Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.10.2015 06:35 - ГЕРМАНСКАТА ЖЕНА
Автор: germantiger Категория: Изкуство   
Прочетен: 24731 Коментари: 53 Гласове:
47

Последна промяна: 20.10.2015 12:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
ИДЕАЛ, ИЗМЯНА И ЛЮБОВ  

Лени Рифенщал и Адолф Хитлер, Марлен Дитрих и Жан Габен, Роберт Шуман и Клара Вик, Иммануел Кант и Мари


Постинга е базиран върху инфо от няколко книги легално издадени на различни езици
 
Това НЕ е "наци" пропаганда, а истина, и в няколко "момента" моето виждане

В постинга - германката преди... днес е "трансформацията" в плаката


image

НЕ съм фен НПД, нито на коя да е друга партия където и да е, и никога НЕ съм гласувал


Убеден съм, това така драматично, би се харесало на Лени...
Великолепния сериал BANISHED
"РЕЧТА" СЛЕД 2.51...

ЛЕНИ РИИФЕНЩААЛ

След края на Втората Световна война, много творци сътрудничили с „нацистите” са помилвани, включително намерили работа в „нова Германия” – западна. Такива са режисьора на първия филм с възхвала за национал-социалистите, човека заснел лентата с бомбардировката на Варшава, антисемита създал картината „Еврейна Зюсс”, но Лени Рифенщал – не! Без значение, че тя е близо до режима само 8 години от над 90-годишния си живот, на нея нищо не е простено никога...

Идеала и фотографиите оставила след себе си, проправят път на цяло "направление" -
това НЕ е МОЯ пропаганда, а фотоси в историята на фотографията

image

Враговете на Лени не могат да простят таланта й, заклеймявайки я, че тя служи на Дявола, а Сатана за тях е Хитлер, впрочем нека бъдем честни – всичко, което е силно и национално в Германия те убиват досега и СЕГА. Проблема им с Лени Рифенщал е, че тя е... пич. Тя не се предава и не се променя с онази „мефистофелска енергия” каквато обладава на 60, на 70, на 80 и дори на над 90 години. Може би, наистина е дала и продала душата си на Дявола, след като скривайки възрастта си на 80 успява да придобие свидетелство и разрешение за подводно гмуркане, след като се снима до огромен скат в дълбините?!

Нейните филми са чудовища, гиганти в изкуството проправили не пътища, а магистрали за световното кино – епос, масовост, нощ, сила, лидер, PR, владеене на масите, талант и съвест, национализъм и красота.

 image

КОРЕНИТЕ на Игдрассил

Родена като дъщеря на бизнесмен, тя израства като ярка, извънмерно честолюбива и заядлива девойка, различава се от връстниците си с атлетично телосложение и желание винаги да е първа. Нейна страст става театъра, но изключителен успех постинга в танците – на 24 години тя гастролира с популярната трупа на Макс Райнхард по Европа, но получава контузия в коленете.

Няма да гадаем какво е ставало в душата на Лени, когато Съдбата така жестоко я лишава от нейната първа мечта. Какво терзае това младо момиче винаги целеустремено към победа и нежелаещо да се приспособи към нищо.  Случая или „госпожа Случайност” всъщност си знаят работата и я принуждават да вземе най-важното решение в нейния живот. Изгледала един от планинските филми на Арнолд Фанк, Лени Рифенщал завинаги заболява от идеала за съвършенния свръхчовек, това става нейния романтичен идеал.

С присъщото за нея вероломство и липса на всякакви комплекси, тя се отправя към Швейцария, където е режисьора и бързо става водещата му актриса – снима се в 7 негови филма. През 1932 г., тя решава, че достатъчно е снимала за „любимия” си режисьор и е узряла да създава свое. Това е един от редките случаи, когато твърде рано ученика надминава учителя – зачатъка при Фанк, който повръхностно разработва мотив, намира при Лени онази демоничка сила на целеустремеността и свръх силата. Планината се явява пред зрителя като нещо велико, над човека, а момичето което самата Рифенщал играе е „нечисто” – подозирано от хората в магия. Само Юнта (Лени) може да достигне синята светлина, да се отдалечи от хората, от рационализма на нейния възлюблен благодушен бюргер като всички от масата. Точно това „общество” тласка Юнта в пропастта като решение и край. Рифенщал ще създаде още 5 такива филма и разбира се, ще бъде забелязана заради аурата и таланта си, заради енергията и остротата си.

В това време американския режисьор Щернберг снима в Берлин „Синия ангел” (с боклука Марлен Дитрих – за нея по-нататък), той намира Лени, приближава се към нея и предлага да иде с него в Холивуд: „Аз мога да те направя голяма звезда”. Не било съдено на Лени да стане новата Елиза Дулитъл (така втори път боклука Дитрих нарича себе си) за професора Хиггинс-Щернберг. Съдабата разпорежда друго: тя – Лени Рифенщал става жената-Фауст за Мефистофел-Хитлер!


      ТЯ (вълчицата) и той (стария вълк ад-волф) АДОЛФ 

За първи път чува гласа на Фюрера през 1932 г. и пише: „В този миг пред мен се появи апокалиптично видение, което аз вече не можех да забравя. Представях си как пред мен се разстила земната повърхност и по средата тя се разцепваше, а през този разлом изригваше вода толкова мощно, че достигаше небето, а земята се тресеше.”

Тя била наистина поразена от Хитлер, но като в готически роман, тя се превърнала в прекрасното видение, което поразило своя господар. Адолф видял нейните мистични танци още във филма на Арнолд Фанк „Свещената планина” и разбрал – това е онази свръхжена, която измислил той, сам той. Кралица на трон, недостижима за масите, ИДОЛ, МИТ!

Той разбрал, че тя му е нужна, необходима със своя художествен талант, с размаха си, привличането им било взаимно, сякаш били „направени един за друг” и те се срещнали...

image 

СЪТВОРЯВАНЕТО

Лени започва с малко филмче „Победата на вярата”, с късометражния само 18 минутен филм „Денята на свободата: нашата армия” и едва тогава тя получава задачата да заснеме своя непотъващ „Титаник” – ТРИУМФЪТ НА ВОЛЯТА”/ Triumph des Willens. Той безусловно е най-великия пропаганден филм на всички времена и народи, и това няма да отрекат днешните кинокритици също.

Рифенщал трябвало да направи филм за конгрес, но как да го създаде нескучен за зрителя, как да направи това без да вложи изкуствен сюжет – това също не било решение. И тя СЪЗДАВА ДВИЖЕНИЕТО, ДИНАМИКАТА В КИНОТО – до тогава движеща се камера не ползва никой в документалното кино. Тя решава и по нейна заповед са монтирани РЕЛСИ, навсякъде където ще се появят и говорят лидерите, камерите стават като трамваи. Нещо повече – на 38 метровия флагщок тя също монтира малък подемник за оптични ефекти, на трибуната където Хитлер ще говори пред „Хитлерюгенд” по воля на Лени са монтирани релси в кръг, за да могат да запечат живите ракурси на лицето на Фюрера.

Нейните филми не са художествени – ТЯ СЪЗДАВА ИДЕАЛ – ЯСЕН, ТОЧЕН, БЕЗ ВЪЗРАЖЕНИЯ, КОЙТО ВЛИЗА И ЗАЕМА ЗРИТЕЛЯ! Не мисъл, не колебание, не мъчителни идеи или фабула с персонажи – не. ИДЕАЛ – нордически, германски, национален. Нищо не може да я спре пред стремежа и изобразяването на Красотата, титанична енергия, обладана само от красивия кадър – „Нищо друго не ме вълнува, само работата ми” – заявява тя.

 image

СБЛЪСЪКА С ХИТЛЕР

Филма вече е монтиран, когато я кани Адолф, той се съмнява, че някои фигури ще бъдат засегнати от отсъствието им или от кратката им поява само в няколко кадъра. Той иска като начало на филма да се появят той и останалите застанали на един ред и заснети постепенно така един до друг: „По такъв начин ще бъдат отличени всички те. Това ще бъде прлог към началото. Така никой няма да се чувства уязвен.”

Лени била обхваната от бяс... тя крещяла на обожаемия вожд, тропала с крака и в края на краищата получила пълна свобода, а нейната „свобода” повелявала всичко да започне с море облаци през което прозира и се появява силуета на стария Нюрнберг – това е нейната визия за начало и тя я постига. Фанатизъм към искуството, към красотата и въздействието, а Лени Рифенщал създава НОВ ЖАНР В КИНОТО – ИМИДЖА!

Следва филма в две части „Олимпия” за олимпийските игри от 1936 г., който през 1938 г., получава във Венеция Гран-при. АРИЙСКАТА КРАСОТА е всъщност предмет на това творение, отново поразило зрителите на своето време. Лени желае да снима филм за военната победа в Полша вече през 1939 г., но ужасите на войната не й понасят... Рифенщал отива в Швейцария и там снима поредния планински филм, който макар да е завършен в края на войната, поради ГОНЕНИЯТА на „нацисти” и ГЕРМАНЦИ, вижда „бял свят” едва през 1954 г.

