Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.11.2014 15:56 - КЕЙТИ 2 - Сюзън Кулидж - Литература 2
Автор: germantiger Категория: Поезия   
Прочетен: 4039 Коментари: 13 Гласове:
30

Последна промяна: 07.11.2014 09:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
КЕЙТИ

Какво направи Кейти

Сюзън Кулидж - Сара Чанси Уулси

какво променя днес света 
в миг - Обичта или Скръбта

КЕЙТИ Е "ЛУДО И ДИВО" ДЕТЕ, КОЕТО СЛЕД НЕРАЗУМНА ПОСТЪПКА СЕ ПРЕВРЪЩА В ИНВАЛИД......

В този втори постинг и втора част
БОРБАТА С БОЛЕСТТА, ПОУКАТА И МЪДРОСТТА

"ОТДЕЛНО"
Компилация от спасяване на човешки животи ! Замислете се!
http://vbox7.com/play:6f8bd7824c
Заслужено да се изтъкна - 2 пъти ми се е случвало да го направя
 тук в БГ - на една жена извадих езика й, а на един възрастен да не се пребие в шахта на улицата.

image

"Тук" - първа част
http://germantiger.blog.bg/poezia/2014/10/25/keiti-1-siuzyn-kulidj-literatura-1.1307872

..........

Децата си представяха братовчедката Хелън като Пепеляшка, Синята брада или Червената шапчица - с други думи, като нереален и привлекателен образ от вълшебна приказка. Единственото реално нещо, което знаеха за нея бе, че е много, много добра.

 Никой не беше виждал Хелън. Според Фили тя нямала крака, защото никога не излизала от къщи, а само си лежала на дивана. Причината да не излиза беше друга - Хелън беше болна. Баща им ходеше да я вижда два пъти годишно и им разказваше за нея - колко била мила и търпелива...

Хелън прегърна децата много сърдечно, сякаш не само защото й бяха роднини, а защото ги бе обичала и се бе стремяла към тях през целия си живот. Имаше нещо в лицето й, което веднага допадна на децата. Дори Фили, свит в ъгъла с ръце зад гърба, се престраши и се сгуши в братовчедка си, за да целуне и него...

По нищо не й личеше, че е болна, освен по слабичкото лице. Тя не сключваше ръце и нямаше търпелив вид, напротив — непрекъснато говореше и се смееше. Не беше облечена в халат, а в удобна рокля за път от хубав сив плат с розова панделка на деколтето. Носеше гривни и кръгла шапчица със сиви перца по периферията. Хелън съвсем не отговаряше на представата на Кейти за „измъчен инвалид“. Но колкото повече я гледаше, Кейти все повече я харесваше и дори бе доволна, че братовчедка й не прилича на онзи образ, който с Кловър й бяха изградили.

След това бащата занесе братовчедката Хелън в стаята на горния етаж. Децата искаха да отидат при нея, но той каза, че тя е уморена и че трябва да си почине. Всички излязоха да играят, докато стана време за вечеря.

 - Нека аз да занеса подноса - посегна Кейти към масата. Леля Изи беше приготвила прекрасна вечеря за Хелън! Студено пилешко, малини със сметана и чай в красива розова порцеланова чашка. И всичко това - върху снежнобяла покривчица на подноса!

 - И дума да не става - каза лелята. - Докато се качиш, сигурно ще го обърнеш.

 Кейти гледаше така умолително, че доктор Кар се намеси:

 - Изи, нека занесе подноса. Децата трябва да се учат да помагат.

 Щастливата Кейти грабна подноса и внимателно прекоси коридора. На масата имаше ваза с цветя. Хрумна й страхотна идея. Тя взе една червена роза и я сложи на бялата покривчица до купичката с тъмночервени малини. Стана много красиво и Кейти се усмихна доволно.

 — За какво спря в коридора? - обади се леля Изи от трапезарията. - Моля те, внимавай. Защо не дадеш на Бриджет да го занесе?

- О, не, не! - извика в отговор Кейти. - Аз почти стигнах. - Тя хукна по стълбите. Но - пусти късмет! Тъкмо доближи вратата на Синята стая, и се спъна във влачещата се както винаги връзка на обувката си. Подпря се на вратата, но тя изведнъж се отвори и обърканата Кейти заедно с подноса, сметаната, малините и розата се стовари върху килима.

...

Кейти никога нямаше да забрави милото отношение на Хелън. Тя беше в леглото и се стресна от трясъка на отворената врата и от изтърсилата се на пода Кейти. Но веднага намери най-любезните думи и успокои притеснената си братовчедка, изкара всичко на шега, та дори леля Изи не се скара на Кейти. След като счупените чинии бяха събрани и килимът изчистен, леля Изи приготви отново същата вечеря за Хелън.

 - Нека Кейти ми я донесе - помоли болното момиче с усмивка. - Този път ще внимава. Кейти, донеси ми пак роза - идеята за цветето е твоя, нали?

 Кейти положи големи усилия и стигна успешно до леглото на братовчедка си. Остави подноса на близката масичка. Докато Хелън вечеряше, тя я гледаше с умиление и любов. Според мен Кейти беше дълбоко трогната от отношението на братовчедка си, която се държа толкова мило и й помогна да не се чувства виновна и засрамена.

...

- Татко, кой е този Алекс, за когото говорихте?

 - Защо питаш, Кейти?

 - Ами не знам… Но Хелън ми се стори някак особена, докато говорехте за него. А ти я целуна… Помислих си, че може да е нещо интересно.

 - Ами, Кейти - каза доктор Кар и сложи Кейти на коляното си, - това е наистина интересна история, а ти си достатъчно голяма, за да я разбереш, и, надявам се разумна, за да не я споделяш с никого. Преди време Хелън беше здрава, обичаше Алекс и щеше да се омъжи за него…

 - О! И защо не се омъжи?

