Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01 02:24 - ГЬОТЕ и ЩОРМ
Автор: germantiger Категория: Поезия   
Прочетен: 7225 Коментари: 35 Гласове:
18

Последна промяна: 27.01 02:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Йохан ГЬОТЕ и Теодор ЩОРМ

Мисли, афоризми и фрагменти

Гьоте за изкуството, Щорм с моменти от новелите му


image



Ваймарския Аполон Йохан Волфганг Гьоте

Аз бях човек – ще рече – бях борец.

Да се търпи, ще рече да се оскърбява.

Насилието трябва да се преодолява по-скоро с насилие!

Мога да обещая да бъда искрен, но безпристрастен – за нищо.

От гения ние изискваме преди всичко любов към истината.

Невъзможно е винаги да бъдеш герой, но винаги можеш да се проявиш като човек.

Ако загубиш блага – не много си загубил, чест да загубиш – много си загубил, мъжеството си да загубиш – значи всичко си загубил.

Много се четат посредствени книги и това е губене на време. Би трябвало да четеш само това, на което се удивляваш.

На онзи, който не познава идеала, лесно може да му се случи, да приеме пошлото за прекрасно.

Литературният упадък е в зависимост от упадъка на хората!

Където се загубва интересът, загубва се и споменът.

Няма нищо по-страшно от едно дейно невежество.

Най-страшното е, когато глупави, неспособни хора се съберат с фантазьори.

Техниката в съюз с безвкусицата е най-страшният враг на изкуството.

И най-добрият поет се изражда, ако в процеса на писането мисли за публиката.

Истинското изкуство има идеалистичен произход и идеалистична насоченост, то има реална основа, но не е реалистично.

Казват, че истината се намира между двете противоположни мнения.  Не е вярно! Между тях се намира проблема.

Който има достатъчно вътрешно, малко му е нужно отвън.

... който е достигнал висините на образованието, може винаги да предполага, че мнозинството ще бъде против него.

Красивото не може да бъде с ума опознато. То трябва да се почувствува или да се създаде и пресъздаде.

Въображението, съчетано с логика и постоянство, винаги ражда успехи.

Обичам тези, които мечтаят невъзможното.

Най-голямото богатство на човека е състоянието на духа, достатъчно силно, за да не желае никакви богатства.

Съвършенството е норма за небето.  Да искаш и търсиш съвършенното е нормата за човека.

Необходимо е творецът да ненавижда всичко, което е гнусно, нетърпимо, той е длъжен да го прогонва от света.

Никой свещен закон не ни задължава да понасяме оскърбления.

Можеш да усвоиш само това, което обичаш, и колкото по-дълбоко и по-пълно трябва да е знанието, толкова по-силна, по-могъща и по-жива трябва да е любовта, дори повече от това – тя трябва да бъде страст.

Публиката не гледа с добро око на хората мислещи дълбоко и сериозно.

Всяко значително произведение е дете на самотата.

Тайните не са чудеса.

Характерът създава на свой ред характер.

Талантите се създават в покой, характерите – сред житейски бури.

Най-голямото ми богатство е дълбокият покой, където се стремя, израствам и печеля онова, което светът не може да ми отнеме с огън и меч.

Щастието на гения - да бъде роден във време на сериозност.

Дълбоките натури са принудени да живеят  в миналото, както и в бъдещето. Светската суета няма никакво значение за тях...

Човек вижда толкова, колкото знае.

Да господстваш се учи лесно, трудно – да управляваш.

Който много дълго размишлява, не винаги намира най-доброто решение.

Който не знае чужди езици, не знае нищо и за своя собствен.

Когато един речник е за някой автор достатъчен, то авторът не струва нищо.

Дилетантите, когато са направили, което им е по силите, казват обикновено за свое оправдание, че работата им още е незавършена. Разбира се, тя неможе никога да бъде завършена... Майсторът с няколко щриха дава завършена работа...

Да харесваш себе си в своята ограниченост е състояние жалко; да чувстваш своята ограниченост пред лицето на чудесното е наистина страшно, но този страх възвисява.

Слабите хора имат често революционни схващания; те мислят, че ще им е добре ако не бъдат управлявани, и не чувстват, че не могат да управляват нито себе си, нито другите.

Един благороден философ е казал за архитектурата, че е застинала музика...ще формулираме още по-добре тази прекрасна мисъл, ако наречем архитектурата занемяла музика.

Изкуството ни предава неизразимото; затова изглежда глупост желанието да го предадем с думи.

Рисувайте вашите патриотични сюжети!

Рисувайте един крал, който седи край бликаща вода и мисли!

О, ако можехте да нарисувате и мислите му!

Сега, когато е на път да се създаде световна литература, германецът, погледнато строго, ще загуби най-много; и той ще направи добре, ако поразмисли над това предупреждение.

Ако разгледаме нашата литература повече от половин столетие назад, ще видим, че нищо не е станало заради чужденците.

