Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.03.2007 00:31 - Текстове
Автор: wozzeck Категория: Музика   
Прочетен: 13673 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 05.07.2011 14:44


 ...И съдбата дръпна водата, с посвещение
-----------------------------------------
(автор Димитър Воев)

  Чуй моя малка русалке,
  историята на нещастния Чухри.
  От стоновете на вятъра
  се носи тази тъжна балада.

  Седни на коляното ми и слушай.
  Сълзите ти река ще излеят.
  Очите ти в мрак ще се вгледат,
  в един живот на окаяние.

  Докато ти разказвам тук,
  пред вратите на "Замъкът"
  ти ще заченеш моя плод,
  плодът на мъката.

  Време е за начало.

  СОНЯ И САЛA
--------------
  (автор Димитър Воев)

  Между краката ти
  изгряла е греда.
  Вземи я Соня,
  тя е сала ти.
  От мен е Соня,
  за сала ти.

  Не знаеш ли,
  че неродените деца
  израстват хубави
  като ябълки.
  И ти си вкусната
  за мен ябълка.

  Соня и салът във кръвта,
  аз със тях ще литна.
  Соня и салът във смъртта,
  аз до тях ще стигна.

  Черен параклис
  във съня,
  мраморни усмивки.
  Бели градини и пера,
  аз ще те повдигна.

  Червени устни
  духат в моята гора,
  ръцете ми притискат
  тялото ти,
  във твойта плът
  потъва ралото ми.

  Не знам дали ще стигнем
  до семейността,
  но ще си спомням кръвта
  по чаршафа ти
  и сбогом, мила,
  това е краят ми.


  СЕЛСКА СОНАТА ЗА ДВА СОЛДАТА
  /Единственото решение - живот/
--------------------------------
 (автор Димитър Воев)

I

  Те вървяха бавно по пътеката на спокойствието.  Така беше   определен пътят по картата, която им дадоха.  Нямаше възможност за   грешка.  Всичко беше точно обозначено.  Вече седми ден вървяха.   Пътеката се усмихваше двузначно.  Тя знаеше бъдещето.  Те бяха двама   войници.  От кралската елитна армия.  Имаха заповед във връзка с   изпълнението на тайна задача.  Вървяха седми ден.  Със спокойни,   бронзови лица.  Все още им беше весело.  Почти не си говореха.  Те бяха   двама войници.  Единият се казваше Карел, а другият - Густав.   Приличаха си като две женски гърди.  Общата цел ги беше направила   еднакви.  Времето беше горещо.  Густав си тананикаше една фуга от Бах,   когато Карел го прекъсна:  "Густав, не съм спал с жена вече три години.   Забравих какво означава нежна плът.  Чудна женска плът".  "Сигурен съм,   че не е сега времето, когато ще можеш да направиш това.  На мен пък хич   и не ми се ще" - каза Густав и продължи да си тананика.  "Ти си идиот,   Густав.  Откакто те познавам само мастурбираш".  Карел се усмихна,   казвайки това и извади картата, защото пътеката на спокойствието   свърши.  Време си му беше. Цели седем дена един и същ еднообразен път.   Те бяха двама войници.

II

"Аз съм съдбата.  Седнала съм на своя дървен трон и наблюдавам. Вчера ми подариха нови обици.  Отиват ми.  Понякога спя толкова дълбоко, но сега гледам.  Виждам двамата войници Густав и Карел. Трябва да ги спра. Те вървят напред против моето желание. Ще им пратя порой.  " И облаци закриха облаците.  Стана черно.  От небето се изсипа морето.  Това продължи три денонощия.  Съдбата беше доволна.  Но нищо не се видя през това време.  На четвъртия ден, сутринта, по стръмния път се появиха Карел и Густав.  Те изглеждаха окаяни, но бодро вървяха напред по стръмнината.  Съдбата пророни една сълза.  Присви устни. "Аз трябва да ги спра. Ще им пратя пътека.  " На следващия завой пред двамата войници се появиха седем пътя и те спряха. На картата това не беше отбелязано.  Десет дни те стояха без да знаят накъде да продължат. Накрая Карел реши да плюе върху пътеките.  На която пътека плюнката достигне най-далече, по нея решиха да тръгнат.  Когато започна да плюе, лъжливите пътеки изчезваха една по една.  Той развали магията. Остана само истинската.  Те тръгнаха по нея.  Съдбата пророни две сълзи.  Тя беше безсилна.

