Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.08.2014 03:42 - КРАСОТА И СМЪРТ 3
Автор: germantiger Категория: Поезия   
Прочетен: 5767 Коментари: 22 Гласове:
38

Последна промяна: 12.08.2014 20:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
СМЪРТТА на КРАСОТАТА

НЕ модерно и НЕ извратено

"Старата" литература - постинга за Gottfried Keller

image

"Зеления Хайнрих" на Готфрид Келер
Автора швейцарец, но и германец по дух и същност
Романа е в традицията на гьотевия Вилхелм Майстер - младост, израстване, осъществяване на личността. Роман в който фундаментална тема е живота, грешките, мъдростта, дори пейзажите на Швейцария, градовете в Германия и разбира се, любовта!

Постинга е плод (И ПРЕВОД) на мен и братовчедка ми, като искренно се надяваме повечето посетили го, ДА ПРОЧЕТАТ ТЕКСТА - именно текста, а не изображенията са за нас ПРЕКРАСНОТО!

Продължение след първите два постинга - този финален


................

Clarity - cover by Jannina W

http://www.vbox7.com/play:40043f100e

Германо-тайка по произход, с изпълнение нива над оригинала (поне за мен). За разлика от всички миксове на бели идиоти в техно, транс на песента, тази е великолепие и нежност. Текста също е!

..........

Jackie Evancho - Lovers

http://www.vbox7.com/play:38712ab10a

Гениалната преди години и сега на 14. В ТОЗИ КЛИП 10-ГОДИШНА. НЕЗЕМЕН ТЕКСТ и съвършенство!

..........
 


Пасажи от романа

(среща след повече от година)

Замислих се, колко бързо самия аз бях порастнал за времето на нашата разлъка и започнах да гадая колко ли висока е сега Анна, като не можех да спра по никакъв начин лекото треперене в мен, спомняйки си фигурите на 16-годишните девойки от нашия град. В мислите ми постоянно изплуваше образа на момичето-дете, каквато беше тогава – край езерото или на гроба на баба ни; аз виждах пред мен нейната главица и златистите коси, които обгръщаха лицето й, нейния невинен ласкав поглед.

 image

Henry Ryland - La Primavera

... в единия прозорец съзрях стройно момиче в компанията на трите ми братовчедки. По тези неповторими черти на нейното лице, по изменилия се, но мил както преди глас аз веднага познах в нея Анна; тя беше тъй изящна, така прелестна, че аз замрях на място от изненада и смущение. Замислена и скромна стоеше тя, а братовчедките й говореха с нежно-доверителен шепот, с какъвто обикновено говорят жените, когато имат гостенка красяща техния дом. Девойките се обръщаха една към друга с такава нежност и церемониална почтителност, че за миг можеш да си помислиш, сякаш тези четири красавици сега са излезли от манастирско училище... Виждайки ме, те ме поздравиха с лекота и ме представиха на Анна. Ние си подадохме ръце, по-точно едва докоснахме пръстите си забили погледи в земята и ми се стори, че Анна направи едва забележим вежлив книксен. Смутен аз намерих сили да проговоря:

- И така, Вие сте се върнали?

- Да, - отговори тя и гласа й потрепера, а после заглъхна като звук от камбанка, която са чукнали не за обед или не за вечер.

Момичетата продължиха разговора си и аз останал някак сам, започнах да си играя с котката, но прикрито поглеждах към Анна. Тя беше придобила различен облик – черна нежна рокля падаше по нея на красиви талази, златните коси бяха събрани и обрани с такава благородна скромност с която се отличава именно изисканата прическа... Чертите на лицето й без да изгубят своята неповторима прелест, бяха станали по-строги и спокойни, а в милите сини очи нямаше предишното детско лукавство – те сега се подчиняваха на законите на светското приличие.

