Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.11.2017 20:08 - ГЬОТЕ - Драми и трагедии
Автор: germantiger Категория: Поезия   
Прочетен: 3697 Коментари: 13 Гласове:
19

Последна промяна: 10.11.2017 20:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Поради ограничение в обема на постинга в него не влизат пасажи от "Торквато Тасо"

Такива ще добавя като КОМЕНТАРИ под постинга до 2-3 часа



image

Sisse-Marie Soby


Из „ГЬОЦ ФОН БЕРЛИХИНГЕН С ЖЕЛЯЗНАТА РЪКА”

 

МАРТИН:

О защо не е било угодно на Бога да ме сподоби с яки плещи, които да носят бронята, и силна ръка, която мигом да събаря врага от коня му! Бедна, слаба ръка, свикнала от край време да носиш кръстове и мирни хоругви, да размахваш кадилници, как ще можеш да владееш копието и меча? Моят глас, пригоден само за Ave и Алилуйя, би стабал за врага вестиел за моята немощ, докато Вашият без друго ще го поваля.

... жената бе венецът на Творението!

 

ГЬОЦ:

Където светлината е по-ярка, там и сянката е по-гъста...

 

ГЬОЦ:

С радост си спомням за своята младост. Сещате ли се как се сбих с поляка, когато, без да искам, отрих с ръкава си напомадената му и накъдрена коса?

ВАЙСЛИНГЕН:

То бе на масата, а той се нахвърли върху вас с ножа.

ГЬОЦ:

Тогава здраво го наложих, а после Вие се скарахте с приятеля му. Ние винаги честно държахме един за друг като добри, славни момчета, затова и всеки ни признаваше.

 

ОЛЕАРИУС:

Много си позволявате.

ЛИБЕТРАУТ:

А Вие много си въобразявате.

 

ВАЙСЛИНГЕН:

Моята нежна Мари ще създаде щастието на живота ми. Нейната сладка душа се отразява в сините й очи. Светла като ангел небесен, изтъкана от невинност и любов, тя ще води моето сърце към покой и блаженство.

 

АДЕЛХАЙД:

... пожелах на всяка цена да видя с очите си тази квинтесенция на мъжкия пол, феникса Вайслинген! Моето желание се сбъдна.

ВАЙСЛИНГЕН:

И фениксът се представи във вид на обикновен селски петел.

АДЕЛХАЙД:

Не, Вайслинген, аз живо се заинтересувах от Вас... Защото Вие наистина надминахте своята слава. Тълпата цени само отблясъка на заслугите.

 

ГЬОЦ:

Бог да Ви благослови, да Ви даде щастливи години, а тези, които ще Ви удържи, да запази за децата Ви.

ЕЛИЗАБЕТ:

А тях да направи като Вас: честни и почтени. А после нека вършат, каквото искат.

 

ГЬОТЦ:

... ние можем спокойно да умрем. Защото духом виждаме щастливи нашите внуци и щастливи императорите на нашите внуци.

 

ГЬОТЦ:

... работа за нас ще се намери достаъчно. Ще прочистваме планините от вълци, ще носим печено от гората на съседа, който спокойно си оре, за което пък ще си ядем супата с него. Ако това ни се види малко, ние с нашите братя ще застанем като херувими с огнени мечове пред границите на империята против тия вълци, турците, и против тия лисици, французите, като браним най-отдалечените земи на нашия скъп император и спокойствието на цялата империя. Това би било живот, Георг! Да рискуваш кожата си за общото благо!

 

ЕЛИЗАБЕТ:

От това зрелище и ангелите биха се разплакали.

ГЬОЦ:

Аз не бих заплакал. Бих се стегнал и само бих скърцал със зъби от ярост. Зениците на очите ми във вериги!

 

ГЬОЦ:

Който не е маджарски бик, нека не пристъпва по-близо! Тази моя желязна десница ще м зашлеви такава плесница, която навеки ще го излекува от главоболие, зъбни болежки и всяко земно страдание. (Те настъпват към него, той събаря едного на земята, взима другиму меча от пояса; те отстъпват назад.) Елате! Елате! Би ми било приятно да се запозная с най-храбрия от вас.

