Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01 19:13 - ИДЕАЛА В ЛЮБОВ - Луцинде - по Фридрих Шлегел
Автор: germantiger Категория: Изкуство   
Прочетен: 1528 Коментари: 21 Гласове:
17

Последна промяна: 24.01 19:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Аз виждах моята единствена, вечна и единосъщна любима в различни образи: ту като дете, ту като жена в пълния разцвет на сили, енергия и женственост и после като достойна майка със серьозния младенец на ръце. Аз вдишвах пролетта, ясно съзирах вечната младост около мен и се усмихвах...

image 

Franciska от Тирол

В жилите ми струеше изтънчен огън; това за което мечтаех не беше само твоята целувка, прегръдката на твоите ръце, то беше не само стремежа да унищожа мъката от чакането или сладостния пламък на желанието; не само по устните сънувах, не само по очите ти мечтаех или по тялото ти: това беше романтична обърканост от всички тези моменти, чудесна смесица от спомени и желания. Струваше ми се, че всички мистерии на женското и мъжкото своеволие витаеха около мен... Шегите и възторзите се редуваха и станаха трептящи в един единствен пулс на нашия общ живот; ние се пргъщахме толкова свободно, колкото и благоговейно. Аз много те молих поне веднъж да се отдадеш всецяло на страстта и исках да станеш ненаситна. Въпреки това се вслушвах внимателно със спокоен разсъдък във всеки сигнал на твоята радост и чувство, за да не пропусна нищичко и да не наруша процеса на тази хармония. Аз не просто се наслаждавах, а изпитвах наслада и от самото наслаждение.

 

Крайностите на неудържимо веселие и тихо предусещане са ми еднакво присъщи... В жилите ми се вълнува кръвта, устните жадуват съединение с други; и сред много образи на наслада, фантазията търци, избира, но не може да удовлетвори и насити собственото си желание... Да, тогава щях да помисля за приказка, че има такава радост и такава любов, каквато сега усещам и такава жена, която да ми бъде съвършенна другарка и спътница. Та нали аз в дружбата търсех това, което не ми достигаше, това което не намирах в нито едно женско същество. В теб аз намерих всичко това и дори повече от мечтаното: ти наистина не си като другите. Това което хората определят като капризи и присъщо на жените, на теб ти е абсолютно в това, че да несвойствено. Женствеността за твоята душа значи да живее и люби като едно и също; преживяваш всичко пълноценно и безгранично, на теб ти е непознат вътрешния разкол, съществото ти е единно и безразделно. За това ти си така радостна и така сериозна, за това ти приемаш всичко така широко, но и небрежно, за това ме обичаш целия...

 

Всички степени на човешкото ти преминаваш с мен и до мен, започвайки от най-неудържимата страст, достигайки и до просветената духовност. Само в теб аз видях действителнаженска гордост и истинска женска покорност. Аз вече не мога да изиричам „моя любов” или „твоя любов”, двете са еднакви и сляти, явявайки се в равна степен любов и взаимност.

 

Аз знам, че ти не би искала да ме надживееш; ти ще последваш изпреварилия те съпруг дори в гроба и би влязла заради любовта в пламтящата бездна, където яростния жесток закон завлича индийските жени с грубо насилие и извращаваща избора им преднамереност, която разрушава свещеното доброволно решение.

 

Да биха пробвали хората или думите да посеят между нас интрига! Дълбоката ми болка ще е кратка и после ще премине в пълноценна хармония с теб. Бих обърнал малко внимание на такива сплетни, колкото една гореща любима оставя без внимание малка болка във водовъртежа на сладострастието.

 

„Как можем да пишем за нещо  за което не е позволено да говорим и трябва всъщност да преживеем?” Аз отговарям така: „Ако имаме преживяване, то трябва да се появи желание да разкажем за него, а това за което ни се иска да разказваме, позволено е и да напишем.”... в мъжката природа е вроден някакъв изначален неделикатен ентусиазъм, който охотно изригва по повод на нежното и святото, неловко се спъва поради своята наивна прибързаност, с една дума става божествен до грубост.

 

Искам идеала да е винаги пред теб, за да ми простиш предварително всички мои волности и дързости за които дори само си мисля, а може би и заради това, че ти също да съдиш, да разсъждаваш за тях, да ги оценяваш стоейки над тях. Нима не съм прав, когато в търсенето на нравственост, нежност и изисканост в децата, аз се обръщам първо към женския род?

 

О, достойна за завист свобода от предразсъдъци! Отхвърли ги и ти моя любима, изхвърли всички остатъци от измемане срам, както аз често късам по теб грешните дрехи и ги разхвърлям около нас в моменти на страст. Ако този роман на моя живот ти се стори прекалено див, то представи си, че той е малко дете и понеси неговото непослушание с майчино търпение...

 

„Младежа не знае трябва ли да се придържа към Деликатността или Дързостта” – каза моя спътник. В същото време аз видях от лявата страна компания от прелестни жени и девойки; от дясно стоеше самотна женска фигура, и когато поисках да обхвана с взор нейната снага, ми отговори срещнат поглед, такъв пронизващ и смел, че аз неволно сведох очи... Тогава видях, че жените които на пръв поглед ми се сториха цветущи и благовъзпитани в същност са незначителни. Ако се вгледаш внимателно ще откриеш шаблонни черти и следи от пошлост. Дързостта сега вече ми се струваше по-малко сурова; можех без страх да я разгледам и с удивление да призная, че нейния облик е значителен и благороден. Тя стремително се приближи към Прекрасната Душа и я хвана за лицето. „Това е само маска, - каза тя, - ти съвсем не си Прекрасна. В най-добрия случай ти си Изящество, а много често просто Кокетство.”

