Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02 18:16 - ВАЛЛЕНЩАЙН - Фридрих Шиллер
Автор: germantiger Категория: Поезия   
Прочетен: 1169 Коментари: 9 Гласове:
18

Последна промяна: 07.02 20:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
ВАЛЛЕНЩАЙН

Фридрих Шиллер

драмата на Макс и Текла

image
Норвежко

След "Дон Карлос" (1787) за близо десет години Шилер не създава нито една драматическа творба. Започва да се занимава с история и написва "История на Тридесетгодишната война", "История на откъсването на Нидерландиите от испанската корона" и др. Едва след това Шилер сътворява "Станът на Валенщайн" (1797), "Пиколомини" (1798) и "Смъртта на Валенщайн" (1799).

       Драмата на Шиллер НЕ е политкоректна и неприятно характеризира на моменти хървати и чехи, но разбира се друго е централно за великия драматург - разликата между ПРИНЦИПНИЯ МАКС, СТРЕМЯЩИЯ СЕ КЪМ ВЛАСТ ВАЛЛЕНЩАЙН И ПРЕДАЛИЯ СЪРАТНИКА СИ ОКТАВИО, заедно с това и чистата любов на дъщерята на Валленщайн - Текла с Макс, който загива следващ своя дълг и съвест.

Alexandra Dowling - Marc Warren
image

Да, силата решава накрая!

Искаш ли нещо в света да постигнеш,
от мъки и труд няма да се дигнеш;
искаш ли сам и почести големи,
трябва да мъкнеш златното бреме;
който бащини радости иска,
деца и внуци край него да пискат,
трябва почтен занаят да захване.
Аз… нямам подобно желание.
Искам да бъда свободен и беден,
без да крада, без да чакам наследие,
и да гледам усмихнат от коня
как тълпата се блъска и гони.

Изключителен човек
изисква изключително доверие:
пуснете го да действува свободно,
целта самичък той ще си постави.

На правдата със силата победна
се възправете сам, разобличете
лъжците и клеветниците долни.
Добрите ни приятели са малко,
това ви е известно, а успехът,
постигнат толкоз бързо, ни навлече
омразата на хората.

Между това,
докле ний тук на бойното поле
залягахме със меча да изтръгнем
върховно земно щастие за нея,
там майката природа във омая
обител тиха сторила всичко -
дори е тъй щедро благосклонна
с божествено прекрасното дете
и води я сега в украса дивна
към лъчезарната й бъднина
и моите надежди…

А мигар мисли,
че бих му предоставил да заграби
една германска област и че вече
не сме самите ние господари
на собствена земя? Да си вървят,
да си вървят оттука! От такива
съседи ний съвсем не се нуждаем.
Да си вървят, да си вървят!... А как
не можеш да го разбереш? Не искам
да се говори никога, че аз
Германия съм раздробил и подло
продал на чужденци, за да изкопча
и своя дял.

image
Joanna Vanderham

ТЕКЛА
(свири и пее)
Небето тъмнее, гората ечи
момичето броди със влажни очи,
вълни се разбиват със рев о брега,
и ето запява в горчива тъга
самотно младо момиче.
Сърцето е мъртво и пуст е светът,
за радост и отдих не вижда се кът.
О, Божия майко, повикай ме ти!
Познах аз безумни, благати мечти,
живях и щастливо обичах.

Ти трябва да докажеш,
че на велик човек си дъщеря!

ГРАФИНЯТА
Нима не ще се покориш, ако
баща ти е решил за тебе друго?
И мислиш ли, че би могла с упорство
до го склониш? Дете, помни, че той
се казва Фридланд.

ТЕКЛА
Тъй и аз се казвам.
Ще срещне в мен достойна дъщеря.

ГРАФИНЯТА
Какво? Дори монархът не е смогнал
да му наложи волята си – ти ли,
момиче, искаш с него да се бориш?

ТЕКЛА
Това, което никой друг не дръзва,
ще дръзне дъщеря му.