След войната тя напуска Европа и живее в Африка – снима и създава книги за последните нубийци, за народа Кау, за неизкушените от цивилизацията черни туземци, които са далеч от обществото на парите, на разгула, на разврата. Албумите й са безупречни, тя продължава да защтава и декларира идеалите на младостта си, въпреки преклонната си възраст и тази естетика медиите отново наричат „нацизъм”...

ЛЕНИ РИФЕНЩАЛ НАПУСКА ЖИВОТА НА 8 СЕПТЕМВРИ 2003 г


Този "откъс" е хронологично преди първия клип-откъс в постинга!


 image

МАРЛЕН ДИТРИХ

    Мария Магдалена фон Лош – „казват й” Марлене Дитрих...

Нейната звезда изгрява съвсем случайно, като за много други звезди, а именно заради познанството й със секретарките в УФА и срещата с американеца Джоузеф Щернберг дошъл в Берлин да снима.

Този популярен по света боклук (имам предвид жената Дитрих) намира своя бъдещ съпруг кинопродуцента Рудолф Зиберт в бар-кафе „Екселент”, където мъжете влизали напудрени, понякога с червило, а тя се появила в мъжки дрехи, с фрак, монокъл и веднага била забелязана. По-късно на бял свят се появява дъщеря им, отново Мария, онази Мария която след години ще се омъжи за мебелния фрабрикант от румънски произход Рива и ще си устройва шоута със слонове в Ню Йорк, а на финала ще напише скандална книга за майка си...

Щернберг съблазнява Дитрих с Холивуд, той става нейния първи любовник и измисля нейния имидж – ПОРОКА. Джоузеф я предизвиква, когато след филма „Марокко” й казва, че в нея няма нищо от секс-бомбата, а точно това се опитват да създадат клато продукт и след време успяват напълно.

През 1932г. Щернберг й подарява „Ролс-Ройс” с условието, че тя ще се ползва от шофьор, а такъв е бил негов доносник. Марлен си купва в добавка бял костюм, бели ръкавици и бели обувки с черни върхове имитирайки гангстерите от онова време, бели са също джантите. Номера на лимузината бил мистичен от две седморки, тройка и нула, а отпред имало статуетка на богинята Нике – няколко дни след това много богаташи от САЩ си купуват подобни автомобили.

Кифлата си купува дом в Бевърли Хиллс, всички стени са бели, козметиката й заема огормно място, допуска журналисти и се снима на фона на тези бели стени в бял халат. Марлен Дитрих започва да сменя любовниците си и всеки от тях е известен, носи някаква маска или порок – Ремарк се дави в алкохол, Жан Габен е прост, но свири на акордеон, докато Дитрих е ярка на екрана, но в живота е хладна. Съперницата й Грета Гарбо слиза от сцената много преди нея, а в 1939 г. Марлен получава американско гражданство. Тя е иронична, жестока в подмятанията си към хората, забелязва и отбелязва лошото във всеки, вероятно само Синатра и Хемингуей никога не са пострадали от езика й. С Ърнест я свръзва дружба докато той е жив тя боготвори подаръците му, но с Ремарк се дразни – провокира го да намали пиенето, да спре да слуша Чайковский пречейки й да заспи – тя го нарича изменник, ненавижда маниера му да ходи в пижама в дома и когато започва връзка с Габен няма против новия да ходи в рибарски суичър.

„Габен беше мъж, супермъж, какъвто търси всяка жена – пише Марлен в „Спомени”-те си – Той нямаше недостатъци. Той беше самото съвършенство и въплъщаваше всичко онова, което търсех и можех да си въобразя.” Жан Габен се появява в Щатите след като Франция е бита от Германия и той първоначално няма успех, никой не се интересува особено от французина, но Марлен го харесва и заради още нещо – нейния втори език е френски, този на гувернантката й. Свързват я спомените, разказите за Париж, а Габен в онзи период е нещастен преди тя да му помогне.

Жан Габен не е интелект – в операта обезателно се прозявал, а когато Дитрих му препоръчала за прочит роман на Хемингуей, франсето вдигнал рамене и казал: „Тук няма дори върху какво да помисля” – „Главата ти е празна! Чуй как кънти кухо – казвала тя и го почуквала по челото. – Но моля те, не се променяй! Ти си самото съвършенство.”

Марлен Дитрих се захваща с кариерата на Жан Габен, принуждава го да учи английски, наемат къща в Брентууд недалеч от киностудиото и в съседство с... Грета Гарб. Франсето е много разочарован, когато всяка сутрин вижда как „Божествената” (Грета Гарбо) си слага перука и слънчеви очила и заема позиция да наблюдава влюбената двойка – жената на която се възхищава цял свят просто била клюкарка. Жан е разочарован и от друго – храната – Кока Кола и хамбургери, но Марлен решава и този проблем – застава пред кухненската печка и започва да готви месо и зеле, а така Жан е вече щастлив. По-късно Марсел Дало работил близо с Габен при снимането на филма „Великата илюзия” от Жан Ренуар се шегува с Марлен и често напомня времената в които приемала гости в „златната кухня”, където създавала своите вече прочути ястия, а гостите посрещала в престилка на скъпата фирма „Хермес”. Жан Габен нарича Марлен Дитрих – „Великата”, а тя пише: „За него аз се превърнах в майка, сестра, приятел и всичко останало на света.”

По-късно Дитрих има проблем с порастващата си 17-годишна дъщеря, малката помни първите си изяви в киното „Червената императрица” (където играе малката Екатерина) и „Градината на Аллах” и неистово желае да излезе от сянката на майка си, следват скандали в които Габен взема страната на бунтарката. За дървената глава Жан живота в охолство, в снимане на филми, когато френската Съпротива започва борба срещу германците, е вече нетърпим. Той желае да се включи в движението и борбата, решението му е категорично, а в киностудията го съветват да постъпи като други свои френски колеги в борбата срещу Германия – да създава патриотични филми.

Родоотстъпничката „през главата” на всички военни инстанции се записва във WAF и започва да се появява пропагандно на фронта и в тила, благодарение на нейни участи се вербуват успешно войници, разказват се анекдоти, един от които е: „Вярно ли е, че през войната сте имала роман с Айзенхауер? Какво говорите?! – отговаря Марлен – Генерала никога не се е приближавал толкова близо до предната линия.” (защото тя често е там). През зимата на 1944 – 1945 г. двамата с Габен се оказват в бойуните действия край Бастон, тя го намира в снега, разпознава го по силуета и му извиква – в биографията си по холивудски описва тази сцена... Тя е наградена с медал на Свободата, Франция й връчва орден „Кавалер на Почетния легион” и „Офицер на Почетния легион”, а Габен получава Кръст за участие във войната.

Излишно е да пиша за следвоенния живот на Боклука и Габен... неуспехите в киното, срива на славата, липсата на силен интерес към двамата от студиата и ФУНДАМЕНТАЛНОТО – ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ ДИТРИХ НЕ Е РАЗВЕДЕНА СЪС ЗИБЕР... всичко, което прочетохте и масата другите любовници, израстването на дъщерята са точно в тази „атмосфера” и на тази база – с нейния съпруг нямат развод, имат любовници и през цялото време тя доверява на Зибер своите кинематографични и лични тайни. Семейството боклуци е образец на душевно сметище, но кой съм аз да съдя боклукчии?!

С Габен постепенно се отдалечават, той се жени за манекенката Доменик Форние, което е потрес за Марлен – разбира го от вестниците, тя дори следва съпружеската двойка с цел да си направи среща с Жан, успява, но не успява в контакта с него, но стига... заниманията и мястото отделени от мен на тази скъпоплатена и стилно изглеждаща чочарка, са вече прекалени. Тя винаги е обожавал Франция и Париж и няма нищо лошо в този нейн избор... последните години от живота си я виждат на балкона от койтъо мълчаливо гледала надолу, какво е мислила или просто е спала в креслото-количка... Курвата умира на третия етаж в Париж на улица Монтан номер 12, без прислуга, без приятели около нея – в пълна самота!

Да, можех да се въздържа и да не ползвам тази лексика, но аз желая да я нарека така – точно така! Жена предала родината си, жена служила на врага, жена живяла в лукс и заради този лукс, жена заложила на образ в скандал, секс-бомба в своето време, жена в безразборни връзки, жена напълно дискредитирана като съпруга, жена сринала се като майка... ?!

Това е просто курва – вижте нея и Лени Рифенщал – германката създава ново кино, нов жанр, тя променя и въздейства дори върху операторското изкуство и без да оператор. Лени остава вярна на принципите си и след войната, никога не се отрича от миналото и идеалите си... на другия полюс нещо вони – вони на пари, секс, разврат, безродничество, безмайчинство, покупко-продажба. Да, това е живота, понякога това е успеха, Марлен Дитрих казват е култова в онези години, но култа смърди!