 - Защото я сполетя това нещастие и всички мислеха, че ще умре. Тя обаче се подобри, но за съжаление надали някога ще проходи. Алекс беше съкрушен. Искаше да се ожени за нея, да я гледа и никога да не се разделят, но тя не се съгласи. Хелън развали годежа и му каза, че се надява да обикне някое друго момиче и да се ожени. След доста години това наистина стана. Алекс живее със семейството си в съседство с Хелън и те са най-добрите й приятели. Момиченцето им е кръстено на нея. Всичко споделят с Хелън и се грижат за нея.

 - Ами на Хелън не й ли е мъчно, като ги гледа да ходят и да се забавляват, а тя не може да им прави компания?

 - Не, Хелън е истински ангел и обича хората дори повече от себе си. Толкова се радвам, че ни дойде на гости. Тя е пример за подражание, Кейти. Много бих искал всички вие да имате нейния дух.

 - Какъв ужас - да си болен! - въздъхна Кейти, когато остана сама. - Ако трябва да лежа, без да ставам, дори само една седмица, сигурно ще умра!

 Милата Кейти! И тя като почти всички млади хора смяташе, че нещастен ли си, най-лесното нещо на света е да умреш!

...

- От утре започвам да се старая! - Така си каза Кейти и заспа вечерта, след като изпрати Хелън. Колко пъти всички ние си обещаваме нещо вечер! А на сутринта се събуждаме отново припрени и нетърпеливи, сякаш забравили за добрите си намерения.

 Изглежда с идването на утрото на бял свят се появяват и едни малки лоши дяволчета, които пропълзяват в леглата ни и щом отворим очи, започват да ни дразнят и да ни правят лоши. Ако не е така, тогава защо си лягаме толкова добри и благородни, а се събуждаме готови за бели? Ето Кейти например. Вечерта си обеща, че ще се старае да бъде като ангел, за да прилича колкото може повече на братовчедка си Хелън, но когато се събуди, настроението й беше от кисело по-кисело. Мери й каза, че е спала накриво. Не би било лошо да знаем какво точно означава да спиш накриво, та да внимаваме да си лягаме направо, но май никой не би могъл да отговори на този въпрос.

СЛЕД ТОВА СЕ СЛУЧВА ПАДАНЕТО ОТ ЛЮЛКАТА И ТРАВМАТА С ОБЕЗДВИЖВАНЕ!

...

По едно време Кейти усети някакъв ветрец. Ярката дневна светлина бе засенчена. Тя отвори натежалите си клепачи. Капаците бяха затворени, а до леглото седеше Елси и махаше с палмово листо.

 - Събудих ли те? — тихичко попита тя.

 Кейти я гледаше стреснато.

 - Да не те уплаших? Дойдох да те видя и да ти кажа, че с Джоана ни е много мъчно за тебе. - Устните на Елси потрепериха. - Няма да вдигаме шум, да затръшваме вратата и сте ходим тихо по стълбите, докато оздравееш. Донесох ти и подаръци — от мен и от Джоана. Виж! - Елси посочи доволно стола, който беше примъкнала близо до леглото. На него бяха подредени: първо - калаено сервизче за чай, второ - кутийка със стъклен похлупак, трето - кукла, четвърто - тъничка дъска за писане и пето - два нови молива!

 - Всичко това е все за теб! - щедро заяви Елси. - Ако искаш, сте ти дам и Пайкъри. Само дето е доста голям, пък и сте му е мъчно без мен. Харесват ли ти тези неста, а? Много са хубави, нали?

 Кейти гледаше съкровищата на стола и имаше чувството, че главата й ще се пръсне — сякаш в нея бушуваше огън. Лицето на Елси сияеше от радостната саможертва. Кейти отвори уста да каже нещо, но вместо това се разплака.

 Елси съвсем се изплаши.

 - Толкова ли те боли? - попита тя, просълзена от съчувствие.

 - О, не, не е това - въздъхна Кейти. - Просто аз се държах толкова лошо с теб тази сутрин, Елси, и освен това те блъснах. О, моля те, прости ми, моля те!

 - На мен нищо ми няма! - каза Елси изненадана. - Леля Изи ме намаза с нещо от една бутилка и подутината съвсем изчезна. Да отида ли да й кажа да намаже и тебе? Отивам.

 И тя хукна към вратата.

 - О, не! - извика Кейти. - Не си отивай, Елси. По-добре се върни и ме целуни.

 Елси се обърна бавно, сякаш се съмняваше, че тези думи са отправени към нея. Кейти протегна ръце. Елси се спусна към нея и двете сестри, малката и голямата, се прегърнаха с обич, каквато никога досега не бяха изпитвали една към друга.

- Ти си едно истинско малко съкровище - промълви Кейти. - А аз се държах отвратително с теб. Никога повече няма да правя така. Ще си играеш с мен, Кловър и Сеси и няма да те ядосваме с пощенските кутии.

...

За Кейти шестте седмици след този разговор бяха най-дългите седмици в нейния живот. Дните се влачеха бавно един подир друг. Всеки ден изглеждаше по-досаден и по-тъжен от предишния. Кейти беше унила и нищо не я интересуваше. Кловър и Сеси я посещаваха, разказваха й за игрите, но това я натъжаваше още повече. Кейти плачеше, а леля Изи забрани на децата да я безпокоят толкова често. Те съжаляваха болната си сестра. Тя все плачеше, а в стаята бе толкова мрачно и потискащо, че забраната не ги натъжи кой знае колко. Кейти караше леля Изи да пуска пердетата, лежеше нещастна на тъмно и се самосъжаляваше...

Ако дните бяха тежки, то нощите бяха непоносими. Леля Изи спеше, а Кейти лежеше с отворени очи и плачеше безутешно.

 Мислеше си за всички хубави неща, които бе мечтала да направи, когато порасне. Но ето че плановете й бяха провалени. Баща й я успокояваше, че ще се подобри, но на нея не й се вярваше. Дори да оздравееше, кой щеше да й върне изгубеното време и кой би имал нужда от нея? О, Боже, плачеше Кейти, какъв ужас, какъв ужас!

...

Нищо не мога да правя в това легло, нищо!

 - А какво искаш да правиш?