 

Учителя радостно приветства всички ни и разбира се, особено дъщеря си, която горещо очакваше. Сега тя се бе превърнала в живо въплъщение на неговия идеал – красива, нежна, образована, душевно благочестива и благородна...

 image
Henry Ryland - Pensive

(преди представление - забава)

Блестяшите руси коси на Анна бяха изкусно сплетени, само над челото й малко бяха свободно разпуснати; после й положиха златна корона и по мой съвет върху пръстите й в бели ръкавици, надянаха няколко пръстена – тогава Анна за първи път премери своя костюм и се оказа, че тя не само приличаше на девица от рицарско време, но и на кралица на феите. Всички в къщата се струпаха около нея и не можеха да й се нагледат.

 
(сами в природата)

Аз се наслаждавах на нейната пленитална, почти приказна фигура, и отново ми се стори, че всичко това е сън... Така стигнахме реката и видяхме, че се намираме на нашето добре познато място, близо до пещерата на езичниците. Тук беше още по-тихо и по-светло, отколкото в гората; скалата озарена от слънцето, се отразяваше във водата, три ястреба кръжаха над нея и всеки път когато размахваха криле и се поклащаха в полет, бялото по краката им проблясваше... Ние седяхме в сянката, а аз щастлив наблюдавах всичко около нас... Анна съгледа бяло цветче и се приближи към мен, за да окичи с него шапката ми. Аз вече нищо не виждах и нищо не чувах, тогава се целунахме за трети път в нашия живот. Прегърнах я и силно я притиснах в мен, след което я обсипах с целувки. Отначало тя потрепери и се прислони към мен, после по-уверено обви с ръце шията ми и също ме целуна на свой ред.

 

Бавните движения на нашите ръце и тишината около нас, ни изпълниха с дълбоко чувство на покой и на ни се струваше, че в този миг можем да съществуваме години...

 

... в Анна се появиха странни и тревожни признаци на някаква болест...

 image
Henry Ryland - Rachel at the Well

Когато седяхме на масата и се хранехме, повишеното внимание и тревожност на майка ми към Анна, ме заставяше да се напрягам и да се вглеждам в девойката, като ми правеше впечатление, като-че ли тя малко още е порастнала, но пък с това е станала по-крехка и нежна. Цвета на лицето й постепенно ставаше прозрачен, а около очите, които блестяха с чувство в отминалите дни или с дълбока мечтателна замисленост преди, сега полегна сянка на тъга и страдание... Аз не знаех какво да кажа и как да изразя моето състрадание; често се изчервявах и дори усещах срам, че също не съм болен. При думите на баща й за болестта, Анна с усмивка погледна към мен, сякаш й беше жал тъкмо за мен и за това, че трябваше аз да слушам тези неприятни неща...

 

Анна беше много уморена и получи пристъп на кашлица, за това трябваше веднага да легне в леглото. Тя ми посочи малко столче на което бяха поставени нейните принадлежности, книжки, приближи лампата и каза с усмивка:

- Татко цяла нощ остава с мен, докато не заспя ми чете на глас. А ти ако искаш, позабавлявай се тук и виж – аз ти готвя подарък!

Тя ми показа шита покривка на цветя по картината, която самия аз преди няколко години нарисувах за нея в беседката и която тогава й подарих. Наивната ми рисунка сега висеше над нея. После тя ми подаде ръка и произнесе с тиха скръб, но в същото време и малко приветливо:

- Лека нощ!

- Лека нощ! – също тихо й отговорих.

Няколко мига след това влезе учителя... а аз видях, че е взел със себе си малък молитвеник.

 

През цялата зима на Анна нито веднъж не й разрешиха да излезе навън, а през пролетта тя съвсем се залежа. Бедния учител дойде в града при майка ми и когато влизаше в стаята, той плачеше. Ние веднага напуснахме нашата квартира и тръгнахме с него към селото...