За една нация може да бъде добро само онова, което произлиза от нейната същност и от собствената й потребност без маймунско подражание на друга.

Карл Август беше демонична натура, изпълнен с безгранична енергия и неспокойство, така че собствената му държава беше твърде малка за него, пък и най-голямата щеше да му бъде малка. Демонични натури от тоя характер старите гърци смятаха за полубогове.

Демоничното – каза Гьоте – е онова, което не може да бъде разбрано чрез разсъдъка и разума. В моята природа го няма, но аз съм му подвластен.

Винкелман... Каквато и цел да преследва, той се показва честен, праволинеен, дори упорит, при това умен и издръжлив. Не работи никога планомерно, а винаги по инстинкт, със страст.

Ние се нуждаем от човек като Лесинг. Защото с какво друго той е велик, ако не със своя характер, със своята твърдост. Така умни и образовани хора има много, но къде има такъв характер.

Нибур е имал право – каза Гьоте – като предвиждаше настъпването на варварска епоха. Тя вече настъпи и ние живеем в нея; защото в какво друго се състои варварството, ако не в неразбиране на прекрасното.

Шилер се показва тук, както винаги, абсолютен господар на своята възвишена природа, той е така велик на чайната маса, около закуските, какъвто би бил и в Държавния съвет. Нищо не го смущава, нищо не го стеснява, нищо не снижава полета на мисълта му, каквито високи разбирания има, всякога  ги изразява свободно, без оглед на каквото и да е и без колебание. Това беше истински човек и такъв би трябвало да бъде всеки! Ние другите, напротив, чувстваме се винаги зависими; лицата и предметите, които ни обкръжават, оказват своето влияние; смущава ни дори чайната лъжичка, ако е златна, а трябвало да бъде сребърна... Ние сме роби на нещата и се проявяваме като малки или големи в зависимост от това, доколко те ни притискат или ни дават възможност да се разгърнем.

Шилер, дори когато си режеше ноктите, беше по-велик от тези господа (новите автори на пиеси).

image
 

ДО НЕЯ СЪМ, МАКАР ОТДАЛЕЧЕН,
НЕ Я ИЗГУБВАМ, ВЕЧНО ТЯ Е В МЕН!


Величава и красива ти стоиш сега пред нас,
Твоят поглед заповядва.

И към мига изрекъл бих тогава:
„Спри, миг, така красив си ти!

Свободен взорът е,
духът витае,
жените горе там
летят в безкрая.
Венец от блеснали
звезди се рее,
сред тях небесмната
царица грее.

image

Небе! Дете красиво е това!
Омаяни са мойте сетива!
Невинност, добродетели, лъчите
на дързаостта, сияеща в очите!
Червени устни, бузи озарени
през всичките си дни ще виждам поразен.
Във моето сърце се вряза таз картина
как свежда тя очите чудновати!
Изтръгва само чувства възхитени,
че беше рязка в този миг към мен!

О, в сънища най-леки призори,
природа, ангел жив ти сътвори!
Тук – нежна гръд, изпълнена с дихание
от топлия живот – лежеше тя!
След чисто и свещено изтъкание
божественият образ заблестя.

Бързай! Върви!
Свойто бедно дете избави!
По пътя в мъглата,
край онзи поток,
по тясното мостче,
навътре в гората,
наляво, стигни го
сред тъмния вир!
Грабни го!
То под водата
още се мята.


Всеки ще рече,
че ти си хубаво момче!
Невръстно още! Но жените
те виждат възмъжал в мечтите.
Изглеждаш сърцесъкрушител,
роден си ти за прелъстител!

Вярвам ти! Във век мъглив
сред севера си раснал, в хаос див...
Сред мрачното е твоят дом чудесен!

Кафяви канари, покрити с плесен,
противни, ниски, сякаш проход тесен!
Девици голи, лебеди и лес –
такъв бе неговият сън злочест.

 image

Теодор Щорм

Тук на планинския скат, вятърът съвсем замълча:

Под надвисналите клони седна малкото дете.

Тя седи сред мащерка, обгърната от аромат;

Гората се е умълчала. С умните очички гледа.

В кафявите къдрици блесва слънчев лъч.

... и тогава аз разбрах:

тя има златистите очи на горската царица.

Тя не беше само малката му повереница. Тя беше олицетворение на всичко чудно и прекрасно в началото на живота му.

Тогава моята душа

Стана изцяло твоя.

Сега трепти в дланта ти.

 

Навън вятърът свиреше в голите клони, а по здрач от коридорите се чуваше цвърченето на мишките, които си търсеха храна в пустите помещения. Вечер, когато излизаше от дневната и отиваше в спалнята си, жената заставаше закована на прага. „Стая за умиране – казваше си тя и потреперваше. – Трябва само да се чака. Природата си знае работата.”