 - Искам да уча, да помагам на хората, да стана известна. Да се грижа за децата - нали мама заръча така. А сега дори не мога да ходя на училище. Дори и да оздравея, то ще бъде след много време, а децата ще са пораснали и няма да имат нужда от мен.

 - Но защо трябва да чакаш да оздравееш?

 - А какво мога да правя в това легло?

 - Много неща. Да ти кажа ли как бих се успокоила, ако бях на твое място?

 - Моля те! - с интерес възкликна Кейти.

 - Ами бих си казала следното: Кейти Кар, ти искаш да ходиш на училище, за да бъдеш учена и полезна на другите. Имаш късмет, защото Господ те кани в Училището си, където можеш да научиш хиляди хубави неща. Може да те задържи само един срок, а може три или четири, но колкото и да е, възползвай се от тази голяма възможност!

 - Какво е това Училище? Не разбирам.

 - То се нарича Училището на скръбта - усмихна се мило Хелън. - Класната стая е стаята, в която се намираме сега. Правилата са доста строги, но не и за добрите ученици, които скоро ги оценяват и разбират ползата от тях. Уроците също не са леки, но колкото повече учиш, толкова по-интересно ще ти бъде.

 - И какво се учи? - попита Кейти, вече заинтригувана, сякаш слушаше интересна приказка.

 - Един от уроците се казва „Търпение“. Това е може би най-трудният урок. Учи се на части, не наведнъж, като след всяка научена част урокът става все по-лесен. Има урок „Приветливост“. А също и „Да виждаме само добрата страна“.

 - Понякога е много трудно да виждаш само добрата страна - тъжно рече Кейти.

- Не е вярно! Всичко има две страни! Не знаеш ли? Едната е лека и приятна и ако гледаш нея, ще се справяш лесно с всичко. Но ако виждаш само лошата страна, животът ти ще бъде труден. Не са малко хората, които доста се измъчват, защото виждат само нея!...

- А какво друго се учи в Училището?

- Учи се за Надеждата. За нея трудно се намират учители. Слънцето например е един учител по Надежда. То седи пред прозореца всеки ден и само чака удобна възможност да се вмъкне в стаята и да хване ученика за ушите. Слънцето е първокласен учител. На твое място не бих го отпъждала. И всяка сутрин бих си повтаряла: Татко казва, че ще оздравея. Това може би ще стане утре! Тогава днес е последният ден на болестта ми и смятам да го прекарам хубаво, като направя стаята си от красива по-красива, та всички да я запомнят. А сега - няколко думи за урока „Редът“. Нали знаеш, че училищните стаи трябва да са подредени. Болните трябва да изглеждат свежи и приятни като розите!...

ако искаш, ще ти разкажа историята на едно познато момиче, което не беше родено с чувство за ред.

 - Разкажи ми, разкажи ми - настоя Кейти, обзета от любопитство.

 Хелън й действаше чудотворно - за пръв път от дни наред Кейти бе заинтригувана и изглеждаше толкова оживена.

 - Момичето беше буйно и обичаше да тича, да се катери, да язди и да прави какви ли не лудории. Един ден обаче пострада при нещастен случай. И така остана неподвижно за цял живот. Трябваше да лежи и да търпи непрестанни болки и никога повече да не може да прави нещата, които обича.

 - Също като теб и мен! - прошепна Кейти и хвана Хелън за ръката.

 - По-скоро като мен, защото ти имаш надежда, че ще се оправиш скоро. Момичето чу тъжната вест, ала не се отчая, защото беше толкова зле и мислеше, че ще умре. Но постепенно започна да се чувства по-добре. Тогава си представи дългите години, които му предстояха, и болката, която тази мисъл му причини, бе наистина нетърпима. Момичето беше толкова нещастно, че нищо не го интересуваше. То нямаше леля Изи да се грижи за него и стаята му бе винаги разхвърляна. Навсякъде - прах и безредица, мръсни лъжици и шишета с лекарства. То не се решеше и изглеждаше ужасно. Момичето имаше добър баща, който всяка сутрин идваше и сядаше на леглото й. Един ден той й каза: „Дъще, за съжаление ти ще живееш дълго в тази стая. Би ли направила нещо за мен?“ Момичето много се изненада, защото смяташе, че вече нищо за никого не може да направи. И попита: „Какво?“ „Искам да подредиш и да направиш така, че да ми е приятно, когато идвам да те виждам. Не бива да е тъмно и мръсно! На масата трябва да има цветя, а слънцето да свети в прозореца. Ще ми доставиш ли това удоволствие?“ „Да“, отвърна момичето и въздъхнало, защото съвсем не му се занимавало с такива неща. А бащата продължи: „Освен това искам и ти да си хубава. Нощниците и халатите могат да бъдат красиви и да изглеждат като рокли. Едно несресано и небрежно облечено болно момиче - това е неприятна гледка. Поръчай си хубави дрехи и отсега нататък се издокарвай! Не искам моята Хелън да изглежда като повлекана.“

 - Хелън ли?! - зяпна Кейти. - Това да не си била ти?!

- Да - усмихна се братовчедка й. - Без да искам си казах името. И така, татко излезе и аз се огледах. На какво приличах само! Косата ми изглеждаше като гнездо, а и нали бях все смръщена от болките, лицето ми се беше набръчкало като на стара баба.

 Кейти се загледа в гладкото лице и в лъскавата коса на братовчедка си.

- Не мога да повярвам, че косата ти може да е била рошава.

- И рошава, и сплъстена. Твоята е нищо в сравнение с моята тогава. Замислих се, че това е доста егоистично от моя страна и реших да положа старания, за да изглеждам добре. Заболеше ли ме, разтривах челото си с пръсти и така лицето ми повече не се кривеше от болките. Постепенно бръчките изчезнаха и повече не се появиха! Отначало ми беше много трудно да организирам ред в стаята и да поддържам добрия си вид. Но постепенно свикнах и вече не се затруднявах. Заслужаваше си усилията, защото виждах, че татко е много щастлив. Той се гордееше с бодрата си дъщеря и вече не страдаше, тъй като не бях болна и отпусната в леглото. Стаята ми стана любимото място на татко. Той прекарваше всяка свободна минута при мен и сега всичко в нея ми напомня за него.

