Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.10.2016 21:08 - РАЗКОШ елфическа ЛЮБОВ
Автор: germantiger Категория: Поезия   
Прочетен: 4063 Коментари: 30 Гласове:
31

Последна промяна: 11.10.2016 01:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
ПРЕЛЕСТ - ЕЛФИ - ИДЕАЛ

БЕРНХАРД ХЕННЕН

НЕЗЕМНО


image

            Анне-Мари Куус - холандка - прекрасна в "ролята" на Нороелле

Проверих Бернхард Хеннен (германски автор написал фентъзи в 3 цикъла поредица книги) и ми се струва, че не е превеждан на български език - поне не в читанка и още няколко сайта които видях, така-че моя превод ще е първи опит?!

Предлагам няколко откъса и в случая е задължително въведение-обяснение: персонажите са елфката Нороелле, кралицата на елфите Емерелле (наричана от хората Емергрид), елфите Нурамон и Фародин, човеците Мандред, неговата жена Фрейа (не богинята), сина им Олейф (на елфски език Алфадас) и др.



(Елфите Нурамон и Фародин ухажват елфката Нороелле 20 години, което за елфическия живот е нищо - тези същества живеят стотици години. Ухажорите знаят един за друг и дори не се мразят, напротив - докато Фародин свири на инструмент, Нурамон пее под неговия съпровод пред Нороелле. ЛЮБОВТА НЕ Е КОНСУМИРАНА - всичко е витално, ментално, чувствено, но и не неосезаемо.
ТУК НЯМА СЕКС, А ИДЕАЛ)

           Нощ. Той повдигна очи към към луната... Години наред тя беше единствената му посестрима... Докосна го леко сияние, то беше подобно на прохладен вятър в свежа топла и пролетна нощ. Нурамон започна пътя си между дърветата.

         Под една от брезите той се спря и огледа наоколо. За последен път  беше тук много отдавна. Разказваха, че  всяко дърво растящо в тази вълшебна градина има своя душа, че всеки може да чуе нейния шепот. Нурамон се заслуша, но за съжаление нищо не чуваше...

         Преди всичко трябваше да намери Нороелле... Той разгледа всички тези ябълки и круши, вишни и мирабел, кайсий и праскови, лимони и портокали, сливи и черници. Нороелле обича черници!

         На края на  омагтьосаната градина стояха две черници, но Нороелле не беше под тях...

- Къде си ти, Нороелле? – тихичко произнесе Нурамон.

И тогава той чу шепот в короните на дърветата.

         - Тя не е тук и днес не е била! – той удивен се обърна сред шепота, но не видя никой друг освен двете черници.

         - Иди при елата Фей. Тя е мъдра, но преди да си идеш, вземи нашите дарове!

         - Казват, че  одухотворените с душа дървета не се разделят лесно със своите плодове?! – удивен бе Нурамон.

         Листата зашумоляха.

- Това е вярно. Ние сме по-различни от нашите сестри без дух, но ти все пак си се запътил към Нороелле. Ще ни окажеш голяма чест ако вземеш нашите дарове и тя ги опита.

         Две ягоди се търкулнаха в дланта му – червена и бяла...

         В спомените му се появи това дърво, като дете той играеше с феите точно под него. Елата наречена Фей не беше висока, не беше и разлистена, нито голяма и красива, подхождаше й да я назове невзрачна. Но тя бе окръжена от аура, която не допускаше студа. Фей беше магическа и това Нурамон ясно усещаше – тя владееше целебни сили, каквито и самия той.

         Клонките й потрепваха от лекия нощен ветрец.

- Кой си ти, позволил си да ме тревожиш в нощта?

         Наоколо той долови шум на листа, навсякъде където до момента беше тихо, започна шумолене на корони дърво от дърво сякаш си шепнеха.

- Кой е този? – питаха и разговаряха дърветата.

- Елф – се дочуваше отговора сред всички.

Елата Фей заповяда:

- Тихо! Нека сам се представи!

- Аз съм само един обикновен елф – промълви Нурамон – И търся своята любима.

- Как е името ти, елф?

- Нурамон.

- Нурамон – повтори короната.

Другите дървета също повториха името му.

- Аз съм слушала за теб – заяви Фей.

- За мен?

- Ти живееш в свой дом, и той се намира в дървото с име Алаен Айквитан. Дом и дърво в което някога живееше могъщата душа на Церен. Познаваш ли Алаен Айквитан? Чувал ли си за Церен?

- За нея не знам, но него познавам. Аз чувствам неговото присъствие, когато се намирам у дома. Силите му правят дома ни прохладен през лятото и топъл през зимата. Чрез него моята майка се научи да лекува, а от нея и аз. Но той никога не ми е говорил и не се е разкривал пред мен открито.

- Първо трябва да си готов. Ти си още много млад. Вече са му разкзазвали за теб и за самотата ти... Коя е твоята любов?

- Името й е Нороелле.

Весело си зашепнаха дърветата, няколко пътиу повториха нейното име, но той не можеше да различи какво си казват те, заради преплитащите се корони и техния шум.

Словата на Фей обаче, той чуваше отчетливо и добре.

- Тя не е тук и тази вечер не ни е посещавала.

- Но кралицата каза, че тя ще е в тази градина.

- Кралицата винаги говори това което трябва да бъде казано. Нороелле не е тук, но е много близо. Иди там където една до друга растат липа и маслина!

 image

         Той ги видя. Те стояха под отвесна скала, стиогаща до тераса. Приближавайки се нурамон забеляза малка тясна стълбица протегнала се нагоре.

