Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.02.2017 01:35 - Изкуството да побеждаваш в СПОР - Шопенхауер
Автор: germantiger Категория: Политика   
Прочетен: 10650 Коментари: 25 Гласове:
16

Последна промяна: 23.02.2017 04:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Артур ШОПЕНХАУЕР

Трагедията и скръбта в живота

Втората част на постинга - КАК ДА СПОРИМ


image
Заарланд - Германия


Артур Шопенахуер в мой превод


"Истински великите духове гнездят като орлите - нависоко, сами."

 

"Нито да обичаш, нито да мразиш – това е половината от правдата за щастие. Другата половина е нищо да не говориш и в нищо да не вярваш."

 

Волята – няма на света удовлетворение, което да засити нейните пориви, да сложи точка на нейните стремежи и да запълни бездънната пропаст на нейния извор.

 

Всичко в живота говори, че човешкото щастие е повече самоизмама и илюзия.

 

Понякога ни лъже надеждата, друг път нейното осъществяване. Щастието ни винаги лежи в спомените на миналото или във въжделенията на бъдещето. Настоящето никога не ни задоволява, бъдещето е несигурно и неясно, а миналото е загубено и отминало.

 

Има три жизнени сили – здраве, младост и свобода. Докато ги имаме едва ли ги осъзнаваме, когато започнем да ги губим, тогава в пълна степен съзнаваме...

 

Всички творци са принудени да поставят своите герои в мъчителни и трудни ситуации, за да ги измъкват или да преминават през тях. Епоса и драмата изобразяват винаги борещи се, страдащи или угнетени хора и всеки роман е панорама на сърце в страдание или агония.


Човек се ражда и умира сам - каза ми го майка ми преди бол години,
вероятно са го заявили и много бележити хора векове преди нас

image

 

Подобно на Ада, в който всичко миришело на сяра, така и в живота всичко е несъвършенно и измамно...

 

... стоическото равнодушие, което си мисли, че обезоръжава всяка незгода с това, че е готово да я приеме, изтърпи и дори презре; на практика то се превръща в цинично опрощение, което предпочита веднъж завинаги да се откаже от всякакъв стремеж към по-добър живот и удобства, трансформирайки ни в края на краищата в нещо като кучета като онзи Диоген в неговата бъчва.

 

Фундаменталния източник на зло за всеки човек е първо човека – другия човек, и нека помним – човека за човека е вълк.

 

Ако някой каже някога, че човек трябва да даде отчет за всеки час от своя живот, то по-скоро ние сме в правото си да поискаме някой да се отчете пред нас, защо ни е изтръгнал от покоя, защо ни е хвърлил в този тъмен водовъртеж, скръб и трудности... Наистина човешкото битие въобще не изглежда като подарък: напротив, то повече прилича на дълг...

 

Ако гледаме на човека, като на същество, живота на което е нещо като наказание и изкупление, това като че ли е по-правилно. Историята за грехопадението (впрочем, заимствана, вероятно, като цялото юдейство от „Зенд – Авеста” Бун-Дехеш) – ето единственото в книгите на евреите за което мога да призная някаква метафизична, алегорична истинност и това е единственото, което ме примирява с тези книги.

 

Крещяха, че моята философия е меланхолична, нерадостна... а аз само показах, че където в този свят има вина, там вече се появява нещо подобно на Ад... този свят в който всяко хищно животно представлява жива могила на хиляди други мъчителни смърти, които е изяло за да осигури своето съществуване, този свят в който заедно с познанието расте чувството на тъга и това усещане расте с заедно с интелигентността, този свят... ни демонстрират като възможно най-добрия. Въпиюща нелепост!


Кейти Мей вече покойна - "жестоката игра" на Живота
или нейната нелепа смърт


image

Ето – оптимиста ми казва да отворя очи и да видя колко прекрасен е  озарения от слънцето свят с неговите планини, гори, долини, реки, потоци, растения, животни итн. Но нима света е само панорама? Като зрелище тези неща наистина са прекрасни... След това идва теолога и ми възхвалява цялата премъдрост на творението, която се е погрижила да не се сблъскват планетите, или океана и сушата да не се смесят в каша, или вследствие на наклона в еклиптиката да няма вечна пролет и така да не узрее нищо... Но, казвам аз - всичко това са само необходими условия!

 

... но „Критика на чистия разум” не позволява на никой да ни пробутва еврейската митология за философия...

 

На явно софитското доказателство от Лайбниц, че този свят явно е най-добрия от възможните светове, можем напълно сериозно и добросъвестно да противопоставим аргумента, че този свят е най-лошия от всички възможни. Все пак „възможен” значи, не просто това, което би хрумнало да нарисува нечие въображение, а това което действително може да съществува, да бъде, да издържи и да се удържи като съществование.

 

Както за живота като цяло, така и за живота на едно отделно създание, условията и ресурсите са дадени някак недосататъчно, скъпо... следствие на това живота на индивида преминава в постоянна борба за самото му съществуване и на всяка крачка може да го дебне гибел.


