Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.11.2015 17:12 - ОРЛЕАНСКАТА ДЕВА - Фридрих Шиллер
Автор: germantiger Категория: Изкуство   
Прочетен: 8450 Коментари: 19 Гласове:
35

Последна промяна: 27.11.2015 19:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Романтична трагедия

Германска литература и драматургия

Великия германец за едно велико французойче

image

Днес, вместо в понеделник този втори постинг! Продължение от вчера ("Мария Стюарт" пак от Шиллер). Не чета драматургия, един грандиозен Шекспир не предивиква нещо силно в мен, не ме "грабва" и за това аз предпочитам проза (макар самата "тя" при утвърждаването си да е наричана несериозна пред драматургията). Двете трагедии на Шиллер, обаче ме покориха и просълзиха през 2011 г., когато ги четох на български и на книжна книга. Изданието е от 1955 г. в превод от Димитър Стоевски, а Фридрих напуска историчческата линия и предлага друг край на Жанна. Шиллер пише трагедията си в защита на младата Д"Арк (и в онези времена е имало хули по нея). Постинга стана по-прегледен и цял благодарение помоща в winword от Надежда Бракалова!

  
Винаги съм предпочитал тази "версия" - творбата с Лийлий Собиески, с Питър Щросс и Дъстин Хофман, не с Мила Йовович и за мен жалкия филм на Люк Бесон.

В "Орлеанската дева" от Фридрих Шиллер се срещаме с още една великолепна за времето си жена - като дух и красота -
АГНЕС СОРЕЛ. (съжалявам за болдването, не мога да го премахна)

Тибо:
... Къщя
и житници са плячка на врага
и на пожара; вярното сърце
на мъж добър е в тия времена
единственият здрав и мирен дом.

Раймонд: ... изправена сред стадото, със горда
снага и сериозен поглед, сведен
към малките полета на земята.
Тогава тя е сякаш същество
въвишено, родено в светлина
и слязло тук от други времена.

Йоанна: Все още стават чудеса в света!
Ще литне малка бяла гълъбица
и с орлова сърцатост ще нападне
ония лешояди, що жестоко
месата на родината разкъсват.

Йоанна: Във ризница стегни снагата млада
и войнството безстрашно поведи!
Любов на мъж не бива с лиха сладост
сърцето ти пречисто да влуди!
Не ще изпиташ нивга брачна радост,
отрок не ще закърмиш на гърди,
но ти, жена единствена, в замяна
със бранна чест ще бъдеш осияна!

Дюноа: ... който няма доблест да закриля
и отбранява красотата, той
не заслужава нейната награда.

Сорел: ... Ела със мен, ела да запокитим
излишните украси на живота!
...
Ела със мене, двама ще делим
несгоди и опасности!

Сорел: ... Затуй недей прибързано напуска
полето бранно, смело се сражавай
за всяка педя собствена земя
и Орлеан брани, като че браниш
гърдите си от вражеския меч!
О, по-добре кажи да потопят
веднага всички кораби в реката,
да изгорят мостовете, които
из кралството ти биха те извели
отвъд водите бистри на Лоара,
която втори Стикс за теб ще стане.

Раул: ... във тая ширна равнина пред нас
видяхме гъсти вражески редици;
когато пък погледнахме назад –
там святкаха оръжия безбройни...
и нямаше надежда за победа,
нито за отстъпление; дори
най-храбрите изтръпнаха и меча
отчаяни понечиха да хвърлят.
...
Нечакано от дън-леса излезе
със лъскав шлем на гордата глава
една девойка млада, съща древна
богиня на войната – тъй прекрасна,
но и страхотна беше тя на глед!
...
Неволно ние, смаяни и неми,
потегляме след знамето, след тая,
която го понесе, като вихър
се хвърляме срещу врага. А той
стои бездвижен, поразен, с очи
разтворени широко, гледа в ужас
небивалото чудо...
...
Изтръпнали от страх, обезумели,
коне и хора скачат във реката
и жалко се издавят до един...
Не битка, сеч ужасна бе това!

Сорел: Една девойка чудото извърши?
Коя е тя и откъде дойде?

Карл: (стъписва се ужасен)
Коя си ти създание всевластно?
Отгде дойде?