 Хелън се просълзи и млъкна. Кейти искаше да научи още за нея. Учудващият факт, че Хелън невинаги е била толкова добре, колкото изглеждаше сега, й подейства утешително...

-Ако разкрасиш стаята си, на тях ще им бъде приятно да седят при теб. Голямото предимство на болния човек е, че е винаги на разположение. Винаги може да бъде намерен. А ако близките му го обичат, болният се превръща в душата и сърцето на целия дом! От теб зависи да направиш от стаята си уютен кът за децата — да идват при теб, когато са тъжни, уморени или пък радостни, да вярват, че Кейти винаги ги чака с любов и така битката е спечелена. Със съвети трудно се помага. Най-лесно се помага, когато хората живеят заедно и всеки ден правят каквото могат един за друг. Когато се случи така, че не си в състояние да участваш активно в живота, тогава най-добре можеш да помогнеш на другите, защото не си зает със собствените си проблеми. Извинявай, то май стана цяла проповед, а ти сигурно си уморена.

- Не, не, не съм. - Кейти не пускаше ръката на Хелън. - Чувствам се толкова добре! О, Хелън, толкова ще се старая!

- Няма да ти бъде лесно. Ще има дни, в които ще те боли глава, ще се дразниш от всичко и всички и ще искаш да останеш сама. Ще има дни, в които Кловър и децата ще влязат, както Елси преди малко, но ти ще се занимаваш с нещо друго и няма да искаш да те прекъсват. Помни, че всеки път, когато проявиш егоизъм и раздразнение, ти ги отблъскваш от себе си. Те са малки обичливи същества, съжаляват те и затова сега не ти се сърдят. Но постепенно ще свикнат с това, че си болна, и ако не си ги спечелила за приятели, те ще се отчуждят от теб.

...

Макар и за един ден, посещението на Хелън й помогна много. Не че Кейти стана изведнъж съвършена! Това не става дори и в книгите. Важното е всичко да започне както трябва и после нещата се нареждат. Кейти вече леко пристъпваше, макар и неуверено. Често залиташе и сядаше съкрушена, но постепенно се подобряваше — за разлика от онези тъжни дни, в които бе решила, че никога няма да се изправи на крака. Тогава Кейти беше раздразнителна и сърдита на всички, гонеше децата от стаята и непрестанно лееше горчиви сълзи. Но сега момиченцето се бе стегнало и не се предаваше. При това учеше уроците си най-старателно.

 Хелън не забравяше Кейти. Почти всяка седмица и изпращаше малко подаръче. Понякога изпращаше кратко писъмце, понякога интересна книга, списание или някакво украшение за стаята. Червеният халат, с който Кейти стоеше облечена, бе подарък от Хелън, а също - картините с есенни листа в лъскави рамки и поставката за книги. Кейти лежеше, оглеждаше стаята си с удоволствие и имаше чувството, че Хелън беше наоколо с цялата си доброта.

- Как искам да сложа подарък във всяко чорапче - замислено промълви Кейти. — Но имам само ръкавици за татко и малки юзди за Фил. — Тя извади изпод възглавницата юздите за игра, които бе изплела от шарена вълна и украсила с весели пискюлчета. После изведнъж се сети: - Ще дам розовия си колан на Кловър. Само веднъж съм го слагала и мисля, че няма никакви петна. Лельо Изи, би ли ми го донесла? Той е в горното чекмедже.

 Лелята й подаде колана. Беше като нов и двете решиха, че е чудесен подарък за Кловър.

- Коланите сигурно няма да ми трябват още дълго време - тъжно рече Кейти, - а Кловър много ще се зарадва!

След малко продължи с весел глас.

 - Трябва да измисля нещо и за Елси. Лельо Изи, знаеш ли, че Елси е най-милото момиченце на света!

 - Радвам се, че и ти мислиш така - каза лелята, която имаше слабост към Елси.

 - Тя си няма бюро, а Джоана толкова иска шейна… Но това са големи подаръци. А аз имам само два долара и двайсет и пет цента.

 Лелята излезе от стаята, без да продума. След малко се върна. Държеше нещо в ръка.

 - Кейти, аз се чудих какво да ти подаря за Коледа, защото Хелън ти изпраща толкова много неща, че май вече всичко си имаш. Затова реших да ти подаря ето това, а изборът оставям на теб. Щом си решила да правиш подаръци на децата, вземи подаръка си отсега. - И лелята остави на леглото нова-новеничка петдоларова банкнота!

 - Колко си добра! - възкликна Кейти, пламнала от радост. Напоследък леля Изи беше толкова великодушна! Сигурно защото Кейти вече гледаше на всичко от добрата му страна и самата тя бе променена.

 Кейти вече имаше седем долара и двайсет и пет цента - истинско богатство. Тя описа какво бюро би искала за Елси.

- Няма нужда да е много голямо, но да има покривка от синьо кадифе и мастилница със сребърно капаче. Моля те, купи й също малко пликове, листове за писма и красива дървена писалка - най-красивата, която продават. О, май ще трябва и катинарче с ключе. Не забравяй за тях, лельо Изи.

 - Няма. Нещо друго?

 - Бих искала шейната да е зелена и да има някакво хубаво име. Например ако имат „Хвърчащата стрела“, а? Джоана веднъж видя една такава шейна и ужасно я хареса. Ако останат пари, моля те, избери две хубави книги за Дори и Сеси, и сребърен напръстник за Мери. Старият й напръстник е като решето. Не забравяй да вземеш бонбони. А и нещо за Деби и за Бриджет, нещо мъничко. Е, това е всичко!

 Как мислите, щяха ли да стигнат седем долара и двайсет и пет цента за всичко това? Леля Изи трябваше да е магьосница, за да накупи толкова много подаръци за тези пари. Но тя успя. И на другия ден подаръците пристигнаха опаковани. Кейти сияеше от радост, докато ги разопаковаше.

 Леля Изи бе изпълнила точно поръчките й.

