Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.03 02:10 - ЛУИЗЕ 2 - по Фридрих Шиллер - литература
Автор: germantiger Категория: Изкуство   
Прочетен: 617 Коментари: 9 Гласове:
13

Последна промяна: 04.03 06:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Втори и финален постинг по творбата на Фридрих Шиллер

"Коварство и Любов" с първоначалното авторово заглавие "Луизе"

Превода е мой, не успях да намеря "Коварство и Любов" на български, а превод има


image
Zoe Kimball



ФЕРДИНАНД: Хладни разсъждения в отговор на моята любов? Желаеш да ме измамиш с тази басня от приказки? Любовник – ето това е което те владее... Сега прозрях всичко, сега ми стана най-накрая ясно! Ето защо тя се отказа от любовта ми така категорично, а аз се поддадох на това англеско лице и бях излъган... Тя толкова добре ме познава! Отвръщаше на всяко мое чувство на часа, на всеки мой трепет, на всяко движение и импулс, на всеки мой знак, на пламенния порив... Отгатваше душевното ми състояние, оттенъка в гласа ми, сълзата ми дори... Боже, Боже! И всичко това е било притворство?

 

ФЕРДИНАНД: Татко! О, татко!

ПРЕЗИДЕНТА: Какво ти е сине? Стани! Ръцете ти горят и целия трепериш!

ФЕРДИНАНД: Простете ми неблагодарността, татко! Аз бях лош син. Не оцених Вашата доброта! Вие проявихте към мен наистина бащина грижа... Вие бяхте толкова прозорлив!.. Но сега е вече късно... Простете! Простете ми! Благословете ме, татко!.. Вие бяхте мъдър в своята суровост. Вие бяхте ангелски добър в жестокостта си...


image 
Dorothy Ruth Hoogstratten


ЛУИЗЕ: Не, майлейди. Аз презирам съда на тълпата.

ЛЕЙДИ: Името Ви е Луизе? На колко сте години, ако мога да попитам?

ЛУИЗЕ: Навърших шестнадесет

ЛЕЙДИ: Това е то! Шестнадесетгодишна! Първите бури на страстта! Първия чист звук на сърцето до което все още никой не се е докоснал и наранил – няма нищо по-привлекателно!

ЛУИЗЕ: Господарке, аз не съм виновна за красотата ми и не отговарям за съсловието ми от което произлизам... Не разбирам с какво съм заслужила това на пръв поглед благодеяние. Искам само да ви попитам майлейди: защо ме мислите за толкова глупава, та да се срамувам от своя произход? С какво право ми се натрапвате като благодетелница и се опитвате да устроите моето щастие, като дори не считате за нужно поне да ме попитате желая ли да приема щастие от Вашите ръце?

ЛЕЙДИ: Нечувано! Необяснимо! Не момиче, не! Това не е вродено величие и баща ти не може да го е внушил – в теб има прекалено много младежки устрем. Не бъди упорита, не бъди опърничава. Аз усещам чужд източник, намесата на друг учител в теб.

ЛУИЗЕ: Странно е майлейди, че едва сега почувствахте следата на другия, а предварителнорешихте и ме взехте под крилото си.

ЛЕЙДИ: Ти само посмей нещастнице, посмей сега да го обичаш и да му бъдеш любима!.. Какво говоря за Бога! Позволи си дори да помислиш за него или да си мисъл за него!.. Чуй ме, нещастнице, аз съм всесилна! Мога да бъда безмилостна стига да пожелая това! Кълна се в Бога! Ти си загубена! Ти ще загинеш!.. Аз ще издигна между вас скали, ще изровя пропасти, ще отворя бездни! Ще премина като фурия на небосклона ви, ще бъда сянка над всяка ваша целувка, ще ви ужася като привидение уасило самотен пътник, твоето здраво тяло ще започне да се топи и телее в ръцете му и накрая ще се разпадне на прах, като мумия... Помни жалко същество: аз не мога да съм щастлива с него, но и ти няма да имаш своето щастие. Да разрушаваш чуждо блаженство – това е също блаженно...