Към края на живота си Мариа Магдалена фон Лош (наричана Марлене Дитрих) има една воля – да бъде погребана ако добре помня в Берлин, на германска земя и след смъртта й нейната воля е уважена – тя е там. Аз не разбирам какво прави точно тя там, дори и заровена, но вероятно смърди дори под пръстта. Свирепо ненавиждам хората предали Германия, органично са ми противни, за това простете финалните ми думи, убеден съм, че не е възпитано и човечно така да се говори за мъртъвци, но не успях да си откажа това удоволствие – тези хора трябва да бъдат наричани така. За сметка на това с пълно право САЩ и Франция могат да им издигнат паметник и дума няма да кажа, но в Германия нямат място!

Следващия трябва да има място в Германия, но не е почитан ДНЕС

Зепп Хилц с един от моделите си - реално и "фантазно" претворено
image

Обожавам тези остри черти...

image

КЛАРА И РОБЕРТ ШУМАН

Клара Вик се ражда в семейството на тираничен баща, който по-късно се развежда с майка й и прибира дъщерята, както и двамата синове. Малката расте много слаба и болнава, проговаря едва на 4 годинки, понякога дори изглежда глуха. На 11 години тя дава първия си концерт в Гевандхаузе – Лайпциг, 83-годишния Гьоте я слуша в своя дом и я нарича „забележителен феномен”.

Едно утро на прага на семейство Вик стои младия Роберт Шуман и умолява бащата Фридрих да бъде негов учител по пиано. За трудолюбието и отдадеността на младия Роберт се разказват легенди – например, как дори в пътуванията вземал със себе си картонена клавиатура на която усъвършенствал техниката си, измисляйки най-различни трудни упражнения и в един от тези случай наранява дясната си ръка. Лекарите му забраняват да свири и той завинаги се лишава от мечтата си да стане световен пианист, но както в случая с Лени Рифенщал, Съдбата му е отредила жребия да се превърне в гениален композитор.

В онзи дом младежа ученик среща Клара Вик и нейното слабо, нездраво лице, големите тъжни очи не му дават мира. Съчувствието на юношата към „печалната Кярине” и възхищението към нейния талант на удивителна пианистка прерастват в много повече от това – в истинска любов! Когато Клара навършва 16 години, Роберт за първи път й се обяснява, а тя му пише в едно писмо по-късно:

„Когато ти ме целуна, аз помислих, че ще загубя съзнание... едва удържах лампата в ръката си, когато те изпращах към изхода.”

Роберт до Клара:

„Аз често мисля за Вас, не като за сестра или приятелка, но всъщност както мисли пилигрим за далечен образ в олтара.”

„Ти си мой ангел-хранител, изпратен от Твореца. Та ти и само ти ме върна към живот...”

Шуман нарича своята невеста „героична девойка”, но с пълно право може да я нарече и героична съпруга, защото за 16 години прекрасна любов и музика, Клара ражда 8 деца! Грижи се за тях, за все по-тежко заболяващия Роберт, мнителен, депресиран и обгрижван от великолепната пианистка. Най-продължителен живот има дъщеря им Йожени Шуман, която се превръща в биограф на баща си, учителка по музика и почива на 87-годишна възраст през 1938 г- една година преди Втората Световна война.

На 27 февруари великия композитор напуска дома им в дъжд и се запътва към Райн/Рейн, достигайки средата на един мост, той се хвърля във водите, но е спасен от рибар... Роберт прави опит за второ самоубийство и отново се хвърля във водата, но за втори път е спасен, след което вече е настанен в психиатрична клиника.

На 29 юли 1856 настъпва смъртта, а след 2 дни в Бонн е погребението. Един от понеслите ковчега е Йоханнес Браамс, а Клара пише:

„Не уведомих почти никой, зщаото не желаех да дойдат много чужди хора. Любимите му приятели вървяха напред, аз назад (незабележима), и така бе най-правилно, в неговия стил и по неговия начин! Когато си отиде той, отиде си и цялото ми щастие!”

До края на живота си, Клара разпространява творбите на мъжа си, тя надживява Роберт с 40 години и почива в 1896 г.

И още нещо – Йоханнес Браамс, когато той посещава семейство Шуман, Роберт записва: „Посещение на Браамс (гений)”... Когато Шуман умира, всички приятели и познати очакват Йоханнес и Клара да се оженят след определено време, но той напуска Дюсселдорф сам, това остава загадка завинаги. Била ли тяхната вързка само платочническа или са били любовници, съхранила ли го е тя от тежка грижа и живот – тогава Браамс е 23 годишен, а тя с 14 години по-голяма и то майка на 8 деца за които трябва грижа. Уплашил ли се е той от нейния гений, както дори Шуман е писал, че се е превърнал в просто мъжа на Клара, когато тя жъне успехи като пианистка по цяла Европа, остава тайна. Слабоватия Йоханнес с годините се налива, както и тя... поддържат постоянна вързка с много писма, а когато тя умира той чувства огромна пустота в себе си, толкова дълбока, че той почива само една година след нея.

 

ИММАНУЕЛ КАНТ И МАРИ ШАРЛОТТЕ ЯКОБИ

За Кант е написано много - за неговия житейски път от бедност към лична независимост постигнала уютен дом, предания слуга Мартин Лампе, който осигурявал на Кант спокойствие, възможност само да мисли, работи и остави своето наследство – философия. За младия Иммануел, който страдал заради ниския си ръст, несъразмерно по-голямата си глава и едно леко изкривяване в едната плешка.

Има и друг Кант – този който на младини посетил много богати домове в които преподавал, осъмвал до късно с познати и приятели в страноприемници, винаги умеещ да поддържа всеки разговор, да бъде обаятелен, вежлив, дори приятен на вид, а в напреднала възраст да е изпълнен с енергия пред младите студенти независимо от насеченото в бръчки вече възрастно лице.

За лични си живот Кант не обичал да говори, а верния Лапме запазвал винаги мълчание и до днес не известно колко жени е имал Имамануел и имал ли е деца.  

В един юнски ден на 1762 г. на обед Кант се запознава с 23-годишната красавица Мари Шарлотте по мъж Якоби – изящна, обожавана, но нещастна в брака с богатия и известен в града банкер Якоби. Тя започва разговор с Иммануел който продължава до вечерта и не може да го забрави цяла седмица, след което първа му пише на 12 юни: „Скъпи приятелю, нали не Ви смущава, че аз се осмелявам да Ви пиша, аз на Вас великия философ? Претендирам за Вашето общество утре в следобедно време. Аз сякаш чувам как Вие казвате: да, да, разбира се ще дойда и Ви пращам въздушна целувка, а при вас в Кнайпхоф въздуха е същия и моята целувка няма да загуби своята симпатическа сила.”

Кант изхвърля писмото, възмутен е от тази дързост, защото я смята за подигравка, но времето показва, че той греши. След 6 години младата жена прави още опити да се срещне с него, отново му пише писма – тя е в Берлин в отделен дом и праща буквално молби със сълзи към Кьонигсберг, където живее той, умолявайки го да прекара няколко дни с нея. Кант не се поддава на чара на тази русокоса красавица.

Мари повече не му пише, има много млади обожатели и любовници след това, а той завинаги остава далеч от прусашката хубавица, но има и друга версия. Кант се влюбва в нея и дори обмисля да се яви пред нейните родители, в техния дом и да поиска ръката й, но в последния момент променя „плановете си” и продължава уединения живот на самотник, който пише своите трудове, но пък те стават все по-четени, популярни и жъне успех.

Навършвайки 60 години германеца-философ е сух, дълбоко набразден от времето и бръчките, но оставя бодър и енергичен докрая: „Той имаше хазартността на младеж даже в тези зрели години – спомня си един от студентите му – умело владееше шегата и беше остроумен. Кант пробуждаше в нас порива към истина, към благородство, стремежа към велико и добро. В него нямаше грам високомерие и не знаеше какво е това интригата.”

Великия германски гений на философията умира на 79-годишна възраст, а какво е станало с жената, която е могла да бъде негова съпруга, майка на децата му или негова любовница – остава неизвестно.

Германия, която убиха... особено РАЗЛИКАТА СЛЕД 2.22
(не съм фен на жабарите, но музиката е разтърсваща)

Идеала и действителността преди, които днес оклеветиха  
(и продължават да убиват демографски ден след ден в "германия" след 1945 г.)

image

На финала отново Лени Рифенщал

image




Гласувай:
48



1. germantiger - ...
20.10.2015 08:16
Съвсем добронамерено поздравявам блогъра elenkokoschkov е текста за Мерлен Дитрих, зьащото той мисля е нейн фен.

С този текст посочвам причините аз да не съм й почитател. Просто не мога да разделя твореца от човека и ако той се е дискредитирал като битие, за мен това петни и творчеството му.

elenkokoschkov друже, надявам се, ще ми простиш лексиката по отноешние на Марлен.
цитирай
2. hloris - Много интересни факти за битието на най-известните германски жени...
20.10.2015 13:39
Не бях за позната с тях,особено с този на МаРЛЕНЕ Дитрих,която е и моя любимка.
Опрделено красиви жени,които са били с още по-известни мъже,останали в историята...Ще се върна пак да прочета,защото силно ме заинтригува.
Любов,страст,измяна...винаги на фона на епоха,изпълнена с превратности...