III

Цъфнали люлякови пепелянки
        плачат тогава.
Единственото решение - живот.
Ние ще влезем в забравата
с поредния номер и код.
На гърдите ни татуирани
пеперуди, пролетен валс.
Виена, вътре в мен изнасилена,
цигулково стържещ романс.

Пентатоника в кармата,
пет познати до захар неща,
зад китайски крайбрежия,
търсещи силната ми ръка.

Всяка сутрин вечеряме себе си.
Всяка вечер разкъсваща страст
и отново перверзни портретите
извращават се с нас.

Някой спомен вдигнал наздравица,
войнишката чест изисква възход.
Ще зарием Густав приятелски.
Единственото решение - живот.

IV

В киното беше задушно.  Бях доста уморен.  Почти заспивах в началото.  Филмът се разправяше за двама войници.  Действието се развиваше бавно и безинтересно.  Една космата жена до мен коментираше досадно.  През цялото време съжалявах, че съм влезнал вътре.  Мислех, че вече е време да си тръгна /към края беше/, когато някак си екрана ме привлече.  Густав и Карел се изкачиха на едно равно плато. Там ги чакаше чудовището. Силен вятър разроши късите войнишки перчеми.  Карел прошепна:  "Това е краят на пътуването." Те измъкнаха своите гренландски саби и се хвърлиха напред.  Разстоянието, което ги делеше от чудовището, беше около 20 метра. Не им се наложи да го изминат цялото, защото то ги посрещна по средата с отворени челюсти и люспеста броня.  Ударите, които нанасяха смелите войници, идваха мигновено, един след друг. Кръв плискаше на всички страни.  Чудовището остана смаяно няколко мига, но после се завъртя и с един силен замах на бронираната си лапа отсече главата на Карел, която се търкулна в тревата.  Густав нанесе още един отчаян удар и после се обърна назад.  Желанието му беше да се махне по-бързо.  С последни сили чудовището го настигна и заби дългите си като кинжали нокти в гърба му.  Густав се свлече.  Кръвта му намокри земята.  Чудовището бавно си тръгна към своето леговище. Раните дълго щяха да му напомнят.  На платото останаха телата на Густав и Карел.  Някъде високо над тях, душите им се прегърнаха и полетяха към звездите, които изгряха в сърцето на здрача.

V

Тревите растяха спокойно.  Спокойни ли са тревите?  /Чете се една минута./

  КОЛЕДА
--------
 (автор Димитър Воев)

  Момичета гледат в мен.
  Момичета искат мен.
  Те търсят своя водач.
  Те чакат най-добрия играч.

  Каменни клозети
  държат безкрая.
  Ние се намираме
  в самите нас.

  Зимни пързалки
  с обич във чая.
  Всеки уби
  своя Дядо Мраз.

  Подаръци няма за мен.
  Подаръци няма за теб.
  Ти всъщност си лошо момче
  и твойта оценка е две.

  ПИРАТСКИ ГЪЛЪБИ
-----------------
 (автор Димитър Воев)

  Пиратски гълъби
  са моите чуства ранени,
  силно измислени тежки кори,
  които използват само мене
  и преди, и преди, и преди.

  Здравей, Капитане за твоята сила!
  Ти ни прекара през бурни вълни.
  Едно тихо утро ще е последно,
  дървена лодка в зелени води.

  Славните сладки на моята баба
  плачат в купа от стъклени дни.
  Три мажоретни оркестъра страдат,
  без диригенти жестоко боли.

  Аз съм камионче, детска играчка,
  плитък по разум, с дълбоки гърди.
  Стъпвам с тихи призрачни крачки,
  на зазоряване там кърви.

  Ех, паразити, добри ципокрили,
  лъскат кърфици през ваш"те съдби.
  Виждам в небето едно каканарче
  символът нов широко лети.