СЪВЕТНИКЪТ:

Предайте се!

ГЬОЦ:

С меча в ръката? А знаете ли вие, че сега само от мен зависи да си пробия път през тази заешка тълпа и да се откскубна на воля?

 

ГЬОЦ:

Не желая нищо друго освен рицарско затоение.

ЗИКИНГЕН:

Ти си честен извън мяра. Да не използваш поне това предимство, което почтеният човек има пред клетвопрестъпника! Те тънат в неправди, няма да им подлагаме кокили. Най-позорно злоупотребиха с повелите на императора. И доколкот познавам Негово Величество, ти смело можеш да изискваш повече. Това е твърде малко.

ГЬОЦ:

От край време съм се задоволявал с малко.

 

ЗИКИНГЕН:

Аз също познавам императора и той ме цени що-годе. Винаги е желал да те има във войската си. Няма дълго да се заседиш в своя замък – той скоро ще те повика.

ГЬОЦ:

Дай Боже да е по-скоро, инак ще отвикна да се бия.

ЗИКИНГЕН;

За храбростта няма отвик, както няма и навик...

Аз виждам, виждам духом как рухват моите врагове, твоите врагове...

ГЬОЦ:

Високо лети душата ти. Не зная защо, но напоследък пред моята не се откриват радостни изгледи... Аз неведнъж съм бивал в по-голяма беда, бил съм и в плен, а тъй както сега никога не съм се чувствал.

ЗИКИНГЕН:

Щастието дава самелост. Да идем при перуките! Доста дълго са имали думата, нека сега ги избавим от тоя труд.

 
image

Elsa Hosk


ЕЛИЗАБЕТ:

Злобата търси не основания, а поводи.

 

ГЬОЦ:

Аз виждам – Милтенберг гори. Тъй ли спазват договора? Препускай, предай им моето решение. Убийци и подпалвачи! Отричам се от тях. Да си вземат за главатар някой циганин, а не мене... Бих искал да бъда на хиляди мили далеч оттук и да лежа в най-дълбоката тъмница на Турция.

 

ВАЙСЛИНГЕН:

Защо си дошла? За да пробудиш всеки заспал спомен за моите грехове! Напусни ме! Напусни ме, остави ме да умра.

МАРИЯ:

Позволи ми да остабна! Ти си сам. Представи си, че съм твоя болногледачка. Забрави всичко. И дано Господ ти прости всичко тъй, както аз ти прощавам.

ВАЙСЛИНГЕН:

Душо, изпълнена с любов, моли се за мене, моли се за мене! Сърцето ми е заключено.

МАРИЯ:

Той ще се смили над тебе... Ти се намъчи.

ВАЙСЛИНГЕН:

Умирам, умирам и не мога да умра. И в страхотната борба между живота и смъртта търпя мъките на ада.

 

СТАРЕЙШИНАТА:

Съдии на тайния съд, вие се заклехте върху въжето и меча да бъдете непорочни, да съдите съкровено, да наказвате съкровено, подобно на Бога! Ако сърцата и ръцете ви са чисти, вдигнете десници нагоре и възгласете на злодеите: Горко вам! Горко!

ГЛАШАТАЯТ:

Аз глашатаят, перизовавам обвинението срещу злодея. Който има чисто сърце, чиито ръце са чисти, който може да се кълне върху въжето и меча, нека обвинява с въжето и меча! Обвинявай! Обвинявай!

 

СТРАРЕЙШИНАТА:

Да умре! Да умре от двойна и горчива смърт. Дважди да изкупи – чрез въжето и ножа – своето двойно злодеяние. Вдигнете десници нагоре и призовете гибел върху главата й. Горко й! Горко! В ръцете на Отмъстителя!

Отмъстителю! Отмъстителю излез напред!