 - За съжаление нямаше „Хвърчаща стрела“ и взех „Снежна мълния“.

- Няма значение. И тази е много хубава.

- О, скрий ги, скрий ги - уплашено каза Кейти, защото пред вратата се чуха стъпки. - Някой идва!

Но това беше баща й, който мина покрай натоварената с пакети леля Изи.

 Кейти се зарадва, че остана насаме с баща си, защото искаше да си поговорят. Ставаше дума за подаръка на леля Изи.

 - Татко, ще можеш ли да намериш онази книга, която четеше Хелън, и която леля Изи толкова хареса? Не си спомням заглавието… Ставаше дума за някаква сянка. Само дето похарчих всичките си пари…

 - Ще измислим нещо - успокои я доктор Кар. - „Сянката на кръста“ - нали така се казваше? Ще я купя следобед.

 - О, тате, благодаря ти! И моля те, гледай да е с кафява корица, на Хелън беше с кафява корица. И внимавай леля Изи да не я види!

- Ако трябва, ще глътна книгата заедно с кафявата подвързия - засмя се баща й. Той беше доволен, защото Кейти отново проявяваше интерес към живота.

image


Но какво беше това нещо до леглото? Кейти потърка очи - то не беше там, когато заспа! До леглото се мъдреше елхичка в червена саксия. Саксията бе облепена със златни лентички, звездички и кръстчета и имаше весел и празничен вид. По клонките висяха портокали, орехчета, лъскави червени ябълки, пуканки, нанизи от дребни плодове и пакетчета със сини и червени панделки. Кейти извика възхитена.

 - Коледно дърво за теб! Защото си болничка - викнаха децата в един глас и се хвърлиха да я прегръщат.

 - Сами го направихме - похвали се Дори, скачайки на един крак. - Аз залепих звездите!

 - А аз направих пуканките! - заяви Фили.

- Харесва ли ти? - попита Елси и се сгуши до Кейти. - Пакетчето със зелената панделка е моят подарък. Исках да ти взема нещо още по-хубаво. Хайде, отваряй си подаръците!

 В пакетчетата имаше какво ли не. Никой не беше помагал на децата в приготвянето им. Подаръкът от Елси беше мека сива бърсалка за писец във формата на котенце. А подаръкът от Джоана — червено метално кукленско сервизче за чай.

 - Каква прелест! - зарадва се Кейти от сърце.

 Вярвам подаръкът от Дори няма да ви разочарова. Той представляваше огромен паяк, в червено и жълто, който се тресеше, когато дръпнеш края на вързаната за него връвчица.

 - Разубеждаваха ме да го купя, но аз настоях - каза Дори. - Нали е забавен?

 - Много! - засмя се Кейти, а Дори дърпаше ли дърпаше връвчицата, за да ги плаши.

 - Играй си с него, когато ни няма и си сама - доволно заяви Дори.

 - Ти май не видя на какво сме сложили елхичката — обади се Кловър.

 Кейти се наведе — саксията бе поставена на голям красив стол с висока тапицирана облегалка и поставка за краката.

 - Това е от татко. Може да се накланя назад и да става като легло. Татко каза, че скоро ще можеш да седиш на него до прозореца и да ни гледаш как играем.

 - Наистина ли каза така? — попита Кейти, а в гласа й се прокраднаха нотки на съмнение. Все още изпитваше силни болки, когато се движеше.

 - Виж какво има на дръжката на стола! - каза Елси.

 Каква беше радостта на Кейти, когато видя сребърна камбанка, на която беше гравирано името й.

 - От Хелън е! За да звъниш и да ни викаш - поясни Елси.

 А на другата дръжка на стола висеше книгата „Широкият бял свят“ с пожелания от Сеси. И голям пакет сушени череши от госпожа Хол, която правеше най-вкусните сушени череши на света!

 Кейти се просълзи и каза:

 - Колко сте мили всички до един!

 Децата решиха, че това бе най-хубавата Коледа досега. Кейти не можа да се присъедини към това мнение, но също беше много радостна и щастлива.

...

Въпреки приятните уроци с господин Бергър и усилията, които тя полагаше непрекъснато да прави нещо и да е във ведро настроение, втората зима на боледуването й бе доста тежка. При много хора е така — в началото като че ли суетнята около болестта ги разсейва, но с течение на времето скучните еднакви дни се влачат един подир друг, без да настъпва промяна, и така куражът им постепенно се изчерпва, а духът унива.

...

Леля Изи никога не я боли глава.

 - Как е леля Изи? - попита тя баща си, който дойде при нея следобед.

 - Как да ти кажа… Има температура и силно я боли глава. Ще лежи и няма да става тази вечер. Мери ще дойде да те приготви за сън. Нали нямаш нищо против, Кейти?

 - Не - отвърна тя с половин уста. Защото имаше против. Беше свикнала с леля Изи и никой не можеше да я замести. По-късно дори се оплака от Мери на Кловър:

 - Не е ли странно! Налага се да й обяснявам как да направи всяко едно нещо!

 Още по-странното бе, че леля Изи не дойде нито на следващия, нито на по-следващия, нито на по-по-следващия ден. Винаги оценяваме доброто, когато вече го няма. За пръв път Кейти си даде сметка колко много е разчитала на леля си. Леля Изи й липсваше ужасно.

...

- О, Боже! - въздъхна Елси. - Дано леля Изи оздравее по-бързо.

 А Кловър добави:

 - Веднъж да се оправи и ще бъдем много добри към нея, нали? Никога вече няма да си събувам галошите до закачалката за шапки, защото това я ядосва. И всяка вечер ще събирам топките за крокет и ще ги подреждам в кутията.

 - Аз също - рече Елси. - Само да оздравее.

 И на двете не им идваше на ум, че леля Изи може и да не оздравее. Децата винаги си мислят, че големите са силни и здрави, и че никога нищо лошо не може да им се случи.

 Кейти беше по-разтревожена от Елси и Кловър. Въпреки това тя не допускаше, че животът на леля Изи е в опасност. И когато една сутрин се събуди и видя Мери да плаче, захлупила лице в престилката си, Кейти изживя истински шок. Леля Изи беше починала през нощта.