Йоанна: Надежда не храни във моя пол! Жена
не ме наричай ти! Досъщ безплътен дух,
на земни страсти чужд, лишена съм от пол,
под бронята сърце човешко не тупти.
...
Суетната любов, в която ме закле,
не съм познала аз. Затуй сега брани
живота си, че смърт отколе те зове.
...
Приятелю, умри! Защо е този страх
и трепет пред смъртта, пред гибелна съдба?
Виж мене, погледни! Овчарка се родих
и моята ръка, държала лек кривак,
не бе узнала как се дига бранен меч.
...
за ужас ваш  и не за моя радост тук
да бродя, призрак същ, губителен, зловещ,
да сея вредом смърт, докле накрая тя
самата мен срази!...

Бургунд: Сир, ние сме народ търговски, всичко,
което дивно на света цъфти,
излагаме за показ и наслада
на нашия прочут пазар във Брюге.
Но женска хубост вечнмо ще остане
най-висшето от земните блага.

Сорел: Далеч по-скъпо струва женска вярност,
но тя не се намира на пазара.

Сорел: (влиза дълбоко развълнувана; като съзира девойката, отива бързо при нея и я прегръща, но мигом се опомня, пуска я и коленичи пред нея)
Не! Не така! А тук в праха пред тебе...

Йоана: (понечва да я дигне)
Стани! Какво те мъчи? Ти забравяш
коя си и коя съм.

Сорел: Остави ме!
От радост коленича тук пред тебе,
сърцето си препълнено изливам
пред господа – невидимия аз
във твоето лице боготворя.
Ти беше този ангел...
...
Йоана: О, вдън-земя да можех да се скрия!

Сорел: Какво ти е? Защо се тъй вълнуваш?
Кой дръзнал би очите си да дигне,
щом ти навеждаш свойте към земята!
О, мене остави да се червя,
да, мене – таз, която редом с тебе
се чувствува като нищожна тук,
която взор не може да издигне
към твоето величие и храброст!
...
Йоана: (изтръгва се силом от прегръдките й)
Остави ме!
И навсегда от мен се отвърни!
Не ме докосвай – чумава съм аз!

Йоана: ... Виждаш ли сега
как слънцето залязва на небето?
И както всички знаем, че отново
то утре сутринта ще заблести,
така е вярно и това, че нявга
на правдата денят ще се вести!

Leelee Sobieski
image


Йоана: Недейте скланя, англичани, жива
из вашите ръце да се изплъзна!
Сами си отмъстете! Изтеглете
стоманените мечове, дълбоко
в сърцето ми забийте ги и мъртва
на вожда във нозете ме хвърлете!
Спомнете си, че тази съм, която
другарите ви доблестни зиби,
която жал не знаеше, потоци
английска кръв проля до днес, която
безбройни ваши храбреци лиши
от радостта да се завърнат нявга,
във своята родина! Отмъстете!
Убийте ме! В ръцете ви съм днес –
не винаги тъй слаба бих била...

Изабо: Дори в окови ти се осмеляваш
закони да налагаш нам?

Йоанна: (пада на колене и се моли със силен, изтръгнат от дълбоко глас)
О, чуй ме боже, в кобната беда!
С молитва чиста, пламенна възлита
душата ми към твойте небеса.
Ти нишките на паяжина можеш
да сториш яко корабно въже
и твойта мощ превърнала би лесно
във паяжина тежките окови...
Кажи да паднат тия железа,
да зейне тази каменна стена!
Ти подкрепи ръката на Самсона,
когато той бе сляп и окован
и беше длъжен гаврата горчива
на врагове безсрамни да търпи.
Със вяра в тебе стълбовете яки
на своята тъмница блъсна той
и мигом рухна сградата огромна...
...
(Улавя мощно с две ръце оковите си и ги скъсва. Спуска се мигом към най-близкия войник, изтръгва му меча и се втурва навън. Всички гледат изумени и вкаменени подире й.)

Изабо: (след дълга пауза)
Какво се случи? Сън ли бе това?
Къде отиде? Как разчупи тия
окови тежки? Няма да повярвам,
цял свят дори това да ми разкаже,
ако сама с очи не го видях.

Войникът: (на кулата)
Как? Мигар тя с крила е надарена
или пък вихър долу я отнесе?

Изабо: Кажи, къде е?
Войникът: Вече се сражава...
лети навред със бурзите си крачки...
очите ми не могат да я следват.
Сега е тук... а после там... на много
места е тя в едно и също време!
В редиците се втурва... Всички бягат,
французите се спряха и отново
се готвят за сражение... Уви,
войските ни оръжията хвърлят
и бойните ни знамена се свеждат...

