Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.02.2018 00:22 - ЛУИЗЕ 1 - по Фридрих Шиллер - литература
Автор: germantiger Категория: Изкуство   
Прочетен: 3678 Коментари: 9 Гласове:
17

Последна промяна: 17.02.2018 08:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 „ЛУИЗЕ МИЛЛЕР” първото заглавие на Фридрих Шиллер

 

По-късно тази творба е наречена от Иффланд – „KABALE und LIEBE

„КОВАРСТВО И ЛЮБОВ”, доколкото знам е превеждана на български

 

В случая превода на избрани моменти и пасажи е мой, защото нямам подръка българския вариант;


image

Heather Morris 

......

 

От творбата:

 

ПРЕДИЗВИКАНАТА И РАЗДРАЗНЕНА СТРАСТ Е СПОСОБНА НА ВСЯКАКВИ БЕЗУМСТВА

 

НАСИЛИЕТО ОЖЕСТОЧАВА МЕЧТАТЕЛИТЕ И ИДЕАЛИСТИТЕ, не ги оправя и не ги връща в правия път

 

СЕКРЕТАРЯ: Мога ли да говоря пред Вас откровенно?

ПРЕЗИДЕНТА: Разбира се, като престъпник със своя съучастник.

 

ПРЕЗИДЕНТА: Клетва ли? Че, какво струва това, заклех се?

СЕКРЕТАРЯ: За Вас и мен, естествено нищо. За такива хора като тях обаче, дълга и клетвата са всичко.

 

..........

 

В произведението Луизе и Фердинанд се влюбват – той е офицер с потекло, тя дъщеря на обикновен учител-музикант.

Бащата на Фердинанд е президент като съветник на могъщия херцог и този баща е против любовта и евентуалния брак на сина си с девойката. Бащата опитва да насочи сина си към брак с фаворитката на херцога - лейди Милфорд, но не успява. След това президента и неговия безскрупулен секретар се обединяват за да убият любовта на двамата млади като извършат насилие и над семейството на момичето.

ЦИТАТИТЕ ОТ „КОВАРСТВО И ЛЮБОВ” ЩЕ ПРОДЪЛЖА И ЗАВЪРША В ЕДИН БЪДЕЩ ВТОРИ ПОСТИНГ.

 

................

 

БАЩАТА МИЛЛЕР: Аз съм простодушен германец и за това господарю ще Ви кажа направо: за съвета ми честен, Вие няма да ми благодарите.

 

пак той - МИЛЛЕР: За жених, който се обръща към бащата на момичето, извинете ме, но не бих дал и пукнат грош. Ако младежа си струва, той ще се засрами от такъв старомоден подход... Ако пък не му стига смелост и дух, значи той е страхливец, и такива момичета като Луизе не се полагат нему... Честно казано той трябва да спечели невестата дори зад гърба на баща й... Трябва толкова да й се хареса, че тя даже да прати майка си и баща си по дяволите само да не изпусне любовта или да падне ничком в краката на татко си и в името на Христа да го моли или нея да затрие или да съдини сърцата им. Така ги разбирам нещата, момче! Това наричам аз любов!

 

ДЪЩЕРЯТА ЛУИЗЕ: Вие не знаете, че Фердинанд е мой, създаден за мен, изпратен от небесния Баща за мое щастие. Когато го видях за първи път... аз се възпламених, кръвта сякаш заигра и завря, всяка жилка в мен пулсираше, всяко дихание сякаш ми нашепваше: „Това е той!” И сърцето ми позна вечно мечтаното, и го прие: „Той е!”

 

ФЕРДИНАНД: Какво ти е? Признай!... Защо си тъжна?

ЛУИЗЕ: Фердинанд! Фердинанд! Ако само знаеше колко прекрасна ти се струвам, аз бедното момиче от нищите!

ФЕРДИНАНД: Какво говориш? Момиче мое! Чуй ме! Хахви неща се въртят в главата ти? Ти си моята Луизе. Кой ти внуши, чер това е недостатъчно?... Когато съм с теб, целия ми разум потъва в очите ми;, когато съм далеч от теб ума ми се отнася в мечтата по теб. А ти способна ли си да съхраниш благоразумие в една любов? Засрами се!...