 

Още много години, все едно дали гробът беше покрит със сняг или юнското слънце огряваше отрупания с рози храст, там често идваше бледа жена и благоговейно прочиташе двете думи върху надгробния камък. Едно лято тя престана да идва. А светът необезпокояван продължи своя ход.

 

Ала когато видях момичето да стои почти безчувствено с тебеширенобледо лице и червени устни, си спомних белия кошмар от родината на дядо й и почти се канех да прибавя: „Лъжете се, аз знам по-добре, тя му е изпила душата и той може би е тръгнал да си я търси.”

 

Тънките пръстчета бързо посегнаха между стъблата на цветята, докато очите й не изпускаха от поглед вратата. Накрая тя успя да отдели от букета полуразцъфнала. Не бе обърнала внимание на бодлите и една червена капка кръв се стече по ръката й. Бързо, за да не капне върху шарките на скъпата покривка, тя я изсмука с уста и тихо, както беше дошла, се промуши между завесите с откраднатата роза в ръка.

 

Над писалището, сякаш излязло от синия пролетен въздух, висеше портретът на млада жена в естествена големина, със златно руси плитки, увенчали ясното й лице като корона на младостта.

 

"Прелестна" – тази остаряла дума приятелите й бяха преоткрили специално за нея. Някога, когато тя посрещаше гостите на прага на този дом с нейната си усмивка. И днес гледаше по същия начин от стената със сините си детски очи. Само около устата й се очертаваха следи от тиха тъга, които никой не беше забелязал, докато беше жива. Навремето укориха за това художника, но по-късно, когато тя умря, всички се съгласиха с него.

 

Когато един ден вдигна глава от книгите и погледна през прозореца, той видя за първи път девойката, едва навършила петнадесет години. Детето с руси плитки обсебваше мислите на сериозния мъж, все повече и по-властно, докато един ден прекрачи прага на къщата му като негова съпруга и му върна всичко, дори му даде много повече.

 image


        В тръстиковата колиба, където някога бе наблюдавал скришом от прозореца си любимата девойка, наведена над учебници и тетрадки, сега в краката на русокосата майка седеше дете с тъмни, замислени очи. Всеки път, щом вдигнеше поглед от работата си, той виждаше там най-пълното щастие на човешкия живот.

Ала смъртта тайно бе хвърлила зърното си. През дните дни на юни изнесоха леглото на тежко болната жена от съседната спалня и го поставиха в кабинета на мъжа й. Тя бе пожелала да подиша още малко въздуха, който лъхаше през отворения прозорец от градината на нейното блаженство. Голямото бюро бе отместено настрана – тогава мислите му бяха насочени към нея.

Навън цареше несравнима пролет. Цъфналата череша изглеждаше като отрупана със сняг. Подчинявайки се на незнаен порив, той вдигна лекото тяло от постелята и го занесе до прозореца.

- О, погледни още веднъж на вън! Виж колко е хубав светът!

Ала тя леко поклати глава и отвърна:

- Не го виждам вече.

Скоро след това болестта й се влоши и той вече не можеше да различи шепота от устните й. Все по-слабо тлееше искрата; само болезнена тръпка раздвижваше устните й, тя дишаше мъчително и като че ли стенеше в борбата за живот. Дишането й постепенно утихваше и накрая зазвуча като далечно жужене на пчели. Тогава през отворените й очи премина последен син лъч; след него настъпи покой.

- Лека нощ, Мария! – но тя вече нищо не чуваше.

Мина още един ден и смълчаното нежно тяло бе положено в ковчега долу в голямата сумрачна стая. Прислужниците пристъпваха на пръсти. Той стоеше там с детето, което старата Ана държеше за ръка.

- Неси – попита тя, – нали не се страхуваш?

А детето, обгърнато от величието на смъртта, отговори:

- Не, Ана. Аз се моля.

 

- Огледало! – извика тя и се надигна от възглавницата. – Донесете ми огледало!

Той понечи да се възпротиви, но старата жена вече беше го донесла и положила на леглото. Болната бързо го грабна, но когато се огледа, върху лицето й се изписа силна уплаха. Взе една кърпа и избърса стъклото, но отражението не се промени – от огледалото вторачено я гледаше болно, страдалческо лице. Не нейното, чуждо…

- Коя е тази? – изпищя стреснато младата жена. – Не съм аз! О, Боже! Няма портрет, няма дори сянка за моето дете!

Тя захвърли огледалото и закри лице с измършавелите си ръце.

В този миг до слуха й достигна плач. Но не плачеше нейното дете, което спеше безгрижно в люлката. Неси се бе промъкнала незабелязано. Тя стоеше по средата на стаята, гледаше с потъмнели очи мащехата си, плачеше и хапеше устни.

Инес не забеляза.

- Ти плачеш, Неси? – попита тя.

Детето не отговори.

- Защо плачеш, Неси? – повтори въпроса си жената и в гласа й имаше блажена болка.

Чертите на детето още повече потъмняха.

- За майка си – малко предизвикателно прозвуча отговорът от малките уста.