 

Можем да разделим юношите на две групи: такива които както казва Дидро имат усещане за плътта и такива които не обладават това чувство. Рядък дар! Много художници изпълнени с ум и талант цял живот безрезултатно се стремят към това усещане, много виртуози в плътската любов преминават жизнения си път без ни най-малка представа за това... Коцкаря може да има вкус и умение когато развързва пояса си, но това висше художествено усещане в плътта, благодарение на което мъжката сила за първи път се превръща в красота, се научава юношата от самата любов... Мъж който не може да посрещне и напълно да предугади и задоволи вътрешните нужни на своята любима, е неспособен да бъде това, което трябва да бъде и което е като мъж. Той всъщност е един импотент... Третата и виса степен е усещането за хармонична топлота. Този юноша, който умее това обича вече не само като мъж, но и едновременно като жена... Не подлежи на съмнение, че мъжете по природа са по-разпалени или пък хладни и за това към топлина трябва да бъдат приучени. На жените по природа е свойствена чувствена и духовна топлота...

 

Можем да разделим жените също на две големи групи: ценят ли, почитат ли в себе си чувствата, природата, сами себе си и мъжествеността в мъжа; или те са загубили тази истинска вътрешна естественост и всяко едно наслаждение къпят и чистят в разкаяние стигащо до безчувственост и вътрешно неодобрение. Това се случва с много от тях. Първо са притеснителни пред мъжа, после попадат на някой недостоен, който започва да ги ненавижда, мами, след което те се изпълват с презрение към женската роля, съдба и към самите себе си. Своя ограничен жизнен опит те обобщават и издигат за всичко, то им се струва смешно, ограничено, грубо, въртят се в този техен „свят” и го приемат за световен, въобще не им идва на ум, че съществува различен и друг свят. За такива жени, мъжете не са хора, те са някаква сгрешена порода, но необходим инструмент против скуката. Самите те обаче също са такава порода достойна за онази мъжката – без оригиналност, без любов.

 

... огъня на любовта във всички тях е неугасим и дори под пепелта тлеят някакви искри. Да ги разпръсна, да ги раздуя и разпаля, да ги изтупам от предразсъдъци и там където се появи огън да го поддържам с малки жертвоприношения – ето в какво се заключава висшата цел на мъжкото ми честолюбие. Приеми моето признание: аз обичам не само теб единствената, аз обичам самата женственост. Аз не само я обичам, аз я боготворя, защото боготворя самото човечество... Това към което аз съм се върнал е най-древната, най-детската, най-простата религия. Почитам като най-достоен символ на божеството огъня; и къде можем да намерим по-прекрасен огън, освен този, който природата е вложила дълбоко в нежната женска гръд.

 

Много са ме разбирали по-добре отколкото аз сам себе си, но само една ме разбра напълно – ти. Всички останали аз се надявам да привличам или отблъсквам, едни ще ранявам, други ще умиротворявам. Във всяка развита жена впечатлението ще е своеобразно и съвършенно нейно особено, зависещо от това каква е тя, как живее и как обича. Клементина това би я заинтерсовало доколкото е необичайно и ако в него нещо се крие. Според някои тя е лесно палеща се и заедно с това сурова, но аз вярвам, че тя е достойна за любов. Нейната пламенност ме примирява със суровостта й... Ако тя беше само рязко, то щеше да изглежда хладна и без сърце; емоционалността й показва, че в нея гори свещенния огън и се опитва да излезе на повърхността. Меката и лесно обидчива Розамунде при четене на това би намирала в себе си едновременно отклик и протест... Юлиана богата  в себе си на поезия както и на любов, има и чувство за хумор, но всичко това в нея е някак изолирано едно от друго. Поради това тя може да се уплаши от дръзновения хаос и да пожелае за цялото повече поезия и по-малко любов. Мога да продължа в този дух, понеже с всички сили се стремя към познание на човека и не намирам по-хубав способ за тази цел от това да размишлявам в самота, как тази или онази интересна жена ще се държи или ще постъпи в интересна ситуация.

 

Любовта сама по себе си трябва да бъде вечно млада и вечно нова, нейния език трябва да бъде свободен и смел по старинния класически образец...

image Kylie Bax - Англия

Аз си спомних как бяхме един вдруг сключени в обятията и ни беше обладал лек сън. Отвреме навреме един от нас се събуждаше и виждаше сладкия сън на другия, усмихваше се, но оставаше достатъчно бдителен.

 

„Който не презира, той не уважава. Едното и другото можем да проявяваме само безгранично, приятния тон е само за да играем с хората...

 

Целувка след целувка; не, не искам много, а една нескончаема целувка. Вземи моята душа цялата и отдай ми всецяло своята!... О прелестно, е превъзходно съвпадение! Нима не сме деца?