ЛУИЗЕ: Ти искаш да ме приспиш, Фердинанд, искаш да не съзра пропастта в която рано или късно аз ще се срина. А пък аз гледам напред... Меч е надвиснал над теб и мен! И искат да ни разделят!

ФЕРДИНАНД: А аз от нищо нямам страх... никакъв. Плаши ме само мисълта да не ме разлюбиш. Ако щат между нас да израстнат планини и гори, з амен това ще са само стъпки към моята Луизе. Бурите пратени срещу нас само ще раздухат още повече пламъка на моите чувства, опасностите пред мен ще придадат още повече прелест на моята Луизе... Довери ми се, любима моя! Аз ще съм твой ангел-хранител. Аз ще застана пред всеки удар на съдбата, ще те заслоня с моето тяло, ще поема цялата ти мъка... Опирайки се на моето рамо, ти Луизе ще можеш леко да преминеш по пътя на живота.

ЛУИЗЕ: ... от този ден нататък аз не знам що е покой... Аз вече усещам: диви страсти ще закипят в моята гръд... Тръгвай... Да ти прости Господ!... Ти запали пожар в моето младо и досега безметежно сърце и нищо не е в състояние да го потуши.

 

ПРЕЗИДЕНТА-БАЩА: Ти ще получиш своето щастие от моите ръце. Престъплението не оставя кървави следи върху наследника.

ФЕРДИНАНД: От наследство, което ще ми напомня за ужасен баща, аз тържествено се отричам.

ПРЕЗИДЕНТА: На 12 години ти беше кадет. На 20 вече майор. Аз постигнах това посредством херцога. Ти ще съблечеш мундира и ще влезеш в министерството. Херцога ми е обещал за теб чин на таен съветник... Пред теб се открива светло бъдеще, невиждана перспектива... Нима това не те вдъхновява?

ФЕРДИНАНД: Не, защото моето понятие за величие и щастие, категорично се различава от Вашето... Вие постигате благополучие почти винаги чрез гибелта на някой друг. Завист, страх, ненавист – това са мрачните огледала в които се отразяват срамното величие на владетеля... Моля Ви, татко, нека спрем този разговор, защото скоро няма да има сили да се нарека Ваш син... Кълна ви татко в небето и земята. Унижавайки мен - единствения Ваш син и правейки ме нещастен, щастлив няма да станете. Живота си няма да пожаля, ако жертвайки го помогна за Вашето издигане. Живота ми получил съм от Вас и съм Ви в дълг, без да се замисял без остатък ще принеса всичко мое в жертва за Вашето величие. Но честта ми татко... нея... ако отнемете ми нея, значи подло сте ми дарили живот, и аз ще Ви прокълна като сводник, не баща.

 

ФЕРДИНАНД: Гнусна твар! Ако поискаш моята ръка, тро пред лицето на цялото дворянство, на цялата войска и народ, дори да си защитена от гордостта на твоята велика Англия, аз – германския юноша, ще те отхвърля!

 

ЕМИЛИЯ МИЛФОРД: Така ми тежи на сърцето сякаш съм извършила престъпление... Ела Софи, кажи им да оседлаят най-бесния жребец за мен. Искам простор, въздух, искам да видя хората и синьото небе; от бързата езда ще ми олекне... Продадох честта си на херцога, но сърцето ми остана свободно и може би, то ще намери някога един достоен за мен. За нас жените има един само избор: да властваме или да се покорим. Но даже най-силното упоение от безгранична власт е жалка самозаблуда, ако сме лишени от най-висшето щастие – да сме робини на любимия мъж.

 

ЛЕЙДИ МИЛФОРД: Нима не си прозряла, че всички мои капризи, желание и чудноватости прикриват вътре в мен диви и бушуващи страсти?

СОФИ: Лейди, лейди!, Утоли ги!

ЛЕЙДИ: Доведи ми човека, за когото мисля постоянно... човека, когото боготворя... Аз трябва да го завладея, Софи, или да умра... Ще захвърля всичко и ще избягам с него накрай света...