Болната се стъписа за миг. После протегна ръце. И когато детето пристъпи към леглото, тя силно го притисна в обятията си.

- О, Неси, не забравяй майка си!

Тогава две малки ръчички увиха врата й и само тя можа да долови лекия детски шепот.

- Мила, сладка мамо!

- Аз ли съм твоята мила, сладка мама,  Неси?

Неси не отговори, само кимна и зарови глава във възглавницата.

- Тогава, Неси – продължи болната с пламенен шепот, – не забравяй и мен! О, не искам да бъда забравена.

Рудолф бе проследил сцената, без да помръдне, отчасти в смъртен страх, отчасти с тихо ликуване. Не смееше да наруши тишината, но страхът взе надмощие. Инес внезапно бе рухнала в постелята и не говореше повече.

 

Тя се притисна до мен и тихо изрече:

- Щом те пуснах в стаята си, трябва да стана и твоя жена!

Не си представях огнения поток, който думите изляха във вените ми, където кръвта ми и без това пулсираше неудържимо. Преследван от трите демона на гнева, смъртния страх и любовта, положих глава в скута на горещо обичаната жена.

Тогава загубих власт над себе си. Притеглих я диво в обятията си, държах я като в железни скоби, най-после я имах отново. Очите й потънаха в моите, червените й устни жадуваха за моите и ние се прегърнахме горещо. Ако можехме така заедно да умрем, щях да я убия.

image 

Най-често я виждах да седи на някой нисък клон и да плете венец от зеленика и иглика… Когато дойде есента, тя вземаше паднала в гъстата трева ябълка и я захапваше жадно с белите си зъбки. Но винаги беше сама, никой не играеше с нея, никой не опита от сочните й ябълки, никой не я похвали за венеца от иглики. След няколко дни видях венеца да лежи върху един изоставен гроб в близкия църковен двор.

 

Фия беше очарователна. Излязохме в градината и момичетата започнаха да се гонят по голямата поляна. Двете със Сия седяхме съвсем сами на верандата, нали знаете, там в ъгъла, откъдето се вижда църковният двор. Тя познава всички гробове на починали деца и ми разказа много интересни истории за тях. Имах чувството, че ги вижда да тичат между цветята в църковния двор, виждах хубавите им бледи личица. Можете да си представите колко прекрасно беше и неописуемо тъжно. Погледнах я и попитах дали не е сънувала всичко това. Тогава тя ме прегърна и ме целуна.

 

… очите му гледаха втренчено към великата пустота.

- Само във вечността, Хайнц! Само във вечността! – извика той и като внезапно избухна в плач, протегна ръце към небето.

- Какво общо имаме ние, хората, с вечността? – се обади един пресипнал глас до него.

Беше един изпаднал дърводелец, когото в града наричаха "социалдемократа". Той си мислеше, че е открил пукнатина в христовата си вяра и присъщо на пошлите хора, обичаше да се перчи с това пред другите.

С бързи движения, което привидно надхвърляше силите на грохналия мъж, Ханс Кирх се обърна към дърводелеца, който стоеше със скръстени ръце.

- Ти май не ме позна, Юрген? – извика той, докато бедното му тяло се разтърсваше от силни тръпки. – Аз съм Ханс Кирх, който отблъсна сина си два пъти! Чуваш ли, Юрген? Аз отблъснах два пъти сина си и затова имам нещо общо с вечността!

Другият пристъпи близо до него.

- Съжалявам, господин Кирх – каза той, като натъртваше всяка своя дума, - вечността е в главите на стариците.

Очите на стария мъж го пронизаха като мълния.

- Куче! – изкрещя той, замахна с патерицата да го удари и тя прелетя над главата му.

Дърводелецът отскочи встрани, изсмя се подигравателно и заслиза надолу към града.

Силата на стареца се изчерпа. Патерицата падна от ръката му и се търкулна надолу по склона. Самият той също щеше да падне, но жената се наведе бързо и го хвана за раменете.

Коленичила кротко и неподвижно до него, тя държеше побелялата глава до гърдите си, защото Ханс Кирх беше заспал. Вечерната заря се спусна над морето. Вдигна се лек вятър и вълните долу зашумяха по-силно край брега. Тя продължаваше да седи в това неудобно положение. Едва когато изгряха звездите, Ханс Кирх отвори очи, погледна я и каза:

- Той е мъртъв. Сега вече знам със сигурност. Но аз ще срещна моя Хайнц във вечността.

- Да – отговори тихо тя, - във вечността.

Старецът внимателно се изправи, тя постави ръката му на рамото си. Ръката й го обхвана през кръста и двамата тръгнаха бавно към града. Колкото повече вървяха, толкова по-тежък ставаше товарът й. От време на време се спираха. Тогава  Ханс Кирх гледаше звездите, които някога в подобна есенна нощ бяха огрявали палубата на пъргавата му яхта и казваше:

- Можем да вървим.

И те бавно продължаваха пътя си.

