Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05 12:27 - РАУТЕНДЕЛАЙН - Хауптманн - литература
Автор: germantiger Категория: Изкуство   
Прочетен: 538 Коментари: 12 Гласове:
15

Последна промяна: 06.05 13:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
https://bg.wikipedia.org/wiki/Герхарт_Хауптман
Нобелов лауреат за литература 1912 г., предложен за Райхспрезидент - отказва след ПСВ

Превод на пасажи от Die versunkene Glocke/Потъналата камбана по Герхарт Хауптманн

Тази негова творба няма превод доколкото аз знам, както и никога не е бил превеждан на бг въобще


image


Планинска поляна, окръжена от ели, шуми гора. Вляво и в дълбочина, малка хижа, наполовина покрита от сянка на надвиснала тъмна скала. Напред, и в дясно, стар кладенец; на ръба му седи Раутенделайн. Наполовина дете, наполовина девойка, същество с рода на елфите. Тя разчесва своите гъсти огнено-златни коси; маха, опитвайки да прогони досадна пчеличка...

 

РАУТЕНДЕЛАЙН Небесно създание, бягай от мен! Заминавай! Хулле, хулле! Вулле, вулле! Марш, марш! пчелата отлита... Ей, Никелманн! Охе! Охе!... В сърцето наслада, а аз съм светлокоса дриада!

(Заиграва се сама с отражението си) Приветствам Ви, водна дева! Как се наричате? – Как? Раутенделайн? Красавица на всички красавици? Да, ти? – Аз, Раутенделайн... С палците сочи към нежните свои сестрици – малки гърдици... - Не съм ли хубава като Фрея? Като вълна са моите пламтящи коси... Така съм аз красива, нежна, млада... Ейа... Юххейа!

 

ХАЙНРИХ Остани, моля те, остани!... Гледай ме, гледай с проницателните си очи, загадка – поглед! И разбери: в очите ти е сътворен един цял свят и цялата небесна синева... В очите ти издигат се скали и плуват облаци над всичко... Ах, този свят ме мами, вика... Ти остани!

(сякаш бълнува в полусън) Бъди със мен, постой! Не знаеш ти... ти не разбираш... как много си за мен... не ме буди за нищо на света! Аз искам да ти кажа толкоз много... Проговори ми! Гласът ти е като небесен звук и само този глас да слушам искам аз.

Ръката ми безгрешна... е чиста като сняг, все още е... Едва успях да я повдигна аз ранен и със въздушна ласка, докосна се до мен сноп с твоята коса... А ти си свята. Сякаш те познавам отпреди. Аз съм те виждал, но къде? Та аз живях, аз борех се и много дни за тебе мислех без да спра: Да въплътя глас като твоя в моята камбана, в нейния камбанен звън...

Ти –приказка си и като приказка ме целуни!

 

ВИТТИХЕН Хулле, хулле, хулле, къде си ти женичке на леса? Хлебче съм оставила премного! Излез от храстите сега! Има тук с какво да си оближеш пръстите, има и какво да те полакоми... около десет малки горски мъжлета и горски женички, клатушкайки се от краче на краче, забързано излизат от гората и с апетит се нахвърлят на гозбите и ведрото с млекце... След като са се наяли до насита, горските мъжлета и женички се прибират в горичката, клатейки се както са дошли. На небето изплува луната; върху скалата над къщурката се показва Горския Фавн;

 

РАУТЕНДЕЛАЙН Не!

ВИТТИХЕН А защо пък не?

РАУТЕНДЕЛАЙН Те ще го вземат... аз не искам да ми го отнемат.

ВИТТИХЕН Ах дъще, дъще... Бедата е вече сторена... Нека си го вземат. Мястото на мъртвия е при мъртвите... Ти знаеш това, той трябва да умре, защо да го спасяваш. Ще му е по-добре. Виж как живота го терзае, мъчи...

ХАЙНРИХ Слънцето чезне, гасне в очите ми...

Раутенделайн пак се заслушва, отново чува възгласите: „Хайнрих! Хайнрих!” Тогава момиченцето скча, откъсва стрък от някакво цвете и чертае кръг около Хайнрих... Раутенделайн се появява видима за миг, когато литва от една клонка и с демоничен смях изчезва пак.