 

КАМЕРДИНЕР: Негово Величество херцога Ви се кланя майлейди и Ви праща тези брилянти за сватбата. Току-що ги получи от Венеция.

ЛЕЙДИ: Колко е платил за тези скъпоценни камъни?

КАМЕРДИНЕРА: Не са му стрували и грош.

ЛЕЙДИ: Какво? Ума ли си загуби? Как така нищо?... Тези безумно скъпи украшения не струват нищо?

КАМЕРДИНЕРА: Вчера 7 000 синове на родината бяха изпратени в Америка, те са цената.

ЛЕЙДИ: Почкайа, какво ти е? Струва ми се плачеш?

КАМЕРДИНЕРА: Момчетата са по-скъпи от всичко на света... Сред тях бяха и моите двама синове.

ЛЕЙДИ: Нали все пак не са ги насила принудили...

КАМЕРДИНЕРА: О, неее, какво насилие, нищо подобно... те всички са ентусиазирани доброволци. Наистина като ги строиха на плаца няколко смели излязоха напред и попитаха полковника, колко взема херцога за такива като тях. След това Всемилостивия ни господар просто заповяда да разстрелят дръзналите да питат. Чухме залпа и видяхме как мозъка се пръсна на паважа, а миг след това всички войници викнаха в един глас: „Ура! Към Америка!”

ЛЕЙДИ: Боже мой! И аз не знам нищо за това, дори не съм чула!

КАМЕРДИНЕРА: Да, Ваша милост... Приятно Ви беше в този момент дфа сте на лов с господаря, а трябваше да почакате за да видите това изключително зрелище на плаца... грохот на барабани, войската тръгна, а бъдещите сирачета се хврълиха към бащите си, обезумяла майка хвърля кърмаче на щиковете, там жениха разделят от невестата посредством саблен удар...

ЛЕЙДИ: Махнете тези брилянти от мен! Те мятат в сърцето ми искрите на Ада. Не тъгувай бедни ми старче! Те ще се върнат и пак ще видят родината.

КАМЕРДИНЕРА: Само Бог знае!... Минавайки градските порти те се обърнаха и извикаха: „Жени и деца – Господ да ви пази! Да живее и нашия господар! Ще се видиме с него на Страшния съд!”

 

ЛЕЙДИ: Наистина ли това чуха ушите ми? Изгоряло едно погранично градче и 400 семейства се пръснали по света?...

СЛУГА: Какво ще заповядате майлейди?

ЛЕЙДИ: Веднага отнеси тези скъпоценности в банката, обърни ги в пари и ги раздай на овдовелите хора...

СОФИ: Майлейди, какво правите, това ще Ви донесе неприятности...

ЛЕЙДИ: По-добре да съм с фалшиви брилянти в косите, но със съзнание, че съм постъпила правилно и по съвест.

 

ФЕРДИНАНД: Това е гласа на сърцето ми, ето Ви моя герб и това е шпагата ми пред Вас.

ЛЕЙДИ: Тази шпага Ви я дал херцога.

ФЕРДИНАНД: Дадена ми е от Отечеството с посредничеството на херцога, сърцето ми е от Бога, герба е мой и вече 500 години е на рода ми... Наричате себе си британка. Простете, но не мога да повярвам, че сте такава. Дъщеря на най-свободния народ под луната... Не, Вие не сте британка... Или Вашето сърце е толкова дребно, в противовес на това колко благородна е кръвта течаща в жилите на истинските дъщери на Британия...


