Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.05 14:36 - Германски ГЕРОИЗЪМ +
Автор: germantiger Категория: История   
Прочетен: 465 Коментари: 3 Гласове:
11

Последна промяна: 08.05 14:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Постинг „набързо” в микс от допълнения за Арминиус – германеца срещу Рим и след това германски героизъм от Втората Световна война


image

 

По отношение на УТРЕ – 9 МАЙ

Имах намерение да се изгавря с датата с постинг, но ще пропусна

Ще маркирам някои ИСТИНИ обаче:

 

НА 9 МАЙ ПО-ГОЛЯМОТО ЗЛО КОМУНИЗМА ПОБЕДИ ПО-МАЛКОТО НАЦИЗМА

 

НА 9 МАЙ ПОЛОВИН ЕВРОПА БЕШЕ ПОРОБЕНА ОТ КОМУНИЗЪМ

 

КОМУНИЗМА ИЗБИ ПЪТИ ПОВЕЧЕ МИЛИОНИ ОТ НАЦИЗМА

 

БЪЛГАРИЯ С ХИТЛЕР ИМАШЕ МАКЕДОНИЯ И ЕГЕЙСКА ТРАКИЯ

 

БЪЛГАРИЯ СЪС СССР ЗАГУБИ МАКЕДОНИЯ И ЕГЕЙСКА ТРАКИЯ

 

БЪЛГАРИЯ СЛЕД ВСВ БЕШЕ „ГЛАСУВАНА” В ЛАГЕРА НА ПОБЕДЕНИТЕ

 

РУСКИТЕ, БЪЛГАРСКИТЕ И СРЪБСКИТЕ КОМУНИСТИ НАПРАВИХА ОТ БЪЛГАРИТЕ – МАКЕДОНЦИ ТАМ

 

ИМЕННО РУСКИ, БЪЛГАРСКИ И СРЪБСКИ КОМУНИСТИ ОТРОДИХА И ОТКЪСНАХА МАКЕДОНИЯ

 

......

 

Пасаж от писмото на една майка. Майката на убития Адолф Гриммингер пише в отговор на Фритц Кауерауф, оберщурмфюрер от СС в 503. тежък танков батальон:

„Драги и уважаеми г-н Кауерауф!

Нашето семейство даде свидни жертви. От четири наши деца загинаха три.

На 23 септември 1944 г.  ние загубихме нашия син Валтер, командир на дивизион щурмови оръдия, паднал в бовете за Арнхайм. Сега той е погребан в Бохолт на германо-холандската граница.

Нашата единствена дъщеря почина скоро след раждането на своята четвърта рожба през април 1945 г. Тя също стана жертва на тази нещастна война. Аз получих удар, защото всичко това ми дойде ужасно много. С божията помощ успях да се възстановя, но загубите, мъката по родината и моите любими деца не ми дават покой и аз не мога да се радвам на нищо. Бог ни изпраща изпитания, но ни помага да понесем тази тежест  - това аз разбрах извън всякаква мярка. Често ми причинява болка мисълта, че нашите войници, които жертваха всичко с чисто сърце, днес са презирани. Те бяха герои в пълния смисъл на тази дума; падналите, но и тези които оцеляха. Те отдадоха най-хубавото в себе си за Отечеството и за съотечествениците. Аз често мисля и друго – убедена съм, че ако моите синове бяха преживели сраженията, то днес те биха страдали принудени да търпят всичко това след края ба войната...

Фрау Йожени Гриммингер”

 

......


image
 


Отделни щрихи допълнение към темата за Херманн-Арминиус във войните срещу Рим, за която преди време бях направил постинг:

 

Вар и някои от командирите му посягат на живота си. „Знаменосец” се хвърля в блатата заедно с легионерския орел за да не попадне този символ в ръцете на германците. Два от орлите „хоругви” попадат в германски ръце, което е нечувано за Рим като унижение, а третия е този който „знаменосеца” откъсва, слага под дрехите и се хвърля в кървавото блато.

 

Свидетелства разказват, че е имало момент в който започнали преговори за капитуляция – как оцелелите римляни да се предадат на победителите. Верните слуги на Вар точно тогава направили опит да изгорят тялото му, за да го предпазят от поругаване и все пак успели да погребат обгорените му останки. Велей Патеркул пише, че Арминиус заповядва трупа да бъде изровен, обезглавява го и праща главата на Марбод – вожда на маркоманите. След това Марбод изпраща главата на императора, което позволява тя да бъде погребана в семейната гробница на рода на Вар. По-късен извор разказва, че Арминиус с цел да заплаши гарнизона на обкръжен римски форт заповядал да се набият на колове римски глави около целия ров на укреплението.