          Мексиканците приветстват новороденото с думите: „Дете мое, родено си да търпиш и за това: търпи, страдай и мълчи.”, а ето какво пише за траките Плутарх: „Те оплаквали родилото се на което предстоели печал и мъка; а този който в смъртта намирал край на своите страдания, бил привестван от приятели и близки с радост.” Уолтър Скот в биографията на Суифт разказва, че последния имал навик да отбелязва рождения си ден не като момент на радост, а на печал и да чете онова място в Библията, където Йов оплаква и проклина деня в който в бащиния дом казали, че се е родил син.

 Част от статуята на Шопенхауерimage

 

Die Kunst, Recht zu behalten - The Art Of Controversy

 Отново мой превод с някои "елементи" вплетени от мен

Никога не съм се ползвал или съобразявал с написаното по-долу
прочетох го едва есента на 2016 г., но интуитивно съм прилагал някои похвати, с други съм бил в контра
да споря винаги съм умеел от дете


Ако господстваха истина и честност, би било друго, но за съжаление не можем да очакваме това и да се ръководим само от тях, защото наградата за тях, често е лоша. (винаги съм се стремял към същина и истина, другото ми се струва досадно и отвратително)

 

... лъжливи съждения има много и често, но лъжливи заключения много рядко.

 

Малко хора са склонни да мислят самостоятелно, но маса хора искат да имат собствено мнение, и затова повтарят чужди мнения наизуст. (особено вярно за огромна част от българите в блог.бг)

 

Артур Шопенхауер пише за логика, диалектика и софистика. Споменава за присъщото на всеки човек убеждение, че самия той е прав, че опонента му греши, но отбелязва, че не е възможно един човек винаги да говори истина и да е безгрешен. Шопенхауер посочва, че човек може да е всъщност прав, но в един спор да изглежда изгубил или сгрешил, както и това, че всеки от нас не би лесно признал истината, аргументите и правдивостта на спорещия с нас.

 Философа Шопенхауерimage

„П о х в а т и” маркирани от Шопенхауер
към момента всяка служба има далеч по-съвършенни и ефективни системи и методи, не просто "похвати" 

 

Признаваме тезиса на опонента временно за истинен, но го свързваме или поставяме до друго положение, което е широко известно и неоспоримо като истина. Рабоатат е там, че това второ положение обезмисля, опровергава или осмива първото на опонента.

 

Ако противника има силен тезис или аргумент, то ние го разширяваме, свързваме, въвличаме в широки рамки извън неговата тясна конкретност и тогава вече го атакуваме, защота тази широта прави уязвими всякакви аналогии с него.

 

Когато желаеш да стигнете до някакво заключение, не трябва твърде рано да го разкриваш и заявяваш пред опонента, а постепенно в разговора или спора да затвърждаваш аргументи водещи към него в края. (поради стремежа си към същност, познание и истина аз правя тъкмо обртатното)

 

За победа в спора може да се ползваш от лъжи като аргумент или от неистинни „доказателства”, след като опонента ти не се съобразява с истинните или отхвърля и се подиграва с верните. (действително простите или поне неинформирани хора имат "способността" да не знаят и дори да спорят за абсолютни истини - наскоро имах случай с човек не знаещ, че доматите, царевицата идват от южна Америка и се смееше на мен, като твърдеше, че българите в средновековието "нема начин" да са нямали домати, ама как така и мислеше че му казвам идиотия, а идиота беше той)

 

Може да опровергаваш лъжи с други лъжи, ако вторите противника ти мисли за истини и вярва в тях. (не съм стигал дотам, но комунягите и русофилиуте в бг си просят това, защото ден ката ден чета глупостите им най-вече що иде реч до история)

 

Ползвай много въпроси, атакувай постоянно с въпроси противника си – така прикриваш себе си, така разкриваш какво мисли той, някои от неговите отговори може да ползваш в твоя полза нарочно и когато задаваш много въпроси объркваш опонента преминал в „обяснителен режим” и не успяващ да отговори на всичко. Не задавай обаче подред въпросите – ако питаш поред, то спорещия с теб лесно може да предугади към какво заключение го водиш и да започне „на инат” да отговаря нерационално.

 

Двусмисленост примерно: религия – фанатизъм, галантност – прелюбодеяние, лошо управление – банкрут, ползване на връзки – подкуп. Така подмяната на едно с друго девалвира и подрива позицията на опонента. (имам усещането, че филмовата индустрия така гаври почти всичко)

 

Провъзгласяваме за победа, триумф или положение нещо в спора, което далеч не е сигурно и въобще не сме доказали здраво, но с това дразним противника, объркваме го, а ако той е притеснителен и отстъпчив дори може да замълчи и да завършим диспута в наша полза.