Вземи въжето и меча – и нека тя изчезне от лицето на небето до изтичането на осем дни. Където я намериш повали я в прахта!

 

ГЬОЦ:

Гьоц ли търсиш? Него отдавна го няма. Те малко по малко ме осакатиха – взеха ми ръката, свободата, владенията и доброто име. Какво значение има главата ми?

 

ГЬОЦ:

Каква свобода! Дърветата напъпват, всичко е пълно с надежди. Прощавайте, мили мои! Моите корени са подсечени, моята сила клони към гроба.

ЕЛИЗАБЕТ:

Бива ли да изпратя Лерзе да доведе от манастира сина ти, за да го видиш още веднъж и да благословиш?

ГЬОЦ:

Остави го, той е по-свят от мене, моята благословия не му е нужна... В деня на нашат сватба, Елизабет, и на ум не ми идваше, че ще умра така... Старият ми баща ни благослови и неговата молитва бе пълна с надежди за потомство – благородни, смели синове... Ти не чу молитвата му, Господи, и аз съм последният... Лерзе, твоят образ ме радва повече в смъртния час, нежели всред най-дръзката битка. Тогава моят дух ви водеше, сега ти ме подкрепяш. Ах, защо не мога да видя още един път Георг, да ме сгрее неговия поглед!... Вие гледате в земята и плачете... Той е мъртъв... Георг е мъртъв... Умри, Гьоц, ти преживя сам себе си, првживя най-благородните... Как е умрял той?... Ах, нима са го хванали заедно с подпалвачите и убийците и са го наказали с тях?

ЕЛИЗАБЕТ:

Не, той е бил прободен при Милтенберг. Бил се е като лъв за свободата си.

ГЬОЦ:

Слава Богу! Той бе най-добрият момък под слънцето и най-храбрият... Отпусни вече душата ми!... Бедната моя жена! Оставям те в един покварен свят. Лерзе, не я напускай! Заключете сърцата си по-грижливо, отколкото пътните врати. Настъпват времена на измама – дадена й е пълна свобода. Негодниците ще управляват с хитрини, а благородният ще попадне в техните мрежи. Марийо, дано Бог ти възвърне мъжа... Дайте ми глътка вода... Небесен въздух... Свобода! Свобода! (Умирам.)

ЕЛИЗАБЕТ:

Само там, там горе при тебе. Светът е тъмница.

МАРИЯ:

Благородни човече! Благородни човече! Горко на века, който се отвърна от тебе!

ЕЛИЗАБЕТ:

Горко на онова потомство, което не ще те оцени!

 

 

Из „ИФИГЕНИЯ В ТАВРИДА”

 

ОРЕСТ:

Тогава нека сълнцето да види

последните злодейства във рода ни!

Защо не беше тука и Електра,

за да загине с нас, а не да води

живот, изпълнен с мъки и страдания.

Да, жрицо, заведи ме пред олтара -

Братоубийството е обичай

във древния ни род. Благодаря ви,

О богове, че вие сте решили

да ме погубите бездетен още.

Един съвет ти давам: не обичай

безмерно слънцето, нито звездите –

последвай ме във царството на мрака!

Защото, както дракони, родени

във жупела на смрадните блата,

поглъщат хищно своето котило,

Така родът ни се изтребва сам.

Последвай ме бездетна и невинна!

Защо ме гледаш жалостно? Недей!

И Клитемнестра гледаше така –

дано съзре пътека до сърцето

на своя син; но той изви ръка

и с нож гърдите майчини прониза.

Яви се, дух размирен! Евмениди,

в затворен кръг елате на това

подготвено от вас отколе, сетно

и най-страхотно зрелище! Не мъст

и не омраза ножа ще наточат.

Любвеобвилната сестра по свише

веление живота ми ще вземе.

 

ИФИГЕНИЯ:

Не, никога! Царю, това не трябва

с проливане на кръв да се доказва.

Свалете мечовете! Помислете

за мене и моята съдба.

Борбата носи слава на мъжа –

загине ли, за него песни пеят.