Не само от звездите, но и от сините очи на бедната жена струеше мъка светлина, вече не тази, която някога, в една пролетна нощ накара едно буйно момче да й привлече към младите си гърди, а всеопрощаващата женска обич, която крие в себе си цялата житейска утеха.

През следващите години, обикновено в тихите следобеди, когато слънцето клонеше към залез, хората често виждаха по крайбрежния път Ханс Кирх и неговата постоянна придружителка. Неуспяваха да го задържат вкъщи, дори пред буря по време на есенното равноденствие или и буря от североизток. По-късно го погребаха в гробището на родния му град, до жена му.

Основаната от него търговска фирма е в много добри ръце. Хората вече говорят за богатия Кристиян Мартенс – зетят на Ханс Кирх със сигурност ще влезе в градския съвет. Отдавна вече си има и наследник, който с чанта в ръка тича в основното училище.

Къде остана Хайнц Кирх?

 image

- Аз съм влюбена!

- В кого?

- В почтеността и верността! Врагове на всяко лицемерие.

И за финал един несериозен клип с холандски актьор хубавец






Гласувай:
19
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. redabyss - Не беше честно да пускаш този пре...
27.01 02:43
Не беше честно да пускаш този прекрасен постинг толкова късно през нощта. :)
Вече знам от къде си се учил. :)
Поздрави.
цитирай
2. germantiger - ...
27.01 02:44
Половината текст е набран благодарение на Надежда Бракалова!

Пасажите от Щорм са от книгата "Новели"

издатекство ЖАР 2004г., превод от Ваня Пенева
цитирай
3. germantiger - ...
27.01 02:58
redabyss написа:
Не беше честно да пускаш този прекрасен постинг толкова късно през нощта. :)
Вече знам от къде си се учил. :)
Поздрави.


Грешиш?!

Не се уча от никой в този случай, в блога се учат по различни поводи от мен всъщност.

Пускал съм постинги по всяко време на деня и ноща и товинлесе ми било мес "провери" като погледнеш постингите ми било месец или години назад.

Благодаря ти, за първи положеителн коментар и оценката на постинга :)
цитирай
4. germantiger - +
27.01 03:11
Пореден бъг в блог.бг или ми се пречи?!

След постинга, не мога да "пипна" нищо в настройките ми, за да осовободя коментари, айретен, че никой нито веднъж не ми напомпи който и да е мой литератуърен постинг, но на първа да висят русофили, комуняги и прочие руско-български боклуци може нон-стоп.

От друга страна ако го няма блога ще се чувствам адски неприятно, ще ми липсва ден ката ден - дано го има поне още едно десетилетие или повече!

Мил ми е блог.бг, мил :) наистина!
цитирай
5. germantiger - И да повторя Теодор Щорм:
27.01 03:26
- Аз съм влюбена!

- В кого?

- В почтеността и верността! Врагове на всяко лицемерие.

......

Притеглих я диво в обятията си, държах я като в железни скоби, най-после я имах отново. Очите й потънаха в моите, червените й устни жадуваха за моите и ние се прегърнахме горещо. Ако можехме така заедно да умрем, щях да я убия.
цитирай
6. redabyss - Много красиво и силно. :)
27.01 09:41
"Притеглих я диво в обятията си, държах я като в железни скоби, най-после я имах отново. Очите й потънаха в моите, червените й устни жадуваха за моите и ние се прегърнахме горещо. Ако можехме така заедно да умрем, щях да я убия."
цитирай
7. viva1122 - G_T...
27.01 12:57

Поздравления за прекрасния постинг - Красота и мисъл - удоволствие е за мен, да чета и да се възхищавам на всичко що си решил да представиш.

Ще си позволя само една малка част да цитирам
------
Невъзможно е винаги да бъдеш герой, но винаги можеш да се проявиш като човек.
.....
Много се четат посредствени книги и това е губене на време. Би трябвало да четеш само това, на което се удивляваш.

и още и още .....няма нито един ред, който да пропусна....

Най-чистосърдечни поздрави и пожелания! :)
цитирай
8. germantiger - Благодаря и за втория ти, коментар
27.01 13:34
redabyss написа:
"Притеглих я диво в обятията си, държах я като в железни скоби, най-после я имах отново. Очите й потънаха в моите, червените й устни жадуваха за моите и ние се прегърнахме горещо. Ако можехме така заедно да умрем, щях да я убия."


Силно е написано, но доколкото познавам Щорм - не много като творчество и биография, той разбира се, не би убил, дори е губил първата си съпруга.
цитирай
9. germantiger - ...
27.01 13:38
viva1122 написа:

Поздравления за прекрасния постинг - Красота и мисъл - удоволствие е за мен, да чета и да се възхищавам на всичко що си решил да представиш.

Ще си позволя само една малка част да цитирам
------
Невъзможно е винаги да бъдеш герой, но винаги можеш да се проявиш като човек.
.....
Много се четат посредствени книги и това е губене на време. Би трябвало да четеш само това, на което се удивляваш.