 Всички добри и благородни намерения, всички обещания да изпълняват нейните желания и да я слушат бяха закъснели! Трите момичета се прегърнаха, ридаейки, и за пръв път осъзнаха какъв добър приятел беше леля Изи. Забравиха за възпитателните методи вследствие на прекалената й загриженост, а само си спомняха за добрините, с които ги бе обсипвала години наред. Как съжаляваха за това, че я бяха ядосвали и че все мърмореха недоволно зад гърба й. Но вече беше твърде късно.

...

- О, тате, не може ли никой да не идва? - разпалено рече Кейти.

 - Инак няма да можем да се справяме. Кловър е още малка да се грижи за всичко. Пък и нали е по цял ден на училище.

 - Вярно, не се сетих за това - увеси нос момиченцето.

 Цяла вечер, а и на другата сутрин Кейти мислеше само по този проблем.

 - Тате, много разсъждавах над това, което ми каза снощи - каза тя, когато баща й дойде да я види. - Никак не ми се иска да идва чужд човек. Ще опитам аз да се справя.

 - Как? - изненада се доктор Кар. - Не виждам как. Ако беше здрава и имаше сили, може би щеше да се справиш, но така или иначе си още малка за такава работа.

 - След две седмици ще стана на четиринайсет - заяви Кейти и се изправи колкото може повече в стола. - Ако бях здрава, щях да ходя на училище, а така си стоя тук. Чуй какво съм намислила. Деби и Бриджет са отдавна с нас и знаят всичко, което леля Изи вършеше, нали? Те са толкова добри, че като им се дават напътствия, сигурно ще успеят да се справят. Ще идват да ме питат за каквото трябва, все едно, че съм слязла долу при тях Кловър и Мери ще помагат, като гледат дали всичко е наред. Само няма да се ядосваш, ако в началото нещата не са по игла и конец. Защото ще ми трябва малко време да свикна. Нека опитам! Така ще има за какво да мисля! Всякак ще бъде по-добре, отколкото да дойде някой съвършено чужд човек, който не познава нито децата, нито къщата. Така ще се чувствам по-щастлива. Моля те, татко, кажи „да“, кажи „да!“

 - Работата е много, Кейти, твърде много за теб…

 Момиченцето продължи да го моли и накрая докторът каза:

 - Добре, мила, опитай, макар да се съмнявам какво ще излезе от този опит. Ще кажа на госпожа Хол да не пише на онази жена, пък ще видим.

 - Горкото дете, какво ли не прави само да не мисли за състоянието си - промълви бащата, когато излезе от стаята. - Но вероятно няма да издържи и месец.

 Бащата обаче грешеше. След месец Кейти беше още по-ентусиазирана. И той каза:

 - Добре, ще караме така до пролетта.

 Всъщност работата не беше чак толкова тежка. Кейти имаше достатъчно време да обмисля всичко. Децата бяха цял ден на училище и рядко някой я посещаваше, така че й оставаше време спокойно да разпредели задачите. А това е много важно за всяка домакиня.

 Леля Изи беше наложила точен ред, прислугата го спазваше и всичко вървеше нормално. Както бе предвидила Кейти, Деби и Бриджет се нуждаеха само от малко „напътствия“.

...

Когато се запролети, тя бе обзета от други притеснения. Непрекъснато пращаше Кловър в кухнята да проверява дали Деби не е забравила хляба във фурната и дали туршията не се е развалила. Настояваше децата да носят галоши и да не си свалят палтата, и изобщо се държеше така, сякаш грижите на целия свят са легнали на раменете й.

 Но всичко това е типично за начинаещите домакини. Кейти се стараеше и постепенно се усъвършенстваше. Всеки месец ставаше все по-добра и по-добра в ръководенето на домакинството. Нещата тръгнаха съвсем добре. Грижите престанаха да я тревожат толкова много. Доктор Кар беше доволен, защото забелязваше положителната промяна в поведението й. Вече не се споменаваше да идва чужд човек и Кейти, настанена в големия стол, здраво дърпаше конците на цялата къща.

...

Беше приятна юнска утрин. Топлият вятър шумолеше в клоните на дърветата, в полуразтворените им листенца, които приличаха на пръски от зелен фонтан, тръгнал към небето. От прозореца на хола долитаха звуци от пиано, а на стъпалата под напъпилите рози седеше малко момиченце и шиеше.

 Това беше Кловър — все още малката Кловър, макар да бяха изминали две години и тя да бе вече навършила четиринайсет. Малка, защото беше нисичка. Очите й бяха все така сини и добри, а лицето все така румено. Само кестенявата коса, която преди носеше на две опашки, вече бе завита на кръгъл кок на тила, а чертите й бяха придобили изражение на голямо момиче. Мери беше установила, че Кловър прилича на малка госпожица, а „госпожица Кловър“ го осъзнаваше и й беше приятно. Доставяше й удоволствие да вдига косата си и да си шие рокли, които падат над ръба на обувките. Не носеше големи яки, само малки тесни якички, а маншетите си закопчаваше с красиви копчета за ръкавели. Тези копчета й бяха подарък от братовчедката Хелън и й бяха любими. Баща й казваше, че сигурно спи с тях, но той, разбира се, се шегуваше, защото тя ги носеше само през деня.

 Когато шиеше, Кловър от време на време поглеждаше копчетата, оставяше иглата, за да ги нагласи или да ги погали с пръст.

 Фили влезе през страничната врата в двора. Той беше пораснал, къдриците му бяха остригани, вече не носеше роклички, а панталони и сако.

...

Кейти седеше в стола развълнувана и поруменяла.

 - Момичета, няма да повярвате, но аз станах!

 - Какво? - ахнаха Кловър и Елси.

- Наистина! Стъпих на краката си! Сама!...