         До каменен парапет на тераса стоеше Нороелле в бели одежди. Тя приличаше на дух, спуснал се от луната и все още не го виждаше. Той се скри в сянката на липата. Дървото Фей беше права: кралицата каза това, което е нужно. Тя внимателно го приближи към този момент. Нороелле беше там, на върха, а той тук, под нея! Сцената сякаш предизвикваше да се сътвори стих произнесен от сянката към лунната светлина в небесата.

         Нороелле каза нещо там горе, нима разговаряше с луната? Или с нощта? Почувства се почти излишен. Той я слушаше, а тя дори не подозираше. След това Нороелле се обърна. Тя разговаряше не с луната и не с нощта, а с един елф. Миг по-късно той видя кой беше другия – Фародин.

         Нурамон поиска вееднага да си отиде и той направи стъпка от сянката на липата, в тази на маслината. Прислонен до стъблото, той в полуслух слушаше думите горе. Фародин беше налучкал нов тон и той се харесваше на Нороелле. За първи път музикалния елф говореше открито за своята любов към нея.

         Значи всичко е свършено...

         Нурамон съзираше как между клоните и под лунната светлина Нороелле се поддава на чуждия чар. Тя никога не е изглеждала по-щастлива. Фародин се прости с нея като я целуна и се отдалечи. Нороелле остана на място, с усмивка загледана в нощта. И понеже Нурамон я обичаше, той не се съдржа и също се усмихна. Не е важно, че Фародин очевидно бе победил. Любимата му се усмихваше и Нурамон се трогна, за това той също бе озарен от усмивка.

         Продължи да я гледа и видя как постепенно нейната усмивка изчезна, а на лицето й се появи тъга. Угасна и неговата, а когато устните й произнесоха тихо собственото му име в тъмнината, той направо загуби дъх. Фародин предизвика в нея усмивка, а мислите за самия него явно я натъжиха. Когато Нурамон видя, че по лицето й се спусна сълза, вече не издържа.

 image

         Въздъхна и прошепна: „Нороелле, ах ти мило дете на албите!”

         Нороелле потрепера.

         - Слушай гласа на дървото!

         Тя спусна поглед... а той продължи.

         - Аз те гледам там горе сред ветровете. Сякаш фея сред бурите.

         Нороелле изтри сълзите си, дълбоко пое въздух и произнесе:

         - Но как една елфка може да е подобна на фея?

         - Твоята дреха... Тя сияе и ми погубва ума – той казваше тези думи и преминаваше скрито от сянката на маслината отново под сянката на липата. – Повярвай в гласа на липовото дърво. Чуй ме, дивно дете на албите!

          - Аз те слушам дървесен дух. Никога досега не съм чувала дърво да говори със стихове.

         Той със шепот й отговаряше:

         - За мен също е трудно да разказвам с глас на елф, за да се харесам на моята фея.

         - Струваше ми се, че с мен говори маслината.

         - Нашите корени са се сплели. Нашия дух е един, само кората ни е различна. В нас са оплетени любов и живот – отговори той.

         - Нима там, долу, има малко брезички? Защо тъжиш за мен?

         - Както виждаш аз стоя на края на градината и моя поглед е устремен към теб. Повелителката на това място ми каза, е трябва да помагам на влюбените...

         - Аз познавам добре тази градина и добре знам, че ти трябва да слушаш, но не и да умееш да говориш. Нима мълчанието е нарушено заради мен?

         - Всеки е длъжен все някога да наруши мълчанието...

         - И ти ме обичаш?

 image

         Той видя как тя докосна върховете му.

         - Ти си чудно дърво. Твоите листа са нежни – тя изтегли една клонка и целуна листенце – Приятно ли е така...

         - Това е влъшебно. И за това аз искам да ти дам моите дарове.

         - Да ми подариш? Маслини ли?

         - О не. Всеки, който е там нависоко като теб взема моите маслини, и аз не възразявам. Аз не искам да ти даря нещо, което всеки може да вземе от мен. За теб имам нещо чудесно. Ти добре знаеш колко ревниво пазят плодовете си двете черници.

         - Да и за това е по-добре да търсиш неодухотворени, за да имаш плодовете им. Тези трябва прекалено дълго да ги уговаряш, за да получиш нещо.

         - Аз успях и го направих... почувствах как покрай мина ветрец в посоката на двете черници. Помолох ги да ми предложат своя плд, но отначало те ми отказваха, говорейки, че съм едно обикновено дърво, та за какво са ми техните ягоди. Но на момента, когато узнаха, че те са за теб, моята любима и мигновенно се съгласиха.

         - И как успяха да ти ги предадат? Ти растеш тук, а те на голямо разстояние от теб.

         - Ах, та те ги предаваха от дърво на дърво. От клон на клон, после ги положиха в лехата с вода, където аз протягам корени...

         - Значи сега ягодите са в теб?

         - Да, и аз така искам да ти ги дам.

         - А как? Трябва ли аз да дойда при теб или ти ще ги положиш в листо и ще ги протегнеш с клонче към мен?

         - На нас дърветата е подвластна особена вълшебна сила. Виж! – Нурамон хвърли червената ягода така, че тя да се падне точно на парапета пред Нороелле. След това подхвърли бялото плодче, което тя умело хвана във въздуха...

         - Те са такива красиви и свежи! - каза тя.

         Нурамон наблюдаваше как тя опитва ягодите. Той гледаше като омагьосан нейните устни. Отхапвайки, девойката продума:

         - Това са най-сладките ягоди, които някога съм кусвала. И какво ще стане сега с нас, о прекрасен дървесен дух?