 

През 1868 г. край Хилдесхайм на дълбочина 9 фута е намерено „съкровище”, което историците почти сигурно припознали след това като сребърните съдове на Вар, които станали трофеи на един от лидерите на германските херуски. В музея в Бонн се пази могилен паметник на един центурион от 18-и римски легион (Целий) поставен в памет от благочестивия му брат. На паметника са изобразени покойния и двама негови слуги, упоменато е, че тялото на центуриона за жалост не е намерено и за това не е погребано.

 

Историческите извори представят Квиктилий Вар като човек бавен, тежък по телосложение и действие, спокоен по характер, предпочитал лагерния тил вместо военната служба. Когато отишъл като наместник в Сирия бил беден, когато напуснал тази провинция се бил превърнал в богаташ, но оставил след себе си бедна Сирия.

 

Хронистите пишат, че Арминиус бил син на Зигимер, един от вождовете на херуските, пламенната му душа горяла в неговия поглед (Blick).

 

След победата германците водени от преживените унижения и чувството си за мъст се изгаврили с римските съдии – избождали им очите, отсичали им ръцете, зашивали им устите, отрязвали им езиците, като един германец държал рисмкия език и извикал към жертвата си: „Хей змия, сега вече не можеш да съскаш!”



image

 

В едно от писмата си дори Сенека (“Ep.”, 47) пише, че знатни римляни били в плен на германците, водели жалко съществуване като роби, а преди това се надявали да влязат в сената. Единия бил превърнат в овчар, другия в домашен слуга.

 

Римската кампания от походи срещу германците започва едва 5 години след битката, когато Германик (т.нар. после) син на Друз, получил новината за смъртта на Август и възкачването на престола на Тиберий, чийто племенник и приемен син е бил самия Друз Германик.

 

Делбрюк предлага друга версия за името на Арминиус – изследователя се обляга на това, че името Арминий е дадено от римляните, когато германеца посетил Рим и получил титула Конник. Делбрюк споменава, че древните германци често наричали синовете с близки имена звучащи като това на бащите им – баща на „Арминий” е бил Зигимер, възможно е Арминий всъщност да се е наричал Зигфрид според Делбрюк. „Нибелунгенлийд” зове бащата на Зигфрид – Зигемунд, но според Тацит е имало вожд при херуските точно с името Зигемунд. „Песента на Нибелунгите” стига до дълбоки римски времена, защото в нея се разказва, че бащата на Зигфрид живеел в Ксантен, а това място е имало значение когато там е бил голям и постоянен римски лагер. Зигфрид като Арминиус умира в разцвета на силите си, предаден от близки и роднини. Жертвата Арминий пада от ръката на убиеца Хаген, който не в „Нибелунгенлийд”, но в друга сага е описан като едноок, а точно Флавий брата на Арминиус сражавал се на страната на римляните е бил едноок – загубил еното си око воювайки за римската империя. Целия лидерски род на херуските освен този Флавий загива след Арминий в борба срещу римляните, също всички вождове погиват в „Песен за Нибелунгите”.

Най-възвишения паметник, който един народ може да въздигне на свой герой е именно този да го възпее в легенда, сага надживяла векове праобраза в нея, ако действително Арминиус е бил Зигфрид.

 

......

 

Отделни бойни епизоди по книгата на Фридрих – Вилхелм фон Меллентин

Panzer Battles:



image

 

В АФРИКА - Германския Африкански корпус срещу Британската империя



Командващия Африканския корпус заповяда на 21 тд да атакува в състав бойна група от 5 тп, усилена с 12 полеви оръдия и четири 88-мм зенитни оръдия. Групата лидираше полковник Щефан, храбър и решителен командир, който по-късно намери смрътта си в тази кампания. Около 15 ч. 30 мин. Той настъпи срещу крупни английски танкови части на 8 км северо-източно от Габр-Салех и в жесток бой продължи настъплението си до идването на нощта, като отхвърли британците извън пътя Тарик-ал-Абд. Нашите загуби бяха незначителни:
2 Pz III и 1 Pz II, докато англичаните загубиха 23 танка;

