Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.06 12:03 - "Вилхелм Майстер" 3 - ГЬОТЕ - литература
Автор: germantiger Категория: Изкуство   
Прочетен: 1270 Коментари: 6 Гласове:
15

Последна промяна: 08.06 20:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Този постинг е нетипично кратък за мен

Следващия ще е пространен върху 7-а книга от "Вилхелм Майстер" 1-а част

Поредния ми постинг ще се нарича както в книгата - ИЗПОВЕД НА ЕДНА ПРЕКРАСНА ДУША

ДВА ПЪТИ ПРАВЕХ ТОЗИ 3-И ПОСТИНГ И ТОЙ БЕ СВАЛЕН

Мотива от админите на блога при второто изтриване бе актовите фотоси на модели

Затова сега - ЛАУРА ТРААТС ХОЛАНДКА по баща и БГ ГИМНАСТИЧКА от АНСАМБЪЛА "златно момиче"


image


 Преди всичко ще откроя този пасаж, който ще срещнете в текста:

Бихме проявили неправилна отстъпчивост, ако възбуждаме у тълпата чувства, които тя иска да изпита, а не чувства, които трябва да изпита.

- Който дава пари, може да изисква стока по свой вкус.

- До известна степен. Но зрялата публика заслужава да я тачим, а не да се държим с нея като с малки деца, на които гледаме как да измъкнем парите. Давайки на публиката това, което е добро, трябва постепенно да привикваме нейния интерес и вкус към доброто и тя с двойно удоволствие ще ни даде парите си, защото нито разумът, нито дори благоразумието ще я упрекнат за този разход. Публиката може да ласкаеш като любимо дете, да я ласкаеш, за да я поправиш, за да я просветиш... 


... а сега хронологично текста ...


Той обичаше да повтаря: „Човек е толкова склонен да се занимава с най-обикновени неща, чувствата и сетивата толкова лесно се притъпяват за прекрасното и съвършеното, че трябва по всякакъв начин да се съхранява възприемчивостта за тях. Никой не може напълно да мине без такова наслаждение и само липсата на навик да се наслаждават на нещо наистина добро кара хората да намират удоволствие в глупавото и безвкусното, стига да е ново. Човек би трябвало – казваше той – всеки ден да послуша поне една песничка, да прочете някое хубаво стихотворение, да погледа някоя сполучлива картина и ако е възможно, да каже две-три умни приказки.”

 

... веднъж донесоха на Вилхелм писмо, запечатано с черен восък. Вернеровият печат предвещаваше печално известие и Вилхелм бе потресен, когато от няколкото реда разбра за смъртта на баща си. Той бил починал след внезапна, кратка болест, като оставил домашните си дела в пълен ред.

Неочакваната вест порази Вилхелм до дън душа. Той дълбоко осъзна с каква хладна немара се отнасяме често към приятели и роднини, докато те заедно с нас се радват на земното битие, и се разкайваме за своя пропуск едва когато, поне за този път, настъпва краят на прекрасната връзка.

 

Няма по-опасно положение от това, когато външни обстоятелства внасят коренни промени в състоянието на човека, без мислите и чувствата му да са били подготвени за тях. (вярно, но всички сме подлагани на това)

 

Вилхелм се почувства свободен в едно време, когато още не бе успял да постигне съзвучие в душата си. Помислите му бяха благородни, желите – най-чисти, а в намеренията му, изглежда, нямаше нищо осъдително. Всичко това той можеше да изтъкне пред себе си с известна увереност; обаче неведнъж бе имал случай да забележи, че му лиспва опит, затова прекомерно ценеше опита на другите и заключенията, които те безусловно извличаха оттам, а по този начин се озоваваше във все по-голяма безпътица. Това, което не му достигаше, той се надяваше най-вече да придобие, като събираше и натрупваше всичко забележително, което срещаше в книги и в разговори. Ето защо записваше чужди и свои мнения и мисли и дори цели разговори, които му се струваха интересни, и по този начин за жалост съхраняваше лъжата наравно с истината, прекалено дълго се привързваше към нечие съждение, може да се каже, дори към някоя сентенция, като забравяше да мисли и действа самостоятелно, следвайкли като пътеводни звезди светлините на чужди идеи.

