... най-смисленото място на света е моята притихнала алея,
където вечер книжица чета – и в светлите ѝ мъдрости се рея,
заграждам си ги с черния молив, и с радости душата ми се пълни,
дори забравям, че съм още жив, и че съм пътник в думите безмълвни,
дали съм Хамлет, или Дон Кихот, не зная, но живея с тях прекрасно,

тя, Вечността, си има свой PIN-код – словце от Бога, речено на място,
и аз записвам всеки неин звук, слетял във неуморната ми памет! –
то иначе защо живял съм тук? – на хляб, вода, на вино и саламец,
и – моля ви? – помнете ме така, когато тръгна някой ден към Рая –
един човечец с книжица в ръка, през думите потънал във Безкрая.

3 септемврий 2019 г.
гр. Варна, 20, 45 ч.