре от другите. Всеки със своите дарби е дошъл на тоя свят и е радостно, че може да ги сподели с другите хора, за да им се наслаждаваме. За Катя Ман инфото е новост. Благодаря, че ме просветли!!! Поздрави за постинга!!!:)))
цитирай
36. germantiger - ...
01.09.2015 20:07
mt46 написа:
"Оноре дьо Балзак обича удоволствията и въпреки множеството дългове поддържа луксозен начин на живот. През 1833 г. започва кореспонденция с украинската графиня Евелина Ханска, омъжена за полски земевладелец, 20 години по-възрастен от нея. Едва след смъртта на съпруга й през 1841 г. двамата започват да се виждат и да пътуват. Любовта им продължава 17 години. На 15 март 1850 г. двамата най-накрая сключват брак, но Балзак умира същата година. Графинята забременява малко преди смъртта на Балзак, но бебето умира при раждането."
http://dama/article/ljubovni-pisma-na-veliki-muzhe-onore-do-balzak-do-evelina-hanska/2476/


Писмата на Балзак към Ханска са великолепие, направиха ми изключително впечатление, но не са в подбора ми, защото тя не полякиня.

Не иде реч за "расизъм" в моя случай, а за право на избор да поддържам в блога ми линия на нордическо, западно и само такова като прдпочитания с малки изключения и тази ми "линия" е още повече възможна и допустима при положение, че в блога има бол само славянофилстващи, русофилстващи, да не говорим за десетилетията в България, когато беше почти само това. за това един малък човек като мен в собствения си блог има право на точно такъв мой избор.

А както писах за Балзак и Ханска - чудесен избор си направил, Марине!
цитирай
37. germantiger - ...
01.09.2015 20:10
veilet написа:
И има ли я днешната Любов, такава, каквато лорд Нелсън и Ема са изживяли?! "По- надолу" лорд Байрон се обръща на Вие към графинята...ммм... на мен ми звучи странен начина на изразяване между двама люде, които споделят толкова съкровенни чувства помежду си. Но, може би по онова време протокола е бил така възприеман. И Оскар Уайлд и всички други, които тук не коментирах, са изразявали прекрасно и неземно с перо своите чувства, мисли и страсти, но това те го могат най- добре от другите. Всеки със своите дарби е дошъл на тоя свят и е радостно, че може да ги сподели с другите хора, за да им се наслаждаваме. За Катя Ман инфото е новост. Благодаря, че ме просветли!!! Поздрави за постинга!!!:)))


Може би, ще те усмихна, но аз позлвам обръщението "млада госпожице" НЕподигравателно и с чисто удоволствие към единици дами в живота ми и до момента, мисс майлейди и йънг лейди ми остана с най-голямо удоволствие като "навик". За мен е мило и типично, но тук в БГ учудва и може би, някой се дразни, но аз за жалост си продължавам към единици и то такива които са ми на сърце.
цитирай
38. nbrakalova - "Аз съм готов да жертвам вс...
01.09.2015 20:52
cefulesteven написа:
"Аз съм готов да жертвам всичко за нея, но това означава ли, че тя ми дължи някаква благодарност? Нейна ли е вината, че я обичам? Трябва ли тя да се чувства задължена да ме обича? Не!..."

Виктор Юго
... ...


Добро отбелязване!
Истинската любов дава право да бъде отхвърлена...
Любовта не е само чувство, чувството е само част от изразните й средства; тя е не само отношение - тя е принцип в отношенията. Любовта е преди всичко жертвоготовност.
"...Любовта никога не отпада..."
цитирай
39. ard - За Томас Ман
02.09.2015 07:40
Не разбрах с какво точно братя Ман са предатели и дезертьори на Германия?
Томас Ман още преди да е започнала войната се е изказвал негативно към националсоциализма, на което се дължи и бягството му от Германия през 1932-1933 и установяването в Швейцария за следващите няколко години. Следва ли един писател да мълчи, когато неговата работа е да говори и да пише?
Това, че е говорил против хитлеристкия режим му носи лишаване от немско гражданство и конфискуване на къщата в Мюнхен.
Самият той казва в ''Култура и политика'' (1939) :'' Моето политическо верую като привърженик на демокрацията е плод на убеждение, до което не стигнах лесно, тъй като отначало то беше чуждо за мен, израсъл и възпитан в духа на немските бюргерски традиции.''
Възможно ли е той да е избягал от Германия и заради жена си Катя Ман, която е половин еврейка- да възможно е, но след като е бил лишен от немско поданство получава чешко, и след това отива в Америка. През 1936 получава писмо от университета в Бон, че поради лишаването му от германско поданство е заличен от списъка на почетните доктори. И той какво отговаря - че почетната титла доктор по философия той носи и до днес, тъй като е получил такава от Харвардския университет. В същата ''Преписка с Бон'' (1937) той казва, че ако се е бил върнал в Германия нямало е да остане жив, нито той , нито семейството му.