Аз се нанесох при дядо ми и всеки ден ходех през гората към къщата на езерото. Сутрин и вечер Анна много страдаше, но най-тежко й беше през самата нощ; през деня тя дремеше или мълчеше, а аз седях до нея... Нашите отношения отстъпиха пред това страдание и печал... Когато се случваше само аз да седя край нея и да държа ръката й, тя ме гледаше ту сериозно, ту с усмивка, и само ми казваше да й подам чашата с вода или лекарствата. Често искаше и друго – нейните вещи и принадлежности, които разпръскваше на постелята пред себе си, гледаше ги, а когато се уморяваше, ме молеше да ги върна на местата им. В такива моменти нашите души бяха изпълнение с тихо щастие и когато трябваше да тръгна, аз не разбирах как мога да оставям Анна в очакване на мъчителните страдания нощем.

Пролетта разцъфваше, но бедничката, рядко можехме да я вдигнем до прозореца. Затова пък напълнихме стаята с цветя и пред прозореца направихме етажерка на която отглеждахме нещо като миниградинка.

 

Анна лежеше спокойно, но тя се развълнува от разказа ми и придоби възбуден вид, след което внезапно получи пристъп на гърч и болки; за първи път аз видях бедното нежно създание в цялата власт на ужасните мъки. Големи сълзи на болка и страх се стичаха по белите й страни и тя не можеше да ги удържи. Болката преминаваща ту на едно, ту на друго място, погълна цялото й тяло и тя скоро въобще не можеше да се овладее; само понякога, рядко, за миг спираше върху мен блуждаещ поглед – поглед от друг свят – свят на терзания. В тези моменти явно я измъчваше девиче притеснение, съзнание, че трябва да търпи това в мое присъствие...

 
(смъртта настъпва)

Майка ми и старата Катарина вече бяха подготвили и положили тялото в спалнята. Мъртва Анна лежеше върху тази покривка с цветя, която сама бе избродирала за баща си – учителя... Над леглото Катарина, която вече съвсем беше побеляла и с висок глас четеше молитва, беше поставила нарисувания от мен отдавна портрет на Анна, а срещу него се виждаше ландшафта, който също аз бях изрисувал преди години направо върху стената. В отворен двукрилен шкаф можеше да се види цялото „имущество” от вещи на Анна и това създаваше някакво спокойствие в обителта на смъртта... отвреме-навреме някой донасяше още нещо, което бе намерил, например любимите книги на Анна или завършени и незавършени дантели от нея, дори короната на невестата от представлението. Някой от вещите бяха положени до нея, съвсем безсъзнателно тези хора бяха изпълнили ритуал на древни народи далеч от днешните обичаи. При това тримата говореха тихо, сякаш тя можеше все още да ги чуе и никой от тях не искаше да напусне стаята.

В същото време аз спокойно стоях пред тялото и го гледах без да откъсвам очи. И все пак непосредственото съзерцание на смъртта не ми разкри нейната тайна... Анна лежеше същата каквато я видях последния път и само очите й бяха затворени, а бялото на цвят лице ми се струваше, че ще порозовее. Нейните златисти коси проблясваха, а тънките й бели ръце бяха положени на бялата рокля с бяла роза в тях...

 

Показа се утринната звезда и се отрази в езерото; в нейна чест аз загасих лапмата и тази звезда беше единствената светлина за Анна, след което седнах в моя тъмен ъгъл... наблюдавах как постепенно се осветява стаята... и как постепенно настъпва новия ден. Аз станах и се приближих към ложето и в точно този миг чертите на Анна бяха пред очите ми най-ясни, аз назовах нейното име – без звук, само с едно дихание;

 image
John Collier - The Sleeping Beauty

В този ден дойде млад майстор за да скове ковчега. Учителя преди години собственоръчно беше отсякъл строен бор предназначен за неговия гроб. Разпилян на дъски той лешеже в навес зад къщата. Този куп често служеше за скамейка на която той сядаше и четеше, а дъщеря му играеше около него. Сега се разбра, че от горния тънък слой, може да се направи ковчеже за Анна и да останат дъски дори за гроба на баща й. Хубаво изсъхналото дърво беше премерено и нарязано, но на това зрелище учителя вече не издържа, а жените се жалваха от звука на триона...

