Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.07.2011 16:58 - Погубен ум - БЪЛГАРСКО 2
Автор: germantiger Категория: Лични дневници   
Прочетен: 8408 Коментари: 11 Гласове:
45

Последна промяна: 22.07.2012 07:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ЕДНО ПОГУБЕНО МОМЧЕ...

ВСЪЩНОСТ МЛАД БЪЛГАРСКИ МЪЖ !

 ЕДИН ФИЛОСОФ, ЗА КОЙТО ТРУДНО "ГОВОРЯ"...

image

МИХАИЛ МЪНЗОВ

..........

ОТ МЕН

 "Говоря"- пиша с мъка не заради някаква тъга в душата, лично аз не съм познавал Мишо (както го наричат тези, у които има спомени за него), съжалявам за разликата, ПРОПАСТТА между "нас" - днешните хора (понякога нечовеци) и него, изкушавам се да напиша Човека!

ПРОПАСТ, РАЗРИВ, ДА НЕ КАЖА СРАМ:
 ДНЕС ние най-често сме арогантни, откровено груби, крещящи просташки, "биещи тъпана", с липса на време за смисъла и стойността, които изискват и искат замисляне (наричаме себе си забързани, динамични), но всъщност сме "текущи" или "изтичащи". Нямаме спирка за съзерцание, нямаме минути спокойствие... за сметка на това динамично се псуваме в блога, с темпо брутално демонстрираме себе си с постинги на парче като разбита мозайка.

"ВЧЕРА" Михаил Мънзов е мислил и писал така:
 бавно, замислено, достойно, дори бих казал доблестно, имал е първо желанието, после волята, намерил е времето, за да чете, за да се спре, за да иска да гради фундамент. Да "рисува" завършена цяла картина, не просто щрих или ескиз, апропо и това е направил, а картината не е сътворил, защото вече го няма. Днес, на тази дата, се навършват 12 години от смъртта му.

 Аз съм от хората ДНЕС, затова трудно пиша за хората от ВЧЕРА, а бих искал по-лесно да мога. Още хора (от вчера), написали своето за Михаил Мънзов, нека те "продължат"

image

IN MEMORIAM

Пет години без моя прекрасен приятел и съмишленик във всичко
Михаил Мънзов

 Михаил е едно чудо, една поетична вселена, личност с необикновена сила на излъчване, споделящ с околните благодатта, която носи в себе си.

 
     За кой ли път се връщам мислено към разговорите ми с Мишо още като ученик, студент и по-късно като изключително ерудиран младеж, та чак до трагичната му гибел.

 Неговите всестранни интереси, възможности и способности по проблемите на богословието, философията, културологията и перманентните изменения в социалната структура на жизнения процес не бяха само плод на дълбока и безрезервна начетеност, наречена конвенционална обща култура, а една изконно душевностно-духовна потребност, залегнала дълбоко и обоснована в безусловността на неговата същност.

       Михаил вървеше нагоре по слънчевите пътеки на мисълта и божествените промисли и както някога Бетховен е бил един от големите духове на времето в музиката, така и Михаил е един от големите мислители и духовен феномен на своето съвремие. Но той нямаше време да покаже това, което знае и това, което може.

 И сега, когато него го няма, присъствието на Мишо е повече от безгранично и безусловно за големите истини в света на духовното. "Самият живот – както казва Михаил – произхожда и се ражда от и в любовта и тази любов дарява на човека бляна на блаженството, защото любовта не е само принцип на живот, тя е неизменно себеутвърждаване на битието..."

Дълбок поклон пред мъдреца Михаил.

Трифон Силяновски

 

Предисловие 

Духът на човека е търсещ и неспокоен. Колкото по-дълбоко прониква в истината, толкова по-неудовлетворен се чувства. По този път на лично усъвършенстване и придобиване на знания са вървели стотици боготърсители и светлоносци; към тях можем да причислим и Михаил Мънзов, преселил се във вечността.

Спомням си благородното лице и лъчезарните очи на студента по богословие Михаил. По време на беседа с него човек изпитва спокойствие и приятно чувство за взаимност и духовна хармония. В същото време този млад човек чертаеше динамично планове за работа. Интересите му към философията и систематическото богословие се формираха през първите години на неговото следване, когато се ориентираше в актуалните проблеми на богословската материя. Тогава го открих и се опитах да му вдъхна оптимизъм в работата му, да очертая по-далечен и по-ясен хоризонт, към който да се стреми умът му.