image

отново Heather Morris


ЛЕЙДИ: Никой никога така не ми е говорил... Вие прехвърлихте вината за разорената ви родина само връз мен... да Ви прости Господа това, когато един ден събере очи в очи Вас, херцога и мен. Но Вие засегнахте в мен англичанката и след такива обвинения аз трябва да се защитя пред името на моето Отечество... Аз не съм тази за която ме мислите... Бих могла да Ви се похваля с благородна кръв, в мен тече тази на нещастника херцог Томас Норфолк отдал живота си за Мария Шотландска. Баща ми беше обвинен в измяна пред страната в полза на Франция, с решение на парламента беше осъден и обезглавен. Всичкото което имахме шремина в хазната. Бахме прогонени от пределите на Англия. Майка ми почина в деня когато екзекутираха татко. Аз, 14-годишна девойка  избягах в Германия... Болна, самотна, безпомощна, чужденка и сираче – такава се оказах в Хамбург. Не бях научена на нищо, умеех само да говоря на френски... бях свикнала да ям в златни и сребърни прибори и привикнала да спя сред атлазени завивки... Бедствах 6 години... Веднъж се разхождах по брега на Елба и гледайки към водата мислех кое е по-дълбоко – реката или болката от моите страдания. И тогава съдбата ми доведе вашия херцог... той ме видя, започна да ме търси и преследва, разбра къде живея, падна в краката ми и ми се закле в любов... Пред очите ми отново се разкриха ярките райски гледки на моето детство.. до този момент бъдещето ми се струваше мрачно като могила... сърцето ми жадуваше да намери друга душа... и аз склоних глава на гърдите му. Сега ме съдете!

 

ЛЕЙДИ: Херцога се възползва от моята младост и неопитност. Но в ен заговори кръвта на Норфолк и сама се запитах: „Как ти – Емилия, херцогиня по рождение, се превърна в обикновена любовница?” Гордостта в мен все още се бореше, когато той ме доведе тук. Пред мен се разкри ужасно зрелище... похотта на силните на деня. Тази алчна хиена, ненаситната похот търсеща все нови и нови жертви. Тя свирепстваше тук отдавна; разделяше годеник с годеница, съпруг и съпруга, разкъсваше свещенните връзки на брака, рушеше дори тихото семейно щастие, вливаше изгаряща отрова в младите невинни дотогава сърца, и умиращите ученички се гърчеха отровени и проклинайки имената на ненавистните им учители, които ги развращаваха... Аз застанах между агнеца и тигъра, но в минута на страст откъснах от херцога негова клетва, изисках това отвратително жертвоприношение да бъде прекратено и то приключи.

ФЕРДИНАНД: Спрете майлейди, не е нужно повече, достатъчно. Стига!

ЛЕЙДИ: Двора беше наводнен от италиански прелюбодейци, утайки на обществото, от вятърничави французойки, които играеха с вашите управници, докато изтичаше кръвта на народа ви... Разгониха всички тези куртизанки и развратници... Херцога тиранин омекна в обятията ми и аз взех юздите на управлението колкото можах. За първи път твоя край усети човешка ръка над себе си... Отворих тъмниците, късах смъртните присъди, съкращавах каторгите...

 

МИЛЛЕР: Право са казали хората: ако някому се роди дъщеря – красавица, значи работата не е чиста, замесена е нечиста сила...



ЛУИЗЕ: О праведни небеса! (припада безчувствена)

ФЕРИДНАНД: (изважда шпага срещу баша си – ПРЕЗИДЕНТА, но после я спуска)  Татко! Вие сте ми дарили живот и аз сега пощадих Вашия, ние сме квит. Ваксела на синовния дълг е скъсан...

МИЛЛЕР: Ваше превъзходителство!... Който нарича дъщерята на някой проджна твар, той оскърбява така и нанася шамар на баща й, а плесница за плесница, така ги разбирам аз нещата... Такава е таксата при нас, така-че не ми се обиждайте сега да Ви зашлевя... Вършете си държавните дела извън моя дом, там Вие сте хазяйн, но тук такъв съм аз. Ако ми се наложи да съм просител при Вас, тогава ще Ви окажа чест и почитание, но нахалния гост изхвърлям моментално през вратата...

ПРЕЗИДЕНТА: Извикайте полицаите, веднага тук влизайте! Бащата затворете в лудница! Майка и дъщеря на позорния стълб!... За това отношение аз ще мъстя... Ще утоля злобата ми с гибелта на цялото ви семейство – баща, майка и дъщеря – ще пренеса всички ви в жертва на жестоко отмъщение!

