Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.03 16:36 - "Вилхелм Майстер" 1 - ГЬОТЕ - литература
Автор: germantiger Категория: Изкуство   
Прочетен: 1404 Коментари: 14 Гласове:
19

Последна промяна: 16.03 20:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 „ЗАЩО ДА ПРЕМЪЛЧАВАМ И ДА СЕ КОЛЕБАЯ, АКО ИСТИНАТА МИ ПРАВИ ЧЕСТ?”
думи на девойка в романа!

(верен на себе си, аз никога не съм замълчавал да казвам истината пред българи или комунисти, както я знам и виждам, не съм се миг поколебал и няма да се колебая да го правя)

На финала клип - под постинга коментар за КРАСОТАТА и ХАРАКТЕРА в жената, които ме покоряват


image

Laya Bella


Започвам поредица по творбата в два тома на Гьоте - Вилхелм Майстер
Моите лаконични коментари и мисли в скоби след отделни пасажи от текста
Превод на Тодор Берберов, издание на Народна култура София от 1981 г., Гьоте том 5

Романа е определян като един от първите романи в проза за
превръщането, оформянето, израстване на личността.
В началото започва покрай младежката несериозност и неопитност,
но после, особено във втори том е МЪДРОСТ и "ръководство" КАК ДА СЕ ЖИВЕЕ И МИСЛИ!


................

 

Ако първата любов, както отвсякъде чувам да твърдят, е най-прекрасното от чувствата, които едно сърце рано или късно може да изпита, ние ще трябва трижди да облажаваме нашия герой, защото му е дадено да се наслади на тези неповторими мигновения в цялата им пълнота.

 

Крилете на въображението бяха издигнали до възбог страстта на Вилхелм към очарователното момиче; след кратки познанство той бе заслужил взаимност и бе обладал едно създание, което толкова много обичаше, нещо повече – което уважаваше; защото то му се бе явило първо в благоприятната светлина на театралната рампа и страстта към сцената се сля за него с първата любов към една жена. Неговата младост щедро го бе дарила с радости, които се възвисяваха и утвърждаваха от едно поетично горене. (да видиш любимата в насока, занимание, среда, преофесия или мизкуство, което самия ти издигаш, уважаваш или обожаваш...)

 

... всичко му се стори ново, задълженията му се видяха по-свещени, увлеченията – по-живи, познанията – по-отчетливи, способностите – по-значителни, намеренията – по-твърди. Затова лесно откри начин как да избегне упреците на баща си, да успокои майка си и безпрепятствено да се наслаждава от любовта на Мариане. Денем той добросъвестно изпълняваше задачите си, оббикновено се отказваше от спектаклите, на вечеря забавляваше близките си, а когато всички си легнеха, тихо се прокрадваше, загърнат в плащ, през градината... (вероятно всички сме се прокрадвали в опит да търсим или там където намираме щастието и/или наслаждението)

 

Ако първия път бях изпитал радостта на изненадата и удивлението, втория път бе още по-голяма насладата от наблюдението и изследването. (абсолютно било с наука, филм, пример, красота или в анализ – толкова стегнато и с лекота написано от Гьоте, а толкова истинно и помещаващо в себе си толкова много процеси))

 

Те кроят грандиозни планове, правят какви ли не приготовления, дори предприемат някакви опити, а после всичко остава тъй, както си е било. В този грях мога да се обвиня и аз. Най-голямата ми радост бе да изобретявам нещо и да занимавам своето въображение. Една или друга пиеса ме интересуваше заради някоя сцена... (великия гений е страдал от същото понякога пилеене)

 

... бързах към интересното пето действие. Така наистина почнах да пиша отзад напред някои пиеси, без да се добера до началото при нито една от тях... прочетох цяло сметище театрални произведения, стига само да ми попаднеха случайно в ръцете. Бях в онази благодатна възраст, когато още всичко ни се харесва, когато намираме удовлетворение в количеството и разнообразието. (познато толкова пъти)

 

И така, Вилхелм прекарваше своите нощи в наслаждение от задушевната любов, а дните си – в очакване на нови блаженни часове. Още по времето, когато въжделението и надеждата го влечаха към Мариане, той се чувстваше възроден, чувстваше, че почва да става друг човек; но сега се бе съединил с нея, удовлетвореното му желание се бе превърнало в сладостен навик. Сърцето му се стремеше да облагороди предмета на неговата любов, духът му – да възвиси заедно със себе си любимата девойка. И при най-кратката разлъка споменът за нея не го оставяше. Ако по-рано тя му бе била нужна, сега му стана необходима, защото бе съединен с нея посредством всичките връзки на човешката природа. С чистотата на своята душа той я чувстваше като половина, не – като повече от половина на самия себе си. Неговата благодарност и преданост нямаха предели.