 

Силно и директно е ако например: опонента защитава нечие самоубийство веднага да го питаме защо той още не си е посегнал, ако твърди, че Берлин е лош за живеене град, да го запитаме защо още не го е напуснал. (в този ред на мисли винаги сме се чудили защо комунистическите деца учат масово на запад и защо нашите русофили не емигрират в русията, щом толкова я обичат?! случвало се е имен да ме питат - щом толкова лИбя Германия защо не съм там, а отговора ми като се замисля трябва да е - все пак аз съм половин българин по произход, а по националност напълно, докато съм имал пвинаги смелостта да отговоря и по друг начин - като съм тук винаги ще ви "чукам" вас червените поне вербално)

 

Ако забележим, че нашия опонент говори някаква глупост в която, обаче вярва, че се ползва от „доказателство”, което всъщност е фалш, фантазия, идиотия – въпреки, че можем анализирайки да го разбием дума по дума, понякога е по-добре да му отговорим подигравателно по същия начин с нещо фантрастично и абсурдно, като така още повече блесне неговата глупост било за самия него, било за тези отстрани. (като се сетя за малоумника в блога - безистена, както и много пишещи глипости за история и произход българи - да, правил съм си така заслужена гаргара с тях, макар и много рядко, а заслужават много много повече)

 

Хората са винаги готови да се смеят и присмеят, затова ако има публика в един спор, успешно е да иронизираме опонента и неговите аргументи. Хората са податливи и пред авторитети, ще рече да се ползват цитати и авторитетни имена или „институции”. (особено балканския, източноевропския човек е злобен присмехулник)

 

Постулатът или всепризнатата фраза: ”Теорията е нещо различно от практиката”, може да ни послужи винаги да събудим съмнение у слушателите срещу това, което говори нашия противник. Популярни истини, крилати фрази и лозунги въздействат на публиката идеално.

 

Когато спорещия срещу нас избягва отговор на наш въпрос, когато отклонява темата и подминава наши доказателства – това издава неговата слабост в този пункт, по този въпрос, за тази информация която говорим, и значи пак и пак трябва да атакуваме, пресираме точно този негов пункт.

 

Ако покажем на опонента, че с тезата която поддържа, той вреди на интересите си или засяга важни за него принципи, вкусове, предпочитания, придобивки или гилдия, то ще бъдем свидетели как моментално противника ни ще захвърли и ще се отдалечи от своето становище досега. (аха, а ха ;) като му бръкнеш на човек в джоба или в неговото...)

 

Ако забележиш, че твоя опонент е по-силен в спора, по-подготвен, явно ще излезе победител в дискусията, то тогава ти остава само едно – лична провокация и квалификация, подронване на престижа, атака срещу личността му, това което наричат кал и компромат. Този прийом е ползван от всеки човек, защото е присъщ и лесен, докато липсата на информация и невежеството немогат с вълшебна пръчка да се запълнят със знание или превърнат в познание. Ако ние сме обект на този „подход”, ако калят нас, то ние можем да отговорим със същото и в правото си. Подминаването и мълчанието пред грубите, брутални хули е заблуждение за много хора, които разчитат с това подминаване и премълчаване „да са над нещата”. За наблюдаващите отстрани ние въобще няма да останем чисти и неопетнени, а можем да изглеждаме слаби, действително виновни и жалки. Много по-успешно е хладнокръвно да отговорим и разбием обвиненията категорично, което още повече раздразва нашите хулители. Разбира се, можем да постъпим и по друг наин – да отбележим ясно, че личните забележки, квалификации и слухове не се отнасят към предмета на спора въобще, и без пауза отново да преминем и бием противника по вече успешния начин, път, направление, което го е принудило да премнине към лични обиди. Хубаво е да помним и другп – записано още от Аристотел, а именно, че не си заслужава да спорим с всеки срещнат по пътя говорещ глупости.

 СТРАДАНИЕТО, не в спор, а в литератураimage

Миа Василковска - микс от австралийско и полско и Михаел Фассбендер - микс от германско и шотландско във филма "Джейн Еър" по творбата на Шарлътт Бронте

Удоволствие е да се спори с този, който е разумен, умен, който уважава нашите аргументи и на свой ред ние можем да изслушаме неговите, а ако грешим с мъжество да си признаем това. (действително има смисъл да спориш или да се учиш от човек на ниво и тогава вероятно е удоволствие да признаеш дори неправотата си)

 

В заключение – ще помогне ли диалектиката и тези „приьоми” на някой да побеждава в спор? Вероятно да, но рядко, защото  в спора победител най-често излиза онзи, който е остроумен, с бърза реакция и е надарен по рождение в това.

 

Последния съвет е да не спорим грубо, да не обиждаме опонента, да не прокламираме гръмогласно нашите крайни заключения към които искаме да го доведем. Напротив – трябва да доказваме аргумент след аргумент, точка след точка ненатрапчиво и когато натрупаме всичко това с участие на опонента и негови отговори или що-годе съгласие, то тогава да заключим спора и на финала да заявим тезата, целта, позицията. Тогава ще изглежда, че той сам също е достигнал до тези изводи, че е участвал в процеса и би могъл по-охотно да приеме нашата правота.

