Продължавам с преводите от легалната книга на Александр Усовский

И да повторя от постинг 1:

Без съмнение Германия на Хитлер има вина за Втората Световна война, не отричам логичното и естественото. Все пак аз НЕ съм руски или български комунист фалшифицирали историята 45 + 30 години, аз не съм и западен холивудски филмов демократ лъгал също толкова години. Германия има своите вини, но тук ще прочетете КОНКРЕТНО С НЕВЕРОЯТНО МНОГО ДЕТАЙЛИ И ДОРИ ДИПЛОМАЦИЯ В СЛЕДВАЩИ ПОСТИНГИ стъпка по стъпка как не Германия, а Англия и САЩ или господарите на света зад тях носят вина за онази война.

В КАКВО НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН С АВТОРА ЩЕ ПОСОЧА В ПОСЛЕДНИЯ ПОСТИНГ - шести!

АКО НЕ "ВИ" СЕ ЧЕТЕ - ПРЕПОРЪЧВАМ ПОЛОВИНАТА ПОСТИНГ - ПОГЛЕДНЕТЕ И ПОПРОЧЕТЕТЕ:

- ПОЛСКИТЕ АГРЕСОРИ

- ВСИЧКИ СРЕЩУ ГЕРМАНИЯ

И ЕПИЛОГА тези две части






И така – в предходния постинг завършихме с Чехословакия. Официозната история твърди, че още през 1938 г. е трябвало да се удари окончателно Германия, да бъде бомбардирана безпощадно за да бъдат нацистите запратени в каменния век с което да се спаси европейската циви лизация... Това не е нищо повече от лъжа на следвоенните историци, които се грижат за своето реноме, банкови сметкки и страха да не бъдат наречени „ревизионисти” или „десни радикали”. Автора на тези страници не се бои от това, защото неговото намерение е да служи на Истината.

ФИНАЛНИ ДЕТАЙЛИ ОКОЛО ЧЕХИЯ

Защо точно Масарик? Защото точно той доказал, че е готов да служи на господарите на света и техните цели. Когато в края на 19 век в чешката общност започва преинципен спор за т.нар. ръкописи на Вацлав Ханка (които този „изследовател” на чешкото Средновековие създал като фалшиви собственоръчно, а след това ги представил като автентични за 18 век) то Масарик тогава първи заявил, че тези артефакти са истински. Когато пък през 1899 г. в Чехия започва процес срещу Леополд Хилснер обвинен в ритуално убийство на чешка девойка, то Масарик без да се замисля моментално застанал в защита на убиеца еврейн. Съдът произнесъл смртна присъда, но после Върховния съд в Прага отменил решението! След година същия Хилснер отново убил чешко момиче и отново Масарик застанал в негова защита, а „делото Хилснер” много напомня „делото Бейлис” в Киев и в други отношения „делото Драйфус” в Париж.

През 1938 г. в страната където живеели 7 млн. чехи, 3 млн. и 600 хил. германци, 3 млн. словаци, 700 хил. унгарци, 400 хил. русияни, 200 хил. евреи и 100 хил. поляци избухва германски бунт. На 12 семптември метсния „фрайкор” ръководен от Хенлайн води боеве с чхите,които след сблъсъци в Хебе, Стришбро, Марианске Лазни и тежйки боеве в Краслице и Варнсдорф успяват да потушат възастанието. В бойните действия Чехословакия включва дори танкове и артилерия против сепаратистите, особено в Чешки Крумлове в южна Бохемия.

През август същата година унгарското правителство изисква от чехите да му предадат районите с унгарско население, а пък на 21 септември послкото правителствоп на свой ред денонсира полско-чехословашкия договор от 1925 г. за националните малцинства и официално иска предаването му на Тешина и Спиша, където живеели 80 хил. поляци и 120 хил. чехи. Президента Бенеш трябвало да отговаря за своите грешки в поредните почти 20 години управление и той се принудил да признае за справедливи претенциите на ВСИЧКИТЕ СЪСЕДИ, А СЪЩО И С ЖЕЛАНИЕТО ЗА АВТОНОМИЯ НА БРАТИСЛАВА И ХУСТА.