подобряването беше бавен процес. Отначало стоеше на крака само няколко секунди, после минута и по-късно - пет минути, като се държеше за дръжката на стола. След това опита да стои, без да се държи. Започна и да пристъпва, като се опираше на стол и го преместваше с всяка крачка, така, както правят децата, когато прохождат. Кловър и Елси се суетяха около нея като разтревожени майки. Тази гледка с двете по-малки сестри, които я следваха загрижено, и с Кейти, която пристъпваше неуверено, бе колкото комична, толкова и тъжна. Но Кейти не гледаше така на нещата - за нея това беше едно радостно шествие, най-радостното шествие на света. Сигурно едногодишното дете не е толкова гордо с първите си стъпки, колкото бе щастлива Кейти.

...

Хелън като че ли беше най-щастлива. Освен че се радваше на оздравяването на Кейти, на нея й беше драго да установи големите промени, настъпили у любимите й братовчеди през изминалите четири години.

 Беше й интересно да ги наблюдава. Елси и Дори бяха претърпели най-положителните промени. Елси вече не се оплакваше непрекъснато, а беше засмяно и приветливо девойче на дванайсет години. Дори не гледаше намусено, а се държеше общително, сърдечно и доброжелателно с всички. Все още беше сериозен и не особено схватлив, но след някоя и друга година той несъмнено щеше да стане чудесен младеж. И за него, и за другите деца Кейти беше като център на Вселената. Те до едно се въртяха около нея и й се доверяваха за всичко. Хелън видя как Кейти утеши нещастния плачещ Фили, как изслуша някаква важна тайна на Джоана и как помогна на Елси в работата. Тя посрещаше всички любезно и мило, нямаше и следа от стария й заповеднически тон на най-голямата сестра. Хелън се радваше на промяната у братовчедка си - очите на Кейти бяха нежни и женствени, гласът й - приятен, тя учтиво и тактично съветваше децата, без да ги назидава.

 - Мила Кейти - каза Хелън ден-два след пристигането си, - нямаш представа колко ми е приятно, че съм ви на гости. - Всички сте се променили толкова много, че няма и сравнение с последното ми посещение, когато беше много болна и навсякъде цареше такава тъга. Помниш ли?

 - Как да не помня! А ти беше толкова добра и толкова ми помогна! Винаги ще ти бъда благодарна.

- Не съм направила кой знае какво. Ти сама си постигнала всичко това! Била си силна и си спечелила заслужено уважението и на баща си, и на децата. Спомняш ли си какво ти бях казала за мястото, което инвалидът трябва да заема в дома? Че трябва да бъде душата и сърцето на къщата.

- О, Хелън, не говори така - насълзи се Кейти. - Не съм била чак толкова силна. Не знаеш колко често се сърдех и колко неблагодарна бях. И сега всеки ден знам, че някои неща трябва да се направят, а не ги правя. Благодаря ти много, че ме хвалиш толкова, но… не заслужавам.

 Аз пък мисля, че Кейти заслужаваше похвала. А вие?

image




Тагове:   красота,   home,   литература,   САРА,   at,   кейти,   What,   Сюзън,   кулидж,   чонси,   улси,   katy,   did,


Гласувай:
31
1



1. germantiger - ...
06.11.2014 16:53
В блога се случват явно бъгове - не може да имам над 160 четения (до момента в който коментирам това) и 4 вота ЗА - вотовете са ок, но четенията на постинга вероятно са не повече от 30-40.

Тъй-като блог.бг е безплатна платформа, въпреки тези бъгове, аз съм благодарен на създателите и администриращите го за възможността да публикувам и да срещна виртуално, а и реално много от вас - четящите и пишещите!
цитирай
2. viva1122 - G_T - Поздравления!
06.11.2014 19:53
Не ми е удобно да съм първа коментираща :) и така само ще поместя нещо, което ми направи силно впечатление и ще похваля Кейти!
............
- И какво се учи? - попита Кейти, вече заинтригувана, сякаш слушаше интересна приказка.
- Един от уроците се казва „Търпение“. Това е може би най-трудният урок. Учи се на части, не наведнъж, като след всяка научена част урокът става все по-лесен. Има урок „Приветливост“. А също и „Да виждаме само добрата страна“.

- Понякога е много трудно да виждаш само добрата страна - тъжно рече Кейти.

- Не е вярно! Всичко има две страни! Не знаеш ли? Едната е лека и приятна и ако гледаш нея, ще се справяш лесно с всичко. Но ако виждаш само лошата страна, животът ти ще бъде труден. Не са малко хората, които доста се измъчват, защото виждат само нея!...
- А какво друго се учи в Училището?
- Учи се за Надеждата. ....
....................
И разбира се, ще похваля и автора за спасяването в двата случая и всички останали, които не са останали безучастни и са помогнали!

Заслужава си да му се отдели време - Приятно четене! :)
цитирай
3. troia - Книгата
06.11.2014 20:24
от детска се оказа доста сериозно четиво.
Като си помисля в сегашно време колко хора се чувстват "нещастни" без да оценят това което имат....
Наистина Кейти заслужава похвала и може да бъде пример за подражание не само на деца, но и на много, много пораснали "деца".
Имам чувството, че зад този образ се крие душата и съдбата на самата писателка.:)
Много ми хареса и предполагам, че ще има продължение.
Поздрави и приятна вечер!:)
цитирай
4. syrmaepon - Животът ни сервира уроците, които ...
07.11.2014 09:42
Животът ни сервира уроците, които трябва да научим в своето училище- жизнен път, но изборът колко бързо и дали искаме да ги усвоим е наш. Казват, че накрая човек усвоявал всички уроци, дано да е така.
цитирай
5. germantiger - Мъдър коментар!
07.11.2014 18:21
syrmaepon написа:
Животът ни сервира уроците, които трябва да научим в своето училище- жизнен път, но изборът колко бързо и дали искаме да ги усвоим е наш. Казват, че накрая човек усвоявал всички уроци, дано да е така.