 

В утрото на 27 ноември, 8 тп внезапно удари щаба на 5-а новозеландска бригада разположен в Сиди-Азейз; 15-а дивизия взе в плен 800 души, в това число командира на бригадата, 6 оръдия и друго снаряжение;

 

30 ноември... До настъпванието на вечерта а новозеландците при Сиди-Резех, пленихме 600 души и 12 оръдия... Нашия успех постави новозеландците в безизходна ситуация и техния самоотвержен командващ генерал Фрайберг на 1 декември издаде заповед за пробив на юго-изток. С поддръжката на 4-а танкова бригада, той все пак успя да изведе част от своята дивизия, макар за ден ние взехме още към 1 000 в плен и 26 оръдия;

 

24 януари... Покривайки 80 км за по-малко от 4 часа преспедване, 15-а дивизия в 11.00 ч. достигна летището Завиет-Мсус, громейки многочислени англисйки транспортни колони по пътя си, а на полосата взе като трофеи 12 готови за излитане самолети. Да се продължи настъплението беше невъзможно, защото дивизията беше изразходвала горивото напълно, но този ден беше пълна победа – бяха ликвидирани 96 танка, 38 оръдия и 190 камиона;

 

На 30 май Роммел обкръжи опорния пункт на 150-а бригада в Сиди-Муфтахе, а на следващия ден го атакува с части от 90-а дивизия, ит. Дивизия „Триесте” и силни отряди на Африканския корпус. Британската пехота оказа силна съпротива опирайки се на изкусно оборудвани позиции, поддържана от тежките танкове „Матилда” на 44-и английски тп. Пробива бе ръководен лично от роммел. Когато нашата пехота от 21-а дивизия беше спряна, той сам пое командването на най-дълбоко проникналите взводове. Ктъм 1 юни английската бригада изчерпа боеприпасите си и прекрати борбата, ние взехме 3 000 пленника и 124 оръдия от различен калибър. Докато траеше тази отчаяна борба, английската 8-а армия не напраив нито един опит в помощ на бригадата, освен епизодичните въздушни налети върху някои проходи в минните полета;

 

32 тбр атакува нашата 21 тд при хребета Сидра. Неизвестно защо настъплението беше поддържано от само 12 опръдия и англичаните бяха спрени губейки 50 от всички 70 свои танка. Атаката при Сидра можеше да ни посави в тежко положение, ако беше осъществена заедно с пехота и с цялата артилерия на английския 13-и корпус. Получи се обратното – тежките британски танкове посред бял ден с грохот се придвижиха напред, представяйки ни се като отлични мишени за нашите противотанкови оръдия и едновременно с това попаднаха на минните полета, където ги унищожихме. От тактически гледна точка това беше една от най-нелепите атаки за цялата кампания;

 

... през нощта на 5-и срещу 6-и юни ние затвоихме котела около 10-а индийска бригада намираща се на хребета Аслаг, поддържана от група на 22 тбр, разположена северно от нея, също и четири полка артилерия заемащи позиции зад индийците... 10-а индийска бригада и британската артиелрия храбро се биха, но към края на деня бяха победини, като Африканския корпус взе 3 100 пленника, 96 оръдия и 37 противотанкови оръдия. 10-а бригада беше разгромена, 9-а индийска бригада се лиши от значителна част от състава си, а общо врага загуби над 100 танка.Четири полка полева артилерия вече не съществуваха;

 

При Ел-Аламейн 1942 г... сутринта на 22 юли новозеландците стигнаха падината Ел-Мирейр. Английските танкове трябваше да подкрепят това настъпление, но не бяха на място в нужното време; нашата 15 тд контраатакува и взе няколко стотин в плен. Тогава напред се включи 23 английска тбр, новопристигнала от Англия, без опит и както писаха по-късно това беше „истинска балаклавска атака” (има се предвид малоумната атака на английската кавалерия в сражението между англо-турските срещу руските войски при Балаклава на 13 октомври 1854 г., завършила с катастрофални загуби за англичаните). Британските танкове се натъкнаха на мнните полета и след това бяха подложени на контра от 21 тд. Един батальон от 16 индийска бригада се промъкна в Дейр-еш-Шейн, но беше там унищожен. По такъв начин настъплението на англичаните в центъра завърши с катастрофа вследствие пълното отсъствие на взаимодействие и управление, те загубиха над 100 танка и 1 400 в плен;