Благодаря ти за интересния пост!
Наистина интересен...велики жени и велики мъже,оставили своя отпечатък в историята.
цитирай
3. rizar - Айн -цвайн полицаише швестерише Ахмед
20.10.2015 14:01
Тоталната ликвидация на германската нация и народ.
Швестерите са толкова дебилизирани и предадени от своя елит, че не могат да предложат никакъв цивилизационен избор.
цитирай
4. aip55 - Постингът е
20.10.2015 15:43
върха! Тези факти ги бях чел, но с много бедна информация. Сега схванах, за какво става въпрос. Умната жена, може и да не е красива, но културата и я прави привлекателна. Докато красивата жена постига всичко с чара си. Но, много рядко има хармония, съвпадение м/у красота и ум. Обикновено красотата постига всичко без много труд и това прави красивите жени лекомислещи, мързеливи в разсъжденията им. Леко спечелени пари и власт, леко се раздават и прахосват.
Беше ми интересно да прочета превода ти ДЕ-тигре. Поздрав за труда ти...
цитирай
5. vencivvg - Интересен материал
20.10.2015 16:27
Интересен материал, с много ценна информация от различни области - за артисти, композитори ....
цитирай
6. syrmaepon - Не искам да се обижда никой, но ми се ...
20.10.2015 16:45
Не искам да се обижда никой, но ми се струва, че вместо "арийска красота" в най-скоро време би следвало да се употребява "немск", "саксонска", "северна" или някаква друга красота. Пред генетиците е поставена задача /вероятна/ да открият или отхвърлят пряка връзка на известните ни исторически арии и който и да било европейски народ. В случая тази митология за "арийство" , подобно на тази "Атила от Алтай" ,почива на минимални лингвистични прилики. В един момент напълно е възможно учените да намерят повече генетични наследници на арийците сред туркмените и афганистанците, нежели сред северните европейци, независимо от външния им вид. Все пак и те имат майки, и те са от местните жени )))). Ирония на съдбата. Арийските наследници в Азия отдавна са черни. ))
Но изкуството си е изкуство, независимо чия идеология възвеличава и чий имидж гради Безспорно. Дори наскоро си мислих за един монументален паметник-комплекс с визуални средства, представящ социализма чрез неговото изкуство, бит и слабости.
цитирай
7. vishnichka - Интересен постинг, и аз благодаря за изчерпателността и информацията...
20.10.2015 19:12
Но, не разбирам настървението ти срещу Марлене Дитрих, все едно да критикуваме със същия стил и тон Едит Пиаф за любовните й похождения!
Направила е своите избори, живяла е съобразно убежденията си... за теб е предател, за други е идол...

Ех, тази политика и военщина, съсипва всичко в нашия живот!:(
цитирай
8. shtaparov - Много важен е езикът, на който го...
20.10.2015 19:21
Много важен е езикът,на който говори един човек- той е в състояние да промени физиономията му до неузнаваемост. Ако един Българин почне редовно да говори немски или английски,той постепенно заприличва на германец или американец,но ако един немец или англичанин почне редовно да говори Български или руски,той неминуемо ще заприлича на Българин или на руснак. Представените тук жени безспорно са хубави,но някак студени- на тях им липсва онази топлота,която им придава говоренето на Български език,за съжаление. Но не на всички- някои от тях са успели да я съхранят,независимо от езика. Немците вина не носят за това- Бог и обстоятелствата са им наложили различията с нас,а не техните прищявки.
цитирай
9. born - Но, не разбирам настървението ти ...
20.10.2015 19:52
vishnichka написа:
Но, не разбирам настървението ти срещу Марлене Дитрих, все едно да критикуваме със същия стил и тон Едит Пиаф за любовните й похождения!
Направила е своите избори, живяла е съобразно убежденията си... за теб е предател, за други е идол...

Ех, тази политика и военщина, съсипва всичко в нашия живот!:(

Написаното от теб наистина е суперинтересно и изчерпателно, но и аз като цитираната колежка съм до голяма степен изненадан от позицията ти по отношение Дитрих. Като обяснение бих си позволил да цитирам Питигрили със следния пасаж :" Всички жени са проститутки ! С изключение на майка ми и жената, която В Момента обичам." Поздрави.
цитирай
10. germantiger - ...
20.10.2015 19:57
hloris написа:
Не бях за позната с тях,особено с този на МаРЛЕНЕ Дитрих,която е и моя любимка.
Опрделено красиви жени,които са били с още по-известни мъже,останали в историята...Ще се върна пак да прочета,защото силно ме заинтригува.
Любов,страст,измяна...винаги на фона на епоха,изпълнена с превратности...

Благодаря ти за интересния пост!
Наистина интересен...велики жени и велики мъже,оставили своя отпечатък в историята.


Надявам се, ще ми простиш грубите думи за Дитрих...
Понякога е хубаво, че великите са живели във времена на превратности, защото както знаем това в немалка степен гради величието им и ги "тества" показва ги пред нас силни или слаби или всякакви.
цитирай
11. germantiger - ...
20.10.2015 20:00
rizar написа:
Тоталната ликвидация на германската нация и народ.
Швестерите са толкова дебилизирани и предадени от своя елит, че не могат да предложат никакъв цивилизационен избор.


Ти познаваш Аамед - още ти пари след 5 века отзад и то НЕболезнено, защото за 5 века си свикнал с практиката в поза Г ;)
цитирай
12. germantiger - ...
20.10.2015 20:02
aip55 написа:
върха! Тези факти ги бях чел, но с много бедна информация. Сега схванах, за какво става въпрос. Умната жена, може и да не е красива, но културата и я прави привлекателна. Докато красивата жена постига всичко с чара си. Но, много рядко има хармония, съвпадение м/у красота и ум. Обикновено красотата постига всичко без много труд и това прави красивите жени лекомислещи, мързеливи в разсъжденията им. Леко спечелени пари и власт, леко се раздават и прахосват.
Беше ми интересно да прочета превода ти ДЕ-тигре. Поздрав за труда ти...


Има много истина в написаното то теб за красивите жени - струва ми се, че повечето от тях действително притежават ленност, "положение" или просто им е удобно в тази "поза", макар и не винаги, а ти дори си го пообяснил логично!
цитирай
13. germantiger - ...
20.10.2015 20:08
vencivvg написа:
Интересен материал, с много ценна информация от различни области - за артисти, композитори ....


И разбира се, субективно поднесен от мен. Ще добавя, че аз не съм специалист или познавач в живтейския път и съдбите на тези хора, за това субективността ми е още по-крайна, което вероятно ме отдалечава от истината.

Благодаря ти, за оценката!
цитирай
14. germantiger - ...
20.10.2015 20:10
syrmaepon написа:
Не искам да се обижда никой, но ми се струва, че вместо "арийска красота" в най-скоро време би следвало да се употребява "немск", "саксонска", "северна" или някаква друга красота. Пред генетиците е поставена задача /вероятна/ да открият или отхвърлят пряка връзка на известните ни исторически арии и който и да било европейски народ. В случая тази митология за "арийство" , подобно на тази "Атила от Алтай" ,почива на минимални лингвистични прилики. В един момент напълно е възможно учените да намерят повече генетични наследници на арийците сред туркмените и афганистанците, нежели сред северните европейци, независимо от външния им вид. Все пак и те имат майки, и те са от местните жени )))). Ирония на съдбата. Арийските наследници в Азия отдавна са черни. ))
Но изкуството си е изкуство, независимо чия идеология възвеличава и чий имидж гради Безспорно. Дори наскоро си мислих за един монументален паметник-комплекс с визуални средства, представящ социализма чрез неговото изкуство, бит и слабости.


Напълно съм съгласенс теб - наричам я в постинга така, зщаото по онова време така неточно, спорно или неправилно от гледна точка на днешното познание се е наричала - Аришес Медхен или днес Ариън Бююти.

Аз я наричам нордическа в маса мой постинги - така, струва ми се е по-правилно.
цитирай
15. injir - Всички ще се учудят, но арийците и ...
20.10.2015 20:47
Всички ще се учудят, но арийците и русите са от един генофонд.
цитирай
16. germantiger - Още нещо към Сирма
20.10.2015 20:52
Пиша го честно, не нарочно - аз също имам очи за тъмната красота, за средиземноморската, за кавказката също (наричам го така неправилно и неточно), не само това, а и житейски съм го потвърдил.

В блога ми следвам определена линия и това е отдавна видимо, ясно и не е ново за теб.

Личното ми отношение в живота далеч не е блоговото абсолютно
цитирай
17. pvdaskalov - * ! *
20.10.2015 21:05
Тигре, както винаги, ти си безупречен. Но прегледах твоя най-нов постинг с огромна тъга. Дали защото започна с отнемане на живот - най-ценното, което имаме, макар и временно?
Пожелавам ти да създадеш нещо по-оптимистично...
С приятелски поздрав!
П и е р
цитирай
18. germantiger - ...
20.10.2015 21:40
vishnichka написа:
Но, не разбирам настървението ти срещу Марлене Дитрих, все едно да критикуваме със същия стил и тон Едит Пиаф за любовните й похождения!
Направила е своите избори, живяла е съобразно убежденията си... за теб е предател, за други е идол...