 

Майстора беше германец-северняк, човек от далечното балтийско крайбрежие, строен, висок, със смели източени и решителни черти, и сини на цвят, но сякаш огнени очи; той имаше гъсти руси коси и ми се струваше, че трябва да бъдат завързани на възел зад тила му – дотолкова много приличаше на древен германец. В движенията му, докато работеше се усещаше някакво точно изящество, а в целия му облик имаше освен всичко и даже нещо детско. Ние се разговорихме; той ми разказа за своята родина, за старинните северни градове, за морето и за могъществото на Ханзата. Той знаеше много за миналото, за нравите и обичаите на тези местности откъдето идваше. Пред мен премина дългата и упорна борба на тези градове с морските разбойници, сякаш видях как жителите на Хамбург обезглавяват Клаус Щьортебеккер/Щюрценбехер с неговите съратници; после видях как в началото на май най-младия член на муниципалитета, с блестяща свита от младежи, гордеейки се с бляскаво оръжие, излиза от вратите на Щралзунд и влиза в гъста букова гора, където го коронясват за „майски граф” и където той вечерта танцува със своята избрана „майска графиня”. Германеца описа също жилищата и носиите на северогерманците, от жителите на източна Померания до здравите фризи у които още може да намериш следи от мъжествено свободолюбие. Аз виждах в мислите си техните сватби и погребения, а накрая младия човек заговори за свободата на германската нация и за това, че германците скоро ще си направят отлична държава.

После той взе два къса пемза и ги разтърка един в друг над гроба, след което разпръсна белия прах над цялото място. Аз неволно се усмихнах, виждайки, че той прави това, както моята майка търка две парчета захар над сладкиш. Шлифования с пемза гроб стана белоснежен и само тук-там се забелязваше зачервения цвят на бор, и за мен така гроба беше по-красив отколкото ако беше позлатен или снабден с бронзови орнаменти. Към главата, майстора изработи отвор с подвижно покривало, така-че можеше да се види лицето преди спускане, сега оставяше да се сложи стъклото...

 

Той бродеше търсейки орех, а аз се убедих, че стъклото, което донесох подхожда, и тъй-като то беше запрашено и помътняло, бавно го измих в бистрия ручей, много внимавайки да не го нараня и одраскам в камъните. След това го вдигнах докато водата се разбяга надолу по него и го обърнах срещу слънцето, поради което то заблестя ослепително и аз съзрях най-прелестното чудо, което може да ми се случи. Видях три ангелчета: едно пееше държейки в ръце ноти, а в ляво и в дясно от него други две свиреха на старомодни цигулки, а всичките три радостно и възторжено гледаха към небето. Това мое видение беше така нежно, толкова въздушно и прозрачно, че аз не знаех – витае ли то в слънчевите лъчи, в стъклото ли е или само в моята фантазия... По-късно научих, че зад стъклените рисунки ако никой не ги докосва, в тъмните нощи малко по малко се отбелязват на стъклото и оставят на него нещо като огледални ефирни следи. Още тогава заподозрях нещо такова, защото в тази рисунка разпознах стара гравировка на ван Айк... Това драгоценно стъкло беше най-хубавия дар, който можех да оставя на гроба и аз сам го закрепих без да казвам никому за моята тайна. Германеца се приближи и ние събрахме най-тънки стружки, които заедно с червени листа смесихме и поставихме като последна постеля в гроба. После затворихме всичко и го отнесохме на лодката, след което заплувахме по тихото, отразяващо езеро, а учителя виждайки как се приближаваме и после слизаме на брега започна да ридае гръмко. На следващия ден положиха мъртвата и я посипаха с цветя каквито цъфтяха в градинката, в дома, навсякъде, с бели рози и с букети донесени от църковните момичета... всичко беше осеяно с цветя, нескрито и чисто оставаше само стъклото и през него се виждаше бялото нежно лице на покойната.