 

Отначало доведоха красавицата, която влезе непринудено, спокойно и с чувство за собствено достойнство. И облеклото, и цялото нейно държание показваха, че това момиче се уважава. Без да дочака въпроси, девойката напълно прилично почна да обяснява своето положение.

 

Тук, в тази неприветлива съдебна канцелария, той видя това, което обикновено се случва в романите и драмите: борбата на взаимного великодушие, силата на любовта в нещастието.

„Вярно е, значи – каза си той, - че плахата нежност, която се крие от взора на слънцето и хорските очи, само в закътано уединение и дълбока тайна дръзва да се отдаде на блаженство, но ако враждебният случай я извл;ече на бял свят, тя проявява повече мъжество, сила и смелост, отколкото други, бурни и дръзко изявени страсти.” (красиво и за мен божествено е, когато в красивата фическа слабост на едно крехко момиче съзреш опит за борба и чисто физическо, не само душевно противодействие, въпреки неговата – на физическото противодействие несъстоятелност или обреченост на неуспех, разбира съпротива и противодействие срещу злодей и злодеяние)

 

Нещастни Мелина, не в твоята професия, а в теб самия се крие нищетата, с която не можеш да се справиш! Всеки човек на тоя свят, който без вътрешно призвание си е избрал някакъв занаят, изкуство или друго поприще, непременно като тебе ще сметне положението си за непоносимо! Който е роден с дарбата да бъде даровит, ще открие в нея цялата радост на битието! Нищо на земята не се дава без усилие! Само вътрешният порив, само страстта и любовта ни помагат да преодоляваме прегради, да прокарваме пътища и да се издигаме над оня тесен кръг, в който другите животуват сред страхове и немотия. За тебе дъските на подиума не са нищо освен дъски, а ролите са като уроците за ученика... Ти не чувстваш огнената спойка и вътрешната връзка на онова цяло, което се открива, проумява и възпроизвежда единствено посредством духа; ти не чувстваш, че у човека живее една благородна искра и че ако не я подхранваш и оживяваш, пепелта на ежедневните нужди и равнодушието ще я покрие с дебел слой, и все пак  няма да я потуши толкова скоро, а най-често и никога докрай. Ти не чувстваш с душата си сила да я раздухаш, в сърцето ти няма богатство, което да я доразпали. Гладът те безпокои, неудобствата те отвращават, не ти е ясно, че във всяко поприще ни дебнат тези врагове, които можем да превъзмогнем само с неустрашимост и хладнокръвие. (малките хора са като Мелина)

 

Щастлива младост! Щастливи времена на първата потребност от любов! Тогава човекът е като дете, което часове наред се радва на ехото, само поддържа разговора и е  напълно доволно от него, ако незримият събеседник повтаря последните срички на възкликнатите думи.

Такъв бе Вилхелм в ранните, а особено в по-късните времена на своята страст към Мариане, когато й поднасяше цялото богатство на своите чувства, а на себе си гледаше като на просяк, който живее от нейната милостиня. (истинската любов е така самозабравена и даваща на другия)

 

За жалост отново чувам думата „съдба”, изречена от един млад човек на възраст, когато обикновено хората приписват своите пламенни увлечения на някоя висша воля.

Значи, Вие не вярвате, че има съдба? Че има сила, която се разпорежда с нас и направлява всичко за наше добро?

Тук става дума не за моята вяра, нито пък му е мястото да обяснявам как поне отчасти се опитвам да разбера неща, които са непостижими за всички ни; тук само се поставя въпросът какви видове представи са най-благоприятни за нас. (това са огромно количество руснаци и българи – те са Ванги, пророци, распутини, врачки..., за това аз ПРЕЗИРАМ това в тези два народа живеещи в митове винаги угодни за тях, както и в обикновения човек посетил врачка)

 

Горко томува, който от млади години привиква да вижда в необходимостта някакъв произвол, да приписва на случая някакъв разум, който дори го въздига в религия.