ЛУИЗЕ: Не принуждавайте своето сърце майлейди, не бъдете лоша в своя стремеж, не плашете напразно. Вие сте неспособна да извършите всичко което ми казахте. Вие не можете да измъчвате същество, което не ви е сторило никакво зло, заради това, че изпитва чувства същи на Вашите. Но за този ужасен порив аз мога да ви възлюбя, майлейди.

ЛЕЙДИ: Какво ми става? Какво направих? Как се издадох?.. О, Луизе, възвишена, прекрасна, чудна душа! Прости на мен безумната! Един косъм няма да падне от главата ти, дете мое!

 

ЛЕЙДИ: Свурши се!.. Предодоляно е препятствието, разкъсани са всички връзки между мен и херцога, дори тази дива страст е откъсната от сърцето ми!.. Хвърлям се в твоите обятия – добродетел! Приеми разкаялата се твоя дъщеря Емилия!.. „Милостиви господарю! Вие бяхте невнимателен, че нарушихте нашия договор, вече нищо не ме задържа тук. Благоденствието на страната Ви беше условието за нашия съюз. Лъжата продължи три години. Най-накрая пелената падна от очите ми. Отвращаавам се от вашата щедрост към мен купена със сълзите на вашите поданици. Подарете любовта си на която аз вече не приемам, на вашата нещастна страна и нека една британска херцогиня да Ви научи как да сте милосърден към германския народ. След час аз ще съм пресякла границата. Йоханна Норфолк.”


image 

Scarlett Rose Leithold



ЛУИЗЕ: Аз преминах през страшно изпитание. Господа ми даде сили... Възприемат нас жените като нежни и слаби създания. Не вярвай на това, татко. Ние треперим като видим паяк, но о, чудо – да търпим и тлеем – прегръщаме това страдание с усмивка. Запомни това, татко. Твоята Луизе е весела.

МИЛЛЕР: Знаеш ли дъще, бих предпочел да виеше сега. Така щях да съм по-спокоен.

 

ЛУИЗЕ: ... те са хитри, докато имат работа срещу разума, а когато се сблъскат със сърцето, злодеите мигновенно губят сила и решение... Клетвата свързва животе навеки, но смъртта разтопява желязото и оковите. Фердинанд ще разбере, че неговата Луизе е останала вярна. Татко, предай му тази бележка!

МИЛЛЕР чете: „Измамиха те, Фердинанд! Една долна подлост разтригна съюза на нашите сърца, страшна клетва заключи устата ми, а твоя баща разположи навсякъде шпиони и доносници. Ако ти имаш достатъчно мъжество, любими мой, аз знам едно трето място, където никаква клетва няма да ни попречи и никой не може да ни надзирава.”

ЛУИЗЕ: Защо ме гледаш така, татко? Прочети всичко докрай!

МИЛЛЕР: „Ако си смел и себеотрицателен, ти ще преминеш по тъмния път, който ще озарява само аз – твоята Луизе и нашия Господ Бог. Ти трябва целия да си изпълнен с любов, да оставиш зад себе си всички надежди, да се откажеш от кипежа на страстта и да вземеш по този път само сърцето си. Ако се съгласиш на това пътешествие – тръгни когато камбаната на кармелитския манастир удари сванадесет в полунощ. Ако пък се уплашиш, тогава зачеркни думата „силен”, която приписват на твоя пол, защото те е засрамило една девойка.”

ЛУИЗЕ: Третото място, мой мили татко... третото място е могилата.

МИЛЛЕР: Господи!

ЛУИЗЕ: Не се бой, татко! Страшна е само думата. Забравете за нея и тогава пред очите Ви ще се разкрие брачно ложе – утрото хвърля над него златен покров, пролетта го краси с разноцветните си багри... Ще се хвърля в реката, ще потъна на дъното и ще моля Бог да ми прости.

МИЛЛЕР: Ти си всичко за мен, послушай баща си, ако все още поне малко ме обичаш... Ти си всичко мое... Не принадлежиш само на себе си... Ако загубя теб, то аз губя всичко. Виж, косите ми са посивели. Постигнало ме е времето, когато ние бащите трябва да разчитаме на децата си, идва време в което да се облегнем на вас младите... Нима ще ме оставиш, Луизе? Нима ще се отвърнеш от своя дълг?