 




Гласувай:
17



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - 1
23.02.2017 02:50
Ако някой умник като Анин попита аджеба/на чист бугарски език какво общо има първия фотос с темата - да река, че за мен това е еманация на Шопенхауер, истина, сила, освобождаваща мисъл докосваща както небето и висината, така и притисната към земния живот и неговите тегоби
цитирай
2. germantiger - 2
23.02.2017 02:53
Ако друг умник попита какво общо има с темата последния клип в постинга за Нед Старк от GoT - да отговоря, че образа му е трагичен, следващ истината, справедливостта, различен от играта в спора или витиеватото между хората. Има нещо трагично в образа му, а и да няма общо с постинга(разбира се, че има за мен) какво от това?!
цитирай
3. germantiger - 3
23.02.2017 02:55
На тези от четящите, които добронамерено оценят, съгласят или не се съгласят с Шопенхауер и моите "щрихи" - БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО ВИ КЪМ ПОСТИНГА МИ! :)
цитирай
4. syrmaepon - Всъщност това е метод и в математиката. Поне на мен ми е известно от там. Не е изящен, но като няма дост факти става
23.02.2017 09:23
"Признаваме тезиса на опонента временно за истинен, но го свързваме или поставяме до друго положение, което е широко известно и неоспоримо като истина. Рабоатат е там, че това второ положение обезмисля, опровергава или осмива първото на опонента."
цитирай
5. syrmaepon - Това ми е любим похват )))) по инерция ми се получава )
23.02.2017 09:24
"Ползвай много въпроси, атакувай постоянно с въпроси противника си – така прикриваш себе си, така разкриваш какво мисли той, някои от неговите отговори може да ползваш в твоя полза нарочно и когато задаваш много въпроси объркваш опонента преминал в „обяснителен режим” и не успяващ да отговори на всичко."
цитирай
6. syrmaepon - Това е тъпо определено.
23.02.2017 09:26
"Ако забележиш, че твоя опонент е по-силен в спора, по-подготвен, явно ще излезе победител в дискусията, то тогава ти остава само едно – лична провокация и квалификация, подронване на престижа, атака срещу личността му, това което наричат кал и компромат. Този прийом е ползван от всеки човек, защото е присъщ и лесен, докато липсата на информация и невежеството немогат с вълшебна пръчка да се запълнят със знание или превърнат в познание. Ако ние сме обект на този „подход”, ако калят нас, то ние можем да отговорим със същото и в правото си."
цитирай
7. milady - Тигърче/както те нарича една блого калпаз-анка...
23.02.2017 10:28
този ти Постинг е за харесване..
6 + von mir:))
ако съумеем, да се отърсим от
емоциите, бихме си прекарали
добре с теб...
една вечер на брега на морето..
поздрави за Избора !
кака ти Джулия, с големите бомби..
цитирай
8. pvdaskalov - * ! *
23.02.2017 18:36
"Наистина човешкото битие въобще не изглежда като подарък: напротив, то повече прилича на дълг..."

Сякаш Н. Хайтов е чел Артур Шопенхауер (22.2.1788 - 21.9.1860), защото стриктно се е водел по неговите указания в спора си с археолозите... И може да се каже, че през февруари 1986 г. печели битката срещу тях. Аз усетих неговите похвати. Просто се открояваха като нередни. И се постарах да открия всичките им разновидности, които онагледих с конкретни примери в моята част от книгата ни с проф. Димитър Овчаров "Науката срещу агресивното невежество". Но ще призная, ползвах А. А. Ивин - "Искусство правильно мыслить" М. 1986, с. 198-222 (Искусство полемики и дискуссии). Шопенхауер е издаден на български значително по-късно: Артур Шопенхауер, Съчинения в 4 т., София: Захарий Стоянов, 2008 – 2013.
Поздравления за постинга, Тигре! Ще ползвам някои положения, които Ивин е пропуснал, а аз не съм забелязал изцепките на академик Хайтов, Бог да го прости.
П и е р
цитирай
9. troia - Интересно
23.02.2017 21:15
ми беше да го прочета. Някои хора спорят и искат да победят на всяка цена, без значение на похватите. Тук често вместо разума говори егото, морала и възпитанието на спорещия. Понякога хората са толкова различни, че никога не биха възприели мислите и аргументите на другия.
Според мен ако спорът премине в лични нападки значи е приключил. Лесно е да нагрубиш, но трудно е да го изтриеш. Това са излишни думи, но се помнят.
Съгласна съм почти сто процента с Шопенхауер. Единственото с което не съм съгласна е за въпросите. Който пита не се прикрива, а също разкрива много от себе си, от мислите си.:) На мен ми харесва да ме питат. Така научавам повече.
Поздрави!
цитирай
10. kordon - до germantiger
23.02.2017 21:30
Благодаря ти за тези цитати от Шопенхауер! Признавам, че не с всички от тях съм съгласен (което не означава, че съм прав), но човек може да извлече полза дори и от това, което не харесва, защото е по-добре да се учи от чуждите грешки, отколкото от своите. Според мен философията може да ни даде много, но от собствен опит знам, че може също така и да ни направи роби на чужди идеи и мисли. А най-важното е да разсъждаваме самостоятелно като ползваме философските афоризми само като помощно средство, което да подсилва нашата теза.
цитирай
11. veilet - Ало, Модераторите!!!
24.02.2017 09:00
Не селектирайте написаните мнения по Ваши преценка и убеждения!!! Къде е коментара ми с вчерашна дата?!
цитирай
12. veilet - Ха, ха.....интересно!
24.02.2017 09:53
Шопенхауер е поддържал идеята за успешния край на една дискусия чрез 2 направления:
1. Чрез нещата: опровергаване на обективната истина.
2. Чрез човешкото: подчертаваме грешното в изложените факти или опровержения.