РАУТЕНДЕЛАЙН Как сиянието аз запалих в миг от златото във моите коси! Аз ще ги развея... ти след тях ме следвай... Огнен дим... ще ги хвърля във лицето... Пламък ще пламти безкрай!

 

РАУТЕНДЕЛАЙН докосва своето ляво оченце – Виж, какво пък е това?

НИКЕЛМАНН Какво да видя искаш?

РАУТЕНДЕЛАЙН Нещо тук във мен.

НИКЕЛМАНН Това какво е? Ела по-близо!

РАУТЕНДЕЛАЙН Там има капчица, такава някак топла. (показва му на палеца сълзица) Това е капка, кръгла, жива, трепти, на светлина блести...

НИКЕЛМАНН Дявол да го вземе, красиво е! Ако ми я дадеш, аз ще я взема, ще я заключа в раковина, творение ще си направя... Като звезда – елмаз е тя. Сега внимателно се влгедай вътре в нея, през този лъчезарен блясък ще видиш щастието на света, но също и страдание. Наричат я сълза.

РАУТЕНДЕЛАЙН Сълза? Аз плача? Да? И тя е моя! Сега аз вече знам.

 

НИКЕЛМАНН Какво е човека? Всякаква гмеж. Според случая живее... Роден в света и сякаш вън от този свят. Той тук е и след миг... къде го?... Той може да е като брат... и враг, чужд, сам като осъден... Той неуверено расте като едва покълнала трева... И гордо своя корен сам потъпква, той убива... Жадува светлина, очаква я с години, но слънцето не опознава в същността. Недей се ти стреми към него, не отивай! Ако се увлечеш с човека, ще дойде време на тъга, ще те пречупи горест, мъка. Ти смеещата се до днес, ще се научиш да ридаеш. Ще срещнеш истинската нощ и следващата нощ ще чакаш да живееш. Със стара книга, скована ще заспиш и нащо слънце, слънцето ще прокълнеш.

 

ХАЙНРИХ Ти трябва да живееш и ще се научиш да живееш сам-сама.

Фрау МАГДА Без те да живея... нямам сили... невъзможно е това.

ХАЙНРИХ Не ме мъчи, опечалена ти си по-нищожна. И недостойна, не забравяй и помни: ти майка си; разбери го, успокой се.

Фрау МАГДА Умолявам те! Не бъди със мен жесток!

ХАЙНРИХ Жестокост ти наричаш истината?...

Аз повече не служа в долините. Техния свят не ме успокоява вече. Стремителната моя кръв и всичко що таи се във душата. В мига, когато бях там на върха, духа ми се стреми към облачни върхари. Да бродя над морето от мъгла, да сътворя създания със силата на планини. И тъй-като не мога да го сторя, аз нямам тази власт, способност... като се изкача, аз пак ще падна. По-хубаво е да умра, наместо сянка да живея и да бъда. Аз трябва да съм млад като преди, да бъда както бях... Аз трябва да усещам здраве, сили и сърце. Желязо в жилите ми, мощ в ръцете. И жар безумна на завоевател. За да създам чудесното, нечувано-прекрасното.

 

ПАСТОР Коварна вещица, магьосница на бесовете. Ще я убият. Гнева на всички сочи нея. Със огън, с факли, със тояги, с камъни в ръцете, върви тълпа нагоре... За всичко обвиняват нея.

 

РАУТЕНДЕЛАЙН Искри пръснете се... огън и дим, живо дихание... Аз съм езическа дъщеря, с теб ветре заедно. Зурре, зурре, пей! (огъня в жаравата се избухва). Ти котел мой, раздвижи се... киши, шуми, вари се, всичкия до капка разкипи се. Зурре, зурре, пей ми!... Свежи майски билки и треви, с утрото откъснати завчас, хвърлям ви в кипяща смес. Слейте се в една мечта! Този който тази смес изпие, силен, жив ще бъде днес. Младостта му ще се върне пак!...

ХАЙНРИХ Това е сън.

РАУТЕНДЕЛАЙН Нима не вярваш?