ЛУИЗЕ: О, не... не! В този свят аз ще остана твоя длъжница, но във Вечността ще изплатя своя дълг с лихвите.

МИЛЛЕР: ... ако ти отнема ножа, то ти ще си посегнеш с иглата за шиене. Ако ти скрия отровата, ти на връвта от огърлица ще се обесиш. Луизе!... Прави каквото искаш. Принеси се в жертва на твоя хубостник, ще се възрадва този демон, който те е изкушил или ще те напусне твоя ангел-хранител. Отивай, върши го! Вземи със себе си всичките си грехове и последен този – най-страшния, а ако ти се стори лек, тогава добави и моето проклятие... Ето ти нож... Пронижи сърцето си... а после и сърцето на баща си!

ЛУИЗЕ: Татенце! Чакай! Почакай! О, нежността е по-силна и властна над мен дори от жестокостта. Какво да сторя? Повече немога така! Как да живея с това?

МИЛЛЕР: Ако целувките на твоя любим изгарят повече от бащините сълзи – тогава умри!

ЛУИЗЕ: Тате! Ето ръката ми! Аз искам... Боже мой... Какво искам, какво правя? Господи! Кълна ти се татко... Виновна съм... Да бъде твоето... Бог ми е свидетел... сега ще скъсам това писмо към моя Фердинанд, сега ще се отрека от моето намерение.

image 
отново S R L


ФЕРДИНАНД: Бяла като смъртта!... Сега дъщеря ти наистина ми харесва! Никога не е била тъй красива твоята благочестива, добродетелна дъщеря, както в този миг, когато пребледня лицето й. Полъа на Страшния съд сваля всички маски и отнася всички лъжи, няма я вече онази жива руменина. Това изражение най-много й прилича! За първи път е пред мен тя с истинския й лик! Дай да те целуна сега!

МИЛЛЕР: Назад! Махни се! Не я докосвай момче и не предизвиквай родителското ми право в моя дом! Преди не ти попречих на ласките и срещите с нея, но от подигравка и поругаване ще намеря сили да я спася.

 

ФЕРДИНАНД: Кажи ми истината, Луизе... или не, не казвай нищо! Ако кажеш една дума, може и да загина... Тогава излъжи ме, Луизе! Ако можеш излъжи ме сега със своя най-ангелски вид, убеди моето зрение и слух, ако можеш излъжи подло сърцето ми... Ти ли написа тази бележка?

ЛУИЗЕ: Да, кълна се в небесния Съдия, да!

ФЕРДИНАНД: О, момиче, момиче! С какво лице стоиш пред мен... Съзнаваш ли Луизе какво беше ти за мен? Не! Не може да е истина! Ти беше всичко за мен – всичко, всичко! Тази жалка дума не е в въстояние да побере цялата вечност на това всичко в себе си!...

 

ФЕРДИНАНД: Освен нея нямате други деца, така ли?

МИЛЛЕР: Никой друг освен дъщеря ми, бароне... И от други нямам нужда, тя ми е достатъчна. Такова момиче изпълва и завладява цялото ми родителско сърце, та няма място за други. Каквато любов съм имал, всичката съм я раздал на нея.

 

ФЕРДИНАНД: Единствено дете!... Чух ли добре това? Съзнавам ли го аз, убиеца? Едно-едничко!... И искам да му го отнема? Да лиша бедния от последния му грош?... Какво съм аз? Мога ли да сторя това? Нима ще ми стигнат силите и духа да направя това? Представям си го как бърза към дома, влиза през прага, с нетърпение очаква да я види и какво съзира – ненагледната дъщеря лежи отпусната, мъртва, като стъпкано цвете, последната му надежда, която никога не му е изменила в този живот...

 

ФЕРДИНАНД: Предайте това известие на някой от слугите... Ето ви часовника ми като пропуск. Ще Ви почакам тук... Без отговор не си тръгвайте, Миллер.