Немците предлагат и организират безплатни курсове по философия, реторика, история и т.н. /за интересуващите се/ като се опитват с опита на днешната генерация да надникнат зад кулисите на Миналото. Така, в края на септември посетих курс по реторика, която считам като фундаментално допълнение диалектиката на Шопенхауер. Разширеното обединение, постигащо желаната крайна цел е, че победата в спор или дискусия включва елементи на реториката: език на тялото, преценка на противника според неговия пол, интензитет на гласа, задължителни паузи и т.н. Несъмнено Шопенхауер е изпорзвал подсъзнателно изброените "трикове" в дискусия, които попадат в опция, наречена "Kunstgriffe".
Постинга е превъзходна утринна гимнастика за сивите ми клетки...Сърдечно Благодаря!!!
HERZliche Grüße....
цитирай
13. donchevav - Чудесна идея за превод на Шопенх...
24.02.2017 20:32
Чудесна идея за превод на Шопенхауер – не знам освен професионалистите колко други хора са запознати с неговите творби – на немски или в превод.
Идеалист, песимист, учител на Ницше, вдъхновител на Хитлер:))) Бедни академични познания, получени в едно време, в което идеалистичната западна философия и култура директно ни отпращаше към ужасния Хитлер, а страданието беше мръсна дума:)))
Благодаря ти за този постинг! Чест ти прави, че си се захванал с превод на такъв, предполагам, труден, неблагодатен текст! Всъщност откривам разлика в това „Изкуството да бъдеш винаги прав” и „Изкуството да побеждаваш в спор”:)))
Да си призная, това не е моята философия – аз съм семпло, жизнерадостно и човеколюбиво същество, пък и не искам на всяка цена да побеждавам в спор, особено след момента, в който разбера, че не съм била права:))) Но вярвам в промяната на света чрез силата на човешката воля, превръщаща желаното в реалност, вярвам и в страданието като път за израстване на човека до личност /и дори до сръхличност/. Колко кратък бил пътят до прокълнатата идея за месианството!:)))
Поздрави, скъпи germantiger! Много стойностен постинг!
цитирай
14. germantiger - БЛГ за внимателното четене от теб, сирма!
24.02.2017 22:09
Благодаря ти, syrmaepon - за математиката не знаех, а и в математиката съм трагедия :)

последния пример от теб е просто похват, не бих го нарекъл нито тъп, нито умен
цитирай
15. germantiger - ...
24.02.2017 22:10
milady написа:
този ти Постинг е за харесване..
6 + von mir:))
ако съумеем, да се отърсим от
емоциите, бихме си прекарали
добре с теб...
една вечер на брега на морето..
поздрави за Избора !
кака ти Джулия, с големите бомби..


Благодаря, и ти имаш светли моменти :)
цитирай
16. germantiger - ...
24.02.2017 22:18
pvdaskalov написа:
"Наистина човешкото битие въобще не изглежда като подарък: напротив, то повече прилича на дълг..."

Сякаш Н. Хайтов е чел Артур Шопенхауер (22.2.1788 - 21.9.1860), защото стриктно се е водел по неговите указания в спора си с археолозите... И може да се каже, че през февруари 1986 г. печели битката срещу тях. Аз усетих неговите похвати. Просто се открояваха като нередни. И се постарах да открия всичките им разновидности, които онагледих с конкретни примери в моята част от книгата ни с проф. Димитър Овчаров "Науката срещу агресивното невежество". Но ще призная, ползвах А. А. Ивин - "Искусство правильно мыслить" М. 1986, с. 198-222 (Искусство полемики и дискуссии). Шопенхауер е издаден на български значително по-късно: Артур Шопенхауер, Съчинения в 4 т., София: Захарий Стоянов, 2008 – 2013.
Поздравления за постинга, Тигре! Ще ползвам някои положения, които Ивин е пропуснал, а аз не съм забелязал изцепките на академик Хайтов, Бог да го прости.
П и е р