 

Вилхелм се намираше още в щастливата възраст, когато не допускаме, че у любимото момиче, у високо уважавания писател може да се крие и най-малък недостатък. Възприемаме ги толкова цялостно, токлкова завършено и непооколебимо, че и у тях предполагаме такава съвършена хармония.. А Зерло излъчваше охотно и почти премного; неговитя остър ум обикновено виждаше в произведението на изкуството едно само повече или по-малко несъвършено цяло. (прекрасна възраст с юношески ентусиазъм и младежки максимализъм-наивизъм, но би било добре в зряла възраст да се „изроди” в маниакална професионална взискателност – ще е кофти за хората около него, но е ще е добре за делото)


ЛАУРА ТРААТС в розово вдясно


image
 

- Вижте какво ще ви кажа – подхвана той с престорена скромност и дяволите сериозност. – Ергени като нашего брата, които прекарват нощите си най-често в самота, изпитват страх не по-малко от другите хора и в мрачината копнеят за общество, особено в странноприемнижи и на чужди места – но ето че биваме утешени, ако някое добросърдечно момиченце ни пожали и дойде да ни прави компания. Лежиш си нощя в постелята, нещо прошумолява, ти изтръпваш, вратата се отваря, разпознаваш някакво мило, шепнещо гласче, тихите крачки се прокрадват към тебе, завесите шушнат, трак-трак! – пантофките падат, хоп! – някой се шмугва при тебе и ти не си вече сам. Ах, този мил, с нищо несравним звук, когато пантофките падат на пода! Колкото по-миниатюрни са те, толкова по-нежен е звукът. Каквото и да ми разправят за песента на славея, за ромона на поточето, за шепота на вятъра и за всичко, което някога е звучало на флейта или на орган, аз държа на моето „трак-трак”! „Трак-трак” е най-чудесната тема за рондо, което искаш да слушаш все отново и отново.

 

... общуването с Вилхелм му се бе отразило благоприятно. Той почна повече да говори за изкуство, защото в края на краищата, все пак беше немец, а тази нация обича да си дава отчет за това, което върши.

 

В романа както и в драмата ние виждаме природата и действията на човека. Разликата между тези два литературни вида се състои не само във външната форма, не в това, че в драмата персонажите говорят сами, а в романа обикновено разказват за тях. За жалост много драми са чисто и просто романи в диалози и напълно възможно би било да се напише драма и във формата на писма.

В романа трябва предимно да се представят разсъждения и събития, в драмата – характери и постъпки. Необходимо е романът да се разгъва бавно и мислите на главния герой да задържат по какъвто и да е начин устрема на цялото към развитие. Драмата трябва да бърза, а характерът на главния герой да се стреми към края...

 

Бихме проявили неправилна отстъпчивост, ако възбуждаме у тълпата чувства, които тя иска да изпита, а не чувства, които трябва да изпита.

- Който дава пари, може да изисква стока по свой вкус.

- До известна степен. Но зрялата публика заслужава да я тачим, а не да се държим с нея като с малки деца, на които гледаме как да измъкнем парите. Давайки на публиката това, което е добро, трябва постепенно да привикваме нейния интерес и вкус към доброто и тя с двойно удоволствие ще ни даде парите си, защото нито разумът, нито дори благоразумието ще я упрекнат за този разход. Публиката може да ласкаеш като любимо дете, да я ласкаеш, за да я поправиш, за да я просветиш... (пълен контраст с либераството днес)

 

Косите й се развяваха о когато отмяташе глава назад, а цялото й тяло се огъваше във въздуха, тя приличаше на някаква менада, чийто буйни и почти невъзможни пози често ни удивляват при антични паметници.

 

В този миг някой се вкопчи в лявата му ръка и той усети много остра болка. Миньон го бе издебнала, хванала го бе и му бе ухапала ръката. Като се спусна край него по перилата, тя изчезна. (вероятно всички имаме и помним такива мигове, когато са ни осмуквали пръста или ние нечий ухапали, някои от младите момичета отривисто търсят и правят това)

 

Тъкмо в този миг влезе Миньон и му донесе закуската. Вилхелм се удиви от вида на девойката, нещо повече – може да се каже, че той дори се уплаши. Тя сякаш бе порасла за една нощ – пристъпи към него с величаво, благородно достойнство и така сериозно го погледна право в очите, че той не можа да издържи взора й. Тя дори не се докосна до него, макар че обикновено стисваше ръката му или го целуваше в устата, по бузата, по рамото; сега, щом подреди неговите работи, мълком си излезе.