 

„Подразних се от твоята стремителна прибързаност”. – А можеш ли да ме обичаш ако не бях така пламенен, така наелектризиращ? Нима и ти не си същата? Нима забрави нашата първа прегръдка? В един миг любовта е тук, навеки, завинаги или въобще не е! Всичко божествено и всичко прекрасно се случва бързо и леко. Или според теб радостта се събира като пари или предмети натрупвайки се помалко ден след ден? Висшето щастие, подобно на небесна музика ни изненадва неподготвени, проявява се и отминава, чезне.”

 

„Кой е по-страстен от нас двамата, аз или ти? – Двамата и в достатъчна мяра. Без това аз не бих могъл да живея. За това аз мога да се примиря с ревността. В любовта има всичко: дружба, изискано отношение, чувственост и страст; трябва да има всичко, едно трябва да усилва друго, една да смекчава с друго, да оживява и да възвисява. – Ела да те прегърна, верни ми приятелю! – Но ревност мога да ти позволя при едно условие: често съм усещал, че доза културен гняв е само в полза на мъжа. Може би така стоят нещата и с ревността. – Вярно, значи няма нужда да се оптричам напълно от нея. – Само ако тя винаги така мило и остроумно се проявява у теб както днес!”

 

... буйната младост на Юлиус. Една нейна особеност е достатъчна за да обрисуваме характера на неговия живот, който воден от метежни сили още тогава носеше отпечатъка на преждевременна душевна повреденост. Любов без обект пламтеше в него и го разрушаваше отвътре. По най-малък повод неговата страст избухваше навън; но след кратък промеждутък време, поради своенравие или гордост, тази страст сякаш сама отхвърляше новия обект и с удвоена сила се връщаше навътре, за да изгаря безпощабно сърцето му. Неговата мисъл бе  в постоянно брожение; той беше готов всеки един момент да срещне нещо необикновено. Нищо не можеше да го порази, най-малко пък собствената му гибел. Без да се заема с нищо и без цел той бродеше между хората и вещите, като човек, който с трепет търси нещо от което да намери смисъл и да зависи неговото щастие. Всичко можеше да го съблазни и нищо след това не можеше да го удовлетвори. С това се обяснява неговия разпътен начин на живот в началото, докато то не го опита и не го опозна отблизо. Нито едно от развратните удоволствия не се превърна за него в навик, защото той ги презря и откри лекомислието им. Той можеше съвсем разумно да се отдава на разкош и напълно да се потапя в наслади. Но нито в тези удоволствия, нито в друго занятие, към което го тласкаше юношеския ентусиазъм и ненаситната любознателност, той не откри висшето щастие, от което буйно се нуждаеше сърцето му... той ставаше все по-див от неудовлетворена мъка и чувствителен под влияние на душевните разочарования; той вършеше неразумни постъпки протестирайки срещу съдбата, и неговата безнравственост беше някакси чистосърдечна.

 

Той виждаше пропастта пред себе си, но беше убеден, че не си струва да намали своя бяг напред. Той преедпочиташе, подобно на див ловец, бързо и стремглаво да пропадне от ръба на бездната през живота, вместо да съблюдава една внимателност и да изнемогва в бавна мъка стопявайки се. С такъв характер, той дори във весело и многолюдно общество се чувстваше самотен, докато когато около него нямаше никой, той се усещаше най-малко сам. Тогава той се опияняваше от спомени или образи изпълнени с надежда и съзнателно се отдаваше на съблазънта на собствената си фантазия. Всяко негово желание се увеличаваше с неудържима скорост и преминаваше без промеждутък от тихото начало до безграничните страсти. Всички негови мисли приемаха образ и движение, така-че техните действия и взаимодействия се отличаваха с чувствена яснота и интензивност. Неговото вдъхновение не само, че не се опитваше да се задържи на повода на самообладанието, но доброволно го орхвърляше зад гърба си, за да може весело и заядливо да се хвърли в този хаос на вътрешен живот.

 

Цялото му битие изглеждаше в неговото въображение като отделни късове, които сами за себе си бяха пълноценни, но без спояваща връзка; всичко което се намираше около тези части му беше безразлично и въпреки, че беше свързано, за него бе несъществено. Той не беше докрай повреден, когато в лоното на тези желания, блесна един свят образ на невинност... Той си спомни за една благородна девойка с която в щастливите юношески години весело се забавляваше, воден от една само детска привързаност. Тъй-като той беше първия,  който я очарова със своя интерес, това мило дете устреми към него своята душа, подобно на цвете, което се обръща към слънцето. Съзнанието, че тя е току-що съзряла и стои на прага на младостта, правеше неговото желание още по-непреодолимо... Той се върна към нея и я намери още оформена, но същата такава – благородна, своеобразна, замислена и горда както преди...