Но никое потомство не брои

несъхнещите сълзи на жената,

оставена, напусната от него;

певецът пъл мълчи, не казва нищо

за хилядите глухи дни и нощи,

в които тя със горестна душа

зове напусто мъртвия и крее.

 

 

Из „НЕЗАКОННАТА ДЪЩЕРЯ”

 

КРАЛЯТ:

О, времето ни дава страшни знаци:

расте нищожното, великото пропада...

Но нека дружно противостоим

и храбро пазим онова, което

ще съхрани народа ни и нас!

 

ХЕРЦОГЪТ:

И добротата ражда съпротива...

От кралска благост дързост се насажда.

 

ВЪЗПИТАТЕЛКАТА:

Често гордите са унизени.

ЕУЖЕНИ:

Ще устоя със дух и твърда воля.

 

СВЕЩЕНИКЪТ:

... във мощна партия сте се сплотили

и се надявате с нахална хитрост

на властващите мястото да вземете.

Не сте сами, във остри схватки с вас

и други се стремят към тая цел.

Подривате отечество и трон;

щом рухне всичко, кой ще се спаси?

 

ХЕРЦОГЪТ:

С черен креп

покрийте всяка стая, всяка зала!

Като в душата ми да стане мрачно –

да ме обгърне вечна нощна сянка!

 

ХЕРЦОГЪТ:

Аз мразя оцеляващото, мразя,

което се гордее с трайността си;

порой и тътен искам. Заличете

баражите и сушата, талази!

Море, раззинвай страшните си бездни,

поглъщай кораби, товари, хора!

Разгръщайте се, войнствени редици,

покрийте с кръв и трупове полята!

Пламни, небесна мълния – главите

на дързостните кули порази!

Запалвай ги, руши ги и бичувай...

 

ХЕРЦОГЪТ:

Да ме разнищват в сънища кошмарни

обърканите мрежи на смъртта!

Ти, мил и дивен образ, остани ми

и вечно млад, и вечно неизменен!

Където и да съм, сочи ми пътя

през лабиринта трънен на света.

Не си съновидение за мене;

ти бе, ти си! От божеството някога

си сътворена като съвършенство;

тъй на безкрайното си съпричастна,

на вечното; и вечно ще си моя.

 

СЪДИЯТА:

Ах, знам, че няма нищо по-досадно

от нежелана помощ!

 

ЕУЖЕНИ:

Как може между нещо неизбежно

и нещо невъзможно да избираш?

image 

Gemma Ward


ЕУЖЕНИ:

Аз се усещам като мъртъв крайник,

от тялото отхвърлен. Все едно,

че съм мъртвец, в съзнание останал,

вдървен от ужас, в полусън, свидетел

на собственото свое погребение.

 

СЪДИЯТА:

Приел бих всичко. Само не това

да те загубя, след като успях

да те намеря. Да те гледам,

да съм до теб, за тебе да живея

е висше щастие за мен...

 

СЪДИЯТА:

Спечелвайки те, трябва аз от всичко

да се лиша, от твоя поглед даже.

Готов съм! Ти за мен оставаш

като във оня първи миг предмет

на обожание и обич. Зарад тебе

желая да живея, да ти служа.

И както свят духовник цял живот

се кланя на незримо божество,

което като образец най-висш

пред него в миг щастлив се е явило,

така и аз на теб, макар и скрита,

ще служа неотклонно отсега.

НА ФИНАЛА КЛИП С НОРВЕЖЕЦА ВИГО МОРТЕНСЕН, безродните германци нямат днешен филм по Гьотц естествено...
 






Гласувай:
19



1. germantiger - Из „ТОРКВАТО ТАСО” 1
10.11.2017 20:32
ЛЕОНОРЕ:
Под блясъка на преходното ти
не ослепяваш и си неподкупна...
.. край твоето ухо
ласкателствата пърхат безуспешно.
Ти имаш волев дух и верен усет,
и правилни преценки, ти умело
участваш във великото, което
познаваш като себе си добре!