Ех, тази политика и военщина, съсипва всичко в нашия живот!:(


Никъде не иде реч за военщина, казарма или муштровка - за Дитрих съм писл всичко като:

майка - такава не е

германка - такава не е освен по произход и първи паспорт

съпруга - пълен фарс и подигравка с любовта и отделно с брака (защото знаем понякога в живота те се разминават)

Посочил съм защо съм "настървен"

Предполагам маса българище са отрицателно и радикално настроени срщеу българка с подобна антибъ;лгарска съдба като Марлене Дитрих,м други пък биха я оправдали, харесвали точно заради това - всеки с правото си :)
цитирай
19. germantiger - ...
20.10.2015 21:45
shtaparov написа:
Много важен е езикът,на който говори един човек- той е в състояние да промени физиономията му до неузнаваемост. Ако един Българин почне редовно да говори немски или английски,той постепенно заприличва на германец или американец,но ако един немец или англичанин почне редовно да говори Български или руски,той неминуемо ще заприлича на Българин или на руснак. Представените тук жени безспорно са хубави,но някак студени- на тях им липсва онази топлота,която им придава говоренето на Български език,за съжаление. Но не на всички- някои от тях са успели да я съхранят,независимо от езика. Немците вина не носят за това- Бог и обстоятелствата са им наложили различията с нас,а не техните прищявки.


Езика не променя "конструкция" или костна структура или поне до момента не съм чел подоб и доказателства, но допускам всичко и все пак това едва ли.

Ако имаш предвид, че речта, общността и начина на живот влияе много - абсолютно прав си, веднага се съгласявам.

И все пак - ако намираш германския език за студен, то тогава аз мога да напиша, че българите стават глупави или поне никога няма да са особено умни (което не е вярно, зшщаото са умни и имат своите културно светила), защото българския в сравнение с германския е непрецизен език, докато германския е език на мислители, философи, войници итн и кой-знае, може да си прав в твоето съждение за хладността, както тогава аз в моето (до момент неразсъждение) за неумността.

Дори да си напълно прав, аз и с това мога да се съглася, зщаото лично аз нямам проблем със студеното излъчване както го наричат, зщаото аз много го харесвам, чисто мъжки и сексуално ми харесва.
цитирай
20. viva1122 - G_T
20.10.2015 22:51
Поздравления за постинга! Интересен и информацията, поднесена с емоция и чувство!

И ако мога да добавя нещо за запознанството на Едит Пиаф с Марлен Дитрих тъй като се спомена и Жан Габен - това се случва в Ню Йорк.
------------
Едит Пиаф разказва за Марлен Дитрих:
- По-интелигетна жена от Марлен никога не съм срещала, колкото нея може би, но не и повече. Пък хубава като тия, които гледаме само в киното! Всеки път, когато я виждах, аз си представях „Синият ангел”. Нали помниш момента, където тя пее с черни чорапи и с висока шапка. Американските жени са истински кинозвезди, толкова съвършени, че не можеш да повярваш, че се хранят; затова, когатоМарлен ми каза, че обича да готви и че любимото й ястие е говеждо варено, помислих, че се подиграва с мене!
Ние с нея често обядвахме заедно. Отначало бях предпазлива, страхувах се да не изтърся някоя глупост, но тя ми вдъхна доверие в деня, в който ми каза:
„Отпуснете се, Едит, за мен вие сте Париж, дори нещо повече. Освен това, трябва да ви кажа, че ми напомняте Жан Габен. Държите се на масата като него. Вие, която привидно изглеждате така крехка, струва ми се, сте точно толкова силна като него. Жан Габен ми направи впечатление, защото не би могло да се намери по-добър от него като човек и талант.”
Една вечер, навярно пак й бях напомнила за нейния много силен Габен, тя свали златния си кръст с изумруди и го окачи на шията ми с думите:”Вземете го, Едит, искам да ви носи щастие, както на мен. Да се разхожда из Париж с вас, както се е разхождал с мен.” Този жест ме просълзи.
Дълго време Едит не се разделя с кръстчето, но после, след смъртта на Марсел Сердан, го свали. Реши, че малките зелени камъни й носят нещастие.
Това приятелство с Марлен обогати живота й, но не го запълни.
-------
Спирам, докато не съм се сетила и друго - да не злоупотребявам .....



.
цитирай
21. cefulesteven - Необикновените хора имат необи...
20.10.2015 23:17
Необикновените хора имат необикновени съдби.
цитирай
22. mt46 - Поздрав за интересния постинг!...
20.10.2015 23:49
Значи все пак признаваш, че има и немски боклуци... :)
цитирай
23. germantiger - ...
21.10.2015 00:00
injir написа:
Всички ще се учудят, но арийците и русите са от един генофонд.


Едва ли...

Ако иде реч какво са руснаците, не русите, щото скандинавците и германо-скадите са по-руси, повече блондини от руснаците, та какво са руснаците или русите както им казвал народа Вазов и сие:

- угро-фини миксирани с ГЕРМАНО-СКАДИ най-вече шведски викинги/варяги и разбира се други компоненти които е трудно да определми със сигурност, вкл. големия масив славяни

- автентичните ирано-арии - с тях германо-скадите нямат много общо

- ощ иде реч до хунза, халаши и пр. народи - вероятно от тях излизат или се родеят с тях всякакви европейци, вкл. германо-скадите в далечни епохи и хилядолетия назад - всички идваме от Азия вкл. скандинавците и това е засвидетелстван от науката факт
цитирай
24. germantiger - ...
21.10.2015 00:03
pvdaskalov написа:
Тигре, както винаги, ти си безупречен. Но прегледах твоя най-нов постинг с огромна тъга. Дали защото започна с отнемане на живот - най-ценното, което имаме, макар и временно?
Пожелавам ти да създадеш нещо по-оптимистично...
С приятелски поздрав!
П и е р


Благодаря ти, Пиер ;)

Аз намирам оптимизма в липсата на такъв - когато се казва и пише истината (поне както субективно от нас всеки я вижда) това е оптимистично - значи сме честни, смели и ясно виждаме проблема.

Не мога да пиша оптимистично, когато умират народи - точно това е оптимистичносто, когато видим че едва ли има бъдеще във формата и вида които поне някои от нас ги искаме.
цитирай
25. germantiger - ...
21.10.2015 00:08
cefulesteven написа:
Необикновените хора имат необикновени съдби.


Вярно е :) те и за това ни се струват необикновени и са.
цитирай
26. germantiger - ...
21.10.2015 00:09
mt46 написа:
Значи все пак признаваш, че има и немски боклуци... :)


Несъмнено, но руските и българските са повече ;) котката по гръб не пада, а тигъра е от семейство котки :)
цитирай
27. rosiela - Поздрав.
21.10.2015 00:10
Интересни факти и много добре поднесени,но не са допирни с моя свят.Чужди са ми.И,забелязвате ли,доеднаизлъчват нещо безумно в погледа си.
цитирай
28. germantiger - ...
21.10.2015 00:13
viva1122 написа:
Поздравления за постинга! Интересен и информацията, поднесена с емоция и чувство!

И ако мога да добавя нещо за запознанството на Едит Пиаф с Марлен Дитрих тъй като се спомена и Жак Брел - това се случва в Ню Йорк.
------------
Едит Пиаф разказва за Марлен Дитрих:
- По-интелигетна жена от Марлен никога не съм срещала, колкото нея може би, но не и повече. Пък хубава като тия, които гледаме само в киното! Всеки път, когато я виждах, аз си представях „Синият ангел”. Нали помниш момента, където тя пее с черни чорапи и с висока шапка. Американските жени са истински кинозвезди, толкова съвършени, че не можеш да повярваш, че се хранят; затова, когатоМарлен ми каза, че обича да готви и че любимото й ястие е говеждо варено, помислих, че се подиграва с мене!
Ние с нея често обядвахме заедно. Отначало бях предпазлива, страхувах се да не изтърся някоя глупост, но тя ми вдъхна доверие в деня, в който ми каза:
„Отпуснете се, Едит, за мен вие сте Париж, дори нещо повече. Освен това, трябва да ви кажа, че ми напомняте Жан Габен. Държите се на масата като него. Вие, която привидно изглеждате така крехка, струва ми се, сте точно толкова силна като него. Жан Габен ми направи впечатление, защото не би могло да се намери по-добър от него като човек и талант.”
Една вечер, навярно пак й бях напомнила за нейния много силен Габен, тя свали златния си кръст с изумруди и го окачи на шията ми с думите:”Вземете го, Едит, искам да ви носи щастие, както на мен. Да се разхожда из Париж с вас, както се е разхождал с мен.” Този жест ме просълзи.
Дълго време Едит не се разделя с кръстчето, но после, след смъртта на Марсел Сердан, го свали. Реши, че малките зелени камъни й носят нещастие.
Това приятелство с Марлен обогати живота й, но не го запълни.
-------
Спирам, докато не съм се сетила и друго - да не злоупотребявам .....