         - Искаш ли да се спуснеш при мен и да пуснеш корени тук?

         - Със същия успех ти ще се освободиш от своите и ще се покачиш...

- Послушай ме, любима моя! Послушай ме, какво ще ти кажа! Тук в моята сянка спи юноша и сънува. Може би, той ще ти се стори красив?

- Споете се заедно с него в едно и елате при мен. Душата с твоя глас в неговото тяло – ето какво ми е нужно в тази нощ. Ела при мен, Нурамон!

Той събра смелост, излезе от сянката на липата и се покачи по стълбицата до терасата, където го чакаше неговата възлюблена. Отначало той  искаше да се държи на разстояние както винаги се държеше. Нито за миг не желаеше да я докосне, но тя беше така съблазнителна, както никога досега. Вятъра вееше нейната туника и дългите й коси. Тя мълчаливо се усмихваше и беше наклонила глава...

- Аз винаги съм казвала, че един ден всики ще видят истинската ти същност. Аз знам това. О, Нурамон! – тя понечи да протегне дланта си към него, но застина.

Нурамон за оърви път преодоля своето притеснение и скованост, той я хвана за ръката.

Нороелле сведе очи, сякаш желаеше да се убеди, действително ли неговите ръце докосват нейните. Дъхът й спря.

Той нежно я целуна по бузата, а тя със стон въздъхна и изпусна въздух. Когато устните му, бавно бавно се приближаваха към нейните, тя започна да трепери. Устните им се докоснаха и Нурамон усети как напрежението в Нороелле спада, как тя отговори на целувката му. После тя го прегърна дори силно и му прошепна:

- В най-подходящия момент, Нурамон...

 

................

 Лаурен де Грааф - холандка - сякаш ЕМЕРЕЛЛЕ
В книгите кралицата на елфите е златокоса, но с кафеви очи, тук аз си позволявам да предложа тази в "нейната кожа"
image

СТЪКЛЕНИ ЖЕНИ, СТЪКЛЕНИ ОЧИ
ТОЗИ СКРЕЖ, ТОЗИ МРАЗ ОТ ИГЛИ

image
ТОЗИ ПОГЛЕД, НЕДОСТИЖИМ, ИДЕАЛ
ТОВА НЕ СА ЖЕНИ, ТОВА СА "ИКОНИ", ТОТЕМИ

image

(Мандред и елфския отряд с него е затворен със заклинание в ледената пещера, където убиват звяра. Те не знаят, че всъщност това, което за тях са няколко дни живот, навън са 30 години и след като са освободени от човешки герой, виждат промените по пътя към родното село на Мандред - той не иска да повярва, е за него в пещерата времето е било като спряло)

          - Какво е станало с Фрейа и моя син? – разкрещя се Мандред, но гласа му започна да пада – Какво става тук? Омагьосано ли е селото? Защо всичко тук е толкова променено?

- Променения си ти, Мандред Торгридсон – защити се една старица – Не ме гледай така! Преди да избереш Фрейа, често мен слагаше на коленете си. Това съм аз, Гудрун.

Мандред заби поглед в набразденото от бръчки лице.

- Гудрун? – някога тя беше прекрасна като прелестен летен ден. Възможно ли е това? Тези очи... Та това е тя... а тя започна своя разказ:

- Зимата след като се появи чудовището беше жестока, сурова, невероятна студена. Фиорда замръзна и през нощта те дойдоха. Първо чухме само звуци от рогове далеч надалеч, а после видяхме ред от огньове като верига в дтъкмнината. Конници, стотици! Те дойдоха от другата страна на фиорда, откъм кръга с камъните. Конете преминаваха по леда като подковите им сякаш не докосваха снега. Всеки който видя това няма да го забрави до края на дните си. Сякаш духове бяха те, но бяха и живи. В небето проблясваше магическо сияние, което обля в зелена светлина селото ни. И все пак те бяха от плът и кръв – студената кралица на елфите Емергрид и нейната свита. ТЕ БЯХА ПРЕКРАСНИ И УЖАСНИ ЕДНОВРЕМЕННО, очите им отразяваха хладните сърца. Върху най-разкошния жребец яздеше крехка жена облечена в дреха като крила на пеперуда... съпровождаха я войни в блестящи брони... и вълци с ръст на планински коне. Те спряха пред твоя дом, Мандред. Точно пред тази зала.

В жаравата изтрещя цепеница, искри се разхвърчаха до покрива, но Гудрун продължи разказа си.

- Твоята жена отвори вратата пред кралица Емергрид. Фрейа я посрещна с мед и хляб, както повелява обичая, но елфката отказа всичко. Тя поиска само онзи залог, който ти си й врекъл – обещаното. Твоя син! Цената заради която, нашето село оцеля и чудовището напусна края ни.

още една Емерелле/Емергрид

image

Мандред закри с ръце лицето си. Тя е дошла...

- Заедно с твоя син, елфите отнеха на Фрейа и волята за живот. Тя крещеше, молеше за милост, молеше за детето. Предложи себе си в замяна, но кралица Емергрид беше непреклонна. Фрейа боса бягаше в снега следвайки елфите до камъните на върха. Там я намерихме следващото утро... Тя късаше дрехите си и плачеше, и плачеше... Заведохме я обратно в селото. Но тя не искаше да живее с нас... Разсъдъка й се замъгляваше ден след ден. Тя ходеше с вързоп от разкъсани парцали на ръце, и му говореше сякаш е бебе. Ние й носихме храна, опитахме всичко... В първото пролетно утро след равноденствието ние я намерихме на могилния хълм... Тя беше умряла с усмивка на уста. Погребахме я същия ден. На гроба й лежи бял камък.