 

От устните му се изля порой комплименти, софизми и молби, обсипа я с нежности и вън от себе си от възторг, той почувства как прелестната главица се отпусна на гърдите му, както уморено цвете клюмва на стъблото си. Без колебание стройната фигура се прилепи към него, буклите със златисти коси се спуснаха по ръцете му, в нежно очакване се отвориха устните й, а в кротките тъмносини очи пламна жаден и непривичен до сега огън. Тя оказваше един слаб протест на неговите смели ласки. Скоро тя съвсем спря да се съпротивлява, прибра ръцете си и всичко нейно се оказа предоставено на него: цялата нежна девствена плът с плодовете на девичата гръд. Но в този момент поток сълзи заструи от нейните очи и някакво тъжно отчаяние осени лицето й. Юлиус се изплаши; не толкова заради сълзите, а защото си възвърна пълното съзнание. Той помисли за всичко което стна до този момент и за това което предстоеше да се случи... Хладни тръпки преминаха през тялото му, тиха въздишка се откъсна от устните му. От висотата на съзнанието си, той почувства презрение към самия себе си... Мига беше изпуснат. Той се опитваше само да утеши и успкои милото дете и с отвращение да напусне мястото, където имаше намерение да разкъса цвета на невинността. Чудесно разбираше, че много от приятелите му, които по-малко от него вярваха в женската добродетелност ще кажат, че поведението му накрая е глупаво и смешно. Той поддържаше мнението, че благородните хора поставени сред житейските обстоятелства, неизбежно изглеждат луди в очите на тълпата.

 

Впечатлението което тази внезапна трагедия остави във възприемчивия юноша беше неизгладимо и се впиваше все по-дълбоко и по-дълбоко. Първото следствие от гибелта на Лизетт беше, че спомена за нея той обожестви и започна да боготвори с мечтателно уважение.

 

Целите към които те с действителна сериозност се стремяли били високи. Но всичките им усилия представлявали само красиви думи и превъзходни желания. Юлиус не се движил напред, настроението му не ставало по-ясно и определено, не работил, не създавал нищо. Никога преди това така не бил запускал своите занимания с искуство, както когато приказвал нашироко за своите планове пред другарите му, проекти за работи, които имал намерение да завърши и които в самото начало на възникването им му изглеждали сякаш завършени... Поведението на Юлиус съответствало на всички обществени правила за приличие и за първи път започнали да го наричат благоразумен; обяснението било, че всички негови страдания се били заровили вътре в него където вършели своето разрушаващо въздействие върху съзнанието му, а в дълбочина неговия дух боледувал и подкопавал сърцето му. Това повече било безумство на чувствата, отколкото увреждане на разума, и болестта била по-опасна колкото външно той изглеждал весел и безметежен.

 

Той презирал света и се гордеел с това. От тази болест, както и от всички други преди нея, той се излекувал при първия си поглед към една жена, която била единствена и която за първи път завладяла цялостно душата му в нейната сърцевина.

 

На природата й било свойствено всичко висше и грациозно. Ту се искало да блести и да се развлича сред обществото, ту се превръщала във вдъхновение, ту помагала със съвет и на дело, серьозно, скромно и по другарски като нежна майка. И най-малкия детайл или епизод благодарение на умението й да разказва ставал очарователен и се превръщал в красива приказка. Всичко пронизвала с чувство и остроумие; притежавала вкус, всичко излизало облагородено изпод ръцете й, от сладкодумните й устни. Нито една от проявите на красивото и великото не били за нея нито толкова свещенни, нито така обикновени, та да се въздържи от страстно участие в тях. Тя разбирала всеки намек и отговаряла на всеки, дори непроизнесен въпрос.

 

... той се затоврил и напълно потънал в себе си, отлъчил се от хората. Суровите скали били предпочитаното от него общество, на брега на пустинното море следил той за своите мисли и се съветвал сам със себе си; когато вятъра свистял сред високите върхове на елите му се струвало, че могъщите вълни дълбоко под върха му, сякаш се стремят от състрадание и съучастие към него. С тъга гледал отдалечаващите се кораби към далечното залязващо слънце. Това бил неговия любим усамотен кът...

 

Той проклел своята ленност, за това че така изостанал в художественото си развитие и своята отминала изнеженост, за това, че тя пречела на всяко мощно напрягане. Той не си позволил вече да изпадне в празно отчаяние и последвал зова на пробудилия се в него свещен дълг. Той мобилизирал всички останали му средства след разхищението на живота му до момента, разкъсал всички свой връзки, познанства и с един удар възвърнал своята независимост. Своите сили той посветил на възвишения труд на художника и вдъхновението. Той забравил за своето съвремие и се развивал по примера на героите от древността, по руините които благоговейно обичал. За него действителността не съществувала, защото живеел само в бъдещето и с надеждата все някога да създаде безсмъртно творение като паметник добродетелта и достойнството. Това което създавал било значително по замисъл и в старинен стил, но серьозността кото пронизвала творбите била плашеща, формите били чудовищно преувеличени, Античността в него била подвластна на суровостта в маниера на рисуване, и неговите картини оставали застинали и вкаменени. Много в тях било достойно за похвала, само отсъствала нежност; той сам приличал на произведенията си. Характера му се закалил в огъня на страданията от божествена любов и блестял със светла сила, но бил суров и твърд като истинска стомана. Спокойствието му тогава се обяснявало с неговата студенина и само тогава изпитвал вълнение, когато величествената дивост на природата повече от обичайното го възхищавала, тогава той давал безмълвен съзнателен и правдив отчет на далечната си любима за своето развитие...