ФЕРДИНАНД: Това няма да стане! Не се бойте! Аз съм тук. Не бързайте, татко! Ако Ви е мил живота не започвайте с насилие! Знайте, че в сърцето ми има кътче, в което думата баща все още не е произнесена и не е свята... Внимавайте там да не стъпите!... Ако тя бъде изправена на позорния стълб, то с нея ще бъда и аз – майора, Вашия син!... И сега ли няма да промените решението си?

ПРЕЗИДЕНТА: Зрелището ще е още по-забавно!... Водете ги!

ФЕРДИНАНД: Такто! Аз хвърлям моята шпага в краката на момичето... още ли не сте променили решението си?

ПРЕЗИДЕНТА: Ти и така вече опетни офицерската чест, нищо повече... Отведете ги! Веднага! Моята дума е закон!

ФЕРДИНАНД: (блъска един полицай и насочва шапагата си към девойката) Татко! Преди да я изправят на позорния стълб, аз ще я пронижа завинаги... и още не сте променил решението си?

ПРЕЗИДЕНТА: Заколи я, ако острието ти все още може да убива.

ФЕРДИНАНД: (пуска бавно Луизе и устремява към небето поглед с отчаяние) Господи Боже, призовавам те за свидетел! Човешките средства са изчерпани, ще се обърнем към дяволските!...

 

ВУРМ-СЕКРЕТАРЯ: Не влизайте в борба с любовта на сина Ви към нея. От съпротивата тази любов още повече ще се усили. Позволете ми върху жаравата на тази страст да отгледам и стопля змийче и после тази змия ще я погълне. Нек върху девойката падне сянка на съмнение, подозрение без значение справедливо или несправедливо, това не е важно... На нея ще продиктуваме фалшива бележка към трето лице и тази бележка ще подхвърлим на сина Ви-майора.

ПРЕЗИДЕНТА: Глупости! Та кой сам ще си измисли и подпише записка срещу себе си?

СЕКРЕТАРЯ: Ще трябва да я напише и подпише, ако ми предоставите свобода на действие. Познавам тези добри души като петте си пръста. Тя има две слаби струни и върху едната ще заиграем. Имам предвид нейния баща... Ще поставим цялото семейство на колене... Бащата-музикант ще затворим в тъмница, ако е нужно и майката даже, а с момичето ще завържем разговор за присъда, доживотен затвор, ешафот и ще й кажем, че единствения начин да ги освободи е напише това писъмце.

ПРЕЗИДЕНТА: Отлично! Добре измислено! Сега вече разбирам...

 

ЛУИЗЕ: (пишейки) Татко, да ти помага Всевишния! Дъщеря ти ако трябва ще умре за теб, но няма да съгреши.

СЕКРЕТАРЯ: А ако след това Ви поискам прелестната ръчичка, няма да е голяма беда, нали? Какво ще кажете, мило девойче?

ЛУИЗЕ: Ще отговоря, че в първата брачна нощ ще те удуша, а на сутринта с удоволствие ще се предам на колелото на мъченията и смъртта.


ЛУИЗЕ: Погледни ме любими мой Валтер-Фердинанд! Не скърцай със зъби! Чуй ме! Искам да ти дам пример и с моя пример да ти вдъхна мъжество. Искам да ти покажа, че дори аз съм способна на героиство; искам да върна на баща ти – теб блудния син, ще се откажа от нашия съюз, който заплашва да разкъсва семейство, обществото и вечния светски ред... Трябва да сме твърди – настъпи часът на раздялята. Мили, мой Валтер! Аз познавам сърцето ти. Твоята любов е животворяща като самия живот и без предел като безкрайността. Поднеси този дар на по-благородна и достойна озбранница от мен... Ние не трябва вече да се виждаме. Помечталата, повярвалата си девойка ще изплаче мъката си между четири стени без никой да забележи и без да трогнат някой, сълзите й. Пусто и мъртво бъдеще...

 
image

Addison Belgium


СЛЕДА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...... в постинг 2


Клипа БЕЗ ВРЪЗКА с текста от Шиллер

 






Гласувай:
18



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - КЪМ КОМЕНТАРА НА АЛВИН
17.02.2018 00:59
Аз също не съм фен на никакви джендъри!