ХАЙХРИХ Да! Не! Да! Какво говоря? Не, не искам да се будя!... Сън или наяве е това, но съществува тук, сега. Аз чувства, виждам – ти си жива! Във мен или пък вън от мен... О, дух прекрасен! А може би, творение си ти на моето въображение, от моята душа роден, дори така да е, аз те обичам толкоз много. Бъди със мене още! Още!

Разкажи ми какво си ти, откъде си и кой те прати при мен? Аз пред теб съм слаб, жалък, разбит – образ изтъкан от мъка.

РАУТЕНДЕЛАЙН ... Веднъж се случи ей така - Горската баба ме подбра от мъховете и тревите, и с малко мляко тя ме напои. Домът ми са гората, планината, блатото дори. Когато вятъра свисти, реве и вие... аз се смея, летя, ликувам, пея... Аз зла съм и когато се разсърдя – дращя, хапя, причинявам болка, рана – ако ме дразниш, се пази!... Аз по каприз съм ту добра, ту зла, когато си поискам. Днес така, а утре инак. Но тебе те обичам. И тебе няма да издраскам. Ако искаш, ще остана. Но по-добре тръгни със мен, ела във родната ми планина, ще ти покажа карбункели, ще ти открия там елмази, изумруди, аметисти, пред твоя взор ще се разкрият в ями първобитни – истински брилянти.

Каквото промълвиш – ще бъде в миг изпълнено. Аз хитра съм, и своеволна, непослушна, но твоите желания за мен ще са закон.

ХАЙНРИХ Аз съм човек и значи сляп съм в чудесата.

РАУТЕНДЕЛАЙН Скоро ще прогледнеш. За всички дарове небесни ще отворя твоите очи, като целуна нечии очи, те виждат дивното от раз.

ХАЙНРИХ Открий ми този свят.

РАУТЕНДЕЛАЙН Ще бъдеш ли послушен, мирен?... (целува по очите)...

ХАЙНРИХ Аз сляп бях, но сега прозрях. Аз съм изпълнен в светлина. Със сила и предчувствие пристъпвам в твоя свят. Колкото повече от тебе пия, толкова ясно повече аз виждам, зрея.

РАУТЕНДЕЛАЙН Изпивай ме със поглед колко искаш.

ХАЙНРИХ Как красотата на косите ти блести, как свети в злато, как разлива се неудържимо, пищно.


image
 

РАУТЕНДЕЛАЙН Спи художнико... заспи... После пак се събуди и мой бъди. Спи, а с моята магична сила, в теб ще лумне див пожар (прави вълшебни движения около него, шепне заклинания) В мрака заклет, скрито съкровище излиза пред теб, вече е в светлия свят, камъните горят. Вият кучета в огън родени, вият и късат вериги... Раз, два, три; имаш нов дух, той е свободен, и няма окови.

ХАЙНРИХ Усещам се чудесно, аз съм жив, аз чувствам – ще живея, искам.

Фрау МАГДА Той жив е! Моят Хайнрих ще живее! Хайрих!

Раутенделайн стои настрани с горящи очи.

 

НИКЕЛМАНН Той жив е, здраве , той не се спира и твори за нея скъпоценности, направи даже обеци. Той кичи я, целува нейните гърди...

ФАВН Ето на, това е! Тя негова е, сякаш котка влюбена е тя.

 

ХАЙНРИХ Сега щастлив съм, сега се чувствам Майстор!

ПАСТОРА ... Къде работите и за коя от всички църкви Вий твоите?

ХАЙНРИХ Не съм миринян в никоя и пак за никоя труда ми не е назначен.

ПАСТОРА Кой Ви поръча тази работа или онази да измайсторите?... Аз тук съм за да Ви помогна, за да Ви спася от Вашето нещастие...

ХАЙНРИХ Нещастие? Нима съм аз нещастен?

ПАСТОРА Събудете се! Повтарям – събуди се, Хайнрих! Потъваш, ти грешиш... Ти сънуваш, живееш грешно!... Присънва ти се сън наявее, а този страшен сън ще те събуди в края не тук... в Ада ще те заведе!... Какво във Библията пише: „Чиято гибел Той желае, наказва го със слепота”!

ХАЙРИХ Когато Той поиска винаги ще го направи, да Го възспре не може никой. Но Вие мен ако наричате слепец... Сега аз вдъхновен съм с химни... Освободен със взор измервам целия Простор в небесните далечини...