 
  БЕРГОЛОГИЯ
------------
 (автор Димитър Воев)

  Тази неделя от трите последни
  идва на помощ като говедар,
  ние извеждаме стадото медено,
  аз и ти, аз и ти, аз и ти пред олтар.

  Няма разкритие в твоята сянка,
  няма разпорени женски сълзи,
  ние сме всъщност самата стопанка,
  аз и ти, аз и ти, ласкави, удавени.

  Стоп! - на надеждата
  каза момчето,
  пишка извади, но тя се смути:
  безполови хиени светят в полето,
  твоят череп в мен гори,
  в мен гори, в мен гори.

  Рязка промяна в едно патриотче,
  силно се мисли за нещо дори,
  Албан Берг тихо му каза "Боклуче!"
  Иди и спи, иди и спи.

  Ти си. това си. Ти си. Това.
  Празнееща, черна, празна причина.
  Роклята, блузката, нокти, крака.
  Всички са, близки са, тяло са, винаги.

  Ангели черни чукат света,
  в него се раждат все хемороиди,
  един таралеж е по-ценен от вас.
  Горските гъби достойно събира.
 
 
 Cadaurus
--------
 (автор Димитър Воев)
 

Аз съм стара и изоставена.
Мъжки поглед не гали под дрехите.
И бурканче мляко със смях ми подават обезчестените.
А за какво живях аз празната?
Че грозна ли бях? Не.
Неслаба ли бях? Не.

В началото не давах, сетне не щяха и няма смисъл животът ми.
Манастири маструрират.
Мъст искам аз.
За една младост, за една сладост.
И така, досега кротувах.
Дайте ми меч, ризница дайте.

Разперила крила към слънцето ще литна и гледайте, долни копелета.
Огненото кълбо е мъжът ми и просто ще гледате глупаво,
защо аз летя в простора и деца са ми облаците.
А каквото остане от актовете над вас ще пада, копелета.
Като лепкав бял дъжд.

За какво ми е чест? За какво ми е чест? За какво ми е чест?


 В нашия град
------------
 (автор Димитър Воев)

В нашия град малки чавдарчета продават своите крехки тела.
Мене ми е тъжно чак в порите.
Съседката бледо потентна ми бира поднесе.
За тялото дума не стана, възложи връз него забрана.
Отидох си в къщи самичък, сънувайки пичък.

Пак в нашият град.
Профсъюзни деятели спяха. Мъжки им работи закърняха.
Дъщерите им загрубяха, сили пропиляха, по секса залиняха.

Пак в нашият град продаваха риба.
Кафето е двойно, сурово, блатисто.
В червено трамваите движат, а токовете им в синьо се нижат.
Погледни в стената има отвор. Тапетите пъшкат в издънка.
Неоновият прах от вчера се свърши, а тялото в нужда се кърши.

Свирете фанфари, любима. Един човек - комита, двама - дружина.
В нашия град две Тимуровски команди изнасилиха малки момиченца.

Ейййй....
Като бърках с ръка в козината, гръбнакът напипах на лисичето.
По ръбовете на вените ми се изкачва върволица от невести.
Язон ми е брат в издирванията...
Казах всичко на Анастаска...
Казах всичко на брата на Гаврил - младенеца.
Петлите ме освиркваха подло, подло...
Ще летя с кокошките в късче пастет.
Симулант, праведник, хълм, лекар, Фотограф, долина.

Ето сега първо си свалям блузката.
После си събувам панталона.
И гащите свалям, чорапите.
Носят го дървения сак.
Аз съм гол, аз съм гол, аз съм гол.

Парите спести, душата затри, дай гъзът, Мария.

И така, време е за последните ми думи.
И така...

Аз дойдох на тази земя като магаре.
И сълзите ми нямат край.
В морето от тях се удави душата ми.
Дай, Георги, акорд на прощаване.
За да мога, възседнал дракона да измина пътя.

Ла-ла-ла къщата огнена.
Ла-ла-ла ла, къщата огнена...
Къщата огнена, на опашката на Чухри змеят, на безсмъртието...

Парите спести, душата затри/спаси, дай гъзът, Мария.