 

Единственото което го смекчавало и настройвало по-топло било общуването с друга жена, която той уважавал и обичал като сестра. Той бил в приятелски отношения с нея. Тя била болнава и по-възрастна от него; освен това имала зрял ум, здрав смисъл и даже в очите на острани наблюдаващите била едновременно безкрайно справедлива и любезна... умът й бил безупречен в такава степен, както нейното чувство чисто и нелицемерно. Тя разговаряла охотно, най-вече за нравствени неща, често преминавала и в спорове по общи теми и намирала удоволствие в някаква острота, когато тя звучала смислено и била съдържателна. Тя не спестявала истини и нейните изказвания никога не носили отпечатъка на боязлива порядъчност.

 

Понятието, дори думата „любов” била за него свещенна и оставала в далечината.

 

... срещнал млада художничка, която подобно нему страстно се прекланяла пред красивото и като него обичала самотата и природата. Луцинде имала склонност към романтичното... Подобно на него, тя живеела встрани от релания живот, създала била свой собствен измислен свят, построен по собствени закони. Само това което тя сърдечно обичала и почитала било за нея действително, всичко останало сякаш не съществувало.

 

... той неможел да мъдърства лукаво... Луцинде му се отдала навеки, разкривайки дълбочината на своята душа и цялата сила, естественост и възвишеност, които се криели в нея. Луцинде подобно на Юлиус водила затворен живот, но сега в обятията на любимия, в потока на думите из съкровените дълбини се показали доверчивост прокраднала се сдържана досега общителност. Няколко пъти в тази нощ те започвали ту поривисто да плачат, ту гръмко да се смеят.

 

... само тези жени, които дори в гнездото на човшекото общество са останали деца на природата, само те имат тази детска непосредственост...

 

Порива на нейната сила и топлотата на нейните обятия бяха повече от девически; те издаваха екстаз и дълбочина, които могат да се появят само у майка. И той я видя залята от вълшебните отблясъци на нежния залез...

 

Юлиус също беше прекрасно сложен, но мъжествеността на неговото телосложение не се проявяваше в изпъкнали мускули. Контурите бяха по-плавни, крайниците развити и оформени, но не извън мярка. При ярка светлина, цялата му фигура образуваше широки маси, гладкото му тяло изглеждаше плътно като мрамор, а в процеса на любовната борба се разгръщаше цялото богатство на неговото тяло.

 

Той прогледна, че любовта, която за жената е неразделимо, ясно чувство, при мъжа се проявява и редува като страст, дружба и чувственост.

 

Те двамата изпитвали една и съща склонност към искуство и Юлиус успял да завърши няколко свои творения. Платната му се оживили, в тях струяла животворната светлина, интензивен поток, в бодра пъстра гама разцъфнала реалната плът... Изобразените хора изглеждали като одушевени растения в богоподобна човешка обвивка.

 

... в отношенията му с хората изчезнала неговата нетърпимост... научил се да цени обикновеното. Скоро привлякъл към себе си ярки, изпъкващи хора, Луцинде ги обединила и по такъв начин възникнало малко общество или по-точно голямо семейство, членовете на което благодарение на своята образованост, никога недоскучавали един на друг. Получили достъп също и някои забележителни чужденци... Той винаги бил еднакво разположен към момчешка шега или към възвишена серьозност.

 

Аз виждам сиянието на свещенна радост, която озьарява твоето лице, когато ти скромно ми споделяш прекрасната вест. Ще бъдеш майка!

 

Без ненаситност няма любов. Ние живеем и се обичаме до унищожение.

 

Усещаш всичко преди аз да го произнеса и радостно се изчервяваш отъ сърце изпълнено наполовина от любящия мъж и наполовина от детето ни. Помниш ли времето, когато ти писах, че нищо не може да те развенчае в моите очи, че ти за мен си вечно чиста, като светата Дева на непорочното зачатие и че не ти стига само едно детенце, за да се превърнеш в Мадона.

......

Всичко отмина; отдавна ти си покрита в хладната земя; тук-таме цветя поникнаха върху могилата ти, и сълзите ми вече течаха по-тихо. Мълчалив и самотен аз стоях и виждах единствено любимите черти и сладостните мълнии в твоите говорещи очи. Неподвижна стоеше тази картина пред мен, само отвреме-навереме бледото лице се явяваше, таейки последната усмивка или последния предсмъртен сън... Само твоите невинни очи останаха в това пусто пространство...

 

Аз бях болен и силно страдах, но аз обикнах своята болест и приветствах болката в мен. Аз възненавидях всичко земно и се зарадвах, че то подлежи на край и разрушение.

 

Челото ми изгуби своята гладкост, косите ми опадаха. Моя жизнен път беше накрая си, но не беше завършен. Жизнените ми сили бяха отлетяли, а искуството и добродетелта стояха вечно недостижими пред мен. Аз бих изпаднал в отчаяние, ако преди това не бях узрял: и ги обожествих в теб прелестна мадонна!

 

Замислен разпръсквам цветя връз гроба на без време починалия син, или изпълнен с радости и надежди поднасям цветя пред невестата на любимия брат, в същото време върховната жрица ми подава знак и протяга ръка за съюз, пред вечно чистия огън да дам клетва завинаги в непорочност и неспиращо вдъхновение. После се отдалечавам от жрицата и олтара, за да хвана меча и да се хвърял в битка редом до дружина герои, която скоро след това забравям, когато в самотност съзерцавам като отшелник небето...