Изабо: Какво? Нима тя мисли да изтръгне
победата, която беше наша?

Войникът: Към краля си пробива път сега...
достигна го... и с мощната десница
от кървавата битка го изтръгва...
Лорд Фастолф падна, взеха в плен маршала...

Изабо: Не искам повече да слушам. Слез!
Войникът: Спасявайте се, бягайте, кралице!
Ще ви нападнат. Техните войски
стремително към кулата напират.
(слиза)

Изабо: (изтегля меча)
Бранете се, окаяни страхливци!

(Сцената се променя в бойно поле. Войници с развени знамена изпълват дъното. Пред тях кралят, Бургундския херцог. В ръцете на двамата князе лежи Йоанна, смъртно ранена, без признаци на живот. Втурва се Агнес Сорел.)

Сорел: Йоанна! Боже, тя умира!

Бургунд: Свърши.
О, вижте как отлита ангел! Вижте,
спокойно и без боли тя лежи
като дете заспало! По лицето
небесна ведрина се е разляла,
дихание гърдите не подига,
във топлата ръка обаче още
се чувствува живот.
Кралят: Угасна тихо
и няма никога да се пробуди –
затвори своя взор за тленността.
Като сияен дух витае горе,
не вижда нашата покруса тежка
и нашето дълбоко разкаяние.

Сорел: Очите се отварят... тя е жива!

Бургунд: Нима при нас се връща и от гроба,
нима дори смъртта ще победи?
Подига се и се изправя...

Йоанна: (изправя се напълно и се оглежда)
Где съм?

Бургунд: Сред своите войници си, Йоанна –
сред близки си!

Кралят: В прегръдките на твойте
приятели, на твоя крал сега си!
...
Йоанна: (гледа радостно усмихната наоколо)
О, мигар съм сред моите войници?
Не съм презирана? Не съм изгнана?
Не ме проклинат, гледат ме със обич?
...
Кралят: (с извърнато лице)
Знамето й дайте!
(Подават й знамето. Тя стои свободно права със знамето в ръка. Розова светлина озарява небето.)

Йоанна: Видяхте ли дъгата над простора?
Разтварят се в небето златни двери
и тя стои сред ангелския хор
със младенеца вечен до гърдите,
усмихната ръце към мен простряла.
Крилати са доспехите железни
и облаци ме носят... в пропастта
далеко там под мен земята чезне...
скръбта е кратка, вечна радостта!
Знамето пада из ръката й, тя рухва мъртва върху него. Всички стоят дълго в безмълвна горест. По един лек знак от краля всички знамена биват спуснати бавно върху нея и я покриват цяла.

Това за мен е една по-устремена, по-огнена и по-снежна (на вид) "Жанна" - повече "същество", повече цел, повече "вещица" (за англичаните). А това е Sofie Nielander
image
 



Гласувай:
36



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - ...
27.11.2015 17:34
Мислех да предложа това в понеделник, но все пак реших днес.

В понеделник може би, ще успея с един надявам се, чутовен постинг за война.

До края на тази и най-вече през следващата година (живот и здраве) не съм забравил, че имам да довършвам Дегрелл, да правя два постинга за Ксендрик Фьортен, три за съветската военна некадърност с факти, анализи и ЦИТАТИ, които ясно ще покажат кой е агресора и кой (СССР) е желаел да превзема "цял свят", но поне на първо време до Ла Манш-а и ТОВА ПРЕДИ 1939 Г !

Ще предложа Гьоте в два постинга, един или повече за Уилки Коллинс, германска литература от Елиза Вернер, постинг за жените-войни, който преди може би, две години като поредица започнах, ккато и ЕДИН ПОСТИНГ ЗА ЖАННА Д'АРК - ИСТОРИЯ, ПРОЦЕС, ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ЦИТИРАНО - впрочем на английски в нет-а има "протоколите от процеса срещу нея" с въпросите и нейните отговори "мота-мо".
цитирай
2. germantiger - ...
27.11.2015 17:40
Другаря гъз - appen13 е минал през блога ми и моментално е гласувал минус постинга ми ;)

Няма лошо - има това право другаря - по тяхно червено време нямахме право на ралзично мнение, а аз при другаря винаги влизам в отговор и гласувам минус (след него при мен) поне на няколко негови пасквила.