ПАСТОРА Но Вие сте забравили какво е Зло, какво Добро.

ХАЙНРИХ Адам не ги е знаел в Рая, отче... Аз зная две неща – какво аз искам и какво аз мога... И никога не съм бил тъй щастлив, хармония владее ме сега, аз живея!

 

......

 

ХАЙНРИХ О, кошмар! Раутенделайн, къде си?

НИКЕЛМАНН Тя ще се появи, но няма да спаси! Да беше даже тя самата Фрея, да беше ти героя Балдур със колчан стрели, във който всякоя стрела е слънчев лъч неземен право в цел – ти ще си победен! Чуваш ли? Чуй ме!

РАУТЕНДЕЛАЙН Ти бълнуваш, Хайнрих!

ХАЙНРИХ Студено ми е... притискай се в мен, нежно...

РАУТЕНДЕЛАЙН Ти си моя слънчев герой! Ти Балдур си!

ХАЙНРИХ ... Дете, накарай ме да го повярвам! Стопли ме с твоето опиянение, то на душата ми е нужно, трябва... и пак да мофга да създавам, да творя – ръката да държи чука, длетото мрамор да дълбае и изсича.

РАУТЕНДЕЛАЙН ... Ти обкръжен си, защитен... През тази моя бариера не ще проникне нито хорски зов, нито камбанен звън.

ХАЙНРИХ В душата ми е пълно със любов към теб. Не плачи: ти подари  ми нов живот и нови сили. В ръката ми положи злато и даде ми възможност – със богове да се съревновавам, да създавам. Във този миг, аз дишам чрез тебе!... Думи нямам, това е тъй неизречимо – сърцето ми е близко едновременно до болка и блаженство – неизречимо – води ме! Бъди ми Светлина по пътя! Да вървим, свети ми!

РАУТЕНДЕЛАЙН Чуваш ли ги, Хайрих? Ужасни хорски гласове! Те идат!

 

НИКЕЛМАНН Брекекекекс! Какво искаш да сторя?

РАУТЕНДЕЛАЙН Хвърли връз тях поток, водата да ги помете в онази пропаст, прогони ги!

НИКЕЛМАНН Не мога! Дори да можех, каква е мойта полза от това?

РАУТЕНДЕЛАЙН Ти можеш! Помогни ни!

НИКЕЛМАНН Худоника е много неудобен, нелюбим... Тълпата подивяла ще го убие и така е най-добре за мен, прав му път, тъй му се пада!

РАУТЕНДЕЛАЙН По-бързо, направи го, помогни!

НИКЕЛМАНН А ти какво ще ми дадеш?

РАУТЕНДЕЛАЙН ... Кажи, каквото искаш...

НИКЕЛМАНН Как какво? Теб искам! Брекекекекс! Хвърли завчас червените ботушки, махни воала, рокличката нека падне, бъди това което си пред мен. Млада, нежна, гола. И пристъпи към мен, за да те отнеса...

 

ХАЙНРИХ (влиза възбуден след борбата, смее се диво и тържестващо) Настъпиха като глутница бесни кучета. И всички ги размятах, избягаха като страхливци... Дай ми да пия! Жаден съм, а боя ме разгорещява. Борбата закалява, взривява в нас моща десетократно по-голяма...

РАУТЕНДЕЛАЙН Ето, Хайнрих, пий!

ХАЙНРИХ ... Аз искам вино, пак любов и светлина! Аз искам теб! О, силфа, да пия от извора на твоето здраве! О, силфа, ти си полъх лек, ти си дух! Аз пия пак и пак, аз с теб се венчая, обричам...

Във мен се загуби, ела да те прегърна, подай ми сякаш чаша пурпурните устни, аз искам да ги пия жадно и неутолимо, не мога да ги пресуша... Безумие ми дай, да се забравя в него... Разбираш ли, дете – аз съм човек и чужд – без дом сред хората, но и без дом съм тук?

РАУТЕНДЕЛАЙН (тихо) Разбирам.

 

ХАЙНРИХ Ти виждаш ли, съзираш ли това? Там долу,  под отражението на жестоката луна...

