†въ имѧ ѡтьца и съина и с҃таго дѹха азъ самоип(л)ь рабъ б҃жи полагаѫ памѧть ѡтьцѹ и матєри и братѹ на кръстѣхъ сихъ• имєна ѹсъпъшихъ никола рабъ б҃жи ... ѣ давдъ написа ... въ лѣто отъ сътворєния мирѹ ѕ҃• фа҃• инъдикта ѕ҃•

†В името на отца и сина и светия дух. Аз Самуил, раб божий, полагам помен на баща [си] и майка (си) и брата [си] на този кръст. Това са имената на покойните: раб божий Никола, [Рипсимия и] Давид. Написа се в годината от сътворението на света 6501 [992/93],


Особено интересна е думата оусъпъших. Тя има реминисценциите на оуспокоен и от там българската дума оупокоен и заупокоен, употребявани в израза - заупокойна молитва. Също така думата ни разкрива еднаквата семантична и коренова база на думите спя и покой(спокойствие). Това само показва колко древни корени има съвременния български език. Камъкът е с датировка от 993, както показва надписът с изписаната на него година. Това показва, че надписът го делят по-малко от 100 години от създаването на кирилицата.

Наистина показателно...

интересна е думата оусъпъших
тя има реминисценциите на оуспокоен и от там българската дума оупокоен и заупокоен, употребявани в израза - заупокойна молитва.