ГРАФИНЯТА
Дете, ти знаеш и до днеска само
усмивката му бащинска, но нивга
в очите му гнева не си видяла.
Нима гласът ти трепетен ще дръзне
пред него да се извиси във ропот?
Навярно ти, когато си сама,
възвишени задачи си поставяш
и сплиташ хубави, цветисти речи,
от кротка гълъбица се превръщаш
в решителна лъвица. Но опитай!
Пред неговия взор се изправи,
пред тоя взор в тебе прикован,
и "не" кажи! О, ти ще се стопиш
като листец на нежно цвете, който
под слънчевия зной посърва мигом.

МАКС
Доверието заслужава честност.

Joanna Vanderham

image


ОКТАВИО
За истината той не бе достоен.

МАКС
По-недостойна е за теб лъжата.

ОКТАВИО
Не винаги е лесно, драги синко,
човек да бъде детски чист в живота,
но вътрешния глас да е покорен.
В борбата вечна с хитростта дори
най-честният престава да е искрен.
Имам вяра
в сърцето ти не мога ли да бъда
уверен и във твърдостта ти, синко?

МАКС
По друг, по-кратък път ще стигна аз
до истината. Сбогом!

ОКТАВИО
Стой! Къде?

МАКС
Отивам у херцога.

ОКТАВИО
Как? Защо?

МАКС
Ако за миг си сметнал, че послушно
играл бих роля в твоята игра,
то сбъркал си във сметката си с мене
защото аз по прав път ще вървя.
Не бих могъл да бъда откровен
в думите, а в сърцето си – лъжлив,
да гледам, че един човек ми вярва
като на свой приятел, аз самият
да усмирявам съвестта си с туй,
че той на своя отговорност вярва,
че аз лъжа не съм му казвал нивга.
Мой дълг е да съм всякога такъв,
какъвто съм се някога показал.
Отивам у херцога. Още днес
ще настоя пред него да спаси
достойното си име пред света
и мрежата, изплетена от вас,
с един безстрашен удар да разкъса.

ОКТАВИО
Ще го направиш?

МАКС
Да. Не се съмнявай.
Политиката! О, да е проклета!
С вашата политика без друго
ще тласнете херцога да направи
накрая безрасъдна крачка – вие
го искате виновен, да, и бихте
могли да го направите виновен.
Каквото щеш решение вземи!
Но и на мен самия позволи
по начин свой да действувам сега!
Каквото между мен и него има,
то трябва да е ясно; и преди
денят да е угаснал, ще узная –
приятел ли, баща ли губя вкрая.

Нима си храбър само за кроежи,
а малодушен за дела?

Marc Warren
image

МАКС
Недей ме гледа! Твоето лице
за мен бе всегда лице на бог
и то не може мигом да загуби
оная власт над мене; в кръв обляна,
душата се избави – сетивата
все още са от тебе оковани!

ВАЛЕНЩАЙН
За мислите е лесно да живеят
една до друга мирно, но нещата
свирепо във пространството се блъскат.
Намери ли едното негде място,
то другото е длъжно да отстъпи;
не искаш ли прогонен да се видиш,
ти другите си длъжен да изпъдиш –
Изконната борба царува тук
и силата едничка побеждава.

МАКС
Ако за теб е твърде късно вече,
ако дотам са стигнали нещата,
че само престъплението може
да те спаси от сетното падение –
тогаз падни! Падни достойно, както
достойно прав до тоя ден стоя!
Лиши се от властта си, напусни
арената във блясък и в невинност.
Тъй дълго ти за другите живя,
за себе си най-сетне поживей!
И аз ще дойда с тебе и навеки
съдбата си със твоята ще свържа…

ОКТАВИО
Ще ме последваш скоро ти, нали?

МАКС
Да те последвам? Твоят път е крив,
а твоят път не може мой да бъде.
Изчезна всичко –
доверие, надежда, упование,
защото всичко онова, което
почитах най-дълбоко, ме излъга.
Не, всичко не! Тя пак ще ми остане,
тя – ведра и добра като небето.
Навсякъде цари лъжа, притворство,
предателство, убийство и отрова;
единственото чисто, свято кътче
на тоя свят е нашата любов.
Каквото е човешко – заповядвай!
Обаче аз оставам тука.

ОКТАВИО
В името и на монарха, тръгвай!