 

Колко пъти далече от любимата, унесен в мисли по нея, ми се е случвало да докосна някоя книга, дреха или нещо друго и да смятам, че докосвам ръката й – така ме е обгръщало нейното присъствие. (о, да, прекрасно е)

 

Той седна на нейния праг и се поуспокои. Целуна медната халка, с която чукаха на вратата й, целуна прага, през който пристъпваха нозете й, и го съгря с огъня на гърдите си. След това поседя някое и друго време, притихна, мислеше за нея – как сладко спи зад спуснатите завеси в своето бяло нощно одеяние, с червена панделка в косите; мислеше и за себе си – колко близо е до нея, та сигурно й се присънва. (блаженна красота  на душата в любовта)

Annie Bronson

image

 

За да ги призове отново, той възкресяваше в паметта си всички сцени и на миналото щастие. Най-живо си ги представяше, стремеше се отново да е сърпичастен в тях, а щом достигнеше в мечтите си шеметните висини на блаженството, щом слънчевият зрак на предишните дни сякаш отново сгряваше тялото му, сякаш отново повдигаше гърдите му, той се извръщаше към ужасната бездна, теше своя взор с главоломната пропаст, политаше към нея, изтръгваше от природата най-горчивите мъки. Така с неотслабваща жестокост отново и отново се саморзкъсваше; защото младостта, толкова богата със скрита мощ, не знае какво прахосва, когато насила притуря към скръбтта за една загуба толкова много мъки, сякаш по този начин желае да придаде най-сетне истинска стойност на претърпяната щета. При това той бе твърдо убеден, че тая загуба е единствената, първата и последната в неговия живот, рязко отхвърляше всяка утеха, която се опитваше да му представи сегашните страдания като напълно преходни. (всички сме се самоизмъчвали така в младостта ни – несъмнено)

 

Колкото и да бе изпълнен Вилхелм с решителност да се отрече от своите най-заветни упования, все пак му бе необходимо известно време, за да проумее напълно бедата си. В края на краищата той с основателни доводи дотам изкорени у себе си всяка надежда за любов, за поетическо творчество и за катьорска изява, че набра смелост и реши да унищожи без остатък всички следи на своята глупост, всички,  което, така или иначе, би напомняло за нея. В една прохладна вечер той запали огън в камината и донесе кутията, където пазеше своите реликви: стотина непотребици, които в паметни моменти бе получил или похитил от Мариане. Всяко изсушено цвете му напомняше времето, когато то, още свежо, цъфтеше в нейните коси; всяко писъмце – щастливия час, за който го бе призовало; всяка панделка – прекрасната гърд, където блаженно бе отпускал главата си. Не трябваше ли по този начин да се пробуди чувството, което той отдавна смяташе за мъртво? Не трябваше ли при вида на тези непотребици отново да се разгори страстта, която бе овладял след раздялата с любимата? Защото ние чувстваме цялата печал и неприветливост на някпой навъсен ден едва когато един-единствен слънчев лъч, проникнал за миг, възкресява пред нас ободряващия светлик на ведрия ден.

Естествено Вилхелм не можеше да гледа равнодушно как една след друга в дима и огъня изчезват дълго съхраняваните светини. На няколко пъти той се спираше разколебан; бяха му останали само една бисерна огърлица и някакво прозрачно шалче, когато взе решение да подкладе угасващия огън със стихотворните опити на своята младост.

Досега той грижливо бе скътвал всичко, което се бе изливало изпод перото му от най-ранното време на неговото духовно развитие. Тези писания, свързани на пачки, още лежаха на дъното на куфара, където ги бе сложил с намерение да ги вземе със себе си при бягството. Колко различни бяха чувствата, с които ги бе завързвал тогава и ги развързваше сега!

 

Защото едно стихотврение трябва да бъде съвършенно или да не съществува. А всеки който няма способност да сътвори най-доброто, трябва да се въздържа от съприкосновение с изкустото и сриозно да се пази от  неговите съблазни. (убеден съм в същото що иде реч до знанието, умението и опита професионално – смърт на невежството – това, което мразя повече от мигранта е невежеството, то ме освирепява)

 

Не си ли забелязвал това в кръга на нашите приятели? След като тук е гостувал някой виртуоз, винаги ще се намерят желаещи да се учат на същия инструмент. Мнозина блуждаят по този път! Щастлив е оня, който навреме си даде сметка за несъответствието между своите желания и своите сили!