и още и още .....няма нито един ред, който да пропусна....

Най-чистосърдечни поздрави и пожелания! :)


А ти абсолютно знаеш, че споделям това за книгите от Гьоте и съм уверен, че не чета посредствени книги, а тъкмо обратното.

Казвал съм, че в днешния век на информация и достъп до какво ли не - човек гази в злато, но не го "вужда", народа също си има поговорка - вода гази, жаден ходи.
цитирай
10. germantiger - !!
27.01 13:41
БЛАГОДАРЯ НА ПОМПАТА, КОЙТО ИЛИ КОЯТО Е ТОЙ, ЗАЩОТО ПОЧТИ НАПЪЛНО СЪМ УБЕДЕН, ЧЕ ПОСТИНГА МИ Е БИЛ НАПОМПАН С УВЕЛИЧЕНИ ЧЕТЕНИЯ.

НАИСТИНА БЛАГОДАРЯ, макар да не приемам и никога да не съм приемал помпаджийството.

В случая обаче - РЕШЕНИЕТО НА ПОМПАДЖИЯТА НАМИРАМ ЗА ПРАВИЛНО, ЗАЩОТО НЕКСРОМНО/заради гениите в постинга - ТЕ ЗАСЛУЖАВАТ ДА СА НА ПЪРВА СТРАНИЦА, ВМЕСТО РЕДОВНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ИДИОТИИ!

Благодаря на помпата, чиято да е тя.
цитирай
11. viva1122 - G_T...?!?
27.01 14:34
да - знам, че не четеш посредствени книги и с поговорката съм съгласна - но книжния пазар и нета е залят от тях.
цитирай
12. redabyss - И аз съм категорично съгласна с П...
27.01 14:42
И аз съм категорично съгласна с Помпадур за твоя постинг. :))))))
Дори бих искала да го помоля,да не те пропуска в никакъв случай в бъдеще. :-* :)))))))

П.п:да уточня какво не беше честно с късното пускане снощи:очите ми се лепяха и ми се четеше-ти ме постави в дилема. :)))))
цитирай
13. viva1122 - и...
27.01 14:46
пропуснах да спомена тук и искрено да ти благодаря за двете книги за самураи, което също е показателно и ме зарадва.
това е
цитирай
14. germantiger - ...
27.01 15:11
redabyss написа:
И аз съм категорично съгласна с Помпадур за твоя постинг. :))))))
Дори бих искала да го помоля,да не те пропуска в никакъв случай в бъдеще. :-* :)))))))

П.п:да уточня какво не беше честно с късното пускане снощи:очите ми се лепяха и ми се четеше-ти ме постави в дилема. :)))))


Не "моли" :)

Първо не всички мои постинги заслужават да са на първа!

Второ предпочитам без тази пркатика, впрочем и така блог.бг мисля, че надува всеки един постинг вероятно реални към нереални, статистиката може би е 1 : 3 четения, знам ли...
цитирай
15. germantiger - Няма защо
27.01 15:12
viva1122 написа:
пропуснах да спомена тук и искрено да ти благодаря за двете книги за самураи, което също е показателно и ме зарадва.
това е


А аз тогава имагинерно ще благодаря, на хората качили ги в сайтове, от които тегля книги :)
цитирай
16. germantiger - ...
27.01 15:30
redabyss написа:
И аз съм категорично съгласна с Помпадур за твоя постинг. :))))))
Дори бих искала да го помоля,да не те пропуска в никакъв случай в бъдеще. :-* :)))))))

П.п:да уточня какво не беше честно с късното пускане снощи:очите ми се лепяха и ми се четеше-ти ме постави в дилема. :)))))


Примерно този постинг до момента има над 2600 четения, от тях убеден съм над 2000 са от помпата

казано "грубо и неточно" да остават около 500 реалнетенията за всеки един направа надува според мен четенията за всеки един направен постинг, така-че реални да са към 200 четения, от тях вие моите добри познати сте влизали по няколко пъти, ще рече - наистина реални ще са колко - може би към 50 човека посетили блога ми - то и толкова сте в моята статистика - към 20 познати от блога и още толкова вероятно от фейсбук или другаде.