 

Ако Анна можеше да отвори сега очи, тя със сигурност щеше да види тези ангелчета и да помисли, че те се реят високо в небето. Ние седяхме около нея и сега ме обхвана най-дълбока тъга, по очите ми пробягаха сълзи, защото си помислих, че Анна е мъртва и че тя завършва последния свой път през тази живописна планина.

image


 Jackie Evancho - To Believe

 http://www.vbox7.com/play:ad37a40e6a

 Гениалната преди години и сега на 14. ВТОЗИ КЛИП 10-ГОДИШНА. НАЧАЛО СЛЕД 0.36




Гласувай:
40
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - ОТ 18-и АВГУСТ ЩЕ ОТСЪСТВАМ
12.08.2014 04:28
Живот и здраве септември ще направя постинг за жените войни - конкретика за всякакви, от амазонките, през степните, до келто-германки, славянки, индийки, японки ЖЕНИ-НИНДЗЯ, до индианки - индианки в конкретика и бой, вождове жени дори... ДНЕС и "бонус" - колко конфуцианството поробва жената, колко жестоки убийци са били индианските ЖЕНИ И ДЕЦА, далече от "романтиката" на изтока или дивия запад. Подвизите, но и убийците жени, както и източна религия която мачка жената като "талибан" днес!
цитирай
2. leonleonovpom2 - Тъжно е, когато някой умира, осо...
12.08.2014 06:43
Тъжно е, когато някой умира, особено красотата!
цитирай
3. aip55 - Страхотно произведение!
12.08.2014 08:37
Всяка смърт е трагедия, но пък сюжета е пленителен!
И хубав urlaub Герман........
цитирай
4. syrmaepon - Не знам дали ще стигне един пост - толкова много жени - войни )))
12.08.2014 09:02
germantiger написа:
Живот и здраве септември ще направя постинг за жените войни - конкретика за всякакви, от амазонките, през степните, до келто-германки, славянки, индийки, японки ЖЕНИ-НИНДЗЯ, до индианки - индианки в конкретика и бой, вождове жени дори... ДНЕС и "бонус" - колко конфуцианството поробва жената, колко жестоки убийци са били индианските ЖЕНИ И ДЕЦА, далече от "романтиката" на изтока или дивия запад. Подвизите, но и убийците жени, както и източна религия която мачка жената като "талибан" днес!


Надявам се да има и хубава музика, както винаги .
цитирай
5. viva1122 - И отново
12.08.2014 10:48
- Толкова много красота, спокойствие, говореща тишина и много любов в душата - това на фона на смъртта е вълшебство, магия, философия, поднесено с прекрасна музика!
Благодаря на екипа! Ще чакам следващия интересен пост.

цитирай
6. germantiger - Няма какво повече да се добави
12.08.2014 20:14
leonleonovpom2 написа:
Тъжно е, когато някой умира, особено красотата!


Съвършенно казано/написано!
цитирай
7. germantiger - ...
12.08.2014 20:16
aip55 написа:
Всяка смърт е трагедия, но пък сюжета е пленителен!
И хубав urlaub Герман........


А "на всичкото отгоре" не любовта е основна тема в произведението.

Благодаря за пожеланието, дано... дано ;)
цитирай
8. germantiger - ...
12.08.2014 20:17
syrmaepon написа:
germantiger написа:
Живот и здраве септември ще направя постинг за жените войни - конкретика за всякакви, от амазонките, през степните, до келто-германки, славянки, индийки, японки ЖЕНИ-НИНДЗЯ, до индианки - индианки в конкретика и бой, вождове жени дори... ДНЕС и "бонус" - колко конфуцианството поробва жената, колко жестоки убийци са били индианските ЖЕНИ И ДЕЦА, далече от "романтиката" на изтока или дивия запад. Подвизите, но и убийците жени, както и източна религия която мачка жената като "талибан" днес!