МАКС
Той няма власт над моето сърце.
Навярно си решил да ми откраднеш
и нейното съчувствие, което
остава в моята злочестина –
едничкото? И мигар аз ще трябва
жесток да се покажа и безчестно
орисаното да извърша – тайно,
като човек достойнството загубил,
от нея малодушно да побягна?
Не, нека види моето страдание
и неща чуе горестните вопли
на моята разкъсана душа,
и нека ме оплаче! – О, жестоки
са хората, но тя е ангел същи.
Тя би спасила моята душа
от яростното, страшно отчаяние,
разпръсната би гибелната мъка
със своите утешни, кротки думи.
А гдето няма вяра, рухва всичко.

ОКТАВИО
Да има вяра в твоето сърце,
ти сила имаш ли да го последваш?

МАКС
Не, ти не покори гласа в сърцето,
херцогът също няма да успее.

ОКТАВИО
Не ще те видя нивга вече, Макс…

МАКС
Не ще ме видиш нивга недостоен.

Но ние тук, невинните, защо
попаднахме във тоя кръг на грозно
нещастие и на злочинства? Ние
срещу кого извършихме измяна?
Защо вината двойна на бащите
и техните дела престъпни нас
обвиват като две змии ужасни?
Защо враждата лиха на бащите
нас, любещите, трябва да разлъчи?

ВАЛЕНЩАЙН
Макс, остани при мен! – Не си отивай
от мене, Макс! Узнай сега: когато
във зимния ни боен стан под Прага
доведоха те в моя шатър, тебе,
момче невръстно, крехко още, ти,
на зимата в Немско непривикнал,
държеше мъжки знамето, макар
ръката ти да беше вкоченена;
тогава аз за тебе се погрижих,
загърнах те с моя плащ, самин
като болногледачка бдях над тебе,
не сещах срам от дребните услуги,
като жена грижливо те приглеждах,
докле, от мен затоплен, към живота
отново ти на мойта гръд се върна.
Аз хиляди богати съм направил,
земи, високи длъжности им дадох…
но теб обичах силно и на тебе
сърцето, самия себе дадох.
Те всички бяха чужди, ти обаче
до мен същински роден син.

Не искам да постъпя
геройски, а човешки.

Joanna Vanderham
image

ТЕКЛА
Ти изпълни войнишкия си дълг!
Аз няма да престана да те любя.
Какво и да си решил, ще бъде
постъпката ти сявга благородна,
достойна за самия тебе…

МАКС
О, значи, да се разделя със тебе,
да те напусна!

ТЕКЛА
Остани си волен,
така ще бъдеш верен и на мене.
Съдбата ни разделя, но единни
завинаги сърцата ще останат.
Една ненавист кървава разделя
за веки двата рода – моя, Фридланд,
и твоя, Иколомини, обаче
не се броим към родовете ние.
Върви сега!
Побързай! Отдели
доброто си и справедливо дело
от нашето злощастно! Над рода ни
проклятието на небето висне,
обречен е на гибел той. И мене
вината на баща ми ще погуби.
Недей за мене да скърбиш – ще бъде
и моята съдба решена скоро.

Joanna Vanderham

image

ГОРДОН
Изминали са тридесет години.
Той беше млад, на двадесет едва,
но вече с дух стремителен и смел.
Умът му, изпреварил възрастта,
бе мъжки сериозен и насочен
едничко към значителни неща.
Сред нас всегда се движеше замислен
и сам на себе си другар, нехаен
към нашите момчешки веселби.
Но често и внезапно бе обземан
от някаква възторженост невнятна,
из тайнствените глъбини тогава
изтръгваше се мисъл лъчезарна;
и ние се споглеждахме в почуда –
не знаехме дали това, що чухме,
безумство или слово свише беше.

Честта на всеки мъж е във сърцето,
а не в това, което се приказва.

Момичето е силно
и бих желал във нея героиня
да виждате, а не жена сълзлива.

Sophie Turner
image

На път? Къде?