Щото другаря помества боклук, а аз ниво, разликата е покъртителна ;) :)
цитирай
3. viva1122 - G_T
27.11.2015 19:40
Впечатляващо!
Орлеанската Дева през очите и перото на Шилер е покъртително, замайващо - докосва сърцето и душата - За мен беше удоволствие!
Аплодисменти!
Поздравления за избора и представянето - откъси /текст/, снимки, клип - труд и желаното оформление!
Поздравления също и за Надежда Бракалова!

Аз ще си го запазя в архива и ще си го препрочета отново...
цитирай
4. germantiger - Благодаря ти
27.11.2015 20:08
viva1122 написа:
Впечатляващо!
Орлеанската Дева през очите и перото на Шилер е покъртително, замайващо - докосва сърцето и душата - За мен беше удоволствие!
Аплодисменти!
Поздравления за избора и представянето - откъси /текст/, снимки, клип - труд и желаното оформление!
Поздравления също и за Надежда Бракалова!

Аз ще си го запазя в архива и ще си го препрочета отново...


Съгласен съм с теб и в моя случай когато четях трагедията с книга в ръка, с добре разположен текст на хартия, с не така "бодяща" светлина от монитор и разбира се последователно ВСИЧКО, защото тук съм подбрал отделни пасажи, наистина з амен бе покъртително!

Благодаря и за оценката в коментара ти на изображения и клип.
цитирай
5. valben - Продължавам да ти благодаря за интересното четиво.
27.11.2015 21:11
Чакам още?
цитирай
6. germantiger - ...
27.11.2015 21:28
valben написа:
Чакам още?


Живот и здраве в близките месеци ще има Гьоте в няколко постинга, Уилки Коллинс, Елиза Вернер и други (англоговорящи повечето).
цитирай
7. allvin - Поздрави!
28.11.2015 08:15
Знаеш ли Тигре, че някакси те ,,усещам" след тези два постинга вече донякъде като Мартин Идън от едноименната книга на Джек Лондон, обаче без последните месеци от живота му ...
цитирай
8. syrmaepon - Франция отново се нуждае от своята дева
28.11.2015 10:54
"Затуй недей прибързано напуска
полето бранно, смело се сражавай
за всяка педя собствена земя
и Орлеан брани, като че браниш
гърдите си от вражеския меч!"

И на мен Собиески ми допада повече за тази роля. Да и филмът на Люк Бесон не е кой знае какво.
цитирай
9. germantiger - ...
28.11.2015 11:04
allvin написа:
Знаеш ли Тигре, че някакси те ,,усещам" след тези два постинга вече донякъде като Мартин Идън от едноименната книга на Джек Лондон, обаче без последните месеци от живота му ...


С риск да ти направя лошо впечатление, - само съм чувал за Мартин Идън, но не съм чел нищо от това на Джек Лондон... Впрочем аз много малко съм се запознал с творчеството на Джек, просто чета други автори. Един може би подобен на него беше ако добре помня Керуъд, дано не греша името.

Сняг, прерии, самотен мъж плюс минус жена, любов, кауза справедливост и онзи запад,м само че мисля беше по-на север в Канада... Потърси този автор ако желаеш, не знам дали е издаван на български, но със сигурност ще те покори.
цитирай
10. germantiger - ...
28.11.2015 11:08
Да, това е автора - James Oliver Curwood

не знам дали е издаван на български, но ако харесваш Д. Л., то този също ще те грабне!
цитирай
11. germantiger - ...
28.11.2015 11:19
syrmaepon написа:
"Затуй недей прибързано напуска
полето бранно, смело се сражавай
за всяка педя собствена земя
и Орлеан брани, като че браниш
гърдите си от вражеския меч!"

И на мен Собиески ми допада повече за тази роля. Да и филмът на Люк Бесон не е кой знае какво.


За мен онова на Бесон беше гавра - представи я неврастеничка, истеричка, при положение, че тя има немалко сериозни, точни и изнеандващо правилни решения в бой, чисто военни решения които са измумителни в онзи момент, да не говорим за нейните години и пол. Освен това Жанна Д'Арк има уникални отговори на процеса и интересна предистория като момиче, случай с луд с брадва той, който тя усмирява при положение, че цялото село се изпокрива итн...

Ще предложа това в постинг след време живот и здраве, но то ще е история.
цитирай
12. syrmaepon - Славянката определено е неподходяща като темперамент
28.11.2015 11:25
germantiger написа:
syrmaepon написа:
"Затуй недей прибързано напуска
полето бранно, смело се сражавай
за всяка педя собствена земя
и Орлеан брани, като че браниш
гърдите си от вражеския меч!"