ЛЕОНОРЕ:
Почитам по заслуги всеки мъж
и днес съм справедлива спрямо Тасо.
С очи едва докосва той земята;
със своя поетичен слух долавя
акордите на вечната природа;
животът и историята – всичко
откликва бързо в неговия дух;
разпръснатото той събира с ум
и мъртвото одушевява с чувство;
облича с благородство твърде често
обикновените за нас неща;
за него ценното за нас е нищо;
тъй в този свой вълшебен кръг се движи
чудесният човек, че ни увлича
да го последваме по тоя път:
уж е наблизо – всъщност е далече...
Той уж се е загледал в нас, но сякаш
съзира странни духове – не нас!
цитирай
2. germantiger - Из „ТОРКВАТО ТАСО” 2
10.11.2017 21:39
АЛФОНС:
Това е старият му недостатък:
при общество да дири самотата.
Прощавам му, че бяга от тълпите,
че в самота, свободен, той копнее
да побеседва сам със своя дух,
но няма да го хваля за това,
че бяга от кръга на близки хора.

ЛЕОНОРЕ:
Ако не съм сгрешила, скоро, княже,
не ще го укоряваш, а възхвалиш.
Днес ми се мярна отдалече с книга
и плоча, ту върви, ту спре и пише.
От думите, похвърлени ми вчера,
аз мисля, че е свършил своя труд.
Оставало му да го доизвае...

АЛФОНС:
... не е готов, не може да завърши,
променя и напредва много бавно...

ПРИНЦЕСАТА:
По милостта на музите се нижат
и свързват в плътно цяло стиховете.
В душата му единствената жажда
е да извае своята поема.
Не му се струпат басни върху басни,
които ни развличат, но накрая
замират като празен звук и мамят.

ЛЕОНОРЕ:
Талантът се формира в тишина,
характерът – в потока на живота...
Дано започне да се среща с хора,
дано и склонността да подозира
не се превърне в ужас и омраза!

ТАСО:
Забавях твърде дълго своя труд,
но и сега съм колеблив, защото
разбирам, че не е завършен още,
но може да се смята и завършен.
Съвсем не ми се ще несъвършен
да го предам на вас, но се загрижих,
да не изглеждам вече прекалено
уплашен и съвсем неблагодарен...
АЛФОНС:
Отдавна чаках да намериш смелост
и заявиш: „Завърших своя труд!”

ТАСО:
... желязо със желязо, тъй се свързват
в един стремеж героят и поетът.
Самият Омир себе си забрави
и цял живот на двама посвети.
Сам Александър за Ахил и Омир
отиде в Елисейските поля.
Да можех да съм там, да съзерцавам
съюза на великите души!
цитирай
3. germantiger - Из „ТОРКВАТО ТАСО” 3
10.11.2017 22:35
АНТОНИО:
Доволство, трезвен опит, бистър ум,
духовна сила, вкус и чист копнеж
към истинното и доброто...

ПРИНЦЕСАТА:
Не предугаждах винаги какво
желаеш и те виждах как усърдно
вредиш на себе си. Ако сестра ми
умее да печели всички хора,
ти даже след години не откриваш
поне един приятел!
ТАСО:
Укори ме!
Но посочи ми после някой мъж
или жена, с които като с теб
сърдечно бих могъл да поговоря!

ТАСО:
Тук мислят, че това,
което е изгодно, е прилично!

ПРИНЦЕСАТА:
Стремят се двата пола: жената –
към морал, а мъжът – към свобода!
ТАСО:
Мъжът е, значи, дързък, груб, безчувствен!
ПРИНЦЕСАТА:
О, не! Но се стремите към далечни блага!
Могъщ е вашият стремеж.
Да, осмелявате са да творите
за вечността, докато ние само
едно-единствено ограничено,
но близко благо бихме пожелали
да имаме на тази тук земя
и искаме да бъде постоянно.
Макар да се отдава най-горещо,
не вярваме на мъжкото сърце.
Повяхва красотата, но за вас,
изглежда, ценна е едничка тя.
Останалото е излишно, мъртво.
Да имаше мъже да оценят
съкровищата от любов и вярност,
които крие женското сърце!...
Да бяхте с проницателни очи,
да видите през тънката завеса,
с която ни прикриват старостта
и болестите!