ТЕКЛА
Къде ли? Ах, едно –
едничко място на света –
там, дето е заровен той… на гроба!
Той води към дълбок покой, какъвто
и Макс намери там… Сега побързай!
Не говори излишни думи вече!
Притегля ме – не зная как да кажа –
към неговия гроб неотразимо
и там ще ми олекне мигновено.
Оковите на болката, които
сърцето ми пристягато, ще се скъсат…
и сълзите ми там ще рукнат леко.
Духът му властно ме зове – зове ме
дружината от доблестни бойци,
които жертва паднаха за него.
Те всичките сега ме обвиняват,
че още аз се бавя недостойно.
Тогова, който вожд им бе в живота,
последваха те честно и в смъртта,
те, грубите души, а аз живея?
Не! Гробът ти бе с лаври украсен,
но тези лаври бяха и за мен.
Животът има смисъл – да обичаш,
сега, без тоя смисъл, го отричам.
О, да, преди, когато тебе срещнах,
наистина животът беше нещо!
С два райски часа той ме осени
и виждах ведри новите си дни.
Пред дверите на тоя свят студен,
във който влизах, бях плаха монахиня
стоеше ти и той бе озарен
от хиляди слънца в небето синьо.
Очакваше ме ти, архангел чист,
от детските ми дни да ме откъснеш,
да бъдеш мой водач към светла вис –
с теб мойто първо щастие възкръсна,
погледнах първо в твоето сърце…

Grace Kelly - от германски и ирландски произход
image

Клипа от youtube трябва  да се появи с БГ ПРЕВОД
започва СЛЕД 1.20...
 




Гласувай:
18
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - Благодаря
07.02 20:18
Текста набран от Надежда Бракалова
цитирай
2. nbrakalova - "Доверието заслужава честност."
07.02 20:35
"Животът има смисъл – да обичаш,
сега, без тоя смисъл, го отричам."

Макс е възпетия идеал.
Текла е мечта.
цитирай
3. germantiger - БЛГ Надежда
07.02 20:49
Цитираното от теб не ми се нрави много ;) младежко, невярно и дори наивно в някаква степен ми се струва

Предпочитам това:

Изключителен човек
изисква изключително доверие:
пуснете го да действува свободно,
целта самичък той ще си постави.

На правдата със силата победна
се възправете сам, разобличете
лъжците и клеветниците долни.
Добрите ни приятели са малко,
това ви е известно, а успехът,
постигнат толкоз бързо, ни навлече
омразата на хората.

Доверието заслужава честност.

Не искам да постъпя
геройски, а човешки.

Честта на всеки мъж е във сърцето,
а не в това, което се приказва.

Момичето е силно
и бих желал във нея героиня
да виждате, а не жена сълзлива.

Пред дверите на тоя свят студен,
във който влизах, бях плаха монахиня
стоеше ти и той бе озарен
от хиляди слънца в небето синьо.
Очакваше ме ти, архангел чист,
от детските ми дни да ме откъснеш,
цитирай
4. germantiger - И разбира се няколко диалога БАЩА И СИН
07.02 20:53
ОКТАВИО
За истината той не бе достоен.

МАКС
По-недостойна е за теб лъжата.

...

ОКТАВИО
Не ще те видя нивга вече, Макс…

МАКС
Не ще ме видиш нивга недостоен.
цитирай
5. donchevav - Обичам Романтизма – високи идеали, ...
07.02 22:19
Обичам Романтизма – високи идеали, пламенни, благородни герои, красиви, силни, мрачни и горди натури, неудовлетворени в поривите и в страстите си, намиращи реализация в свещени битки за праведни каузи – понякога за родината, но често свързани със свободата и на други поробени народи. Гьоте и Шилер в Германия, Байрон в Англия, Мицкевич в Полша, Пушкин в Русия, Ботев – в България. Неслучайно в епохата на Романтизма се появява терминът „гений” и – правилно или не, но само поетите романтици наричат гении.

Харесвам драматичната поема „Валенщайн” – заради естетиката на Ваймарския класицизъм, в духа на който се развива логиката на действието, заради трагичната обреченост на пълководеца Валенщайн, заради романтичната любов и жертвеност на дъщеря му Текла към честния и предан на идеалите си Макс Пиколомини, заради ония звезди над Егер, знаци на неумолимата съдба.
Текла и Макс - горди, силни характери, образец! Прекланям се пред гения на великия немски поет Фр. Шилер!

Благодаря ти за това удоволствие, скъпи germantiger, за чудесния подбор на текст, за красивите илюстрации! Поздрави!