ЛУИЗЕ: Не е ли по-добре да ида аз?...

МИЛЛЕР: Слушам, бароне!

ЛУИЗЕ: Бих се справила с това отлично, нека аз...

МИЛЛЕР: Къде ще ходиш ти, дъще? Сега е нощ и ти сама по улиците, не...


image 

Holly Morgan



ФЕРДИНАНД: Значи ти не си леконравно наивно момиче – ти си сам Сатана! Тази изветряла лимонада е точно като душата ти. Опитай!

ЛУИЗЕ: О, Боже! Неслучайно аз се страхувах от тази среща.

ФЕРДИНАНД: Пий!

ЛУИЗЕ колебливо пие, а в момента когато поднася чашата към устните си, Фердинанд ряязко става и отива бледен в другия ъгъл на стаята.

ЛУИЗЕ: Лимонадата е приятна.

ФЕРДИНАНД обхванат от ужас: Наздраве!

ЛУИЗЕ: Ако само знаехте Валтер, как жестоко оскърбявате душата ми!... Ще дойде време, когато...

ФЕРДИНАНД: С времето ние приключихме!

ЛУИЗЕ: ... когато спомена за този час ще легне като камък на сърцето Ви...

ФЕРДИНАНД: Сбогом служба, дълг!

ЛУИЗЕ: Боже! Какво Ви е?

ФЕРДИНАНД: Топло ми е, задушно... нищо, ще ми олекне скоро.

ЛУИЗЕ: Изпийте лимонадата! Тя охлажда и утолява!...

(опитва се да го прегърне и да се отпусне на врата му)

ФЕРДИНАНД: Далече! Далече от мен! Отвърни своя взор от мен, не ме поглеждай с тези мамещи очи, пред тях ставам слаб! Яви ми се с лицето на змия, със своята отрова! Пълзи пред мен отровна твар!... Покажи се в цялото ти безобразие на адска същност, с лика заслужен в преизподнята! Само без това англекско лице! Махни се от мен, скрий чистия измамен облик! Късно е вече!... Какво дивно творение на небесния ваятел! Кой би помислил, кой би допуснал какво се крие под повърхността? Не те предизвиквам за отговор, Създателю, но как е възможно под това съвършенно творение да разлееш подмолно зло? Как е възможно порок да се крие под ангелски черти дишащи с привидна доброта? Непостижимо! Необяснимо!

ЛУИЗЕ: Как да слушам всичко това и да мълча, как да го изтърпя?!

ФЕРДИНАНД: И този неин сладък, нежен глас... Как е възможно тези струни да звучат тъй вълшебно? Така е тя прекрасна, прелестно е всичко в нея, това е то божествена хармония у нея! Сякаш Господ е създал в миг на висше вдъхновение! Все едно Вселената е мястото създадено за да възникне тя – да сътвори Създателя една такава перла, да увенчае своята творба! Значи Бог е направил само един пропуск – като е претворил душата й? Как душевна уродливост се въплътява в безупречна материя?...

ФЕРДИНАНД на колене: Луизе, ти обичаше ли маршала? Преди се стопи тази свещ, самия Господ Бог ще те призове на своя съд!

ЛУИЗЕ: Сине, Божий... Какво значи това? О да, чувствам, че не ми е добре!

ФЕРДИНАНД: Вече? Нима? Горко вам жените – вие сте вечна загадка! Слабите ви нерви издържат невероятни престъпления, които протестират свещу устоите на човечността, подкопават из основи нашите представи, а смешно малка доза миша отрова ви хвърля на пода...

ЛУИЗЕ: Отрова! Отровена! Господи, Исусе!

ФЕРДИНАНД: Боя се, че е истина! Лимонадата ти е отровена. Ти я изпи в чест на смъртта...

ЛУИЗЕ: ... Боже, спасителю наш, спаси ми душата!

ФЕРДИНАНД: Това сега е най-важното. И аз за това се моля.

ЛУИЗЕ: А майка ми, а моя баща?... Нещастния ми баща няма да преживее това!... Тъй млада и без спасение? Още сега - тук?