 

Вилхелм не мислеше за дрехите и другите си вещи, които сигурно бяха пропаднали; той издън душа усещаше колко са му скъпи тези две човешки същества, избягнали една толкова голяма опастност. С ново, непознато чувство той притискаше малкия до сърцето си, искаше да прегърне и Миньон с радостна нежност, ала тя кротко се отклони, взе ръката му и я задържа в своята.

- Майстер! – рече тя (до тази вечер тя никога не бе го наричала така; отначало му казвше господарю, а после татко). – Майстер! Ние избягнахме голяма опастност, твоя Феликс бе на косъм от смъртта.

 

- Покажете ми това момиче! – викаше той. – Тя е моя, тя е моята Мариане! Тази, за която съм копнял през всичките дни на моя живот, тази, която за мен е все още повече от всички други жени на света! Поне влезте при нея, кажете й, че аз съм тук, че тук е човекът, който е свързал с нея своята първа любов и цялото щастие на своята младост. Той иска да се оправдае, задето тъй неприветливо я бе изоставил, той иска да измоли от нея прошка и сам да й прости всичко, в което се е провинила пред него; той дори няма да се домогва до нея, стига само да я види още веднъж, стига само да види, че е жива и щастлива!

 

Хората много лесно могат да бъдат заблудени от нелепи и неумели изяви; но ако им се представи разумното и достойното в увлекателна форма, те непременно ще го възприемат.(дано да е все още така)

 

Единодушно взеха решение в свободните часове, с каквито за жалост актьорът разполага в излишък, съвместно да прочитат най-прославените пиеси на двата театъра, като си отбелязват най-доброто и достойното за подражание. (един смислен котакт между двама души извън битийното)

 

Във времето на нашата близост моят приятел ми пишеше на немски, и на какъв сърдечен, правдив, пълнокръвен немски език! А когато си науми да се отърве от мене, той започна да пише на френски, към който по-рано бе прибягвал само рядко и на шега. Аз почувствувах, разбрах какво значи това. Всичко,  което не би изказал на родния си език, без да се изчерви, съвестта му позволяваше спокойно да напише на френски. Много подходящ език за премълчаване, недомлъвки и лъжи; коварен език! Слава на Бога, в нашия немски език не намирам дума, която да изрази в целия му обхват френското perfide! Нашето клето „неверен” е невинно дете в сравнение с него. Perfide – това е „неверен” с приятно удоволствие, с предизвикателна самоувереност, със скрито злорадство. О, можем да завиждаме на тази нация за развитието, което позволява да се изразят с една само дума толкова много фини отсенки! Френският език с право е светският език, той заслужава да стане универсален, за да могат всички на воля да се мамят и лъжат взаимно. Неговите френски писма все още бяха приятни за четене. С малко въображение те звучаха  нежно и дори страстно; но при по-внимателно вглеждане това бяха фрази, трижди проклети фрази! Той ми поквари всяка радост от френския език, от френската литература, дори от прекрасните, безценни чувства на благородни души, изразени на това наречие; изтръпвам, когато чуя каквато и да е френска дума!

 

... Филине, която при сравнение с тях печелеше нова привлекателност, защото сякаш се хранеше само с въздух, адеше съвсем малко и с най-голяма грация облизваше само пяната от чашата с шампанско.

 

Мелина доста грубо взе на подбив педантичните идеали на Вилхелм, неговите претенции да води публиката, вмето да се води по нея; после дамата единодушно се съгласиха, че важно е само да печелят пари, да богатеят или да живеят весело, и почти не скриха, че единствено мечтаят да се избавят от хората, които пречат на плана им. (това е света днес – със сарказъм посреща и унижава всеки идеал, а още от Рим до Алеко ид нес парица е царица)

 

ЛАУРА ТРААТС в дясно

image


И видео по сериала ПОЛДАРК, скоро 4-и сезон

 






Гласувай:
16
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - ...
08.06 13:26
В постингите ми използвам изображения, които НЯМАТ ПОЧТИ НИЩО ОБЩО с текстовете.