ПРИНЦЕСАТА:
Напълно справедливо ти откри
приятелки в жените.
цитирай
4. germantiger - Из „ТОРКВАТО ТАСО” 4
10.11.2017 23:20
АНТОНИО:
Нахален, смяташ ли се за добър?
ТАСО:
Това нахалство повече ценя
От някое неблагородно дело.
АНТОНИО:
Ти си младеж, за правилния път
не си достатъчно възпитан още.
ТАСО:
Е, не съвсем, за да ценя кумири,
а дързостта да обуздая с дързост.

ТАСО:
Ако си храбър мъж, излез на бой!
АНТОНИО:
Забравяш кой си и къде си.
ТАСО:
Съвсем не знам светилище, в което
ни се налага да търпим обиди.
Ти оскверняваш с хули тоя храм...
Духът ти омърсява тоя рай,
а думите ти – тази чиста зала.
Кипящите ми чувства в тоя миг
не могат да търпят и петънце.

АНТОНИО:
Тук бе на почит неподкупен съд:
ръката на всевиждащото право
не бе задържана от кротостта.
Престъпникът трепереше от страх.
След дълъг мир ти виждаш как се вмъква
тук, в царството на примерните нрави,
опияненото безумство. Княже,
реши и накажи!

ЛЕОНОРЕ:
Признай,
че е прекрасно в дивния му дух
да се оглеждаш като в огледало?
Не е ли двойно щастие да плуваш
на песента му като в облак?...

АНТОНИО:
И изведнъж,
както едва забележима искра,
подпалва мина и избухва бурно
от болка, радост, гняв или прищявка.
Тогава му се ще да грабне всичко,
което пожелае да се случи
това, което дойде му наум.
За кратко той поисква онова,
което става бавно и с години;
за миг желае сам да разреши
въпроси, искащи и труд, и време;
изисква невъзможното от нас,
от другите, от себе си самия.
До дъното на всичките неща
желае да проникне, а това
се случва на един от милиони...
Но другите премного оскърбява.
Нима ще отречеш, че в някой миг,
обзет от дива страст, не би посмял
да хули остро, да ругае зле
и княза, и княгинята дори?
Наистина за миг, но този миг
пак ще се върне – своите уста
като сърцето той владее зле.
цитирай
5. germantiger - Из „ТОРКВАТО ТАСО” - финално
10.11.2017 23:32
ТАСО:
Да бъдеш
във всичко справедлив е чиста лудост.
То значи себе си да разрушиш...
Две чувства са потребни на човек
в живота му: омраза и любов.
Не му ли трябват нощ и ден еднакво?
Будуване и сън? Чуй: отсега
нататък този мъж ще е обект
на моята ненавист. Нищо няма
да ме лиши от радостта да мисля
за него все по-лошо.

ТАСО:
Природата ме дарила с дар,
но и с премного слабости за жалост
е придружен високия ми дар:
неукротима гордост, прекалена
чувствителност, особен, мрачен ум...
Какъвто впрочем се роди човек,
такъв да си живее и да мре!
Ще схвана ли духа корав на княза:
жесток с врага, с приятеля – добър?

ТАСО:
Тя е пред мен. Какво могъщо чувство!
Безумство ли към тебе ме влече?
Или е бяс?...
Едва-едва стоя – ти ме влечеш
към себе си с непобедима сила.
Неудържимо се стремя към теб.
Ти ме направи вечно твой да бъда –
вземи и цялото ми същество!
цитирай
6. ard - Здравей germantiger
10.11.2017 23:51
Откъсите от "Гьоц фон Берлихинген с желязната ръка" много ми харесаха.
За съжаление не съм чела тази историческа драма, въпреки че я имам в къщи.