РАУТЕНДЕЛАЙН Нищичко не забелязвам.

ХАЙНРИХ Нима не виждаш? Ти сляпа ли си? Там влачи се една мечта... измамната мечта... призрачни деца... от крак на крак, поспъват се и носят нещо, в окъсани дрипи те идват... не виждаш... над главите им ореол... Какво ми носите в купата, деца?

ДЕЦАТА Сълзи! За теб са...

ХАЙНРИХ Къде е майка ви, деца? Отговорете!

ДЕЦАТА Къде е нашата майка? Сред водните лилии. С потъналата камбана в дълбочината... От дъното чуваме тежкия звън на камбаната.

 

СИЛФИ Огньове горят... Балдур умря... Проклятието падна в тази страна... Спи Балдур, а мътна мъгла покрива скалния рид, поляна и гора...

Раутенделайн скръбна и изтощена се спуска от планината... приближава се към кладенеца, гласът й гасне...

РАУТЕНДЕЛАЙН Корали проблясват в сребро... Корона гори върху мен... и аз съм невеста на водния крал... сърцето ми ще предпазя със хлад...

 

НИКЕЛМАНН Покойницата търсеше при нас, в дълбочината на водата тъмна, търсеше камбана... Докосна ли й края, камбаната като-че оживя и сякаш наранена, към висината устреми гръмовен звук, изплува този тътен... тоз камбанен звън във виене се преобърна, през царството на планината, премина извисен към Владиката на небесата. Удеавницата аз видях – в косите си тя окръжена, като русалка бледа... Аз стар съм, много съм видял, но си признавам – косите ми изправиха се на тила...

 

Хайнрих изнемощял загребва вода от кладенеца, пие, а глас стене – Махни се от кладенеца, стани, напусни! Не чакай! Прощавай! И сбогом!

ХАЙНРИХ Какво съм аз: Звяр, полубог, герой или пък нищо? Под слънцето сирак, желаещ да намеря своя дом: безпомощен и жалък...

От днес-нататък отшелник аз ще съм, за да живея без да заповядвам и никой да не ми нарежда.

Всички човеци са вълци...

 

ВИТТИХЕН Каквото живя – живя, каквото мина – всичко свърши... Ти направи своя опит – зелен и пряк, но силен недостатъчно ти беше.

ХАЙНРИХ Тогава дай ми да умра... Аз чувствам, изминах пътя си, така да бъде... Кажи ми за последно, моля те, поне това: ще мога ли да я видя преди да затворя очи?

ВИТТИХЕН ... Погледни: на масата оставяам три бокала. Единия напълвам бяло вино, във другия наливам червено, и третия с жълто. Ако изпиеш първия – ще върне младостта ти, силата на миналите дни. Ако надигнеш втори – блаженството отново ще изпиташ, тоз светъл дух какъвто беше ще се върне пак при теб. Но който два изпие, той длъжен е да пресуши и третия последен... Не забравяй!

(Пие)

image

Принцесата и жабата по Уилям Робърт Саймънд


Преминава звън от златна арфа, едва доловимо потрепване, полъх. Раутенделайн се издига над кладенеца, присяда накрая му и запова да разчесва дългите си, разпуснати коси. Лунна светлина. Тя е бледа и си напява с тих гласа сама...

РАУТЕНДЕЛАЙН Кой зове там?

ХАЙНРИХ Това съм аз!

РАУТЕНДЕЛАЙН Кой ти?

ХАЙНРИХ Аз! Аз, приближи се – ти си моя живот!

РАЗУТЕНДЕЛАЙН Отдалечи се! Аз не те познавам. Говоря ли с някой – убивам го.

ХАЙНРИХ Ти винаги си ми била, радост на деня. Докосни ръката ми. Разпознай ме, спомни си за мен. Ела.

РАУТЕНДЕЛАЙН Никога не съм те познавала...

ХАЙНРИХ И никога не си ме виждала?

РАУТЕНДЕЛАЙН Не помня.

ХАЙНРИХ ... Не съм ли аз целувал твойте устни, кажи, тъй-радостно, чистосърдечно – до болка?

РАУТЕНДЕЛАЙН Никога.

ХАЙНРИХ И ласките никога не си желала! Да?