 

... поетът трябва да се отдаде докрай, трябва всецяло да се вживее в своите заветни образи. Той, който е тъй щедро надарен от небето, който съхранява в гърдите си едно безспир самоумножаващо се имане, трябва да живее, несмущаван отвън, сред своите съкровища, отдаден на тиха наслада, каквато напразно се стреми да постигне богаташът, отрупан с всякакви блага. Погледни как хората бягат в надпревара към щастието, към развлечения! Техните желания, техните усилия, техните пари неуморимо гонят нещо – а какво? Това, което на поета е дадено от природата – способността да се наслаждава на света, да изпитва чувствата, които изпитват другите, да се слива хармонично с много, несъвместими помежду си неща. (ще се самолаская с това, че хармонично мога да изпитам някакво удоволствие пред войната, победата и кръвта, заедно с това да се насладя на великата литература и нежността – като такива хора като мен не съм срещал често тук или по света)

 

Мога ли да ти призная, приятелю мой – възрази Вилхелм, - и няма ли да ти се видя смешен, ако ти доверя, че всички тези видения все още ме преследват, колкото и да бягам от тях, и че когато изпитвам сърцето си, в него са заседнали всички прежни желания дълбоко, дори по-дълбоко от преди. Но какво ми остава на мене, клетника, сега? Уви, когато душата ми протягаше обятия към безкрайността, като сигурно се надяваше да обхване нещо велико, този, който би ми предсказал тогава, че ръцете й ще бъдат отсечени, би ме хвърлил в отчаяние.

 

... нещастници станали по неволя мъдреци. Дълго се смятах за несъкрушим, за неуязвим, но, уви, сега виждам, че раната нанесена на младини, не може да зарасне, не може да премине; чувствам, че ще я отнеса със себе си в гроба.

 

Вернер стоеше над него в голямо смущение. Той не бе очаквал такъв внезапен порив на страстта. На няколко пъти се бе опитал да прекъсне приятеля си, да даде друга насока на разговора – всичко напразно1 Не можа да устои на пороя. Но и тук изпитаната дружба встъпи в своите права. Той изчака да премине буйният пристъп на болките и с мълчаливото си присъствие най-добре показа колко искрено и безкористно е нговото съчувствие. Тъй прекараха двамата цялата вечер: Вилхелм – потънал в затихващия прибой на страданието, а приятелят му, - уплашен от новия избух на една страст, която смяташе, че е обуздал и победил посредством добри съвети и усърдни обещания. (с подобни експлозивни монолози прекалявам често в живота и това ще рече – трудно ме търпят познатите ми)

 

След такива рецидиви Вилхелм най-често още по-усърдно се залавяше за своите дела и задължения; това бе най-добрият способ да избяга от лабиринта, който отново се опитваше да го подмами. (подобни фази на изблик и след това тих труд, на чисто сексулано многодневно удоволствие след това редувано от интелектуална потребност в период и продукт са битие за мен)

 

Интригата се състоеше в това, че двама любовници се опитват да изтръгнат някакво момиче ту от настойника му, ту един от друг, и предлагаше редица много забавни положения. Това бе първата пиеса, която нашият приятел гледаше селд дълго прекъсване; той направи най-различни изводи. Действие имаше, но нямаше правдиво изтъкване на характерите. Пиесата се харесваше и развличаше. Такива са наченките на цялтоо театрално изкуство. По-простият човек е доволен, стига само нещо да се случва, образованият иска да чувства, а само на високообразования е приятно и да поразмисли. (пародията на изкуство днес сщо само забавлява и често не с красивото или възвишеното, а с долното, грозното, гротескното)

 

Вилхелм не преставаше да се възмущава от непоследователността на поведението й, Лаерт възрази:

Аз не мога да нарека непоследователен човека, който е верен на своя характер. Когато Филине предприеме или обещае нещо, това става единствено при мълчаливото условие, че тя ще изпълни своя замисъл или ще сдържи обещанието си само ако й е интересно. Тя обича да прави подаръци, но винаги трябва да бъдеп готов, че може да си ги поиска обратно.

Наистина странен характер – забеляза Вилхелм.

Няма нищо странно, тя само не е лицемерка. Винаги в най-чист вид представлява своя пол, който имам достатъчно причини да ненавиждам; затова я обичам, затова съм и приятел. Аз виждам в нея истинската Ева, прамайката на жените; те всички са такива, само че не желаят да го признаят.

 

Кой актьор, кой писател, кой човек изобщо не би смятал, че е достигнал върха на своите желания, ако предизвиква толкова дружен отклик с някое благородно слово или добро дело! Какво щастие би трябвало да изпиташ, ако със същата мълниеносна скорост разпространяваш добри, благородни, достойни за човечеството чувства, ако възбуждаш такъв възторг у народа, както тези хора със своята физическа ловкост; ако можеш да внушиш на тълпата съчувствие към всичко човешко, ако с представата за щастие и нещастие, за мъдрост и глупост, нещо повече – за безсмислица и тъпота можеш да я възпламениш, да я потресеш и да дадеш тласък за свободно, жизнерадостно и безкористно движение на нейната замряла душа!