ФЕРДИНАНД: Няма спасение... Не се безпокой, ние ще завършим това пътуване заедно.

ЛУИЗЕ: И ти ли, Фердинанд? Значи отровата си сложил ти, Фердинанд? Господи, прости му! Милосърдни Боже, опрости му този грях!... Тогава аз вече няма да мълча... Смъртта разкъсва всички клетви. Няма по-нещастно същество под небето от теб Фердинанд, защото аз умирам невинна!

ФЕРДИНАНД: Какво мълви тя? Във Вечността никой не отнася със себе си лъжа?

ЛУИЗЕ: Аз не лъжа! Не лъжа! В живота ми излъгах само веднъж... Как ми е хладно... Излъгах като писах писмото до хофмаршала... Вземи се в ръце, Фердинанд! Сега ще чуеш страшно признание. Ръката ми написа това, което сърцето ми проклинаше... Това писмо го диктува баща ти... Накараха ме, принудиха ме... Заставиха ме, Фердинанд... Прощавай... Твоята Луизе предпочиташе да умре вместо своя баща... Това беше заплаха, той ме застави... Те действаха хитро, коварно... (срива се)

ФЕРДИНАНД: Това е баща – убиец! Ще го завлека с мене си, нека гнева на Вечния съдия падне и върху него – истинския виновник.



image 

пак H M



МИЛЛЕР: Пуснете ме! В името на Бога, пуснете ме вътре!

ФЕРДИНАНД: Тази девойка е свята!...

МИЛЛЕР: Дете мое! Дете мое! Отрова! Чух думата отрова! Дъще моя! Къде си?

 

ФЕРДИНАНД: Само две думи, баща ми! Те ще ми струват много... Подло ми бе отнет живота – отнет от Вас. Сега аз треперя така, сякаш съм пред Бога, а никога не съм бил злодей за да изпитвам този страх... Но аз извърших убийство, и ти не можеш да искаш от мен, само аз да се явя пред Паведния съдия, на очаквай сам аз да нося цялата вина на плещите си. По-тежката част и по-ужасната възлагам на теб. Дали ще я понесеш или ще се превиеш под нея е твой избор... Гледай, изверг! Наслади се, на чудовищния плод на твоето коварство. Върху това измъчено лице е написано твоето име и ангелите на отмъщението ще го прочетат... Дано нейната сянка посяга към пелената на уж спокойния ти сън, дано нейната ледена ръка като привидение смущава всяка твоя нощ... Нейния дух да се яви в часа, когато умираш и да прекъсне най-отчаяната ти молитва в последния миг! Да застане до гроба ти в сетния час на Възкресението от мъртвите и преде самия Бог, когато се явиш да те съди! (пада въззнак)

 

ПРЕЗИДЕНТА: Боже, ти който си на небето! Не аз, не аз трябва да отговарям за тези две души, а ето този...

СЕКРЕТАРЯ ВУРМ: Аз?

ПРЕЗИДЕНТА: Ти, окаян грешнико! Ти, Сатана! Ти ми даде онзи убийствен съвет! Ти си виновен за всичко – аз си измивам ръцете.

СЕКРЕТАРЯ: Аз и цялата вина?... Сега разбрах как благодари Дявола, когато му вършиш услуга... Това моя син ли е или твоя? Нима аз имам властта да заповядвам и решавам или ти?... И ти ми казваш това в този миг, когато лицето на тази девойка ме пронизва до костите в ужас и лед?... Добре, нека сега аз погина, но с мене и ти! Ей, хора! Хора! Разгласете навсякъде, провикнете се силно по улици и пазари: „Убийство!” Разбудете съдебните власти! Стража, вържи ме! Отведете ме! Ще разкажа такива тайни, че който ме слуша ще му настръхнат косите.

ПРЕЗИДЕНТА: Не смей, безумецо!

СЕКРЕТАРЯ: Охо, и още как – ще посмея, приятелю! Наистина обезумях и това е истина – но полудях благодарение на теб. И като луд ще се държа сега, всичко ще разкажа! Ръка за ръка с теб към ешафода! Ръка за ръка заедно в Ада! Лаская се, че ще бъда осъден с такъв дявол като теб!