.


Интересно инфо, което не знаех - представи Дитрих в по-приятна светлина, но за пореден път ме убеди - във Франция тя има място, в Германия - не.

Ценя такива детайли поднесени в коментари. Благодаря ти! Да добавиш още ако желаеш, няма проблем :)
цитирай
29. germantiger - ...
21.10.2015 00:15
rosiela написа:
Интересни факти и много добре поднесени,но не са допирни с моя свят.Чужди са ми.И,забелязвате ли,доеднаизлъчват нещо безумно в погледа си.


Така е, някак безумно като Апостол Карамитев, някои погледи на "Митко Бомбата" и най-вече на Наум Шопов, а може би и на Йоско Сърчаджиев.
цитирай
30. rizar - прочети последния ми пост
21.10.2015 09:56
прегледай и постовете на Маркнатан.

500 годишно робство е измислено от руската и западната историография. До 1683г. реално България разполага с няколко полунезависими воеводства от двете страни на Дунав.

Българин означава свободен.
А швестера е швестер форевър.
цитирай
31. germantiger - Желязна логика имаш, за това тази игра е велика
21.10.2015 10:48
rizar написа:
прегледай и постовете на Маркнатан.

500 годишно робство е измислено от руската и западната историография. До 1683г. реално България разполага с няколко полунезависими воеводства от двете страни на Дунав.

Българин означава свободен.
А швестера е швестер форевър.


Абсолютно вярно и за това български войски участват в обсадата на Виена прз 1683г. на страната на резаците, но ядат зверски бой от германци, поляци и австрийци пр Каленберг и в траншеите.

Мисълта ти е, че турското робство не е 482 годинь, а колко "излиза" по твоите и на чифутчето сметки ;) 95 години шибинг и сексинг и тунинг на булгаристан.

Българин е значело гявур, но пък раята е била по-свободна, когато са я управлявали турци, не комунисти, не българи и не руснаци - съгласен съм - българин значи свободен гяур?!

Поздрави от Ники Пънчев

страхотна логика ;)

Значи още ти пари отзад не от 5 века, а само вследствие на 95 години
цитирай
32. sande - Това, което казва Сирма е интересно ...
21.10.2015 11:09
Поздравления за този чудесен постинг!
цитирай
33. rizar - Ако сметнем
21.10.2015 11:56
франкско, шведско, славянско, датско , руско, американско робство на швестерише да не излезе повече от 484г.
Не ме разполагай на твоята координатна система шахматисте, защото ако стъпя там предварително съм загубил.
В окопите на виенците идва Собиески, който също има българи на своя страна, които не са само на страната на османците. В същото време да те светна, че в Търново по Виенската битка има БЪЛГАРСКИ ЦАР .
цитирай
34. viva1122 - - към ком 28...
21.10.2015 12:22
Благодаря ти и в същия дух за любовта между Шуман и Клара

..............
...Клара се изправя пред него като очарователна девойка, умна и много талантлива и като пианистка и като композиторка, въпреки че честите пътувания я отклоняват от композиторската дейност. У Роберт настъпва прелом. Братското чувство се превръща в пламенна любов. Той едва сега разбира, че някои нейни постъпки са резултат на ...
Чувствува, че за него Клара е единственото момиче, което може да обича и че каквито и пречки да срещне, ще се бори за нея докрай.
Но между тях се изправя Фредерик Вик който дори им забранява да се виждат. Понякога си пишат, но и това е трудно, защото Вик следи кореспонденцията на дъщеря си, заключва я в стаята й, премества семейството от Лайпциг в Дрезден...Но Шуман измисля оригинална връзка с Клара: обяснява й се в любов чрез музика, отпечатана в неговото музикално списание....

--------------------
Поздрави!
цитирай
35. indiram - Здравей, germanjiger!
21.10.2015 12:45
Интересни факти за живота на няколко жени... И, всъщност, много сериозна тема за разискване... Германската жена!? ...
Колко държави има в Света? - не знам точно, да приемем, че са N броя. Би могло Германската да се замести с всяка друга от тези N-1 страни (държави, Родини). Колко са написали историята си и къде няма разни жени? - патриотки и родоотстъпнички. Победите са свързани с едни добри, а за повредите (загубите) си имаме едни други - лоши (продажни). Да вярваме ли на всичко, написано от някого за някого? ... Лошо, лошо за жената М. Дитрих (М.М.фон Лош), но виждаме, че ... започва да готви (домакинства) за мъжа си, че помага на кариерата му, че ... дълбоко в себе си е Жена и майка (добра или лоша) ... Съдбата на много хора, за които се е писало и говорило (известни личности, значими за своето време, идоли...), е ... често самота и последно желание (за умиление или гняв)... А, нейното желание да бъде погребана в Германия, води към много размисли...
Много може да се изговори и напише за хората, които дръзват да се откъснат от масата на еднаквостта... Едни определяме като лоши, други - като добри, и всичко се повтаря... Като погледнем днес към света около нас - не е ли същото?
Германки или просто жени, родени на тази територия? - Възможен ли е 100% верен отговор? - съмнявам се! - отнася се до всички N държави.
Благодаря ти! - около постинга ти, научих нещо още за Германските градове - Nurnberg (Бавария), Gera (Тюрингия), ... Аугсбург...
Поздрави!
цитирай
36. elenkokoschkov - Не съм фен на Марлене Дитрих,
21.10.2015 15:34
просто не издържах ,когато не я спомена в "Германския Холивуд".
Не за друго ,а защото е 100% германка !!!!
Това е факт,както и това ,че е първата немска суперзвезда в Холивуд .
От твоя постинг разбирам, че тя е създала имиджа на Жан Габен като суперзвезда. Значи е имала много набито око и нюх за такива неща.
С други думи разбирала си е от занаята и то доста добре!!
Явно не е одобрявала Хитлер и тя както и Чарли Чаплин !
А за другото дето я укоряваш ,живяла е както е смятала за добре .
Не сме аз и ти хората,които ще и държиме сметка за това.
Холивуд е последното място ,където може да се говори за морал и въобще за общочовешки ценности.
цитирай
37. bojil - Знам случая с Марлене Дитрих и ни...
21.10.2015 16:20
Знам случая с Марлене Дитрих и никога не съм му се радвал- предателите никому не са драги,ние в България се отвращаваме от всички хора,които са предали и продали родината си,независимо от националната им принадлежност.
цитирай
38. veilet - Примерите са повече от показате...
21.10.2015 17:23
Примерите са повече от показателни, че немската жена е автономна в решенията си, не подлежи на натиск от "другата" страна и е независима във всяко отношение. Тези характеристики са в пълна сила и за днешната немска жена. Може би погледнато описанието е малък кошмар за един български мъж, но за немския е изцяло нормално и те проявяват пълно разбиране: поделяне на отглеждането на децата, на домакинската работа и на финансовите разходи, разбира се. Постинга е страхотен и ограмотяващ. Поздрави!!!
цитирай
39. elenkokoschkov - Ама кого е предала,
21.10.2015 18:46
bojil написа:
Знам случая с Марлене Дитрих и никога не съм му се радвал- предателите никому не са драги,ние в България се отвращаваме от всички хора,които са предали и продали родината си,независимо от националната им принадлежност.

тя е звезда в Холивуд още преди войната ,кого е предала???
Холивуд е бил в краката и.
Кого е предала (мамка му) ,кого е продала????
Така е решила ,така е живяла!!!!
Все пак тя е звездата, а не ние !!
Никой не я бил обичал, виж ти !!!
Няма вечна любов има вечни интереси.
цитирай
40. rizar - Перкел е измеркела
21.10.2015 21:36
http://deutsche-wirtschafts-nachrichten/2015/10/21/die-eu-will-200-000-fluechtlinge-in-europa-ansiedeln/
цитирай
41. allvin - !
22.10.2015 01:16
Казват, че светът се управлявал от три ,,неща" - власт, пари, секс ...
цитирай
42. germantiger - ...
22.10.2015 01:35
sande написа:
Поздравления за този чудесен постинг!


Аз също съм съгласен или близък с мнението на Сирма и благодаря за оценката!
Отделно - лично аз никога не съм вярвал и не поддържам виждания за висши, низши, арийци и пр.
цитирай
43. germantiger - ...
22.10.2015 01:42
rizar написа:
франкско, шведско, славянско, датско , руско, американско робство на швестерише да не излезе повече от 484г.
Не ме разполагай на твоята координатна система шахматисте, защото ако стъпя там предварително съм загубил.
В окопите на виенците идва Собиески, който също има българи на своя страна, които не са само на страната на османците. В същото време да те светна, че в Търново по Виенската битка има БЪЛГАРСКИ ЦАР .


В обозримо бъдеще живот и здраве ще направя постинг с пространно и детайлно инфо за боя при Каленберг/Виена и за това чия е победата, въобще не на поляците и това военните анализатори отдавна съзнават.