Михаил беше умен младеж, който съзнаваше своята мисия в този свят и характера на ситуацията, в която живееше и учеше. Изпреварването на времето, с което се надбягваше, го разграничаваше от връстниците му. Той формираше определен светоглед и търсеше уверено своето поприще. Интелигентността и способностите на Мишо бяха оценени и той беше поканен за докторант в Богословския факултет.

Двете изследвания на Михаил Мънзов, „Въведение в трансцендентната философия” и „Мистичните корени на руската религиозна философия”, са плод на активното му богословско философско търсене. Той познаваше немската философия и руската богословско-философска мисъл, удивляваше се от постиженията на великите творци на школи и концепции, черпеше идеи от там.

Като проникваше в учението на И. Кант, на прот. С. Булгаков и Я. Бьоме, посредством Н. Бердяев, С. Фарнк и Н. Кузански, с помощта на Вл. Соловьов, свещ. Павел Флоренски и Е. Трубецкой, той желаеше да познае себе си и да се приближи до Бога.

Мишо можеше да съчетава богословските си знания с философските си интереси, да опложда своята вяра посредством разума си и да се обогатява. Най-беглото вникване в неговите книги свидетелства за успешно придвижване по спиралата на духовния път чрез философия и богословие.

В двете книги са вложени много идеи, преосмислени са класически възгледи, съставени са изводи. Всяка глава на тези книги може да прерастне в ново сериозно академично изследване.

Михаил Мънзов отмина млад от този свят. Но вярвам, огънят в сърцето му и изреченото в тази книга са го приближили много до истината, която търсеше и до мъдростта, към която се стремеше – до Бога.

 

Проф. д-р Димитър Киров


image

 IN MEMORIAM

 БИОГРАФИЧНО ЕСЕ

 ОТ МАЙКАТА - ЛЮБА МЪНЗОВА
 

    Михаил е като пламък,
необходим на небесния Отец,

за да не угасва никога

светлината в човешкия дух.


      Той живееше с ценностите на Халдея и Египет, с историческите традиции на древните българи, с пожеланието за божествените стойности и християнските добродетели. „Дори и смъртта ще я победя с любовта си към божествената музика на Бах, Моцарт, Брамс... Дори и в отвъдното, слушайки „Реквиема” на Моцарт, аз ще бъда жив между живите.”

Роден в София на 13 юни 1970 година, Михаил произхожда от стар възрожденски род, носител на истинските български традиции и култура. Изключителен ерудит, стойностна личност без аналог, с изумителна виталност и феноменална памет, за когото не бяха проблем граничните ситуации в света на истинското познание. Силно впечатлителен, с богато въображение, той притежаваше силата и волята да твори „отвъд себе си”, без да губи нищо от самия себе си. Собственото му чувство за морал и „свобода на волята” му даваше възможността да вникне в бъдещето, макар и в неотменна конфронтация със съвременните обществени порядки. Той не се примиряваше с духовната деградация на съвремието и се открояваше със своята одухотвореност, даровитост и всеотдайност към ближния, с уважение и почит към възрастния човек. Спонтанен, непосредствен, изгарящ от енергия, забързан житейски, Михаил беше „едно чудо”, „едно слънце”, греещо за всеки, нуждаещ се от неговата помощ и съвет. Той носеше в себе си един светоглед, който нямаше нищо общо с нашата действителност. Това обяснява неговия интерес към приказката като литературен жанр. За него тя беше „...идеалният свят, в който човек иска да живее и където доброто винаги побеждава злото, достигайки до идеалното (до съвършеното) човешко съществуване”.

Възпитан от любвеобвилни родители в трудолюбие, морал и себеботдаване, в любов към изконните културни стойности, особено в изкуството и класическата музика, той още от дете имаше възможност да се докосне до истинските представители на голямото познание у нас, а по-късно и в чужбина. Силно влияние за развитието на неговия духовен потенциал и философска същност имат неговите родители, а по-късно и Трифон Силяновски – изтъкнат композитор, пианист и философ.