Тъй говореше нашият приятел, но като не видя нито у Филине, нито у Лаерт настроение за подобни словоизлияния, преодължи мълком своите любими разсъждения, когато до среднощ се разхождаше из града и тоново с цялата пламенност и цялата свобода на развихреното си въображение лелееше своята отдавнашна мечта да въплътява на сцената всичко добро, благородно и велико. (днес рядко се позволява това, по-често се протектира престъплението срещу изкуството, което аз наричам гаврата в изкуство предеставено ни в образци кинофилми, литература...)

 

Междувременно обликът и нравът на Миньон все повече го пленяваха. В цялото поведение на това дете имаше нещо своеобразно. Нагоре и надолу по стълбището то не ходеше, а подскачаше; стъпваше върху перилата на площадките и докато се усетиш, се озоваваше върху високия шкаф, дето за някое и друго време се умиряваше. Вилхелм бе забелязъл също, че Миньон поздравява всекиго по различен начин. Напоследък тя го приветстваше, като кръстваше ръце на гърдите си. Понякога по цели дни мълчеше, друг път отговаряше само на въпроси, винаги по странен начин, но така, че не можеше да се разбере дали се шегува, или не знае добре езика, говорейки на завален немски, преплетен с италиански и френски. В изпълнението на своите задължения бе неуморима, ставаше на разсъмване, затова пък вечер изчезваше рано, спеше в една стаичка на голия под и упорито се отказваше от креват или поне сламеник. Често Вилхелм я заварваше да се мие. Дрехите й също  бяха чисти,  макар че бяха кръпка до кръпка. Вилхелм научи, че всяка сътрин отивала на ранната литургия; веднъж той я проследи до църквата и я видя коленичила в един затулен ъгъл с броеница в ръка, унесена в дълбока молитва. Тя не го забеляза, а той, като се върна в къщи, потъна в размисли за това своеобразно създание, но до нищо определено не стигна.

 

Нека допуснем, че съдбата е предопределила някого за велик художник, а случаят пожелава да го натика в мръсни къщурки, обори и плевници, където да прекара младостта си; смятате ли, че такъв човек някога ще се издигне до чистота, благородство и душевна свобода? Колкото по-живо е възприел в младостта си и облагородил по свой начин тази нечистота, толкова по-неотразимо тя ще му отмъщава в по-нататъшния живот, защото, докато се е стараел да я превъзмогне, тя все по-тясно се е сраствала с него. Който е преминал ранните си години в лошо, невзрачно общество, макар и да попадне после в по-добро, винаги ще копнее за старото, което в неговата памет се е сляло с младежките, най-често неповторими радости. (комунизма в спомените на бол бг-поколения)

 

Всички бяха въодушевени от най-благородни национални чувства. Как на тези немски актьори, стъпили на родна почва, им допадаше да се предават съгласно характера си на поетически възторг! Върху тях упражняваха невероятно въздействие сводовете и подземията, полуразрушените замъци, мъхът и корубестите дървета, а най-вече нощните сцени в циганския табор и тайния съд. Всеки актьор вече се виждаше в шлем и ризница, всяка актриса жадуваше да се яви с изправена висока яка пред публиката като истинска германка. Всеки искаше тоз час да си присвои някое име от пиесата или от немската история, а мадам Мелина уверяваше, че ще кръсти очакваното дете, син или дъщеря, не иначе, а само Аделберт или Мехтилде. (така беше преди... днес негерманското царува в „германия”, то я убива целенасочено и то е политика антигерманска на „германските” управляващи – след 1945 г. както знаем, Германия няма)


Daisy Ridley и в клипа

image

 
КЛИПА Е БЕЗ ВРЪЗКА С ТЕКСТА, ще коментирам под постинга във втория ми коментар

Музиката от "Красавицата и звяра" версията на Дан Стивънс, ако не греша






Гласувай:
20
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - ...
16.03 17:00
В блога ми имам постинг по "Вилхелм Майстер", когато прочетох романа през 2015 - 2016 г.

постинга е:

ЛЮБОВ - между СМЪРТТА и ИДЕАЛА

от 18. 01. 2016 г.