Не мога да предложа категорично мое отношение или позиция по спора ти с покойния Хайтов, но винаги предпочитам сериозната аргументация, подготовката и професионализма пред една силна пробивност или арогантен размах, когато НЕ е подплатен с образование и знание, а би могло случая с Хайтов да е такъв.
цитирай
17. germantiger - ...
24.02.2017 22:20
troia написа:
ми беше да го прочета. Някои хора спорят и искат да победят на всяка цена, без значение на похватите. Тук често вместо разума говори егото, морала и възпитанието на спорещия. Понякога хората са толкова различни, че никога не биха възприели мислите и аргументите на другия.
Според мен ако спорът премине в лични нападки значи е приключил. Лесно е да нагрубиш, но трудно е да го изтриеш. Това са излишни думи, но се помнят.
Съгласна съм почти сто процента с Шопенхауер. Единственото с което не съм съгласна е за въпросите. Който пита не се прикрива, а също разкрива много от себе си, от мислите си.:) На мен ми харесва да ме питат. Така научавам повече.
Поздрави!


Напълно съм съгласен с твоя коментар и ми се струва едновременно стегнат, изчерпателен и дори напълно истинен.
цитирай
18. germantiger - ...
24.02.2017 22:23
kordon написа:
Благодаря ти за тези цитати от Шопенхауер! Признавам, че не с всички от тях съм съгласен (което не означава, че съм прав), но човек може да извлече полза дори и от това, което не харесва, защото е по-добре да се учи от чуждите грешки, отколкото от своите. Според мен философията може да ни даде много, но от собствен опит знам, че може също така и да ни направи роби на чужди идеи и мисли. А най-важното е да разсъждаваме самостоятелно като ползваме философските афоризми само като помощно средство, което да подсилва нашата теза.


Аз също не съм съгласен с някои от пунктовете на Артур Шопенхауер, а с много от тези, които не преведох още повече.

Съгласен съм и с твоя коментар, защото тоизи подход към знанието ми се струва най-полезен ако човек се замисли и реши да се усъвършенства.
цитирай
19. germantiger - ...
24.02.2017 22:31
veilet написа:
Шопенхауер е поддържал идеята за успешния край на една дискусия чрез 2 направления:
1. Чрез нещата: опровергаване на обективната истина.
2. Чрез човешкото: подчертаваме грешното в изложените факти или опровержения.

Немците предлагат и организират безплатни курсове по философия, реторика, история и т.н. /за интересуващите се/ като се опитват с опита на днешната генерация да надникнат зад кулисите на Миналото. Така, в края на септември посетих курс по реторика, която считам като фундаментално допълнение диалектиката на Шопенхауер. Разширеното обединение, постигащо желаната крайна цел е, че победата в спор или дискусия включва елементи на реториката: език на тялото, преценка на противника според неговия пол, интензитет на гласа, задължителни паузи и т.н. Несъмнено Шопенхауер е изпорзвал подсъзнателно изброените "трикове" в дискусия, които попадат в опция, наречена "Kunstgriffe".
Постинга е превъзходна утринна гимнастика за сивите ми клетки...Сърдечно Благодаря!!!
HERZliche Grüße....


Научавам от теб, че германците правят такива курсове, както предполагам и целия бял свят. Наред до "мотивационните семинари", "приложната психология" това изглежда очаквано, но все пак не знаех.

Поздравления, че себеусъвършенстваш и самата ти се учиш и обогатяваш!
Както вероятно знаеш или не, но аз мразя бг мигранти в Германия, ти си едно изключение, тъкмо обратното - на теб ти се радвам.

Германците трябва не да правят курсове и то безплатни, не да спасяват екологични видове на изчезване, а да заявят и изследват истината, че самите те умират като месо и хора и да посочат виновниците за това - външни и вътрешни, но разбира се, ТОВА Е ЕДНА ДРУГА ТЕМА И ТОВА ТЕ МОЖЕ БИ НИКОГА НЯМА ДА НАПРАВЯТ!
цитирай
20. germantiger - ...
24.02.2017 22:36
donchevav написа:
Чудесна идея за превод на Шопенхауер – не знам освен професионалистите колко други хора са запознати с неговите творби – на немски или в превод.
Идеалист, песимист, учител на Ницше, вдъхновител на Хитлер:))) Бедни академични познания, получени в едно време, в което идеалистичната западна философия и култура директно ни отпращаше към ужасния Хитлер, а страданието беше мръсна дума:)))
Благодаря ти за този постинг! Чест ти прави, че си се захванал с превод на такъв, предполагам, труден, неблагодатен текст! Всъщност откривам разлика в това „Изкуството да бъдеш винаги прав” и „Изкуството да побеждаваш в спор”:)))
Да си призная, това не е моята философия – аз съм семпло, жизнерадостно и човеколюбиво същество, пък и не искам на всяка цена да побеждавам в спор, особено след момента, в който разбера, че не съм била права:))) Но вярвам в промяната на света чрез силата на човешката воля, превръщаща желаното в реалност, вярвам и в страданието като път за израстване на човека до личност /и дори до сръхличност/. Колко кратък бил пътят до прокълнатата идея за месианството!:)))
Поздрави, скъпи germantiger! Много стойностен постинг!