 

Душа която сънува такива сънища, вечно блуждае в тях доро когато бодърства. Тя чувства себе си вечно обвита в цветята на любовта, тя внимава да не разкъса венците, охотно се предава в плен на фантазията и се превръща в дете, което е възнаградено от майчините грижи само с игри. Тогава през целия живот се носи свежия повей на младостта и ореола над детския възторг. Мъжа боготвори възлюблената, майката – рожбата, а всички заедно – всевечния човек.

image ......

Решено е. Ние искаме да живеем не само заедно, но в братски съюз съвместно да работим и действаме. Той е суров и рязък, неговата добродетел е повече мощна, токолкото възприемчива: притежава мъжествено, великодушно сърце, и ако живееше в друга епоха, той щеше да е – смело го казвам – герой.






Гласувай:
19
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - 1
24.01 19:32
Едно време първи използвали израза и започнали да говорят за тайната на широката руска душа - германците

руснаците им "върнали" жеста като започнали да пишат за СУМРАЧНИЯ ГЕРМАНСКИ ГЕНИЙ

Шлегел в ЕДИНСТВЕНИЯ СИ РОМАН "ЛУЦИНДЕ" е пример за чистия идеализъм на германския гений, който лети като орел - не се влачи като земен червей в рев и самосъжаление по източен образец
цитирай
2. germantiger - 2
24.01 19:37
Написаното от Шлегел за Юлиус бих казал, че на 80% изразява или описва мен

както и също толкова търсенето от мен на красивото

жената като неземно прекрасно и стремеж

с идеала не правиш секс - идеала е над теб и ти не допускаш да го "замърсиш"

за това той е неземен, за това той е над човека в мен и аз не посягам към нея
цитирай
3. germantiger - 3
24.01 19:40
ПРЕВОДА Е МОЙ

за това ако е тромав и неудачен някъде - вината е в мен, не авторово

не знам дали "Луцинде" от Шлегел е превеждана някога на български
цитирай
4. nbrakalova - ЧУДЕСНО ОСЪЗНАТО, а и формулирано!
24.01 19:48
germantiger написа:
Написаното от Шлегел за Юлиус бих казал, че на 80% изразява или описва мен

както и също толкова търсенето от мен на красивото

жената като неземно прекрасно и стремеж

с идеала не правиш секс - идеала е над теб и ти не допускаш да го "замърсиш"

за това той е неземен, за това той е над човека в мен и аз не посягам към нея


А сега Луцинде на Шлегел...
цитирай
5. mt46 - Поздрав за труда!
24.01 20:10
Има технически, правописни, смислови грешки... Опитах се да редактирам един абзац:
"Крайностите на неудържимо веселие и тихо /и на тихото/ предусещане са ми еднакво присъщи... В жилите ми се вълнува кръвта, устните жадуват съединение с други; и сред много образи на наслада, фантазията търци /търси/, избира, но не може да удовлетвори и насити собственото си желание... Да, тогава щях да помисля за приказка, че има такава радост и такава любов, каквато сега усещам и такава жена, която да ми бъде съвършенна /съвършена/ другарка и спътница. Та нали аз в дружбата търсех това, което не ми достигаше, това, което не намирах в нито едно женско същество. В теб аз намерих всичко това и дори повече от мечтаното: ти наистина не си като другите. Това, което хората определят като капризи и /е/ присъщо на жените, на теб ти е абсолютно в това, че да несвойствено /на теб ти е абсолютно несвойствено/. Женствеността за твоята душа значи да живее и люби като едно и също /е във виждането ти, че да живееш и да любиш е едно и също/; преживяваш всичко пълноценно и безгранично, на теб ти е непознат вътрешният разкол, съществото ти е единно и безразделно. Затова ти си така радостна и така сериозна, затова ти приемаш всичко така широко, но и небрежно, затова ме обичаш целия..."
цитирай
6. germantiger - :D
24.01 20:40
"ДОБРУТРу", марине :)

разбира се, че във всеки мой постинг има бол правописни, граматични и пр. грешки

предлагали са ми вкл. надеждабракалова да ми ги редактира за всички мои постинги без грам мое участие, само с неин труд и старание

но аз отказвам години наред - това с грешките не ме интересува

на мен ми дори в някаква степен досадно да превеждам и да пиша - чувствам това като спирка, като слизане от високата скорост и препускането напред към ново знание и познание

и не се опитвай да редактираш нищо не поканен за да не ти тегля една майна

иначе ти благодаря, друже!
цитирай
7. veilet - Привет!
24.01 21:18
Принципно бих разделила постинга на две части, за да бъдат по- лесно четени и оценени. В тази му форма е дълъг, моя гледна точка. Идеала за Жена е поставен на пиедестал, НО засъжаление е избледнял като изхабената от домашен сапун изпрана носна кърпичка на баба ми. Съжалявам за сравнението, но в него се опитвам да скрия и моята носталгия по "тогавашната" Жена с всичките и слабости и силни страни, и негодуванието ви от Жената в сегашния ѝ образ. Не, не съм против еманципацията.... стига тя да е дозирана, а не надхвърляща очаквани рамки от обществото. Този постинг ми припомни отдавна "смачкани" женски достойнства като нежност, блян, чистота в различните ѝ аспекти, свян..... Груба е днешната Жена за съжаление, и душевно, че и емоционално. Физически- всеки по своему. Като цяло представата на женския образ е с премерени и добре подбрани текстови отрязъци, но текста е не намира отражение в днешната действителност. Благодаря за положения труд!!!
цитирай
8. germantiger - ...
24.01 21:29
Съгласен съм, че е дълъг постинга.