РАУТЕНДЕЛАЙН Танцуваме, въртим се всички за ръка, там долу в царството на мътните води. Понякога душата тихо стене, но аз танцувам и танца ми помага да не мисля, да забравя. Сбогом! Сбогом казах!

ХАЙНРИХ Къде отиваш? Остани! Не ме напускай!...

Раутенделайн бързо се стрелва към него, прегръща коленете му... Слънцето изгрява.

ХАЙНРИХ Слънцето изгря!

Раутенделайн ридае и ликува едновременно...

ХАЙНРИХ Благодаря ти!

Раутенделайн прегръща Хайнрих, слива устните им в целувка и после нежно полага умиращия да легне. О, Хайнрих!

ХАЙНРИХ Отстъпи мрака!... Издига се слънчева светлина... Блести утринна заря!

 








Гласувай:
15
0



1. germantiger - 1 клип
06.05 13:04
МЪЖА и ДЕВОЙКАТА

- откритото й лице в два мига след 0.35

- след 0.47

първото тя опитва с лека усмивка и миг след това се разочарова защото нейния чар не произвежда нужния ефект върху него, много бързо се отказа тя

разбира се, тя е още млада и неопитна, ако беше жена с опит щеше да пробва и нещо повече от "арсенала си", не би се отказала след първия уж неуспех

ако беше жена щеше да знае, че има друго време и място за този неин опит, щеше да знае, че и понякога мъжа трябва да устои уж на подобна усмивка, защото по служба е там

- след 1.48 един другар от червената тълпа с камък, къде бе другарю, къде бе гмеж...

- след 2.23 за миг той "дефилира" - такава походка трябваше да се задържи повече в клипа, жалко за краткото

- след 2.30 огън и стомана
цитирай
2. germantiger - 2 клип
06.05 13:12
Епична музика ако добре помня по Two Steps From Hell - познато

започва след 0.40

- след 0.50 за момент лазур в очите

- след 0.56 до 1.10 МЪЖА и МОМИЧЕТО

- на 1.23 и 1.26 едни от най-дръзките и "наранени" едновременно очи

- СЛЕД 1.56 ЦЕЛУВКАТА ВЪРХУ МЕЧА

и който разбира английски ще чуе точните думи за малката птичка

а музиката, особено след 1.13 и 2.23...
цитирай
3. ard - "Потъналата камбана" Герхард Хауптман
06.05 20:18
"Потъналата камбана" действително няма съвременен превод, но понеже онлайн има почти всичко, можеш да си вземеш по-стар превод от някой антикварен онлайн търговец.

Издателство "Отецъ Паисий", от 1918, 202 страници, с твърди корици.
В сайтовете за антикварни книги все още се предлага като заглавие. За превода - предполагам е архаичен, или почти.

Всъщност можеш да се чувстваш горд със собственият си превод.
Много добре ти се е получило, тъй като може да се почувства въздействието на вечно търсещата душа на Хайнрих.
цитирай
4. ard - В постинга
06.05 20:30
В постинга ти/ като и в заглавието / си обърнал повече внимание на женският образ-, на РАУТЕНДЕЛАЙН, но според мен търсещият, вълнуващият, запомнящият се образ е на ХАЙНРИХ, тъй като той е човекът, който твори, който създава камбаната-първо в човешкият свят, после в другия, в приказният свят. Хайнрих е този, който включва като помощници и хора, и приказни същества в изработването на камбана, чийто звън би се разнасял по целия свят и би възвестил ново щастие на хората.

Всеки живее спред случая, да, както е казано тук:

"НИКЕЛМАНН Какво е човека? Всякаква гмеж. Според случая живее... Роден в света и сякаш вън от този свят. Той тук е и след миг... къде го?... Той може да е като брат... и враг, чужд, сам като осъден... Той неуверено расте като едва покълнала трева... И гордо своя корен сам потъпква, той убива... Жадува светлина, очаква я с години, но слънцето не опознава в същността. Недей се ти стреми към него, не отивай! Ако се увлечеш с човека, ще дойде време на тъга, ще те пречупи горест, мъка. Ти смеещата се до днес, ще се научиш да ридаеш. Ще срещнеш истинската нощ и следващата нощ ще чакаш да живееш. Със стара книга, скована ще заспиш и нащо слънце, слънцето ще прокълнеш."