Науката определя Артур Шопенхауер като ирационалист и мизантроп, но аз не съм вещ в тези направления и определения.

Хитлер за мен не е ужасен, а е гениален политик и военен профан, не е образ в историята от който се възхищавам, но знам че е имало по-големи зверове от него - Сталин, Ленин, Атила, Дженгиз хан и др.

За мен Нитцше е надут пуяк, повърхностна и арогантна претенция, но други пък го харесват и четат, нямам предвид теб въобще, просто отбелязах.

Благодаря ти, за милия коментар, както мили и окуражаващи са всички твои коментари :)

ПС
Преведох волно думата спор, за да провокирам в заглавието
цитирай
21. get - Благодаря ти за тези цитати от Шо...
25.02.2017 00:15
germantiger написа:
kordon написа:
Благодаря ти за тези цитати от Шопенхауер! Признавам, че не с всички от тях съм съгласен (което не означава, че съм прав), но човек може да извлече полза дори и от това, което не харесва, защото е по-добре да се учи от чуждите грешки, отколкото от своите. Според мен философията може да ни даде много, но от собствен опит знам, че може също така и да ни направи роби на чужди идеи и мисли. А най-важното е да разсъждаваме самостоятелно като ползваме философските афоризми само като помощно средство, което да подсилва нашата теза.


Аз също не съм съгласен с някои от пунктовете на Артур Шопенхауер, а с много от тези, които не преведох още повече.

Съгласен съм и с твоя коментар, защото тоизи подход към знанието ми се струва най-полезен ако човек се замисли и реши да се усъвършенства.


По скепсис и мрачност в очакванията си към земният живот, Шопенхауер в сентенцията:
"Откъде би взел Данте материал за своя "Ад", ако той не му бе предоставен от живота?
А когато си поставя задача да опише Рая с неговите радости, той се изправя пред непреодолими трудности, защото нашият свят не може да му предложи нищо подобно."

С това той се родей с духовната култура на богомилите-албигойци и традиции на едно още по-старо палеобалканско население, което при раждане на дете плачело а при смърт се радвало. Последното и до момента е останало в традицията, която се нарича "помен" :)) ?
цитирай
22. nbrakalova - "Спорят само умствено недоразвитите." Оскар Уайлд
26.02.2017 21:37
"ИСТИНСКИ ВЕЛИКИТЕ ДУХОВЕ ГНЕЗДЯТ КАТО ОРЛИТЕ - НАВИСОКО, САМИ." –
Тази привлекателна мисъл подбужда към теми за размисъл: що е величие и как се измерва; в какво се състоят проявите на величието; къде и кога се проявява величието; величие в какво; и пр.

"НИТО ДА ОБИЧАШ, НИТО ДА МРАЗИШ – това е половината от правдата за щастие. Другата половина е НИЩО ДА НЕ ГОВОРИШ и В НИЩО ДА НЕ ВЯРВАШ." – Разковничета към щастие?! "Нито да обичаш, нито да мразиш" звучи източно-философски; "нищо да не говориш и в нищо да не вярваш" е трудно осъществимо.

ВОЛЯТА! – Не е безразлично под чий контрол е волята, запътила се според това влияние към желаната/избрана посока.

ЩАСТИЕТО. "Щастието е чувство, докато радостта е вътрешно състояние" според непретенциозната Селест Уокър. Тя споделя своите основания, но човек може да размишлява по темата не само между Шопенхауер, Уокър, П. Брюкнер и др.

"Подобно на АДА, в който всичко миришело на сяра, така и в ЖИВОТА всичко е несъвършено и измамно..." – Но докато въпросният Ад е измислица, то животът е реалност, зависеща от съзнанието на човека, за да не бъде всичко в него "измамно".

"… и нека помним – ЧОВЕКА ЗА ЧОВЕКА Е ВЪЛК" – Ако оставим вълците настрана, човек за човека и това, за което бива възпитан и чието възпитание приема.

"… Наистина ЧОВЕШКОТО БИТИЕ въобще не изглежда като подарък: напротив, то повече прилича на ДЪЛГ... – Човешкото битие е такова, каквото човек (човечество) го организира и принципите, върху които го организира. Дългът не е тегоба, той е израз на чувството ти към другия.

"Крещяха, че моята ФИЛОСОФИЯ е меланхолична, нерадостна... а аз само показах, че където в този свят има вина, там вече се появява нещо подобно на Ад... този свят в който всяко хищно животно представлява жива могила на хиляди други мъчителни смърти, които е изяло за да осигури своето съществуване, ТОЗИ СВЯТ В КОЙТО ЗАЕДНО С ПОЗНАНИЕТО РАСТЕ ЧУВСТВОТО НА ТЪГА И ТОВА УСЕЩАНЕ РАСТЕ С ЗАЕДНО С ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА, този свят... ни демонстрират като възможно най-добрия. Въпиюща нелепост!" – Но това е светът на хуманизма, заченал материализма. "Познанието" на какво?! "Интелигентността" духовностли е?! Човешкото естество, избрало своята философия за живота, организира "този свят", като го предлагайки го за възможно най-добрия.