На Мандред му се стори, че сърцето му спря да бие. Всецяло го овладя безумен гняв. Сълзи се стичаха по лицето му, но той не се срамуваше от това...

Алисса/Алиша Съттърланд, може да изиграе Фрейа

image 

(Мандред отива в света на елфите и намира възмъжалия си и обучен син, изминали са почти 30 години, а Мандред Торгридсон иска обяснение от кралицата на елфите Емерелле/Емергрид за последните мигове на жена си Фрейа)

          Емерелле се отдалечи от Олейф и открито погледна Мандред в лицето. Крехката жена стоеше почти плътно пред него.

- И това е всичко? – настоя той

Той добре знаеше колко упорита е Фрейа и я обичаше, също и за това.

- Има знание, което носи само болка, сине човешки. Ти направи това което можа, остави другото Мандред, не питай повече.

- Какво още каза тя? – не се успокояваше и не спираше той.

- Ти наистина искаш да знаеш това? Е добре...:

„А мъжа мой аз проклинам, за това, че той откъсна от мен младата поъпка преди да порасте и да пусне корени. Той никога да няма собствен дом, никога да няма свой истински дом. Да броди и никога да не познае покой! Да няма покой, както моята душа няма, защото той ми отне това, което грееше сърцето ми.”

В гърлото на Мандред застана камък. Той мъчително преглътна, но усещането не го напусна. Струваше му се, че се задъхва... 

 image  Кейт Босуърт с ДЕЙСТВИТЕЛНО РАЗЛИЧНИ ОЧИ КАТО ЦВЯТ,
НЕ е фотошоп
Би могла да се превъплъти във Фрейа





Гласувай:
31
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. seasonofthewitch - Тук ли си вече!Реших, че Елфидките ...
10.10.2016 21:14
Тук ли си вече!Реших,че Елфидките са те отвлекли съвсем! :)))))
цитирай
2. germantiger - БЛГ за милите думи, аз ще съм честен в отговора
10.10.2016 21:36
seasonofthewitch написа:
Тук ли си вече!Реших,че Елфидките са те отвлекли съвсем! :)))))


Благодаря за коментара!

Имам още работа по постинга, а сега отивам да гледа как

Швеция трябва да бие България поне с 3 : 0 и повече, и с глава и пак с глава, за да се почувствам още по-добре днес в нощта.

А про по - БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ОТБОР ПО ФУТБОЛ ИЗГЛЕЖДА НА ВИД КАТО БЕЖАНЦИ, а шведите повечето като елфи, в настроение съм!
цитирай
3. seasonofthewitch - Впрочем великолепен постинг както ...
10.10.2016 21:36
Впрочем великолепен постинг както винаги.Липсваше ми,дори с това,че не винаги бях съгласна с твои заложени тези.:)
цитирай
4. nbrakalova - Очарование!
10.10.2016 23:01
Рядкост! Човек, незагубил осезанието за приказност!
цитирай
5. viva1122 - G_T...
10.10.2016 23:02
Тема, постинг и представяне - елфи, изображения, клипове - изглеждат впечатляващо и интригуващо - това, което видях бегло.
Ще го прочета в удобно за мен време, за да мога да му се възхитя, в което не се съмнявам и коментирам.
Поздравления от мен!
цитирай
6. germantiger - Сърдечно ти благодаря, отново
11.10.2016 00:49
анонимен написа:
Впрочем великолепен постинг както винаги.Липсваше ми,дори с това,че не винаги бях съгласна с твои заложени тези.:)


Приятно и мило е да прочета, че съм ти липсвал в това, което пиша в блога.
цитирай
7. germantiger - Съгласен съм с теб!
11.10.2016 00:50
nbrakalova написа:
Рядкост! Автор, незагубил осезанието за приказност!


Разкошната приказност, не наиграната.
цитирай
8. germantiger - ...
11.10.2016 00:52
viva1122 написа:
Тема, постинг и представяне - елфи, изображения, клипове - изглеждат впечатляващо и интригуващо - това, което видях бегло.
Ще го прочета в удобно за мен време, за да мога да му се възхитя, в което не се съмнявам и коментирам.
Поздравления от мен!


И ще го прочетеш след като добавя тук-таме разяснения и коригирам текста :)
цитирай
9. troia - Добре дошъл!
11.10.2016 13:15
Интересна елфическа приказка и превода е хубав. Ще си я дочета по-късно. Момичетата са много нежни, миловидни като магични същества. Само като си помисля за моята баба Яга - пълна противоположност.:)) Кой не обича красивото и вълшебното?!
Приятен ден!
цитирай
10. germantiger - ...
11.10.2016 13:26
troia написа:
Интересна елфическа приказка и превода е хубав. Ще си я дочета по-късно. Момичетата са много нежни, миловидни като магични същества. Само като си помисля за моята баба Яга - пълна противоположност.:)) Кой не обича красивото и вълшебното?!
Приятен ден!


За сметка на това баба Яга е силен и ЯРЪК персонаж.

Принцеси много в приказките - Яга е една или рядка птица!