 






Гласувай:
14
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - ...
04.03 02:13
Клипа без връзка с текста

Видео по сериалите

The White Queen

The White Princess

The Tudors
цитирай
2. allvin - Емоции от временатана Дон Кихот ...
04.03 02:52
Струва ми се, че като че ли тук стила му на изказ ми наподобява донякъде Шекспировия Хамлет...
цитирай
3. germantiger - благодаря ти за първия коментар
04.03 02:56
Абсолютно възможно

както знаем почти всички велики след Шекспир са се учили и вдъховявали от британеца

примерно Гьоте е голям фен на Уилям и заслужено
цитирай
4. barin - Здравей, Тигре. Избираш красиви ...
04.03 06:43
Здравей, Тигре. Избираш красиви жени за снимки към темите. Имаш добър вкус. Забелязал съм го и преди.
Поздрави!
цитирай
5. germantiger - ...
04.03 06:57
БЛГ за оценката, Барин

макар, че точно тези и масата които включвам в постингите въобще да НЕ се отнасят към текста

понякога дори изображенията са НЕПОДХОДЯЩИ, както и част от клиповете, но аз се стремя да показвам СИЛА И КРАСОТА, без в блога да съблюдавам съответствието им заедно във всеки постинг
цитирай
6. germantiger - +
04.03 07:01
За жалост съдбата на втората Дороти Рут/Руф Хоогстратен е трагична

американка под 20 г. от холандски произход предизвикала фурор в плейбой и щатите

по-късно убита от един еврейн фотограф, за да не бъде във връзка с друг някакъв не помня какъв боклук пак от шибан неангло-саксонски произход
цитирай
7. veilet - Добре би било да се даде отговор на въпроса откъде Шилер е получавал своите
04.03 08:07
своите инспирации като автор на велики произведения. Още по време на своето студентство се засилват неговото любопитство и интерес към противоречията и интригите на кралското обшество в Англия, при което той започва да ги изучава чрез произведенията на Шекспир под форма на неговите монолози, конфликти на генерацията или историята по онова време. Също като Гьоте, Шилер остава верен почитател на Шекспир и се опитва да му подражава в редица свои творби.
В този откъс като постинг се убеждаваме в прокараната нишка на провокативни разсъждения на една отминала епоха на Романтизъм, Интриги и Коварство.
Приятно четиво за моята Душа по време на отпуск, примерно....Поздрави!:)))
цитирай
8. germantiger - Шиллер е имал гениален пример
04.03 08:38
Без съмнение много от великите в изкуства или война (също) са били вдухновявани от постиженията и примера на много велики преди тях

Знаем за стремежа за Александър към Ахил, за Цезар към Александър, за Наполеон към Фридрих итн

Малко обаче знаят например, че:

РАЗБОЙНИЦИ НА ШИЛЛЕР ДАВА ИДЕЯТА ЗА БРАТЯ КАРАМАЗОВИ НА ДОСТОЕВСКИ

ТРИЛОГИЯТА НА ШАРЛЪТТ ДЕ ЙОНГ ДАВА ИДЕЯТА ЗА ВОЙНА И МИР НА Л. ТОЛСТОЙ

ГРЕТХЕН ОТ ФАУСТ НА ГЬОТЕ ДАВА ИДЕЯТА ЗА МАЙСТОРА И МАРГАРИТА НА БУЛГАКОВ

Впрочем за в бъдеще ще направя още един постинг за Шиллер върху неговите "Разбойници"
цитирай
9. nbrakalova - Един от образците на романтичния ...
05.03 08:52
Един от образците на романтичния светоглед, където, за да се издигнеш над злото, най-често „единствен изход е смъртта“. И тя витае в него, загърната измамно в нетленно одеяние.
Любовта е жертва...
Луизе се жертва, за да спаси, защото обича.
Фердинанд става жертва, защото не й вярва.
И в любовта вярата е част от основата на взаимоотношенията.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: germantiger
Категория: История
Прочетен: 2565319
Постинги: 210
Коментари: 7438
Гласове: 18113
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031