"Ето – оптимиста ми казва …. Но нима света е само панорама?... След това идва теолога... Но, казвам аз – всичко това са само необходими условия!" – Тези "необходими условия" носят в себе си послания, с които да се гради, организира, развива – личността, общността, а оттам и животът.

х х х

Въпросите за "истина и честност" зависят от източника за познаването им. Независимо какво очакваме, най-малкото въпрос на достойнство е да се ръководим от тях.

Не съм привърженик на спора. Да обсъждам, да беседвам – да. Не ми харесва идеята за противник, когото да дразня, обърквам, нападам... Не ми харесва целта "да победя". В спора на първо място е аз-ът, а не истината. Не е изключено, спорещите кой е по-…, да се разминат с нея и то нееднократно. Казвали римляните „В спора се ражда истината". Не вярвам. Истината не се ражда. Истината съществува. Трябва само да се открие, но не в противоборство и "мерене на мускули", а в непредубедено търсене и изследване и на двете страни.

А не е за пренебрегване и "записаното още от Аристотел, а именно, че не си заслужава да спорим с всеки срещнат по пътя, говорещ глупости". :)

х х х

АКТУАЛНО ДНЕС за завземане позиция или отстраняване от позиция в България:

"… ЛИЧНА ПРОВОКАЦИЯ и КВАЛИФИКАЦИЯ, ПОДРОНВАНЕ НА ПРЕСТИЖА, АТАКА СРЕЩУ ЛИЧНОСТТА му, това което наричат КАЛ и КОМПРОМАТ. Този прийом е ползван от всеки човек, защото е присъщ и лесен, докато липсата на информация и невежеството немогат с вълшебна пръчка да се запълнят със знание или превърнат в познание…"
цитирай
23. lion1234 - Приятно съм изненадан
27.02.2017 23:43
от представените афоризми на Шопенхауер. Прави впечатление и тематичния ти подбор, хвърлящ светлина върху отношението на автора към четирите ключови философски дисциплини: онтология/ наука за битието/, гносеология/ наука за познанието/, естетика/ наука за прекрасното/ и етика / наука за морала/. Така, напр., цитатът, посветен на волята, ни разкрива основополагащия принцип на битието; цитатите, посветени на истината, лъжливите съждения - гносеологическите му възгледи, тезата му за творците - естетическите му виждания, за да стигнем накрая и до текстовете за щастието, злото, стоическото равнодушие, маркиращи етиката му - най-атакуваната част от творчеството му. Атаките, както е известно, се базират главно върху песимизма/ неслучайно нарича учението си ,,Песимизъм''/ и мизантропията. Трябва да призная, че до голяма степен те са основателни: да наричаш жените ,,кривокраки и късокраки същества'', да мразиш майка си и да я иронизираш, заради литературните й опити, да наричаш Фихте, Шелинг и Хегел ,,шарлатани'' си е доста крайна позиция. В същото време няма как да не признаем, че по-голямата част от злините ни идват тъкмо от себе подобните ни и че често ,,човек за човека е вълк''. Трудно бихме повярвали и в това, че свят, основан на ,,война на всички срещу всички'', е най-добрият от всички възможни''. За мен лично, Шопенхауер е ценен с това, че образно казано, изведе философията от достолепните кабинети на Кант, Фихте, Шелинг, Хегел и я пренесе тук, в ,,живия живот'', в изстрадания ни и угрижен свят, детронирайки същевременно едноличния господар на вселената - Разума. Тъкмо тук съзирам хуманизма му, въпреки мизантропичните му изцепки. И нека накрая завърша с един от любимите ми цитати:,,Моята философия не ми донесе нищо, но ми спести много''/ ,,За човека, обществото и нравите''/
цитирай
24. batogo - !!!:))) Поздравления за постинга, Тигре!
06.03.2017 18:57
Много уважавам Шопенхауер, Хегел и цялата немска философска школа, защото много съм научил от тях. Благодаря ти, че ми припомни за великите проявления на човешкия дух и ясно съзнание!
цитирай
25. kass - Изкуството да побеждаваш в СПОР
27.03.2017 14:23
Всъщност победата не би трябвало да е целта, освен ако спора не е като спорт :)... Целта на един спор или дискусия е да се постигне консенсус. Не трябва да забравяме, че само Бог знае абсолютната истина, всяка друга е субективна... За да се постигне консенсус обаче е нужно участниците в спора да са подготвени за него, а не например фризьор и агроном да спорят как трябва да се проведе дадена военна операция за да спечелим войната, както най-често става :)... Но иначе лично аз обичам споровете за спорта, обогатяват ме и ми носят емоции, макар да няма много полза от тях...
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: germantiger
Категория: История
Прочетен: 4620313
Постинги: 412
Коментари: 7517
Гласове: 21816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031