Михаил беше първият слушател и критик на музикалните репетиции и концерти на своята майка и растеше в атмосфера на духовна виталност, в един свой затворен микросвят, създаден от самия него, който не се вместваше в школските рамки на училищното обучение. Отличаваше се от другите деца със своята сериозност и задълбоченост, особено с оригиналните си философски разсъждания за смисъла на живота и смъртта, значително изпреварвайки конвенционалното детско мислене. На 11 години вече четеше Конфуций и Лао-Дзъ, занимаваше се основно с древната култура, история и философия.

В гимназията той също не намери своето място в контекста на окръжаващата среда на обществените и училищните условности и норми. Възмущаваше се от съвременната псевдокултура, от „стерилизирания” начин на живот и морал, а в същото време с бясна скорост, „изтезавайки” самия себе си, се хвърляше и изучаваше със съдбоносна страст философията, етиката и културата през вековете. На 13 години той беше основно запознат с „Критиката на чистия разум” на Кант и Хегеловата „Феноменология на духа”.

Вече като студент в Богословския факултет, а по-късно и по културология в СУ „Св. Климент Охридски” (и двете висши образования завършва с отличие), се занимаваше още по-задълбочено с духовните принципи в културата и науката, като насочваше и разширяваше своите познания към физиката, висшата математика, дескриптивната геометрия, пространствената архитектура, световната литература и история.

Михаил владееше перфектно немски и руски, четимо френски, служеше си със старогръцки, еврейски (иврит) и старобългарски, изучаваше задълбочено древните езици – хетската клинообразна писменост и език, минойски език и култура, Еблаитска граматика и писменост в областта Месопотамия, келтски, арамейски, тибетски, египетските йероглифи и руническия алфавит, и имаше изключително интересна и научнообоснована теория за произхода на древните българи и техния език.

За него историята не беше само една фактологична дисциплина, а беше свързана преди всичко с ритъма на духовните процеси в света. Той сякаш бе част от онзи древен, уникален свят, с който общуваше с поглед, обърнат към бъдещето, закодирано във феноменалната му памет. Според него, да се завърнеш към изконно българските древни традиции и християнски добродетели, значи да се завърнеш към най-стойностните и съдбоносни идеали на своя народ.

През 1996 г. той защити дипломната си работа на тема: „Главните богословски добродетели – същност и взаимодействие. Философското разбиране за вярата и нейните богословски измерения. Развитието на християнската надежда и същностната проява на християнската любов към Бога, към ближния, към себе си и любовта като върховна и универсална любов.” През 1997 година завърши и второто си висше образование по специалността културология. Въпреки многото покани Михаил отказа да учи и работи в чужбина, жестоката съдба му попречи да направи своя избор за едно от двете асистентски места в наши висши учебни заведения, които му бяха предложени.

През 1999 година бе поканен да се зачисли на свободна докторантура в Института за философски изследвания. За един изключително кратък срок той разработи дисертационния си проект „Теоцентричност на руската религиозна философия”, като едновременно с това започна подготовката на монографичен труд, посветен на мистичните традиции и развитието из от руските мислители.

През април същата година Михаил замина за Германия – в Кьолн и Тюбинген. Поканен бе да изнесе пред Немското Философско общество в Щутгарт лекции по темата за „Божественото Нищо”. Наречен беше от немците „Новият Кант на ХХІ век” и получи предложения за работа в немски учебни заведения.

„Михаил не търсеше във философията, в изкуството и изобщо във всичко, към което се стремеше, рационалната доказателственост, а се насочваше и вървеше направо към една съкровена сакралност с чистота, достигаща до жертвоготовност” (Тр. Силяновски). За негоедно от най-стойностните духовни движения в света е християнството и то като форма на морал и зачитане на религиозните ценности. Тези негови възгледи бяха оформени в резултат на задълбочено изучаване на световните религии: будизма, исляма, юдаизма, ведантизма, езотеричните култове и религии. Оттук и темата за сакраменталното като част от изкуството и философията. Той разглеждаше смъртта като модификация на живота, като „трансцендентна енергия”, като акт на „мъжеството да бъдеш”.