 

image
 


В РУСИЯ/СССР

 

15 тп попадна на значителна колона на руска мотопехота, движеща се в южно направление и я атакува. Изненадата бе пълна. Танковете се врязаха в колоната, подпалваха камион след камион, настъпи невъобразима паника. Колоната бе ликвидирана и танковия полк на Балк при тясно взаимодействие с моторизьираната пехота и артилерия излезе в тила на рските танкови части в района на совхоза. Руснаците се биха храбро, но танковете им бяха в огневи чувал и всички усилия да се измъкнат бяха обречени. Когато късия зимен ден бе към края си, 1-и руски танков корпус загуби 53 танка;

 

Около 5.00 на 19 декември войските заеха изходно положение. Когато се развиделя, авангарда на 15 тп забелязаха руските танкови части... Германските 25 танка последваха руснаците и се движиха като втора вълна след тях, а руснаците не разпознаха противника приемайки го за свой. Започна бой в който бяха унищожени 42 съветски машини, беше заета господстващата кота 148.8. От другата страна на височината беше забелязана втора група руски танкове... Отново германците водени умело от капитан Лестманн удариха по руснаците и ги изненадоха поразявайки противника. Така за изключително кратко време, без да загубят нито един танк, германците разбиха 65 руски машини. Оцелелите съветски части бягаха пред нашите танкове;

 

Плацдарма на река Манъйч:

Противника се беше укрепил здраво; разполагаше с многочислени неподвижни танкови точки между къщите в селището, беше трудно да ги поразим, а първо трябваше и да ги разкрием...

За да постигнем успех във втората атака, трябваше да принудим врага да изведе танковите си съсредоточени в южната част на селището и да ги изведе от укритията им.. Нашата артилерия съсредоточи огъня си на северо-изток, под прикрието на димна завеса там беше проведена лъжлива атака с използване на бронеавтомобили и бронетранспортеори...

Руските танкове се придвижваха в северната част на селото и бяха атакувани на ход в тила и след ожесточен но кратък бой унищожени. Съветската пехота бягайки се спасяваше през реката, без да успее да унищожи моста и докато в селището все още продължаваше танковия бой, 61-и мотоциклетен батальон вече преспедваше руснаците на десния бряг на река Манъйч...

Германците понесоха незначителни загуби: 1 убит и 14 ранени; руснаците загубиха 500-600 войници и офицери убити и ранени, както и над 20 танка;

 

На финала случай и реакция на съветско предложение – германски войски да се предадат доброволно в плен мамейки ги с фалшиви „облаги”.

Динглер пише: „Предлоожението на руснаците беше отхвърлено. Нещо повече - то беше отхвърлено единодушно от целия личен състав, защото никой не вярваше на думата на руснаците...

(Руснаците освобождават група пленници, разбира се, нарочно) Противника вероятно си мислеше, че те връщайки се ще уговорят и други да се предадат, но врага се излъга: завърналите се бойци заеха своето място до другарите си без да чуят една дума на недоволство.”

(Това бяха германците преди, а сега сдават почти всичко)


image

 




Гласувай:
11
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - И да напомня още нещо, което често съм споменавал за ВСВ и БГ
08.05 15:43
- на България е обявена война от СССР-Русия на 5 септември 1944г., Жуков в спомените си говори за победа над българите и дори това е отпразнувано със салют в Москва

- след ВСВ СССР гласува със съюзниците си от Запад България да е в лагера на победените
цитирай
2. troina - !!!!!
08.05 20:13
Ja, wohl!!
разбирам ти Идеята, Тигре
и те поддържам искрено..
нищо, че си много емоционален..
просто, уморявам се да чета вече..
по-късно, ще се върна..
няма полза да се настройваме..антагонистично..само губим Енергия..
пр, вечер, Браво за труда, и характера ти..
Юлия съм, знаеш..
цитирай
3. germantiger - въобще не е нужно да го четеш - всеки си чете своите теми, аз също почти не чета нищо чуждо
08.05 20:57
Всъщност аз не пиша за "вас" - българите

Пиша за други, до които пък в случая и до момента не стига

Като пиша каквото пиша или превеждам просто щото ми е готово го слагам тук в блога

Поне почти година вече нямам почти никога тръпка към блога

блг за коментара
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: germantiger
Категория: История
Прочетен: 2479255
Постинги: 203
Коментари: 7314
Гласове: 17896
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031