За „сериозния ти проблем” с речта на Томас Ман непосредствено след войната - за коя реч става въпрос?
Ако е ''Германия и германците''( 1945)- тази реч е написана и произнесена от Америка и е написана от позицията на писател, а не от позицията на войник, политик или участник в събитията. Би ли могъл да произнесе друга реч- да сигурно би могъл- но щяха ли да я излъчат по радиото? Накрая в тази реч той говори за ''милост към Германия'' и по-точно :''Милостта, от която Германия има такава настоятелна нужда, е нужна в същност за всички ни''.
цитирай
40. germantiger - Благодаря за СЪЩНОСТНИЯ КОМЕНТАР - по темата за Манн
02.09.2015 14:57
Инфото, което поднасяш (и за което благодаря, зщаото обогатява постинга) ОБЯСНЯВА, но ЗА МЕН не отменя квалификацията, която аз давам на Манн - предателство, в постинга съм посочил и "бягането", не като конкретика и път, а като нещо с предателството.

Един Кестнер НЕ БЯГА и остава под бомбардировките, въпреки, че има проблем с писането и с забрана на някои негови книги.

Не можем да гадаем дали Манн би останал жив - най-вероятно да, а гадае той, нещо повече - утвърждава, че НЕ би останал жив, а това му внушение е... не би останал жив почти сигурно ако беше противник на режима в СССР например, но в Германия възможно би оцелял.

Катя Манн както ти спомена вчера е еврейка, но както изсних с теб - не е, а дядо й има такива корени или произход, следователно "чисто формално" тя по произход е повече ге4рманка, нежели еврейка, друг е въпроса как се е чувствала, може да е била самия Бар кохба, казано на шега - може да се е съзнавала като напълно еврейка, но това нито аз, нито ти в случая (подозирам) не знаем...

......

Какво "имаме":

- Катя не е еврейка, повече германка, разбира се с еврейски "примес, но и да беше 100% юдейка, това не притъмнява нейното велкичие за мен, но еврейка не е

- Думите на Манн за това дали би останал жив са просто свободно съчинение в неговата убеденост, че НЕ би... - това е "гадание, ЕДИН КЕСТНЕР ОСТАВА ЖИВ

- Нещо повече - има бележити еврей на служба в Райха - един маршал Ерхард Милх в авиацията е такъв, една Мелита Шенк е наистина еврейка, сотавям настрана факта, че хиляди германски войници всъщност евреи воюват за Райха (някъде може да прочетеш несериозната цифра от над 150 хил такива евреи явно преувеличена с много) и все пак хиляди

- Разбира се, че Манн има право да се защити, да бяга, да говори и пише - това е негов човешки дълг, интелектуален и това доказва именно в такива времена колко струваш, но това, което прави не отменя написаното от мен - той е предател на Германия, ако ще да е гражданин не на света, а на Вселената (всички сме)

Речта я имам на МП3 аудио файл и това е реч слаба (за мен) като тембър, поднасяне, липса на акценти които аз не долавям - той явно си ги е улавял, нещо повече - тази реч не сочи проблемите, язвите, истините и ако тя е писана конюнктурно или съобразявайки се с какво ли не... - чудесно - това е бил неговия начин тогава, но това не е начина на великите, големите или тези, които аз предпочитам - предпочитащи Манн бол милиони.

"Финализирам"

Манн е предател към Родината си
Жена му е повече германка, нежели еврейка
Речта е слаба, евентуално конюнктурна или поръчана от победителите

Думите на Манн, които прочетох и научих благодарение на теб, а именно:
Самият той казва в ''Култура и политика'' (1939) :'' Моето политическо верую като привърженик на демокрацията е плод на убеждение, до което не стигнах лесно, тъй като отначало то беше чуждо за мен, израсъл и възпитан в духа на немските бюргерски традиции.''