Както знаем реалните момичета може да изглеждат миловидни, но често под външността не са. Тези тук въплътени в постинг, могат да бъдат възприети (от мен постнати) като менталност, идеализация, неземност.
цитирай
11. wonder - Чудна приказност! :)))Има нещо ...
11.10.2016 14:33
Чудна приказност! :)))
Има нещо мнооого благозвучно в имената - Фрейа, Нурамон, Нуроелле, дори дървото Фей... звънтящи имена, съдържащи музикалност при произнасяне.
Най-вълшебно ми въздействаха първото и последното момиче - имат харизма.
цитирай
12. germantiger - ...
11.10.2016 14:43
wonder написа:
Чудна приказност! :)))
Има нещо мнооого благозвучно в имената - Фрейа, Нурамон, Нуроелле, дори дървото Фей... звънтящи имена, съдържащи музикалност при произнасяне.
Най-вълшебно ми въздействаха първото и последното момиче - имат харизма.


Сърдечно ти благодаря за милия коментар.

За разлика от теб - на мен Нурамон ми звучи като кимион или Кимон, но пък знае ли човек в ралзичните умове как звучи :)

Аз фаворизирам от тези Лаурен/Лорън де Грааф, независимо, че не е блондинка, въпреки категоричните ми предпочитания към блондинките.

Прекрасното в текста за мен е, че ЛЮБОВТА ТУК Е ИЗОБРАЗЕНА БЕЗ СЕКС И САМО КАТО МЕНТАЛНОСТ или на ръба. ДА СЕ ПИШЕ ДНЕС ЗА ЛЮБОВ БЕЗ СЕКС И ПРЕЛЕСТНО Е СТАНАЛО ВЕЧЕ НЕТИПИЧНО!
цитирай
13. planinitenabulgaria - С теб Блог. бг е по-богат,
11.10.2016 18:36
не излизай толкова дълго от блога...
цитирай
14. zaw12929 - Поздрав за завръщането и хубавия ...
11.10.2016 19:08
Поздрав за завръщането и хубавия постинг!
Лека вечер! Успехи!
цитирай
15. vencivaleri1951 - Привет друже!
11.10.2016 20:25
Постингът ти е чудесен, макар че не ми са били най-голямата тръпка този профил красавици. Може би защото и аз по боя го докарвах на "елф":))) Помня даже как ме взеха в една епизодична роля като студент /бях се уредил като статист/ -играх естонец понеже титулярът счупи крак.
Лошото при мен е , че "боя не остана" а рядко са ми вече и "тръпките":)

Бъди здрав! Пиши за елфите и елфКИТЕ/най-вече/ и зарежи войните
цитирай
16. didanov - здравей отново тигре!
11.10.2016 23:12
не отбирам много от поезия и елфи, но името Гудрун например е заредено с особена сила...как позна за мача (3:0)..мен исландците ме кефят повече от шведите.
цитирай
17. ard - Поетично, неземно...
12.10.2016 15:57
Поетично, неземно, разказано през погледа на елф:

"Разказваха, че всяко дърво растящо в тази вълшебна градина има своя душа, че всеки може да чуе нейния шепот.
….
Казват, че одухотворените с душа дървета не се разделят лесно със своите плодове?! – удивен бе Нурамон.
…..
Две ягоди се търкулнаха в дланта му – червена и бяла...
……..
- Аз съм само един обикновен елф – промълви Нурамон – И търся своята любима."

И още, което ме впечатли:
"Нурамон съзираше как между клоните и под лунната светлина Нороелле се поддава на чуждия чар. Тя никога не е изглеждала по-щастлива. Фародин се прости с нея като я целуна и се отдалечи. Нороелле остана на място, с усмивка загледана в нощта. И понеже Нурамон я обичаше, той не се съдржа и също се усмихна. Не е важно, че Фародин очевидно бе победил. Любимата му се усмихваше и Нурамон се трогна, за това той също бе озарен от усмивка.
Продължи да я гледа и видя как постепенно нейната усмивка изчезна, а на лицето й се появи тъга. Угасна и неговата, а когато устните й произнесоха тихо собственото му име в тъмнината, той направо загуби дъх. Фародин предизвика в нея усмивка, а мислите за самия него явно я натъжиха. Когато Нурамон видя, че по лицето й се спусна сълза, вече не издържа."

А какъв е завършекът на елфическата история, ще ми бъде любопитно да разбера?
Постигната ли е хармония между двата свята - на елфите и на хората?

Между другото плодовете на черницата на български се наричат дуди.
Но се губи неземния изказ на елфа, ако изречението е :
"Две дуди се търкулнаха в дланта му – червена и бяла..."

Благодаря ти за превода от книгата, книга и автор, за които не знаех досега.
цитирай
18. troia - Присъединявам
12.10.2016 21:41
се към казаното от ard. И аз мисля, че трябва да има продължение. Ако нямаш време за превод поне може синтезирано да разкажеш краят на книгата.
Интересно ми е след толкова "кратко" 20 годишно ухажване, кой от двамата е избрала Нороелле. В откъса ми се видя объркана. Изглежда обича и двамата.
На мен ми направиха впечатление думите:
"Кралицата винаги говори това което трябва да бъде казано."
Звучи много вярно. Политиците ни говорят точно така.
Хубава вечер!
цитирай
19. germantiger - ...
13.10.2016 12:20
planinitenabulgaria написа:
не излизай толкова дълго от блога...


Благодаря за оценката и дано тя е заслужена.

Поздрави към теб, че си държал античервения фронт!
цитирай
20. germantiger - ...
13.10.2016 12:21
zaw12929 написа:
Поздрав за завръщането и хубавия постинг!
Лека вечер! Успехи!