 Бейбе, мила, бейбе
------------------
 (автор Димитър Воев)

Слънчева скамейка лично обуздах.
И в затвор приятен сам се омотах.
Под съдийски поглед тръпне ми плътта.
Рисково научен вол яде стръвта.
Хей затвор, хей мое щастие - процесът ще реши.
Къде, къде е пролетта?
Любима моя, о, храна ми донеси.
В твоята плът аз виждам вкусните си дни.

Бейбе, мила, бейбе...

Подъл литобранец номер ми скрои.
В резултат, от което премия вземи.
Трима, трима, трима - студиен живот.
В кой град има време с люлки в монолог?
Гърдите ти нямат време  - сбогом, хей, креват.
Под съдийски поглед тръпне ми плътта.


 Ден трети - В очакване на присъдата
-----------------------------------
 (автори Димитър Воев, Пенчо Попов - импровизация)

Хей, Благодаря, че ме оправдахте...
   Цветя, пет-шест карамфила
    Още не са те оправдали, заседанието е тепърва.
   о-хо. Целофан.
        Единственото, което ти остава е да се надяваш.
Много ви благодариме. Всички в къщи са за мене. За мене.
   Пусни телевизора и виж. Вратовръзки пеят химн на свободата.
Да бъда свободен. За мене. У, благодаря Ви. О, йе. О, йе.
   Празен е хладилникът ти. Напълни го с човшки глави. За вечеря.
Този съд е справедлив. Аз ще черпя тази вечер.
Благодря ви. оуу. Thank You.
   Празен е гардеробът ти. Напълни го с човешки кожи. За опера.
   И за кино. На-на-на-на.
        Свобода за Чугра. Свобода за Чугра.
Ето аз съм развълнуван. Развълнуван съм. Благодаря Ви.
Този съд ме прецени добре и той реши. Благодаря...        
   С рецепта Sedalgin Neo ще отидеш на почивка ти.
   Благодаря.
Слънцето ще видиш край морето.
   Thank You.
И с много плачещи очи в потника ще бръкнеш за наслада.
   Много ми е симпатичен този съд.
Разкажи ми и на мен, да чуя. Какво точно ти харесва?
   Всичко ми харесва.
Кажи. А обичаш ли руси девойки? Кажи ми. Кажи ми де.
Защо мълчиш когато аз те питам?
   Та аз през цялото време говорих. Та аз си казах всичко.
Кажи ми преди да заспя. Кажи ми преди да заспя.
   Ето когато ти заспиш, та ти ще станеш и ще разбереш,
   че си благодарил на този съд.
Кажи ми преди да заспя.
   Ти си благодарил на този съд.
Ще сънувам ли голи крака? Кажи ми преди да заспя.
   Но моля, не се вълнувай. Този момент е тъй съдбовен.
   Ето ти излизаш.
Ние с теб израснахме като деца в един махленски двор.
Кажи ми преди да заспя. Ще сънувам ли голи крака?
И ти влезе в пионерската организация.
   Благодаря.
Кажи ми преди да заспя. Ще сънувам ли голи крака? Кажи ми, моля те.
   Благодаря. Свобода за Чугра.
Един мравуняк делеше ни. Един мравуняк - събра ни.   
   Животът го обичам аз. Ей, обичам аз живота.
Кажи ми преди да заспя. Какво ще сънувам сега? Сега...
   Аз чувствам как ходя по небето.
   Аз чувствам как тръгвам да ходя по небето. Свободен.
На-на-на-на.
   Аз чувствам как тръгвам да ходя по небето. Свободен.
Аз знам.
Повий ме ти.
Обичам те.
   Няма да тръгвам. Няма да тръгвам. Няма да тръгвам.
Три желани неща. Три желани неща. Кое да си избера?
   Благодаря ви.