Надявам се да има и хубава музика, както винаги .


... но най-вече инфо, за степните ще ти хареса, освен това е доста колоритно именно за тях в предания!
цитирай
9. germantiger - Същността на текста
12.08.2014 20:19
viva1122 написа:
- Толкова много красота, спокойствие, говореща тишина и много любов в душата - това на фона на смъртта е вълшебство, магия, философия, поднесено с прекрасна музика!
Благодаря на екипа! Ще чакам следващия интересен пост.



Ще те цитирам, защото точно това усещах и аз на моменти:

"- Толкова много красота, спокойствие, говореща тишина и много любов в душата - това на фона на смъртта е вълшебство, магия, философия..."
цитирай
10. troia - Красива,
12.08.2014 21:00
но трагична любов. Напомни ми на нежната платонична любов между Пейо Яворов и Мина, може би заради крехката възраст на момичето и жестоката й смърт /предполагам от туберкулоза/. Такива чувства вече са рядкост.
Ще чакам с интерес следващият ти пост, защото имам слабост към някои теми в него.:)
цитирай
11. germantiger - ...
12.08.2014 21:44
troia написа:
но трагична любов. Напомни ми на нежната платонична любов между Пейо Яворов и Мина, може би заради крехката възраст на момичето и жестоката й смърт /предполагам от туберкулоза/. Такива чувства вече са рядкост.
Ще чакам с интерес следващият ти пост, защото имам слабост към някои теми в него.:)


Чувал съм за ЯВворов и Мина (надявам се почти всеки да е чувал и много от "чуващите" да знаят дори повече в конкретика), но аз самия не знам и бих прочел подобен постинг (вероятно има ако потърся).

С "две думи" - защо не напишеш нещо подобно било за Яворов и Мина или друга двойка, стига темата достатъчно да те мотивира и да имаш времето да го направиш :)
цитирай
12. allvin - (((((((:
13.08.2014 00:44
(((((((:
цитирай
13. planinitenabulgaria - Тази любов ми напомни
13.08.2014 06:48
за любовта между Шопен, който е прогонен от руските нашественици в Полша по онова време от Родината си и живее в Париж. Шопен е болен от туберкулоза и умира на 39 години. Тази любов в поста обаче е по-чиста, защото чувствата на Жорж Санд към Шопен не са били същите...
цитирай
14. cefules - Поставям си го в плановете за сеп...
13.08.2014 16:31
Поставям си го в плановете за септември непременно да вляза в блог.бг. поне веднъж, че да видя постинга, който си обещал. Винаги има какво да се научи при теб.
цитирай
15. germantiger - ...
14.08.2014 05:48
planinitenabulgaria написа:
за любовта между Шопен, който е прогонен от руските нашественици в Полша по онова време от Родината си и живее в Париж. Шопен е болен от туберкулоза и умира на 39 години. Тази любов в поста обаче е по-чиста, защото чувствата на Жорж Санд към Шопен не са били същите...


Благодаря за детайла от теб, прочетох този твой коментар и под другн постинг, нека се знае от русколизците ;)
цитирай
16. germantiger - ...
14.08.2014 05:49
cefules написа:
Поставям си го в плановете за септември непременно да вляза в блог.бг. поне веднъж, че да видя постинга, който си обещал. Винаги има какво да се научи при теб.


Сериозен комплимент ;), дано го заслужавам и оправдавам доверието и надеждата ти!
цитирай
17. viva1122 - Като чета за красота и смърт
15.08.2014 14:49
в това великолепно произведение, на фона на тази чистота и духовност в картини /природа и образи/, в мен не възникват асоциация за друга подобна картина или сравнение/било наши и чужди/. Напротив - на фона на всичко това си спомних, коренно противоположна история за грозота и смъртта в един друг свят на други нрави, безчовечност, алчност и омраза и само един образ, с неговата различна все пак философия и благородство в това обществото, в което е. Става въпрос за Никос Казандзакис - Алексис Зорбас и по-точно за смъртта на мадам Ортанс в цялата дълбочина на грозотата и нравите на това общество - омраза, алчност, безчовечност.