цитирай
6. germantiger - !!!
07.02 23:01
donchevav написа:
Обичам Романтизма – високи идеали, пламенни, благородни герои, красиви, силни, мрачни и горди натури, неудовлетворени в поривите и в страстите си, намиращи реализация в свещени битки за праведни каузи – понякога за родината, но често свързани със свободата и на други поробени народи. Гьоте и Шилер в Германия, Байрон в Англия, Мицкевич в Полша, Пушкин в Русия, Ботев – в България. Неслучайно в епохата на Романтизма се появява терминът „гений” и – правилно или не, но само поетите романтици наричат гении.

Харесвам драматичната поема „Валенщайн” – заради естетиката на Ваймарския класицизъм, в духа на който се развива логиката на действието, заради трагичната обреченост на пълководеца Валенщайн, заради романтичната любов и жертвеност на дъщеря му Текла към честния и предан на идеалите си Макс Пиколомини, заради ония звезди над Егер, знаци на неумолимата съдба.
Текла и Макс - горди, силни характери, образец! Прекланям се пред гения на великия немски поет Фр. Шилер!

Благодаря ти за това удоволствие, скъпи germantiger, за чудесния подбор на текст, за красивите илюстрации! Поздрави!




Голям коментар, дори за блог.бг бих казал велик коментар!

Описала си романтизма прекрасно, колоритно, великолепно!

Не знаех, че думата гении е свързана по този начин с романтизма и блг, че научих току-що това.

Двете части на коментара ти ще цитирам/теб в значимо за мен място.

За третата част условно казано или за финала на коментара ти - благодаря ти и аз :)

Идеален коментар си сътворила, нямам какво да добавя, дори не трябваше да го рекоментирам.
цитирай
7. germantiger - втори път ще цитирам/рецитирам този коментар
07.02 23:20
donchevav написа:
Обичам Романтизма – високи идеали, пламенни, благородни герои, красиви, силни, мрачни и горди натури, неудовлетворени в поривите и в страстите си, намиращи реализация в свещени битки за праведни каузи – понякога за родината, но често свързани със свободата и на други поробени народи. Гьоте и Шилер в Германия, Байрон в Англия, Мицкевич в Полша, Пушкин в Русия, Ботев – в България. Неслучайно в епохата на Романтизма се появява терминът „гений” и – правилно или не, но само поетите романтици наричат гении.

Харесвам драматичната поема „Валенщайн” – заради естетиката на Ваймарския класицизъм, в духа на който се развива логиката на действието, заради трагичната обреченост на пълководеца Валенщайн, заради романтичната любов и жертвеност на дъщеря му Текла към честния и предан на идеалите си Макс Пиколомини, заради ония звезди над Егер, знаци на неумолимата съдба.
Текла и Макс - горди, силни характери, образец! Прекланям се пред гения на великия немски поет Фр. Шилер!

Благодаря ти за това удоволствие, скъпи germantiger, за чудесния подбор на текст, за красивите илюстрации! Поздрави!




Един от най-силните коментари, които съм получавал - силен като качество, иначе по женски смекчен лексикално без силногруби думи и изразен красиво.
цитирай
8. germantiger - +
07.02 23:28
nbrakalova написа:
"Животът има смисъл – да обичаш,
сега, без тоя смисъл, го отричам."

Макс е възпетия идеал.
Текла е мечта.


В този твой коментар и мой рекоментар по-нагоре си "сменихме ролите" ;)

Като човек ти си много повече осъзната нравственост и нравственост в живота като проявление, докато аз съм далеч от високите изисквания, които човек може да си постави.

Позволявам си да напиша, че в личния ни контакт, ти беше човека, който пръв ми обърна внимание върху съвест, дължимо морално и нравственост като устои - преди това за мен те бяха доста "встрани"!
цитирай
9. viva1122 - G_T...
08.02 00:09
С благодарност към екипа, сътворил този постинг и ни представи нещо изключително, разбира се от Шилер!
За мен беше удоволствие! Прочетох и коментарите към него!
Поздравления на двамата от мен!

п.п. Това, което мислех да маркирам прочитайки, го видях в коментари и от двамата, така че...
аз - безмълвна...!!!
Благодаря!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: germantiger
Категория: История
Прочетен: 2077705
Постинги: 161
Коментари: 6611
Гласове: 16924
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930