Мюнхенското споразумение между Германия, Италия, Франция и Великобритания било подписано в нощта на 29 срещу 30 септември и според съглашението Третия райх анексирал Судетската област,а също и райони в които германското население превишава 50%. В първите дни на октомври в Тешинска Силезия влезли полски войски, защото Прага приела териториалните претенции на поляците за Заолзя както я наричали.

На 6 октомври Словакия провъзгласила своята автономия и монсеньор Тисо водещ тогава Словашката народна партия станал премиер-министър на първото самостоятелно словашко правителство. Мнозинството от словаците посрещнали с радост новия кабинет, а „гвардията на Глинка” се превърнала в полиция и жандармерия. На 2 ноември в същата 1938 г. във Виена Риббентроп и Чано за Италия предали на Унгария южните райони населени с унгарци в Словакия и Подкарпатска Русь с площ 11 927 кв. км и с население 772 хил. човека в т.ч. градовете Нове Замки, Ливеце и Кошице. 

ВАРИАНТА ВОЙНА СРЕЩУ ГЕРМАНИЯ ТОГАВА

Едуард Бенеш се имал за герой спасил своите сънародници от ужасите на една война с всички съседи – за либерал и космополит да умираш и да се биеш за родината, разбира се е безусловна глупост, вмето умно да примижаш и да се скриеш или снишиш както направил той. „Мисля, че моето поведение в Мюнхен е най-великата постъпка в моя живот. Казвам това напълно съзнателно, защото победих сам себе си и се пожертвах не само за чехословашкия народ, но и за цяла Европа.” Ако ти сам не желаеш да защшитиш своя дом, то как можеш да искаш това от съюзниците ти?! СЪВЕТСКАТА ПРОПАГАНДА ДЕСЕТИЛЕТИЯ СЛЕД ВОЙНАТА ТЪЛКУВА ДЕЙСТВИЯТА НА ДАЛАДИЕ И ЧЕМБЪРЛЕЙН КАТО ОПИТ ДА СЕ НАСОЧИ ХИТЛЕР НА ИЗТОК СРЕЩУ СССР, НО НЕ ЗАБЕЛЯЗВА, ЧЕ ТОГАВАШНА ЧЕХОСЛОВАКИЯ Е НЯМАЛА ОБЩА ГРАНИЦА С РУСНАЦИТЕ.

Разбира се, не е само това аргумента контра червените манипулации и лъжи: ако Франция искаше страстно да насочи Германия на изток,то за нея щеше да е достатъчно само да изпълни условията на договора между нея, СССР и Чехословакия от 2 май 1935 г. тогава французите можеха да заемат бункерите и фортификацията на линията Мажино, да се заровят и прикрият, след което да гледат готовата Германия как ще удари Чехия, а следователно и влезе в бой със СССР. В резултат на това нацисти им комунисти щяха да се избиват и отслабват, а западните демокрации да бъдат зрители. Знаещите ще отбележат, че в този варинат пък руснаците не могат да окажат помощ на чехите понеже нямат обща граница, а поляците саготови на всичко само да не допуснат руски крак по земята им. Контра което автора с лекота ще отговори, че антагонизма на Полша не е решаващ в случая, защото в Чехословакия може да се влезе ПРЕЗ РУМЪНИЯ, А СЪЩИТЕ ТЕЗИ РУМЪНЦИ ТОГАВА СА СЪЮЗНИ НА ФРАНЦИЯ ТРАДИЦИОННО И ОЩЕ ОТ ВРЕМЕТО НА „МАЛКАТА АНТАНТА” (в която влизала и Югославия).

Наистина някои френски експерти рзглеждали мрежата от жп-линии илетища в тези планиснки масиви като недостатъчна или невъзможна за сериозен контингент войски, но тия французи не са познавали съветската власт, воля и след това какво е показала историята. Ворошилов и Шапошников щяха да удивят Франция и без да жалят хора и животни, с типичната жестокост към своите щяха да преодолеят всичко (какот го сториха 1944 г.в същите тези Карпати) и да изпълнят повелята на другаря Сталин. За съветския войник липсата на пътища и квартири не е проблем въобще, но ФРАНЦУЗИТЕ ДОРИ НЕ ПОПИТАЛИ, НЕ СОНДИРАЛИ И НЕ ПРОБИРАЛИ РУМЪНИЯ С НИТО ЕДНА ДУМА. И за това всякакви страшни приказки за подарената или жертваната Чехословакия с идеята дявола Хитлер и сатанинска Германия да бъде насочена на изток просто издишат.