Темата за самотата на твореца той разбираше като „...екзистенциална даденост за твореца и мислителя, защото творецът е силен тогава, когато проумее сам за себе си самотата и то не само като необходимост да твори, но и като начин на самосъхранение”. Мислителят твори в самота и то когато се отрича от своето съвремие и остава „сам по себе си сам”, като по този начин достига до гениалните прозрения и открития, отличавайки самия себе си от конвенционалния учен и прагматик. Геният живее в настоящето, в което фактически „не е”. Така творецът се стреми да предаде Божието съвършенство и Божията необятност, още повече, че по своята същност всяко изкуство е sacrum и води към тайнството и мистерията, към небето и бога.

Той дълбоко осмисляше сакралните стойности в живота, занимаваше се същностно със сакралните традиции и духовните ценности през вековете и с тяхното разгръщане и развитие в изкуството и философията, със смисъла на живота „в крайните неща от безкрайността” или в самата безкрайност. За него Кант и Бах – единият във философията, а другият в музиката, са постулатното начало и краят на всичко. Чрез своята музика Бах разговаря с Бога. Другото е частен случай, модификация. По същия начин Кантовият трансцендентален човек е съпричастен на божествената същност като морално същество и като свободна воля.

Колкото и да ни се струва невероятно, Михаил компенсираше духовните си занимания с физически труд и с работа в областта на вътрешната архитектура. Всичко, до което се докосваше, просто ставаше от само себе си. Така той работеше до среднощ. На сутринта беше пак на пишещата машина с музиката на Бах и Брамс. Притежаваше перфектна музикална памет и прекрасен глас. Пееше солата от симфониите и кантатите, дирижираше от време на време с дясната ръка и със светкавична скорсто преминаваше отново към своите философски трактати и то винаги с вечната си  очарователна усмивка. Захласнат, замечтан, той с часове слушаше уникалните изпълнения на световните композитори, диригенти, изпълнители, както и любимия си „Реквием” на Моцарт.

Михаил не се ръководеше от конвенционалните норми в живота, както и от прагматично утилитарните „ценностни” ситуации в съвременното общество. За него светът съществуваше в утвърденото му личностно „Аз” и в преосмисляните от него духовни стойности от древността до съвременността. Мислител с подчертано онтологично мислене, той изгради своя философия за битието и небитието, в която тленното и духовното се аспектираха към философската концепция за Нищото. Занимавайки се с проблематиката на „Божественото Нищо”, той беше застъпил всички фундаментално свързани с мистиката философско-теологични учения – за парадоксалната и есхатологична етика, философията на троичността, за непостижимото и светинята. Той беше задълбочил своя анализ в темата за София. В неговите изследвания „Божественото Нищо” се разкрива като единство на пра-основата, като същност, която ни дава всички изначални и основополагащи безднени изблици на духовността. Той вижда в „Нищото” креативното и сътворение на вещита, пробив в битието.

Мистик по дух, съзерцателен и вглъбен, обожаващ природата и човешката красота, той беше същевременно реалист. През целия си кратък живот се стремеше да се докосне до философската същност на Изтока, „до Познание на Безусловното Не-битие” на Лао-Дзъ. Без да забравя, че колкото „...по-далече отиваш, толкова по-малко знаеш”. Своите идеи той развиваше върху основата на стойностите, създадени в ученията на Св. Августин Блажени, Екхарт, Бьоме, Кант, Киркегор, Тилих, Хайдегер, Ясперс, Бердяев... Той работеше задълбочено върху историята на различните духовни жанрове.

Михаил живееше в трескава надпревара с времето, в търсене и откриване на вечните духовни стойности. Може би по съдба е дадено така, човек да не „познае” това, което той може да даде на света.

С копнежа по непостижимо вечното и святото в един свят, насочен към небесните върхове и пространства, в търсене и намиране на вечните духовни стойности, Михаил живееше и остана да живее между времената, надраствайки далеч своето съвремие.

На некролога на Михаил една майка написа:

 „Там горе ще го посрещнат с песен.

И Бог иска да има красиви цветя,

 не само прецъфтели.

 Там ще бъде ангел сред ангелите.”

 За него като че ли най-вече важи посланието на Херман Хесе:  „Всяко раждане означава откъсване от всемира, означава отделяне, разединяване от Бога, мъчително ново създаване. Връщане към всемира, прекратяване и съхраняване на болезнената индивидуализация, стигане до Бога означава да разширим душата си толкова, че тя отново да може да обгърне вселената... Пътят към бога не води назад, а напред...”