Така е, уви:
"Заключете сърцата си по-грижливо, отколкото пътните врати. Настъпват времена на измама – дадена й е пълна свобода. Негодниците ще управляват с хитрини, а благородният ще попадне в техните мрежи. "
цитирай
7. ard - "Торквата Тасо"
11.11.2017 11:37
Откъсите от "Торквата Тасо" също ми харесаха, допреди малко разглеждах том 2 на Гьоте и по-специално тази драма.

И това действително много ти подхожда, като че ли е писано за теб:

"ТАСО:
Природата ме дарила с дар,
но и с премного слабости за жалост
е придружен високия ми дар:
неукротима гордост, прекалена
чувствителност, особен, мрачен ум...
Какъвто впрочем се роди човек,
такъв да си живее и да мре!"

Поздрави и хубав ден!
цитирай
8. germantiger - :)
11.11.2017 15:10
ard написа:
Откъсите от "Гьоц фон Берлихинген с желязната ръка" много ми харесаха.
За съжаление не съм чела тази историческа драма, въпреки че я имам в къщи.

Така е, уви:
"Заключете сърцата си по-грижливо, отколкото пътните врати. Настъпват времена на измама – дадена й е пълна свобода. Негодниците ще управляват с хитрини, а благородният ще попадне в техните мрежи. "


Благодаря за комплимента - така възприемам част от смисъла на коментара ти, макар цитирания текст да НЕ съдържа само положителна характеристика и както четем Тасо/Гьоте се опитва да даде реална оценка на самия себе си.
цитирай
9. germantiger - +
11.11.2017 15:12
ard написа:
Откъсите от "Гьоц фон Берлихинген с желязната ръка" много ми харесаха.
За съжаление не съм чела тази историческа драма, въпреки че я имам в къщи.

Така е, уви:
"Заключете сърцата си по-грижливо, отколкото пътните врати. Настъпват времена на измама – дадена й е пълна свобода. Негодниците ще управляват с хитрини, а благородният ще попадне в техните мрежи. "


Също като теб намирам това за АКТУАЛНО днес, за съжаление...
цитирай
10. viva1122 - G_T...
12.11.2017 16:08
ГЬОЦ:
Където светлината е по-ярка, там и сянката е по-гъста...
ГЬОЦ:
Бог да Ви благослови, да Ви даде щастливи години, а тези, които ще Ви удържи, да запази за децата Ви.
ЕЛИЗАБЕТ:
А тях да направи като Вас: честни и почтени. А после нека вършат, каквото искат.

и от Тасо
ЛЕОНОРЕ:
Талантът се формира в тишина,
характерът – в потока на живота...

и това е само една малка част от подбраните откъси тук направили ми силно впечатление и някои върнали ме назад във времето, но... - спирам...

Най-искрени ПОЗДРАВЛЕНИЯ и БЛАГОДАРНОСТ към автора на постинга! За мен беше удоволствие и чудесно прекарано време!

Светъл и спокоен ден!
цитирай
11. nbrakalova - „Където светлината е по-ярка, там и сянката е по-гъста"…
12.11.2017 19:02
Истинското изкуство звучи актуално във всяко време. Покрай него се вижда колко светът не се е променил, понеже хората не се променят.
Характерният образ обаче винаги намира своя ценител.
цитирай
12. germantiger - ...
12.11.2017 19:36
БЛАГОДАРЯ ВИ, ВИВА И НАДЕЖДА!

Действително има премного мъдрост в много от подбраните от мен пасажи, има истина.

От друга страна част от цитатите показват едновременно как е същия, но и как се е променил човека или по-точно какъв е "уклона" на ценностите или липсата им днес.
цитирай
13. atil - Е, Гьоте зaслужaвa първa стрaницa и ...
06.01.2018 18:01
Е, Гьоте зaслужaвa първa стрaницa и aдмирaции от рaз!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: germantiger
Категория: История
Прочетен: 4620175
Постинги: 412
Коментари: 7517
Гласове: 21816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031