Пропуснал си германско робство над България ;) в годините на "Монархо-фашизЪма"...

Повтарям - има желязна логика...

Ботев, Тотю, Караджата, Хаджи Димитър са били обикновени терористи, следвайки твоята логика вазовци, възрожденци са натворили вагон глупости и могат да отпаднат от учебната програма ?!

Ще рече турско робство според теб почти е нямало, а Кочо Честименски е психопат, битов убиец клал жена, деца... страхотна логика, но най-силното е, че я поддържаш с "фактология" и то от юрист Натанов ;)

"Козият рог" е ега ти фалшификацията - следвайки твоите размисли, някой би казал и това.

Разбира се, че завъртам думите ти, но няма как да е иначе като ти чета комикса за франско, шведско, датско, славянско и пр. "робства" в германските земи - моето написано е по-сериозно - да, да, по-сериозен съм от теб и то с много!
цитирай
44. germantiger - ...
22.10.2015 01:47
indiram написа:
Интересни факти за живота на няколко жени... И, всъщност, много сериозна тема за разискване... Германската жена!? ...
Колко държави има в Света? - не знам точно, да приемем, че са N броя. Би могло Германската да се замести с всяка друга от тези N-1 страни (държави, Родини). Колко са написали историята си и къде няма разни жени? - патриотки и родоотстъпнички. Победите са свързани с едни добри, а за повредите (загубите) си имаме едни други - лоши (продажни). Да вярваме ли на всичко, написано от някого за някого? ... Лошо, лошо за жената М. Дитрих (М.М.фон Лош), но виждаме, че ... започва да готви (домакинства) за мъжа си, че помага на кариерата му, че ... дълбоко в себе си е Жена и майка (добра или лоша) ... Съдбата на много хора, за които се е писало и говорило (известни личности, значими за своето време, идоли...), е ... често самота и последно желание (за умиление или гняв)... А, нейното желание да бъде погребана в Германия, води към много размисли...
Много може да се изговори и напише за хората, които дръзват да се откъснат от масата на еднаквостта... Едни определяме като лоши, други - като добри, и всичко се повтаря... Като погледнем днес към света около нас - не е ли същото?
Германки или просто жени, родени на тази територия? - Възможен ли е 100% верен отговор? - съмнявам се! - отнася се до всички N държави.
Благодаря ти! - около постинга ти, научих нещо още за Германските градове - Nurnberg (Бавария), Gera (Тюрингия), ... Аугсбург...
Поздрави!


Благодаря ти и в твоя рд на мисли, надявамсе, така да мислиш и за други бележити личности - примерно за Адолф Хитлер, зщото той винаги е по-черен от дявола, за всички нацисти, защо не... за някои известни турци водили войни на Балканите, защо не и за Сталин, но все пак ти пишеш за жени.

Абсолютно съгласен съм с твоето становище и добавям от мен:
написаното от теб не отменя и не пречи на възможността ние да ги наричаме и оценяваме както можем и това не променя факта, че за мен тя е боклук.

Обяснението, разбирането на нечий живот, не отменя възможността за оценката му в положителен или отрицателен "смисъл" и за това аз имам пълното право (и не само аз) да я наричам велика, добра или не - да я зова - долна, противна :)
цитирай
45. germantiger - ...
22.10.2015 01:55
elenkokoschkov написа:
просто не издържах ,когато не я спомена в "Германския Холивуд".
Не за друго ,а защото е 100% германка !!!!
Това е факт,както и това ,че е първата немска суперзвезда в Холивуд .
От твоя постинг разбирам, че тя е създала имиджа на Жан Габен като суперзвезда. Значи е имала много набито око и нюх за такива неща.
С други думи разбирала си е от занаята и то доста добре!!
Явно не е одобрявала Хитлер и тя както и Чарли Чаплин !
А за другото дето я укоряваш ,живяла е както е смятала за добре .
Не сме аз и ти хората,които ще и държиме сметка за това.
Холивуд е последното място ,където може да се говори за морал и въобще за общочовешки ценности.


Разбира се, че ние сме част от хората, които ще оценяваме, "съдим" или "държим сметка" (последното е невъзможно) на хора като тези и на всички смъртни въобще!

След като цял свят се упражнява да дава оценки на Хитлер без да стъпва и на малкия му нокът/не пръст, то съвсем скромно е аз да дам оценка на един боклук - боклука Дитрих и ще продължавма да я давам във всеки удобен случай в живота устно или писмено - имам пълното право на това, ти също.

Абсолютно прав си, че всеки живее живота както намери за добре и трябва да е точно така - поддържам това, което пак казвам - не отменя възможността аз или ти или друг да подлага този живот на анализ, оценка или просто съзерцание чрез четене, гледане, размисъл...

Личните претенции, желания и "егоизми" на един човек, не отменят някои други "неща" като дълг, принадлежност, но днес в 21-и век почти ги отменят, защото всеки си мисли че личните му потребности са над всичко останало.

Дитрих е живяла за себе си - чудесно, и за това ти можеш да кажеш браво, а аз мога да заявя - майната й, вони.

Едната гледна точка умря - този филм свърши 1990 г. и знам, че ти ще се съгласиш с мен, друже.
цитирай
46. germantiger - ...
22.10.2015 01:59
bojil написа:
Знам случая с Марлене Дитрих и никога не съм му се радвал- предателите никому не са драги,ние в България се отвращаваме от всички хора,които са предали и продали родината си,независимо от националната им принадлежност.


Човешко, но не твърде човешко както би го озаглавил Нитцше ;)

Съгласен съм с теб и мисля, че това е правилния подход или хайде не правилния, а този който предпочитам аз - друг има правото да предпочете различен.

Хубаво е да има различни оценки за различните личности, до скоро за Марлен и въобще за тези в "лагера на победителите" имаше само една оценка - почти винаги превъзходна степен, а за тези от германска страна - почти винаги (често и днес) клеймяща. Ако някой възрази, че тя не е в никой лагер - и с това ще се съглася, тя всъност е в лагера на парите, живота и мъжете... е аз харесвам и търся по-задълбочени жени от тази.
цитирай
47. germantiger - ...
22.10.2015 02:03
veilet написа:
Примерите са повече от показателни, че немската жена е автономна в решенията си, не подлежи на натиск от "другата" страна и е независима във всяко отношение. Тези характеристики са в пълна сила и за днешната немска жена. Може би погледнато описанието е малък кошмар за един български мъж, но за немския е изцяло нормално и те проявяват пълно разбиране: поделяне на отглеждането на децата, на домакинската работа и на финансовите разходи, разбира се. Постинга е страхотен и ограмотяващ. Поздрави!!!



И да и не, според мен - за днес несъмнено си права - ти имаш непосредствениет ежедневни впечатления, които са над моите като количество и качество. В миналото обаче моите "впечатления" и познания сочат друго - германската жена в общности, в организации или без такива съюзи помагаща в общото, градяща германското и ПОСТАВИЛА ЛИЧНОТО ПОД ОБЩОТО - за това има бол литературас (поне в миналото, днес са я поприбрали) има песни, филми, факти...

На Марлен Дитрих и на Лени Рифенщал, мога да "противопоставя" милиони германки в тяхното време, които са били германския народ, а тези двете са "метеори", те не правят народ. Впрочем за това герм,ански народ в бъдеще едва ли ще има... днес частното е над общото и това не е случайно. Това го пиш аз - а аз не съм не съм социалист или "общист", щом аз стигнах до това... ;)
цитирай
48. germantiger - ...
22.10.2015 02:06
viva1122 написа:
Благодаря ти и в същия дух за любовта между Шуман и Клара

..............
...Клара се изправя пред него като очарователна девойка, умна и много талантлива и като пианистка и като композиторка, въпреки че честите пътувания я отклоняват от композиторската дейност. У Роберт настъпва прелом. Братското чувство се превръща в пламенна любов. Той едва сега разбира, че някои нейни постъпки са резултат на ...
Чувствува, че за него Клара е единственото момиче, което може да обича и че каквито и пречки да срещне, ще се бори за нея докрай.
Но между тях се изправя Фредерик Вик който дори им забранява да се виждат. Понякога си пишат, но и това е трудно, защото Вик следи кореспонденцията на дъщеря си, заключва я в стаята й, премества семейството от Лайпциг в Дрезден...Но Шуман измисля оригинална връзка с Клара: обяснява й се в любов чрез музика, отпечатана в неговото музикално списание....

--------------------
Поздрави!


Благодаря за това допълнение - историята на Роберт и Клара се коментира в доста издания, ти явно си намерила нещо на български, а то може и да е обширно дори ?

За жалост историята на Кан т и Мари не е така популярна, но това си има разумно обяснение - там може би нищо не се случва, а при Клара и Роберт всичко е цветя и после градушка.
цитирай
49. germantiger - ...
22.10.2015 02:14
allvin написа:
Казват, че светът се управлявал от три ,,неща" - власт, пари, секс ...