и разкрива най-вече образа на Миньон в една сцена

цитирай
2. germantiger - +
16.03 19:19
КЛИПА

Поредицата star wars в последните филми не струва

Разбира се, беше детски филм, който съвсем се превърна в диснифилмче

НО:

Дейзи Ридли - британската актриса като момичето в епизоди 7 и 8

да, брюнетка, да с широко лице и следователно би трябвало да НЕ ми харесва

НО, следващите "разсъждения" може да са "детски", всъщност са моя наслада !

..........

- след 0.52 великолепна въпреки кофти думата НАМРЪЩЕНА

това е устремен, несъгласен поглед, съпротива, бунт, стрела

- след 1.32 същия поглед, същото несъгласие и неподчинение

безпомощна, зависеща от врага, но въпреки всичко тази съпротива и целенасоченост

ТОВА СА ОЧИ И ТОВА Е ПОГЛЕД - това намирам за най-красиво в каква да е жена или момиче

отказ, себеотрицание, решение, борба дори без надежда и предварително загубена

- след 1.42 как се отпуска без съзнание в ръцете му, това е емблематично - да си носиш любимата, знаем за някои романизирани рицари така понесли дамите си

- след 1.55 как БЯГА СТРЕМИТЕЛНО ЗА СЕКУНДИ, тази сцевна трябваше да продължи пъти повече...

- след 2.27 пак тези свити, остри очи, този изострен поглед и цялото усърдие в слабостта на едно момиче или жена

- и всичко след 2.37 цялата сцена до края на видеото - тя отстъпва, съпротивлява се неуспешно, бегло, доколкото може срещу надвишаващия силата противник, като след 2.51 ударите "под краката й"...

- накрая след 2.58 великолепното лице - опита, познала своята съпротива, тези изострени очи, ТЕЗИ ЗЪБИ дори и тази коса развяна
цитирай
3. germantiger - ДЕЙЗИ РИДЛИ в клипа поне за мен би могла да е една чудесна Миньон
16.03 19:28
Намирам за прекрасно това, което съм жититал в постинга и съм коментирал в скоби:

Тук, в тази неприветлива съдебна канцелария, той видя това, което обикновено се случва в романите и драмите: борбата на взаимного великодушие, силата на любовта в нещастието.

„Вярно е, значи – каза си той, - че плахата нежност, която се крие от взора на слънцето и хорските очи, само в закътано уединение и дълбока тайна дръзва да се отдаде на блаженство, но ако враждебният случай я извлече на бял свят, тя проявява повече мъжество, сила и смелост, отколкото други, бурни и дръзко изявени страсти.”

(красиво и за мен божествено е, когато в красивата фическа слабост на едно крехко момиче съзреш опит за борба и чисто физическо, не само душевно противодействие, въпреки неговата – на физическото противодействие, несъстоятелност или обреченост на неуспех, разбира се става дума за съпротива и противодействие срещу злодей и злодеяние)

......

Как аз разбирам съпротивата на едно красиво и крехко създание от женски пол срещу насилието, злодеянието, отрицателния персонаж в книга или филм:

- КОГАТО ЕДНО КРАСИВО И СЛАБО МОМИЧЕ СЕ СЪПРОТИВЛЯВА СРЕЩУ ЗЛО, ТИ СИ ЗАДАВАШ ВЪПРОСА КЪДЕ Е ПОЛОЖИТЕЛНИЯ ГЕРОЙ

- ПИТАШ СЕ КЪДЕ Е НЕЙНИЯ ЗАЩИТНИК, ГЛАВНИЯ ГЕРОЙ АКО ТОЙ Е МЪЖКИ ПЕРСОНАЖ, НЕЙНАТА БОРБА Е ВЪПРОС, ДОРИ УПРЕК КЪМ НЕГОВАТА ЛИПСА

- ПОДОБНА МОМИЧЕШКА БОРБА И БУНТ, ИМЕННО ЗАЩОТО ТОЗИ БУНТ И БОРБА МОГАТ ВЕДНАГА ДА БЪДАТ ПРЕЧУПЕНИ, СМАЗАНИ И УБИТИ ОТ ОТРИЦАТЕЛНИЯ ДОМИНАНТ ПРАВИ ГЕРОИНЯТА ОЩЕ ПО-ИЗДИГНАТА