 

 image
 

Дати от живота на
Михаил Михайлов Мънзов (1970-1999)

Роден на 13 юни 1970 г. в София.

София, 1984 г. – Завършил основното си образование : 41 училище "Патриарх Евтимий",

София, 1988 г. – Завършва средното си образование: Техникум по търговия 

05.01.1989 г.до 28.09.1990 г. Изпратен на редовна военна служба в Строителни войски

09.03.1991 г. – Записан като студент в Богословския факултет към СУ "Св.Климент Охридски"

03.02.1996 г. – Завършва с отличен успех 

1996 г. – Завършва второ висше образование също с отличен успех

1997 г. – поканен за член на "Феноменологично ателие" – София.

1999 г. заминава за Германия: Кьолн и Тюбинген. В Щутгарт изнася пред Немското Философско общество лекции по темата за "Божественото Нищо". Наречен от германците "Новият Кант на XXI век" и поканен на работа в Германия.

Владее перфектно немски и руски, ползва френски и английски, старобългарски, старогръцки, латински, иврит и др. древни езици. Превежда философска и богословска литература от немски, руски и други езици.

През последните години от живота си той работи в областта на богословието, философията, културологията, древните езици, историята, математиката и  др. През 1999 г. написва дисертация  на тема: "Геоцентричният характер на руската религиозна философия". Същата година завършва монографията "Мистичните корени на руската религиозна философия", както и "Въведение в трансненденталната философия" като част от големия му философски проект: "Фундаменталните проблеми на философията. Възможна програма относно една дълбока история на философията".

18 юли 1999 г. – Загива при трагични обстоятелства


 
18 юли 1999 г., Михаил Мънзов отива на Витоша без своята приятелска група, но с внукa на един от осъществилите  Атентата в „Св.Неделя”. Прибирайки се другия, не е съобщил в полицията за нещастен случай нито се е обадил на Люба. Когато се обажда Люба, за да търси Мишо, съпругата на въпросния й отговорила, че той спи и не може в момента да се обади. Правейки връзка между това, че придружилият го този път само един негов познат (може би, не между другото – политически опонент) не е уведомил за станало произшествие нито спасителната служба, нито полицията, нито очакващата майка; противоречивите му показания по-късно като единствен свидетел; двудневният отказ на спасителите да посетят мястото, за което майката отчаяно настоява и на което в крайна сметка той бива намерен на третия ден два часа след като е починал (според медицинската експертиза); сравнително бързо приключилото следствие и редица други подробности, дава основание на негови близки и приятели да поставят в кавички крайното становище на следствието, финализирайки го като „нещастен” случай...

По повод 40 дни от смъртта му чета написаното от неговата планинарска група: „Той беше безграничен устрем, интелект, непокорство и доброта. Сиянието на душата му ще продължава да ни тегли към непокорените върхове…”


СЛЕДВА ОТ НАДЕЖДА БРАКАЛОВА, КОЯТО ВСЪЩНОСТ СЪБРА И НАБРА ТЕКСТОВЕТЕ ВЪОБЩЕ В ПОСТИНГА!

Избрах приложения вариант на любимия на Мишо Реквием на Моцарт, защото е с превод на английски. Освен това с изключение на Lacrimosa е в изпълнение на Лайпцигския радиохор и Дрезденската филхармония под диригентството на Петер Шрайер.

ЗА КЛИПОВЕТЕ ОТ YT
Първи вариант с акцент към възмездието –
Dies irae (Денят на гнева)
Втори вариант с акцент към скръбта – Lacrimosa (от ит. lacrima – сълза), в случая на майката

Мишо, точно със стремежа и посвещението му „да ни покаже една по-висша реалност, целяща да освободи човечеството от оковите на материалния свят и предоставяща ни свят отвъд нашия незначителен, егоистичен човешки живот.” Негова мечта бе да създаде учебен център, обединяващ в обучението най-вече, но не само, културата и духовността.

ПОСТИНГЪТ ЩЕ ИМА ПРОДЪЛЖЕНИЕ В НЯКОЛКО ТАКИВА, ВЕЧЕ С ТЕКСТОВЕ ОТ САМИЯ МИХАИЛ МЪНЗОВ! 