И на мен Собиески ми допада повече за тази роля. Да и филмът на Люк Бесон не е кой знае какво.


За мен онова на Бесон беше гавра - представи я неврастеничка, истеричка, при положение, че тя има немалко сериозни, точни и изнеандващо правилни решения в бой, чисто военни решения които са измумителни в онзи момент, да не говорим за нейните години и пол. Освен това Жанна Д'Арк има уникални отговори на процеса и интересна предистория като момиче, случай с луд с брадва той, който тя усмирява при положение, че цялото село се изпокрива итн...

Ще предложа това в постинг след време живот и здраве, но то ще е история.


Но всеки има своя визия как да се разкаже една история. Аз винаги я сравнявам с нашата за Ивайло Свинаря. Според мен това е един интересен паралел характеризиращ европейския християнски свят в тази епоха
цитирай
13. germantiger - За Алвин
28.11.2015 11:40
Издадено е на български, но част от тези за природа и индианци

http://chitanka/person/james-oliver-curwood

аз предпочитам

The Flower of the North

The Courage of Marge O'Doone
цитирай
14. germantiger - ...
28.11.2015 11:45
От друга страна и Лийлий Собиески ще е смесена полско с австралийско или америакнско беше, не помня - мисълта ми е и двете са славянки така "най-общо" казано.

Вече аз имам присантимант към "Лилито" поради доста други нейни филми.

Лилито беше по-нежна, по-женствена, по-задушевна според мен и освен това филма с Лийлий не изложи и не се погаври с Жанна, докато този на ужфранцузина беше просто гавра, единствено сцената с вълците и Ховович ми хареса, но тя Мила ховович не е виновна - тогаваяшния й мъж дебелото френско прасе направи филма си траш (поне според мен).
цитирай
15. nbrakalova - Силата и очарованието на поезията...
29.11.2015 09:20
Езикът на прозата често пъти няма очарователната сила на поетичната изразност. Особено когато е с перото на поет като Шилер - не на стихоплетци или особено на материалистично мислещи умове… В "легендата" често се крие повече истина отколкото в претенциозните възприятия на последните.
Удоволствието от поетичния изказ е своего рода музика…, обединявайки мисълта с чувството.
цитирай
16. troia - Много
29.11.2015 13:50
nbrakalova написа:
Езикът на прозата често пъти няма очарователната сила на поетичната изразност. Особено когато е с перото на поет като Шилер - не на стихоплетци или особено на материалистично мислещи умове… В "легендата" често се крие повече истина отколкото в претенциозните възприятия на последните.
Удоволствието от поетичния изказ е своего рода музика…, обединявайки мисълта с чувството.


ми е приятно и интересно да прочета, че някой разсъждава като мен. Винаги ми харесват такива литературни постинги, защото дават възможност не само да прочетеш и научиш нещо ново, но и да откриеш хора със сходни интереси. Не знам как е при теб, но аз в реала не познавам никой, който да се възхищава и да чете лирика. Дори се крия, за да не предизвиквам иронични усмивки и подмятания.
Поздрави на теб и на нашия "домакин" за стойностния постинг!:)
цитирай
17. nbrakalova - Към troia
29.11.2015 16:50
Животът никога не е бил поетичен според мен, но поезията го смекчава, украсява, героизира, акцентирайки на чувствата били те радост, вдъхновение, страдание... Днес обаче повече от всякога няма място за поезия. И все пак човек може да избира какво да вдъхновява сърцето му - технологичните чудеса или чудесата на словото.
цитирай
18. troia - Наистина
29.11.2015 18:31
nbrakalova написа:
Животът никога не е бил поетичен според мен, но поезията го смекчава, украсява, героизира, акцентирайки на чувствата били те радост, вдъхновение, страдание... Днес обаче повече от всякога няма място за поезия. И все пак човек може да избира какво да вдъхновява сърцето му - технологичните чудеса или чудесата на словото.


повечето хора предпочитат технологичните чудеса т.е материалното. Това не ги прави особено щастливи, защото искат още и още.. и са вечно неудовлетворени. Проблемът си е техен.:)

цитирай
19. letopisec - Поздравления и благодарности!
30.11.2015 16:46
Поздравления и благодарности!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: germantiger
Категория: История
Прочетен: 4620580
Постинги: 412
Коментари: 7517
Гласове: 21816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031