ще рече казано на ангро - реално постинга е видян от 50 човека, от тях 10 да са го попрочели целия, не повече :)
цитирай
17. lion1234 - Когато младият,
27.01 16:43
все още неизвестен автор на ,,Светът като воля и представа''/ Die Welt als wille und vorstellung/ се обръща към Гьоте с молба да сподели впечатленията си от творбата / поетът е бил близък приятел на семейството му/, авторът на ,,Фауст'' обсипва със суперлативи творбата и предрича на младежа голямо бъдеще. В същото време го съветва незабавно да хвърли книгата в печката. Младежът го поглежда с недоумение и пита ,,Защо?'', на което гениалният поет му отговаря, че обществото все още не е дорасло за подобен род четива, цитирам по памет. Младежът не се вслушва в съвета и издава творбата, след което опасенията на Гьоте се превръщат във факт - сред тогавашните философски среди в Германия книгата бива приета къде с недоумение, къде с насмешка, къде дори с неприкрит гняв и омраза. Самият автор пък бива определян като мизантроп, мрачна фигура и пр. Години по-късно, благодарение на същата тази творба, авторът й Артур Шопенхауер ще бъде признат за основоположник на т.нар. ,,философия на живота''. Позволих си да споделя този епизод, за да демонстрирам факта, че освен гениален поет, блестящ естет, проникновен мислител, Гьоте е бил и изтънчен психолог и прорицател, съумял да съзре философския гений в никому неизвестния тогава младеж. За мен бе удоволствие да се потопя в прекрасните афоризми на този гениален поет и титан на мисълта!
цитирай
18. born - Перфектен си, както винаги, в този си род - да ги нарека "литературни" постинги.
27.01 18:10
Впечатляващи са гениите, които визираш !
Имам само една /повърхностна/ забележка : изображенията на нежните красавици, с които илюстрираш, поставяй "ан блок" в края или началото, за да не разсейват читателите-мъже, вследствие на което се разстройва възприемането на текстовете.
цитирай
19. born - Тигре, и ти ли си партия с Ловъра?...
27.01 22:17
анонимен написа:
Тигре,
и ти ли си партия с Ловъра???

Анонимни глупако, ти поне прочете ли написаното по-горе или в кухата ти кратуна се мяркат само прочити и евтина фалшива слава. Педал нещастен !
цитирай
20. germantiger - ...
28.01 09:26
born написа:
Впечатляващи са гениите, които визираш !
Имам само една /повърхностна/ забележка : изображенията на нежните красавици, с които илюстрираш, поставяй "ан блок" в края или началото, за да не разсейват читателите-мъже, вследствие на което се разстройва възприемането на текстовете.


Благодаря за високата оценка, но не Заслужавам в пълна степен.

За тази литература и този ми постинг - тези изображения не са подходящи, но читателите привикнаха, че аз поствам красотата на момичето и жената, със и без повод, на място и не на място :)
цитирай
21. germantiger - ...
28.01 09:27
анонимен написа:
Тигре,
и ти ли си партия с Ловъра???

...

НЕ!

Ако имаш предвид Георги - не съм партия с него, нито против него.
цитирай
22. germantiger - ...
28.01 09:31
lion1234 написа:
все още неизвестен автор на ,,Светът като воля и представа''/ Die Welt als wille und vorstellung/ се обръща към Гьоте с молба да сподели впечатленията си от творбата / поетът е бил близък приятел на семейството му/, авторът на ,,Фауст'' обсипва със суперлативи творбата и предрича на младежа голямо бъдеще. В същото време го съветва незабавно да хвърли книгата в печката. Младежът го поглежда с недоумение и пита ,,Защо?'', на което гениалният поет му отговаря, че обществото все още не е дорасло за подобен род четива, цитирам по памет. Младежът не се вслушва в съвета и издава творбата, след което опасенията на Гьоте се превръщат във факт - сред тогавашните философски среди в Германия книгата бива приета къде с недоумение, къде с насмешка, къде дори с неприкрит гняв и омраза. Самият автор пък бива определян като мизантроп, мрачна фигура и пр. Години по-късно, благодарение на същата тази творба, авторът й Артур Шопенхауер ще бъде признат за основоположник на т.нар. ,,философия на живота''. Позволих си да споделя този епизод, за да демонстрирам факта, че освен гениален поет, блестящ естет, проникновен мислител, Гьоте е бил и изтънчен психолог и прорицател, съумял да съзре философския гений в никому неизвестния тогава младеж. За мен бе удоволствие да се потопя в прекрасните афоризми на този гениален поет и титан на мисълта!


Сърдечно благодаря за този детайл, случай и инфо1

Не го знаех, но сега ще го запомня.

С удоволствие чета жестокия и справедлив Артур Шопенхауер, фаворизирам този философ, за разлика от елементарния пуяк Нитцше - с извинение за категоричните ми предпочитания.

Шопенхауер заслужава маса постинги, ако желаете - предложете ни - аз със сигурност ще ги прочета.
цитирай
23. veilet - Наслада към сутрешното ми кафе!:)))
28.01 10:42
Харесва ми целия постинг: водоравно и вертикално, даже и по диагонал!:))) Силно впечатление прави акцента на “действащите лица“ и взаимната им връзка с природата. Именно тя подчертава по уникален начин необичайното в тяхното поведение, мисли и чувства. Това, което остава задкулисно и извън ъгъла на човешкото зрение. Това, което може да се почувства единствено и само със сърцето и то при условие, че пулсът на четец и творец съответстват синхронично.
Поздрави за тънкия ти усет да улавяш и ни представяш тия малки- големи моменти, Друже!:)))
цитирай
24. ard - Гьоте/Щорм
28.01 16:22
За съжаление не познавам в дълбочина творбите на Гьоте и Щорм.
Чела съм някои неща от тях, като и някои неща писани за тях от други автори.