тези думи мога да коментирам с "погнуса" - именно бюргерските традиции са част, огромна част от това, което съхрани Германия от ада на френската онази великата революция и последствията, пак тези традиции бяха фундамент за отпор на всякакви баварски червени републики и подобни опити на организации като червените спартаковци и това бюргерство методично ликвидирано днес, все още крепи в "германия" някакъв ред, чистота, коректност и възпитание, образование и пр. Несъмнено бюргерството има и минуси, без колебание притежава такива и то не предотврати Хитлер, но Хитлер можеше да го няма само ако победителите след ПСВ не бяха гробокопачи на Германия.

P.S.
Вероятно е некоректно да прескачам във времето и времената, но в ТАКИВА БЮРГЕРСКИ ТРАДИЦИИ Е ИЗРАСЪЛ ПРИМЕРНО ГЬОТЕ, а ми се струва, че Манн е далеч от ваймарския Аполон. Днес децата се възпитават в (американски) неолиберализъм, не в бюргерство и съм любопитен както би казал, написал Манн ако съгледаше днешния свят извън традициите. Бих го окуражил да се стегне и събере за една реч - ЕДНА ЕПИТАФИЯ ЗА НАДГРОБНА ПЛОЧА ОТ Б Я Л мрамор, задължително бял за "бели хора" :) - прощавай, харесва ми да стигам далеч в коментар
цитирай
41. ard - към коментар 40
03.09.2015 08:13
Благодаря за дългия коментар.
Темата за предателството на Томас Ман е интересна, но аз я тълкувам по друг начин. От една страна не мога да си представя Томас Ман- син на сенатор, израсъл в богато търговско семейство да тръгне да се крие из мазетата на Германия след като вече е изказал открито мнението си против националсоциализма. Та той не би оцелял и 2 минути, в онези години на еуфория (1933) не само официалния режим, но неговите среди и целия германски народ го е обвинявал в предателство.
Между другото той е свикнал с това да го обвиняват в предателство- още когато е описал съгражданите си в романа ''Буденброкови'' (1901). Когато неговите съграждани от Любек го канят на празненство и там той изнася речта ''Любек като духовна форма на живот'' (1926), не пропуска да ги закачи за това: '' Моите съграждани дълго време изобщо не искаха да ме признаят за свой представител и съзираха в моето дело по-скоро несполука и предателство, отколкото истина и лоялност. Те бяха свикнали на друго.''
Бягството си от Германия той нарича ''изгнаничество'', но бих отбелязала и неговата последователност в бягствата. Той бяга по същия начин и от Америка през 1952, когато там започват преследванията срещу някои интелектуални кръгове и отива в Швейцария (пак). Това което не знам е дали му е било възстановено немското гражданство или не, и ако не, това обяснява защо отива да живее в Швейцария.

цитирай
42. ard - към коментар 40- продължение
03.09.2015 08:15
Колкото до това какво би казал Томас Ман за днешните времена ако е бил живял днес- според мен той е провидял далеч във времето още тогава, и каквото и да би казал днес, то ще се отнася за 100 години напред и днешните хора също биха го обвинили в предателство.
В тази реч ''Германия и германците'' (1945) той говори за имиграция и провижда неща, които звучат актуално днес: '' Световна икономика, намаляване значението на политическите граници, известно аполитизиране изобщо на държавния живот, пробуждане на съзнание у човечеството за практическото му единство, това първо спиране на поглед върху една бъдеща световна държава'' - тези му думи не се ли отнасят за днешните времена, въпреки че са писани през 1945?
цитирай
43. planinitenabulgaria - Брависимо за постинга,
03.09.2015 10:26
свидидетестваш за романтичната душа на автора му и огромната му обща култура. Тя не се придобива лесно, резултат е на системно полаган труд, но плодовете от него са пребогати. В днешното време, когато основата на културата на новото поколение е чалгата, такива личности са изключение. Ти си едно доказателство срещу тези, които твърдят, че през този век ще се извърши генна промяна с хората в резултат на технологичното развитие и всички творци на култура от миналото ще бъдат забравени. Духовният живот на хората, любовта им, вярата, изкуството, ще останат.
Писмото но Бетховен се предполага, че е насочено към Тереза Брунсвик, която по възвишеност на духа е била подобна на него. Тя е леко прегърбена, с римски профил, посвещава живота си на гледане на деца, остава немъжена. Писачите на романизиираната биография на Бетховен го набеждават, че има дете от сестра й Йозефина, но това не е вярно, както и твърденията, че писмото е до нея.
Много луд е бил и Берлиоз, оставил доста любовни писма до Хенриета Сипсън, английска артистка, за която той се жени. Живеят кратко, избиват се, защото и двамата са щури романтици и се развеждат. Самата "Фантастична симфония" е едно такова писмо, в нея Берлиоз играе валс с Хенриета.
Вагнер е страдал от гигантомания, той се е считал за по-велик и от Моцарт в един етап на живота си. Той е влюбен в поетесата Везендонк, която е омъжена, пише няколко песни по нейни стихове, изгонен от дома им, той пише паметника на любовта си към нея, операта Тристан и Изолда. След смъртта на Везендонк има намерени и публикуваани много писма на Вагнер до нея, а Вагнер е владеел до съвърщенство тозии вид изкуство. По късно Вагнер се жении за дъщерята на Лист, Козима, жена на големия музикант Ханс фон Бюлоу, апостол на вагнеровите опери.
Още веднаж поздравления за постинга. Той е плод на много труд, но и на възможностите, които си придобил от благородния контакт с творбите на велики наши предци. За съжаление си една от малкото бели лястовички в Блог. бг
цитирай
44. germantiger - Към коментар 41
03.09.2015 15:59
Твоя коментар, още по-ясно и с инфо ни показва "бегачеството" (прощавай за думата ако въобще я има), което лично за мен утвърждава слабостта и показва рецидив в начина му на "действие".