повече от година вече аз всъщност НЕ правя постингите ми за блог.бг, а за друго си ги правя, просто ги добавям в блог.бг, защото мога да ги предложа и "сложа" тук, блога не ми е вече цел и въобще не се съобразявам нещо много ли е малко ли е

аз съм за многото принципно написано :D обикновено всичко под 100 страници за мен например е списание, намирам за сериозни книги поне 300-600 страници или нагоре итн, извини ме че се отклоних...

лично аз не съм недоволен от днешната жена - от вашия пол имам почти само хубави спомени и не мога да се оплача, за мен сте били великолепни към мен, на никоя нямам да връщам и не тая омраза и не съм женомразец (ти разбира се НЯМАШ това предвид в коментара ти) но аз да взема повод от думите ти :)

да, текста няма отношение към реалностите днес и тъкмо в това намирам аз хубавото в текста - ако беше реалистичен към днешния ден не би ме занимавал и харесал - друг пък може да търси реализма "към то днес" - всеки с търсенията и вкуса си

повтарям - за мен в това е преимуществото на текста, че показва коренна разлика с днешните масови образи на жената и на мъжа

...

впрочем ако четем за българския и германския исторически героизъм ще видим, че има още по пропаст разлики с днешните българи и германци, но нейсе
цитирай
9. germantiger - +
24.01 21:35
Впрочем мен в блога цялостно ме четат вероятно само 2 дами

ние се четем и посещаваме 10 човека помежду ни както се казва и ти си в тези 10 човека които редовно ме посещават

нередовно да ме посещават примерно 50, не повече

всичко е ала-бала, ние сем една шепа хора които се четем и то по диагонал

за мен НЕ ала-балата са именно гениите като Шлегел, Гьоте, Бронте итн - тях си заслужава да чета, с тях се наслаждавам, за тях искам да ми стигне живота

хората обикновено няма какво да ми кажат - във войната са под мен, а в художествената литература с удивление разбирам ден ката ден, че не попадам на нито една жена от която аз да съм чел по-малко английска и германска литература - от всички съм прочел и с повече познание

разбира се, тези които учат филология са нива над мен, но няма да застана пред някой университет с табела - търся си момиче или жена които да слушам като ми говорят за англо- или германо- говоряща литература :)
цитирай
10. nbrakalova - „Благородните хора, поставени сред житейските обстоятелства неизбежно изглеждат луди в очите на тълпата.“
25.01 12:27
Понякога човек е толкова впечатлен и развълнуван, че му е трудно да реагира, да намери съответните на развълнувалите го чувства думи – толкова много емоционални пластове се разместват. Душевността на романтика е съзерцателна приказна вселена или изкряща бездна, бушуваща или тихо отдаваща се на „съблазънта на собствената си фантазия“...
От висотата на мечтанието си до „висотата на съзнанието“ си дали той владее и се наслаждава на емоционалността си, или тя е, която го управлява, до изчерпване на енергийните запаси?... Отдавайки се на вътрешния си свят – мечтателен, протестиращ или наслаждаващ се, – намира ли изцеление от външния?... Отговори, които само той знае.

Акцентите от романа са завладяващи, с изваян и трептящ образ на любимата, на съзерцателното копнеещо или страстно, възторжено чувство, особено чрез ярката и богата изразност на Шлегел. Освен от цялото, вниманието ми се привлече и от фрагменти (пропускайки част от тях поради мястото): „изтънчен огън“; „мистерии на женското и мъжкото своеволие витаеха“…; „един единствен пулс на нашия общ живот“; „ние се прегръщахме толкова свободно, колкото и благоговейно“; „пълноценно и безгранично“; същество „единно и безразделно“; „започвайки от най-неудържимата страст, достигайки и до просветената духовност“; „пълноценна хармония“; „изначален неделикатен ентусиазъм“; „волности и дързости (…), да ги оценяваш, стоейки над тях“; „мъж, който не може да посрещне и напълно да предугади и задоволи вътрешните нужди на своята любима, е неспособен да бъде това, което трябва да бъде и което е като мъж…“; „чувствена и духовна топлота“; „.. и там, където се появи огън, да го поддържам с малки жертвоприношения…“; „О, прелестно, превъзходно съвпадение! Нима не сме деца?“; „Всичко божествено и всичко прекрасно се случва бързо и леко.“; „В любовта има всичко: дружба, изискано отношение, чувственост и страст; трябва да има всичко, едно трябва да усилва друго, едно да смекчала с друго, да оживява и да възвисява.“; „…културен гняв…“; двата абзаца от „буйната младост на Юлиус“ до „този хаос на вътрешен живот“, заедно с отделните късове „от цялото му битие“, които сами за себе си бяха пълноценни, но без спояваща връзка“ и с „безумство(то) на чувствата“; „мечтателно уважение“; „Той прогледна, че любовта, която за жената е неразделимо, ясно чувство, при мъжа се проявява и редува като страст, дружба и чувственост.“; „Без ненаситност няма любов. Ние живеем и се обичаме до унищожение.“; „Душа, която сънува такива сънища, вечно блуждае в тях, дори когато бодърства.“…
цитирай
11. germantiger - Благодаря ти, за коментара
25.01 13:12
Блг, че си прочела целия текст, това е уважение не само към, но най-вече към автора

Посочила маса детайли, които ме докоснаха и мен, за това съм радостен и впечатлен от коментара ти.