„МЮНХЕНСКИЯ СГОВОР” СЕ Е СЛУЧИЛ НА ПЪРВО МЯСТО ЗАЩОТО ФРАНЦУЗИ И АНГЛИЧАНИ СА СМЕТНАЛИ ИСКАНИЯТА ЗА ХИТЛЕР НАПЪЛНО СПРАВЕДЛИВИ СЛЕД КАТО ГЕРМНАСКОТО НАСЕЛЕНИЕ Е БИЛО ПОД ЧЕШКИЯ БОТУШ, СЛЕД КАТО СЕ Е ПРОЛЯЛА КРЪВ,КОЛКОТО И ТОВА ДА ДРАЗНИ ДНЕШНИТЕ „АНТИФАШИСТИ” И ИСТОРИЦИ.

Французите въобще намирали за абсурдно да зпаочват война в Европа и както писал вестник „Тан”: „нима трябва да жертваме 3 милиона французи, цялата наша универсистетска младеж, училища, заводи и страната въобще, заради съхранението на 3 милиона чешки германци под господството на Чехословакия?”

ГЕРМАНОФОБИЯТА В ДЕЙСТВИЕ КАТО НАЧАЛО

ФРАНЦИЯ И АНГЛИЯ (или по-точно стоящата зад тях интернационална финансова олигархия жадуваща да унищожи Германия) МНОГО СКОРО ПОЛУЧИЛА СИЛЕН КОЗ – НА 15 МАРТ 1939 Г. ГЕРМАНЦИТЕ КЪСАТ МЪНХЕНСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ И ОКУПИРАТ ТЕРИТОРИЯТА НА ЧЕХИЯ ПРЕВРЪЩАЙКИ Я В „ПРОТЕКТОРАТ БЬОМЕН УНД МААРЕН”/Бохемия и Моравия. Както е казвал Талейран: „ТОВА Е МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ – ТОВА Е ГРЕШКА”! Не е важно в случая, че Хитлер изкусно разиграва картите за тази цел, че ползва словашките „народняци” и адмирал Хорти от Унгария или че преоблича действията като доброволно желание на чешките управляващи...

Самия Емил Хаха казва: „... аз се реших със съгласието на нашето правителство в последния момент да поискам среща с райхсканцлера Адолф Хитлер... След дълъг разговор и анализ на ситуацията приех решението – обявявам, че предавам съдбата на чешкия народ и страна с пълно доверие в ръцете на вожда на германския народ.” Това обаче за света никога не е имало значение – важното е, че от този момент нататък господарите на света могат да наложат своя алгоритъм и игра. Започвайки от средата на март 1939 г. СВЕТОВНАТА ПРЕСА може да пише и тръби за „вродената агресивност” на германците и че на „Хитлер не може да се вярва”. За целия свят картината изглеждала простичка и ясна – Германия разчленила една по-малка и суверенна държава, прекрачвайки всякакви договори.

На 15 март 1939 г. в палатата на общините, премиер-министъра на Англия Чембърлейн многократно проклина Хитлер, но все пак заявява: „ОТСЕГА НАТАТЪК БРИТАНСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО НЕ Е СВЪРЗАНО С НИКАВКА ЗАДЪЛЖЕНИЯ КЪМ ЧЕХОСЛОВАКИЯ, ЗАЩОТО ДЪРЖАВАТА,КОИТО ГРАНИЦИ ГАРАНТИРАХМЕ СЕ РАЗПАДНА ОТВЪТРЕ И ЗАКОНОМЕРНО НАМЕРИ СВОЯ КРАЙ.” Независимо от тези логични думи в пресата вече се е почнало – антинацистка истерия и германофобия, същата реторика е взета на въоръжение от полския истаблишмънт,които били на хранилка при западните си господари и германофобията се издигнала в ранг на национална идея. Полша започнала да се държи към Берлин презрително и надменно на ход отхвърляйки всякакви предложения от Риббентроп.