Много точно особенно в частта:
изборът колко бързо и дали искаме да ги усвоим е наш

... аз мисля, че още се пъна за някои от тези уроци!
цитирай
6. germantiger - ...
07.11.2014 18:22
troia написа:
от детска се оказа доста сериозно четиво.
Като си помисля в сегашно време колко хора се чувстват "нещастни" без да оценят това което имат....
Наистина Кейти заслужава похвала и може да бъде пример за подражание не само на деца, но и на много, много пораснали "деца".
Имам чувството, че зад този образ се крие душата и съдбата на самата писателка.:)
Много ми хареса и предполагам, че ще има продължение.
Поздрави и приятна вечер!:)


Споделям впечатлението и оценката ти - книгата е детска и недетска или точно таква каквато трябва да бъде, за да възпитава юноши и девойки (в онова време, сега едва ли се чете - масово не за съжаление)!
цитирай
7. germantiger - ...
07.11.2014 18:27
viva1122 написа:
Не ми е удобно да съм първа коментираща :) и така само ще поместя нещо, което ми направи силно впечатление и ще похваля Кейти!
............
- И какво се учи? - попита Кейти, вече заинтригувана, сякаш слушаше интересна приказка.
- Един от уроците се казва „Търпение“. Това е може би най-трудният урок. Учи се на части, не наведнъж, като след всяка научена част урокът става все по-лесен. Има урок „Приветливост“. А също и „Да виждаме само добрата страна“.

- Понякога е много трудно да виждаш само добрата страна - тъжно рече Кейти.

- Не е вярно! Всичко има две страни! Не знаеш ли? Едната е лека и приятна и ако гледаш нея, ще се справяш лесно с всичко. Но ако виждаш само лошата страна, животът ти ще бъде труден. Не са малко хората, които доста се измъчват, защото виждат само нея!...
- А какво друго се учи в Училището?
- Учи се за Надеждата. ....
....................
И разбира се, ще похваля и автора за спасяването в двата случая и всички останали, които не са останали безучастни и са помогнали!

Заслужава си да му се отдели време - Приятно четене! :)


Аз много се радвам, че точно ти си първа :)

Не заслужавам сериозна похвала, защото и в двата случая не мисля, че съм спасил живот - човек не умира толкова лесно в такива ситуации (друг път човек умира много лесно и неоаквано, всъщност не знам)?!

Аз "пък" съм черноглед в живота и не съм напълно съгласен с авторката - в случая обаче, що иде реч до човек инвалид, той мисля, че е задължен да бъде оптимист за да се съхрани и в случая е права.
цитирай
8. batogo - !!!:))) Поздрав!
08.11.2014 07:14
Тази книга е каталог на възвишените човешки отношения и сила на духа. Благодаря, че я публикува в блога си!
цитирай
9. syrmaepon - Иаз май се пъна още ))))))
08.11.2014 09:53
germantiger написа:
syrmaepon написа:
Животът ни сервира уроците, които трябва да научим в своето училище- жизнен път, но изборът колко бързо и дали искаме да ги усвоим е наш. Казват, че накрая човек усвоявал всички уроци, дано да е така.


Много точно особенно в частта:
изборът колко бързо и дали искаме да ги усвоим е наш

... аз мисля, че още се пъна за някои от тези уроци!

цитирай
10. germantiger - ...
08.11.2014 16:16
batogo написа:
Тази книга е каталог на възвишените човешки отношения и сила на духа. Благодаря, че я публикува в блога си!


Тези дни се колебая с какво да продължа - Роуз поредица на Луиза Мей Олкътт или вероятно с любимата авторка на братовчедка ми - Шарлътт Бронте (за мен също най-великата жена в литературата), иначе за мен на първо място е Томас Харди.

Благодаря за окуражаването, както и за топлите думи на лс!
цитирай
11. planinitenabulgaria - Книгата според мен повече е за възрастни, отколкото за деца.
08.11.2014 23:28
Много мисли има в нея, твърде далеч от възможностите на децата да ги разберат. Те ми напомнят за пиесата "Детски сцени" на Шуман, които учителите по пиано дават на децата, а това не е по силите им, защото пиесите са музикални спомени на големите хора от детството им.
Безизходността в началото на разказа ми напомни за романа "Доктор Фаустус" на Томас Ман. И друго ми прави впечатление, което характерна черта на германците. Когато някой е изпаднал в беда, помагат всички от селото. Евангелистите събират помощи за тях, помагат им реално в бита, дори ги водят на проповеди в църквата или на сбирки вечер при определен случай, когато те се събират и четат Евангелието. Брамс помага на сестра си, която цял живот я боли глава, на брат си, който е неудачник, помага на Клара Шуман, защото е вдовица и има седем деца. Трима богати князе издържат Бетховен, за да може да твори, такава съдба има и Хайдн. Това е и причината германците да постигнат всичко сами, без да окрадат чрез колониите си света и да се възстановят след двата опита да ги унищожат идиотите и после мафията, защото са по-кадърни от тях.
цитирай
12. veilet - Често си мисля, че само една коварна ...
09.11.2014 07:22
Често си мисля, че само една коварна Болес,т достигнала нас или близък до Сърцето ни Човек ни кара да оценим по достойнство смисъла на Живота. От друга страна не са ли точно Децата от които трябва да се учим на Състрадание, Милосърдие и Любов към Ближния?! Не се придържам към библейски писания, а пиша от личния си опит и преживелициЕй на такива Мисли иСъждения ме навеждат горните дълги редове- до едно 100% "Приземяване". Хубаво е, че има и такива автори, които ни помагат да се "приземим"! Поздрави!!!
цитирай
13. nbrakalova - Затрогващ свят на отношения и до...
09.11.2014 20:42
Затрогващ свят на отношения и добродетели, чийто стандарт днес е отхвърлен, считайки го за отживял.

"Човекът е възел от отношения." (Екзюпери)
"Истинското общуване с хората изисква неподправено съчувствие, внимание и активна помощ." (А. Швейцер)
"Страданието очиства най-добре душата." (Е.Уайт)

Позволявам си да мисля, че страданието едного облагородява, другиго – озлобява. Зависи от духа на човека, от онова, което го е оформило.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: germantiger
Категория: История
Прочетен: 2173502
Постинги: 173
Коментари: 6840
Гласове: 17181
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930