- ТОВА ПОКАЗВА НЕЙНА ЖЕРТВОГОТОВНОСТ, СЕБЕОТРИЧАНЕ, СЪЗНАВАНЕ, ЧЕ ЩЕ БЪДЕ ПОБЕДЕНА, ДОРИ УБИТА, ТЯ РАЗБИРА, ЧЕ ЩЕ ЗАГУБИ ФИЗИЧЕСКИ, НО СЕ ОПЪЛЧВА

- ТОВА ПРЕДИЗВИКВА ОЩЕ ПОВЕЧЕ ГЕРОЯ В ТЕБ АКО СИ МЪЖ, ТОВА ПРОВОКИРА ДОКРАЙ ХЕРАКЛОВИЯ КОМПЛЕКС, ТОВА ПРИШПОРВА ГЛАВНИЯ ГЕРОЙ ДА СЕ ПОНЕСЕ ОЩЕ ПО-ДИВО КЪМ НЕЯ ПРЕЗ ВСИЧКО БЕЗОГЛЕДНО

- ТОВА НЕЙНО ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ БЕЗ ИЗГЛЕДИ ЗА УСПЕХ Я ИЗДИГА ОЩЕ ПОВЕЧЕ НА ГЕРОЯ-МЪЖ, ТАКА ТОЙ ВЕЧЕ ОБИЧА И ИМА НА ФИНАЛА НЕ ПРОСТО КРАСИВО ИЛИ ДОБРО МОМИЧЕ, А ЛЮБИМА БЛИЗКА В НЕГО КАТО БОРБА, КАТО ОТКАЗ ОТ СЕБЕ СИ, КАТО ГОТОВНОСТ ДА СТИГНЕ ДО КРАЙНОСТ ЛИШАВАЙКИ СЕ ОТ СЕБЕ СИ

съпротивата на едно порцеланово момиче среу условно да го наречем - срещу злото, прердизвиква героя да бъде още по-силен, още по-устремен, още повече победител, още повече спасител

когато сърцезавам нещо пасивно и красиво - това е само наслада и моя радост - аз съм пасивен щатлив наблюдател

когато това красиво нещо покаже опит за борба срещу "врага" - това красиво нещо предизвиква активност и борба от мен - превръщам се в активен действащ "защитник"

това е старо като света, това е вероятно мъжкото и женското начало
цитирай
4. germantiger - финално
16.03 19:57
ВЕЛИКОЛЕПНАТА ПЕСЕН В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДАН СТИВЪНС АКО НРЕ ГРЕША !!!

ЯСЕН, ПРЕКРАСЕН И ИЗЧИСТЕН ТЕКСТ!

...

на 0.58 той трябваше НЕ да отстъпва крачка назад, а да я разцелува

по-точно да се впие с една целувка уста в уста в нея

на 1.44 лидера трябва да показва бяс точно така, а другия зад него мишок

на 2.27 тя с тези мръсни дрехи-чаршафи по себе си е по-красива от 100 накипрени, намирам я за по-красива заради тази трогателна целеустременост и ОЧИ 100 пъти повече от всякакви гримирани рокли

...

АКЦЕНТА - ОЧИТЕ - толкова красива с този поглед

след 0.52 и след 1.32

"ши" я изям :D тигричка малка горда
цитирай
5. mt46 - Текстът
16.03 22:50
е романтичен и тази готина гола мацка не му подхожда. Ако е за разтоварване от четенето - да... :)
цитирай
6. germantiger - :)
16.03 22:56
Абсолютно прав си, Марине

бъдещите ми постинги отново ще са с мацки

няма да са с руснаци, българи, левичари или неуспели поети/не визирам теб
цитирай
7. getmans1 - А бе, Тигре в толчав голем постинг де ...
16.03 23:19
А бе, Тигре в толчав голем постинг де не можеш да намериш за др. Путин е направо позор.
Предлагам ти идея, че мястото му е между последните два абзаца, връзва се с твоите коментари. За мигрантите в германия по-голяма вина от Фрауто ими само той... В В Путлер!
цитирай
8. germantiger - ...
16.03 23:28
Другаря КАпутин си говори с другарката Феркел/прасенце значи на германско

та капутин и меркел си говорят на руски език, в което няма лошо

кофтито е, че той е кгбец, а тя пионерка
цитирай
9. veilet - Всяка епоха със своите отпечатъци!
17.03 08:03
Имам впредвид- със своите особености и характерни норми на поведение, мисли, чувства, които обясняват начина на държание и поведение на тогавашното поколение. В сравнение с днешната генерация, всички гореизредени "идеали" са някъде потънали и безвъзвратно изчезнали във времето. Младото ни поколение не познава подобна чистота на Чувства и сила на Емоциите. Дано да греша, но ми се струва, че светът като цяло във всичките му нюанси на съшествуване е повече от комерсиализиран- тъжно, но факт. Поздрави!!!
цитирай
10. germantiger - на теб ти благодаря за коментара :)
17.03 11:37
Съгласен съм с теб и няма как да е иначе, след като навсякъде около нас и най-вече в тв и интернет забелязваме този комерс и падение на нравите.