 Септември
---------
 (автор Димитър Воев)

Септември е месец безкраен. Потънал в гной, нарисувано таен.
   Ето ме сред хората суров.
   Стене есенния строй.
   Пъпли старата любов.
   С доверието станал нов.
Септември е месец безкраен. Потънал в гной, нарисувано таен.  
   Ще опитам улици познати.
   Скъсах чувство със жена ти,
   На Модена й кажи:
   Ван де Хрен това си ти.
Септември е месец безкраен. Потънал в гной, нарисувано таен.  
   Копая странично и тлъсто.
   Все някога стигам до тука.
   Ария Вобев ми пука.
Уа-ба-да-ба. Браво момчета.
   Стар козел, ръцете пълни с тъпанарки.
   Работарки, работливи самодиви, сливи.
   Мамка им на тия самодиви.
   Лястовичките парливи - трътки игриви.
   Лаборантите ги изловили.
   Пее хор от ципокрили за незаконни вили.

Карета "пет по пет" възседнал пръчът и ролята на нов идиот си сам
в чашата с компота - Rock and Roll, Rock and Roll.
Кокошките нахрани ли?

Тате моливче ми купи.
Аз го остря - то се чупи.
Ей го тонинко остана.
Дейба неговата драма.


 Кралят
------
 (автор Димитър Воев)

А сам кралят е дошъл на този бряг.
Дошъл, за да попадне в самота и сърцезание.
И плащът му приличен на огромен кървав къс,
развява се от къдравия вятър.
Тревожен ли е кралят или не?
Това остава само да гадаем.

Той силен е безкрайно в своята самота.
Той силен е както може само крал да бъде.
И гледайки напред пристъпи към вълните.

Почувствал тяхната студенина -
обърна се тъй рязко и си тръгна.

И морският бряг отново стана пуст.


 Перверзия
---------
 (автор Димитър Воев)

На креват от карамфили се повдига полиглот
с надежда да ограби чуждия и твой живот.

Разхождат се зверове с клетки обкичени.
О, празни предястия, Наталия, праскова.

За теб живея аз и чувствам твоята топла страст, Перверзия.
На гъвкавите ти криле оргазмът ще е перверзия.

Не спи, не спи, не спи, не спи, не спи когато другите реват
и с проститутката намигай си открито.

Червен чорап, червен чорап е моето знаме
и тези жартиери като бракониери на сърцето ми.

Завинаги не ща нормалната любов.
Завинаги не ща нормалната любов...

За теб живея аз и чувствам твоята топла страст, Перверзия.
На гъвкавите ти криле оргазмът ще е перверзия.


 Цвят поникнал за добро
----------------------
 (автор Димитър Воев)

На рибата в главата седнал е Александър - секс робот.
Колизеумът прегърнал, повдига се със стон и пот.
Редица нокти са червени, но аз обичам само теб.
Не знам дали ще се наложи да ти го вкарам за късмет.

Къс, къс, златен къс, хилаво месо.
Който маструбира тайно е едно лайно.
Сбогом риби, сбогом птици. Аз съм цар Асен
и цветенцето излиза, хей, хей, за добро.

Трепетното задокеанско приключение на Сал Салич
-----------------------------------------------
(автор Георги Маринов)

  Америка сново открита.
  Сквозь холод, тумана и снег
  в её прилетел деловито
  Советский простой человек.

На кратко делово посещение в Хюстън, щата Тексас, пристигна група съветски граждани, сред които Сал Салич, книговезец от Куйбишев. Единственият му контакт с местното население беше с шофьорката на туристическия автобус - Соня Джеймс. Разговорът се състоя случайно. След повреда на автобуса на магистралата Хюстън - Далас на Сал Салич бе дадено писмено разрешение да помогне на Соня Джеймс за острстраняване на повредата. Сал Салич ловко използва възможността:

- Хей девочка, как тебя зовут?
- Соня Джеймс, мистър.
- Ну как девушка? Сейчас найдём повредушка и отстраним как положено.
- Много съжалявам, че техниката ни подведе.
- Мы на союзе технику не надеемся.
- Вероятно, защото нямате.
- Сонюшка, дурака не валяй. Механизми у нас всякие:
  Икономические механизми, социалние механизми, административние механизми,
  обществение механизми.
- У нас имаме само сексуални механизми.
- Ну попали на слово. А у меня девчина вот что. Полюби меня, уважай как надо
  и женись на меня!
- Но аз не ви познавам, Единствено само знам, че вие сте Сал Салич, книговезец от
  Куйбишев, засега Elisa (-).
- Я парень хороший.
  Трудится люблю.
  На перестойке пойду без приговора.
  Водочки не люблю.
  Рядко пию.
  С дружками не болтаю.
  Соседами не сорью.
  Дурака я не валяю.
  Гласность уважаю.
  Только что то плохо есть.
  В комуналке я живу.
  Но уехать скоро буду.
  Лисий каждому квартиру обещал до коньца века.
  "Гражданственность, ты флаг, а не флюгер".
  Всё будеть хорошо.
  На соревнование пойдём.
  В партию войду.
  Обществеником стану.
  Дачу построим.
  Машину получим.
  Петрович из дирекции высижу.
  Началником стану.
  Власть приобретаю.
  За родину, за Сталина.
  Я слишком увлекаусь, но что с нам будеть?
- Не, мистър Салич. Вие ми харесвате безкрайно,
  но за вас да се омъжа аз не мога.
  Защото в Куйбишев вероятно няма
  филиал на дружеството "Слава на Исляма",
  чийто председател тук сума аз.
  И няма как да догледам там
  започналият вчера телевизионен сериал
  (a Quinn Martin Production),
  наречен "Соня и Сала".
- О, горе, моя горюшка.
  Пропала мечта дивная.
  Серая жизнь только осталось.
  "Садовое кольцо" на шею поставили
  и крепко затянули.
 
Вчера, след прослушване на записа на разговора между Соня и Сал Салич, ръководителят на групата, заедно с партийния секретар и представители на обществеността, взеха решение тримата служители на КГБ и изпълнителният комитет към ръководството на групата, да задържат Сал Салич под надлежна охрана до завръщане в родината.
 
  Никогда не кончаеться Родина.
  Она вечно вокругь тебя
  и всякие щуки дuрацкие
  надо беречь для себя.

 Общество
--------
 (автор Димитър Воев)

Катя, Светла и Невена са добри деца.
Къпят си телата голи в хорските сърца.
Отговаря обществото: "Курви са това.
Мислят ви на всички злото с цел любов в нощта".

Крал бележи път с кралица - двама са нали.
Тяхна дъщеря девица планове крои.
Рицарите ще се бият в нейното легло,
за да могат да постигнат знатно потекло.

Цяло хорско стадо води парников живот.
Искаш ли и ти да бъдеш като всеки скот?
Скрий тогава своите щерки - девствени сълзи.
Нека да достигнат старост, но сам ще спиш и ти.


 Културата е нещо фино
---------------------
 (автор Георги Маринов)

Културата е, как да кажа, нещо фино и народът трябва да върви към нея планомерно.
Важен фундамент за културния кипеж е нашето решение, което утвърди, че българинът вече се сношава със законно придобит партньор, единствено по начин естетичен и практичен.

Като втора фаза в културната програма се наложи ежеседмичната хигиенна баня - повсеместно усвоена в зоните с вода.

Засега, другари, не напълно овладян остана само третия, най-висш етап от духовния ни скок.
Телевизията - тази чудна и прекрасна панорама от подходящи за народа материали напълно завладя сърцата и мислите наши. Но трябва с дух критичен да отметнем, че не сме покрили
изцяло страната с "Втора програма".

А, по въпроса за разни там интелигенти, които
пълнят нашата култура с купешки ала-бали,
имаме си вече точни съображения как да водим борбата с тези наши доморасли, духовни радикали.

 Малка весела страна
-------------------
 (автор Георги Маринов)

Когато стане сутрин рано
и потъне в ежедневните си страсти
на човек му става твърде ясно,
как ония вносни журналисти
са нарекли неговия край:
"Малка весела страна, де е всичко забранено,
а туй пък що е разрешено, си е задължително!".



Всички текстове са публикавани със съгласието и съдействието на Георги Маринов, Пенчо Попов, Нели Воева.

e-mail за допълнителна информация



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wozzeck
Категория: Музика
Прочетен: 58579
Постинги: 5
Коментари: 1
Гласове: 51
Архив