Много е вероятно този му "подход" лъм проблемите и живота - да бяга от тях, да ги заобикаля, да е плод на разглезеност, навикнал към комфорт и спокойствие човек, в което няма нищо лошо - напротив, за човек на изкуството, това би било една чудесна основа за да твори - комфорта и спокойствието и в текста за Манн който аз предложих в постинга още повече потвърждава това ми съждение. Съпругата му постоянно "бди" над него и го съхранява от ежедневното. Понякога за човек на изкуството е дори полезно и продуктивно да се блъска в живота, да бъде подложен на неговите превратности. Маса гений са били бедни, гонени, на границата на оцеляването...

Историята ни показва богата палитра от съдби, така-че аз бих си представил почти всеки да се крие по мазета и да оцелява - както ти го предложи живота или както ти сам се поставиш - примери много и то бележити, впечатляващи. Манн с неговата "семейна предистория" в комфорт със сигурност ще е слаб и шансовете му ще са малки - така е и тук нямаме различие и няма как да имаме.

Случая с "Будденброкс" и Любек... Нищо изключително, дори съвсем норлано - не е първия автор отхвърлен (за "момент"), критикуван, недобре приет... примери много - една Гаскелл е чудесен пример било с "Мери Бартън", било с "Рут", било най-вече с биографията на приятелката си Ш. Бронте. Манн не е бил все пак прогонен от Любек, дори както четем в инфото от теб след това е и приветстван или поне какнен на приеми и срещи - това с един Хайне не става в Германия след посока Франция, примерно. Иначе казано - случая с Манн и Любек не е нищо особено и нищо изключително.

Накрая мога да обобщя - Манн доказва с действията и живота си, че бяга от проблемите, обича комфорта и не е борбена "натура" - има хора като него, както и гений като нео, но има и коренно различни, те за мен се извисяват над него, поне в дух и отстояване.
цитирай
45. germantiger - ...
03.09.2015 16:04
ard написа:
Колкото до това какво би казал Томас Ман за днешните времена ако е бил живял днес- според мен той е провидял далеч във времето още тогава, и каквото и да би казал днес, то ще се отнася за 100 години напред и днешните хора също биха го обвинили в предателство.
В тази реч ''Германия и германците'' (1945) той говори за имиграция и провижда неща, които звучат актуално днес: '' Световна икономика, намаляване значението на политическите граници, известно аполитизиране изобщо на държавния живот, пробуждане на съзнание у човечеството за практическото му единство, това първо спиране на поглед върху една бъдеща световна държава'' - тези му думи не се ли отнасят за днешните времена, въпреки че са писани през 1945?


А ето "тук" Манн за мен е много малък и почти нищо не е провидял - думите му пораждат в мен съмнение, че са американска поръчка и тя много ясно личи или просто това е което Манн е видял там в Америка. Неговото заявление е сякаш "взето" от протокол, договор, план за бъдеща Европа и то план на победителите, типичен за тях в една либерална Америка разб. САЩ.