Обаче къде ги виждате тези джендъри :)

В правителството имаме една мутра премиер, охрана на тато и джендър не виждам

Пртезидент ни е един бивш руско-българсики пилот верен на матушката и партията

В парламента виждам маса кому онанисти без значение дали са боядисани в червено, уж синьо или турско атлазено

В телевизиите виждам само един лигльо волгин - руски лигльо, но с физика и глас на джендър, не се сещам нито за един водещ джендър

Общо взето където се обърна виждам чалгари, проджаници, тъмни тюфлеци като Божо Димитров, алкохолици ракиени покрай Трифон Зарезан, турски водещи като Юкселчо и Гавазова, някой арменяк като Хекимянката чиито фен общо взето съм и един бивш чалгар като Славчо плешивото

Къде ги намирате тия джендъри :D :D :D

ИНАЧЕ ЗА ИСТИНСКИТЕ МЪЖЕ СЪМ СЪГЛАСЕН С БЕЛЕЖКАТА ТИ

За сметка на това харесвам розовобузи момичета и жени нордически тип, не бежански или балкански
цитирай
2. germantiger - ?!
17.02.2018 01:00
ЯВНО АЛВИНЕ, НЕ ТИ Е ИЗЛЯЗЪЛ КОМЕНТАРА ЗА РОЗОВОБУЗИТЕ ДЖЕНДЪРИ, КОЙТО АЗ РЕПЛИКИРАХ

а аз ти одобрих коментара веднага ?!
цитирай
3. germantiger - +
17.02.2018 01:06
ЗА КЛИПА ПОД ПОСТИНГА

няма общо с произведението на автора

харесват ми:

- нейните очи в утрото след 0.35

- след 1.16 НЕГОВИТЕ И НЕЙНИТЕ ОЧИ за момент ТОЛКОВА ДОСТОЙНИ ЕДНИ ЗА ДРУГИ

- след 1.50 отново НЕГОВИТЕ И НЕЙНИТЕ ОЧИ ЗА МИГ
цитирай
4. veilet - Митове и легенди!
17.02.2018 07:49
1. "За нас жените има един само избор: да властваме или да се покорим."
2. "Дъщеря на най-свободния народ под луната..."

Кабале.... не ми е позната думата, не съм я срещала в немския език.

Идеалистични рамки на отношенията между Младите хора по онова време, които със сигурност биха останали непонятни, че и чужди от съвременната младеж. Като четиво текста ме прехвърля в страната на Мечтите, действа ободряващо и ме отдалечава от ежедневния стрес. Жалко, че не мога да остана в света на героите завинаги....
цитирай
5. germantiger - ...
17.02.2018 08:20
Кабале - кабала, еврейска кабала

на български творбата е преведена и придобила популярност като коварство за кабала
цитирай
6. ard - Аз си харесах много неща
17.02.2018 11:16
Изключително! Шилер е написал това когато е бил на 23-24 години? През 1783.

"ПРЕЗИДЕНТА: Клетва ли? Че, какво струва това, заклех се?

СЕКРЕТАРЯ: За Вас и мен, естествено нищо. За такива хора като тях обаче, дълга и клетвата са всичко."

цитирай
7. ard - И още
17.02.2018 11:26
На пръв поглед сложни и многопластови характери, събрани на едно място, а в същото време толкова ясни и категорични в изказа и действията си.
Огън и плам, вътрешна страст, която изгаря всеки от героите по различен начин.
Коварство и любов, наистина!

Забележително написано от Шилер, на 23-24 годишна възраст!
цитирай
8. germantiger - към ард
17.02.2018 13:32
Кулминацията със смъртта ще е във втория постинг след време.
цитирай
9. nbrakalova - Светът не се е променил. Любов е и...
18.02.2018 10:17
Светът не се е променил. Любов е имало, коварството под разни форми и мотиви ще е докрай. Защото човечеството е все същото – само декори и ценности се сменят. Но погледът на романтика отчетливо запечатва изключения, крайности, индивидуалност – в мечтата му за съвършенство, което все така непроумявано, остава неприето, подигравано, осъждано…
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: germantiger
Категория: История
Прочетен: 4620794
Постинги: 412
Коментари: 7517
Гласове: 21816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031