Благодаря, и добре заварил :)
цитирай
21. germantiger - ...
13.10.2016 12:23
vencivaleri1951 написа:
Постингът ти е чудесен, макар че не ми са били най-голямата тръпка този профил красавици. Може би защото и аз по боя го докарвах на "елф":))) Помня даже как ме взеха в една епизодична роля като студент /бях се уредил като статист/ -играх естонец понеже титулярът счупи крак.
Лошото при мен е , че "боя не остана" а рядко са ми вече и "тръпките":)

Бъди здрав! Пиши за елфите и елфКИТЕ/най-вече/ и зарежи войните


Не се съмнявам, че има още ищах и енергия в теб, не само интелект, който се забелязва в теб в блога.

Ще пиша за война и войни и това е несъмнено и присъщо ми.
Просто го правя по-рядко, а и не е най-подходящото за четящите в блога.

Поздрави на теб, здраве, както и здраве на близките ти!
цитирай
22. germantiger - ...
13.10.2016 12:26
didanov написа:
не отбирам много от поезия и елфи, но името Гудрун например е заредено с особена сила...как позна за мача (3:0)..мен исландците ме кефят повече от шведите.


Името Гудрун може да се стори като звучене и грубо, поне за мен не е от нежните със сигурност.

Държал си историческия фронт с Леон и заслужаваш поздравления за това както и той.

Историчните теми при теб често са по-особени или нетипични за блога и това е добре!
цитирай
23. germantiger - ...
13.10.2016 12:28
ard написа:
Поетично, неземно, разказано през погледа на елф:

"Разказваха, че всяко дърво растящо в тази вълшебна градина има своя душа, че всеки може да чуе нейния шепот.
….
Казват, че одухотворените с душа дървета не се разделят лесно със своите плодове?! – удивен бе Нурамон.
…..
Две ягоди се търкулнаха в дланта му – червена и бяла...
……..
- Аз съм само един обикновен елф – промълви Нурамон – И търся своята любима."

И още, което ме впечатли:
"Нурамон съзираше как между клоните и под лунната светлина Нороелле се поддава на чуждия чар. Тя никога не е изглеждала по-щастлива. Фародин се прости с нея като я целуна и се отдалечи. Нороелле остана на място, с усмивка загледана в нощта. И понеже Нурамон я обичаше, той не се съдржа и също се усмихна. Не е важно, че Фародин очевидно бе победил. Любимата му се усмихваше и Нурамон се трогна, за това той също бе озарен от усмивка.
Продължи да я гледа и видя как постепенно нейната усмивка изчезна, а на лицето й се появи тъга. Угасна и неговата, а когато устните й произнесоха тихо собственото му име в тъмнината, той направо загуби дъх. Фародин предизвика в нея усмивка, а мислите за самия него явно я натъжиха. Когато Нурамон видя, че по лицето й се спусна сълза, вече не издържа."

А какъв е завършекът на елфическата история, ще ми бъде любопитно да разбера?
Постигната ли е хармония между двата свята - на елфите и на хората?

Между другото плодовете на черницата на български се наричат дуди.
Но се губи неземния изказ на елфа, ако изречението е :
"Две дуди се търкулнаха в дланта му – червена и бяла..."

Благодаря ти за превода от книгата, книга и автор, за които не знаех досега.


Момента с усмивката при Нурамон гледайки тази на любимата си е ВЕЛИКОЛЕПЕН, дори достоен и възвисен! Малко биха го почувствали така и са способни на това!

Приятно ме изненада отбелязвайки това по същността на текста.
цитирай
24. germantiger - ...
13.10.2016 12:31
troia написа:
се към казаното от ard. И аз мисля, че трябва да има продължение. Ако нямаш време за превод поне може синтезирано да разкажеш краят на книгата.
Интересно ми е след толкова "кратко" 20 годишно ухажване, кой от двамата е избрала Нороелле. В откъса ми се видя объркана. Изглежда обича и двамата.
На мен ми направиха впечатление думите:
"Кралицата винаги говори това което трябва да бъде казано."
Звучи много вярно. Политиците ни говорят точно така.
Хубава вечер!


Не съм завършил книгата.

Чета я в момента, а автора е по-силен в описанията, нежели в действието, раписал се е доста пространно, обема е голям.