Манн би провидял ако бъркаше в раните, ако беше заподозрял или прозрял проблемите, ако беше писал за образование, дух, национално, материално, меркантилно, девалвация в духовност и религиозност у човека. Манн би провидял АКО СЛЕД НЕГОВИЯ АБЗАЦ, КОЙТО ТИ ЦИТИРАШ БЕШЕ НАПИСАЛ ОЩЕ ЕДИН, ОЩЕ ДВА АБЗАЦА ЗА ПРОБЛЕМИТЕ КОИТО ПЪРВИЯ АНЗАЦ ЩЕ ПОРОДИ, ЩЕ ЗАЛОЖИ, ЩЕ ПРЕДИЗВИКА и ако той го е направил - можеш да предложиш инфо, а аз трябва да си намеря аудиофайла, който имам от доста години.
цитирай
46. germantiger - Към planinitenabulgaria
03.09.2015 16:35
Благодаря за изпълнения с детайли и колорит коментар :)

Ще добавя и от мен:

Терезе фон Брунсуик всъщност ще рече фон БРАУНШВАЙГ, зщаото тя е именно Брауншвайг въпреки думата Брунсуик за англо-говорящите.

За Козима Вагнер (там Вагнер постъпва мръсно към Бюлоу и Лист), за Матилде Везендонк и за посвещението на Вагнер ще допълня. Вагнер намира в Матилде интелект, философия, естетика, намира плюс всичко и красота, вдъхновение и пламък!
На Валкири е написано G. s. M. “Gesegnet sei Mathilde”. Друга жена за която твори музика е Козима Лист - за нея и за техен любим син Зигфрид роден 1г. преди творбата, а музиката за рождения ден на Козима и свирена под нейната спалня от група музиканти с Вагнер отпред - Козима плачела от радост-щастие...

За Берлиоз обаче мисля, че почти нищо не знам и не съм се интересувал а написаното от теб ще запомня и сърдечно БЛАГОДАРЯ!
цитирай
47. germantiger - Допълвам към ард
03.09.2015 16:52
Впрочем ако можеш намери и прочети Европейската харта или иначе казано Декларацията от Шарлоттенбург - там ще видиш истинско ровиждане и то на сс или германците за след победата на Райха, която не се състоя.

Аз ще преведа и ще предложа тази декларация в постинг, а провижднето в нея и справедливостта залегнала в нея нямат равни в нищо от Манн за бъдещето.

Написаното от него за бъдещето не е нещо особено, ако въобще го е писал той, а не му е било подсказано и казано, но дори е напълно негово... ?!

Манн трябва да посочва проблемите, опасностите, подводните камъни, жертвите на това което е написал, написаното от него би казал и почти убеден съм са пислаи и казвали бол икономисти и държавници.

Голямото е НЕ в това да опишеш бъдещия свят само в икономическа "насока", а като интелектуалец да посочиш опасностите за духовността, а това Манн в цитираното от теб не е направил дори и "микроскопски".

За конкретиката като цитати от него - наистина благодаря.
цитирай
48. jelezov - Последната снимка е прелестна. ...
04.09.2015 10:12
Последната снимка е прелестна. Може би ще остане като един от символите на епохата.
цитирай
49. ard - към germantiger- коментари 44, 45, 47-вместо заключение от моя страна
05.09.2015 09:45
Това, че мненията ни се различават за Томас Ман- е съвсем естествено, хората са различни и аз не бих си променила мнението за него, независимо от твоите коментари. Литературата не е задачи по математика, където се очаква всички да получат еднакъв отговор.
Цитатите които предложих бяха за да се види неговата позиция като човек и писател и са една съвсем микроскопична част от неговото творчество.
Да добавя само, че литературата не ми е била любим предмет навремето, с триста зора и с много четене изкарвах 5-ци в гимназията, но предполагам че и преподавателите по литература са имали индивидуален подход, понеже нашия като изпитваше първо ни изпитваше на биографията на писателя и да правим анализ на епохата в която е живял и това ми е останало и до днес:)

Поздрави.
цитирай
50. indiram - :-)))
06.09.2015 17:24
Прочетох писмата... Е, не и сканираното, щото да си не мъча очичките... :-)))
Чувствата са велика сила... Ако днес се среща рядко тази Красота, то поне да сме благодарни, че въобще се появява.
Поздрави! :-)))

цитирай
51. allvin - :)
12.09.2015 00:53
За къде без Любов?! Без Любов сме за никъде - без Любов нямаше да има нито Живот, нито Вселена ...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: germantiger
Категория: История
Прочетен: 2173457
Постинги: 173
Коментари: 6840
Гласове: 17181
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930