Но малцина са тези като ХАЙНРИХ, които водени от една идея действително правят нещо.
цитирай
5. ard - РАУТЕНДЕЛАЙН
06.05 20:40
Раутенделайн е музата, мечтата, защитницата, това, което (може би) търси всеки творец, е, малко своеволна е Раутенделайн като всяка девойка и може би муза.

"РАУТЕНДЕЛАЙН ... Веднъж се случи ей така - Горската баба ме подбра от мъховете и тревите, и с малко мляко тя ме напои. Домът ми са гората, планината, блатото дори. Когато вятъра свисти, реве и вие... аз се смея, летя, ликувам, пея... Аз зла съм и когато се разсърдя – дращя, хапя, причинявам болка, рана – ако ме дразниш, се пази!... Аз по каприз съм ту добра, ту зла, когато си поискам. Днес така, а утре инак. Но тебе те обичам. И тебе няма да издраскам. Ако искаш, ще остана. Но по-добре тръгни със мен, ела във родната ми планина, ще ти покажа карбункели, ще ти открия там елмази, изумруди, аметисти, пред твоя взор ще се разкрият в ями първобитни – истински брилянти.

Каквото промълвиш – ще бъде в миг изпълнено. Аз хитра съм, и своеволна, непослушна, но твоите желания за мен ще са закон."
цитирай
6. ard - 1 клип :)
06.05 20:50
germantiger написа:
МЪЖА и ДЕВОЙКАТА

първото тя опитва с лека усмивка и миг след това се разочарова защото нейния чар не произвежда нужния ефект върху него, много бързо се отказа тя

разбира се, тя е още млада и неопитна, ако беше жена с опит щеше да пробва и нещо повече от "арсенала си", не би се отказала след първия уж неуспех

ако беше жена щеше да знае, че има друго време и място за този неин опит, щеше да знае, че и понякога мъжа трябва да устои уж на подобна усмивка, защото по служба е там



Понякога девойките проявяват повече практичност от жените.
Да се занимаваш с мъж, който не желае да се занимава с теб е загубена кауза за една девойка, която си търси мъж:)

Тук не става въпрос за любов, която в повечето случаи е имагинерна също за повечето хора.

цитирай
7. germantiger - ...
06.05 22:09
не знаех, че е имало превод, но той както се вижда от твоята справка е преди 9-и септември

аз това го забравям - да НЕ подценявам бг издателя и преводача преди 9-и

превода е 100% мой
цитирай
8. germantiger - ...
06.05 22:10
вероятно си права за много практични девойки

в случая обаче - в сериала GOT game of thrones мъжа обаче се интересува от девойката дори повече отколкото тя от него, а клиповете заблуждават :)
цитирай
9. germantiger - +
06.05 22:16
Благодаря ти за цели 4-те коментара

разбираемо съм обърнал внимание на Раутенделайн

търсете жената, както са казали французите, макар в драмата-приказка да не е жена
цитирай
10. nbrakalova - „…Страсти и неволи…“
07.05 09:55
Обилно авторово въображение! Пъстрота и кипеж от багри и магия, емоционалност, страсти и стремежи, красота и въжделения…
Докато „таванът“ ги упокои.

Някога - красотата, днес - технологията...
Някога - чувствата,и въодушелението, днес - удобствата...
цитирай
11. veilet - Хммммм.....
09.05 07:28
Със сигурност творбата е интересно четиво, за жалост в тоя и отрязък в постинга не мога да я оценя по достойнство. Разбирам тънкия усет на автора да пресъздаде "Невинното" в девойката чрез представения диалог, но ми липсва елемента на цялостната структура на предисловието. В този ред на мисли не мога да завърша "сглобката" на сюжета.... Иначе, като избор на тема ми хареса!:)
цитирай
12. germantiger - ...
09.05 08:57
Проблема е в мен, не в автора - просто не съм преразказл сюжета и не съм вложил в текста да ги нарека съпровождащи бележки :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: germantiger
Категория: История
Прочетен: 2474025
Постинги: 203
Коментари: 7312
Гласове: 17882
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031