ПОЛЯЦИТЕ КАТО НАБРАЛИ СИЛА АГРЕСОРИ

ПОЛША ЗАПОЧВА ДА СЕ ГОТВИ ЗА ВОЙНА РАЗГРЪЩАЙКИ ШЕСТ АРМИИ НА ГЕРМАНО-ПОЛСКАТА ГРАНИЦА – ЗАПАДНИТЯ ХАЗЯИ НА ПОЛША БИЛИ ДОВОЛНИ – ВАРШАВА ПРАВИЛА ВСИЧКО КАКТО ТРЯБВА И ПОЛСКО-ГЕРМАНСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ НАБИРАЛИ СИЛА ВОДЕНИ ОТ ВОЙНСТВЕНАТА ШЛЯХТА. На 31 март Великобритания предоставила на поляците военни гаранции и последните били уверени, че в бъдещия сблъсък с гадните тевтонци рамо до рамо ще застанат с тях англичаните, а от запад в Германия ще нахлуе с гръм и трясък блестящата в диспехи „непобедима френска армия” и ГЕРМАНЦИТЕ ЩЕ БЪДАТ ЛИКВИДИРАНИ ЗА НЯКОЛКО СЕДМИЦИ. И това са причините Полша решително и безогледно да откаже всички предложения на Берлин – точно тогава ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА СТАНАЛА НЕИЗБЕЖНА.

ДОСЛОВНО ИСКАНИЯТА ИЗЛОЖЕНИ ОТ РИББЕНТРОП НА ПОЛСКИЯ ПОСЛАННИК ЛИПСКИ В БЕРЛИН НА 24 ОКТОМВРИ 1938 Г. : 1. «Свободния град» Данциг се връща от управлението на Лигата на нациите под германско управление. 2. През «Полския коридор» се прокарва экстериториална автострада и экстериториална четириколейна жп-линия,които ще са германски. 3. Германо-полския договор (мирен) от 1934 г. се удължава от 10 до 25 години. ТОВА Е ВСИЧКО – НИЩО ПОВЕЧЕ! ЗАБЕЛЕЖЕТЕ – ДАНЦИГ/ГДАНСК НЕ ПРИНАДЛЕЖИ НА ПОЛША ТОГАВА, ТОЙ НЕ Е ПОЛСКИ И Е ПОД АДМИНИСТРИРАНЕ ОТ ЛИГАТА НА НАЦИИТЕ. НЕЗАВИСИМО ОТ ТОВА ПРИ ПРЕГОВАРЯНЕ С ГЕРМАНЦИТЕ, ПОЛСКИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ БЕЗ ДА ТРЕПНАТ ГО ПРЕДСТАВЯТ ЗА ПОЛСКИ ГРАД ВЪПРЕКИ ТОГАВАЩНОТО НАД 90% ГЕРМАНСКО НАСЕЛЕНИЕ ТАМ.

Интерлюдия в близкото тогава минало – на 27 декември 1918 г. запончали стълкновения между полски отряди и германски войски в Позен/Познан, а след 10 – дневни боеве местния малочислен германски гарнизон капитулирал и поляците със силата на оръжието присъединили тази нова територия към нововъзникналата Полша. По-късно поляците искали още – да присъединят и Източна Прусия,но там се провалили с гръм и трясък след референдум на населението проведен на 18 юли 1920 г.

 
Пан Пилсудски решил да положи ръка върху лакомия къс наречен Горна Силезия, с други думи върху десетки антрацитови мини, железни рудници, 37 доменни пещи и над 100 различни предприятия от тежката промишленост. За това Пилсудский въпреки Версайския договор решил да заграби всичко това за Полша, като разбира се имал поддръжката на победителите от Антантата,които не желаели тази база и мощности да остават в германски ръце. Негласното одобрение на съюзниците позволило на поляците да започнат Първото Силезийско възстание водено от полски военизирани отряди, които били простичко казано сепаратисти. Германците се изправили срещу поляците, но били възспрени от Антантата, която не приемала Германия да се защитава със сила, след което Междусъюзническата комисия извела частите на германските фрайкоровци от спорните зони, защото никой не можел да пипа любимите на французите поляци. И така в областта влезли френски войски, заедно с няколко английски и италиански натальони, а властта преминала в ръцете на т.нар. плебисцитен комитет под началството на френския генерал Льо Рон.