Две коренно различни / антиподи/ истории, но едновременно дълбоки и показващи човешкото отношение в двете му крайни противоположности на фона на подобаващите им природа и образи.

Този постинг ме провокира и отдавна не бях чела нещо по красиво и чисто и едновременно ми се иска и не - да направя пост за грозотата, но смятам, че тя ни е по-добре позната, а и не знам дали ще успея да предам най-важните моменти и потресаващи картини, а и книгата мисля, че е добре позната/също и филмирана/ за повечето хора. Така че.... не обещавам....
цитирай
18. veilet - Неволно след прочетеното тук ср...
16.08.2014 07:09
Неволно след прочетеното тук сравних героинята с Йовковия "селянин", който възкликнал: "Боже, колко мъка има по тоя свят!" И наистина, трябва по-често да се приземяваме с подобни литературни шедьоври, за да не забравяме смисъла на Живота и да търсим във всяка една минута на нашето ежедневие Красотата в него. Само така бихме могли да оцелеем и да не се превърнем в сегашни Машини на времето. Поздрави за постинга, много вълнуващ и селективен!!!
цитирай
19. sande - Трогателен текст, нежен, вибриращ почти неуловимо, вълнуващ ...
16.08.2014 09:52
Пленителен разказ за нежни чувства, чисти, неземно извисени, но реални в своята божествена откровеност.

Поздравления! В Блога подобни теми са събитие.
цитирай
20. djovana38 - Разказ, който те грабва!
16.08.2014 16:45
И да искаш, не можеш да се спреш...и още и още четеш...до края!Поне при мене е така...затова прецених колко свободно време имам за прочит...на един дъх!
Красива, разтърсваща история тъжен край! Рядко голямата, истинска, романтична, прекрасна любов завършва щастливо! Особено, когато водеща е младостта! Приятно съм изненадана, че човек като тебе( доста реалистичен) се впечатлява от романтични,красиви,любовни истории! Още по-красиво ги представяш и затова, толкова много хора очакват твоите постинги.Очаквам следващия постинг, струва ми се ще бъде много интересен.Очаквам го! И приятен отпуск!До скоро! Поздрави когото трябва! :)
цитирай
21. batogo - Изключително майсторство на словото...
19.08.2014 18:40
Текст и повествование, чисти като високопланински извор, облагородяващи и вдъхновяващи духа и въображението към изживяване на висините на любовта и човешките взаимоотношения... Каквото и да кажа, все ще е недостатъчно. Благодаря за удоволствието и удовлетворението от прочетеното. Обогати ме!
цитирай
22. nbrakalova - Една неизбежна смърт! Ако авторът ...
12.10.2014 22:42
Една неизбежна смърт! Ако авторът не я предвиди, светът ще я наложи...
Пътят на Идеала неизбежно води към Голгота… Малцина имат очи за него.

ВЪЛШЕБНИЦА
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! Пленена,
душата ми е в тихи две очи.
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; - аз те гледам; - век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.

Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти, дете и божество…
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.

ОБИЧАМ ТЕ
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден – и ето тъмнина е.

Обичам те, защото плуваш в полумрака
на своя неначенат ден,
и мисля аз, че ти си Тя! – че тебе чака
духът, години заблуден,
и в океан мъгла се взирам и страдая,
към тебе устремен,
и ето ме на бездната на края.

Обичам те, защото се усмихваш – кротка
пред застрашителна съдба,
и няма кой да чуе в устремена лодка
предупредителна тръба,
и няма да ме спре (защото аз те любя!)
ни укор, ни молба -
и себе си, и тебе да погубя…

П. Яворов
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: germantiger
Категория: История
Прочетен: 2173432
Постинги: 173
Коментари: 6840
Гласове: 17181
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930