Няма такова нещо ;) :)

ВЕЛИКИТЕ ПО СВЕТА СА ОСТАВИЛИ ЛИТЕРАТУРА, МУЗИКА, СКУЛПТУРА, ФИЛОСОФИЯ, АРХИТЕКТУРА не за пари... много от най-великото в искуствата е създадено то хора в бедност, в недоимък или оценени едва след смъртта им.

Парите не могат да бъдат вдъхновение, вдъхновението и сърцето са друго и ти Алвин чудесно знаеш това, защото си човек НЕ на парите, а на творческата сила и си съгласен с мен, убеден съм!

Никой не помни (или почти никой) този или онзи търговец обогатил се с доставки през коя-да е война... света помни Александър, Наполеон, Фридрих Велики, Пьотр Великий "и сие".

Левски, Вазов, Ботев, Пенчо Славейков не са пари - те са първо, второ, трето и десето нещо друго, едва след това финикийски знаци.

Несъмнено парите са основа в нашия живот и ние се отнасяме (и трябва) звесрки сериозно към тях - това е правилно, но нищо повече от това. Икономисти, турговци и банкери няма да се съгласят (може би) с това и имат своите основания.

Применро - голямото съжаление (едно от многото ) в мен, е че Германия вече не произвежда гении, след 100 години, след 1000 никой няма да помни че кола на годината през 2015г. примерно е "Мерцедес" в един клас... ще се помни Бах, Беетовен, Вагнер... днес Германия прави мерцедеси, Шиллеровци не.
цитирай
50. allvin - Казват, че светът се управлявал от ...
22.10.2015 17:36
germantiger написа:
allvin написа:
Казват, че светът се управлявал от три ,,неща" - власт, пари, секс ...



Няма такова нещо ;) :)

ВЕЛИКИТЕ ПО СВЕТА СА ОСТАВИЛИ ЛИТЕРАТУРА, МУЗИКА, СКУЛПТУРА, ФИЛОСОФИЯ, АРХИТЕКТУРА не за пари... много от най-великото в искуствата е създадено то хора в бедност, в недоимък или оценени едва след смъртта им.

Парите не могат да бъдат вдъхновение, вдъхновението и сърцето са друго и ти Алвин чудесно знаеш това, защото си човек НЕ на парите, а на творческата сила и си съгласен с мен, убеден съм!

Никой не помни (или почти никой) този или онзи търговец обогатил се с доставки през коя-да е война... света помни Александър, Наполеон, Фридрих Велики, Пьотр Великий "и сие".

Левски, Вазов, Ботев, Пенчо Славейков не са пари - те са първо, второ, трето и десето нещо друго, едва след това финикийски знаци.

Несъмнено парите са основа в нашия живот и ние се отнасяме (и трябва) звесрки сериозно към тях - това е правилно, но нищо повече от това. Икономисти, турговци и банкери няма да се съгласят (може би) с това и имат своите основания.

Применро - голямото съжаление (едно от многото ) в мен, е че Германия вече не произвежда гении, след 100 години, след 1000 никой няма да помни че кола на годината през 2015г. примерно е "Мерцедес" в един клас... ще се помни Бах, Беетовен, Вагнер... днес Германия прави мерцедеси, Шиллеровци не.


Да, напълно си прав,Тигре! А на мене да ми е за урок и да внимавам друг път, когато използвам клишета пред интелигентни хора, които, вместо да те стъпчат с железен ботуш, с усмивка ти посочват грешките! Между впрочем аз не знаех досега за този епизод, където Лени тропа с краче пред железния Фюрер и той ,,отстъпва"! :) Респект! :)
цитирай
51. nbrakalova - .
23.10.2015 12:39
Лени Рифенщал. За първи път чета името й. Пропуск не от липса на любознателност.
Характер!!! Не само способности, но и сила – сила не толкова в налагане, колкото в отстояване на идеал и визията за представянето му. Да не говорим за професионализъм, с който остава в изкуството на киното. А идеалът и изкуството надхвърлят ограниченията на времето и политиката – каквато и чиято и да е.

Марлен Дитрих… Ако има време, може да има и равносметка, особено от балкона на времето. Не съдбата определя личния ни живот, а характерите определят съдбата ни. Стигаме до библейското становище, че сме каквито сме не толкова по кръв, колкото по дух, без това да измества законите на генетиката, разбира се. Но има неща, които са повече от генетика, и това е формиращата я впоследствие духовност, издигаща я над примитивното. Защото характерът е не само генетика, а и надстройката, която дава духът за доизграждането й – семеен, национален не без сянката на нравствеността…

Грета Гарбо. Винаги съм я харесвала. Не само с образа на божествената, фаталната, призрачната жена, който изгражда, защото това не би било възможно без собствената й същностна нагласа. "…сдържаният маниер на Гарбо, нейната строга и почти трагична красота, (…) нейната красота просто зашеметявала зрителите. Но чудото на феномена Гарбо все пак се заключава в особената аура на нейната неординерна личност, в усещането за някаква тайна, което се излъчвало от цялата й същност. Именно поради тази причина е била сравнявана нерядко със сфинкс…" Нет Фокус
Едва ли от клюкарска нагласа тя е надничала към двора на Дитрих и Габен... Освен с нея, гледала съм и един документален за живота й. Тя изживява драматично загубата на любим мъж и вероятно това повлиява общо взето самотния й и затворен живот. Общувала е с тесен кръг приятели, неуловима за фоторепортери и публичност.

Клара Вик и Шуман. Мечта и драма. Драмата е част от живота ни. Мечтата я изживяват малцина. Както, по една или друга причина, и Мари Шарлот и Кант не я изживяват.
цитирай
52. planinitenabulgaria - Отново страхотен постинг!
24.10.2015 22:23
Аз казвам за на шега за себе си, защото съм роден на границата между зодиите Риби и Водолей, че обладавам добрите черти ни а двете зодии. За теб обаче казвам и не на шега, че обладаваш добрите черти на два етноса. Казвам го като човек с много ге/дер/мански приятели, всичките бяха високообразовани. Романтичният порив при описанията ти е твърде висок, четенето ми предава този напрегнат процес при писането на постинга.
За Марлен Дитрих знам доста, определението боклук не носи точната информация за нея - тя е родоотстъпник и проститутка. Написаното за Клара Шуман е достоверно, но то е само микрочаст от нейното дело. А то е велиико, защото тя се свързва с най-великите музиканти на ХІХ век, Шуман и Брамс, но в нейното обкръжение са и всички велики изпълнители на пиано и цигулка, по-младите музикални таланти като Дворжак. Тя е първият критик на творбите на Брамс, ръкописите на които той изпраща на нея за преценка на творбата му, тя е първият изпълнител на клавирните му творби.
За останалите дами в постинга той бе за мен обарозователен - благодаря за това.
Днешното време е шибано, защото хората изгубиха морала си. Потвърждение за това са нетовите проститути, които пишат по заказ от Центъра, блогърите с талант, които се отказаха от таранта си за да станат платени тролове, боклуците, които търсят реализация в нета, макар за нищо да не стават. Рядко са авторите като теб, незасегнати от това време, които имат позиция и се борят за нея. Хубавото при теб е, че си честен в това, което пишеш и го отстояваш. Налице е израстване с годините като опит, придобивана на нови познания, но за тях има здрав фундамент - най-доброто от два етноса.
Имаш подготовката да сториш нещо по-голямо и го очаквам с надежда.
цитирай
53. germantiger - лс от вибокс7.ком със съгласие на потребителя
02.11.2015 12:14
http://vbox7/user:murderwick

MURDERWICK:

ДА! действително е имало....."голямо прехвърчане на искри", между дядо Йоханес (Брамс) и Клара - щом дори самият Роберт ги е забелязъл!...(знаеш - собствения съпруг, последен би забелязъл подобно нещо...още по-малко, ако е "умопобъркан" от любовта към жена си, какъвто е случаят с любовта на Шуман към Клара!), НО самият Брамс....дотолкова се е възхищавал и прекланял пред таланта на Робърт, че НИКОГА не е направил намек, или....."обелил думичка" за чувствата си, към жената, която........боготворят двама колокални гиганта в симфоничната музика!
наистина дядо Брамс, сам "бяга" след смъртта на Шуман, но НЕ от...."срам" ("какво ще кажат хората!";), а защото не може да понесе и да се примири със загубата на такъв гений! преклонението му пред Шуман е било много по-голямо, отколкото любовта му към Клара...(в по-раншните си творби, използва доста..."елементи" от музикалните похвати на Шуман, на което "даскала му" отвръщал с доста широка усмивка......нещо от рода на : "значи няма да бъда забравен, така бързо!";)
дори в дългата им кореспонденция (на Клара и дядо Брамс, след смъртта на Роберт), винаги са си...."говорили" предимно и САМО за Шуман - как много липсва и на двамата и НИКОГА, никой от тях не....."зачеква" нещо за техните взаимоотношения, чувства и т.н.

ще се радвам, ако с тази.....информация съм ти бил полезен с нещо
приятни, спокойни и топли почивни дни
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: germantiger
Категория: История
Прочетен: 4611437
Постинги: 412
Коментари: 7517
Гласове: 21816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031