През август 1920 г. започнало Второто Силезийско възстание,този път подкрепено от полските представители в плебисцитния комитет, след призив на които поляците започнали всеобща стачка. Под въздействие на поляците съюзниците обявили създаването на смесена полско-германска полиция, след което бунтовете били прекратени, зщаото поляците добре знаели, че смесена значи само полска в действителност. На германците не им оставало нищо друго освен да представят НЕВЪОРЪЖЕНИ ПОЛИЦАИ, ЗАЩОТО ГЕРМАНИЯ БИЛА ИЗЧЕРПАЛА ПОЗВОЛЕНИЯ ОТ ПОБЕДИТЕЛИТЕ ЛИМИТ НА ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ В РАЙХА. На 20 март 1920 г. изстрадания плебисцит все пак се състоял и РЕЗУЛТАТИТЕ СЕ ОКАЗАЛИ ТАКИВА ОТ КАКВИТО ПОЛША СЕ БОЯЛА И НЕ ИСКАЛА! Трябва да се каже, че към момента на референдума населението в областта било 2 207 981 жители, от които записани като поляци  1 169 340 человек, малко над 1 000 000 германци и около 50 хиляди чехи, словаци, цигани и евреи. Гласуването преминало без ексцесии и накрая дало зашеметяващ за поляците резултат – в уж благословенната Полша решили да живеят и да се присъединят едва 479 365 силезийци, а да останат в победена и лоша Германия 707 393 жители на провинцията от имащите пълнолетни право на глас! 

Пилсудски въобще не се съобразил с волята на населението и на 3 май деня на Конституцията заповядал на своите поляци да започнат пореден бунт,докато германците нямали никакви въоръжение сили с които да им се противопоставят. В тези дни армиите на съюзниците от запад заели Дюсселдорф, Дуисбург, Рурорт/Рурската област и запалшили да окупират целия Рур ако германците „мръднат”. В Берлин правителството било в криза след полската анексия на Силезия, но и нямало какво да направи, защото съюзниците заповядали – никаква намеса на Райхсвера в тези дела.

Реалните боеве между над 60 000 поляци срещу германския силезийски фрайкор от зле въоръжени 42 000 души изпитващи нужда от всичко, дори остващи чето без хляб продължили целия май и половината на юни. Полша превзела днешния Катовице и региона, а германците удържали в свои ръце линията Рибник – Глайвиц – Тарноските планини, очаквайки германски доброволци връщащи се от Прибалтика. Забелязвайки, че с идването на калените германски бивши войски от изток,везните на победата аще се обърнат срещу поляците, Антантата наложила изтегляне на двете воюващи страни от регионите и въпроса за Горна Силезия бил предаден под властта на Лигата на нациите.

СЪЩАТА „СПРАВЕДЛИВА” ЛИГА (силезийската комисия с участието на Белгия, Испания, Бразилия и Китай) ВСЕ ЕДНО НЕ ЗНАЕЛА ВЪОБЩЕ ЗА ВЕРСАЙСКИЯ ДОГОВОР, БЕЗ ДА СЕ СЪОБРАЗЯВА, ЧЕ ТОВА СА ГЕРМНАСКИ ТЕРИТОРИИ НА 12 ОКТОВМРИ 1921 Г. ПРЕДАЛА ПОД ПОСЛКИ КОНТРОЛ СПОРНАТА ТЕРИТОРИЯ, КОЯТОБИЛА ЗАВЗЕТА ОТ ПОЛЯЦИТЕ ПРЕДИ. На 17 октомври решението било потвърдено от Върховния Съвет на Антантата,който също си затворил очите преди подписания именно от същата Версайски договор (!) и от 25 октовмри юго-източна Силезия станала послак територия. Напуснали я 300 хиляди германци,които не желаели да са попд чуждо иго, а по-напред на 15 май германското правителство се отказало от тази Силезия в полза на Полша. Управленците в Берлин се надявали чрез тази „услуга” да омилостивят победителите за по-ограничени репарации и икономически тежести върху Германия, но разбира се, не познали – както знаем оказаната по своя воля услуга е услуга без стойност...

По такъв начин „маршал Пилсудски” получил 29% от Горна Силезия, но за сметка на това в нея живеели и се намирали 46% от цялото население и забележете: 95 % от запасите на силезийски въглища, 49 от 61 антрацитни залежи, всички 12 рудника, 11 от 16 цинкови мини и 23 от всички 37 доменни пещи – Германия въобще изгубила 70% от своя цинк. Това бил кралския подарък на Антантата за нейния любим съюзник от Изток и човек се пита ЗАЩО ДЕЙСТВИЯТА НА ГЕРМАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДАНЦИГ В ИСТОРИОГРАФИЯТА СА ЕДНО, А АГРЕСИВНИТЕ УДАРИ НА ПОЛША КЪМ СИЛЕЗИЯ ЗА ИСТОРИЦИТЕ СА „НЯКАК ДРУГО”?