Това се е превърнало в "мой почерк", който аз следвам съзнателно.

С пълно право мога да бъда поправен, че мога да ползвам картини от еди-кой си век или примерно симфонии от епоха съпответстваща на текстовете - така е!

Но аз съм "дете и жертва" на своето време и предпочитам категорично по-ефектни, по-изразителни, по-сексуални фотоси, като сексуални поставям на последно място - това не е водещото при моя избор, макар често да изглежда така.

Изображенията, които ползвам намирам за КРАСИВИ и те са такива.

Предпочитам блясъка и красотата на днешния ден, вместо мекотата и "бавността от "вчера" - въпрос на предпочитания.

Несъмнено микса между текст от миналото и снимки от насточщето може да е проява на лош вкус, но за мен микса на вчера и днес е лекота и без ангажимент.
цитирай
2. ard - Литературните ти постинги са забележителни
08.06 14:11
Ако цитирам една мисъл от Гьоте:
"Всеки ден трябва да послушаш поне една песен, да погледнеш хубава картина и да прочетеш поне едно мъдро изречение."

В този смисъл благодаря за споделянето на тази част от "ВилхелмМайстер", така за 10 минути си облагородих и "повдигнах" деня.

Ако хората четяха повече качествена литература и се замисляха над прочетеното, то предполагам, че биха се получили и добри дискусии. Но все пак блог.бг не е литературен клуб :)

Преди време бях прочела, че:
"Академичното издание на Гьотевите произведения, осъществено по поръчка на великата херцогиня Софи фон Заксен в периода 1887-1920 г., се състои от 143 тома."

Замислих се, кой издател в днешно време кой би се наел да издаде 143 тома на Гьоте?

За снимките - Лаура е особена в лице, ако си гледал художествена гимнастика скоро, ( в Гуадалахара, Испания имаше европейско), като излиза БГ отбора, първо камерите се насочват към нея :)
цитирай
3. germantiger - ...
08.06 14:18
Блг за смисления и съответстващ на постинга коментар, ард !!

Ти знаеш отговора на реторичния въпрос от теб - никой издател, защото няам да реализира печалба.

Думите за облагородяването ми бяха много приятни, един вид като смао преносител или представящ Гьоте в постинги - заслугата както знаем е само на автора.
цитирай
4. germantiger - +
08.06 14:20
ОТ ТЕБ

Ако хората четяха повече качествена литература и се замисляха над прочетеното, то предполагам, че биха се получили и добри дискусии. Но все пак блог.бг не е литературен клуб :)

ОТ МЕН

Допускам и в литературните клубове ако ги има и където ги има, нивото да е паднало.

От друга страна достъпа да много източници и литература чуждоезикова днес е условие нивото да се вдига, но само сред ИНТЕРЕСУВАЩИТЕ СЕ И ПОЗНАВАЧИТЕ.
цитирай
5. allvin - ,,Жива енциклопедия" :)
10.06 17:41
Мда,Тигре, в някои отношения ти си направо една ,,жива енциклопедия" - толкова много неща знаеш, че човек от така наречената ,,средна(а и ,,висша"!), класа може да научи много неща, които в едно средно образователно училище никога няма да научи, за съжаление! Но ,,творците'' на идващия така наречен ,,Нов Световен Ред" точно такова положение идеално ги устройва - тъпия и невеж човек един ден сам ще поиска въвеждането на такъв нов ред, в който уж ще си живее ,,царски'', а всъщност ще си ,,живурка'' точно като онези от филма ,,Матрицата" - ,,щастливо прасенце" в кочината на ,,Новия Световен Ред", без даже и да подозира, че за всяко прасенце рано или късно идва ,,Коледа" ...
цитирай
6. predatorkapredatorka - уаууу..
11.06 19:38
жълтото е мойта стихия..
страхоотно си ги..наместил, тигре!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: germantiger
Категория: История
Прочетен: 2738551
Постинги: 213
Коментари: 7440
Гласове: 18389
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31