Ще направя втори постинг след време ако нещо много силно ме провокира или докосне, но съм скептичен. Не към автора - той е забележителен и познат на запад, а просто защото това е фентъзи, това ми е първия и единствен постинг вероятно за фентъзи текст.
цитирай
25. nbrakalova - идеал – обричане – знание
14.10.2016 17:43
Нощ. Той повдигна очи към луната... Години наред тя беше единствената му посестрима... […] Нурамон започна пътя си между дърветата. […]
Преди всичко трябваше да намери Нороелле...
Накрая на омагьосаната градина стояха две черници, но Нороелле не беше под тях...
- Къде си ти, Нороелле? – тихичко произнесе Нурамон. […]
- Тя не е тук и днес не е била! – той удивен се обърна сред шепота, но не видя никой друг освен двете черници.
- Иди при елата Фей. Тя е мъдра, но преди да си идеш, вземи нашите дарове! […] Ние сме по-различни от нашите сестри без дух, но ти все пак си се запътил към Нороелле. Ще ни окажеш голяма чест, ако вземеш нашите дарове и тя ги опита.
Две ягоди се търкулнаха в дланта му – червена и бяла...
[…] Елата, наречена Фей, не беше висока, не беше и разлистена, нито голяма и красива, подхождаше й да я назове невзрачна. Но тя бе окръжена от аура, която не допускаше студа. Фей беше магическа […]. Клонките й потрепваха от лекия нощен ветрец.
- Кой си ти, позволил си да ме тревожиш в нощта? […]
- Аз съм само един обикновен елф – промълви Нурамон – И търся своята любима. […]
- Първо трябва да си готов. Ти си още много млад. […] Коя е твоята любов?
- Името й е Нороелле. […]
- Тя не е тук и тази вечер не ни е посещавала.
- Но кралицата каза, че тя ще е в тази градина.
- Кралицата винаги говори това, което трябва да бъде казано. Нороелле не е тук, но е много близо. Иди там, където една до друга растат липа и маслина!
Той ги видя. Те стояха под отвесна скала, стигаща до тераса. Приближавайки се Нурамон забеляза малка тясна стълбица протегнала се нагоре.
До каменен парапет на тераса стоеше Нороелле в бели одежди. Тя приличаше на дух, спуснал се от луната […]. Той се скри в сянката на липата. Дървото Фей беше права: кралицата каза това, което е нужно. Тя внимателно го приближи към този момент. Нороелле беше там, на върха, а той тук, под нея! […].
Нороелле каза нещо там горе, нима разговаряше с луната? Или с нощта? […].
Продължи да я гледа и видя как постепенно нейната усмивка изчезна, а на лицето й се появи тъга. Угасна и неговата, а когато устните й произнесоха тихо собственото му име в тъмнината, той направо загуби дъх. […] мислите за самия него явно я натъжиха. […] Въздъхна и прошепна:
- Нороелле, ах ти мило дете на албите!
Нороелле потрепера. […] Тя спусна поглед..., а той продължи:
- Аз те гледам там горе сред ветровете. Сякаш фея сред бурите. […] Твоята дреха... Тя сияе и ми погубва ума – […] Чуй ме, дивно дете на албите!
- Аз те слушам дървесен дух. Никога досега не съм чувала дърво да говори със стихове. […]
- За мен също е трудно да разказвам с глас на елф, за да се харесам на моята фея.
- Струваше ми се, че с мен говори маслината.
- Нашите корени са се сплели. Нашия дух е един, само кората ни е различна. В нас са оплетени любов и живот – отговори той. […] - Както виждаш аз стоя на края на градината и моя поглед е устремен към теб. Повелителката на това място ми каза, че трябва да помагам на влюбените...
- Аз познавам добре тази градина и добре знам, че ти трябва да слушаш, но не и да умееш да говориш. Нима мълчанието е нарушено заради мен?
- Всеки е длъжен все някога да наруши мълчанието...
- И ти ме обичаш?
Той видя как тя докосна върховете му.
- Ти си чудно дърво. Твоите листа са нежни – тя изтегли една клонка и целуна листенце – Приятно ли е така...
- Това е вълшебно. И за това аз искам да ти дам моите дарове.
- Да ми подариш? Маслини ли?
- О, не. […] Аз не искам да ти даря нещо, което всеки може да вземе от мен. За теб имам нещо чудесно. Ти добре знаеш колко ревниво пазят плодовете си двете черници.
- Да […] трябва прекалено дълго да ги уговаряш, за да получиш нещо.
- Аз успях и го направих... […] Помолих ги да ми предложат своя плод, но отначало те ми отказваха, говорейки, че съм едно обикновено дърво, та за какво са ми техните ягоди. Но на момента, когато узнаха, че те са за теб, моята любима, мигновено се съгласиха.
- И как успяха да ти ги предадат? Ти растеш тук, а те на голямо разстояние от теб.
- Ах, та те ги предаваха от дърво на дърво. От клон на клон, после ги положиха в лехата с вода, където аз протягам корени...
- Значи сега ягодите са в теб?
- Да, и аз така искам да ти ги дам.
- А как? Трябва ли аз да дойда при теб или ти ще ги положиш в листо и ще ги протегнеш с клонче към мен?
- На нас дърветата е подвластна особена вълшебна сила. Виж! – Нурамон хвърли червената ягода така, че тя да се падне точно на парапета пред Нороелле. След това подхвърли бялото плодче, което тя умело хвана във въздуха... […]
Нурамон наблюдаваше как тя опитва ягодите. Той гледаше като омагьосан нейните устни. Отхапвайки, девойката продума:
- Това са най-сладките ягоди, които някога съм кусвала. И какво ще стане сега с нас, о, прекрасен дървесен дух?
- Искаш ли да се спуснеш при мен и да пуснеш корени тук? […] Послушай ме, любима моя! Послушай ме, какво ще ти кажа! Тук, в моята сянка, спи юноша и сънува. Може би, той ще ти се стори красив?
- Споете се заедно с него в едно и елате при мен. Душата с твоя глас в неговото тяло – ето какво ми е нужно в тази нощ. Ела при мен, Нурамон!
Той събра смелост, излезе от сянката на липата и се покачи по стълбицата до терасата, където го чакаше неговата възлюбена. Отначало той искаше да се държи на разстояние както винаги се държеше. Нито за миг не желаеше да я докосне, но тя беше така съблазнителна, както никога досега. Вятъра вееше нейната туника и дългите й коси. Тя мълчаливо се усмихваше и беше наклонила глава...
- Аз винаги съм казвала, че един ден всички ще видят истинската ти същност. Аз знам това. О, Нурамон! – тя понечи да протегне дланта си към него, но застина.
Нурамон за оърви път преодоля своето притеснение и скованост, той я хвана за ръката.
Нороелле сведе очи, сякаш желаеше да се убеди, действително ли неговите ръце докосват нейните. Дъхът й спря.
Той нежно я целуна по бузата, а тя със стон въздъхна и изпусна въздух. Когато устните му, бавно бавно се приближаваха към нейните, тя започна да трепери. Устните им се докоснаха и Нурамон усети как напрежението в Нороелле спада, как тя отговори на целувката му. После тя го прегърна дори силно и му прошепна:
- В най-подходящия момент, Нурамон...
[…]
- Зимата, след като се появи чудовището, беше жестока, сурова, невероятно студена. Фиорда замръзна и през нощта те дойдоха. Първо чухме само звуци от рогове далеч надалеч, а после видяхме ред от огньове като верига в тъмнината. Конници, стотици! Те дойдоха от другата страна на фиорда, откъм кръга с камъните. Конете преминаваха по леда като подковите им сякаш не докосваха снега. Всеки, който видя това, няма да го забрави до края на дните си. Сякаш духове бяха те, но бяха и живи. В небето проблясваше магическо сияние, което обля в зелена светлина селото ни. И все пак те бяха от плът и кръв – студената кралица на елфите Емергрид и нейната свита. ТЕ БЯХА ПРЕКРАСНИ И УЖАСНИ ЕДНОВРЕМЕННО, очите им отразяваха хладните сърца. Върху най-разкошния жребец яздеше крехка жена облечена в дреха като крила на пеперуда... съпровождаха я воини в блестящи брони... и вълци с ръст на планински коне. Те спряха пред твоя дом, Мандред. Точно пред тази зала. […] Твоята жена отвори вратата пред кралица Емергрид. Фрейа я посрещна с мед и хляб, както повелява обичая, но елфката отказа всичко. Тя поиска само онзи залог, който ти си й врекъл – обещаното. Твоя син! Цената заради която, нашето село оцеля и чудовището напусна края ни.
Мандред закри с ръце лицето си. Тя е дошла...
- Заедно с твоя син, елфите отнеха на Фрейа и волята за живот. […] В първото пролетно утро след равноденствието ние я намерихме на могилния хълм... Тя беше умряла с усмивка на уста. Погребахме я същия ден. На гроба й лежи бял камък.
На Мандред му се стори, че сърцето му спря да бие. Всецяло го овладя безумен гняв. Сълзи се стичаха по лицето му, но той не се срамуваше от това... […]
Емерелле се отдалечи от Олейф и открито погледна Мандред в лицето. Крехката жена стоеше почти плътно пред него.
- И това е всичко? – настоя той […]
- Има знание, което носи само болка, сине човешки. Ти направи това което можа, остави другото Мандред, не питай повече.
[…]
цитирай
26. viva1122 - ...
17.10.2016 10:17
Вълшебство, ефирност, мъдрост, приказни митологични герои - всичко това в едно увлекателно четиво!
За мен беше удоволствие и възхита! Благодаря!
Поздравления!
цитирай
27. barin - Здравей, germantiger, отдавна не ...
22.10.2016 15:55
Здравей, germantiger, отдавна не беше пускал нищо ново, но добре, че се завърна. Понякога трябва пауза, за да се събере материал за нови теми. Приятно е за четене и за гледане.
цитирай
28. indiram - Здравей, Germantiger!
26.10.2016 21:40
Казваш:
Проверих Бернхард Хеннен (германски автор написал фентъзи в 3 цикъла поредица книги) и ми се струва, че не е превеждан на български език - поне не в читанка и още няколко сайта които видях, така-че моя превод ще е първи опит?!