Ако тези въпроси се решаваха само между германци и поляци, вероятно нямаше да има никаква Втора Световна война..., но историята не търпи „ако”, макар алтернативната такава примесена с прогностика, футурология. На 5 януари 1939 г. Хитлер предлага в замяна на германския Данциг да даде на Полша Закарпатска Украйна, наречена така, но влизаща в Словакия и с население както споменахме в други текстове – русияне или със сигурност славяни. Но полския министър на външните рабноти на Полша Бек не приема това, на Полша това излюглежда малко, тя иска цяла словакия, защото както се изразява една Закарпатска Украйна не компенсирала и не удоволетворявалоа поляците по техни думи. На 1 март 1939 г. в изложение пред сенатската комисия във Варшава министъра произнася „правото на Полша за протекторат над Словакия” и го „аргументира” в полза на поляците като политическа, икономическа и дори фалшива етнографска гледна точка. На 21 март Рибентроп отново предлага на Липски договореност между Германия и Полша, но поляка категорично иска това: „полски протекторат над Словакия”,като и двамата съзнават, че това е неизпълнимо, защото Хитлер лично гарантира независимостта на словаците и ангажимента който е поел.

ВСИЧКИ СРЕЩУ ГЕРМАНИЯ

Кому е изгодно това изостряне на отношенията между Берлин и Варшава? На 21 март 1939 г. паралелно с това премиера на Френската република/всъщност колониална империя,  Даладие заедно с министъра на външните работи Бонне идва официално в столицата на Британската империя/уж кралство. Съветския посланик във Великобритания Майский/еврейн оповестява СССР – на 22 март „окончателно е договорено съглашение между Англия и Франция за взаимна военна помощ в случай на нападение от Германия”. Това е договор насочен срещу Германия – пояснявам за цивилни,които се „връзват” на лексика и думи и не виждат зад тях релната сила и насока, товарейки думите с нравственост и морал в политиката, което е смешно от добри хора, но профани във войната.  

На същата дата 22 март поляка Бек предлага на англичанина Хауърд Кеннард англисйкия посланик във Варшава да сключат веднага англо-полски договор стрещу агресия от трета държава. На 23 март послкия Генщаб започва разгръщане на 6 армии срещу Германия и издава декрет за 1,2 милиарда злоти за въоръжение.

На 27 март 1939 г. лидера на търговията на вода за англичаните Р. Хъдсън тогава на визита в Москва заявява: „Въоръжения конфликт между европейските демокрации и Германия е неуюизбежен... В момента Великобритания рапзолага с флот способен да потопи морските сили на Германия и Италия взети заедно, а въздушните сили на Англия са в състояние да отбраняват нейната територия срещу германската авиация. При случай на война, можем да изпратим помощ във Франция от 19 дивизии, а Гамелен заяви в Лондон, че дори не смята това за нужно при германско нападение срещу Франция. Ако някой си мисли,че за победа над Германия се нуждаем от помоща на САЩ, жестоко се  заблуждава... Англия и Франция могат да се справят с Германия без да ползват помоща на САЩ.”

ЕПИЛОГ

И така в края на март се формира антигерманска коалиция от Франция, Англия и Полша, която има над Третия райх МНОГОКРАТНО ПРЕВВЪЗХОДСТВО ВЪВ ВСИЧКО – ХОРА, РЕСУРСИ, ВЪОРЪЖЕНИЕ. Този съюз се създава само с цел война!

Англичаните не се задоволяват само с това – те искат да привлекат към себе си и неутрални страни – Хъдсън заявява: „В Хелзинки ще представя алтернатива пред финландците – с Германия или с Англия. Който не е с нас е против нас”... Ако финландците ни последват, то ще заработят няколко милиона фунта стерлинги за година. Така ще поставя въпроса и пред шведите... Стремя се да направя така, че във война с Германия от Швеция там да не стигне дори 1 тон шведска руда.”