 

 








Гласувай:
45
0



1. nbrakalova - Мишо бе жизнен, слънчев, изграден ...
18.07.2011 19:53
Мишо бе жизнен, слънчев, изграден не без личностно решение и избор устойчив характер. Човек, неповлиян от агресивно налаганите стереотипи от близкото минало и манталитета на времето, в което живя. Изградил се и избрал да се посвети на съвремието си, мислещ, работещ, отдаден в посока на бъдещето и в национално, и надобщностно ниво, за да изгради мост между вечните стойности и забързалия се съвременен човек. Днес повече от всякога духовността се обезценява, правейки се опит да се замени с интелектуалност, но именно духовността одухотворява интелекта. Личности като Михаил Мънзов са част от богатството не само на българския национален дух; един от примерите, които на пръв поглед не са на мода, но това не пречи да ги има.

Благодаря на german_tiger, че не само е впечатлен, но и така проникновено и искрено представя отношението си към този обаятелен и въздействащ българин.
цитирай
2. dolsineq - Починал само на 29 г при трагични ...
18.07.2011 19:57
Починал само на 29 г при трагични обстоятелства... Много е тъжно, това което си писал, Тигре. Един умен и млад мъж завинаги си е заминал. Поклон пред паметта му!
Пак ще се върна да прочета целият постинг.
цитирай
3. ketcakuatl - ХВАЛА
18.07.2011 21:10
Не напразно използвам сръбска дума, защото, според мен те са по-горди от нас.
Който търси и намира и признава благородството у друг - е сам благородник, поне по душа (но така са израствали и истинските благородници по кръв). Благороден постинг - само това ще кажа.
цитирай
4. allvin - Истински титан !!!
18.07.2011 21:12
Дълбоко съм впечтлен от личността и постиженията на Михаил Мънзов! Истински ,,самолетоносач" сред мнозина ,,лодки-еднодневки"! Човек от ранга на народните будители! Поклон пред паметта му.
цитирай
5. chara - Впечатлена съм!
19.07.2011 00:41
Дъщеря ми учи в 41 ОУ Патриарх Евтимий, но никой нищо не е споменавал до сега за този философ и богослов там!
Заинтригува ме!
Благодаря!
цитирай
6. syrmaepon - Поклон пред паметта му!
19.07.2011 09:15
Хубаво е по-често да се сещаме за хора като него,защото макар и не от нашия материалистичен свят,те са истинските човеци....
цитирай
7. marystaneva - Тъжно...
19.07.2011 09:37
Не бях чувала за него... Много е тъжно, че е загинал. Млад, духовно богат, интелигентен, светъл... Посредствените хора никога не са харесвали такива като него...
цитирай
8. divna8 - Поклон пред таланта и безсмисле...
19.07.2011 10:34
Поклон пред таланта и безсмислената му смърт...!!! Михаил Мънзов продължава да е ЖИВ, по-жив от всякога - особено сега, когато ти ни запознаваш с него отново...
Завистници има навсякъде, а от мощта на ТИТАНИТЕ в Духовния свят мнозина се страхуват.
Привет, млади приятелю, гордея се с човеци като теб :):):)
цитирай
9. magnoliya - Поклон!
19.07.2011 17:30
Поклон пред паметта на Михаил! Ще остане завинаги в сърцата на близките!
Съжалявам за младостта му и за неосъществените му мечти!
цитирай
10. makont - Бог прибира най-добрите при себе си,
19.07.2011 18:11
нямам какво да кажа, защото буца застава на гърлото ми. Прекрасен млад човек. В нашия лош свят талантите не виреят. Нищо чудно, че е завършил жизненият си път по този начин, тези на които пречим, отнемат животи и не се спират пред нищо. Благодаря, че ме направи съпричастна и светла му памет!
цитирай
11. dmv - А какво точно се е случило, в смисъл. ...
19.07.2011 23:41
А какво точно се е случило,в смисъл...има ли някакви точни версии..?Странно нещо!
И защо два дни никой не е искал да отиде да види?!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: germantiger
Категория: История
Прочетен: 2603260
Постинги: 212
Коментари: 7440
Гласове: 18178
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031