Рядко съм получавал токова конкретен и споделен или съвпадащ с моя вътрешен избор, коментар от друг!
цитирай
12. germantiger - ...
25.01 14:38
анонимен написа:
Ето че и теб те напомпихме от екипа.
Честито!


Съмнявам се?!

Обикновено помпите с над хиляда четения

Но ако този ми постинг, който заслужава да е на първа е помпен - браво и блг

Кои сте вие екипа, да ви еба майката поекипно - шибани български боклуци?
цитирай
13. viva1122 - G_T...
25.01 15:01
Чудесен постинг - избран автор и откъси, фотоси жени и клип повече от прекрасни!
Поздравления!
За мен бе удоволствие и радост да се откъсна от реалността и да почуствам душевността, благодарение на изразните средства на автора - великолепно е!
Моите думи и коментар ще са бледо копие на това, което ме развълнува и докосна!

Благодаря и за положения труд с превод и писане, което оценявам - тук в блога ценя стойностното и качественото в текст и не търся каквито и да било грешки и стилове :)
Ще си архивирам постинга и още веднъж

ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
цитирай
14. allvin - ТЪРСЕТЕ ЖЕНАТА! "Chercez la femme"!
25.01 16:04
Тигре, ако видиш в близко време някоя от викингските принцеси от постнатите тук от теб снимки, кажи им по някоя добра дума за мен ... ;) ...; а останалото да оставим в ръцете на съдбата! ... ;) :)
цитирай
15. allvin - ТЪРСЕТЕ ЖЕНАТА! "Chercez la femme"! - 2
25.01 16:07
Между впрочем клипът с Галадриел много ми хареса! Поздравления! :)
цитирай
16. allvin - Точно казано!
27.01 00:38
nbrakalova написа:
germantiger написа:
Написаното от Шлегел за Юлиус бих казал, че на 80% изразява или описва мен

както и също толкова търсенето от мен на красивото

жената като неземно прекрасно и стремеж

с идеала не правиш секс - идеала е над теб и ти не допускаш да го "замърсиш"

за това той е неземен, за това той е над човека в мен и аз не посягам към нея


А сега Луцинде на Шлегел...

цитирай
17. germantiger - ...
27.01 08:08
Благодаря ти алвин за подкрепата и винаги позитивното отношение към мен, което аз не съм напълно заслужил, но още веднъж благодаря ти, друже :)
цитирай
18. batogo - !!!:))) Поздравления, приятелю!
01.02 11:13
Само гений, който е изживял пълноценно всеки миг от написаното, може да го представи и изрази в такава емоционална и духовна дълбочина. Благодаря за това естетическо и духовно удоволствие, което в днешно време все по-рядко може да изпита човек от прочита на книга.
цитирай
19. allvin - . . . огъня на любовта във всички тях е ...
03.02 10:46
... огъня на любовта във всички тях е неугасим и дори под пепелта тлеят някакви искри. Да ги разпръсна, да ги раздуя и разпаля, да ги изтупам от предразсъдъци и там където се появи огън да го поддържам с малки жертвоприношения – ето в какво се заключава висшата цел на мъжкото ми честолюбие. Приеми моето признание: аз обичам не само теб единствената, аз обичам самата женственост. Аз не само я обичам, аз я боготворя, защото боготворя самото човечество... Това към което аз съм се върнал е най-древната, най-детската, най-простата религия. Почитам като най-достоен символ на божеството огъня; и къде можем да намерим по-прекрасен огън, освен този, който природата е вложила дълбоко в нежната женска гръд.
цитирай
20. allvin - Отново право в ,,десетката"! :)
03.02 10:49
batogo написа:
Само гений, който е изживял пълноценно всеки миг от написаното, може да го представи и изрази в такава емоционална и духовна дълбочина. Благодаря за това естетическо и духовно удоволствие, което в днешно време все по-рядко може да изпита човек от прочита на книга.

Да, много добре казано! И аз благодаря за този коментар! :)
цитирай
21. allvin - Всеки велик дух е имал такива моменти на ,,лице в лице" със Вселената...
03.02 11:41
... той се затоврил и напълно потънал в себе си, отлъчил се от хората. Суровите скали били предпочитаното от него общество, на брега на пустинното море следил той за своите мисли и се съветвал сам със себе си; когато вятъра свистял сред високите върхове на елите му се струвало, че могъщите вълни дълбоко под върха му, сякаш се стремят от състрадание и съучастие към него. С тъга гледал отдалечаващите се кораби към далечното залязващо слънце. Това бил неговия любим усамотен кът...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: germantiger
Категория: История
Прочетен: 2312674
Постинги: 192
Коментари: 7193
Гласове: 17599
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728