Хубавото е, че запознаваш аудиторията с тези автори, и фрагментите от техни произведения биха могли да предизвикат по-нататъшен интерес у любознателните читатели на блога ти към германската литература.

цитирай
25. nbrakalova - Като всяка гениалност Гьоте звучи ...
28.01 22:04
Като всяка гениалност Гьоте звучи актуално, че и пророчески.

С онази лекота, присъща на безспорния творец, Щорм като с четка на художник изобразява пред съзнанието ни образите и средата, в която развива действието. Независимо от драматичността на сюжета, изящната крехкост или твърдостта и силата на героя, истинско удоволствие е съприкосновението с художествения му език.
цитирай
26. pvdaskalov - * ! *
30.01 09:21
Благодаря, Тигре!
Чопнах си няколко съвършени мъдрости от Гьоте/
Предварително знам кога и за какво ще го цитирам.
Бъди жив и здав!
Поздрави и за госпожа Бракалова!
П и е р

цитирай
27. litatru - Добър ден!
30.01 13:52
Много полезен постинг. Заслужава си да се прочете от повече хора.
Поздравления!
Литатру
цитирай
28. minevv - krasota
31.01 09:09
както винаги
цитирай
29. germantiger - ...
04.02 13:51
veilet написа:
Харесва ми целия постинг: водоравно и вертикално, даже и по диагонал!:))) Силно впечатление прави акцента на “действащите лица“ и взаимната им връзка с природата. Именно тя подчертава по уникален начин необичайното в тяхното поведение, мисли и чувства. Това, което остава задкулисно и извън ъгъла на човешкото зрение. Това, което може да се почувства единствено и само със сърцето и то при условие, че пулсът на четец и творец съответстват синхронично.
Поздрави за тънкия ти усет да улавяш и ни представяш тия малки- големи моменти, Друже!:)))


Прелестен като лексика твой коментар, а също и по смисъл надявам се, в похвалите към постинга ми. Великолепно си го написала и грам не си забравила българския, както други волю-неволю или нарочно като са в чужбина забравят или се правят ;)
цитирай
30. germantiger - ...
04.02 13:53
ard написа:
За съжаление не познавам в дълбочина творбите на Гьоте и Щорм.
Чела съм някои неща от тях, като и някои неща писани за тях от други автори.

Хубавото е, че запознаваш аудиторията с тези автори, и фрагментите от техни произведения биха могли да предизвикат по-нататъшен интерес у любознателните читатели на блога ти към германската литература.



Благодаря!

От една страна малко хора се заинтересоват и търсят това след мои постинги, от друга страна - въибще удивително е, че в днешния век има хора, които пък търсят и намират това след мои постинги, което ме радва.
цитирай
31. germantiger - ...
04.02 13:55
nbrakalova написа:
Като всяка гениалност Гьоте звучи актуално, че и пророчески.

С онази лекота, присъща на безспорния творец, Щорм като с четка на художник изобразява пред съзнанието ни образите и средата, в която развива действието. Независимо от драматичността на сюжета, изящната крехкост или твърдостта и силата на героя, истинско удоволствие е съприкосновението с художествения му език.


Пророчески и истинно.

За съжаление "пророкуваното" не предвещава красота и вкус!
цитирай
32. germantiger - ...
04.02 13:57
pvdaskalov написа:
Благодаря, Тигре!
Чопнах си няколко съвършени мъдрости от Гьоте/
Предварително знам кога и за какво ще го цитирам.
Бъди жив и здав!
Поздрави и за госпожа Бракалова!
П и е р



Особено мислите за изкуството в контрапункт с невежите, фантазьорите и наглостта специално в бг днес, може би?!
цитирай
33. germantiger - ...
04.02 13:59
litatru написа:
Много полезен постинг. Заслужава си да се прочете от повече хора.
Поздравления!
Литатру


И аз благодаря!

Хубавото е, че стойностни хора и моите приятели и познати са го прочели.

Радвам се, че намина и ме подкрепи с коментар.
цитирай
34. germantiger - ...
04.02 14:00
minevv написа:
красота както винаги


Винаги, едва ли ;) но често - да!

Благодаря, че забелязваш.
цитирай
35. nbrakalova - ...
04.02 22:48
germantiger написа:
nbrakalova написа:
Като всяка гениалност Гьоте звучи актуално, че и пророчески.

[...]


Пророчески и истинно.

За съжаление "пророкуваното" не предвещава красота и вкус!


И за съжаление точно в това е силата на пророчеството му - че "не предвещава красота и вкус!" .
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: germantiger
Категория: История
Прочетен: 2165481
Постинги: 172
Коментари: 6836
Гласове: 17167
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930