В личните отношения, в дома сред така наречените нормални семейства и несемейни хора НЯМА такова падение и може би, не дотам.

Има разлика между СМИ/средствата за масова информация или дезинформация и все още човека в дома му, в душевния му свят - пиша за нормалния човек, не за лумпените.

Нормалните хора не са паднали толкова и не са загубили толкова хубавото, НО!

- това се внушава, това се пропагандира най-много - падение, комерс, низост

- това внушение постига своите резултати вече десетилетия и дава гнили плодове

- факт е, че хората днес сме почти само комерс и удоволствие, нежели идеал и доброта

......

Аз обаче съм убеден, че е било ПОДОБНО И ВЕКОВЕ ПРЕДИ НАС

ПРОСТИЯ ЧОВЕК Е БИЛ МНОЗИНСТВО ВИНАГИ, БОРБАТА ЗА ПАРИ, КЕЛЕПИР е била винаги

Беетовен, Гьоте, да Винчи са били единици - масовката е била пак същата и далеч от тези

......

Според мен разликата е най-вече в това, че ПО ВРЕМЕТО НА ГЬОТЕ И ШИЛЛЕР НАПРИМЕР, СЕ Е ПРОПАГАНДИРАЛО ПОВЕЧЕ КРАСИВОТО, ДОСТОЙНОТО, МЕЦЕНАТИТЕ НЕ СА ВЪЗПИТАВАЛИ НАРОДИТЕ В ПОШЛОСТ И ПАДЕНИЕ

ПРОТЕКТИРАЛО СЕ Е ЦЕННОТО МНОГО ПОВЕЧЕ, ОТ НИЗОСТТА, докато днес това е обърнато - в това намирам аз ралзиката с миналото

преди образците спонсорирани от властниците са били гьотевите примерно образци

днес парите движат напред антиизкуството и воюват с красивото и морала

преди хората са били в някаква степен по-морални и богобоязливи, днес НЕ

......

Съгласен съм с теб VEILET, просто излишно може би, влязох в детайли, както аз ги виждам
цитирай
11. troina - Аплаузеее...Джулия
17.03 14:39
ТОВА СА ОЧИ И ТОВА Е ПОГЛЕД - това намирам за най-красиво в каква да е жена или момиче

отказ, себеотрицание, решение, борба дори без надежда и предварително загубена
цитирай
12. leonleonovpom2 - Поздрави, Германтигър!!
17.03 22:14
Гьоте, един от великаните на световната литература! Живял е и с друг великан-Шилер-във Ваймар!
Иначе в живота не е бил светец- падал си е по похожденията и по питиетата!

Хубава вечер!
цитирай
13. nbrakalova - Забележими и въздействащи пасажи – вълнуващо трогателни, препоръчителни, поучителни…,
18.03 21:11
но и отразяващи как от ден на ден цивилизацията ни се отдалечава от идеалите, върху които е била основана и в културен, и в просветен, и в духовен аспект. Въпреки настоящия й напредничав дух, не намирам да се чувства по-устойчива, по-удовлетворена, по-спокойна или уравновесена. Самоувереността не винаги е достатъчна да компенсира непълнотата…
цитирай
14. leonleonovpom2 - Здравей, Надежда!
19.03 11:34
nbrakalova написа:
но и отразяващи как от ден на ден цивилизацията ни се отдалечава от идеалите, върху които е била основана и в културен, и в просветен, и в духовен аспект. Въпреки настоящия й напредничав дух, не намирам да се чувства по-устойчива, по-удовлетворена, по-спокойна или уравновесена. Самоувереността не винаги е достатъчна да компенсира непълнотата…


Самоувереността не само не компенсира непълнотата! Често тя е прикритие за нея
Например, назначат някой за министър, който и за метач иначе не става
Какво се набива на очи веднага при него! Самоувереността му, че е дялан камък за мястото? И почва да дава съвети, кой какви пици да яде!

Хубав ден!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: germantiger
Категория: История
Прочетен: 2648423
Постинги: 212
Коментари: 7440
Гласове: 18242
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930