- Поздравления, Germantiger! - за куража, за опита да направиш първи превод, за което съм сигурна, че имаш необходимите езикови знания и подготовка и стил... Готов си!

Хареса ми разказа ти! - и си отбелязвам това:
...Преди всичко трябваше да намери Нороелле... Той разгледа всички тези ябълки и круши, вишни и мирабел, кайсий и праскови, лимони и портокали, сливи и черници. Нороелле обича черници!...
...
Интересно ми е! - има мотиви, които водят към разни народни обичаи...
Имам едни въпросчета към теб:
Какво е заглавието на книгата? - НЕЗЕМНО, ли? - или друго? - и как се изписва на немски?
Също и за автора на книгата - името му на немски, както и ако има различни заглавия на 3-те цикъла - на немски и превод
Как се пишат имената на героите/елфи и човеци/ на немски? - Как се пише ЕЛФ? -
...
Цитат: - В книгите кралицата на елфите е златокоса, но с кафеви очи...
- Защо ли?! - ...

- Хубави са момичетата! - с прекрасни очи, даже и различни да са.
(За породата Хъски-кучета са ми казвали, че са с различни очи)
...
Благодаря ти!
Поздрави!
цитирай
29. allvin - Елфите са ми любимци!
30.10.2016 03:39
Доколкото си спомням, самият Ерих Кестнер беше казал веднъж, че истинските хора са тези, които даже и когато пораснат, запазват детското в себе си ... :)
цитирай
30. born - Сега попадам на последния ти постинг !
05.11.2016 23:13
Бях повече от месец извън страната и достъпа до блога през смартфон не ми е най удобния вариант за комуникация. Както и да е - добре дошъл отново !
Разказът ти е красив и очарователен, както и да го погледнеш. Имаме известни различия в подхода към женската красота, но красотата си е неоспорим факт ! Адмирации !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: germantiger
Категория: История
Прочетен: 2077705
Постинги: 161
Коментари: 6611
Гласове: 16924
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930